Ама ти си пичка,

 Искаше да каже "птичка", но е допуснал техническа грешка, щото вече го докара до ръба на отчаянието. Просто е изпаднал в суисидна фаза.

 малко приклекни и са дай. Стига си съ дърпала.

Дай се ма. Толкоз люде отбрани - момци-юнаци и моми ненагледни те молим, пък ти си се запънала като магаре на мост.

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Сега - да уточня - на РАМУС говориш С любов или ЗА любов? Щот Рамус още жаден и сляп си стои.

 

Значи Рамус е ясен. жаден е, ама се прай като го карат по реката. И между другото - има и друга гледна точка, сестро. Реката с каква вода е - щото тая, дето пият всички, е мътилка. От много коне и много ездачи. И още нещо - ти водиш коня... ама ти самата не пиеш от реката, нали. Той коня си е кон - и мътилка да пие. Ама ти си пичка, нали, само го водиш - на водопой. Те жадните коне ще пият от кво да е... НЕ, опълчвам се - венсеремус. Жъ си умра жаден, от мътилката не пия. Те в нея сичко - и вода пият и отхождат и онождат - само дето не "грухтят"...

 

И накрая - последната фраза - ТОВА Е ВСИЧКО, малко мъ пръц'нява. Само това ли... стига вече стипца де - за годеж става дума - малко приклекни и са дай. Стига си съ дърпала.

За вричане в либов, вечна, вселенска.  Ритуал си требе в тва. Нещо кат пусвищения, с много щения в него. Значи от сичко мъжко вече бръсненето ми остана, ма шъ съ стегна и напъна докрай - за пусвищението. Поне за истинска жена си заслужава всичко... И то каква жена, петре, от ада ида и пак шъ съ върна в него, заради нея ( така казвам на свети петър ).

 

Проблемът, бро, е в това, че гледаш на хората от консуматорска гледна точка и ги преценяваш само по отношение на себе си – какви качества притежават, годни ли са тези качества за употреба от теб, резонират или не към теб, могат ли да те разбират или не могат да те разбират... По този начин  класифицираш хората в съзнанието си, лепиш им етикети, като на стоки в магазин, и им даваш дори оценка за качество?! Откъде накъде? Защо се мислиш за по-добър, кой ти е дал това право? С какво си по-специален от една пчела?!...Или от един червей?...Ти като ходиш до кенеф златни яйца ли снасяш и с аромат от рози ли изпълваш ефира? Няма да се учудя, ако с този начин на мислине и на жените гледаш като на трофеи, които служат само за окраса и акцентиране на собствената ти персона? 

 

Но защо казах по-горе, че е проблем? Проблем ти е, защото хората не са дошли тук, на този свят, за да са ти удобни на теб или да ти пасват баш на твоите васани, за да се съобразяват с теб и твоите изисквания.

Ако се опиташ да видиш хората такива, каквито са и с това да ги приемеш, голяма част от упреците и недоволствата, с които ги заливаш, ще се стопят вътре в теб, а с това и вътрешния конфликт ще започне да отшумява.

Така ще ти стане и по-леко. Няма да мъкнеш излишен товар в душата си и няма да се объркваш, нито да иронизираш пресилено и преиграно, когато срещнеш някой, който живее извън твоите схеми и правила.   

 

Ко да те правя, че като чуеш за "либоф" и първата ти асоциация е "секс"?    

 Щот Рамус още жаден и сляп си стои.

Е, тва е. Нямаш шанс, братле. Значи не си на ниво. Сексист и простак ми се чини, че си. Пък тази дама е кралица във всички аспекти - духовни и телесни. Пък ти си магаре някакво. Всички приказки завършват с "три дена яли, пили и се веселили", но тази май няма да завърши така, а по шекспировски...

 

 С какво си по-специален от една пчела?!...

Добър въпрос. Бащата на "мойта" има пчелни кошери и прави мед. Рамус какво прави - нищо. Ни мед, ни друго. Тъй че не само, че не е по-специален от една пчела, а е абсолютно недоразумение на Сътворението, бъг в системата.

