Свободната воля-добро или зло ?

Принципно зависи от нивото на интелектуално и духовно развитие. Библията е писана от същите безмозъчни същества, които са писали и Корана и Талмута .  В тях няма и грам добронамереност и духовност що касае това, че всички те имат една основна цел. Един основен план и същност -контрол и геноцид с/у хората от бялата раса плюс умножение на хибридните небели народи. Свободният избор и воля са само привиден избор за белите народи в този внимателно контролиран от тези същества проектен Lab. Да имаш или нямаш свободна воля не е много от съществено значение за тях що касае стриктният контрол упражняван в тази проклета структура от тези ненормални Анунаки наричани още  Глобалисти, Талмудисти, Комунисти или по новото им название *Либерал Демократи. Богове,градини змии... гущери това са фикции за всички spinning heads religious psychos , които им вярват и до няколко дни ще започнат заученото си узурпиране на най свещенните дни и празници в годината. Ще залеят всичко /отново  за кой ли път/ с  гнусната си религиозна спиритуална мръсотия  омърсявайки  всичко и разнасяйки мощи,бокали златни каски и подноси и пиейки ритуално кръвта Христова. Те  нека да  си ги тълкуват както щат нещата. Бели хора не са правени в никаква райска градина от никакви Анунаки и змии , никакви ябълки не са ядени,а познанията винаги са принадлежали на Белите креативни създатели от Хипоерборея.Нищо ново не е измислено от Бокалите и каските разнасяни напред назад.Всичко е изопачено и тотално корумпирано. Свободна воля някога е имало и са развивани познания , цивилизации и всички постижения.В момента няма нищо има една тотална опресия и контрол и увеличаване на Хибридните нехора в този свят. Има перманентно тикане на религиозните им помии на всяко едно ниво ,които се явяват тих геноциден източник на опресия за нас.Креативните създатели на всички човешки цивилизации. 

   

 

 

От над 2500г. сме нападнати.Талмудистите измислиха психопатичното Християнство, което 5 века изличава пали и гори чрез инквизиции белите народи на Хиперборея. Чрез Балкански,първа,втора световна те намалиха числеността на бялата цивилизация на 1/10 от това, което реално трябваше да бъдем днес .Създадоха Ислямска империя на полумесеца, която 5 века завоюва и руши генетично България и Европа.Особено се обостриха нещата след 11 Септември за нас белите народи.Поглеждайки назад в ретроспекция става ясен плана на 'климатолозите'-Талмудисти. Взривяването на портите на Ада, явяващи се бент това са Либия и Ирак.Те бяха удържащите цялата гмежовина от Анунаки от Северна Африка и това доведе до заливане на континентална Европа и Старият Свят и унищожението му чрез насилствен геноцид. Атаката тече по остта Канада- Австралия-Европа-Русия всичко е под инвазия и атака само в белите държави. Гретето е за Лека нощ и заблуда.За да продължава да свири оркестъра и музиката, докато кораба 'Титаник (Европа)' и цялата Бяла ' Раса и 'Цивилизация потъва безславно. Гретето е използвано за забавление - войната е в своят апогей ,а ние не воюваме с Гретето нито ни вълнува какво са яли генетичните нехора правени в райската градина

https://www.youtube.com/watch?v=7ffHf2Uifu4

 

 

 

Воля свободна от какво? От ограничения и взаимозависимости?  - няма как, след като нищо и никой не може да съществува отделно само по себе си. От заблуди? - заблудите се отнасят към ума, а не към волята. Свободата винаги е относителна, т.е. ограничена. Ние имаме възможности пред себе си от които можем да избираме. Изборът винаги е ограничен в рамките на определени възможности. Това е свободата ни. И всъщност, добре, че е така. 

Волята е силата, която стои зад реализирането на едно или друго решение. Това не е нещо, което принадлежи на отделния човек. На физическо равнище примерно, ние изгаряме кислород за да освободим нужната за жизнените ни процеси енергия. Изборът е това, което можем да направим, да насочваме усилията си в определена посока... Но силата стояща зад самата реализация, както и правилата по които нашият избор може да стане реалност - това са дадености с които винаги ще трябва да се съобразяваме. 

