Демек, да ги сгодим викаш...

 Нека това да си е тяхна работа ! Евентуално им желая успех !

В същност тук става дума за това какво и как се случва в нашите глави....

 Взаимно проникнати един в друг дават познание едновременно за цялото и отделните негови части...

Така е. Няма две мнения.

А бе принципно е така... И по-умните са го казали даже... The whole is greater than the sum of its parts. ― Aristotle

Но когато събираме части от чаша, никога не можем да сглобим цяла ваза...

А бе принципно е така... И по-умните са го казали даже...

Ма кои са тия, дето са по-умни. Няма по-умен от мен. Дори името ми по лична карта ясно постановява.

Ма някой бил казал. Че и аз казвам - кво мий. Е... някои твърдят че било умно, други - че глупаво. Всички те не ме разбират колко съм велик.

 

Колкото - до годежа - трябва си.

"До всеки велик мъж е била велика жена" - Да, това е Жената. И то - с истински лагер, дето водила с нея.

Добре че е заета по 15 часа на ден, щото отсега привиждам проблеми в съвместния ни живот и особено брачното ложе. Обаче - велик мъж като мен би трябвало да може да поглежда зад преходните условни проблеми, в съвместния живот с една Велика Жена. А отсега се забелязват възпитаниците, щото кво е великото ако не се остави велико наследство. Щото това ще е един велик съюз - единия разединява, анал-лизира и раз-член-ява... Великата Жена - синтезира, обобщава и единява всичко що може и където свари. Това е повече от Ин-Ян. Това е величието на великите... ХАУ.

 

Признах си най-после, Скеп. Не мога да скрия нищо, нищооо. Опитах, манипулирах, рових, разбърквах - не става. Окото на РА(ммм) - всевиждащ взор, на върха на вселената - в душата вижда бе... не мога нищо да скрия. "Нема лабаво", както беше казал един бивш правешки "деспот".

Редактирано 29 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ако приемем формално , че конфликтът е между "клуба Рамус" и "клуба Мохини" , то Рамус разглежда нещата от гледна точка на психоанализа - разлагане на нещото на съставните му части , а Мохини от гледна точка на психосинтеза - събиране на разгледаните вече съставни части в едно цяло .

(....ако проследите постовете ще видите , че Мохини известно време "топаше топката" , което в случая е съвсем закономерно....)

Логично е тогава да се очаква неразбирателство , ставайки дума за едно и също нещо , но по различен начин.

 

Проблемът тук е , че в психоанализа се "губи" движещата сила на конфликта ,а се изследват неговите отделни елементи .

При психосинтеза се "губят" отделните елементи на конфликта , а се изследва неговата движеща сила .

 

В същността си това са два противоположни процеса на познание намирайки се в единство по между си . Не можейки да съществуват един без друг, съществуват едновременно във взаимодействие по между си . Взаимно проникнати един в друг дават познание едновременно за цялото и отделните негови части....

 

Т.е. по отделно , всеки сам за себе си е прав , но истината се намира в цялото......

 

П.П. И понеже става дума за източните учения , те намират силната си изява в психосинтеза - една съвсем млада наука на запад.....

 

Думите ти са право в десятката. С голяма радост ги прочетох. Невероятни са - има толкова много мъдрост в тях. Благодаря ти, че ги сподели!

 

Ще си позволя да вмъкна нещичко.

 

Постигането на мислене в множетсвено число и идентифиация с цялото е онова ниво на съзнателност, което не е способно да злоупотреби, с каквото и да било. При него дребните ни лични целички са надрастнати. Само такова съзнание може да работи за благото на всички, вместо все да дърпа чергата към себе си с мисълта - на мен да си ми е добре, пък след мен и потоп!

 

Това е нещото, което ни е нужно на нас самите, за да оцелеем, но не по еденично, изживявайки се като нещо отделно и ограничено, а като деца на една планета, едно слънце, една вселена.

Това е и основния мотив, в която и да било религия. Проблемът е, че не се разбира и се използва манипулативно за целите на една ограничена група хора, която държи да властва и разделя, когато тази идея, в същността си, е предназначена за цялото човечество, тя е обединяваща, като живота. Животът е всичко и нищо не е извън него. Животът не е частично или временно явление. Хората просто не виждаме достатъчно добре, ние виждаме само някои неща. Нужно е да се вгледаме по-внимателно и да видим живота такъв, какъвто е.