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

===================

Ко да те правя, че като чуеш за "либоф" и първата ти асоциация е "секс"?    

============================

Е как - кво да ме прайш. То е ясно - посвещаваш мъ и мъ спасяваш. Нещо като в приказката, ама наобратно - спящия красавец го спасява истинска жена. щото оная годзила е виновна - с вретеното. Аман от зли кобри само и само да ме успят и да не ги хвана в издънки. Ако питат мен такава трябва да е приказката, щот си е точно така. Истинските жени спасяват сичко наред - който им падне. В едната ръка спасяването, другата - стрелите. Оттам вече - въпрос на избор и на настроение. Ама само да си я ядосал - Щот спасяването е възвишена тема. Той и бог така правил - за послушничките - награди... Не че кой знае кви - обещания някви. Обещания, обещания... ама са от бог. Ама като не слушкат, като се пънат - я да земат едни наказания, едни кървища. Тия, дет не слушкат - в адааааа, още приживе. Нещастници.

 

А иначе горе беше права. разочаровах съ щот исках либоф. И станах циник. От злоба и безпомощност. Историята е кратка и проста - исках либов - навсякъде и със всеки, по всяко време. Това наричам аз "вяра" - на максимум, на пълна газ. Не знаех че било вяра - казвах му "истина" и мислех че всички са така.

Ама на - настана бъркотия - не били сички така. Аз исках да ги обичам, после мъ нарекоха насилник. Че кво насилие е тва бе - либофта е навсякъде, във всеки. Аз се имах за месия на либофта.

Опитах да живея с либофта, не стана. Те другите не я искат такава. Само приказките били такива - за либофта. Ма аз приказки неща - искам дела. А на дела не ставало.

Така, че с приказки бива - аз станах циник, ма другите дето говорят са си добре. Те продължават да си говорят, а пък аз само се циничвам и се правя на жаден кон, да ме поят по реки с неизяснен произход на водата.

Редактирано 29 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Вие, колега, да не сте започнали да четете философски трактати?

Грубо казано, същността е съвкупност от връзките и отношенията, които определят основните характеристики и тенденции в развитието на една система. Явленията са конкретните свойства и процеси, които са израз на същността. Двете са взаимозависими, но не еквивалентни... Сега да обясня ли как се познава същността и как явлението, според общоприетото философско и научно схващане? Ако разговорът ще се развива в тази посока е необходима максимална яснота и консенсус по значението на основните термини.

И мен така...

Давай да видим !

Каква същност намираш навътре към себе си освен явления на мозъчна дейност?

И какви явления намираш навън от себе си ако не присъства субект отразяващ обекта?

 

"Явленията са конкретните свойства и процеси, които са израз на същността.."

Явленията не са свойства и процеси , а техни отражения.....ако трябва да сме коректни по отношение на философията....

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

А иначе горе беше права. разочаровах съ щот исках либоф. И станах циник. От злоба и безпомощност. Историята е кратка и проста - исках либов - навсякъде и със всеки, по всяко време. Това наричам аз "вяра" - на максимум, на пълна газ. Не знаех че било вяра - казвах му "истина" и мислех че всички са така.

Ама на - настана бъркотия - не били сички така. Аз исках да ги обичам, после мъ нарекоха насилник. Че кво насилие е тва бе - либофта е навсякъде, във всеки. Аз се имах за месия на либофта.

Опитах да живея с либофта, не стана. Те другите не я искат такава. Само приказките били такива - за либофта. Ма аз приказки неща - искам дела. А на дела не ставало.

Така, че с приказки бива - аз станах циник, ма другите дето говорят са си добре. Те продължават да си говорят, а пък аз само се циничвам и се правя на жаден кон, да ме поят по реки с неизяснен произход на водата.

 

Най-после да се напишеш такъв, какъвто си - открито, без задръжки и други тъпни. С онази гола искреност, за която ни продъни ушите.

Аз ей заради такива думи съм в този форум.

