Aз, виждаш съм моногамен.

 ти ли бре..и ти участваше в тройката

Участвах докато всичко беше платонично. Когато играта загрубя се оттеглих.

Края на месеца отивам с мойта на море и никакви лаптопи, нетове, форуми, чатове и всекви такива глупости. Ще плачеш за мен тогава, но ще е късно.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Бе, кво има става на всички днес - не знам. И в чата във ФБ, разни познати само безумици ми пишат. От слънцето ще да е, според мен.

Редактирано 5 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

ааа ,тя е главната любофчийка....групови процеси с трима

 

всички любофчии и мръшници , влизате в списъка на мосад...всички

 

ей, страхотно си ни подбрала! голям майтап!

усмивки и от мен за теб. не мога да пренебрегна едната половина на човечеството заради другата. и ти ми харесваш.

усмивки и от мен за теб. не мога да пренебрегна едната половина на човечеството заради другата. и ти ми харесваш.

E, не. Сбъркал съм раздела явно.

Между другото, интересна е идеята на Вал, да се обсъди "самодостатъчността" през призмата на сексуалността. Който има по-богат опит да споделя.

То се е видяло, че за друго няма да се говори днес.

Редактирано 5 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Между другото, интересна е идеята на Вал, да се обсъди "самодостатъчността" през призмата на сексуалността. Който има по-богат опит да споделя.

Самодостатъчността... и секса. Е, само тук не беше заходила темата, сега е налице. Колко ли възможности има за разглеждане тая тема точно през призмата на секса.

 

Скепсис, душице, вече сме в тройка, искат те и на други места явно, очертава се и още една дамска двойка. Твоята с обувките ако се включи и работата ще стане петоъгълник. Нека буда блез всички нас.

 

Голям смях, ей. Толкова не съм се забавлявал от вчера ( по други поводи)

Редактирано 5 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Твоята с обувките ако се включи и работата ще стане петоъгълник.

Не ще. Само като не сме заедно влиза да провери в колко е последния ми пост и ако на другия ден кажа, че ме мързи да свърша нещо ми вика: "Това щото пак си висял да пишеш глупости". И е права в повечето случаи.

И между другото са много елегантни сандали... Виждаш ли какво става, когато човек започне да се саморазкрива - вземат го на подбив.

Не ще. Само като не сме заедно влиза да провери в колко е последния ми пост и ако на другия ден кажа, че ме мързи да свърша нещо ми вика: "Това щото пак си висял да пишеш глупости". И е права в повечето случаи.

И между другото са много елегантни сандали... Виждаш ли какво става, когато човек започне да се саморазкрива - вземат го на подбив.

подбив, ама то е вид флирт. В смисъл - че така те пробват колко си издръжлив психически. Вид ухажване е. Ще свикнеш.

А ти си силен... щот си пич - нещо повече - будист. Да речем хибрид - буда-пич.

Ама тая с хубавите сандали, добре ти е намерила цаката, ей. Права, права, ама всеки си има свой периметър. Божеее, какви житейски несгоди ми е спестил живота...

( Надявам се не се засягаш, просто се шегувам, без негативизъм е. Ти ще си кажеш ако прекалявам. Затънал съм до ушите в една компютърна щайга и докато търся решенията и ги пробвам, този смях тук ми дойде дюшеш.)

Редактирано 5 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

подбив, ама то е вид флирт. В смисъл - че така те пробват колко си издръжлив психически. Вид ухажване е. Ще свикнеш.

А ти си силен... щот си пич - нещо повече - будист. Да речем хибрид - буда-пич.

Ама тая с хубавите сандали, добре ти е намерила цаката, ей. Права, права, ама всеки си има свой периметър. Божеее, какви житейски несгоди ми е спестил живота...

( Надявам се не се засягаш, просто се шегувам, без негативизъм е. Ти ще си кажеш ако прекалявам. Затънал съм до ушите в една компютърна щайга и докато търся решенията и ги пробвам, този смях тук ми дойде дюшеш.)

А, не се засягам изобщо. Няма за какво. Както писа Док в началото на темата "Да не дава Господ!"

Инак, аз се мъча с един превод, но вече започнах да давам заето и ще изляза на въздух.

Пък че ме пробват - знам. Само че някой от тях като започнеш да ги пробваш излизат от релси и при най-малката провокация. Пък аз, все пак, внимавам да не ползвам argumentum ad hominem, освен на шега. Но се получава развален телефон. Ти им кажеш, че са написали някаква безумна глупост, а те скачат като попарени и започват да ти обясняват какво голямо Его имаш, какви смущаващи емоции и други такива. Излиза, че според тях толерантността и откритостта в общуването се изразява в това да се съгласяваш с всичко, което казват. И е истина, че го правят основно жени. Мъжете по се усещат и се спират. Разбира се, не всички жени във форума са такива. Има и много уравновесение представителки на този вид.

