п.п.

това дето съм го учил в Белгия е с бизнес насоченост, с много малко психология като часове, та не мога да те цакам тука с него, ама нищо то се разбира от трезвомислещите хора, че ти си заблуденият философ.

 

Точно така дето попе.

Ти няма ли да си харесаш някоя от азиатските религии, па да я зарежеш тая твоята кофти вяра ?

Ако не гледаше на университета като на брачна агенция, а на място, където хората научават разни работи, щеше да знаеш, че Саудитска Арабия е в Азия.

Ти май се обърка тука малко.

Предполагам че си искала да кажеш да се откажа то насилието.

 

Е, нямам намерение да се отказвам от заколването на пиле или агне, ако съм гладен.

Агнешко не ям често, щото тука нещо го няма, пилешко, свинско и тележко си хапвам редовно. По ресторантите и патици и зайци хапвам и така. И риба ям даже, виж къф съм лош месоядец. Па и яйца ям.

 

И за кво ми е да се отказвам от насилието над животните ?

Например пилетата ги окачват с главата надолу и ги пускат да подишат чист азот след което са изпаднали в безсъзнание и им режат гушата без да ги боли, щото не усещат нищо. Значи да, убиват ги за да ги изядем, ама има начин да безболезнено за тях. Ако ти пречи че страдат при убийството им, можем да постигнем споразумение да не ги мъчат животните по кладниците. Ама ако искаш да се откажа да ям месо, тази работа няма да стане.

Ще си остана духовно неосъзнат "дивак" месоядец.

 

 

Да, объркала съм се.

 

Не те карам да се отказваш от нищо. Насила не става, докато човек сам не стигне до осъзнаването.

Не е лесно да се откажеш от нещо, на което са те учили от малък.

Ако на децата от малки им се говори, че насилието е неморално, че е лошо да вредят на другите същества, че всеки един нормален човек трябва да се придържа към правилото : Не прави на другите това, което не искаш да ти се прави на теб, че човек е морално задължен да не наврежда на себе си, както е и морално задължен да не наврежда на другите, те ще мислят по друг начин.

Нашето съзнание, нашите нагласи се влияят много от заобикалящият ни свят. Няма нищо разумно и морално в убийството както на хора, така и на други одушевени същества

Не си виновен ти ,че мислиш така. Нито пък са виновни останалите, че мислят като теб.Ако за теб тези които са се отказали от насилието и консумацията на убити животни са заблудени, за мен пък са заблудени тези които си мислят, че не могат да живеят без месо. След като се отказах напълно от месото, наистина се убедих, че да се яде плътта на мъртви животни е много голямо невежество. И се чудя как съм живяла толкова години в невежество.

Не искам другите да се почувстват по някакъв начин обидени. Но ако някой каже, че това не е така, нека ме убеди, че убийството е морален акт.

 

Ако разгледаме по-внимателно правилото Ахимса, ще видим, че то трябва да съдържа две страни  - ненавреждане на другите и ненавреждане на себе си. Човек е морално задължен да не наврежда на себе си (и да не позволява да му се наврежда), също както е и морално задължен да не наврежда на другите (да не позволява да им се наврежда).  Предназначението на Ахимса е да  спомага за оцеляването, наше собствено или чуждо, като не позволява излишно унищожение.

 

Редактирано 22 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)

 

1. Еми в това няма нищо свързано с религията. Някакво момиче се е върнало към живота въпреки показанията на уредите. И какво от това ? Да се захващат задължително родителите й с азиатска религия ли ???

Еми изпадналите в кома понякога чуват какво се говори около тях. Достатъчно е майка й да я е гушнала като детенце и да й е казала плачейки че я обича и да  е отключила скрити механизми в организма й да се пребори със ситуацията, благодарение на достигналото до нея послание на нивото на чувствата. 

 

2. Това е много стар и изтъркан номер от страна на вас хората с предразположение към ирационални вярвания, да ни обяснявате че било имало много неща не известни на науката. Да има неизвестни неща и с векове още ще си има. Но това въобще не означава че трябва да си ги обясняваме неизвестните неща с религиозни заблуди.

