Няма излишни знания !

Има само знания с различна степен на достоверност ! И никога не знаеш кога едно знание ще ти бъде необходимо , защо достоверността на знанието се променя от множество допълнителни фактори и хода на развитието въобще.Случва се недостоверно в даден момент знание в последствие да стане достоверно......както и обратно , когато едно знание се е превърнало в догма....и т.н.

Да, знанията помагат в материалния свят. Но те не те правят по-щастлив, по-добър, по-уравновесен, по-хармоничен. Знанията не помагат на никого да стане по-щастлив. Само вътрешното познание и осъзнатост, могат да ти помогнат да намериш щастието и харомнията както в теб, така и в света който те заобикаля.

 

Тук ще ти цитирам един мъдрец. Ако осъзнаеш и смелиш какво ти казва, това само ще ти бъде от помощ.

 

" Каква е разликата между битие и знания. Същата каквато е разликата между познание и знанията. Познанието е битие.

То не е нещо, прикачено към вас, то е нещо, в което вие израствате. Знанията са нещо прибавено към вас. Вие не растете чрез тях, по-скоро ги носите като бреме. Така че винаги ще намерите човека със знания обременен, тежко обременен, планини от знания носи той на раменете си. Ще видите, че лицето му е много сериозно, мъртвешки сериозно, а сърцето му напълно сломено от бремето.

Човекът на познанието е без тежест. Той не носи нищо. Той може да лети в небето.

Земното привличане не му влияе. Земята не го тегли, защото земята може да тегли само това, което е тежко. Той остава на земята, но не й принадлежи. Това е значението на думите на Исус - той все повтаря: "Моето царство не е от този свят... То е от друг свят, от друго битие, от вечността."

Ако разбирате добре разликата, тогава запомнете никога да не вървите по пътя на знанията. Следвайте пътя на познанието, битието, защото само тогава печелите нещо, не че имате повече информация, а ставате нещо повече и това е критичната точка за разбиране - вие трябва да станете нещо повече.

Вашата бедност не е за информация, вие сте бедни за съществуване. Вие сте бедни и гледате да скриете тази бедност чрез трупане на неща. А знанията са също неща: думи, теории, философии, системи, теология - всички неща; фини, абстрактни, но все пак неща. Вие не израствате, вие си оставате същите, а създавате заблуда за себе си, че вие знаете."

 

-ОШО

 

Редактирано 27 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

 

 

Васани, васани, васани...

 

Изписа един лист с васани, но никъде не видях някаква конкретна практическа насока или идея, предложение. Някакъв твой опит?

 

Та, имаш ли да кажеш нещо по темата или ще продължаваш я пълниш с представите си за мен? Убедена съм, че има в пъти по-интересни неща, за които да си говорим.

Васани, васани, васани...

 

Изписа един лист с васани, но никъде не видях някаква конкретна практическа насока или идея, предложение. Някакъв твой опит?

 

Та, имаш ли да кажеш нещо по темата или ще продължаваш я пълниш с представите си за мен? Убедена съм, че има в пъти по-интересни неща, за които да си говорим.

Нека Рамус, ако желае, да види в коя гуна се намира неговото съзнание...

 

- Тамас, Раджас или Сатва.

 

Това само ще му бъде от полза, ако осъзнае нещата които се казват в цитата който съм дала.

Ако егото му позволи разбира се, да го прочете....Защото неговото Его, толкова е замъглило ума му, че май освен себе си нищо не вижда . Думи, думи, думи, многословия и нападки към събеседниците. ...  

Да, знанията помагат в материалния свят. Но те не те правят по-щастлив, по-добър, по-уравновесен, по-хармоничен. Знанията не помагат на никого да стане по-щастлив. Само вътрешното познание и осъзнатост, могат да ти помогнат да намериш щастието и харомнията както в теб, така и в света който те заобикаля.

 

Тук ще ти цитирам един мъдрец. Ако осъзнаеш и смелиш какво ти казва, това само ще ти бъде от помощ.

Оооо, не.

Заразно е.

