на ‎19‎.‎7‎.‎2020‎ г. в 18:37, iИ.дИоNд.Ni написа:

Нямам познания, а знания!!!

 

Личи си!
Знанията, са чужд опит, а познанието твой личен опит.

преди 35 минути, Aumi написа:

Личи си!
Знанията, са чужд опит, а познанието твой личен опит.

Личния ми опит е минимален. Той не е на база усвояване на точни фрази. Да, това което наричам мое знание стъпва на вид чужд опит, но и на вид разяснение от хора които са свързали живота си с вид служба в името на православието. Допустимо е моето знание да не е перфектно. Познанието никога не е било цел при мен. По-важни са били винаги нещата които практически могат да се приложат. 

В основата на религията Православие е да се научиш на молитва. Да се научиш да искаш прошка, а така и да даваш прошка. Да се научиш, че повечето неща не зависят от теб. Да се научиш да правиш само и единствено това което умееш. И не на последно място да се научиш на кой да се доверяваш, и да се научиш да разпознаваш лукавия. 

Доволно съм съгрешавал и едва ли не опознах лукавостта. Поддавал съм се на изкушения. В последствие от вещ човек са ми били разтълкувани, защото знам на кого да ги изповядам. Тук просто споделям своя опит, а не знания. Да в по-голямата си част същия се базира не само на мой опит, а и на друг или други. Затова и в някои аспекти не съм конкретизирал информацията, защото все пак е вид чужда изповед или по-скоро отровения, които обаче са твърде "чуждо-интимни" и не мога да си позволя по-голяма конкретизация. 

Моята духовност си е моя, но чуждата = уви не е за споделяне в свободен форум. Тя трябва да е "облечена" във вид тайнство. Тези които изповядват православие би следвало да са разбрали що за личност стои зад този мой ник, а всички останали е нормално да не са разбрали. Всякакъв опит да ме оприличат на вид типаж от художествено произведение е признак на тяхната ниска духовна култура. Особено пък опитите им да ми правят психологически анализ и да ме слагат в някакъв вид типаж на известно за тях поведение.  Единствено което съм установил е, че са много "боси" и по отношение на духът и по отношение на познавателната ми способност.  

Духовността е твърде съкровено нещо и се споделя на най-близките, а не сред обществото.   

В темата и извън нея, обикновените човеци, поради неведението си приемано за знание/познание, често заемат позиция в някоя от двете крайности или нереалности - етернализъм и нихилизъм.

Първите от обикновените човеци, които са значително по-многобройни, изпитват ненаситна жажда за вечно съществуване.

Вторите, за нуждите на темата вероятно имаме един такъв, са нихилисти. При тях водеща е омразата към всичко съществуващо.

И двата вида обикновени човеци страдат, понеже не са свободни от алчност, ненавист и заблуди.

Втория вид човеци в будизма се наричат благородни, понеже развиват стремеж към благородни истини и поведение. Благородният път е пътят, който се развива между противоположните крайности, затова се нарича Среден път. Този път се характеризира с морална дисциплина, обученост, дискутиране, спокойствие и прозрение; стремеж за освобождение на ума от алчност, омраза и заблуди - или неопетнена духовност.

What is the reality of things just as it is? It is the absence of essence. Unskilled persons whose eye of intelligence is obscured by the darkness of delusion conceive of an essence of things and then generate attachment and hostility with regard to them.

Buddhapālita-mula-madhyamaka-vrtti

преди 5 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Познанието никога не е било цел при мен. По-важни са били винаги нещата които практически могат да се приложат. 

В основата на религията Православие е да се научиш на молитва. Да се научиш да искаш прошка, а така и да даваш прошка

Да, типично религиозно мислене.

Чуждите молитви, не са твои молитви. Те не извират от твоята същност.

Тук стои основната разлика между религията и духовността - религията е чужд опит, чужди молитви, чужди ритуали, духовността е твоят личен опит, твоят личен път.