Зависи кой прави изследването и с каква крайна цел. Когато един вярващ човек ти посочва някакви изследвания, то той го прави с цел на потвърждаване на собствените му заблуди. Ако резултатите от изследването отхвърляха неговите заблуди, то той просто няма да говори за тях.

Та така, има си всякакви вярващи недоучени, които си правят труда да си изфабрикуват някакви изследвания, с цел на подкрепа на собствените им заблуди.

Другите, сериозните изследвания правени от атеисти, са толкова "скучни" за вярващите, че те за тях и дума не обелват.

 

 

1.Разбира се, че няма нищо свързано с религията в поста ми. Има свързано с науката, която все още само прохожда, но някои хора вярват в нея сляпо, като в някаква панацея. Е, това, мили Белж, не е ли също заблуда? Но по-модерна нейна версия?

 

2. Въпрос: съществува ли такова нещо като "рационална вяра" - на мен това ми звучи като оксиморон, и ако има, кои хора са предразположени да вярват рационално? Родителите на въпросното момиче рационално ли са вярвали в авторитета на лекарите? Или сляпо? Те самите са атеисти - беше упоменато във филма.

Виждам, че не отговори на въпроса за невъзможността човек да закупи хомеопатични средства в момента. С тези закони не се ли опитват да ни направят директни консуматори единствено на фармацевтични продукти? Да ни оставят без алтернатива? Зачитал ли си се в страничните ефекти на всяко лекарство, което ти предписва лекар? Знаеш ли, че Белгия заема едно от челните места в света по консумация на лекарства? Като ще си говорим за заблуди, викам да не се концентрираме само върху религиозните такива, а да обхванем всички заблуди, за да можем да постигнем някаква обективност? С което съвсем не отричам полезността на лекарствата, но мисля, че е възможно лечението на някои заболявания и по абсолютно природосъобразен начин. При това напълно безплатно и ефикасно.

 

Ще отворя малка скоба, за да разкажа как ето тази билка http://bg.wikipedia.org/wiki/Живовляк, когато бях на 7 години ме излекува за час от много болезнено чревно разстройство с много силни спазми. Бяхме на Мальовица, на почивка, когато започнаха мъките ми. Не бях изпитвала толкова жестоки болки дотогава, виех на умряло и имах ужасно разстройство. Бабет, като ме видя, излезе за малко навън, набра въпросната билка, направи отвара от нея, която изпих, и след час нямаше следа от страданията ми. Тогава изобщо си нямах понятие от билки или от лекарства, за мен беше едно и също, за да реши човек, че оздравяването ми се дължи на ефекта "плацебо". Друг случай - бях срязала много дълбоко  малкия си пръст и при най-малкото движение на пръста раната се отваряше и започваше да кърви. В продължение на 2 дена раната не зарастваше и кървеше, но нямаше кой да ми обърне внимание. Вместо да ме заведат на лекар, за да ме зашият, нашите ми казваха, че не е болка за умиране и че ще зарасте. Да, ама не. Тя дори започна да гноясва. Бабет, като дойде и ме видя, наложи раната с листа от живовляк, спах с този компрес и за една нощ раната се затвори и бързо зарастна. Това знание за разни билки бабет го беше намерила в книгите на проф. Петър Димков.

Редактирано 22 август 201312 г. от Mohini (преглед на промените)

 Има свързано с науката, която все още само прохожда, но някои хора вярват в нея сляпо, като в някаква панацея.

Даже си има име - сциентизъм. Да не се бърка със "сциентология".

 Mohini,1. Какво субективно има във физиката и математиката, да речем

 

Субектът.

Нали знаеш как се променят понякога резултатите в лабораториите на физиците в зависимост от присъствието или отсъствието на "наблюдател"?

 

 

От 4-тата минута нататък в клипчето се засяга точно този въпрос.

Ако не гледаше на университета като на брачна агенция, а на място, където хората научават разни работи, щеше да знаеш, че Саудитска Арабия е в Азия.

 

Абе кво ми пука на мене за твоята религия, зарязвай я и си избери някоя от тези дето разправят че имало карма, та да станеш по-смирен , с по-голям сомоконтрол.

Че тя тая твоята е много войнстваща бе, хич не ствава човек да я препоръча на някой мераклия.