 

Самоосъзнаването не е нищо друго освен култивиране на правилно отношение към живота - с искрена любов. Любовта няма нищо общо с трансформациите и затова в религиите често се казва, че тя е нашата истинска природа, но невежеството ни, породено от илюзорната природа на егоизма, пречи тя да се прояви или се проявява частично, откъслечно. Любовта е едно приемане на това, което е, едно съгласие с природата, едно възхищение от природата, един екстаз от съществуването. Каквото е - това е, няма "лошо", няма "добро". Любовта приема и двете.

 

Такава любов, такова отношение е насочено еднакво към всички. Такава любов не служи за защита, привързаността служи, но всеобщата любов не. Как иначе ще можем да обичаме хората, след като сме привързани само към някои, а през по-голямата част от времето си искаме да се защитаваме от тях? 

Поздрав за всички с това парче:

 

Думите ти са право в десятката. С голяма радост ги прочетох. Невероятни са - има толкова много мъдрост в тях. Благодаря ти, че ги сподели!

 

Ще си позволя да вмъкна нещичко.

 

Постигането на мислене в множетсвено число и идентифиация с цялото е онова ниво на съзнателност, което не е способно да злоупотреби, с каквото и да било. При него дребните ни лични целички са надрастнати. Само такова съзнание може да работи за благото на всички, вместо все да дърпа чергата към себе си с мисълта - на мен да си ми е добре, пък след мен и потоп!

 

Това е нещото, което ни е нужно на нас самите, за да оцелеем, но не по еденично, изживявайки се като нещо отделно и ограничено, а като деца на една планета, едно слънце, една вселена.

Това е и основния мотив, в която и да било религия. Проблемът е, че не се разбира и се използва манипулативно за целите на една ограничена група хора, която държи да властва и разделя, когато тази идея, в същността си, е предназначена за цялото човечество, тя е обединяваща, като живота. Животът е всичко и нищо не е извън него. Животът не е частично или временно явление. Хората просто не виждаме достатъчно добре, ние виждаме само някои неща. Нужно е да се вгледаме по-внимателно и да видим живота такъв, какъвто е.

 

 

Самоосъзнаването не е нищо друго освен култивиране на правилно отношение към живота - с искрена любов. Любовта няма нищо общо с трансформациите и затова в религиите често се казва, че тя е нашата истинска природа, но невежеството ни, породено от илюзорната природа на егоизма, пречи тя да се прояви или се проявява частично, откъслечно. Любовта е едно приемане на това, което е, едно съгласие с природата, едно възхищение от природата, един екстаз от съществуването. Каквото е - това е, няма "лошо", няма "добро". Любовта приема и двете.

 

Такава любов, такова отношение е насочено еднакво към всички. Такава любов не служи за защита, привързаността служи, но всеобщата любов не. Как иначе ще можем да обичаме хората, след като сме привързани само към някои, а през по-голямата част от времето си искаме да се защитаваме от тях? 

 

 

 

 

 

 

•  

Редактирано 29 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Тц, оставам си твърдо на десетото правило от 10-те заповеди на дзен.

 

Множественото число и идентификациите с множеството сега разбрах че били добродетел. Най-после да ми светне що е множественото число. Любовта вече струи отвсякъде, то дзен, то дзън-дзън, и няма хрън-мрън.

Няма думичка да не излъчва любови в горното послание - усещам се толкова налюбовен, че направо съм лепкав вече. Най-после да стопли някой моето каменно и искащо любов сърце.

 

Е... не съм добродетелен, кофти съм. Но пък по тиквеник кат мен могат да се контрапунктират множеството, което се люби, люби наред с всичко и всички. Една гигантска и мащабна оргия се очертава, а аз оставам отвън. Пак не се вредих, ей.

Редактирано 29 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Една гигантска и мащабна оргия се очертава, а аз оставам отвън. Пак не се вредих, ей.

Утешавай се с ТОВА. То поздрав и за нашата приятелка Аум.

