Мислил съм си за този "трик", когато човек общува, да излезе с аргументацията, че всъщност не го прави. Винаги ми е изглеждало като егоистично самозадоволяване, чоято красота е неговата потайност.Самозадоволяването е "възползване" и "хвърляне на прах в очите".

  Наистина "от себе си" , "за себе си", "във себе си", но така между другото винаги хващаш някой друг във мрежата на "общуването си" . Той е грамофон, развален телефон, или нещо си... В ръцете на латерна...

Благодаря за търпението и проявеното разбиране . 

Моля. Нищо не разбрах. Добре е, че ти разбираш това, което си написал.

В подчертано тълкуване е,че не опира до свръх-его,Нарцисизъм и всичките му там определители,нищейки философски забежки,школи и сие.. Не опира даже и до Източните такива и по-скоро кореспондира с надскачане на време и място,макар това да подсказва ,че люде достигнали такова Интелектуално ниво ще са и в % на вид самотност! ..лично аз познавам само няколко такива личности и ще е в "твърда" елементарност,ако някой си помисли,че иде реч за 20 или за 80 годишни!! ...добавям още ,че тези хора са изключително балансирани и хармонични ,както със себе си,така и с онез около тях и ще се разбере,че са друга "порода" само при специалност на продължителна опознаваемост на контакт! Тези люде, всъщност търсят Познанието и следват,като мравчици това свое верую..

и не можем да си намерим място тук, вече

Мислил съм си за този "трик", когато човек общува, да излезе с аргументацията, че всъщност не го прави.

Супер разговор се получава. )) Кой знае какво е общуването, може винаги да е общуване само със себе си - нещо като "Ейн Соф разговарящ със себе си за себе си" или как беше там... (да зарадвам Валкирия с малко сефироти )

Във връзка с "Пирът", чудя се защо само митът на Аристофан е толкова популярен и се приписва на самия Платон - може пък да си е на Аристофан. Много по-интересен е разказът на Сократ за разговора му с Диотима. Виж, там вече има храна за въображението доста. Но трябва да се съотнася с податки от други диалози. Не съм ги чела всичките, но ги има и водят до странни открития.

Супер разговор се получава.

Не се получава. Получават се някакви монолози и препирни. За да има разговор трябва пространство, паузи, тишина. Нали?

Редактирано 1 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Не се получава. Получават се някакви монолози и препирни. За да има разговор трябва пространство, паузи, тишина. Нали?

Ирония беше. Какво разбираш под "пространство и тишина"? Разбираш ли го, или не можеш да го обясниш и използваш нечии думи? Аз не знам, преди написах едно стихотворение, което започва така. Но когато (истински) пишеш стихотворения не мислиш както обикновено и не можеш да повториш пътя, по който си минал, защото не е логически.

Ирония беше. Какво разбираш под "пространство и тишина"? Разбираш ли го, или не можеш да го обясниш и използваш нечии думи? Аз не знам, преди написах едно стихотворение, което започва така. Но когато (истински) пишеш стихотворения не мислиш както обикновено и не можеш да повториш пътя, по който си минал, защото не е логически.

Знам, че беше ирония. Какво има да се обяснява, Уит? Или го разбираш ли не. Ето ТУК има музикален пример за това, което имам предвид. Ако не го разбирах с приятелката ми щяхме да се сбием на петата минута след като сме се видели.

Супер разговор се получава. )) Кой знае какво е общуването, може винаги да е общуване само със себе си - нещо като "Ейн Соф разговарящ със себе си за себе си" или как беше там... (да зарадвам Валкирия с малко сефироти )

Tова ми звучи като правене на "словесна йога", и разбира се, по-опитните в общуването са истински факири. Който го може, го може...

 

 

Хехе. Ти не очакваш всеки човек да изпитва вътрешна нужда да си направи душевно харакири в нетното пространство, нали?

Или може би обичаш душевния ексхибиционизъм? Може и да има душевни воайори, знам ли?

 

Но всичко това не ти пречи да пускаш поредния фитил под формата на лека провокация.

Самодостатъчността не е това, рамус, не е това. ОМ...