Хайде стига се правим на ударени Формулите, които извежда физиката не отразяват нечие мнение, а обективни свойства и процеси. Не мисля да обяснявам повече, очевидно си с убеждението, че земята се върти, щото така ни харесва

Редактирано 22 август 201312 г. от gif4e (преглед на промените)

Хайде стига се правим на ударени Формулите, които извежда физиката не отразяват нечие мнение, а обективни свойства и процеси. Не мисля да обяснявам повече, очевидно си с убеждението, че земята се върти, щото така ни харесва

 

Проблемът е доколко са обективни, доколко са илюзорни и доколко отразяват или неотразяват нечие субективно виждане или мнение?

Все пак не аз - лаикът, а Айнщайн ни е казал, че всичко е относително и зависи от инерционната референтна рамка, ако не се лъжа? 

И пак не аз, а други физици протестират срещу неговата теория, считат я за глупост, дори за догма в съвременната физика, която спъва нейното развитие. Та така с обективността и в науката.

Съжалявам, че не можем да се опрем 100 процента и на научните обяснения. Дори и науката ни казва, че единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно.

Съзнанието изобщо има способността да влиза в конфликт на взаимодействие в две посоки на изследване - едната навън към околната среда и другата навътре към себе си . 

Източните учения имат модел за изследване насочен навътре към себе си .

Интересът към тях произлиза от факта , че до сега западния модел на изследване е (беше) насочен предимно навън към околната среда ......

Очевидно за цялостно познание на реалността , съществуващите празнини и от едната и от другата страна следва да се запълнят и да се установят връзките на взаимодействие между двете посоки на изследване и познание!.....

Иначе , отделянето им едно от друго и всяко само за себе си , води до фанатизъм (висока степен на самоограничение) в разните му разнообразни , религиозни или пък научни форми на проява....макар за собствената си област на съществуване всеки от тези модели да е относително верен  

Редактирано 22 август 201312 г. от by_chechi (преглед на промените)

Хайде стига се правим на ударени Формулите, които извежда физиката не отразяват нечие мнение, а обективни свойства и процеси. Не мисля да обяснявам повече, очевидно си с убеждението, че земята се върти, щото така ни харесва

Формулите, които извежда не само физиката, не отразяват нечие мнение. Не отразяват и обективните свойства и процеси. Кои са обективни (процеси, закони, истини) - тия, които ние, хората наричаме така.

 

Какво отразяват обективните свойства и процеси - онова, което всички субекти са приели да наричат ОБЕКТИВНА ИСТИНА. И какво се получава - СУБЕКТИТЕ приемат помежду си, в своята колективна СУБЕКТИВНА ИСТИНА кое ще наричат ОБЕКТИВНА ИСТИНА.

 

Познанието е човешки СУБЕКТИВЕН продукт. То е плод на човешка СУБЕКТИВНА ДЕЙНОСТ и ВЪТРЕШНИ ПСИХИЧНИ СУБЕКТИВНИ ПРОЦЕСИ.

НАУКА в днешната си форма е плод на човешки СУБЕКТИВНИ КОЛЕКТИВНИ ПОТРЕБНОСТИ, целящи опознаване на представите за реалността, с цел тя да се овладява, да се изменя според потребностите на човешкия вид. Това е записано във всяка основна платформа на която и да е наука.

 

Още много хора не правят разлика между НАУКА и ПОЗНАНИЕ. А когато се говори за тях не са достатъчни само образователните цензове в училища или университети, защото някои неща не се учат там. Не е нужно да се учат там, защото там се учи само това, което колективното образование е "преценило" спрямо ролята и знанията подходящи за усвояване, достатъчни за основа и за колективната роля, която е отредена на съответния СУБЕКТ, за неговото колективно битие. Ако СУБЕКТА има някаква своя претенция, за нещо повече, той не може да се уповава на колективната рамка в която той получава образованието и знанията си и е нужно да продължи сам да вниква нататък, използвайки своите си индивидуални качества. Разбира се - внушенията на колективната матрица са, че който и да е СУБЕКТ има роля и потребности само и единствено в рамките на колективното, което му "ги дава" и колективния матричен идеал е, той да посвети битието си на колектива... Нещо като "партията ме отгледа, възпита, научи и аз съм отдаден на нейните идеали - в смисъл "те са станали мои"".