 

1 . Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите.
 

2.  Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами.
 

3.  Недуховните същества се съсредоточават върху външната сили. Духовните - върху силата вътре в себе си.
 

4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат.
 

5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието.
 

6.  Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота.
 

7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без нея.
 

8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение.
 

9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила.
 

10. Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество.
 

11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си .място за тези пречки по пътя към чудотворството и истинската магия.
 

12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи напътствия и да познае света на истинската магия.

 

 Уейн Дайър

 

.................

 

 

Ти от кои си ?

Редактирано 29 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

 

 

 

 

Зад всеки циник се крие разочарован идеалист.

Няма човек, който да е застрахован от състояние на съзнанието, наречено "цинизъм". Особено, когато животът го ръчка от всички посоки да се събуди и разшири, като съзнание и разбиране. 

 

 

 

a person gets depressed and suffers grief:

deluded by a sense of seeming helplessness,

and feeling thus quite dispossessed.

 

as one’s own self, unlimited,

impersonal, beyond all else,

the source from where all help and

guidance comes, where everything belongs –

from there one is freed from misery. 3.1.2

 

 

Когато свършат аргументите, някои мъже заприличват отново на безпомощни деца.

Въпрос на съзнание.

 

Хората, като осъзнато проявление и на женското начало, имаме непогрешим нюх за мъжкото - което е символ на благородство, безстрашие и духовност. И когато доловим разни неща, просто ги оставяме да си се возят на детското влакче на цинизма.  

 

Прегръдка!  

 

 

 

Въпрос на съзнание.

 

 

Хората, като осъзнато проявление и на женското начало, имаме непогрешим нюх за мъжкото - което е символ на благородство, безстрашие и духовност. И когато доловим разни неща, просто ги оставяме да си се возят на детското влакче на цинизма.  

 

Прегръдка!  

 

За всички осъзнати и все още неосъзнали се същества...с много любов. Защото Любовта и Мирът са най-ценните неща в този прекрасен свят!

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZBFo9XCmSXs

Редактирано 29 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

 

Зад всеки циник се крие разочарован идеалист.

 

Няма човек, който да е застрахован от състояние на съзнанието, наречено "цинизъм". Особено, когато животът го ръчка от всички посоки да се събуди и разшири, като съзнание и разбиране. 

 

Когато свършат аргументите, някои мъже заприличват отново на безпомощни деца.

А мъжете са деца, когато не умеят да се аргументират мъдро и зряло, когато не могат да надрастнат малкото си азче, което цял живот е мечтало да бъде герой, да върши велики дела, да бъде супермен, спасител, лидер.

 

 

Въпрос на съзнание.

 

 

Хората, като осъзнато проявление и на женското начало, имаме непогрешим нюх за мъжкото - което е символ на благородство, безстрашие и духовност. И когато доловим разни неща, просто ги оставяме да си се возят на детското влакче на цинизма.  

 

Прегръдка!  

 

Права си сестро... за всичко.

Непогрешимия ти нюх е направо зашеметяващ. Ти си велика жена... изключителна, свята, правдива - за всичко и всички. Ти вече си в нирвана, вече си идентифицирана с множеството, дори с вселената и всичко и всички в нея.

Така е сестро, така е. Истина е, истина ни казваш - велики сте вие жените , еееех. Алилуйа, слава на жените... В главата ми вече химни звучат, оргията на вселената е вече истина, да живее... да живее...

 

Големия кораб минава... и докато минава бавно потъва. Но пък е величествено - хвърчат балони, гърми заря, публиката пляска. На локо-ум-ка толкова се смях на картинката на земята оградена от децата... емотикончетата с панделки , целувки, подаръчета, сърчица... Това си е точно десятката. 

 

Най-много се смях на това, че цинизмът бил "състояние на съзнанието". Че било въпрос на съзнание... Куриозите, дето ги пишеш не свършват и все си мисля, че всичко си написала... и всяко следващо ме очаква нова изненада. Разбира се - чудесна, изключителна, комбинативна... Великите, раждат само велики неща.