Макар че има и мъже, които... В темата "Будизъм за любопитни" имаше някакъв екземпляр, който накрая толкова се вбеси, че ме обяви за педераст.

Редактирано 5 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

до къде стигнахте бухтички?

Ама тая с хубавите сандали, добре ти е намерила цаката, ей. Права, права, ама всеки си има свой периметър.

Между другото, намерили сме му цаката. Пробвахме да живеем заедно, т.е. на едно място, но не се получи. Много изтощаващо занимание. Тъй че всеки си живее отделно, има си своите занимания и се виждаме, когато решим. Правим разни неща заедно като да ходим по Дхарма-курсове и други такива, но дотам. Всеки е свободен да си тръгне, когато реши. Това ни устройва напълно...

до къде стигнахте бухтички?

Ми, доникъде да си призная. В тая жега основно плодове ядем.

 

Ми, доникъде да си призная. В тая жега основно плодове ядем.

браво  мамин сладък,голям да пораснеш

така и за самодостатъчността?Какво решихте?

А, не се засягам изобщо. Няма за какво. Както писа Док в началото на темата "Да не дава Господ!"

Инак, аз се мъча с един превод, но вече започнах да давам заето и ще изляза на въздух.

Пък че ме пробват - знам. Само че някой от тях като започнеш да ги пробваш излизат от релси и при най-малката провокация. Пък аз, все пак, внимавам да не ползвам argumentum ad hominem, освен на шега. Но се получава развален телефон. Ти им кажеш, че са написали някаква безумна глупост, а те скачат като попарени и започват да ти обясняват какво голямо Его имаш, какви смущаващи емоции и други такива. Излиза, че според тях толерантността и откритостта в общуването се изразява в това да се съгласяваш с всичко, което казват. И е истина, че го правят основно жени. Мъжете по се усещат и се спират. Разбира се, не всички жени във форума са такива. Има и много уравновесение представителки на този вид.

Макар че има и мъже, които... В темата "Будизъм за любопитни" имаше някакъв екземпляр, който накрая толкова се вбеси, че ме обяви за пе****ст.

Ма ти носиш на провокации, затова. Аз вече пробвах много пъти ( ама не ухажващо ). И мен ме пробваха и продължават - един след друг. Не крия че това е чудесна възможност да се видя в контекста на участниците, за проверка на реакции, оглеждам внимателно - къде и кога би се появила "ответна реакция". Слаби са тия импулси... толкова слаби, че просто дори не ми се налага да ги овладявам. Идват в мен, появяват се, искат тяхното си... и като не го получат си отминават. Понякога остава по нещичко хитро прикрито но то е само за разообразие, за тренировка в намирането му.

 

Онова, за което пишеш е напълно естествено явление във форумите. Споделям наблюдението си, че е особено характерно именно за дамските представители в него.

 

Между другото - уравновесени дамски представителки, тук във форума може и да се срещат, но добре че е само зад екрана и чрез букви. Много са уравновесени, докато не им пада пердето. После - айдеее - с уравновесяването по уравновесените.

Досега не съм срещал нито една жена, която да е напълно неподвластна на вътрешните си импулси, емоционални или хормонални изменения и с характерното за това неустойчивоси избиваща във всички посоки - поведение, възглед, отношение и баланс. Привиждал съм го понякога... и съм грешал.

Устойчивостта  - но като постоянство относно смяната на настроенията, нагласите, приоритетите и изживяванията.

Във филмите, книгите и приказките сигурно има такива. Или аз много съм мечтал навремето...

 

Това, дето го изброявам и в мъжете не е често срещано де. И все пак - по-характерно е за тях. И между тях и помежду си. При мъжете има други форми на предизвикателство - там отстояването, защитата, реакциите са в други форми, по-открити - поне в повечето случаи...

 

Пак забихме в ОФФ-топиците, Скепсис. Ще дойде някой от "боговете" и ще направи поредната си заключваща забележка и да се кланяш не можеш да го смилиш. По-непоколебими са от Буди.

 

Аз лично с интерес чакам предложението за темата САМОДОАТАТЪЧНОСТ по отношение на секса. Но никой още не се осмелява да пристъпи.

Редактирано 5 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 

Аз лично с интерес чакам предложението за темата САМОДОАТАТЪЧНОСТ по отношение на секса. Но никой още не се осмелява да пристъпи.

аааааааа хитър си ти

не отключвай устата на дамите тук в този форум,че.........

Ти за какво си мислиш затвориха темата за секса?

 

Ма ти носиш на провокации, затова. Аз вече пробвах много пъти. И мен ме пробваха и продължават - един след друг. Не крия че това е чудесна възможност да се видя в контекста на участниците, за проверка на реакции, оглеждам внимателно - къде и кога би се появила "ответна реакция". Слаби са тия импулси... толкова слаби, че просто дори не ми се налага да ги овладявам. Идват в мен, появяват се, искат тяхното си... и като не го получат си отминават. Понякога остава по нещичко хитро прикрито но то е само за разообразие, за тренировка в намирането му.