Забелязала съм, че религиозните хора вярват не толкова в Бог, отколкото в ритуалите и догмите на определената религия. За тях е важен ритуалът и неговото правилно изпълнение. И всеки религиозно отдаден човек, е твърдо убеден, че за богът в който вярва, определените ритуали, са много важни. Ритуалите са неразделна част от тяхната религия и те отъждествяват Бог с тези ритуали.
Всеки един религиозно вярващ човек,  вярва, че начинът по който изпълнява тези ритуали или молитви, е най-правилният. Защото така повелява неговата религия или разклонение на религията. Католикът страстно вярва, че ритуалите и молитвите на католиците, са най-правилните, докато православният не може да бъде разубеден, че православните молитви и ритуали не са най-правилни. По същият начин не можеш да разубедиш един юдеин, мюсюлманин или хиндуист, че неговите ритуали и молитви може да не са най-правилните.

И тук стигаме до парадоксалния въпрос: Как така уж Бог-Творецът на света, е един, а всеки човек от различна религия или религиозно течение, вярва че богът в когото вярват останалите, не е истински, че той е фалшив, а само неговият Бог истински?!

Ето ти, вярваш, убеден си, че само православните вървят по най-правилният път. Но по същият начин и будистът, и адвентистът, и сикхът, са убедени, че техният път е най-правилният.

Трябва ли тогава да отричаме техните пътища и да казваме, че те не са правилни? А може би пътищата към Всевишния са много. И е безсмислено да спорим и да твърдим, че единият или другият са по-правилни...

 

 

преди 48 минути, Aumi написа:

Да, типично религиозно мислене.

Чуждите молитви, не са твои молитви. Те не извират от твоята същност.

Тук стои основната разлика между религията и духовността - религията е чужд опит, чужди молитви, чужди ритуали, духовността е твоят личен опит, твоят личен път.

Забелязала съм, че религиозните хора вярват не толкова в Бог, отколкото в ритуалите и догмите на определената религия. За тях е важен ритуалът и неговото правилно изпълнение. И всеки религиозно отдаден човек, е твърдо убеден, че за богът в който вярва, определените ритуали, са много важни. Ритуалите са неразделна част от тяхната религия и те отъждествяват Бог с тези ритуали.
Всеки един религиозно вярващ човек,  вярва, че начинът по който изпълнява тези ритуали или молитви, е най-правилният. Защото така повелява неговата религия или разклонение на религията. Католикът страстно вярва, че ритуалите и молитвите на католиците, са най-правилните, докато православният не може да бъде разубеден, че православните молитви и ритуали не са най-правилни. По същият начин не можеш да разубедиш един юдеин, мюсюлманин или хиндуист, че неговите ритуали и молитви може да не са най-правилните.

И тук стигаме до парадоксалния въпрос: Как така уж Бог-Творецът на света, е един, а всеки човек от различна религия или религиозно течение, вярва че богът в когото вярват останалите, не е истински, че той е фалшив, а само неговият Бог истински?!

Ето ти, вярваш, убеден си, че само православните вървят по най-правилният път. Но по същият начин и будистът, и адвентистът, и сикхът, са убедени, че техният път е най-правилният.

Трябва ли тогава да отричаме техните пътища и да казваме, че те не са правилни? А може би пътищата към Всевишния са много. И е безсмислено да спорим и да твърдим, че единият или другият са по-правилни...

 

 

Ислямът не мисли така

 

 

на 21.07.2020 г. в 9:14, Śūnyatā написа:

Заблуждаваш се като мислиш, че Буда е галил с перце последователите си и тези към които са били насочени ученията му. Ако беше чел, анализирал и медитирал върху сутти, вместо само да зяпаш Дони и Нети на будисткото учение което си посетил, щеше да знаеш, че Буда е използвал и груби думи, дума на пали означаваща "пълен глупак" и т.н. Критикувал е остро и на няколко пъти е изоставял последователите си, въпреки молбите да не го прави и се е оттеглял сам в гората.

Целите са били различни, от опит въпросните личности да започнат да се осъзнават, до примери които служат за назидание. Посочването на причинно-следствените връзки и осъзнаване пустотата на явленията, спомагат за охлабване вкопчването в егото и редуциране агресията спрямо другите.

На няколко пъти този подход имаше ефект върху теб, но след известно време всичко продължаваше по старому. Но написаното остава. Някои ще научат нещо и ще си извлекат поука, други не. Това е съвсем нормално. Но без твоето активно участие, това нямаше да се случи, затова имаш искрените ми благодарности.

Приятен и спокоен ден ти желая.