Волята често се смесва с желанията. Но дори и желанията са ограничени от ума, от разбиранията, от представите ни, от очакванията... Възможностите за реализация на едно или друго желание първо трябва да бъдат забелязани. След това следва да бъдат оползотворени. И накрая човек следва да понесе последствията за всичко сътворено от него. Свобода има само в избора, и то ограничена свобода. В същото време тази свобода е напълно достатъчна. Въппросът е кой как и за какво ще я използва, в каква посока ще избере да положи нужните усилия и настойчивост.  

Свободна воля и интроверсия?

Интровертите са в по- голяма степен свободни, тъй като по определение - действията им зависят от вътрешния свят. Екстравертите са по- зависими от другите, особено от авторитетните други- попа, кмета и даскала.  

 

Цитат

 

Екстравертност

Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на локуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.

Интровертност

Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки.

 

 

А не са ли всички зависимости вътрешни? Все пак и екстровертността и интровертността са предразположения на психиката.

преди 50 минути, Джако Макако написа:

С каква психическа склонност ще се родиш, може да зависи от кармата, но не и от твоята личност.

Пък аз не смятам, че има прераждане (излишно условие за решаване на уравнението на съществуването), така че психиката за мен е начално условие, а не зависимост, външна или вътрешна.

Психиката не е зависимост, но зависимостите са част от психиката. В случая под психика разбирам всичко, което съставя вътрешния свят на човека - отношението и разбирането му за света, мисловните модели и т.н., и т.н. Много тенденции и предразположения в нас съществуват като наследство - дали генетично или от минало превъплъщение не е от значение в момента. Това, което имах предвид е, че тенденциите, които в по-голяма степен се отнасят до екстровертите, като желание да си център на внимание, да те ценят, да имаш власт и влияние, да споделяш, да разкриваш себе си и др., също са вътрешни - те са част от психиката, а не нещо извън нея.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

А не са ли всички зависимости вътрешни? Все пак и екстровертността и интровертността са предразположения на психиката.

Да постъпим така: да оставим научните предположения, а да погледнем двама, които по наше виждане са екстраверт и интроверт. Кой от тях е предразположен в по- голяма степен да се води по хорски приказки и кой от тях е по- свободен в избора на цели?

Не твърдя, че съм прав, защото се съобразявам само със своя опит, но ми се струва, че екстравертите в по- голяма степен се съобразяват с чуждите воли. Ако имате друго впечатление, възможно е да е по- вярно от казаното от мен. Не споря.

преди 2 часа, Джако Макако написа:

С каква психическа склонност ще се родиш, може да зависи от кармата, но не и от твоята личност.

Смятам, че концепцията за кармата не отразява реалностите и я избягвам. Породена от други народи и други обстоятелства ми е чужда. Римският "фатум" ми е по- близък, а Съдбата и Вроденото са ми най- на сърце. Когато става дума обаче за "свободна воля" не им намирам място.

преди 8 минути, Търсещ истини написа:

Да постъпим така: да оставим научните предположения, а да погледнем двама, които по наше виждане са екстраверт и интроверт. Кой от тях е предразположен в по- голяма степен да се води по хорски приказки и кой от тях е по- свободен в избора на цели?

Не мисля, че може да се отговори само на базата на този един критерий. За избора на цели: интровертните хора може и често са неуверени и нерешителни, както и екстровертите всъщност - но едните са по-склонни да споделят. Тук въпросът е комплексен и зависи от няколко черти на характера.

Това че интровертите са затворени не означава, че не се влияят от средата - просто не желаят да го покажат. Екстровертите пък често се прикриват с откритостта си - тя е само роля, която прикрива истинското им аз.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

тя е само роля, която прикрива истинското им аз.

Това наистина е отклонение от темата, но ще споделя свой философски проблем.