Да си довърша мисълта. Значи Рамус доказва, че и бог допуска грешки. Създал е цяла една съвършенна вселена, в която всичко си е на мястото. Цветенцета, пчеличките, пътните знаци, астрологичните такива, любовта, доброто и злото, конфитюрът от боровинки и президента на САЩ. Обаче, изведнъж се появява Рамус, което е пълен антипод на космическата хармонията и ред. Не пасва в божествения пъзел.

Затова съм атеист - бог, който е сътворил Рамус не може да е истински бог. Някакъв самозванец ще да е, според мен.

 

Явленията не са свойства и процеси , а техни отражения.....ако трябва да сме коректни по отношение на философията....

Да. Явленията са проекции или отражения. Питането е на какво? На нещо извън нас или на нещо в нас, или на комбинация от двете?

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Да. Явленията са проекции или отражения. Питането е на какво? На нещо извън нас или на нещо в нас, или на комбинация от двете?

Нещото в тебе което предизвиква отраженията си е напълно материално.......

Виж сега ! Не те карам да ме възприемаш като един "Рамус" ....но е добре първо да си научиш уроците от буквара , който нямам никакви намерения да цитирам тук....

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Да си довърша мисълта. Значи Рамус доказва, че и бог допуска грешки. Създал е цяла една съвършенна вселена, в която всичко си е на мястото. Цветенцета, пчеличките, пътните знаци, астрологичните такива, любовта, доброто и злото, конфитюрът от боровинки и президента на САЩ. Обаче, изведнъж се появява Рамус, което е пълен антипод на космическата хармонията и ред. Не пасва в божествения пъзел.

Затова съм атеист - бог, който е сътворил Рамус не може да е истински бог. Някакъв самозванец ще да е, според мен.

Да. Явленията са проекции или отражения. Питането е на какво? На нещо извън нас или на нещо в нас, или на комбинация от двете?

 

Бе, на кой му дреме за Бог тука, с няколко малки изключения?

 

Рамус, това, че хората не са те обичали по начина, по който си очаквал, не означава, че не си бил обичан.

 

Любовта е навсякъде, разликата е в силата или интензитета на нейното проявяване. Хора - осакатени и уплашени, не могат да обичат пълноценно. Но всеки човек, истина е, се опитва да даде най-доброто, на което е способен. Нека не достигат силите, самото желание е похвално. Като няма кой да ни научи от малки на тези неща, когато сме възпитавани от "осакатени" хора, как да се сдобием с друго отношение към живота? Трудно е, отнема време и много работа по себе си. 

но е добре първо да си научиш уроците от буквара , който нямам никакви намерения да цитирам тук....

Добре... Значи сега ще си потърся лекциите от ФФ на СУ и започвам усилено да чета, за да се издигна до нивото ти. Ще отнеме малко време. Преди беше към 4-5 год, но сега предвид, че само си припомням може да стане по-бързо.

Рамус, това, че хората не са те обичали по начина, по който си очаквал, не означава, че не си бил обичан.

Играта вече не ми допада...

Затова ще ти кажа направо с риск да ми се разсърдиш. Рамус експериментира и изследва себе си чрез другите. Прави го умело и съвсем доброжелателно, т.е. няма за цел да наранява никого. Ти се връзваш на приказките му като че си малко дете. Не се връзвай, не ги приемай по толкова драматично-фаталистичен начин. Впечатлението, което имаш за него е напълно погрешно. Дължи се на неговите провокации, които имат за цел да изследват реакциите ти. Не се връзвай - правиш го самичка, а той просто ти подава подходящи дразнители. Ти си умна и вярвам ще ме разбереш без да се обиждаш.

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Добре... Значи сега ще си потърся лекциите от ФФ на СУ и започвам усилено да чета, за да се издигна до нивото ти. Ще отнеме малко време. Преди беше към 4-5 год, но сега предвид, че само си припомням може да стане по-бързо.

Нямам нищо против нивото на когото и да е , било то по-ниско или по-високо от моето !

