"систър",

 

да речем,че това го приемам като извинение от теб.

 

човек,нито може да разбере нещо насила,нито да почувства нещо на сила.няма как да дойдеш да кажеш на вярваш евреин/другите да отговарят за себе си/,че не е добър човек,кръвожаден и зъл,защото бил вярвал в кръвожадно божество.казах и на теб...всяко нещо си има обяснението и разбирането за даденото време.не можеш ти,или някой друг в 21 век,да твърдиш /уж  метафорично/,че някой човек е вампир и демон който смуче кръв човешка.как да ти го кажа.аз знам откъде драгата аум и идват на акъла такива твърдения и откъде черпи "знания" да представя такива неща :

 

 

 

това са хора с болно съзнание,някакви комплекси на тема евреи и пр..които са се подвизавали и в този форум. толкова простотия,незнание,омраза и жлъч,няма събрани никъде другаде в нета,освен в "откровенията" на един рус младеж,със женска природа.

 

незнание...най- малкото заради това,че не можеш да наречеш вярващ  евреин "демон,пиещ човешка кръв"-заради това,че кръвта не е кашер и такъв евреин няма как  да се допре до нея.

 

за обида и подклаждане на верска, и етническа омраза отделно-всяко нещо си има граници нали.???след като някой не може да си сложи сам юзди-ще му бъдат сложени.

 

можеш да търсиш из нета ,колкото си искаш материали,бъди сигурна,че аумката го е преровила изцяло- аз вярващ евреин ,да посегне и убие,нарани човек ,за това,че вярва в друг бог,не съм виждала.доказателството за това е първо моето семейство.за това го и споменах.йерушалаим - място..където  живеят на едно място,хора от различни религии. има един район на ортодоксите-меа шеарим..него  препоръчвам да  се види, и да се  каже,къде ортодоксалните евреи мъчат или наказват някой заради вярата му.

 

"цената на истината "не е един клозет,който за изпляскаш в публичното пространство и да чакаш да ти се размине,когато натикваш нечия глава в него.

 

това е словесен холокост ,"систър" , аз такова нещо не търпя.

 

така ,че ако ще се води дискусия ,няма да ми се размахват расистки лозунги и подхвърляния.

 

 

от мен до тук толкоз. предупредила съм ,честно и почтено.

 

имам два дни, технически по свободно време,ако искаш да питаш,или да ти бъде обяснено нещо давай.

 

поздрави.

 

 

Хубаво би било да не се мяташ веднага в позата на невинна и обругана несправедливо жертва, когато някой си позволява да критикува "твоята" религия. Критиката не е расизъм! Малко са ти размити понятията. Когато някой критикува дадена идея или религия, това не го прави автоматично анти/семит/, както е в твоя случай. Виждала съм много колеги-емигранти, като мен, как при първата критика от фламандец, вместо да си направят изводите за себе си, да вникнат в посланието и може би да променят нещо в себе си, те грачеха озлобено по негов адрес "Расист, расист!" Това винаги е било достатъчно показателно какво е нивото им на възприемане на действителността.

 

Човек, който критикува или дори се шегува с някоя религия, не е непременно расист, а е здравомислещ човек, способен да види както "добрите", така и "негативните" страни. Когато казах, че в този форум има много демони - беше шега, майтап във връзка с историята и митологията, която е заложена в името "Мохини". На няколко пъти ти намеквах за това, но без успех. Ти предпочете, вместо да се засмееш - да се обидиш. Е, какво да те правя, обиждай си се на воля, щом така предпочиташ. Но е тъпо, тъпо е да се обиждаш, ако някой наистина цели да те обиди, а още по-тъпо е да се обиждаш, когато дори не се опитват да те обидят. Когато се избъзиках, казвайки на Луцката да пише, за да вдигне нивото, ти и някои други потребители как реагирахте? Като деца в първа група на детската градина - кръвно обидени. Очевидно чувството за хумор ви бяга много сериозно, но дори не го осъзнавате, заслепени от от идеята за собствена правота и важност. Всичките ми провокации сработиха безотказно, като по учебник при вас, защото самите вие робувате на определен тип мислене и не успявате на мислите поне мъничко out of the box, което да ви даде и виждане, както и допускане на някаква друга мотивация, различна от тази, която сте свикнали да намирате в хората.

 

С този заканителен и остър език, както и опит да наложиш собственото си виждане по много агресивен и неуважителен за събеседника ти начин, сама предизвикваш определено отношение. Хубаво би било да го осъзнаеш. Ако искаш да те уважават, подхождай и ти самата с уважение. И не заради мен или "другите", заради себе си. Ако можеш. Ако не можеш, пак не е фатално, но едни и същи ситуации ще се повтарят до втръсване, докато най-после и нещо вътре в теб не започне да се променя в друга посока на осъзнаване. Единственият изпитан и работещ начин да променим света е като променим себе си. Когато спреш да виждаш обиди, нападки и расизъм във всяко второ изречение, ще заживееш в пъти по-щастливо и хармонично. Когато дори и да виждаш, че някой наистина се опитва да те обижда, но това спре да те докосва и да ти предизвиква емоции, тъй като си съзнателна за собствената си ценност и уникалност, ще спреш и да се въвличаш в нелепите power games на егото. Така и писането в този форум ще излезе на съвсем друго ниво.