 

Онова, за което пишеш е напълно естествено явление във форумите. Споделям наблюдението си, че е особено характерно именно за дамските представители в него.

 

Между другото - уравновесени дамски представителки, тук във форума може и да се срещат, но добре че е само зад екрана и чрез букви. Много са уравновесени, докато не им пада пердето. После - айдеее - с уравновесяването по уравновесените.

Досега не съм срещал нито една жена, която да е напълно неподвластна на вътрешните си импулси, емоционални или хормонални изменения и с характерното за това неустойчивоси избиваща във всички посоки - поведение, възглед, отношение и баланс. Привиждал съм го понякога... и съм грешал.

Устойчивостта  - но като постоянство относно смяната на настроенията, нагласите, приоритетите и изживяванията.

Във филмите, книгите и приказките сигурно има такива. Или аз много съм мечтал навремето...

 

 

така сме по интересни дамите Рамус

аааааааа хитър си ти

не отключвай устата на дамите тук в този форум,че.........

Ти за какво си мислиш затвориха темата за секса?

 

така сме по интересни дамите Рамус

Да бе, баси хитрия дет съм. Най-хитрия. Хитър... ама магаре.

 Интересна ми е асоциацията - ако устата на дамите досега е била заключена... какво ли е било заключено там, колко ли е голямо... и колко ли е голям катинара? Казват че размера имал значение...

 

Интересни, за кого...?

Редактирано 5 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А, не се засягам изобщо. Няма за какво. Както писа Док в началото на темата "Да не дава Господ!"

Инак, аз се мъча с един превод, но вече започнах да давам заето и ще изляза на въздух.

Пък че ме пробват - знам. Само че някой от тях като започнеш да ги пробваш излизат от релси и при най-малката провокация. Пък аз, все пак, внимавам да не ползвам argumentum ad hominem, освен на шега. Но се получава развален телефон. Ти им кажеш, че са написали някаква безумна глупост, а те скачат като попарени и започват да ти обясняват какво голямо Его имаш, какви смущаващи емоции и други такива. Излиза, че според тях толерантността и откритостта в общуването се изразява в това да се съгласяваш с всичко, което казват. И е истина, че го правят основно жени. Мъжете по се усещат и се спират. Разбира се, не всички жени във форума са такива. Има и много уравновесение представителки на този вид.

Макар че има и мъже, които... В темата "Будизъм за любопитни" имаше някакъв екземпляр, който накрая толкова се вбеси, че ме обяви за пе****ст.

 

 

Има три основни причини, които възпрепятстват срещата, за която споменах.

Първата е, че понякога се опитваме да общуваме, докато сме на различни нива на съзнанието. Като с това не визирам йерархични нива! 

Има, най-грубо казано, два начина да възприемем живота - единият е чрез фокусираното, детайлизирано съзнание, а другият е пространствен и широк – дъ биг пикчър.

Първият е свързан с логиката и аналитичната гледна точка. Вторият е свързан с цялостното възприемане на света, с идеята за неговата пълнота и включва емоциите с преживяванията или гледната точка на опита.

 

Когато двама души се опитват да общуват и единият говори от позицията на логиката, а другият — от позицията на това, което се случва, срещата е невъзможна. Това е като да се опитаме да общуваме аз на китайски, ти на тимбуктантски. Две парадигми безуспешно се блъскат една в друга.

 

От основно значение е да разберем от каква гледна точка ни говори другият. Как вижда или изживява себе си, как вижда или изживява "другите", как вижда или изживява това, което се случва.

Ако съм свикнала да виждам нещата в тяхната цялост и въз основа на интуицията си, опита да установя хармония с другия, чиято гледна точка за живота е последователна и конкретна, се оказва почти невъзможно начинание. Но аз обичам да ми е "трудно". Колкото "по-трудно" изглежда на пръв поглед, толкова ми е по-интересно.

 

Идеята е “аз” да се отвори към различната гледна точка за нещата и тогава ще можем не само да се срещнем с другия, но и сами да възприемем този "различен" поглед към живота. Ако дадени хора не намират пресечна точка, има проблем, който единият го вижда през призмата на логиката, а другият — на чувствата и е много трудно да се разберат, ако преди това не са открили и приели тези различия като своя отправна точка.

 

Както ти много правилно забелязваш, ако аз, да речем, приемам и уважавам твоята гледна точка, ако я направя част от моята, това само ще помогне за израстването ми. Ако я отхвърлям,критикувам, омаловажавам, подигравам, иронизирам се опитвам да те убедя в това, което мисля, но си оставам сама и непроменена. Това важи за всеки един от нас.