 Защо говориш за "психологическо страдание", след като друго страдание няма. И това може би отговаря на въпроса ти кое е първично. Т.е., че нито едно от двете, или че двете са едно. И че (феномена на) страданието, следователно, е пустота.

Интересно е, че славянската дума "съ-знание" може да означава и "съвместно знание", докато например санскритската "ви-джняна" означава точно "раз-знание", нещо което разделя. И така нататък.

 

За съжаление има и чисто физическо страдание. 

Моля. Нищо не разбрах. Добре е, че ти разбираш това, което си написал.

Съжалявам , че не съм се справил с обяснението на определението за Съзнание , но не мога да намеря друг начин....Що е това Съзнание и какъв е начинът на неговото съществуване?Съжалявам !

Редактирано 1 август 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Съжалявам , че не съм се справил с обяснението на определението за Съзнание , но не мога да намеря друг начин....Що е това Съзнание и какъв е начинът на неговото съществуване?Съжалявам !

 

Няма за какво. Не си единствен. Но поне опита. 

Нека не достигнат силите - похвален е стремежът. 

Предлагам на Вашето внимание следната

  Хипотеза

  основаваща се на факта , че :

  Материя и Енергия съществуват като две съставни части на едно неделимо цяло (Е= m . c^2) , всяка част от което цяло не може да съществува отделно , без другата част от цялото – т.е. казваме , че се намират се в неделимо единство .

  Във взаимодействие по между си тези две части на цялото разкриват различни свои свойства по отделно и заедно , примерно Пространство и Време , и др..

  Материята и Енергията обаче разкриват и едно друго общо свое свойство – свойството Самоорганизация , изразяваща се в Законите на Термодинамиката за Всемира .

  Това свойство за Самоорганизация има и по-висши форми на проява  (може би , вероятно – в същност това е хипотезата ) една от които е Съзнанието , които форми са недостъпни за разбиране от човека (въпреки множеството изписани книги на тази тема) на този етап от неговото развитие – нещо , което наричаме Незнание.

  В незнанието за самоорганизацията на материя и енергия е мястото , където намираме условията за съществуване на Бога.....

 

Така в крайна сметка стигаме до определението , че :

Съзнанието е самоорганизирана в едно цяло , висша форма на съществуване на единството материя-енергия (а не по отделно , всяка разглеждана сама за себе си).

 

....в „редовните” философии това единство между материя и енергия бива разкъсано , изследвайки всяка част отделно и сама за себе си. Поради тази причина е невъзможно да се стигне до , и да се изследва общото за материя-енергия свойство Самоорганизация.....

 

    Един пример от математиката който би могъл да онагледи що е това "висша форма на проява" :

А(1)+А(2)+.....+А(А) = А.А = А^2 (А на втора степен)

където третата част от израза се явява висша форма на проява както на втората , така и на първата част от израза. Ако тази трета , висша форма на проява я дадете за мислене на някой от началното училище , той със сигурност няма да проумее нищо. За втората би могъл да се досети обяснявайки си я по някакъв дори и фантастичен начин. А за първата доста ще трябва да се потруди....

 

Благодаря за търпението и проявеното разбиране . 

Седни си, получаваш двойка.Няма такова свойство материята -  самоорганизация.

Положил си усилия единствено в дизайна, но не стига за 3. 

Редактирано 1 август 201312 г. от badr (преглед на промените)

ОМ...

Казват, че е от полза човек да чуе ТОВА дори веднъж.

Хехе. Ти не очакваш всеки човек да изпитва вътрешна нужда да си направи душевно харакири в нетното пространство, нали?

Или може би обичаш душевния ексхибиционизъм? Може и да има душевни воайори, знам ли?

 

Но всичко това не ти пречи да пускаш поредния фитил под формата на лека провокация.

Самодостатъчността не е това, рамус, не е това. ОМ...

 

За съжаление има и чисто физическо страдание. 

Опита за ирония, минаваща като шега, сигурно е чудесен. Минаващи фрази, подскачания, тип а-ла пчеличката Мая. Бързички и къси изречения - вероятно това е формулата за чудесно, лесно и безгрижно общуване. То е особено актуално, когато е налице дефицит на дълбочина и сериозност.