Имам против да се пишат недобре обмислени неща като свидетелство от първа инстанция !

Извинявам се ако съм бил твърде рязък !

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Играта вече не ми допада...

Затова ще ти кажа направо с риск да ми се разсърдиш. Рамус експериментира и изследва себе си чрез другите. Прави го умело и съвсем доброжелателно, т.е. няма за цел да наранява никого. Ти се връзваш на приказките му като че си малко дете. Не се връзвай, не ги приемай по толкова драматично-фаталистичен начин. Впечатлението, което имаш за него е напълно погрешно. Дължи се на неговите провокации, които имат за цел да изследват реакциите ти. Не се връзвай - правиш го самичка, а той просто ти подава подходящи дразнители. Ти си умна и вярвам ще ме разбереш без да се обиждаш.

 

Разбирам, че се застъпваш за човек, когото обичаш и уважаваш, ала няма никаква нужда. Рамус не се нуждае от това. Рамус е разбран тук от много повече хора, отколкото самият той предполага.

Ала ми се струва, че май-май  ти се "върза", затова ще се опитам да те "развържа" ето с това парче:

 

Извинявам се ако съм бил твърде рязък !

Не бе човек. Ти си готин и мислиш сам, което се среща твърде рядко. Просто, ако ще разглеждаме нещата от философска гледна точка, то първо трябва да минем в раздела по философия и второ, да прецизираме понятията. Философията е наука, т.е. не е точно наука, но на философите им се ще да я превърнат в такава от времето на Декарт насам, че и от по-рано. Аз също се извинявам ако съм бил много саркастичен.

Разбирам, че се застъпваш за човек, когото обичаш и уважаваш, ала няма никаква нужда.

За парчето - мерси. Любимо ми е. Уважавам - да. Но чак пък да го обичам...

Рамус, обичам ли те бе, човек?

Между другото, дефиницията в будизма на любящата доброта е много прецизна и изключва всякакви идиотски емоции като привързаност и други. Звучи така: Да желаеш щастието и причините за него. По аналогичен начин е и състраданието: Да желаеш свобода от страданието и причините за него.

 

ПОЗДРАВ  и за теб.

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

За парчето - мерси. Любимо ми е. Уважавам - да. Но чак пък да го обичам...

Рамус, обичам ли те бе, човек?

Между другото, дефиницията в будизма на любящата доброта е много прецизна и изключва всякакви идиотски емоции като привързаност и други. Звучи така: Да желаеш щастието и причините за него. По аналогичен начин е и състраданието: Да желаеш свобода от страданието и причините за него.

 

Чудесно.

В такъв случай допусни, че Рамус не е единственият тук, който провокира другите, за да изследва себе си. 

Най-после да се напишеш такъв, какъвто си - открито, без задръжки и други тъпни. С онази гола искреност, за която ни продъни ушите.

Аз ей заради такива думи съм в този форум.

Да, сестро. Ще напиша и още нещо - просто не си попитала , аз сичко си казвам, не съм като теб.

 