 

И все пак ние правим точно това - опитваме се да накараме другия да прави нещата така или да ги вижда и мисли така, както ние искаме, без дори да ни хрумне, че той може да ни покаже нов, а защо не и по-добър и със сигурност по-различен начин…

 

Самозаблудата е друг начин да не присъстваме като събеседници - хората не си дават сметка какво става с тях, но почти винаги имат логично обяснение за страданието си. Сценарий, който оправдава всичко, което им се случва, но който в действителност няма нищо общо с истинския проблем. Как може някой да ми помогне или да ме разбере, след като аз самият съм объркан по отношение на това, което ме наранява или от което имам нужда, от начина, по който възприемам и комуникирам? Ми, не може. Не е налице първото и най-важно условие - не съм си свършила "домашната" работа по дзен градинката, както трябва.

 

Третият проблем е трудността да се изслушваме и вникваме в казаното. Да се говори само, за да можем да кажем това, което вече сме си наумили, не означава водене на диалог, а много пъти е смесица и наслагване на два монолога… При тези случаи хората не установяват никакъв контакт с казаното от другия, не се слушат, защото всеки от тях вече е решил, че "аз" е правият, и единственото, на което са готови, е да изчакат реда си, за да могат да докажат правотата си. 

Принципните постановки, в това изложение независимо, че имам някои... свои виждания по тях, приемам че като схема се държат и стават за основа на комуникацията. Има много верни неща, но за мен специално би било по-полезно да видя независими и собствени размисли по тях, особено комбинирани с опит. Щото това, макар и в различни форми, го има изведено и по някои книги по комуникация, нищо че е синтезирано и много добре написано тук.

 

Да приемем че всичко това е вярно - каква е целта по принцип?. Защото досегашната история на темата някак си не кореспондира с написаното преди малко от авторката, без това да е критика. Сякаш в тия си последни думи, са написани от друг човек. Верни са, но къде е автора на всичко това, във всичко това?

Ако тръгнем от "Пирът" и липсващата половина, намирането и "оцялостяването с нея", дали е само достатъчно за самодостатъчност, или е необходимо оцялостяването на другите, загубили липсващото, т.е. дали индивидуалното търсене е групова игра?

Дали "удоволствието от достижението-притежание" е по-голямо при вменяване на чужда недостатъчност? Това е като момчешката игра-имам я тази играчка, така да ви се похваля...

хвърчиш,хвърчиш,пак тука ше кацнеш..............

 абе,мухаляри,ти май беше флюбен в мене бре,кви ги разпраяш сега,за неква друга ..айде не ме карай да вадя компроматите ,на колко езика ми се обясняваше

Ще се побориш ли за мене?

смятам да публикувам списък на моите форумни любови и да се спре повече с гадаенето....

 

между другото...скоро не си ме увековечавал в пуйезия

Накара ме да се замисля.

Редактирано 5 август 201312 г. от mecholari (преглед на промените)

Описаното в ПИРЪТ,  като алегория е с леки промени в подробностите и образите, спрямо много по-древна притча. както и цитата от днес - за "човека, щастието и буда".

Тя затова е притча, затова е с алегорични елементи. Аналогизирането при човека става на принципа на съответствието по ниво и опит. В смисъл - разпознава се нещо, според вече онова, на което резонираш. Или - виждаш и разбираш това, което вече е предварително в главата ти.

 

Ако някой иска да се ограмоти, ще представя опит за описание на нещо, което иначе не може да се долови и тече на "бекграунд" в главата. Или - от света на "онова, което аз нарекох алегорично "ЗАД ЗАВЕСАТА"".

Който това не го интересува, да го прескочи. Да живее свободата.

--------------

Най-общо са налице условно ТРИ НИВА НА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯ в мозъка. Защото той е именно информационно обработващ , разпознаващ  ги, кодиращ и декодиращ ги... Опростявам и схематизирам и нека не се взима като истина

 

Интерпретацията е сравнителен информационен процес. На него се основава "разпознаването" на входящата информация в мозъка. Когато новата информация навлиза, специални дялове се включват и в зависимост от задачите и ролята си, информацията "минава" и се "филтрира". Чак тогава, след като се разпознае, и декодира, същите дялове подават съответни сигнали за "реакция" - или надолу към дяловете за физически реакции, или към емоционалните - за емоционални реакции... или се подава към осмислящите и логически дялове за допълнителна обработка на "следващо ниво" - съпоставки, изводи, връзки, възможности... това е качествено друго ниво на обработка и за него, вече нужно да е минало пред другите - по-първичните дялове.

----

Първото ниво - то е условно първо - по време. При него данните са в суров вид. То не обработва нищо - данните постъпват направо и ако някой от тях е от специална важност спрямо непрекъснато работещите защитни системи, веднага се престъпва към защитна реакция или регулация. Това е условно ПЪРВОСИГНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА РЕАКЦИЯ. Или наречена тук - ПЪРВО НИВО. Дяловете са малък и среден мозък, в тях постъпва от гръбначния стълб. Смесват с теменните дялове на зрителните и слухови центрове за данни. Основната цел на процесите тук - е да са бързи и да се реагира бързо и навреме. Цялата физическа дейност и регулация, се осъществява на базата на това ниво. Хич не е малко, защото физическото тяло е изключително сложна комплексна система и регулацията в нея се основава на поддържане на непрекъснат и то динамичен баланс по отношение на всичко.