Ако А е N, но се преструва на F, как да разберем дали е N или F ? Мисля, че психоаналитиците са измислили тази шарлатания за пари. Идва мадам Грета и се оплаква, че е хората я смятат за мърлява дебелана. Хубаво е тя да идва често, защото носи парички. Заради това чичко Ф преформулира нещата и обяснява, че тя е добричка и отзивчива дотолкова, че няма време за себе си. Мадам Грета се радва,  и е щастлива, че мързелът й не е истинското й аз.

Сократ е смятал, че ако човек има смели постъпки, значи е смел. Това ограничава, че човек има едно аз- това в делата му. Не се допуска той да прави смели постъпки за да скрие истинския си страх. 

Психоаналитиците допускат човек да е раздвоен. Една негова същност да е смела, друга да е страхлива. Да се страхува от шефа, който го ругае и да ругае смело женицата си. Общо взето, това не е друга личност, а заучено поведение към различен обект или различна ситуация. 

Мога да се съглася, че човек се променя. И най- ... (кво да е) си намира майстора, но тогава може да се каже "Преди това той беше (кво да е), но откакто си намери майстора стана друг.

Та, остава психодиагностичния проблем Как да разберем, че N е със свободна воля или се преструва. Как да разберем дали К е долнопробна, или се преструва за да спаси ранимата си чиста душа? Лично аз не мога и отказвам да приема това. За другите човек е видимото. За него си може и да е невидимото.

Ако приемем, че има "роли", то това е концепция, изключваща абсолютното Аз. Просто N е съвкупност от роли в които се появява и не можем да твърдим, че знаем някаква негова същност.

Ако има чалъм да се открива тази "същина", щеше да е гот за психолози и надзиратели.

на 24.07.2013 г. в 10:17, Aumi написа:

Библейската приказка за първите хора Адам и Ева и техният така наречен "Първороден грях", е може би една от най-обсъжданите теми.

Но нека разгледаме отново случката в Едемската градина. Бог отначало създава човека и го поставя в Рая.Там поставя и две дървета, които са забранени за хората. Но  поставянето на дърветата пред хората, е предпоставка за  нарушавеното на собствената му заповед. Самият Бог праща Змията, да подмами хората да нарушат Божията заповед.

Каква е ролята на Змията ? Защо Бог поставя двете дървета - Дървото на Живота и Дървото на познанието в Рая?

Защо Бог казва, че след като хората са яли от Дървото на познанието, са станали като богове? Защо Бог изгонва хората от Рая и така поставя началото на техния свободен живот, живот в който имат правото да вземат решения самостоятелно?

Добро или Зло за човека, са познанието и свободният избор?

Добро е ,защото сме получили свободата ,която сме нямали преди това .

Всъщност, оценката за добро и зло зависи от гледната точка. Ако се разглежда самата възможност за упражняване на волята, то тази възможност е добро. Но това е само възможност разглеждана в чисто абстрактен план. Когато обаче се говори за конкретна проява на волята на човека, то тя може да доведе до всякакви резултати - както полезни, така и вредни. А и самите резултати може да са преобладаващо полезни в едно отношение и отрицателни в друго. Така че действителността е доста по-сложна от простите определения за добро и зло.