Голите искрености, голи истини - щом са в женски род, ги уважавам отсякъде.  Голите неща са чудесни и същинската голота не започва от сваляне на дрехите. Почва се от нещо, дето му казвам разкриване, но понеже съм простак, при тва мъж, не заслужавам да го получа от теб. Но то не е по условия, Сестро. Ти ми поставяш условия и летви, които да прескачам. Толкова ли ти изглеждам елементарен, за да се пробваш с тия  "хитрини". Нямаш шанс за провокациите - никакъв. Пиша всички тия глупости, иначе просто оставам там - в другия свят. А ти пишеш за твоя. В твоето написано ме няма, ти пишеш кво си фантазираш, и кой ми е образа, дето си нарисувала за мен. За там сме. Всеки в своя свят. С някои хора имам резонанс, с други нямам. И остават да пишат кой съм и какъв съм. Някои хора тук си казаха - "подведох се в началото", после ме погледнаха с други очи. Ти сестро, просто толкова пропадна на моменти, че се позаиграх и аз в дупката. Там където говориш за мен, няма кой да те стигне, освен от същата дупка. Единствения ми шанс е да свиря хармонично с теб. Иначе трябва да те зарежа и оставя там. Въпрос на уважение е. Не е ирония. Нали си с тънък усет за разни голи искрености. Къде е той в момента - чака сигнал да изгрее ли? Аз, сестро, не крия нищо. Нищичко. Ако ме попиташ, казвам. Понякога въпроса не е за мен. Понякога отговорите не са за тук. Но е защото и въпросите не са твои. Не са за мен. Аз съм човек, реален. Не ми е ролята да играя в образните ти психични театри. Ти там ме твориш, а аз живея на друго място. Аз има друга среда, друго битие. В главата ти съм само сянка, родена сред сенките на сенчесттия ти свят. Ти наричаш моята сянка там рамус... Това ти е достатъчно. Нямам претенции, но да наричаш твоите театри ЛЮБОВ е само игра в твоята пиеса, в която ти дори не си в главната роля. Твоя работа е, твоя отговорност е. Твои са си представленията с идеалните пиеси вътре в тях. Но само това - рисувай ме колкото искаш, това не съм аз. Ти си художника. А аз съм човек - ако искаш да подадеш ръка, ела хвани моята, но не в главата ти. Излез от там и спри театрото, щото на него всички сме само сенки - включително и ти самата. 

 

За разлика от последното ти изречение в "разголващия ти пост", аз съм най-интересния човек, който познавам. Вече познавам толкова много себе си и всичко това е една вселена, изменчива, със свои закони и принципи. Мистерията е почти непрекъсната. една еврика води към други след нея. Има моменти в които следват множествено. като оргазмите. 

Когато споменах че съм си загубил някои неща, това не го споменах - загубих и скуката. Вече не зная какво е - има спомени някакви и докато не ги загубя напълно и тях, само те ми напомнят нещо за скуката. Така, че аз не съм скучен човек. Всеки миг ми е интересен, говоря при себе си, нямам публика, нямам идеали, нямам "близки" хора които да са ми "скъпи". Нямам сестро, близостта е въпрос на резонанс. НЯма нужда да се правя на клоун - или я има или не. Човека го познавам по близостта му с мен. Много си права - хората не са в театъра ми. Минава и заминават - всеки по пътя си. Моят театър не е с хората, а вътре в мен. Там е идеята да спра представлението, и всеки да се качи на сцената - и режисьора и постановчика и зрителя и артистите... И там да си поговорят, за да спре представлението,  играчите вече няма да са играчи, всеки ще загуби заученото си значение, но завареното положение е важно всички да разберат, че е наследство, но не води наникъде за всички участници.

 

Така, сестро. Има протегната ръка. НО тя не е колкото вселената и няма как да дойде до мястото "вътре" в главата ти. Виж ме кой съм, попитай ме, няма смисъл да гадаеш, всичко ще ти кажа, и то такова, каквото е автентично за мен - има от всичко - за мен всичко е на масата - и горчивото и прясното, и сладкото и полезното. Ако въобще има в мен нещо, което да използваш, съм го сложил открито на същата маса. Не в игра - на масата е - просто излез от главата си и си вземи, каквото на теб ти харесва. Това имам, това предлагам. Не го давам не го взимам, сделки няма. Предлагам го, защото го имам, няма цена, няма условия, няма причини или летви за прескачане. Не съм се закачил с двайсет завеси или кули, които да прелиташ, за да си отглеждаш крила. Не съм високо, не съм и под теб - лесно ще ме видиш веднага, просто трябва да излезеш от главата си. Там... няма никого - само сенките - твоите и нарисуваните за света. Нито дзен, нито акаша, нито маша или паша, учители, послания или партийни събрания. Докато си там в главата си никога няма никого да срещнеш и тия приказки за общите и множествените числа ще са само заради пиесата. Като не можеш да излезнеш играеш на излезнала. Може да е единственото на което си способна.