 

Частта на информация, която не е разпозната на първото ниво, продължава "нагоре" към следващото...

-----

След нея е обработката от ВТОРО НИВО - тук дяловете са вече много разпръснати и много условни, но амигдалата, (около центъра) ретикуларна формация, дяловете на ляво и дясно полукълбо... Не е толкова важно това - друга е целта. Продължавам.

Второ ниво касае емоционалните дялове, или тия, които създават, конструират изживяванията. В основата си ВТОРО НИВО е като надграждане на първото. То се формира на неговата основа, само че вече преминава в нова форма на "реакция" - психическата. Конструирането на световете, образите, на представното... е най-голямата сила на процесите във ВТОРО НИВО. Пак повтарям - данните от първо ниво които не са за него, преминават към второ ниво - вече за обработка чрез РАЗПОЗНАВАНЕ по ШАБЛОН, п

Именно във етапа "филтриране" става ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО - то образно и опростено казано е следното:

всички информационни данни, са в нещо като РАВ=ФОРМАТ. т.е. те са директни, така както идват и са в чист вид. Но за да послужат и да бъдат използвани и полезни, е нужно всеки мозъчен дял да ги разпознае. по-точно - всяка порция информация се "сравнява" с образец, който вече е изведен предварително в мозъка. Заради това ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА Е СРАВНИТЕЛЕН ПРОЦЕС от "ВТОРО НИВО НА ОБРАБОТКА". Възможен чрез метода на  - резултатите са точно както в програмирането - и-и, и-или, или-или.... (има и още) но не е нужно да се задълбочавам сега и тук.

 

Комбинациите на тия заложени предварителни образци и еталони, е онова, ПО КОЕТО СЕ ПРАВИ РАЗПОЗНАВАНЕТО. Това е най-тънкия момент и е от най-голяма важност. Именно във второ ниво се генерират първите заучени схеми в поведението на второсигнално ниво или - по павлов. Те са вторични - при тях се получават навиците примерно. И важи за всичко - включително и за четенето и писането като конкретика тук във форума.

===========

Сега - връщам се отново на ПИРЪТ и алегорията на разделения човек в него. Всъщност, нивото на обработка на информацията на ВТОРО НИВО е основано на дуализъм. Всяко нещо - най-лесния начин за разпознаване е дуалния - шаблона е един - ако не е според него - едно, ако е - значи нула. Двете крайности. Те са зависими и са едно спрямо друго. Просто има или няма. Онова или това. Тук или там. Най-простия но ограничен начин на отражение на света е дуалния. Цялата емоционална система е основана на това. Първосигналните реакции - също. Това е изключително опростена форма на обработка и предвид, че ЖИВОТА комбинация от просто и сложно, то простото винаги е първо и има приоритет.

 

Първичното съществувание, битие, ниво в него - е на човека, направен и изграден от "ДвЕ ЗАВИСЕЩИ ЕДНО ОТ ДРУГО ДВЕ ФОРМИ". ИМЕННО - едното е спрямо другото. Това е толкова дълбоко вкоренено и е първично при всеки човек още от раждането си... дори и преди това.

Притчата в ПИРЪТ е ЧУДЕСНО ОПИСАНИЕ НА ЗАВИСИМОСТИТЕ и ОСОБЕНОСТИТЕ в СИМВОЛА ИН-ЯН. Ако двете части се "разделят" те винаги ще стремят своето единствено. Защото на едно, първично ниво, те живеят само обусловени едно с друго. "сродната душа" е само поетично допълнение, макар това да е повлякло много хора в погрешна (според мен посока)

 

Въпроса е - че докато ЖИВЕЯТ и СЕ НАМЕРЯТ ЗАЕДНО, ВЕЧЕ ПРЕПЛЕТЕНИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЪЗМОЖНОСТТА да се получи "СИВ ЦВЯТ", т.е. - към единство. Само заедно е възможно да е налице ЕДИНСТВО и защото двете динамично се балансират едно друго и макар да се обуславят, друго ниво, касаещо двете едновременно ( и още нещо) са вече възможност за КАЧЕСТВЕН СКОК. Това в символа ИН-ЯН е елемента ОКРЪЖНОСТ - ниво в символа, в който всяка точка няма двойнственост, всяка точка е балансирана и не е нито бяла нито черна. Тя обхваща двете обусляващи се взаимно условни противоположности, които с точките на всяка в другата, са осъдени да са винаги заедно... Обхваща ги... и заедно двете, на друго ниво, те вече НЕ СА ДВЕ. Проявената част - вътре в кръга... Непроявената част - отвън кръга - КРЪГА Е СВОЕОБРАЗНА гранична зона - от нищото към обусловеното нещо.