 

Най-много се смях на това, че цинизмът бил "състояние на съзнанието". Че било въпрос на съзнание... Куриозите, дето ги пишеш не свършват и все си мисля, че всичко си написала... и всяко следващо ме очаква нова изненада. Разбира се - чудесна, изключителна, комбинативна... Великите, раждат само велики неща.

Както невежеството- тамас, е състояние на съзнанието, така и цинизмът - също.

Това беше една от гуните. Но кой да чете, пък и кой да размишлява върху казаното... ?!

Някои хора обичат да четат само собствените си мисли и да им се възхищават!

Както невежеството- тамас, е състояние на съзнанието, така и цинизмът - също.

Това беше една от гуните. Но кой да чете, пък и кой да размишлява върху казаното... ?!

Някои хора обичат да четат само собствените си мисли и да им се възхищават!

 

Сексът без осъзнатост е като яденето, спането и срането - машинална, най-обикновена физиологична, изпразнена от духовно съдържание дейност. Но някои хора го вземат за любов…Други пък имат много възвишени илюзии и високи претенции, които, когато не се осъществят - очакванията винаги водят след себе си страдание - се превръщат в циници. Ко да праиш, стават грешки.

Когато има осъзнатост, кой е този, който ще се опита да лепне на любовта някакъв "етикет" или “граница”? Няма такъв. Само някой егоист със собственическо чувство.

Истината е, че никой никого не притежава.

Един човек е с мен не за да ми принадлежи или аз да му принадлежа, като някаква вещ, а за да бъде свободен да избере напълно съзнателно всеки ден отново и отново, да бъде или да не бъде до мен. Но някои хора виждат в този избор оргии, някакви неосъществени сексуални фантазии, които им пречат да видят по-далече от носа си. На такива хора, ако ще любовта да им кацне на носа, няма да я оценят. Ще я пропуснат, защото ще се почне едно поставяне на условия, едни его-игри, едно бягане с препядствия, едни изисквания и претенции, едно криене и надлъгване, поради което няма да им остане време просто да обичат. Мъчно ми е, искрено ми е мъчно какво си самопричиняваме от незнание...

Ти от кои си ?

 

Разочарован и депремиран от живота циник, който вижда всичко в черно-бяло и мечтае за унищожението на всичко дето плува, пълзи, ходи и лети.

Дам, прозря ме най-сетне.

За всички осъзнати и все още неосъзнали се същества...с много любов. Защото Любовта и Мирът са най-ценните неща в този прекрасен свят!

Право думаш сестро.

 

Сексът без осъзнатост е като яденето, спането и срането -

 

Когато има осъзнатост, кой е този, който ще се опита да лепне на любовта някакъв "етикет" или “граница”? Няма такъв. Само някой егоист със собственическо чувство.

 

Истината е,

 Мъчно ми е, искрено ми е мъчно какво си самопричиняваме от незнание...

Споко бе - що да ВИ е мъчно, пък чак толкова искрено. Ми не си го причинявайте - възвишено се плодете.

 

Пасторите във вселенската църква ряпа да ядат, макар, че тук уроците по реторика са спряли някъде при ЦИЦЕРОН, ма сигурно вървят - щом публиката пляска, е спряла и тя някъде там .

 

Вдъхновен съм - има светло бъдеще - вселенската женска партия от обичащи влъхви ще спаси света. Като гледам, чета партийните сбирки и сказки.

Виждам тезисите и партийните повели.

Напред, дръзновено, в името на истината и на народа, всички сме равни, всички сме заедно, ние сме силни, вселената е с нас, дзен, дзън, буди, де що е духовно, да се обединим под общия знаменател на любовта. Ние вече се обичаме... ама ние всички се обичаме толкова много... Щастие, радост, нирвана и самадхи Алелуйаааа, слава на любовта и партията на отбраните любящи. Да обединим всички и всичко под крилото на любовта.

------------------

 

Сестро, признай ми съ в любов че годеж чакат тук ората. Нали ме обичаш, любовта струи от теб като светлината в тунела. Не знам влака ли идва или машиниста гледа тоя луд на релсите... Кога влезнах в тоя тунел, не знам - как стана така... мъка, мъкааааа

Редактирано 29 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Думите ти са право в десятката. С голяма радост ги прочетох. Невероятни са - има толкова много мъдрост в тях. Благодаря ти, че ги сподели!