 

Тия думи не са написани само за теб. Рисувам себе си в тях. за тия които "четат" по рисунките. ПОлзвам думите ти, а не теб - само защото тук са налице твои думи, а не си ти. Не те познавам коя си, за мен си само сянка в главата ми. Както са всички тук. Живот и здраве, ще се видя с един, някъде, някога - направихме мост, разбирайки се един друг и надкрачвайки всички различия (поне повечето). Но вече има мост. Ръката ми е протегната, просто тия от мнозинството не смеят да я видят там. Това не ми пречи - по-добре е за тях да не я виждат. Аз не живея в техния свят.

 

И така - всички са сенки в моята глава. Това са всички от форума. А аз познавам, че отражението никога няма стойността на оригинала. Малкото което каза и разкри за себе си са само боички. Може би никой не знае същинската истина за теб - защото в главата ти истината е една, в пиесата ти - друга. И тия различни истини всяка да си е в полето и да нямат връзка. Може... може... всичко може. Твоя си е пиесата, твой си е живота. Нищо не искам, няма какво да ми дадеш в главата си. Има малцина с това, което за мен би било полезно. Старая се да го извлека, това е живота ми.  Живея просто и обикновено. Но не е скучно. понякога работя и 17 часа и се налага да практикувам през нощта. Понякога нямам социална работа и пиша тук. Работя сам, за себе си, сам - във всякакъв смисъл. Имам свободата... Е, да - няма заплати, няма планиране. Може за дни да съм с два лева в джоба. Не се умира от това, живея просто и обикновено. И ми трябва малко. Тренировките са ми на гребната база или на тепето, или в тишината на сянката в задната стая. Както и тук, на стола пред компютъра. Всичко за мен е работа по мен си. Дори и нощем в съня си. Говоря думи, които разказвам на себе си, друг път, пишейки с идеята че е за други, виждам че написаното е за мен - че носи моят код, за нещо, от друго нещо - все отвътре в мен. Комуникацията има и скрити за мен страни и съм на прав път, щом процеса е задвижен и той върви. Усещам го, защото всички аспекти се променят като вървят към единение и консонанс. Променям се заедно с тях.

...Просто, ако ще разглеждаме нещата от философска гледна точка, то първо трябва да минем в раздела по философия и второ, да прецизираме понятията. Философията е наука, т.е. не е точно наука, но на философите им се ще да я превърнат в такава от времето на Декарт насам, че и от по-рано. Аз също се извинявам ако съм бил много саркастичен.

Не си ме разбрал за какво говоря !

За това ще те цитирам с коментар , с надеждата да разбереш :

"...същността е съвкупност от връзките и отношенията, които определят основните характеристики и тенденции в развитието на една система..."

Това което си описал е формата на същността , т.е. част от същността , без нейното съдържание....

 

Искам да кажа , че тук не става дума за съгласие и несъгласие , или консенсус и други такива неща .

Хората отдавна са дали точни дефиниций на нещата . Просто е необходимо да се знаят и разбират , за да може приказката въобще да тръгне. Иначе ще си мучим един-друг на среща и нищо няма да се постигне в крайна сметка....

 

Хората отдавна са дали точни дефиниций на нещата .

Koи хора?

Значи имам философско образование и познавам дефинициите, които се дават на различните понятия и категории в различните западни и източни философски школи и направления. Те не съвпадат, но са доста близки. Мисълта ми е, че ако ще откриваме философски дискурс, то трябва да имаме консенсус по основните значенията на основните понятия. Инак, ако ще водим свободен разговор, то нямам нищо против. Но даже и тогава трябва да имаме известно съгласие за значенията. Инак ти ще пишеш "круша", а аз ще си представям "ябълка" и обратно. Това няма да е диалог или дискусия, а хаос някакъв.

 част от същността , без нейното съдържание....

Това напр. е някаква тавтология. "Съдържание на същността"? Какво ще рече това?

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

 

 

Koи хора?