Вече и Локу(О)м-ка набра скорост и почна ограмотяването на невиждащите и незнаещите. Вероятно е много запълващо това, щом толкова лесно се прихваща.

Тук няма ли ограничения на скоростта, както в правилата на движението на ПТП, че това може да продължи до безкрай. Леят се думи и само думи - калдата, почна да се превръща като БГМАМА. Мамите там са най-възвишени, знаещи, можещи... и да им гледаш сеира само.

Всъщност мога и сеир да погледам, поне докато ми омръзне.

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Оооо, не.

Заразно е.

Вече и Локу(О)м-ка набра скорост и почна ограмотяването на невиждащите и незнаещите. Вероятно е много запълващо това, щом толкова лесно се прихваща.

Тук няма ли ограничения на скоростта, както в правилата на движението на ПТП, че това може да продължи до безкрай. Леят се думи и само думи - калдата, почна да се превръща като БГМАМА. Мамите там са най-възвишени, знаещи, можещи... и да им гледаш сеира само.

Всъщност мога и сеир да погледам, поне докато ми омръзне.

Явно имаш нужда, освен себе си, да слушаш и другите какво приказват.Защото си личи, че твоите знания не са ти донесли полза... за съжаление...

Нека Рамус, ако желае, да види в коя гуна се намира неговото съзнание...

 

- Тамас, Раджас или Сатва.

 

Това само ще му бъде от полза, ако осъзнае нещата които се казват в цитата който съм дала.

Ако егото му позволи разбира се, да го прочете....Защото неговото Его, толкова е замъглило ума му, че май освен себе си нищо не вижда . Думи, думи, думи, многословия и нападки към събеседниците. ...  

 

Един любопитен монах запитал учителя си:

- Кой е Пътят?

- Той е пред очите ти - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А Вие? Вие виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам" и „ти виждаш", погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз", нито „ти"?

- Е, когато няма нито „аз", нито „ти", кой е този, който ще иска да го види?

 

Има една дзен-практика на "беззащитността". Да упражнявам беззащитност е едно от най-трудните неща за мен, по простата причина, че съм много цапната в устата и с много бърза, аргументативна мисъл и трудно приемам авторитети. Но с годините човек разбира, че някои поведенчески модели не са правилни, защото водят до конфликт, а не до хармония.

Но в какво се състои тази практика. Ти се изпълваш със съзнанието, че твоят вътрешен свят е съвършен, безсмъртен, непробиваем, неунищожим, вечен. И именно заради това той няма нужда от защита - никой не може да го унищожи. Защо тогава следва да заемаш отбранителна позиция, сякаш се съмняваш в своята неразрушимост? Мисълта не е материална, казват дзен-учителите, само тялото има нужда от защита, защото то може да бъде разрушено. Когато някой те критикува, той е безсилен да разруши вътрешния ти свят. Единствен ти си в състояние да го разрушиш и сътвориш отново. И си мисля, че здравословната, непоколебима вяра в себе си, която не е в резултат на една или друга психическа аномалия, е свързана директно с висшето етично знание, което е непоколебимо и безпогрешно. И което може да бъде постигнато единствено със сериозна практика. В противен случай ще продължаваме да се съмняваме в себе си. А съмнението може да се окаже и нашата ахилесова пета. И затова само човек, който има непоколебима вяра в себе си, може да изслуша дадена критика, без тя да предизвика купища негативни емоции у него. Етичната му система е непоколебим критерий, по който той се ръководи и който му помага да разбере кога една критика е състоятелна и кога не. Както и да реагира или не от позиция на човек, който не се нуждае от защита.

Нека Рамус, ако желае, да види в коя гуна се намира неговото съзнание...

 

- Тамас, Раджас или Сатва.

 

Това само ще му бъде от полза, ако осъзнае нещата които се казват в цитата който съм дала.

Ако егото му позволи разбира се, да го прочете....Защото неговото Его, толкова е замъглило ума му, че май освен себе си нищо не вижда . Думи, думи, думи, многословия и нападки към събеседниците. ...  

ааааа, нееееее. Голям смях...