Какво всещност е волята? Това е силата и способността на човека да реализира своите желания. Волята често се смесва с желанията, и двете наистина са свързани, но не са едно и също. Ясно е, че всяко едно желание може да срещне както противодействие, така и съдействие за реализирането си. Т.е. еднопосочните воли могат да се обединят и да се усилят взаимно при необходимост. Съществуват и варианти свързани с манипулирането на други хора с цел да се реализират желания, които манипулиращият сам по себе си не е способен да осъществи, но тях само ще спомена. Те са видими в ежедневния ни живот. Разбира се използването им не е препоръчително, но пък различаването им е необходимост. По-важна е възможността за обединяване. Това обаче означава индивидуалните желания да отстъпят пред колективните. Ясно е, че обща основа може да се търси само в тези желания, които водят до всеобщото развитие на всички същества във вселената. Получава се на пръв поглед парадокс. Волята насочена към реализиране на индивидуалните желания всъщност е ограничена, крайна и в един момент тя ще достигне своя предел и няма да е способна да се реализира повече. От друга страна желанията свързани с надличностни ползи водят до многократно увеличаване на кръга от възможности пред човека. Последният вече не действа само със собствените си сили (въпреки че и това понятие "собствени сили" е заблуждаващо). За някои може би ще прозвучи прекалено, но възможността човек да получи съдействие от други същества (обикновено просто починали хора, но не само, споделящи същите цели) е съвсем реална. Самият човек разбира се трудно може да различи как и откъде е дошла "помощта". Салагам думата "помощ" в кавички, защото става въпрос по-скоро за сътрудничество, в което самият човек взема дейно участие, а не чака резултати наготово.

Свободната воля съществува единствено в историите, които ние, хората, сме си измислили.

Усещам как някакво конкретно желание се поражда у мен, защото биохимичните процеси в мозъка ми пораждат това усещане. Тези процеси могат да са детерминистични или произволни, но не са свободни.

Решението дали да натисне десния, или левия прекъсвач, безспорно е избор на конкретния индивид. Но това не е свободен избор. Всъщност вярата ни в свободната воля е продукт на погрешна логика. Когато биохимична верижна реакция ме накара да пожелая да натисна десния прекъсвач, аз чувствам, че наистина искам да натисна десния прекъсвач. И това е така. Наистина искам да го натисна. Но хората правят погрешното заключение, че щом искам да го натисна, аз съм избрал да го искам. Това, разбира се, не е вярно. Аз не избирам желанията си. Аз само ги чувствам и действам в зависимост от тях.

Хората не са индивиди, т.е. неделими. Те са „дивиди“ т.е. делими.

Всеки от нас си има своя жанр. Някои преживяват трагедия, други са герои в безкрайна религиозна драма, трети приемат живота като екшън филм, не са малко и онези, които се държат така, сякаш са актьори в комедия. Но накрая това са все истории. Измислени истории.

Биологическите науки обаче подкопават основите на либерализма, като заявяват, че свободният индивид е просто приказка, произведена от сбор от биохимични алгоритми. Във всеки един момент биохимичните механизми на мозъка създават мимолетно преживяване, което веднага изчезва. После други преживявания се появяват и изчезват, появяват се и изчезват едно след друго. Но тези мимолетни преживявания не се свързват в едно трайно цяло. Помнещото Аз се опитва да въведе ред в хаоса, като съчинява една безкрайна история, в която всяко преживяване има своето място и следователно свое трайно значение. Но колкото и убедителна и привлекателна да е тази история, тя е просто фикция.

Съмненията в съществуването на свободната воля и индивидите не са нищо ново, разбира се. Преди повече от 2000 години мислители в Индия, Китай и Древна Гърция твърдят, че „индивидуалното Аз е една илюзия“. Но тези съмнения всъщност не променят историята, освен ако нямат практическо въздействие върху икономиката, политиката и ежедневието.

Според биологическите науки:

1. Организмите са алгоритми, а хората не са „ин-дивиди“, те са „дивиди“ т.е. делими: хората са сбор от много различни алгоритми, които нямат един-единствен вътрешен глас или едно-единствено Аз.

2. Алгоритмите, които образуват човека, не са свободни. Те са формирани от гените и въздействието на околната среда и вземат решения или детерминистично, или произволно - но не свободно.

3. Оттук следва, че един външен алгоритъм на теория би могъл да ме познава много по-добре, отколкото аз някога ще се познавам. Алгоритъм, който следи всяка от системи те, образуващи тялото и мозъка ми, ще знае кой съм аз всъщност, какво чувствам и какво желая. Веднъж създаден, такъв алгоритъм ще може да замени избирателя, клиента и наблюдателя. Тогава алгоритъмът ще знае най-добре, алгоритъмът ще е винаги прав, а красотата ще е в изчисленията на алгоритъма.