Значи имам философско образование и познавам дефинициите, които се дават на различните понятия и категории в различните западни и източни философски школи и направления. Те не съвпадат, но са доста близки. Мисълта ми е, че ако ще откриваме философски дискурс, то трябва да имаме консенсус по основните значенията на основните понятия. Инак, ако ще водим свободен разговор, то нямам нищо против. Но даже и тогава трябва да имаме известно съгласие за значенията. Инак ти ще пишеш "круша", а аз ще си представям "ябълка" и обратно. Това няма да е диалог или дискусия, а хаос някакъв.

Това напр. е някаква тавтология. "Съдържание на същността"? Какво ще рече това?

 

`ми тогава жалко за философското ти образование , щом нямаш представа за същност-явление и съдържание-форма. За следващите ги не смея и дума да отварям.....

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

`ми тогава жалко за философското ти образование , щом нямаш представа за същност-явление и съдържание-форма. За следващите ги не смея и дума да отварям.....

Аха...

ОК. Дай дефиниции на тези четири понятия тогава. Само позволи да ти припомня какво означава дефиниция. Дефиницията е кратко определение, което установява съществените отличителни признаци на предмета или значението на понятието (съдържание и граници).

Оставям те да мислиш и твориш, и когато мога ще се включа.

Аха...

ОК. Дай дефиниции на тези четири понятия тогава. Само позволи да ти припомня какво означава дефиниция. Дефиницията е кратко определение, което установява съществените отличителни признаци на предмета или значението на понятието (съдържание и граници).

Оставям те да мислиш и твориш, и когато мога ще се включа.

 Ако не ти се четат първите страници от "дебелите" книги , можеш поне Google да разцъкаш....

За това по-добре мълчи - хората да си мислят , че не знаеш ! От колкото да кажеш нещо и те да се убедят в това....

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Ако не ти се четат първите страници от "дебелите" книги , можеш поне Google да разцъкаш....

Ми, не очаквах, че мъж може да се държи в стила на някои от дамите-потребителки тук.

Значи по тези въпроси не се информирам от Гугъл. Помолих за дефиниции на 4-те категории, които посочи по-горе. Не ги даваш. Как тогава да дискутираме нещо, което включва тези категории? Няма как, защото ти явно нямаш яснота за точното има значение. Както и да е... 

____________________

Друг въпрос тогава, който ми е много любопитен. Кои са тези "дебели" книги, за които намекваш? С други думи, ориентирай ме поне какво си чел, за да добия представа от твоя background.

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ми, не очаквах, че мъж може да се държи в стила на някои от дамите-потребителки тук.

Значи по тези въпроси не се информирам от Гугъл. Помолих за дефиниции на 4-те категории, които посочи по-горе. Не ги даваш. Как тогава да дискутираме нещо, което включва тези категории? Няма как, защото ти явно нямаш яснота за точното има значение. Както и да е... 

____________________

Друг въпрос тогава, който ми е много любопитен. Кои са тези "дебели" книги, за които намекваш? С други думи, ориентирай ме поне какво си чел, за да добия представа от твоя background.

....Ако в раздела по математика да кажем , някой не знае таблицата за умножение , мислиш ли че ще се намери някой който да му я обяснява? Просто ще го пратят на училище във втори клас....

....Ако в раздела по математика да кажем , някой не знае таблицата за умножение , мислиш ли че ще се намери някой който да му я обяснява? Просто ще го пратят на училище във втори клас....

Демек, нямаш отговор на въпросите ми и затова предпочиташ да спамиш. Ми, спами си на воля. Пожелавам ти да си намериш достойни събеседници, с които да се упражняваш.

И нека продължим с източните учения, или по-скоро философия.

 

Трите вида човешки съдби според древната китайска философия

 

Древните китайски философи твърдят, че съдбата на всеки човек е предначертана. И че всеки притежава щастлива или нещастна съдба още в момента на съединяването на жизнените енергии между бащата и майката.