Будизма е по-добрата религия от християнството, защото не са го поюдейчвали по гаден начин 

преди 6 часа, Aumi написа:

Забелязала съм, че религиозните хора вярват не толкова в Бог, отколкото в ритуалите и догмите на определената религия. За тях е важен ритуалът и неговото правилно изпълнение. И всеки религиозно отдаден човек, е твърдо убеден, че за богът в който вярва, определените ритуали, са много важни. Ритуалите са неразделна част от тяхната религия и те отъждествяват Бог с тези ритуали.
 

 

Има противоречие в думите ти. Един път религиозните не вярвали толкова в Бог , а в ритуалите. Втори път отъждествяват Бог с тези ритуали.

 

преди 6 часа, Aumi написа:

По същият начин не можеш да разубедиш един юдеин, мюсюлманин или хиндуист, че неговите ритуали и молитви може да не са най-правилните.
 

 

Най-правилните спрямо какво? -всяка религия или учение си е само за себе си. Не виждам допирна точка между муслиманите и хиндуистите, за да се твърди,че някои от тях имат по правилни ритуали.

Иудеизма и Исляма почитат един и същи бог и не виждам нещо нередно  последователите им да го почитат всеки по свой си начин. Да не забравяме,че повечето от ритуалите са свързани с начина на живот  и характерна среда, а в някои случаи и с природните особености на дадено местообитание. Например не мога да упрекна последователите на Исляма,че не спазват и не празнуват празника Шавуот във всичките му значения.Както между другото и Песах.

преди 6 часа, Aumi написа:

А може би пътищата към Всевишния са много.

 

Като влезнеш в една книжарница и отидеш към щанда за Религиите ще видиш една малка част от пътищата, които се предлагат към Твореца. Като поотминеш онези жълти "бетселъри", които упорито ще ти доказват световната конспирация в която са замесени евреи и араби , преминаваш към Сатаната, който може да бъде видян и в ролята на просветител на човечеството с другото си име Луцифер. После преминаваш към щанда с различните магии-вуду, черна,бяла, върколаци. Спираш пред стелажите за Армагедон-а, който е предсказан  да се яви още от Йоан, после преминаваш за пълно взимане на страха през книгите за тоталното унищожение на човешката раса в която нов Ной не се предвижда. Когато стигнеш до книжлетата с тайната мощ на езотеричните и окултните практики, тантрическа медитация, сексуалните практики на Ошо-кодошо , забиваш в Шангри-ла, Шамбала , където спасение предлага Елена Блаватска чрез  безумния си микс от религии.. Чувстваш се обнадежден че ще те бъде и току виж започнеш да се пипаш за Трето око или някой нов Полярен кръг сред  толкова услужливи богове, готови да ти се притекат на помощ. Ако посред нощ някой се  събуди в ужас и безумие от крясък на кукумявка или мяукане на черни котки- да пие едно приспивателно или да  влезе в Калдейта  да лепне в  специалната за случаи тема каква песен отговаря на настроението, кукумицина и тишината от свободното съседно  място в леглото. Има случаи в които никой бог не помага  и в такава гнила ръж Спасител няма да прати.

 

 

преди 9 часа, Aumi написа:

Чуждите молитви, не са твои молитви. Те не извират от твоята същност.

Напротив, елементарни молитви са. Примерно: Господи помогни на детето ми; близкия ми и т.н. Господи прости на ... и в основата на всичко това твоята искреност. 

Твоята същност в случая е без значение. Молитвата (пак ще повторя) трябва да е насочена към друг. 

преди 9 часа, Aumi написа:

Тук стои основната разлика между религията и духовността - религията е чужд опит, чужди молитви, чужди ритуали, духовността е твоят личен опит, твоят личен път.

Да, така е, но с едно уточнение, че всичко извън теб е чуждо. Макар и груба и не на място е тази дума, то е така = Ти и всичко извън теб (с една дума този свят). В основата на православието е не какво правиш със своето, а с чуждото. Да, слагаш чуждия интерес, чуждите желания пред своите и то съзнателно, защото за себе си ти си себе-достатъчен. Духовността е твоя личен принос, лична пътека чрез която създаваш блага за другите. Когато създадеш вид благо и го споделиш, дариш и/или облекчиш другия и видиш малкия блясък в очите му, усмивката му, радостта му и т.н. може да почувстваш удовлетворение което не може да се опише. 