Ювал Ноа Харари

Ще продължа започнатото по-рано. 

Човек може да се носи по течението или да плува в желаната посока. Всичко зависи от това, дали стремежът му ще се окаже достатъчно наситен, за да преодолее съпротивлението на средата. Изборът в случая е дали да се бори за желанието си, ако то изисква усилия за да бъде реализиро или ще предпочете да се откаже. Тук от съществено значение е вече изграденият навик. Дали този навик ще е положителен или отрицателен, то при всички случаи е по-лесно да се следва вече утвърденото. 

Проблемът е в това, че дори и преобладаващо почти всичко съществуващо във вселената да се движи в една установена обща посока, то отделният човек и човечеството като цяло все още не действат в съгласие с нея. Локално, на Земята и в ежедневието ни е установно различно движение. Това се е получило в резултат на невежеството и неразбирането ни, които са съвсем естествени, доколкото пътят към разбирането започва от неразбирането, пътят към знанието - от незнанието, а пътят към правилните действия - от погрешните. Различаването и осъзнаването кое е правилно и кое - не е, не може да дойде отвън и насила. Отделният човек сам следва да се научи на това различаване. Самата свобода така или иначе е пряко зависима от осъзнатостта, както и от разбиране на последствията от избора. Как може избор, чиито последствия не можеш да предвидиш, да се нарече свободен? Той е такъв само донякъде. Ако сравняваме нашата свобода със свободата на една мравка, то ние може да изглеждаме като много свободни. Дори и робът има повече свобода от мравката следваща инстинктите си без да може друго. Но пък и хората непознавайки нищо извън ежедневието си, трудно могат да осъзнаят ограничеността на собствената си свобода. Тя в момента е в някакви приемливи за човека граници съотносими към представите му. Би било грешка да отричаме тази свобода, а просто да сме наясно с ограниченността й. И разбира се да търсим разширяване.

я като селски тъпанар ще се изцепя тук, имаш ли свободна воля си свободен, нямаш ли такава си роб, всичко друго са тъпи приказки

преди 50 минути, some_spirit написа:

я като селски тъпанар ще се изцепя тук, имаш ли свободна воля си свободен, нямаш ли такава си роб, всичко друго са тъпи приказки

Нека поиграя с думите: а ако робуваш на свободната си воля? Или това е нонсенс, безсмислица?

преди 1 час, extreme_b_c_d написа:

Нека поиграя с думите: а ако робуваш на свободната си воля? Или това е нонсенс, безсмислица?

представи си че си в някаква робска форма на съществуване и почваш неистово да робуваш да станеш свободен, обаче само си мечтаеш да станеш свободен и то нищо не става, но така робуваш на силното си желание да се освободиш много, пожелавам ти приятна вечност във робско състояние и си робувай .........(тази дума "робувай на нещо си" май никога не я използвам)

Май първо е необходимо да се определи в какво са изразява свободата на човека. И предчуствам, че още тук ще има сериозни разминавания във възгледите.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Май първо е необходимо да се определи в какво са изразява свободата на човека. И предчуствам, че още тук ще има сериозни разминавания във възгледите.

 Свободната воля се изразява в желанията на човека . Имаш желание - изразяваш свободната си воля.

преди 8 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

 Свободната воля се изразява в желанията на човека . Имаш желание - изразяваш свободната си воля.

Значи ако гледаш реклама по телевизията, в теб се появи желание и после си купиш продукта, то ти си изразил свободната си воля? 

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Значи ако гледаш реклама по телевизията, в теб се появи желание и после си купиш продукта, то ти си изразил свободната си воля? 

Да - повлияна от външен фактор.

преди 7 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Да - повлияна от външен фактор.

Щом е повлияна, волята не е само твоя. Как ще се нарича "свободна" тогава? Де факто ти взимат парите, като ти насаждат техни желания, докато ти се заблуждаваш, че сам си им ги дал.