 

Хич не ни е нужно много, за да си беседваме с наслада и да се наслаждаваме на интелигентно поднесени майтапи, вместо да се цупим и дърляме като малки деца. Хубаво е човек да не се взема прекалено насериозно и да умее да се смее на себе си. Too much laughter е в пъти по-добре от too much pride.

 

 

Wisdom ceases to be wisdom when it becomes too proud to weep, too grave to laugh, and too selfish to seek other than itself.

Khalil Gibran

Подходящ е в случая израза :

"Не се вземай твърде на сериозно в живота - и без това жив няма да се измъкнеш от него  !....

мохини,

 

много си писала и нищо не си разбрала. всяка конспирация, е отговор на друга конспирация

 

Конспирацията е само в твоя ум, драга, както и всички останали заблуди, които грижовно си отглеждаш. 

Култивираш си ги, храниш си ги и те растът, набъбват, а с времето стават все по-внушителни, по-убедителни и по-достоверни.

Обвързването е винаги "реално", ако не осъзнаваш какво те връзва и как.

С пречистването и развиването на буддхи, воалът започва да пада.

 

 

 

Защо виждаме злини? 

В тъмното крадец се промъквал и виждайки дънер на дърво си казал: “Това е полицай.” 

Млад човек, очаквайки любимата си, видял дънера и го помислил за нея. 

Дете, на което му били разказали истории за духове, взело дънера за призрак и започнало да пищи. 

А през цялото време това било просто дънер на дърво. 

Ние виждаме света такъв, каквито сме ние. 

Да предположим, че в една стая има бебе и торба със злато на масата и крадец идва и открадва златото. Бебето би ли знаело, че златото е откраднато? 

Виждаме навън това, което е вътре в нас. 

Бебето няма крадец вътре в себе си и не вижда крадец навън. Така е и с всичкото знание. 

Не говорете за порочността на света и за неговите грехове. Тъжете, че все още сте принудени да виждате порочността. Тъжете, че все още сте принудени да виждате навсякъде грях, и ако искате да помогнете на света, не го осъждайте. Не го отслабвайте повече. Защото какво е грях и какво е страдание и какво е всичко това, ако не резултат от слабост? Светът става все по-слаб и по-слаб всеки ден от подобни учения. 

Хората са учени от най-ранно детство, че са слаби и грешни. Учете ги, че всички те са славни деца на безсмъртието, дори тези, които са най-слаби в проявата си. Нека положителни, крепки, полезни мисли навлизат в техните глави от самото детство. Отворете себе си за тези мисли, а не за такива, които отслабват и парализират. Кажете си: “Аз съм Той, Аз съм Той.” Нека това звъни в съзнанието ви денем и нощем като песен и в мига на смъртта обявете: “Аз съм Той.” Това е Истината. Ваша е безкрайната сила на света. Изгонете суеверието, което е покрило съзнанието ви. Нека бъдем смели. Знайте Истината и прилагайте Истината. Въпреки че целта може да е далечна, събудете се, станете и не спирайте, докато целта не е постигната. Вивекананда

Конспирацията е само в твоя ум, драга, както и всички останали заблуди, които грижовно си отглеждаш. 

Култивираш си ги, храниш си ги и те растът, набъбват, а с времето стават все по-внушителни, по-убедителни и по-достоверни.

Обвързването е винаги "реално", ако не осъзнаваш какво те връзва и как.

С пречистването и развиването на буддхи, воалът започва да пада.

  Обичам източната философия

Цитат:Не говорете за порочността на света и за неговите грехове. Тъжете, че все още сте принудени да виждате порочността. Тъжете, че все още сте принудени да виждате навсякъде грях, и ако искате да помогнете на света, не го осъждайте. Не го отслабвайте повече. Защото какво е грях и какво е страдание и какво е всичко това, ако не резултат от слабост? Светът става все по-слаб и по-слаб всеки ден от подобни учения. 

Хората са учени от най-ранно детство, че са слаби и грешни. Учете ги, че всички те са славни деца на безсмъртието, дори тези, които са най-слаби в проявата си. Нека положителни, крепки, полезни мисли навлизат в техните глави от самото детство. Отворете себе си за тези мисли, а не за такива, които отслабват и парализират. Кажете си: “Аз съм Той, Аз съм Той.” Нека това звъни в съзнанието ви денем и нощем като песен и в мига на смъртта обявете: “Аз съм Той.” Това е Истината. Ваша е безкрайната сила на света. Изгонете суеверието, което е покрило съзнанието ви. Нека бъдем смели. Знайте Истината и прилагайте Истината. Въпреки че целта може да е далечна, събудете се, станете и не спирайте, докато целта не е постигната.

Значи, като зачета събрани на едно място подобни писания и ми идва простичкия въпрос - към кого са насочени тия думи?