преди 9 часа, Aumi написа:

Забелязала съм, че религиозните хора вярват не толкова в Бог, отколкото в ритуалите и догмите на определената религия. За тях е важен ритуалът и неговото правилно изпълнение. И всеки религиозно отдаден човек, е твърдо убеден, че за богът в който вярва, определените ритуали, са много важни.

Определени религиозни хора са така, но има и други. Пак ще повторя, при православието е вярата в Светата троица. Да, в някои отклонения в религиозните схващания има догми, а не канони. Ритуалите са важни. Те по своята си същност са вид твоя декларация пред Църквата.

преди 9 часа, Aumi написа:

Ритуалите са неразделна част от тяхната религия и те отъждествяват Бог с тези ритуали.

Да, ритуалите са неразделна част, но не всички отъждествяват въпросните с Бог. 

преди 9 часа, Aumi написа:

По същият начин не можеш да разубедиш един юдеин, мюсюлманин или хиндуист, че неговите ритуали и молитви може да не са най-правилните.

И защо се налага да разубеждаваш или убеждаваш??? Кое налага??? 

Имам много познати атеисти, мюсюлмани, не чак толкова юдеи и неколцина с друг мироглед с които съм в добри отношения. Не ми е хрумвало на мен или пък на тях им е хрумвало да влизаме в спор по отношение на нашето вероизповедание или мироглед за света. Помагал съм на същите и те на мен. Споделял съм с тях много неща извън религиозните ми схващания. 

Признавам си, нещо не схващам, защо се налага, защо да разубеждаваш или убеждаваш, защо да го правя, след като това което правим е за общо благо в този свят???  

преди 9 часа, Aumi написа:

Как така уж Бог-Творецът на света, е един, а всеки човек от различна религия или религиозно течение, вярва че богът в когото вярват останалите, не е истински, че той е фалшив, а само неговият Бог истински?!

Не виждам парадокс аз. Има вярващи в Бог и такива които не вярват. Това за което говориш се среща във фанатиците. Те си позволяват да присвояват Бог. Те възприемат Бог като вид собственост и това им е основното грехопадение. Човек (образно казано) е собственост на Бог, а не обратното!!! Прощавай за грубия ми изказ. 

преди 10 часа, Aumi написа:

Ето ти, вярваш, убеден си, че само православните вървят по най-правилният път. Но по същият начин и будистът, и адвентистът, и сикхът, са убедени, че техният път е най-правилният.

Не бих се изразил най-правилния, а по-правилния. Всеки обаче има свободен избор. В действителност не ме познаваш, за да разбереш, че аз нямам път, а пътека. 

Ще си позволя едно клише от миналия век: Всяка крива пътека успоредна на православната е права!!!  

преди 10 часа, Aumi написа:

Трябва ли тогава да отричаме техните пътища и да казваме, че те не са правилни? А може би пътищата към Всевишния са много. И е безсмислено да спорим и да твърдим, че единият или другият са по-правилни...

Ти или приемаш или не приемаш. Кое налага отричането??? Кое налага противопоставянето??? 

Ще ползвам пак клише: Два остри камъка не мелят жито! Кой приема вероизповеданието на другия е дълга тема. Самото приемане е вид тайнство. 

Смяната на вероизповеданието е свободна воля за всеки и е свързана с вид духовна потребност. Духовните потребности не са като материалните. Те (образно) са ирационални и самата мотивация е в следствие на развитието на духовността в човек.   

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

В основата на православието е не какво правиш със своето, а с чуждото. Да, слагаш чуждия интерес, чуждите желания пред своите и то съзнателно, защото за себе си ти си себе-достатъчен. Духовността е твоя личен принос, лична пътека чрез която създаваш блага за другите. Когато създадеш вид благо и го споделиш, дариш и/или облекчиш другия и видиш малкия блясък в очите му, усмивката му, радостта му и т.н. може да почувстваш удовлетворение което не може да се опише. 

Ок, разбирам, че не осъзнаваш какво искам да кажа, което не ме учудва, защото съм разговаряла с много религиозни хора и отговорите са ми пределно ясни.

Тогава нека да обсъдим това което ти казваш.