А дефицита на вътрешно разкриване - разбира се, че това се нарича ексхибиционизъм- особено "душевен". Ама дааа - това да гледаш как някой е с "гола" душа, вероятно той е ексибиционист, а аз ще съм воайор. Естествено че такива не може да има - тук, на публично място... глупостиииии - да не са луди.

 

Радвам се че ти знаеш що е това самодостатъчност, при положение, че темата е започната с цитат, липсва каквато и да е лична мярка, липсват дори и опити по нея. Въобще - важното е мищурия да става. Вероятно това е "красотата на общуването" с бълбукания по всякакви въпроси, в което акцента е върху самото бълбукане. Думичките - майната им. Те и без тва стават само за приказване и писане... и за запълване на време и празното отвътре.

-----------

И накрая - очевидно че Уитнес е наясно, но нека се види примера, че когато не е наясно човек ЩО Е СТРАДАНИЕ, и не е до дар-слово, не е и до музиката. Като не е наясно с думичките, не е наясно и със съдържанието.

 

СТРАДАНИЕТО е изживяване, то е емоционалния еквивалент на физическата болка. А парадокса е, че и болката и страданието, като негово надграждане, всъщност се конструират в мозъка. И в този смисъл - те не съществуват обективно. Никога не са съществували.

В мозъка има генетични първосигнални програми, които при определен специфичен сигнал от нервната система, се "пуска" изживяването за болка. Това е само част от първосигнална защитна физиологична система. СТРАДАНИЕТО като еквивалент на болката, се получава когато след първосигналния процес, се намесва комплексна мозъчна област, наречена АМИГДАЛА. Нейната роля е да оцветява всички първосигнални процеси, с изживявания, с комбинирания и наслагвания на емоции. по-нататък - по типично "павловски" второсигнални връзки, се образува "мост" - болката поражда автоматично страдание. но идва момент, по-късно - някъде около 6-та година - когато всяко вътрешно изживяване на противоречие и конфликт, поражда вече самостоятелна форма на изживяване, която вече е типологизирана предварително невросигнално. Така страданието започва и свой самостоятелен живот. Дори нещо повече - често то става първично и веднъж породено - пак по второсигналните принципи на ПАВЛОВ, то поражда дори т.н."чувство за болка".

 

Пак в тази линия - щом болката и страданието не съществуват обективно, а се правят в главата на самия човек, много неща за СТРАДАНИЕТО се променят.

Най-важното е, че стремежът в човека, да проектира вътрешните си процеси, като външни за него, е изключителен мозъчен и оттам - психичен механизъм, поставящ всеки субект пред възможността да е едновременно зрител и автор на своя вътрешен спектакъл без да е възможно той да разбере това. Едни центрове се занимават с обработката, друга област прави проекциите, трета улавя проекциите като по каналите за "въшна информация" и им прикача етикета "идващи отвън". 

 

ПСихичните изживяващи комплексни процеси, малка част от които е ЕМОЦИОНАЛНАТА КОМПОНЕНТА, са аналог и еквивалент на първосигналните физиологични процеси. СТРАХЪТ е най-точния и простия пример за това - започва като първосигнален процес, амигдалата го превръща в изживяване, паметовите и някои други дялове, го оцветяват и сгъстяват, друг дял го проектира да е като изживяване отвън. Проекцията задължително е несъзнателна и като такава, за да е налице и да се регистрира, е нужен ОБЕКТ, към който да се проектира страхът. Чак след като е проектиран и отразен, дял в кората, отговарящ за съпоставките, наблюденията и анализа, се активира, обработва го, но по "канали, сякаш идва ОТВЪН,". Тази двойна игра работи непрекъснато и е весело колко е важна ролята и да се наблюдава навсякъде в народното масово пространство.

 

Страданието има и допълнителна социална компонента. Поради т.н. ОГЛЕДАЛНА МОЗЪЧНА СИСТЕМА - е наличен феноменът на отразяването на един човек от друг. Явлението ЕМПАТИЯ е породено от  него. Социалните взаимодействия се основават на тия процеси, един от които е т.н. СЪ-СТРАДАНИЕ - явление при което страданието при един, съответно изразено чрез вербални или невербални сигнали, се асоциира в друга личност и оттам тя получава сигнала сякаш идва от "другия". А всъщност това зад кадър тече по съвсем различен начин. ................