Може ли цитиращата ги (за пореден път) да отговори на този обикновен и простичък въпрос. Не е заяждане, нито е иронично. Интересува ме с цел да разбера нещо? Болднал съм повелителните обръщения, които пропиват целия текст и така го оцветяват в "тона си". Болднал съм и призивите "нека" (какво ли значат те, за кого, кой ги казва, при какви случаи, каква е целта и защо)

 

Отново въпроса, с малко повече думи - към кого са адресирани въпросните фрази, и защо те са сложени тук, съвсем без връзка нито с думите й по-горе, нито с предишните думи. Както беше и за Любовта в предишния отново обширен цитат....

Когато се цитира нещо, с думи нечии, може ли след това да разясни цитиращия, какво е искал да каже, какво е казал, защо така го е казал и ако думите от цитата са погрешни това означава ли, че цитиращия ги поема отговорността да застане и зад грешките, недомислиците и фалша (ако са налице)?

 

ти пак не разбираш..дори и в смисъла в който се употребява думата конспирация. да се пише от няколко души,от един и същ аватар е приом известен...и ти добре го знаеш. омразата и расизма са разпознаваеми.има места, където им се дава трибуна,има места, като това,което  е чисто от тази зараза.нета е достатъчно паметлив.някои неща,не мога да се скрият.дали ще извикаш на помощ една луда годзила луцка,един рус озлобен женствен мъж ,които гледат като надрусани към истината,с уговорката "да се вдига ниво на форум" е твоя работа,но не говори в твоя полза ,ако залагаш на тях.още повече,че се видя каква помия изля "вдигачката" луцка, по адрес на други хора тук.. твоята "конспирация",да цитираш автори и да представяш техните писания за свои думи,беше първото изобличено тук,другото беше последствие..а фасони за това кой е достоен да си общува с теб бяха изначалното. това си беше твое виждане по въпроса,явно имаш нужда от  амфетамини,макар и от брашно ....ок.приеми обаче,че се засягам когато се нападат евреи,религията им ,без никакво основание,и не оставям нещата без последствия навсякъде.

за теб може и всичко да е игра и опит да се правиш на остроумна,но има граница ,която лично аз не давам да се минава...защото в това отношение нямам никакво чувство за хумор.бях достатъчно ясна.дали ще си общуваш с мен или не..това е без значение.момента в който излизам от форума всички са дотам.

 

еее ,има и изключения,които виждам на живо, но ти не си от тях.

спести ми следваща  си доза акъли и превъзпитание ..нали виждаш,не прихващам индийски кючеци

 

Коя си ти?

 

Формата на тялото - това ли си ти?

Умът ли си ти?

Ахамкара - егото ли си ти?

Идентификацията с някаква вяра - това ли си ти?

Името, полът ти, гражданството ти, егн-то - това ли си ти?

Професията ти, знанията ти, уменията ти - това ли си ти? Пристрастията ти, болките ти и радостите ти - това ли си ти?

 

Какво е една мисъл, Валкирия, знаеш ли? А какво са две мисли? Откъде идват, какво ги поражда? А паузата между две мисли - това какво е? От къде е? Ти ли си мисълта или не си? Ти ли си паузата? Ти ли си мелодията на песента? Ти ли си вдъхновението? Ти ли си тишината, ти ли си мълчанието? Ти ли си емоцията, която един път те владее, а след това няма и помен от нея? Ти ли си предпочитанието и отрицанието? Ти ли си оргазма, глада, студа, старостта, смъртта? Ти ли си омразата или пък любовта? 

 

Какво си ти?

 

Няма го в книгите, които четеш, отговора на тези въпроси. Няма го в нито една книга. До него всеки достига сам.

 

Коя си ти?

За размисъл :

http://www.youtube.com/watch?v=q0o_1jAKoDw&list=FLqfEG85KZFz4H6sMF6_1_Eg&index=1

 

Отново въпроса, с малко повече думи - към кого са адресирани въпросните фрази, и защо те са сложени тук, съвсем без връзка нито с думите й по-горе, нито с предишните думи. Както беше и за Любовта в предишния отново обширен цитат....

Когато се цитира нещо, с думи нечии, може ли след това да разясни цитиращия, какво е искал да каже, какво е казал, защо така го е казал и ако думите от цитата са погрешни това означава ли, че цитиращия ги поема отговорността да застане и зад грешките, недомислиците и фалша (ако са налице)?

 

А ти как разбираш, че “разбираш”?

 

Имат ли форма чувствата или мислите ти? Откъде се вземат, накъде отиват?

Какво е "недомислица", а какво "домислица"? Какво е "фалш" и какво "истина"? От какво са направени "определенията"?

 

Всичките ми провокации сработиха безотказно, като по учебник при вас, защото самите вие робувате на определен тип мислене и не успявате на мислите поне мъничко out of the box, което да ви даде и виждане, както и допускане на някаква друга мотивация, различна от тази, която сте свикнали да намирате в хората.

 

Я виж ти, живеенето сред фламандци какви провокативни личности създавало.

 

Обаче почва да ми прави впечатление, че продължително живеене в чужбина променя хората.