Казваш, че православието те учи да създаваш блага за другите. Да слагаш чуждия интерес и желания пред своите.

Как ти създаваш блага за другите? По какъв начин поставяш чуждия интерес и желания пред своите?

 

преди 5 часа, valkiria1 написа:

Има противоречие в думите ти. Един път религиозните не вярвали толкова в Бог , а в ритуалите. Втори път отъждествяват Бог с тези ритуали.

 

Най-правилните спрямо какво? -всяка религия или учение си е само за себе си. Не виждам допирна точка между муслиманите и хиндуистите, за да се твърди,че някои от тях имат по правилни ритуали.

Иудеизма и Исляма почитат един и същи бог и не виждам нещо нередно  последователите им да го почитат всеки по свой си начин. Да не забравяме,че повечето от ритуалите са свързани с начина на живот  и характерна среда, а в някои случаи и с природните особености на дадено местообитание. Например не мога да упрекна последователите на Исляма,че не спазват и не празнуват празника Шавуот във всичките му значения.Както между другото и Песах.

Като влезнеш в една книжарница и отидеш към щанда за Религиите ще видиш една малка част от пътищата, които се предлагат към Твореца. Като поотминеш онези жълти "бетселъри", които упорито ще ти доказват световната конспирация в която са замесени евреи и араби , преминаваш към Сатаната, който може да бъде видян и в ролята на просветител на човечеството с другото си име Луцифер. После преминаваш към щанда с различните магии-вуду, черна,бяла, върколаци. Спираш пред стелажите за Армагедон-а, който е предсказан  да се яви още от Йоан, после преминаваш за пълно взимане на страха през книгите за тоталното унищожение на човешката раса в която нов Ной не се предвижда. Когато стигнеш до книжлетата с тайната мощ на езотеричните и окултните практики, тантрическа медитация, сексуалните практики на Ошо-кодошо , забиваш в Шангри-ла, Шамбала , където спасение предлага Елена Блаватска чрез  безумния си микс от религии.. Чувстваш се обнадежден че ще те бъде и току виж започнеш да се пипаш за Трето око или някой нов Полярен кръг сред  толкова услужливи богове, готови да ти се притекат на помощ. Ако посред нощ някой се  събуди в ужас и безумие от крясък на кукумявка или мяукане на черни котки- да пие едно приспивателно или да  влезе в Калдейта  да лепне в  специалната за случаи тема каква песен отговаря на настроението, кукумицина и тишината от свободното съседно  място в леглото. Има случаи в които никой бог не помага  и в такава гнила ръж Спасител няма да прати.

 

 

И когато търсенето свърши и си прелистил доста страници и миксове от разнообразна литература, разбираш, че пътищата са много. Но накрая осъзнаваш, че има пряк път, но до него трудно се стига преди да прочетеш и осъзнаеш, че всички ритуали и религии са измислени. Но ако тези религии и ритуали не нарушават мира и спокойствието на останалия свят, в тях няма нищо лошо. Лошо е, когато има противопоставяне и сблъсъци в името на дадена религия или учение.
Ако учението или религията носят мир за всички, в това няма нищо нередно.
В този смисъл, пътят към Бог, трябва да минава през Ненасилието и за този Път никой няма право да пролива кръв.
Защото всяко едно насилие и кръв, са инструменти на Сатана.

преди 11 часа, Iv Motev написа:

Ислямът не мисли така

 

 

А как?

преди 1 час, Aumi написа:

А как?

Ами пак така ! 

Бог е един - набор от правила за поведение в условията на неопределеност и отсъствие на информация  , т.е. в условия на Незнание ........казано просто , какво да правим когато не знаем....Ами измисляме си и Вярваме....! 

Този набор от правила няма как да не е един и същ за всички ! 

Нека да обърнем внимание на факта , че даже " Морален Кодекс на комуниста " е почти идентичен с " 10 Божи заповеди" .....и др. също .

Различават се според външната окръжаваща среда и вътрешната организация на обществото , което се знае  и какво следва да се прави на практика . Това са рационални или не съвсем рационални (т.е. емоционални) , разклонения от общите правила ......Тук според случая  разнообразието може да е безкрайно...

.............................

Казано иначе - колкото човеци ходят по земята , толкова Богове у тях - множество от частни . От което множество се извежда общото  .

