. Една идея не може да бъде практикувана. Тя може само да бъде въплъщавана в живота, може да бъде живяна с отдаденост и искреност. 

 

 

Не, не практикувам нито будизъм, нито веданта. Една идея не може да бъде практикувана. Тя може само да бъде въплъщавана в живота, може да бъде живяна с отдаденост и искреност. 

За каква "идея" говориш идея нямам.

Гледам, че Бел Ами е разбрала. Може би, тя ще обясни.

Но за мен въпросът на темата стои.

 

 

Не точно... шериата не е изкуствен придатък, той е започнал да се  развива по естествен път още с появата на исляма като религия... Новите морални ценности , новото общество което се е създавало е имало нужда от правила по които да съществува уммата, законите се появяват винаги с появата на дадено общество , това го знаят всички които поне малко са внимавали в часовете по история в училище ( за идиоти не говорим, те винаги ще са на черешата мислейки си че света се върти само около тях и заради тях  ) 

 

Това че са събрани в единен кодекс по късно след смъртта на пророка Мухаммад, не значи че тези правила не са съществували преди това още докато е бил жив .. не напразно споменах че голяма част от Шериата се базира и на сунната, а сунната е живота и делата на пророка, както и неговите отсъждания по различни проблеми в обществото... Но и това не е било достатъчно за цялостен кодекс, решаващ всички дребни конфликти м/у хората, затова в шериата навлизат и меннията на видни богослови, които уж преценят как е най-правилно от ислямска гледна точка съгласно корана и сунната да бъде... и на последно място, влиза и така нареченото обичайно право.... което по същността си е различна за различните народи приели исляма....

 

Като цяло най-голяма тежест се падат на Корана и Сунната на пророка ...

Редактирано 31 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

За каква "идея" говориш идея нямам.

Гледам, че Бел Ами е разбрала. Може би, тя ще обясни.

Мохини казва, че идеите не се практикуват, а осъзналият идеите ги въплъщава в живота си. Една идея ако не е приложена искрено в живота, няма как да бъде практикувана.

Редактирано 31 юли 201312 г. от Bel Ami (преглед на промените)

За каква "идея" говориш идея нямам.

Гледам, че Бел Ами е разбрала. Може би, тя ще обясни.

Не е достатъчно. Забравя съвсем удобно да цитира(ако има преведени такива на български),или да преведе текстове от него, като дава връзката със съответстващите правила от Курана, от които са изведени и на които са позовани.

 

П.П. Забравя да обясни, че практически всички текстове на Курана  и на различните други книги свързани с него...Разните тълкувания и други са дело само на мъже...

Редактирано 31 юли 201312 г. от sliderum (преглед на промените)

Не е достатъчно. Забравя съвсем удобно да цитира(ако има преведени такива на български),или да преведе текстове от него, като дава връзката със съответстващите правила от Курана, от които са изведени и на които са позовани.

 

П.П. Забравя да обясни, че практически всички текстове на Курана  и на различните други книги свързани с него...Разните тълкувания и други са дело само на мъже...

Самата Истина!

Писани от мъже и тълкувани от мъже! / Както междувпрочем всички религиозни писания/.

А тълкуванията на Корана са доста интересни. Не знам защо в Корана нещата са писани толкова неясно, че трябва да има още стотици автори които да го тълкуват и интерпретират допълнително?!

Редактирано 31 юли 201312 г. от Bel Ami (преглед на промените)

Не е достатъчно. Забравя съвсем удобно да цитира(ако има преведени такива на български),или да преведе текстове от него, като дава връзката със съответстващите правила от Курана, от които са изведени и на които са позовани.

Е, мен чак такива детайли не ме вълнуват. Няма да ставам експерт по ислямско право и богословие. Но  питай и може да приведе някакви примери, предполагам.

 които да го тълкуват и интерпретират допълнително....

..., така както им отърва...

Мохини казва, че идеите не се практикуват, а осъзналият идеите ги въплъщава в живота си. Една идея ако не е приложена искрено в живота, няма как да бъде практикувана.

Да де. Само не разбрах за какви идеи, иде реч.

Не е достатъчно. Забравя съвсем удобно да цитира(ако има преведени такива на български),или да преведе текстове от него, като дава връзката със съответстващите правила от Курана, от които са изведени и на които са позовани.

 

П.П. Забравя да обясни, че практически всички текстове на Курана  и на различните други книги свързани с него...Разните тълкувания и други са дело само на мъже...

 

 

За мен, най-образно казано, аврамическите религии са в гуната на тамас и са за хора в гуната на тамас.

Това само, ако разглеждам света през идеята за Пракрити и Пуруша.

Ако погледна на същите тези религии през етична гледна точка, то новият завет е този, който осветлява тъмнината в аврамическите религии. Исус е черешката върху тортата. Няма да се спирам на това, че като цяло, за мен християнството е много зле скалъпена и копирана версия на различни религии, важно е на какво учи Исус или посланието, което се съдържа в новия завет.