Преди като се настаних в Белгия ги съдех белгийците и французите ( близо съм до франция) какви недостатъци имат в поведението им.

Сега като се връщам в София за по 2 седмици, пък ми прави впечатление поведението на българите , че не е уравновесено.

Станал съм различен по поведение и от българите, леле леле, ще трябва да търся извънземни за да са ми на акъла.

 

Абе когато имаш насреща си умен човек, има начин да се разберете с взаимни компромиси.

Ама когато си имаш работа с човек с по-малко развити умствени способности и особено такъв който не е добре осведомен, тогава става многооооо трудно разбирателството.

 

Тука темите за религя са цяла експериментална лаборатория относно човешките взаимоотношения. Изначало е ясно че един истински  атеист е на мнение че набожните се заблуждават, пък верващите са на мнение че атеистът още не е "еволюирал" духовно и не може да разбере техния религиозен кеф. И какво се получава ?

Еми изплуват на повърхността личностните качества на участниците, особено като почнат да си изпускат нервите като мюсюлмансия поп. Вижда се кой какъв е и как е свикнал да приема виртуалните нападки. Ама някои люде много се палят, направо забравят че тука е виртуална работа. А би трябвало да се поучат от източните религии философии, ама не искат.

 

Нещо остана в мъглата на недоизказаното. Нещо в обикновен и простичък въпрос, не беше прочетено, не беше домислено, или беше премълчано. Нещо в отговора, може би не е приемливо за някого. Или нещо във въпроса? Знам ли - аз съм само един прост балък, при тва "мъж"...

Ама може и да съм чувал ролята на ВИВЕКАНАНДА и основната му функция, защо е избран, как, защо. И да се зачитат и разни негови други думички. Там пише и защо ги е говорил, на кои, защо и защо толкова са го провъзгласили на някакъв си. Щото горните думи, са пълни глупости. И са точно направени за пред профанизирана публика. Нито едно изречение няма друг смисъл или друга насоченост - призиви и повелителни фрази, лишени от каквото и да е съдържание. И единственото за което вървят е за пред потребители, които също са без съдържание. За които съдържанието е изпразнено и чакат някой да им го "напълни". Като от партийни събрания или политически сбирки.

Такива вече текат повече от 5 столетия - щото голямото търсене, е заради огромната яма на дефицита на съдържание, смисъл, стойност... Много си ги учила и чела, слушала и запомняла. Обаче малко си работила по себе си. А парадокса е, че всички тия думи, дето ги говориш са направени единствено за РАБОТА. Те са думи на работещи по себе си хора. И когато такива думи се изговорят от работещ и практикуващ човек, се появява точното съответствие. Защото практиката и работата ги пораждат думите. А при теб - просто текат по "канала" на социалния мравуняк. И ти ставаш рупор на думички, които са сбъркани, идват от погрешен източник. И идват за да запълнят нещо - в теб и в тия, за които тия думички ще отекнат. За тях, за вас, тия думички са нещо от друг свят. Те не са сред свои, те са снежинки от друга реалност. А вие се храните от цвета и формите, но не и от съдържанието им. Защото няма как то да стигне до вас. Тия думички такива като вивекананда са ги "превели" на твоя свят и малко сте се объркали какво означават те в своята изначалност, оригиналност.

 

"сестро",

мисията ти сигурно е възвишена. Редиш словата и цитатите си, редиш си думичките и формалните си въпроси. Словиш, като в една безкрайна поучителна лекция, като че си се вживяла много в ролята на световна учителка.  Пишеш вдъхновителните си цитати, дори без връзка относно диалога, без връзка относно темата... просто така - да си върви каруцата. Трудно ти е да следиш мисъл, да мислиш, да виждаш. Трудно ти е, защото ти участваш тук само с вътрешния си филм. Няма душа освен в сънищата й, сред които се е изгубила.

Присвоила си опита си чрез думи и филми, с много книги и слушане на много лекции от учители по едно или друго. Сигурно това е възвишено, вероятно е и вдъхновително. Най-вече за децата, като Бел-аум-ка, които се превърнаха във пример за форумни деца - те си шават, немирстват, вироглавстват, питат едно или друго, редят си емотикончетата... Това провокира останалите да ги съветват обясняват... Въобще, това са характерни ролеви игри от типа "родител-дете". И с тях е пълно навсякъде. 

Ролята на проповедник, чрез думи на просветител - това са тия вдъхновителни въздишки. Много ти пасват, вероятно много ги изживяваш, защото влагаш в това плам, енергия, време, усилия. Сигурно и това има значение, за някого и макар че е очевидно, не ми е работа.

 

Като гледам два поредни поста си набрала инерция нещо - то въпроси, то питания... Много си ги научила и мен пита за музиката - там в лични, помниш ли.