Т.е. Човекът сътвори бог , бог да служи в угода на Човека и да осветлява пътищата му неведоми....! Това е общото , единното ! 

.................................

Преминавайки на следващото по-ниско ниво на изследване - ниво на развитие на Цивилизациите , можем да видим принципни различия в религиозната Парадигма .......

.....но тук разговорът става доста........затруднителен да кажем , по обясними причини . За това се спирам.....

За повечето , обсъждането на копчето е по-важно от балтона , на който следва да се пришие....Тук се намесват законите на Мърфи .

преди 13 часа, Aumi написа:

Ритуалите са неразделна част от тяхната религия и те отъждествяват Бог с тези ритуали.

Който и да е православен поп или миранин да питаш за евхаристията, ще ти кажат че вярват, че Христовото тяло и кръв реално присъстват в причастието.

Традиционните християнски изповедания вярват, че виното и хлябът се „преосъществяват“ и стават истински тяло и кръв Христови. Преосъществените хляб и вино се наричат Свети дарове.

Възприема се обяснението на свети Йоан Дамаскин, прието от Седмия вселенски събор, според което хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества, а тяхната същност се свърза с божествената същност на Иисус Христос. Това се случва по време на определен момент в богослужението (Литургия, Меса), който е и неговата кулминация. Първи се причастяват свещениците, извършващи тайнството, а след това останалите вярващи. При православието, римокатолицизма и в древните църкви, за да бъде прието причастието, вярващият трябва да е съблюдавал пост и да е преминал през тайнството Покаяние, свързано с изповед.

преди 13 часа, Aumi написа:

Трябва ли тогава да отричаме техните пътища и да казваме, че те не са правилни? А може би пътищата към Всевишния са много. И е безсмислено да спорим и да твърдим, че единият или другият са по-правилни...

Безсмислено е да се твърди или отрича нещо, което се основава на твърде много необосновани допускания относно концепции като Бог, Всевишен, богове, теизъм и т.н. Всеки въпрос касаещ концепции, които нямат ясно определение е безсмислен. Едно такова теистично същество не е умопостигаемо, следователно изградените представи се базират само на човешкото неведение (ignorant). От тази позиция изобщо не разбирам какво иска да каже някой, когато твърди "Бог съществува" или "Бог не съществува".

Някои вярващи се опират на записани в книга откровения или лично преживяна теофания, но възниква въпросът, как може да се различи една теофания (проблемът с определението остава) от една обикновена халюцинация, която се случва при наличие на необходимите условия - пости (глад, жажда), изтощение, прекомерно излагане на пряка слънчева светлина по време на безцелното бродене из пустините или безплодните Синайски чукари. Мозъкът изпада в шок и... О, Чудо!

преди 39 минути, by_chechi написа:

казано просто , какво да правим когато не знаем....Ами измисляме си и Вярваме....! 

Та и ти така в случая - не знаеш какво е вяра и си измисляш разни дефиниции. Друг пък ще каже, че вярващият не знае и за това разчита на казаното от други, които знаят повече от него. Така или иначе в какво вярва или не вярва човек зависи от афинитета му, от вътрешната му предразположеност към съответните възгледи. Той ще се "закачи" за това, което е в синхрон с неговите нагласи и ще развива светогледа си на тази база, докато евентуално конструкцията не се срути и се наложи преосмислянето й. Тук ми идва наум аналогия с кулите на Миларепа.

преди 21 минути, Shiniasu написа:

не знаеш какво е вяра

аааа, моля те, не му пиши такива неща. Това е сквернословие - Стефан да не знае какво точно е "вяра". Той вярва че знае, щото според него той имал обяснение.

Да ВЯРВАШ, че ЗНАЕШ, не е като да ЗНАЕШ, че ВЯРВАШ. Но докато се пада от кайсията всичко може да се случи, а и никой , никога не е уточнявал колко е висока тая кайсия - все пак физиката вярване ли е, или е знаЕне.

От друга страна за падналия от кайсия няма никакво значение кое какво е... щото ако е жив, просто го наболява и е изплашен... . В такива моменти, по принцип никой не се интересува от "физиката"... , знанията, религиите и духовността... 