преди 1 час, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

 Свободната воля се изразява в желанията на човека . Имаш желание - изразяваш свободната си воля.

Това е така от определвна глвдна точка. Но аз питах за свободата. Свободният избор не означава свобода. Защото избираме заради очакваните резултати, а те никога не могат да бъдат само желаните. Отделно, че ни се случват и неща, които не са свързани пряко с изборите ни. 

свободна воля да имаш значи цялото ви мислене да е само ваше, а не някоой друг да речем Бог, той да ви управлява постоянно мисленето ви (напълно или от части), вашите желания са част от вашето мислене, според вас може би искате само желанията ви да са ваши и цялото друго ваше мислене да е на някой друг (и той да ви управлява), просто пишете глупости

и заглавието на тази тема "Свободната воля - добро или зло" - е пълен кретенизъм, значи според някой именувал така темата да имате напълно ваше мислене е зло нещо, ами стойте си роби на Бог или на някой друг ваша си работа.

 

Първо: Принципа не зависи от нещо!!! Затова е принцип!!!

Второ: Свободна воля всеки има!!! Какво прави (зло или добро), то по-важното е дали ще понесе отговорността!!!

Няма средно положение!!! Останалото е по (някакъв) принцип, но това е субективизъм!!! = Не е истина!

преди 1 час, dioib написа:

Първо: Принципа не зависи от нещо!!! Затова е принцип!!!

Второ: Свободна воля всеки има!!! Какво прави (зло или добро), то по-важното е дали ще понесе отговорността!!!

Няма средно положение!!! Останалото е по (някакъв) принцип, но това е субективизъм!!! = Не е истина!

извинявай, но писанията ти така са объркани че свят да ти се завие:

Цитат

Останалото е по (някакъв) принцип, но това е субективизъм!!!

от това твое в цитата заявяваш че принципа бил субективен ......

а пък тук:

Цитат

Първо: Принципа не зависи от нещо!!! Затова е принцип!!!

тук заявяваш обратното, принципа не зависел от субекта тоест не зависи от нищо, както си писал, и нататък ..........

преди 57 минути, some_spirit написа:

свободна воля да имаш значи цялото ви мислене да е само ваше, а не някоой друг да речем Бог, той да ви управлява постоянно мисленето ви (напълно или от части), вашите желания са част от вашето мислене, според вас може би искате само желанията ви да са ваши и цялото друго ваше мислене да е на някой друг (и той да ви управлява), просто пишете глупости

и заглавието на тази тема "Свободната воля - добро или зло" - е пълен кретенизъм, значи според някой именувал така темата да имате напълно ваше мислене е зло нещо, ами стойте си роби на Бог или на някой друг ваша си работа.

 

Мисълта е способност, която използваш. Какво значи да е твоя, след като понятията, които я съставят не си измислил ти и всеки друг може също да ги използва. Все едно да направиш кула от кубчета, но самите кубчета са ти дадени наготово. Доколко тези кубчета реално са твои? Като умреш ще можеш ли да ги ползваш? Релно човекът е един фактор, който може да действа съзнателно, да разбира и да променя себе си и света в някякви рамки.

Не ти ли се е случвало да си раздвоен в желанията и мислите си. Нещо вътрешно (примерно навикът) да те кара да желаеш нещо, примерно да изпушиш една цигара, но в същото време да искаш да не го направиш, защото знаеш, че е безсмислено? Е кое точно желание и коя точно мисъл е твоята? И какво толкова ти носи това, че ще ги наречеш твои? Нали така или иначе ги осъзнаваш, имаш някакво разбиране за характера им. Това е твоето - представата, която имаш; осъзнаването; разбирането. Ти ще вземеш сътватното решение и след като действието бъде осъществено, то вече е извън властта ти за промяна. Миналото не можеш да промениш. Можеш да наречеш действията си свои, но ти реално вече нямаш никаква власт над тях. Твои ли са?