Уви, при Шариат се процежда един съвсем тъничък сноп светлина през една мъничка дупчица, а дори и нея се опитват да запушат.

..., така както им отърва...

Естествено.

Нещата се натъкмяват, така както отърва на "тълкувателите".

Ако Коранът е Словото на Аллах, то това Слово няма нужда от допълнителни интепретации...    

Писани от мъже и тълкувани от мъже! / Както междувпрочем всички религиозни писания/.

Гласът на феминизма.

Между другото, във Ваджраяна има доста учения и медитационни, които са дадени от жени. Има и "женски" буди - тарите и дакините, т.е. просветлени същества, които в измерението Самбогакая се проявяват в женска форма.

Е, мен чак такива детайли не ме вълнуват. Няма да ставам експерт по ислямско право и богословие. Но  питай и може да приведе някакви примери, предполагам.

Питал съм. Цялата тема е затова. Да установим дали Шериата е право или криво. За да го узнаем, се нуждаем да го разгледаме в подробности, дали, колко и как съответства на Куран, дали как и доколко в съгласие с Куран се прилага в реалността. Щото писаните текстове, декларираната праведност в отсъждането...Нещо ми се струва, че се разминава теорията с практиката и най-вече че практиката се разминава с твърденията, че исляма е мирна религия, в (и с) която приелите я живеят в доволство...

 

За мен, най-образно казано, аврамическите религии са в гуната на тамас и са за хора в гуната на тамас.

Това само, ако разглеждам света през идеята за Пракрити и Пуруша.

Ако погледна на същите тези религии през етична гледна точка, то новият завет е този, който осветлява тъмнината в аврамическите религии. Исус е черешката върху тортата. Няма да се спирам на това, че като цяло, за мен християнството е много зле скалъпена и копирана версия на различни религии, важно е на какво учи Исус или посланието, което се съдържа в новия завет.

Уви, при Шариат се процежда един съвсем тъничък сноп светлина през една мъничка дупчица, а дори и нея се опитват да запушат.

Определено в аврамическите религии, само Исус говори за любов към ближния.

 

Въпреки, че и той  казва, че е дошъл да положи не мир, а меч.

 

Разбира се, според думите записани там. Не мога да твърдя дали това са думи на Исус или са приписани на Исус.

Естествено.

Нещата се натъкмяват, така както отърва на "тълкувателите".

Ако Коранът е Словото на Аллах, то това Слово няма нужда от допълнителни интепретации...    

На теория, просто разяснения за простия народ, за да били разбирали възвишеното слово, за което уж нямат достатъчна начетеност...ама надали

Ако Коранът е Словото на Аллах, то това Слово няма нужда от допълнителни интепретации...

Това не е така и то не само за Курана, а и за всеки вид знание. Не можеш да избегнеш интерпретациите. Дори сега само като четеш тези няколко изречения, ти ги интерпретираш въз основата на твоя жизнен опит, образование, емоционални и рационални нагласи и така нататък. Когнитивният (познавателният) процес е процес на интерпретиране.

Редактирано 31 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Питал съм. Цялата тема е затова. Да установим дали Шериата е право или криво. За да го узнаем, се нуждаем да го разгледаме в подробности, дали, колко и как съответства на Куран, дали как и доколко в съгласие с Куран се прилага в реалността. Щото писаните текстове, декларираната праведност в отсъждането...Нещо ми се струва, че се разминава теорията с практиката и най-вече че практиката се разминава с твърденията, че исляма е мирна религия, в (и с) която приелите я живеят в доволство...

Със сигурност има мюсюлмани, които са много мирни и отдадени на Бог/Аллах, и не биха сторили никому нищо лошо.

Но аз мисля, че много от тълкувателите, умишлено интепретират писанията така, че да използват религията за отстояване на политически цели или за да наложат властта си върху невежото население.

От голямо значение е как духовните водачи интепретират Словото и в каква посока ще насочат последователите на дадена религия.

 

Определено в аврамическите религии, само Исус говори за любов към ближния.

 

Въпреки, че и той  казва, че е дошъл да положи не мир, а меч.

 

Разбира се, според думите записани там. Не мога да твърдя дали това са думи на Исус или са приписани на Исус.

 

Ммм и в корана има подобни текстове. Ето един цитат на руски, като болднатото е специално за скепсис:

 

Один человек пришел к Святому Пророку и спросил: 

"Кого я должен любить и уважать больше всего в своей жизни?" 

И Мухаммед сказал: "Мать". 

Искатель спросил: "А кого потом?" 

И снова ответ был : "Мать". 

И в третий раз ответ был: "Мать", и только на четвертый раз было сказано: "Отца". 