преди 11 минути, _ramus_ написа:

аааа, моля те, не му пиши такива неща. Това е сквернословие - Стефан да не знае какво точно е "вяра". Той вярва че знае, щото според него той имал обяснение.

Да ВЯРВАШ, че ЗНАЕШ, не е като да ЗНАЕШ, че ВЯРВАШ. Но докато се пада от кайсията всичко може да се случи, а и никой , никога не е уточнявал колко е висока тая кайсия - все пак физиката вярване ли е, или е знаЕне.

От друга страна за падналия от кайсия няма никакво значение кое какво е... щото ако е жив, просто го наболява и е изплашен... . В такива моменти, по принцип никой не се интересува от "физиката"... , знанията, религиите и духовността... 

В стремежа си да си оригинален , различен , неповторим , разрушавайки всякакви граници (в това се заключават всичките ти упражнения по "умност" !) , стигаш до идиотизъм....Друг е въпросът в способност ли си да го съзнаваш .

За да не ти се случва , постави си граници ! 

Благодаря за мъдрия съвет. Думите са написани към друг човек а не към "падналия".

Така, че винаги има значение "знанието" вяра ли е и доколко Вярващия вярва че "знае" и "знае, че вярва". А всичко това се определя от това КОЙ е "Знаещия" и в какво вярва той.

Не и за Падналия, разбира се.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Та и ти така в случая - не знаеш какво е вяра и си измисляш разни дефиниции.

Други предложения за дефиниция на Вяра имаш ли ? 

Добре би било при това да поразсъждаваш върху единствата знание-незнание = познание и наука-вяра = мислене.....преди да се натоварваш с единството Дух-Разум = Съзнание ......където знакът "=" не е знак за равенство , а изразява единство....може да ползваш и този знак "->" като знак за качествено превръщане ...., но като за теб става много сложно....

.....между другото , не са мои "измислици"....

..............................

По-горе ставаше дума , че знание и познание са синоними . Не са ! Едното е база данни подлежащи на обработка , а друго е процес - тяхната обработка . На теб оставям да познаеш кое какво е....освен ако вече го знаеш , в което се съмнявам....

При това е просто за различаване....но това е по темата "Мислене"....

преди 2 часа, by_chechi написа:

Други предложения за дефиниция на Вяра имаш ли ? 

Добре би било при това да поразсъждаваш...

При това е просто за различаване....но това е по темата "Мислене"....

Добре би било да можеш да прекратяваш (за по няколко минути дори) мисленето и изследването. Да си осъзнат и концентриран без мислене, различаване, разсъждаване и изследване. Само тогава можеш да видиш реалността такава, каквато е. За целта е нужна неопетнена от каквото и да е желание, омраза и заблуда духовност. Спокойствие и прозрение.

Познанието е по-висше от вярата, но непоклатимото освобождение на ума е отвъд всякаква категоризация.

преди 2 часа, by_chechi написа:

Други предложения за дефиниция на Вяра имаш ли ? 

Добре би било при това да поразсъждаваш върху единствата знание-незнание = познание и наука-вяра = мислене.....преди да се натоварваш с единството Дух-Разум = Съзнание ......където знакът "=" не е знак за равенство , а изразява единство....може да ползваш и този знак "->" като знак за качествено превръщане ...., но като за теб става много сложно....

.....между другото , не са мои "измислици"....

С тези равенства не съм много съгласен, но пък щом ти вършат работа. 

Колкото до дефинициите за вяра, за мен вярата е не толкова свързана със знанието, а с реализирането на стремежите на човека. Ако духовността е да изявиш най-доброто възможно от себе си, то вярата изразява силата, способността да осъществиш това. Другите два елемента произтичащи от мъдростта са надеждата - възможността и любовта - мотивът. Знанието от своя страна е предпоставка за мъдростта, докато вярата произтича от нея.

 

преди 26 минути, Shiniasu написа:

....вярата изразява силата, способността да осъществиш това.

Ясно ! Като не знаеш , то няма как и да разбираш....Понятията ! 

А Волята тогава какво изразява ?! Не си ли чувал за Воля ? 

.....много си зле с понятията . Следва най-напред върху това да поработиш. Понатрупай понятия , разбери ги и си ги систематизирай (като не вземаш от дума , както се казва)...