 

Много по-сложно е, защото нито една мозъчна система не работи самостоятелно... но за случая, мястото, подбирам и опростявам схемичката, макар че ще има и такива, за които и това ще е "прекалено сложно".

 

Амигдалата в човека е уникална сред биологичните организми на планетата. И човека е единственото същество в нея, способно на богат емоционален и изживяващ компонент в психиката. Тя е в основата на човешките процеси по двойно отражение, които играят ролята да се "сънува" битието.

Редактирано 1 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Няма такова свойство материята -  самоорганизация.

Положил си усилия единствено в дизайна, но не стига за 3. 

Няма такова чудо, но поне 3 плюс за старанието, предлагам.

Радвам се че ти знаеш що е това самодостатъчност, при положение, че темата е започната с цитат, липсва каквато и да е лична мярка, липсват дори и опити по нея. Въобще - важното е мощурия да става.

Тази думичка, която съм подчертал какво значи?

Няма такова чудо, но поне 3 плюс за старанието, предлагам.

Тази думичка, която съм подчертал какво значи?

Добре,но нито физиката му физика, нито математиката му математика.

Добре,но нито физиката му физика, нито математиката му математика.

 Но пък въображение има.

 Но пък въображение има.

Симпатяга е, изпроси му тройката.

Опита за ирония, минаваща като шега, сигурно е чудесен. Минаващи фрази, подскачания, тип а-ла пчеличката Мая. Бързички и къси изречения - вероятно това е формулата за чудесно, лесно и безгрижно общуване. То е особено актуално, когато е налице дефицит на дълбочина и сериозност.

А дефицита на вътрешно разкриване - разбира се, че това се нарича ексхибиционизъм- особено "душевен". Ама дааа - това да гледаш как някой е с "гола" душа, вероятно той е ексибиционист, а аз ще съм воайор. Естествено че такива не може да има - тук, на публично място... глупостиииии - да не са луди.

 

 

Благодаря за искреността. Оценявам я. Без ирония. Обичам да се говори директно, без заобикалки.

 

Но това са си твои проекции.

 

Би било интересно да разбера дали си се наблюдавал, докато си писал този пост, какво е ставало вътре в теб? 

 

Също така бих искала да знам с какво предизвиках тези "тежки обвинения"?

 

А и още един въпрос - помисли ли, поне за миг, как, евентуално, тези твои думи биха могли да се отразят на крехката ми, хвърковата психика? Или го писа само с идеята "да покажеш на жабчето гьола", блясвайки ослепително с познание на фона на нейното невежество?

 

Мен, рамус, може само неподправената доброта да ме разчуства и вдъхнови.

Редактирано 1 август 201312 г. от Mohini (преглед на промените)

 

За съжаление има и чисто физическо страдание. 

има, така е, защото имаме тела

но и то се преодолява

Благодаря за искреността. Оценявам я. Без ирония. Обичам да се говори директно, без заобикалки.

 

Но това са си твои проекции.

 

Би било интересно да разбера дали си се наблюдавал, докато си писал този пост, какво е ставало вътре в теб? 

 

Също така бих искала да знам с какво предизвиках тези "тежки обвинения"?

 

А и още един въпрос - помисли ли, поне за миг, как, евентуално, тези твои думи биха могли да се отразят на крехката ми, хвърковата психика? Или го писа само с идеята "да покажеш на жабчето гьола", блясвайки ослепително с познание на фона на нейното невежество?

 

Мен, рамус, може само неподправената доброта да ме разчуства и вдъхнови.

Няма миг, в който да не протича вътрешен самонаблюдателен процес. Това разбира се е обобщение, нещата са много сложни и няма как, нито е възможно да ги представя просто, лесно. Това не е криене. Тук никой не се интересува от това - ти самата питаш за моите вътрешни неща - когато попитам аз - с лекота се изтрелваш към шеги и воайорски аналогии. Аз нямам какво да крия, всичко, докрай е нужно да разкривам за да работя адекватно с него.