=====================

Самодостатъчност е явление, което всъщност е свързано с вътрешен интегритет. В него обусловеното не може да го няма, а се надгражда към ново ниво. Част от качеството на това ниво е, че вече няма АЗ-ДРУГИЯ... А АЗ и ДРУГИЯ започват да са един в друг. НЕ ТИ ТРЯБВА ДРУГ, ЗА ДА СЕ ОГЛЕЖДАШ И ПРЕЗ НЕГО ДА СЕ ДЕФИНИРАШ. ОГЛЕДАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ вече са отвътре, осъзнати и с тях може да се работи независимо от външни условия и обстоятелства. НИВОТО НА ИН_ЯН при хората е първото ниво. ГРУПОВИЯ ЖИВОТ сега , на този етап е точно това. ВСЕКИ ИМА НУЖДА ОТ ДРУГИТЕ, за да може по тях да се огледа и да се позиционира и дефинира. ПО ТЯХ той основава своята идентичност. По тях - я мери, я балансира. При недостиг на адекватни сигнали и общуване, се проявяват всички дефицити и конфликти в идентичността. ТЕ стават основите на всички неврози, проблеми... и СТРАДАНИЯ. Личните драми, които това нещо генерира, са форми на компенсация и проявление на скрити процеси по недостиг или дефицит на баланс в системата ЧОВЕК - ДРУГИ ХОРА. Това е много сложен и продължителен процес. И е валиден при всички ни.

НИВО при което взаимните огледални проекции, характеризиращи системата АЗ - ДРУГИТЕ, има своето отработване, и тя постепенно преминава и трансформира в друго ниво. Така или иначе ако елементарно се вгледа в същината - АЗ е винаги АЗ, ДРУГИЯ - Е ВИНАГИ ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ - в главата на АЗ. Но АЗ не може да съществува, ако не е ДРУГИЯ, ако не се оглежда. ТАМ Е ВЪПРОСА - тънкия момент е да се осъзнае и проникне в принципите на огледалните и проективни вътрешно психични процеси. При тях е налице възможност да се проникне в механизма на това взаимно отражение и чрез серия от индивидуални способи, чрез специфична дейност по себе си. Може да се отработи и да се трансформира на ново качествено ниво ОТРАЖАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС и да се проумее, че ТОЙ Е САМО В ГЛАВАТА НИ. Че няма ТИ и ДРУГИЯ. а и ОБРАЗА НА ТИ и ОБРАЗА НА ДРУГИЯ - са в собствената ти глава.

 

Оттам - като се пренесе на нивото да се саморазбере и самоосъзнае това - но СУБЕКТА САМ КЪМ И ЗА СЕБЕ СИ. тогава спира да има значение вече задължителния елемент ДРУГИЯ и процеса е вече на съвсем друго ниво на съществуване. ВЕЧЕ Е ОТВЪТРЕ и това го прави независим от "ДРУГИТЕ".

 

Ето това е мъничка част и фрагменти, относно разбирането ми за явлението САМОДОСТАТЪЧНОСТ. За нивото за дуалния свят, то не е адекватно. То не е от него. То е пренесено, когато хора при които се случва вътрешната трансформация се опитват да го изяснят на себе си, използвайки още неотработения сигнал и по навик към АЗ- ДРУГИТЕ. Защото е важно да се знае, че аз го описвам идеализирано, но това е уникален процес, като такъв е във времето, той е последователност от мънички последователни преобразования, всяко от което идващо с различна скорост, различен нюанс, Тук индивидуалния елемент при всяка стъпчице става все по-определящ и важен. Следователно - няма два еднакви пътя на които да са СУБЕКТИ през това. То е насочено само и единствено навътре във всеки един. И колкото повече - толкова по-малко имат значение вече външните условия - СТАВА ВЪПРОС ЗА ПСИХИЧНО НИВО И ЗАВИСИМОСТИ. Поне това е началния етап.

Та когато СУБЕКТ навлиза в смесените и преходни моменти от себе си, това не е гладък или весел процес, налице са тежки трансформации, защото идват все повече от "основата" на явлението КОНСТРУИРАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ. И когато в преходните процеси субектите навлизат се появяват проблеми с общуването - хем не си отработил нещата спрямо ДРУГИЯ В ГЛАВАТА СИ, хем вече процеса е стигнал донякъде и ти го осъзнаваш... Така едни СУБЕКТИ, разказват на "ДРУГИТЕ" в обусловеното битие, за нещо от един друг на вторите свят.

При това положение има намеса между две нива на битието, две нива на реалност. Това внася объркване в ниското ниво,  за всеки един от вас, защото САМОДОСТАТЪЧНОСТ е явление, което е в пряк конфликт с разбиранията на дуалното обусловена реалност и хората отразяващи се на това ниво на битие.

===================

изложението е само условно, то е опит, не съм го извеждал така досега, в него има множество некоректност, но е нужно да го опростявам, опитвайки се да предам нещо от същината.