Питаш чрез много въпроси - но все другите. Виждам че ти е част от типови готови въпроси, вероятно от въпросника. Цитат ли е и той... или просто си го съчинила така - да впечатлиш някого. Ще впечатлиш някого, ако ти самата се пробваш по тях, защото на повечето не може да се отговаря по книжка - за разлика от питането и задаването на въпроси. На повечето не може да отговорят и цитираните от теб велики и достойни "световни" или "духовни" учители. Не отговарят и никои "учения" - именно защото са за самостоятелна работа. Тайната на тия въпроси е в съвсем друга посока... а ти ги ползваш заради играта в която си играеш на учителка и просветителка. Игра е - защото ти самата нямаш ниво. Поне в момента, още го нямаш. И то - заради играта, дето я играеш. Ако беше вложила време, сили и сериозния си потенциал, в посока на практика, навътре, надолу към дълбокото... Може би, щеше да е различно. А така думите ти, като нямат собствената тежест на познанието ти, стават само за децата. Не казвам че това не е мисия. НО така -  впечатляваш дечицата като ОМ-БЕл-ка, като тия във форумите на БГ-МАМА. Но само до емотикончетата и балоните, взаимните сърчица и виртуалните целувки и прегръдки. Вероятно си с идеята че много им помагаш. А може би и те - щото те винаги чакат помощ да дойде. Мамичка и дечица. На свой ред и дечицата стават и те в ролите на мамички - пред други дечица... Не го критикувам - това е реала. от него - това е и виртуала. Но реал или виртуал - те също имат измерения и също имат граници.

 

Сега най-модерна във форума стана играта на провокации. То се оказа че толкова хора били провокатори,  разбирането им, на целите и възвишените им виждания.

Между другото - и заради това, че идеята, че някой провокира някого, го прави да е доста защитен, скрит, манипулиращ. Да - тя представя чудесно прикритие - поне в очите на провокатора. Много провокатори се изредиха, всеки по-, най-, от другия. Зад провокациите останаха и някои не съвсем "провокативни" реакции на самите провокатори. Които някак си не се вместват в иначе изключително компетентните им профили и декларации относно поведението им и обяснението им за собствените им цели. Вероятно е достатъчно да се играят театри, и да се предизвикват роли. Но не знам, дали форумните провокатори разбират че едно е да провокираш игра, друго е да проникнеш зад маската на играещия. Няма нищо по-лесно да се провокират ролите. Има цял клон на социалната психология, свързан с игрите и ролите в социалния живот, на които той е основан. Обаче е много любопитно как и сред кое провокиращите попадат в собствените си капани... Защото нито един филм, играещ се "отвътре" не може да държи ролята си всеки миг. В него има пробиви, има слаби моменти, има... смяна на вътрешните роли, настроения... И ролите на провокатори, които иначе вероятно са чудесно прикритие, гърмят като спукани балони, когато вътрешните "движения" попадат сред хаоса на реала. Щото във форума лесно се играят роли. Но дори и тук, играчите се пропукват през ролите си. Какво ли остава за реалния живот. Но пък анонимността и дистанцията правят тук повече да върви театъра. ТЕАТЪРА от образи и сенки, на полето, наречено "форумно общуване". Не че не се развиват събития де... Но и се виждат лесно границите. Защото дори и изключителен играч, когато е налице вътрешни бариери не може да ги прескочи. Щото това не става на игри и чрез ролеви сценки. 

Редактирано 26 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 

Три основни въпроса ти зададох: 

 

 

Как разбираш, че “разбираш”?

 

Имат ли форма чувствата или мислите ти? Откъде се вземат, накъде отиват?

Какво е "недомислица", а какво "домислица"? Какво е "фалш" и какво "истина"? От какво са направени "определенията"?

 

Ако не отговориш, ще приема, че не знаеш.

 

Няма нищо лошо в незнанието, стига човек да умее да си го признава, а не да изпада в словесна гонорея, породена от безсилния напън на интелекта му да роди нещо ценно. И понеже знам, че никакви книжки няма да ти дадат отговор на тези въпроси, а само, ако имаш съответната опитност, то те приканвам приятелски да използваш по предназначение най-хубавото си природно качество - интелекта. 

Редактирано 26 август 201312 г. от Mohini (преглед на промените)

Три основни въпроса ти зададох: 

 

 

Как разбираш, че “разбираш”?

 

Имат ли форма чувствата или мислите ти? Откъде се вземат, накъде отиват?

Какво е "недомислица", а какво "домислица"? Какво е "фалш" и какво "истина"? От какво са направени "определенията"?

 

Ако не отговориш, ще приема, че не знаеш.

Сестро, ти просто не знаеш какво пишеш.

Набрала си скорост и играеш на въпроси. Питат те, говорят ти - ти си пееш песента, сценката да върви. Само имитираш и го играеш на интелигентност.

Типична лъвица си - вживяна докрай, когато тръгне пиесата. Нито можеш да спреш, нито ти се иска.

 

Всички хора имаме вътрешни диалози, но при някои те взимат обсесивен характер.

 

Там някъде в главата ти очакваш някой да влезе в театъра в който се играеш на "ти". Провокирай ги и чакай да ти прескочат летвите с които си се оградила. Проблема е какво биха заварили ако прескочат.

Сестро, ти просто не знаеш какво пишеш.

Набрала си скорост и играеш на въпроси. Питат те, говорят ти - ти си пееш песента, сценката да върви. Само имитираш и го играеш на интелигентност.