Те разглеждат 3 вида съдби:

Шоу Лин – благоприятна/дълголетна съдба;
Цзао Мин – неблагоприятна съдба по рождение с отредена внезапна, насилствена смърт;
Суй Мин – съдба, зависеща от обстоятелствата, т.е. от поведението на човека на Земята.

И трите вида съдби са определяни възоснова на причинно-следствения закон – кармата.

Благоприятната съдба:
“Когато благополучието идва при човека просто като следствие от неговите природни дадености и ако тези природни дадености са безупречни, а телосложението -превъзходно, то на такива хора благополучието им е осигурено.”
Към природни дадености китайските мъдреци отнасят качествата човеколюбие, справедливост, благопристойност, мъдрост, искреност.
Природните дадености се пораждат от силата Ян.
А силата Ин поражда чувствата, които, пък, предизвикват страстите.
Едни хора идват на този свят с доминиращи Ян дадености и възприемат света в съответствие със своите възможности, а други идват с буря от емоции, които ги изгарят, а огънят обхваща и околните.

Неблагоприятната съдба:
Зависи от порочността на епохата, в която на човек му било съдено да се роди.
“Ако властите на върха се окажат безпътни управители, то хората долу неминуемо ще бъдат застигнати от стихийни бедствия и от жестоко насилие, а техният живот ще се прекрати преждевременно.”
Става въпрос за групова карма.
Небето определя какво правителство заслужава даден народ: за достоен народ – достойни управители.

При неблагоприятната съдба, човек дори да живее благопристойно и добродетелно, него постоянно ще го преследват нещастия и разочарования. Неговите желания и стремежи постоянно ще се сблъскват с непредвидени обстоятелства, бедствия и несгоди.
Става дума за кармата на отминалите животи.

Но притежавайки свободна воля, дадена му по рождение, индивидът може да окаже значително влияние върху съдбата си.
Той може да стори това, като изкорени от себе си
3-те Хету:
- невежеството,
- робуването на страстите и
- завистта, недоброжелателността, ревността и злобата.
Това са отровите, които поразяват съзнанието и душата.

Съдба, зависеща от обстоятелствата:
При такава съдба, до благополучие и щастие достигат само хората с достойно поведение и с особено усърдие в делата.
Щом, обаче, човек попадне в плен на своите страсти и даде воля на желанията си, го застигат беди и нещастия.
Затова такава съдба се нарича “съдба, зависеща от обстоятелствата”.

Човек е длъжен да се запознае със своята природа.
Длъжен е да се запознае и със законите на Мирозданието и да не ги нарушава.
 

Редактирано 29 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Кои са природните дадености на човека според китайските мъдреци


Под природни дадености на човека, китайските мъдреци имат впредвид 5-те постоянства:

- човеколюбие,
- справедливост
- благопристойност
- мъдрост и
- искреност.

Тези качества се пораждат от силата Ян и се съхраняват в 5-те вместилища.
5-те вместилища, всъщност, са 5-те плътни органа – черен дроб, сърце, бели дробове, бъбреци, далак.

Черният дроб отразява човеколюбието.
Сърцето отразява благопристойността.
Белите дробове – справедливостта.
Бъбреците – мъдростта.
Далакът – искреността.

Под човеколюбие се разбира да бъдеш състрадателен и да обичаш хората.

Благопристойност е:

- умението да се държиш достойно,
- да обмисляш думите и действията си,
- да щадиш и да уважаваш чувствата на другите,
- да помниш, че най-голямата енергия е дадена на Словото. 

 

Благопристойност означава да следваш Пътя и да достигаш съвършенство.

Справедливост означава да обмисляш решенията с необходимата безпристрастност.

Мъдрост означава да разбираш действителността, за да не попаднеш в заблуждения. Да проникваш в истината, да имаш собствено виждане.

Искреност – да се отдадеш изцяло на едно нещо, без да се отклоняваш встрани.


Според древната китайска философия, хората, които имат безупречни природни дадености, имат благоприятна съдба и благополучието им е осигурено.

 

Редактирано 29 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)