Както се вижда не е нужен бог в това изложение, и все пак на дуалното ниво БОГ е нужен на хората в него. И то забележете - ВЪН ОТ ТЯХ. В представите им той е отвън, той ги е създал, той ги регулира, той ги пази, той ги съветва... Все е накъде отвън, защото идентичността е основана на АЗ и ДРУГИТЕ - включително АЗ и БОГ. Една генерална и идеална огледална сфера, по която да се мери лесно всичко в живота, включително и идентичността. И едновременно да позиционира и регулира и успокоява ежедневието.Независимо че пиша това, много моля, нека религиозните хора не се взривяват. Ако е толкова скандално за тях, ще го променя или ще го изтрия това накрая. Но то е част от много важен  пример, и ако е ви скандализира не го четете. Не съм против вярата ви и вашия БОГ и ви разбирам Не искам да я отнема, не искам да я променям. Всичко, което правите е смислено и има своето огромно значение спрямо вас и всички останали.

Това е етап и не мисля, че етапите могат да се прескачат. Много са опитвали... и продължават. Но това става само на игра, само на филмите - личните или груповите.

Редактирано 5 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Досега не съм срещал нито една жена, която да е напълно неподвластна на вътрешните си импулси, емоционални или хормонални изменения и с характерното за това неустойчивоси избиваща във всички посоки - поведение, възглед, отношение и баланс. Привиждал съм го понякога... и съм грешал.

Аз съм - майка ми, но пък тя е будистка и практикува много качествено. Навремето беше много емоционална и не цепеше басма никому. Сега е съвсем различна. Напълно овладяна и осъзната. В сравнение с нея, аз съм като вулкан от емоции. Не можеш да я провокираш по никакъв начин. Но това, което имаше от самото начало беше нещо много важно (според мен) - крайна искреност към себе си. Никога не си позволяваше да се самозалъгва и да си фантазира, че това, а не онова.

ама вие се събирате само когато трябва да праите шекс.....ми не е лошо,някои живеят заедно и не праят..и тогава вземат ,че гледат под завивките на другите.

Не само, както казах. Но ти не си лицемерна и си директна. Затова те харесвам. Напр., си от малкото, които казват във форума, че са горди. Повечето от останали обясняват постоянно колко са скромни създания са до момента, който ги настъпиш.

Принципните постановки, в това изложение независимо, че имам някои... свои виждания по тях, приемам че като схема се държат и стават за основа на комуникацията. Има много верни неща, но за мен специално би било по-полезно да видя независими и собствени размисли по тях, особено комбинирани с опит. Щото това, макар и в различни форми, го има изведено и по някои книги по комуникация, нищо че е синтезирано и много добре написано тук.

 

Да приемем че всичко това е вярно - каква е целта по принцип?. Защото досегашната история на темата някак си не кореспондира с написаното преди малко от авторката, без това да е критика. Сякаш в тия си последни думи, са написани от друг човек. Верни са, но къде е автора на всичко това, във всичко това?

 

 

Авторството можем да окачествим, като онази част от човека, на която се приписва стойността на цялото - "ха да те видим колко струваш".

Важно е да осъзнаем, че всичко е преходно и не бива да се отъждествяваме само с някаква си фиксирана във времето позиция. Неслучайно писах на скепсис за шивача на Шоу, който всеки път му вземал нова мярка.

Умът ни има способността да ни дефинира по определен, често ограничен начин, сякаш, като сме “такива” или “онакива”, няма как да бъдем други. Точно този механизъм пречи на цялостта, защото зацикля, фиксира се, буксува на едно и също, а знаем, че всичко подлежи на промяна и няма нищо неизменно.

Приемаме обаче за даденост, че сме" азът", че сме авторът, създаден от нашия ум, а не забелязваме, че този “аз” се е формирал в миналото и че е отнесен към неща, които са се случили тогава — донякъде изкривени факти и перцепции, които подхранваме и се опитваме да запазим, обновим или отхвърлим. В резултат от това не сме “тук и сега”, защото сме обвързани с неща от миналото, които са били определящи за създаването на идея за някаква идентичност, някакво авторство. И понеже се отнасяме към самите себе си по този начин, прехвърляме това отношение и върху другите, опитвайки се да си съставим "мнение" или представа за тях.

 

Един най-обикновен пример. Наблюдаваме човек, на който е трудно да му бъде определен пола - мъж ли е или жена? Разумът ще продължава да цикли на това положение, докато не открие "доказателства", които да подтвърдят едната или другата възможност. Умът няма да се предвижи към по-горните нива, докато не е установил със сигурност точността на базисната информация "пол".