 

Милоооо, недей бе... Много ме боли - от егото е. То тамасите и раджасите добре... ама сатвата е нещо между САТър и брадВА, налегнала е да мъ реже и съ замъглих. И в мъглата се позагубих, говори ми да мъ ориентираш. Ако може и за ръчичка ме хвани. Да не си изкалям обувките в блатото...

Има една дзен-практика на "беззащитността". Да упражнявам беззащитност е едно от най-трудните неща за мен, по простата причина, че съм много цапната в устата и с много бърза, аргументативна мисъл и трудно приемам авторитети. Но с годините човек разбира, че някои поведенчески модели не са правилни, защото водят до конфликт, а не до хармония.

 

куриозите не спират просто. Безкрайно е блатото, сестро.

Като стигнеш до ТЕД, пиши да те гледаме там, дори и на английски да е - ще напишем субтритри. Ще го размножим - много хора ще се вразумят и образоват. Използвай ме там за учебник по тъпоумие и голямо его - за плашило и за контрапукнт на възвишеността на делото ти, съм супер. Поне тази дребна роличка да ми остане.

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

ааааа, нееееее. Голям смях...

 

Милоооо, недей бе... Много ме боли - от егото е. То тамасите и раджасите добре... ама сатвата е като брадва, налегнала е да мъ реже и съ замъглих. И в мъглата се позагубих, говори ми да мъ ориентираш. Ако може и да ръчичка ме хвани. Да не си изкалям обувките в блатото...

куриозите не спират просто. Безкрайно е блатото, сестро. Като стигнеш до ТЕД, пиши да те гледаме там, дори и на английски да е - ще напишеш субтритри. Ще го размножим - много хора ще се вразумят.

Никой не може да те спаси от самият теб !

Никой не може да те спаси от самият теб !

Милооо, моля те не ми говори така. Отчайваш ме. Искам някой да ме обичааа. Ела и вземи ръчичката ми - от егото е и ме задушава... Спасете меееее. помощщщщ!!!

Милооо, моля те не ми говори така. Отчайваш ме. Искам някой да ме обичааа. Ела и вземи ръчичката ми - от егото е и ме задушава... Спасете меееее. помощщщщ!!!

Знам, че имаш нужда от любов.

...като всяко живо същество.

Но, първо обикни себе си, а не егото си. После всичко ще си дойде на мястото.

Знам, че имаш нужда от любов.

...като всяко живо същество.

Но, първо обикни себе си, а не егото си. После всичко ще си дойде на мястото.

да, даааа, милоо. От любофф, дааа, имам нужда. Любовта ще ме спаси.

Само ти можеш да ме обикнеш и спасиш

Помогни ми да се обикна...

Тъжен съм и малко ми е криво... и страдам, даааа.

А искам да съм щастлив и доволен от живота, както някои други.

Защо да нямам и аз каквото те имат?

Не го ли заслужавам?

Защо никой не ме обичааа

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

да, даааа, милоо. От любофф, дааа, имам нужда. Любовта ще ме спаси.

Само ти можеш да ме обикнеш и спасиш

Помогни ми да се обикна...

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!

 

Спасението е в твоите ръце и в твоят ум.

Той може да бъде както полезен, така и много вреден инструмент.

 

Тъжен съм и малко ми е криво... и страдам, даааа.

А искам да съм щастлив и доволен от живота, както някои други.

Защо да нямам и аз каквото те имат?

Не го ли заслужавам?

Защо никой не ме обичааа

 

Пречи ти Егото!

Редактирано 27 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!

 

Спасението е в твоите ръце и в твоят ум.

Той може да бъде както полезен, така и много вреден инструмент.

 

Пречи ти Егото!

Милооо, моля те, не ме оставяй на егото ми. То е кофти и ме яде. боли ме от него.

Спасението е в твоите ръце и в твоят ум. - може би трябва да си извадя ума с ръце, нали? Или дааа, да бръкна в ума си с ръце и да извадя егото си оттам.

 

куриозите не спират просто. Безкрайно е блатото, сестро.