Типична лъвица си - вживяна докрай, когато тръгне пиесата. Нито можеш да спреш, нито ти се иска.

 

Всички хора имаме вътрешни диалози, но при някои те взимат обсесивен характер.

 

Там някъде в главата ти очакваш някой да влезе в театъра в който се играеш на "ти". Провокирай ги и чакай да ти прескочат летвите с които си се оградила. Проблема е какво биха заварили ако прескочат.

 

Очевидно дори не разбираш въпросите, а аз си мисля, че можеш да им дадеш отговор...Ех...крайно време е да спра да надценявам хората. 

 

Но за сметка на това много сладко дуеш бузи. Сладуран. 

рамузес,

пп държа да отбележа,че тоя път та прочетох изцяло и докрай

Това вече мъ прътс'ни. Сега вечеееее... мъ подгониха и мосад и агентите и конспирациите. Вече имам досие, и се попълва. Окото на РА, горе на пирамидата ме фиксира и тва вече ще ме стъжни отвсякъде. Въобще - кофти откъдето и да се погледне.

Вече дори си представям досието - смотан мингянец, изживяващ се за рам(у)зес, много жени, безразборни връзки, проповядващ свободен секс, кланящ се на дявола, смучещ парички от доверчиви гойчета... Пише и говори против народите, против адонай. Изживяващ се на много свободен и непривързан. Носещ перуки всякакви, маски, роли - въобще пълен смотаняк, социопат и психар...

Което си е вярно, си е така, но кофтито е, че ме разкриха. Сега вече няма мърдане

Редактирано 26 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Редактирано 26 август 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

И сега какво излиза, кой от пишещите става за последовател на източна религия и кой не е узрял още за такъв кеф ?

И сега какво излиза, кой от пишещите става за последовател на източна религия и кой не е узрял още за такъв кеф ?

А... ми не знам...

Тук има хора, дето са много напред с материала - задават въпроси и ако не отговориш, значи се разбира че не ги знаеш. Сякаш има учебници и те са в изпитната комисия. 

Хем пишат че отговорите се намират през самостоятелна работа. А дори не могат да се усетят, че не се намират отговори на тия въпроси. Тия въпроси съдържат в себе си насоката, нивото, следователно и "отговорите" си. Когато се работи в самостоятелна работа, не са тия въпросите, защото самите въпроси се променят. На тия въпроси, се хващат само изживяващите се за "знаещи". Това нито са въпроси, нито са към "центъра".

Например никой не може да отговори на въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Защото въпроса има насока и тя е несъзнателна. Тук няма отговор, защото има логически и познавателен парадокс. Самия въпрос е израз на нещо като ментален КАПАН. И като се вземе предвид анализа и дълбочината на тази фраза, изразена чрез въпрос, тя носи в себе си нещо съвсем различно от общото си значение. Тя носи в себе си съвсем нова посока - зависимост от "очите" дето ще я гледат и отразяват. един и същ въпрос - за всяко ниво му изглежда различно. И сред приказките от вивекананда имаше относно това, макар да беше с детски обяснения... Ама за началото на 19 век - няма какво да е.

Ама то се искат някои гънки вповече, за да се поразсъждава над някои въпроси. И като не са достатъчни нито учители, нито общи приказки, нито книжки и... така.

 

А хем и те питат, за да искат "отговор" - сякаш е един за всички и те го знаят, а незнаещия го, още е начинаещ. А да не говорим за "игрите" с които се задават въпроси с други цели.

Ама карай - това се води за "учени" хора, за напреднали, за виждащи, можещи, за знаещи. То учените хора са така. Аз още не съм дорасъл а само надувам бузки...

 

Иначе, в детската градина, се пробвам да си изясня - коя религия е източна.... Според кое, и кой ги определя кои какви са?. Щото посоката "изток" е толкова относителна - щото зависи според кое ще я определиш. Все едно да кажеш горна или долна религия, предна или задна, студена или топла.

Освен това на това елементарно ниво като съм заседнал, ми минават в главата и глупости от рода - кое е религия, кое е учение. Щото религиозните последователи претендират че вярванията са им "учение" и че ученето е според истината. И като някой го научи... и  ще разбере истината. Религията претендира че е учение. А учението става и за религия. Това от кого и какво зависи - кой нарича с тия думички - УЧЕНИЯ и РЕЛИГИЯ? Кой прави разликите им, кой задава периметъра им. Дали не са повлияните от тях хора... Кои последователи са "учени" и дали Ученията са такива за последователите си. Може ли едно учение да има последователи и религията да има научен изказ, израз?

 

Отгоре на всичко - нито има религия, нито има учения.

Въпроса е, че и двете са абстрактни понятия и с тях се обознавачат определени социални явления и процеси. И въпроса - и за религиите, и за ученията, всъщност се определят според социалните им значения относно социалните групи, които се идентифицират според тях. Като си нямат друга налична идентификация, това остава. Сделката на всяка личност, със социума, е предпоставена така - "идваш да живееш сред нас, като ти липсва нещо, ние ти го даваме, като имаш нещо - споделяш го. Ти си нищо, защото теб те няма - ти си никой, защото всъщност ако ни няма НАС, и теб няма да те има. Всичко, което СИ, ти го даваме "НИЕ". Така, че - живей си живота дето сме ти го дали и повече нищо не ти трябва." 