Благодаря за проявеното отношение !

Но !

Казаното от мен не е мъдрост , а знания споделени с разбиране !

Мъдростта е друго нещо (нещо в което на съм твърде силен  ) !

Тя отразява способността ни , като субект да се приведем в съответствие със заобикалящата ни обективна действителност .

Пример:

- Дядо , можеш ли да накараш слънцето да залезе? - пита детенце беловлас старец наблюдаващ съсредоточено изгрева на слънцето.

- Ако аз поискам от кравата да снася яйца , а от кокошката да дава мляко и те не сторят това кой ще е виновен за това – аз или те ?

- Ти бе , дядо ! – без колебание отвръща детето.

- Съвършено вярно – потвърждава дядото – следва да се иска само това което може .

- А какво става със слънцето ? – упорства детето.

- Ще накарам слънцето да залезе ! Но първо трябва да изчакаме добри поличби , защото в това се състои мъдростта на живота....

 

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Благодаря за проявеното отношение !

Но !

Казаното от мен не е мъдрост , а знания споделени с разбиране !

Мъдростта е друго нещо !

Тя отразява способността ни , като субект да се приведем в съответствие със заобикалящата ни обективна действителност .

Пример:

- Дядо , можеш ли да накараш слънцето да залезе? - пита детенце беловлас старец наблюдаващ съсредоточено изгрева на слънцето.

- Ако аз поискам от кравата да снася яйца , а от кокошката да дава мляко и те не сторят това кой ще е виновен за това – аз или те ?

- Ти бе , дядо ! – без колебание отвръща детето.

- Съвършено вярно – потвърждава дядото – следва да се иска само това което може .

- А какво става със слънцето ? – упорства детето.

- Ще накарам слънцето да залезе ! Но първо трябва да изчакаме добри поличби , защото в това се състои мъдростта на живота....

 

 

Това разбиране е толкова удивително семпло и просто, но именно в това е и неговото величие.

Да осъзнаеш, че не си пъпа на вселената, да можеш да различиш с ума кое е в твоите реални възможности и кое не, да приемеш този факт и знанието, което съдържа в себе си - това е то умението да живееш хармонично.

 

Гледам обаче, че егоцентризма на един определен потребител така яко се вихри, че дори успя да ми се натресе като център и смисъл на съществуването ми.  

Сестро, признай ми съ в любов че годеж чакат тук ората.

Подкрепям с две ръце, както се казва. Като се върна от плаж да сте уточнили датата и мястото. Самопредлагам се за кум, свидетел или каквато там роля отредите на моята скромна особа. Аумка, разбира се, ще се занимае с организацията и декорацията на събитието. Балони, сърчица, захарен памук и пърхащи над нас амурчета, които ни обсипват с конфети. В центъра на олтара ще поставим Ин-Ян, както емблемата на Мерцедес, т.е. не на Мерцедес, а другата - сещате се. Музикалното оформление е работа на годеника, все пак е професионалист в тази сфера. Но е добре да е нещо с далекоизточни мотиви и да има някакви мантри като "Харе, Харе, Рамус, Рамус" и други такива. Менюто, разбира се, ще е строго вегетарианско, даже веганско.

––––––––––––

Така най-после ще докажем на всички скептици, че този раздел от форума е изключително ценен, защото допринася за утвърждавенето на любовта и мира в планетарен и даже вселенски мащаб.

Гледам обаче, че егоцентризма на един определен потребител така яко се вихри, че дори успя да ми се натресе като център и смисъл на съществуването ми.  

Жестока си. Сърцето ти е от камък. Аз го подведох, за да дам смисъл на безнадежното му екзистиране. Ти направо го съсече,

Редактирано 29 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Жестока си. Сърцето ти е от камък. Аз го подведох, за да дам смисъл на безнадежното му екзистиране. Ти направо го съсече,

 

Точно обратното е. Не съм спирала да му говоря с любов.

Проблемът е, че можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш насила да пие от нея. Моят мотив е един - щастие за всички хора. Рамус не прави изключение. И понеже виждам къде е заседнал, се опитвам да му подскажа, че има и друга гледна точка, че има и друг поглед върху живота, че може и по друг начин. Това е всичко. 