 

Такава е структурата на "идентичността" - много риджидна, а аз винаги съм имала афинитет към по-супълни състояния. По-добре ми се струва усилията да са насочени към опити за преодоляване на риджидността, защото така наречената "сат чит ананда" е отвъд тези ограничения. Трябва да си позволим да се отдалечим от "автора", да го оставим да позагуби силици, да поизнемощее, да му благодарим, че чудесно се е грижил за нас досега, но да знаем, че той не е крайната гара, а че има още и още...Това значи да надвием навиците си и отначало си е страшно, защото не знаем как ще се почувстваме, когато се осовбодим от ограниченията на собствената си личност, от задръжките й, от предразсъдъците й, от всички ясни очертания, благодарение на които авторът съществува. Не става дума обаче за разрушение или отхвърляне, дори отричане на старата структура, а за "отваряне" на границите, малко като Шенген хехе. Не може да се говори за самодостатъчност преди този процес на разширяване или отваряне да е започнал.

Аз съм - майка ми, но пък тя е будистка и практикува много качествено. Навремето беше много емоционална и не цепеше басма никому. Сега е съвсем различна. Напълно овладяна и осъзната. В сравнение с нея, аз съм като вулкан от емоции. Не можеш да я провокираш по никакъв начин. Но това, което имаше от самото начало беше нещо много важно (според мен) - крайна искреност към себе си. Никога не си позволяваше да се самозалъгва и да си фантазира, че това, а не онова.

Друго си е стрелеца, нали... По някаква случайност - и аз съм така...

Обаче - тук си позволявам малко да застана нащрек. Нали разбираш силата и важността на родителския образ за теб. Особено - на майката. И допълнително - тя будистка... и ти - също.

Има подозрително съчетание на обстоятелства и за мен евентуално е възможно да имаш пристрастие към изводите и наблюденията си - именно в посока на идеализиране.

 

Друго си е стрелеца, нали...

Помниш и наблюдаваш. Браво на теб!

 

 По някаква случайност - и аз съм така...

Почувствах го, когато започнах да те чета по-внимателно.

 

Има подозрително съчетание на обстоятелства и за мен евентуално е възможно да имаш пристрастие към изводите и наблюденията си - именно в посока на идеализиране.

 

Разбира се. Възможно е. Все пак, сверявам мнението си и с впечатления на други хора. Не мога да съм съвършено обективен. Сигурно има и елемент на идеализация, но не е много голям, според мен.

 

 

 

Авторството можем да окачествим, като онази част от човека, на която се приписва стойността на цялото - "ха да те видим колко струваш".

Важно е да осъзнаем, че всичко е преходно и не бива да се отъждествяваме само с някаква си фиксирана във времето позиция. Неслучайно писах на скепсис за шивача на Шоу, който всеки път му вземал нова мярка.

Умът ни има способността да ни дефинира по определен, често ограничен начин, сякаш, като сме “такива” или “онакива”, няма как да бъдем други. Точно този механизъм пречи на цялостта, защото зацикля, фиксира се,

Това означава ли, че когато писа в другите си коментари, ти си имала "онази" позиция и понеже е била такава, си я отстоявала. Това е било толкова скоро - дори от днес сутринта...

Академичния стил в изложението си личи, но едва ли ти вчера си била на съвсем "друга позиция" от днешната, понеже умът е ограничен от, и отъждествен с, някаква фиксирана във времето позиция. Защото това не означава, че ДВЕТЕ УСЛОВНИ ПОЗИЦИИ ще имат логическа или каквато и да е връзка една с друга. И понеже двете в даден момент ще са изява на идентичността, то тогава тя днес е една, друг път друга - и то, важно е да се отбележи - сякаш прескача от едно описание в друго.

 

Това означава ли, че утре примерно, твоят АЗ пак, заради неговия ум, ще се измести и ще придобие някаква нова форма на конструкция, вече дори отричаща или дори напълно незасягаща сегашната в това изложение и в предното като него? Или с други думи същия въпрос - днес пчеличка, утре чесън, другиден слънце... и така. Нали всичко има връзка, всичко е израз на множество комплексни процеси. Те имат взаимовръзки взаимни обусловености, те се преплитат. И ако липсва връзката в състоянията и има прескачане в такъв малък отрязък от време... значи е налице вътрешен дефицит от връзки... Каквито и да са те.

Не случайно попитах за АВТОРКАТА на всичко написано от теб. Защото думите които и да са - вчера, днес, утре - произлизат от нея. Тя изразява идеята си за себе си чрез тях. няма значение формата - езика и понятията са самата форма - изказа може да е всякакъв, но той носи отпечатъка. Знанията и интересите ти в психодисциплините са видими, но са ми интересни твоите нива на откриване, на липсата или наличието на самостоятелен елемент. Дали някъде не си намерила грешка, несъответствие. Защото например - НАМИРАНЕТО НА СЪОТВЕТСТВИЕ Е НЕСЪЗНАТЕЛНО И ТЪРСЕНО. Но намирането на НЕСЪОТВЕТСТВИЯ В СОБСТВЕНИТЕ СЪЖДЕНИЯ, УБЕЖДЕНИЯ, ДОКАЗАТЕЛСТВА, СТОЙНОСТИ, ПРЕДСТАВИ - дали има форми на парадокси - явления, които не се вписват в дадени описания и сякаш им противоречат... и т.н.

Редактирано 5 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)