 

Въобще - пъня се да надувам бузки ... и пухтя от всички тия не-до-мисли-ци в главата ми

Редактирано 26 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

И сега какво излиза, кой от пишещите става за последовател на източна религия и кой не е узрял още за такъв кеф ?

Тук не става въпрос за източните религии като религиозни организирани системи, а  за философията в източните учения. Философия, която  води до себепознание, себеосъзнаване и себеусъвършенстване. Което е полезно за всеки един човек - без значение на пол, раса, етнос и всякакви други идентификации.

Редактирано 26 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)

 

Освен това на това елементарно ниво като съм заседнал, ми минават в главата и глупости от рода - кое е религия, кое е учение. 

 

Правилният отговор е:

"Всички са заблуди"

Така че няма нужда да им се обръща внимание и да ги гледа човек с голямата лупа , с цел да установи разлика в ситните им детйли.

 

Обаче все пак трябва да изберем, коя заблуда да  препоръчваме на желаещите да вярват в нещо по-така. Щото станаха вече 10 страници, пък ако някой се е зачел с цел да намери готов отговор на въпроса коя източна религия да си избере, ще остане разочарован. Пък така не е добре.

Аз в края на май се поразрових в този форум и в разни други, за да си избера едно езиче за програмка. Четох, четох кой кво лъже и най-накрая ми просветна и си избрах едно. Та въпреки че се пишат много лъжи по темите, все пак ако човек се разрови сериозно, пак може да извлече някаква полза за себе си. Пък и кантидат-вярващите и те са хора, не може така да ги оставим без отговор.

 

 

 

Тук не става въпрос за източните религии като религиозни организирани системи, а  за философията в източните учения. Философия, която  води до себепознание, себеосъзнаване и себеусъвършенстване. Което е полезно за всеки един човек - без значение на пол, раса, етнос и всякакви други идентификации.

 

Еми направи тука един списък с различните философии, прекарани през призмата на твоя интелект и дарба за интуитивно усещане на това дето според теб е ценно.

 

 

"сестро",

мисията ти сигурно е възвишена. Редиш словата и цитатите си, редиш си думичките и формалните си въпроси. Словиш, като в една безкрайна поучителна лекция, като че си се вживяла много в ролята на световна учителка.  Пишеш вдъхновителните си цитати, дори без връзка относно диалога, без връзка относно темата... просто така - да си върви каруцата. Трудно ти е да следиш мисъл, да мислиш, да виждаш. Трудно ти е, защото ти участваш тук само с вътрешния си филм. Няма душа освен в сънищата й, сред които се е изгубила.

Присвоила си опита си чрез думи и филми, с много книги и слушане на много лекции от учители по едно или друго. Сигурно това е възвишено, вероятно е и вдъхновително. Най-вече за децата, като Бел-аум-ка, които се превърнаха във пример за форумни деца - те си шават, немирстват, вироглавстват, питат едно или друго, редят си емотикончетата... Това провокира останалите да ги съветват обясняват... Въобще, това са характерни ролеви игри от типа "родител-дете". И с тях е пълно навсякъде. 

Ролята на проповедник, чрез думи на просветител - това са тия вдъхновителни въздишки. Много ти пасват, вероятно много ги изживяваш, защото влагаш в това плам, енергия, време, усилия. Сигурно и това има значение, за някого и макар че е очевидно, не ми е работа.

Защото дори и изключителен играч, когато е налице вътрешни бариери не може да ги прескочи. Щото това не става на игри и чрез ролеви сценки. 

А ти, като толкова многословен и многознаещ, защо не направиш така че теб да цитират, на теб да ти се възхищават....дечицата ....

Еми направи тука един списък с различните философии, прекарани през призмата на твоя интелект и дарба за интуитивно усещане на това дето според теб е ценно.

Да, това ще е полезно за всички - независимо дали са атеисти или религиозни.

Именно за това исках да говорим в тази тема.

 

Първото което най-много вреди - това са идентификациите.

 

Ти не си християнин, ти не си атеист, ти не си будист, ти не си мюсюлманин, не си негър, не си българин, не си македонец, не си белгиец, не си учител, не си инженер, не си работник, не си умен, не си глупав....

Всички тези неща, са наслагвани върху теб през годините. И както виждаш, тук във форума споровете се раждат най-вече от идентификациите. Единият казва - аз съм атеист, другият - аз съм будист, третият - аз съм юдеин, четвъртия - аз съм мюсюлманин. Единият казва - истината се крие в науката, другият - не, моята религия е най-истинската.

Ето откъде идват заблудите - от идентификациите... и от там съзнанието се обуславя. То е пълно с излишни натрупвания, които вредят. Ако успееш да се освободиш от тях, ти става толкова леко...намираш истинското щастие в душата си.

 

И като пита Мохини - кой си ти?, трябва да можеш да си отговориш на този въпрос.