А в общем: Ислам – религия любви, мира и гармонии. Практически весь текст Корана посвящен любви, миру и гармонии. Это и есть основное учение ислама. Первые строки Корана – о любви. Эти строки повествуют о боге, как о дарующем любовь и милость. Пророк сказал: "Примите знаки господа всем свом сердцем!" Это значит, что мы должны превносить святые чувства любви и милосердия в свою жизнь. Самые важные девизы ислама: "Все люди – братья и сестры", "Служение человечеству есть служение господу". Добродетельным считается тот, кто умеет любить. Так, любовь – основное качество, ожидаемое от мусульманина. Ислам выдвигает культуру любви. Любовь поддерживает все человеческие ценности: сострадание, всетерпение и т.д. Пророк сказал: "Господь дарует любовь – нет места нетерпимости". Любовь делает человека сильным, проявление нетерпимости – слабым. Ислам поддерживает только культуру любви. Ислам провозглашает: "Свершайте благодеяния взамен неправедному деянию врага своего, и вы увидите, что ваш враг стал вашим другом". Это говорит о том, что противник есть никто иной, как потенциальный друг. Какая прекрасная идея! Это – великое учение. Проявляйте терпимость к своиму оппоненту!

Гласът на феминизма.

Между другото, във Ваджраяна има доста учения и медитационни, които са дадени от жени. Има и "женски" буди - тарите и дакините, т.е. просветлени същества, които в измерението Самбогакая се проявяват в женска форма.

Не, това е гласът на рационализма.

Със сигурност има мюсюлмани, които са много мирни и отдадени на Бог/Аллах, и не биха сторили никому нищо лошо.

Но аз мисля, че много от тълкувателите, умишлено интепретират писанията така, че да използват религията за отстояване на политически цели или за да наложат властта си върху невежото население.

От голямо значение е как духовните водачи интепретират Словото и в каква посока ще насочат последователите на дадена религия.  

А не, тук темата е за Шериат, а не за исляма като цяло, макар че няма как да избягаме от това да присъства тук, защото двете са следствия от недостатъчната или прекалената хормонална секреция на един определен човек в миналото. Шериата пък ме интересува, доколкото и както се прилага в правните системи, т.е. в част от вътрешните отношения  в страните, в които се спазва.

От голямо значение е как духовните водачи интепретират Словото и в каква посока ще насочат последователите на дадена религия.  

Е, то това е ясно от самосебе си.

Това не е така и то не само за Курана, а и за всеки вид знание. Не можеш да избегнеш интерпретациите. Дори сега само като четеш тези няколко изречения, ти ги интерпретираш въз основата на твоя жизнен опит, образование, емоционални и рационални нагласи и така нататък. Когнитивният (познавателният) процес е процес на интерпретиране.

Да, затова има толкова много интерпретации на Библията и толкова много деноминации.

Дори и при будизма има различни школи, които по различен начин тълкуват словата на Буда.

 

Но най-важното е как ние, самите ще интепретираме даденото слово.

Дали ще приемем на сляпо готовите интепретации на някой друг, или пък самите ние ще си го интепретираме, според нашите вътрешни потребности и нагласи.  

като болднатото е специално за скепсис:

 

За друго ставаше дума, но карай.

За друго ставаше дума, но карай.

 

Напротив, все за едно и също става дума - за лицемерието.

Но най-важното е как ние, самите ще интепретираме даденото слово.

Дали ще приемем на сляпо готовите интепретации на някой друг, или пък самите ние ще си го интепретираме, според нашите вътрешни потребности и нагласи.

Бе, една каша ти е...

Ще ти дам пример. Класическо будистко твърдение: "Всички явления (дхарми) са лишени от присъщо съществуване". Можеш, разбира се, да го интерпретираш според "вътрешните си потребности и нагласи", само че такава интерпретация ще бъде много далеч от истинското значение. За да направиш правилна интерпретация, трябва да знаеш точно какво се има предвид под двете понятия - "явление" и "присъщо съществуване" в контекста на будистката философия. След като си установила това, можеш да приемеш това твърдение за валидно или да го отхвърлиш. Не и преди това. Инак си правиш някакви свободни съчинения. Мхм. 

Напротив, все за едно и също става дума - за лицемерието.

Добре.

Редактирано 31 юли 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Бе, една каша ти е...

Ще ти дам пример. Класическо будистко твърдение: "Всички явления (дхарми) са лишени от присъщо съществуване". Можеш, разбира се, да го интерпретираш според "вътрешните си потребности и нагласи", само че такава интерпретация ще бъде много далеч от истинското значение. За да направиш правилна интерпретация, трябва да знаеш точно какво се има предвид под двете понятия - "явление" и "присъщо съществуване" в контекста на будистката философия. След като си установила това, можеш да приемеш това твърдение за валидно или да го отхвърлиш. Не и преди това. Инак си правиш някакви свободни съчинения. Мхм. 

Добре.

 само че такава интерпретация ще бъде много далеч от

 истинското значение

А кой определя кое е истинското значение?