Вярата поражда Волята ! И изразява Незнанието.....Ако имаш Знание , Вяра не ти трябва , до колкото Знанието също поражда Воля....

Ей на , виж го Рамус ! По думите му , няма никаква Вяра , но пък няма спиране.....! Има Воля ! 

Започвай в Гуугъл с въпроса : " Що е то ? " ......и чети , чети с разбиране . То сляпото прави окато.....

Не ми се навлиза в тематика, която е необяснима. Това, което описваш като воля, се отнася до личността и до нейните възможности. 

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Не ми се навлиза в тематика, която е необяснима.....

Необяснима ти е защото нямаш понятия . Човек мисли чрез думите !....

преди 38 минути, by_chechi написа:

А Волята тогава какво изразява ?! Не си ли чувал за Воля ? 

Волята изразява нагласите, наклонностите или спонтанните, инстинктивни, вродени склонности в някого към определен начин на мислене, на поведение или към определена реакция.

Вярата, заблудата, че съществува независим "аз" или същност на волевите импулси, че тези импулси съм "аз" и "мои" поражда алчност и ненавист. Имал съм възможността да възпитавам деца, първо момче, а сега момиче и от личен опит мога да кажа, че трансформацията на вродените нагласи е сложен процес, който изисква много търпение, както и непрестанно даване на личен пример. Или както казват, "трудно се става човек".

Трансформацията е възможна и когато е налице прогрес, новата личност започва да преобразува базовата жизнена енергия в любяща доброта, състрадание, симпатизираща радост и самообладание. Чистият ум е лишен от недоброжелателство и враждебност или както пише Aumi, за него е характерно ненасилието.

преди 27 минути, Śūnyatā написа:

заблудата, че съществува независим "аз"........Чистият ум....

Така разбрах , че не съществува независим "аз" и мисля , че е вярно . Но пък търсиш да постигнеш Чист Ум - това е утопия !

Как ще стане тази работа (въпросът е риторичен) ? Нищо "Чисто" няма на този свят ! 

.... На "Оня" свят - може !......

.......................

Ха ! И да попитам : " Що е това насилие/ненасилие ? " ........щото - пълен Покой ! Не е ли това Смърт ? 

Ама то и Покоят може да е насилие - майката заспала с тапи в ушите и не дава на бебето да суче , а пък то реве та се къса.....! 

преди 18 минути, by_chechi написа:

Така разбрах , че не съществува независим "аз" и мисля , че е вярно . Но пък търсиш да постигнеш Чист Ум - това е утопия !

Как ще стане тази работа (въпросът е риторичен) ? Нищо "Чисто" няма на този свят ! 

.... На "Оня" свят - може !......

Лично не съм постигнал 100% чист ум, но имам някои временни проблясъци. Например, по време на медитация, за 5-10 минути (по няколко пъти на ден) умът е чист, после излизам от това състояние и се захващам с ежедневните си дейности, но на база реализацията и осъзнаването на този ум в мен остава стремеж да го запазя по-продължително време. Наблюдавам се. Знам, че когато умът не е чист страдам, страдат и други. Когато се появи опетняваща мисъл или емоция, се опитвам да я прекратя или осъзная като празна (че не съществува независимо, което си е така). Невинаги се получава, но с времето ставам все по-добър и по-добър в това упражнение. Архат или Буда надали ще стана, понеже не съм достатъчно усърден, т.е. понякога мързелът и инерцията са водещи.

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Лично не съм постигнал 100% чист ум, но имам някои временни проблясъци. Например, по време на медитация, за 5-10 минути (по няколко пъти на ден) умът е чист, после излизам от това състояние и се захващам с ежедневните си дейности, но на база реализацията и осъзнаването на този ум в мен остава стремеж да го запазя по-продължително време. Наблюдавам се. Знам, че когато умът не е чист страдам, страдат и други. Когато се появи опетняваща мисъл или емоция, се опитвам да я прекратя. Не винаги се получава, но с времето ставам все по-добър и по-добър в това упражнение. Архат или Буда надали ще стана, понеже не съм достатъчно усърден, т.е. на моменти мързела и инерцията са водещи.

Има какво да мислиш над това :

http://www.kantherapy.com/сензорна-депривация-що-е-то/

От това , ако се прекали се полудява , както и от обратното - претоварване на сетивата !