Като стигнеш до ТЕД, пиши да те гледаме там, дори и на английски да е - ще напишем субтритри. Ще го размножим - много хора ще се вразумят и образоват. Използвай ме там за учебник по тъпоумие и голямо его - за плашило и за контрапукнт на възвишеността на делото ти, съм супер. Поне тази дребна роличка да ми остане.

 

Длъжни сме да търпим законите и на тази реалност на гърба си, без да сме в състояние отчетливо, предметно и различимо да ги осъзнаваме. Вместо това имаме нещо непознато, мъгливо и размито в главите си. Състояние, което ни дезориентира, не можем да направим някакво смислено действие, чувстваме се изгубени, без солидна почва под краката си… И на това инвалидно състояние се базира цялата съвременна човешка култура, наука, изкуство, битие..

дзен ни учат да живеем “тук и сега”. Учат ни да наблюдаваме ума, за да можем да започнем да живеем щастливо…Опитай сега, в този момент да се осъзнаеш в “тук и сега”. Огледай се…заслушай се в звуковете…прислушай се към усещанията си…Обърни внимание на това каква голяма част от заобикалящотото, което се случва “тук и сега”, не е обхваната от твоето внимание! Твоето внимание непрекъснато се намира в “там и тогава”, някъде си - на майната си в умствената реалност. В същото време имаш такова впечатление, че тази умствена реалност е "нереална", че е някакъв "неживот", напълно откъснат от тялото. Обърни внимание, че много ни учат на това – много учители казват, че трябва да се научим да живеем в настоящето, в “тук и сега”, че ценностите на нашия ум – това не е истинския живот, че живеейки в своя ум, ти проспиваш живота си, живееш илюзия, която е непълноценна…

 

Твоите последни постове са отлична илюстрация на това.

 

 

Милооо, моля те, не ме оставяй на егото ми. То е кофти и ме яде. боли ме от него.

Спасението е в твоите ръце и в твоят ум. - може би трябва да си извадя ума с ръце, нали? Или дааа, да бръкна в ума си с ръце и да извадя егото си оттам.

Е, ти се мислиш за умен човек.

Така че ...би трябвало да знаеш как да "извадиш" Егото си от там и да го принизиш, да станеш смирен.

 

Пречи ти Егото!

 

Нужен е силно развит интелект, за да се различават нещата, за да се схване "схващаното" от "схващащия", както и "разликата" между трите.

дзен поговорка. Да излезеш "победител" от даден спор, те прави силен, но не и могъщ.

Оооо, не.

Заразно е.

Вече и Локу(О)м-ка набра скорост и почна ограмотяването на невиждащите и незнаещите. Вероятно е много запълващо това, щом толкова лесно се прихваща.

Тук няма ли ограничения на скоростта, както в правилата на движението на ПТП, че това може да продължи до безкрай. Леят се думи и само думи - калдата, почна да се превръща като БГМАМА. Мамите там са най-възвишени, знаещи, можещи... и да им гледаш сеира само.

Всъщност мога и сеир да погледам, поне докато ми омръзне.

 

Бе, седя аз един ден и дебна просветлението, раираш ли.

Ей, така, заинатих се и си викам - маа му стара, просветление с просветление, штъ та сгащя, пък квот ще да стаа.

 

И съм се смразила една такава, притихнала в поза лотус, левитираща в една дзен-градинка, и по едно време долових нещо като лек полъх.

отворих едното око и ко да видя?! Просветлението! Кацнало ми на носа!

 

 

И тамън понечих да го сграбча с едната ръка и то, пусто да остане, се шмугна в храстите...но понеже съм дзен, не се трогнах много от това. и продължих да си левитирам…  

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Сестро - ти въобще обърна ли внимание какво пишеш, или просто се упражняваш за лекциите си. А може би дори ти е заучено и е рефлекс. Нито четеш, нито слушаш, една безкрайна игра на проповед, отвреме на време прекъсвана за да се донагласи и пак подхващаш наново.

 

Защото АЗ, ( а и ти писаха и други) още не зная тук на тоя форум, в темите които участваш, КОИ СТЕ ВИЕ - говориш от името на някакви хора - само в множествено число(виж болднатото от думите ти). То с цитати като се примеси "отвътре" и накрая се губи границата между личното и заученото значение и изказ.