Но това няма как да стане, ако не осъзнаеш, всичко което ти вреди.

Редактирано 26 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)

Сега вече няма мърдане

 

Точно днес си толкова в десятката, че по-добре да не мърдаш...

тя,мохинито,като ти зададе тоя въпрос-какво и отговаряш

 

Ами не ми го е задавала на мен, лично...

 

Но на теб мога да ти кажа...под секрет.

 

Тука темите за религя са цяла експериментална лаборатория относно човешките взаимоотношения. Изначало е ясно че един истински  атеист е на мнение че набожните се заблуждават, пък верващите са на мнение че атеистът още не е "еволюирал" духовно и не може да разбере техния религиозен кеф. И какво се получава ?

Еми изплуват на повърхността личностните качества на участниците, особено като почнат да си изпускат нервите като мюсюлмансия поп. Вижда се кой какъв е и как е свикнал да приема виртуалните нападки. Ама някои люде много се палят, направо забравят че тука е виртуална работа. А би трябвало да се поучат от източните религии философии, ама не искат.

 

Ключът, според Изтока, е в разбирането за това как работят и какво са васаните, в знанието, което са вложили древните в чайтаня, читта и читта-вритите... Но източните философии са и много четене, много размисъл, много нови термини на санскрит, което си е енергоемко и отнема много време. Трябва да си наистина мотивиран не само да започнеш, а и за да продължиш да се занимаваш с тях.

 

Васани, васани, васани... Всичко е васани в нашия ментален свят - това е и един от отговорите на въпросите, които зададох на Рам, който сладко дуе бузи и реди протяжни и празни от разбиране речи, а учените все повече се доближават до този модел на описание на менталния ни свят. В науката психология те отдавна се ползват, но имат други и по-детайлни наименования.

 

Целта в йога не е да се спре или прекъсне мисловния поток, а човек да се научи да го наблюдава безпристрастно, без привързаност и без идентификация и фиксация. Тази привързаност е причината за всичките ни ментални страдания.

 

Теорията е горе-долу следната - не самата васана е причина, за каквото и да било, а привързаността към вярата или очакването, че реализирането на някаква васана ще донесе щастие. /Има условно разграничение на “правилни” и “неправилни” васани, както и на още няколко вида васани, но няма да се спирам сега подробно на това. Всеки може да намери тази информация при желание./

Ако реализираш правилна васана /при реализацията васаната се трансформира в самскара или нагласи, мотиви, подтици/, в резултат на това ще се сдобиеш с приятно преживяване и то ще има положителен, приятен ефект върху ума. Но този ефект няма да продължи дълго. А ако решиш да действаш, воден от неправилни васани и самскари, ефектът ще е неприятен. Но и той също ще отшуми. Човек действа според дадена васана/самскара само, когато смята, че по този начин ще се сдобие с нещо, което приема за ценно, нужно, приятно и т.н. Но тъй като няма нищо вечно в изживяванията, които се генерират от васаните/самскарите ни, то е и пълна загуба на време човек да се вкопчва в минали преживявания и спомени, които отдавна не са част от живота му.

Ако решиш да не действаш, воден от правилни или неправилни васани, няма да се сдобиеш и с опита, който васаните продуцират. Ако имаш, да речем, самскара - желание за секс и имаш секс, със сигурност това ще поведе след себе си последствия. Някои от тях ще са приятни, други нетолкова приятни. Ако обаче решиш да не реализираш желанието си за секс, единственото последствие е, че може би ще изпиташ известна фрустрация, докато самскарата не напусне ума ти. Няма да има други причинно-следствени или кармични ефекти от това.

Идеята е, че ако живеем водени от правилни васани, които са ни нужни за подържане на живота и култивиране на стремеж към себепознание, любов, състрадание - умът става много по-спокоен, по-обърнат навътре, по-хармоничен.

 

Това е много грубо и твърде повърхностно обяснение, което давам. Затова...

 

Ако някой има желание да задълбае в това познание, може да хвърли едно оче на този линк http://advaita-academy.org/blogs/karavind09/Vidyaranya-on-Neutralizing-the-Mind-and-Vasana-s.ashx , както и на много будистки сайтове могат да се намерят чудесни обяснения за това, а също така и на сайтове по йога, както и в книгата Йога Даршана на Патанджали с коментара на Вйаса ето един линк на руски: http://psylib.org.ua/books/patanja/ostru/ 

 

Малко инфо от уикито: http://en.wikipedia.org/wiki/Vāsanā

да бе.мосад тебе ше чака да си кажеш.

На Мосад му кажи много поздрави, защото все още не е намерил начин да види това, което се крие вътре в човека.

Иначе, в детската градина, се пробвам да си изясня - коя религия е източна...

 

В източните религии седят в поза лотос, на глава или се връзват на фльонга и пеят "АУМММ"!

В западните стоят на столче и пеят "АМИН"!

Това е основния критерий, по който можеш да ги различиш...

 

....от това пък следва извода , мисленето сам със себе си е чиста мастурбация.....

Това ще го заимствам като подпис, ако позволиш.

Редактирано 26 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)