 

Ти от кои си ?

 

 

От кибиците. Имам право на едно обаждане и едно местене. Е, докато наблюдавам игра на шах, разбира се.

Щото ако е бридж белот, може някой и да ме "пребоядиса"

 

Та какво е това животно "духовност" дето всички го говорят и малцина са истински наясно? - това ми е местенето, щото на коана никой не обърна внимание   

От кибиците. Имам право на едно обаждане и едно местене. Е, докато наблюдавам игра на шах, разбира се.

Щото ако е бридж белот, може някой и да ме "пребоядиса"

 

Та какво е това животно "духовност" дето всички го говорят и малцина са истински наясно? - това ми е местенето, щото на коана никой не обърна внимание 

Говорейки за духовност (свойство принадлежащо на субекта) , следва да уточним :

Към коя категория съотнасяме понятието духовност - към категорията същност или към категорията явление .

Ако я съотнесем към категорията същност духовността отразява измеримостта на способността ни към мислене и действие на вън към околната среда.

Ако съотнесем духовността към категорията явление , тя отразява измеримостта на способността ни към мислене и действие навътре към самите нас.

В крайна сметка духовността отразява степента на развитие на съзнанието.

заб.: Разбирайки нещата по този начин можем да си обясним защо един невярващ може да е духовен , а един вярващ може да е бездуховен.....

Но вярата е друга тема....

Редактирано 29 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Та какво е това животно "духовност" дето всички го говорят и малцина са истински наясно? - това ми е местенето, щото на коана никой не обърна внимание 

 

Ни нам...мен либуфтъ ма вълнува в пъти повече от духовитостта, упс, духовността, бе духа ли, течение ли става, духове ли се разхождат - не е много ясно.

 

Вие, колега, да не сте започнали да четете философски трактати?

Грубо казано, същността е съвкупност от връзките и отношенията, които определят основните характеристики и тенденции в развитието на една система. Явленията са конкретните свойства и процеси, които са израз на същността. Двете са взаимозависими, но не еквивалентни... Сега да обясня ли как се познава същността и как явлението, според общоприетото философско и научно схващане? Ако разговорът ще се развива в тази посока е необходима максимална яснота и консенсус по значението на основните термини.

мен либуфтъ ма вълнува в пъти повече от духовитостта, упс, духовността

И мен така...

Точно обратното е. Не съм спирала да му говоря с любов.

Проблемът е, че можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш насила да пие от нея. Моят мотив е един - щастие за всички хора. Рамус не прави изключение. И понеже виждам къде е заседнал, се опитвам да му подскажа, че има и друга гледна точка, че има и друг поглед върху живота, че може и по друг начин. Това е всичко. 

Сега - да уточня - на РАМУС говориш С любов или ЗА любов? Щот Рамус още жаден и сляп си стои.

 

Значи Рамус е ясен. жаден е, ама се прай като го карат по реката. И между другото - има и друга гледна точка, сестро. Реката с каква вода е - щото тая, дето пият всички, е мътилка. От много коне и много ездачи. И още нещо - ти водиш коня... ама ти самата не пиеш от реката, нали. Той коня си е кон - и мътилка да пие. Ама ти си пичка, нали, само го водиш - на водопой. Те жадните коне ще пият от кво да е... НЕ, опълчвам се - венсеремус. Жъ си умра жаден, от мътилката не пия. Те в нея сичко - и вода пият и отхождат и онождат - само дето не "грухтят"...

 

И накрая - последната фраза - ТОВА Е ВСИЧКО, малко мъ пръц'нява. Само това ли... стига вече стипца де - за годеж става дума - малко приклекни и са дай. Стига си съ дърпала.

За вричане в либов, вечна, вселенска.  Ритуал си требе в тва. Нещо кат пусвищения, с много щения в него. Значи от сичко мъжко вече бръсненето ми остана, ма шъ съ стегна и напъна докрай - за пусвищението. Поне за истинска жена си заслужава всичко... И то каква жена, петре, от ада ида и пак шъ съ върна в него, заради нея ( така казвам на свети петър - щот ми е аверче).

Редактирано 29 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)