 

Кажи ги кои са, какви са, кои сте тия ВИЕ. Защо говориш от тяхно име, нещо като ченълинг ли върви, ти си само посредник на велики учители и цивилизации ли...

 

Че голяма бъркотия настава така. Делириума напира а ти не можеш да спреш.

Разкрий ги кои са и какви са и да поговорим със всеки от тях. Да видим кой, защо и какво казва, защо говорят всички заедно през теб, защо казват точно това... и най-важното - НА КОГО ТОЧНО ГОВОРЯТ. Някакъв сборен слушател ли

Ако искаш да намериш през тия теми някакъв световен форум, за да те слуша човечеството, няма проблем. Щом е такава благородна кауза, ние сме добри хора, нищо "че сме ИНВАЛИДИ в недоразвитите реалности на нашите умове".

 

Знаеш ли какво?

"Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното. Доближил се до тях и попитал: — Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него? Единият монах отвърнал: — От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание. — Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си."

Знаеш ли какво?

Нямам време да размишлявам  Давай го

Давай! - така де, давам, давам... ама празно. Никой няма - букви в пустиня.

То с размишленията е кофти - едни нямат време, други им е трудно (причини винаги има). Затова най-лесното и бързичкото е с готови думи.

 

Тая приказка - Чукай... и ще ти отворят - не е вярна. Който я е написал, е послъгал бая.

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Давай! - така де, давам, давам... ама празно. Никой няма - букви в пустиня.

То с размишленията е кофти - едни нямат време, други им е трудно (причини винаги има). Затова най-лесното и бързичкото е с готови думи.

 

Тая приказка - Чукай... и ще ти отворят - не е вярна. Който я е написал, е послъгал бая.

 

С подобна аргументация не споря. Безсмислено е.

Един, според теб, бил "долу", друг бил "над"...  

Мен там ме няма. 

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Нали разбираш от психология - поне виж примера за елементарен анализ - по-елементарен от това - няма накъде:

 

Налице са два цитата, които единия е цитиран от теб и ти си му "отговорила".

Ако намериш между двата някакво съответствие, ще си гений(ка) и ще си за нобеловата награда.

 

Ей така само си говорим... ама никой няма. Каня те на диалог, каня те да поговорим, защото определено имаш нужда да кажеш нещо. И да е от множествено число, това не е проблем за мен, но определено потъваш в дупката и никаква те няма. Подавам ти ръка - не я искаш. Продължавам да опитвам, не е рационално, нито разумно, но... -  сигурно съм пълен глупак.

 

 

Тц, мъжете предпочитам да ги обичам, отколкото да ги слушам.  

И добре че.

 

Щото ако ви слушах, нямаше да мога да бъда себе си. Мен взискателни господари не ми трябват. Съм за равнопоставеност, свобода и оригиналност, иначе става много задушаващо и любовта вехне.  

 

П.П. Когато имам нещо за казване го казвам. Но не го казвам с очакване непременно, разбираш ли, точно в този момент някой там да разбере какво съм казала per se. Нито смятам, че съм казала кой знае какво, нито смятам, че някой е длъжен да ме чете. И ако не ме разбере да му причиня, примерно, ментален инсулт, да се опитам да го унижа или да му размачкам достойството публично, щото видите ли, някой не ме бил разбирал. Това е меко казано суета.

Който иска и може - разбира. Който не иска и пет страници да изпиша, няма да достигне до посланието, а ще продължава да си кара по инерция по стария и добре познат начин - с лични нападки, лишени от всякаква връзка с темата.

Редактирано 27 август 201313 г. от Mohini (преглед на промените)

Тц, мъжете предпочитам да ги обичам, отколкото да ги слушам.  

И добре че.

 

Щото ако ви слушах, нямаше да мога да бъда себе си. Мен взискателни господари не ми трябват. Съм за равнопоставеност, свобода и оригиналност, иначе става много задушаващо и любовта вехне.  