 

Обвинения не съм правил - най-малкото защото не съм съдия, нито прокурор. Говоря думите такива, каквито са. После някой ги чете, интерпретира ги, и ги оцветява според вътрешните си психични процеси да са едни или други. Чак тогава се "разпознават" и стават - хвалби, обвинения, доброта или разчувствания. Зоната на интерпретациите е в човека-приемник и не е моя зона. И с това отговарям на въпроса - не е моя работа как "моите думи" ще се отразят на нечия психика, след като отговорността по интерпретациите и реакциите е именно на "приемника" на думите. Гьоловете и жабчетата вероятно са поетични, но нямат никакво отношение към насоката и мотивите ми в случая. Както и не е моя работа да те ощастливявам или вдъхновявам, разчувствам или обвинявам. Това са игри - твоя работа си е да ги проектираш върху мен... но можеш и да не го правиш. Това е избор, но той зависи от пълнежа, разбирането, идеите и дълбочината на човека. И... неговото ниво на самоуважение.

 

Изредих множество опростени психични схеми по които се случва битието на всяка личност. Те дори не са коректни така, както ги изведох. Правя го единствено с цел яснота. Всякакви присадки на лични отношения, са повече или по-малко защитни. Налице е инфо - кой как ще се отнесе към него си е негова работа. И негова свобода. Ако иска да ме направи обвиняем - моля, Ако иска друг образ - добре. Нямам претенции - слагали са ме във всякакви игри и роли. Само дето не ги заигравам. но пък ролите на двамата могат да се играят и в главата на един - добре, така да е. Това не е моя работа. Моята работа е моя свят, моята отговорност пред него и нивото до което съм стигнал в неговото опознаване, управление и разбиране.

 

Шаблонизирането на комуникацията постепенно измества фокуса от съдържание към форма. И сваля надолу нивото.

Това разбира се е обобщение, нещата са много сложни и няма как, нито е възможно да ги представя просто, лесно. Това не е криене.

 

 При теб не е, но при мен е, според теб.

Редактирано 1 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

 При теб не е, но при мен е, според теб.

има лесен начин а проверка - директен конкретен въпрос, директен конкретен отговор. Като игра - правилата са - искреност, дълбочина и... ДОКРАЙ... ОТГОВОР - ДОКРАЙ и ИЗЧЕРПАТЕЛЕН  Единия пита, получава отговора, после той самия пита - другия отговаря. За мен няма значение дали ще е публично или лично. Само дето през форумна комуникация е индиректно и доста отложено. Друго си е да е в личен контакт, защото там скоростта и малката възможност за измъкване са си важни фактори. И да - всички мои въпроси биха били насочени към личното пространство - там където е центъра на твоята, моята и която и да е идентичност. За мен това е истинска посока - към ядрото на живеещия, а не към общи, фактологични, мнителни или философски приказки. Там е лесно да се клинчи.

 

Има и друг начин - съпоставка и статистика. Ако съпоставим инфото, което съм пуснал за себе си тук в малкото ми участие, ще се получи доста разлика спрямо твоето инфо за теб. Как мислиш - защо ли е така?

има лесен начин а проверка - директен конкретен въпрос, директен конкретен отговор. Като игра - правилата са - искреност, дълбочина и... ДОКРАЙ... ОТГОВОР - ДОКРАЙ и ИЗЧЕРПАТЕЛЕН 

Давай. Да пробваме и да видим какво ще излезе.

 

 Ако съпоставим инфото, което съм пуснал за себе си тук в малкото ми участие, ще се получи доста разлика спрямо твоето инфо за теб. Как мислиш - защо ли е така?

Не мисля. Дал съм доста инфо за мен. Не по-малко отколкото ти, а всъщност и повече в известен смисъл, но по-разпръснато.

Добре,но нито физиката му физика, нито математиката му математика.

Само усмивки ! Нищо повече !

......като поизгладнеете още малко , навярно и Вие ще се самоорганизирате около протестите примерно....!

Само усмивки ! Нищо повече !