 

П.П. Когато имам нещо за казване го казвам. Но не го казвам с очакване непременно, разбираш ли, точно в този момент някой там да разбере какво съм казала per se. Нито смятам, че съм казала кой знае какво, нито смятам, че някой е длъжен да ме чете. И ако не ме разбере да му причиня, примерно, ментален инсулт, да се опитам да го унижа или да му размачкам достойството публично, щото видите ли, някой не ме бил разбирал. Това е меко казано суета.

Който иска и може - разбира. Който не иска и пет страници да изпиша, няма да достигне до посланието, а ще продължава да си кара по инерция по стария и добре познат начин - с лични нападки, лишени от всякаква връзка с темата.

Когато някой някого "слуша" и слушаното измества слушащия го, е обсесия. И много добре разбираш, че проблема е в слушащия, а не в говорещия. 

 

Та - имаш нещо за казване и аз винаги съм в готовност, да го чуя, като го изкажеш. Защото досега не си го изказала - ТИ НИЩО НЕ СИ КАЗАЛА - фокуса е в първата думичка, ТИ. Я има два поста с твои думи, я не (не буквално). И дори в тях е много трудно да се разпознае кое в думите си ТИ, кое е заучено - толкова силно си го преплела в себе си.

 

Най-големия страх на ранената птица е да не бъде ранена отново и в страха си ще прави всичко възможно да не го допусне. Но така тя е нон-стоп е един "ранЕн филм" с много "рани" и "ранени птици" в него..

 

Кажи ми - защо е толкова голяма потребността ти за да пишеш толкова много чужди думи. Искаш да кажеш нещо, добре - защо са ти чуждите думи в това? Имаш дар-слово, и когато спреш "лекцията" имаш съдържание много повече от това, което иначе изливаш към въображаемата публика.

 

И още нещо - отново думичката "послания" , в цитата, в болд - към кого са, защо е толкова важно да си посланик - кой говори, на кого говори, за да казва точно това, което казваш ти?

Редактирано 27 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Оооох! Нямаше ме само 5-6 часа , а тук настъпила истинска война....

 

АУМ , един съвсем добронамерен съвет от мен (и към всички останали)!

Най-напред си оправи понятията за най-основните неща , защото без основни понятия човек не може за свърже на кръст два прости факта........

След понятията идват съжденията и умозаключенията (или казаните с разни неразбираеми думички неща в разните учения ....ама иначе , поради това изглеждащи изключително авторитетно...)...

Пък ако наистина настояваш за знание , най-добре започни още съвсем от начало - усещане , възприятие и представа.....това е начинът да се избегнат различните религиозни (и не само) заблуди . Т.е. да се опитаме да разберем какво в същност става в нашите глави , как в същност мислим.

 

Цитат :

"...Тук ще ти цитирам един мъдрец. Ако осъзнаеш и смелиш какво ти казва, това само ще ти бъде от помощ.

" Каква е разликата между битие и знания. Същата каквато е разликата между познание и знанията. Познанието е битие.
-ОШО....."

 

Битието е начинът на съществуване на даденото нещо , то е неговата същност.

Знанието е явление на съществуващото нещо , то е форма на негова проява .

Познанието е процесът на усвояване на даденото нещо като явление.

Това са съвсем различни неща свързани по между си чрез мисленето изобщо....

 

Четейки горното (цитата) , вече е лесно и ясно да се "осъзнае и смели" какво ти казва :

  ОШО и подобните нему , това което правят е да ти сготвят такъв тюрлю-гювеч , че и кучетата не биха го яли.....друг е въпросът , че се намират мераклий с единственият стремеж към оригиналност , без да вложат и капчица мисъл.....т.е. нито едното е другото , нито пък разликата между тях е една и съща.Какво "осъзнаваш и смилаш" тогава , или пък се правиш , че го правиш ?! 

Тъкмо напротив !

 

Ето и форма на умозаключение със стойност :

Битието , подложено на познание ни дава знание за неговият начин на съществуване и законите на неговото изменение и развитие .

И понеже човекът също е част от битието , по същият начин подлежи на познание , което ни дава знание за него....
 

Редактирано 27 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)