 

В ПОЗНАНИЕТО са налични няколко основни прости принципни положения, които колективно-образованите хора никак не им допадат и сред тях те не са на почит и хитро ги подминават. Свързано е с техни вътрешни потребности на които тия "принципи" хич не са съответствени. Принципите са няколко но основните са следните:

1. В същинското познание, думички, като АБСОЛЮТНО и ИСТИНА са чисто работни, те нямат никаква обективна стойност, извън относителна конкретна рамка, нужна в даден момент, спрямо хипотетични предположения и насока на представи и виждания в даден момент, който е преходен.

2. В познанието е основно следното: - всичко е относително, преходно и условно. Докато то е такова, ще е налице развитие. В ПОЗНАНИЕТО не се работи с истини, а се работи с допускания, предположения, вероятности, концепции, хипотези или теории.

3, В познанието аксиомите и постулатите се приемат само условно, спрямо някакъв контекст и мащаб, зона или периметър.

4, Науката се занимава със "закони", докато ПОЗНАНИЕТО извежда само условни принципи, изведени чрез обобщения и проверявани чрез експерименти. В коректните идеи и описания на принципите и експериментите винаги е залегнала форма, при която те се извеждат като валидни само спрямо определен контекст, периметър. Извън това условно поле, те не са валидни или просто не се коментира тяхната валидност.

 

Прост пример за това:

Нютон има уравнения които обаче са валидни само до определена граница от условия.

Айнщайн въвежда концепции и теории, които сега са валидни и са извън периметъра на нютоновите - но пак до определена граница на допускания и условия.

Квантовата физика, касае и изучава периметър, който останалите две изредени не касаят. И засега принципите в квантовата теория са проверени, но не могат да се съотнесат до макросвета.

 

Докато има налице "отвореност", тя предполага развитие. Развитие има само тогава, когато думичката ИСТИНА спре да има необходимост от ОБЕКТИВНОСТ и АБСОЛЮТНОСТ. Защото те веднага я затварят в рамка.

Редактирано 23 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Това е напълно невъзможно. И ако вярваш в него, то това е също част от заблудите които ти трябват на нещо вътре в теб.

В поста ти са налични няколко версии на заблуди, а призива "да обхванем ВСИЧКИ ЗАБЛУДИ" звучи вътре някак нелепо. Ти си имала предвид нещо конкретно, а така - просто олеква.

Лозунгите и декларациите вероятно са хубаво нещо, но в среда, която се гради и живее въз основа на митове и договорени конвенции е смешно да се постанови "да спрем ЗАБЛУДИТЕ". Това означава на мига тази среда да се разпадне,

 

Абсолютно със същата убеденост мога да твърдя, че това, което си написал, е заблуда, която е необходима на теб самия.

Лозунги и декларации видя ти, смешно е отново онова, което си пречупил и разбрал в себе си. Очевидно ти е убегнала мисълта ми между редовете. А тя беше, че от заблуди страдат всички, независимо от това дали са религиозни или не. И е смешно един заблуден да обвинява в заблуждение други заблудени.

Хайде стига се правим на ударени Формулите, които извежда физиката не отразяват нечие мнение, а обективни свойства и процеси. Не мисля да обяснявам повече, очевидно си с убеждението, че земята се върти, щото така ни харесва

Мисля, че не разбираш съвсем за какво става дума. Ще се самоцитирам като си постна поста от темата "Кризата на европейската наука и битийната философия" от раздела за философия, защото нямам време, а и желание да обяснявам едно и също по няколко пъти. Прочети го и помисли. Изказът е малко засукан на места, но мисля, че основната идея е ясна.

–––––––––––––––––––––––––––

Томас Кун създава първия цялостен некумулативен модел на историческата динамика на научното развитие, с което по същество отрича инвариантността, която гарантира непрекъснатото натрупване на научни знания или т.нар. "научен прогрес". Най-общо, Кун разглежда научното развитие като процес на революционни смени на концептуално несъпоставими парадигми, което наподобява смените на стиловете в изкуството. Той е първият, който систематично прилага херменевтичния анализ към историята на науката и то по един типичен за американците прагматичен начин. Това, от което Кун тръгва е, че всяка научна общност (школа, направление) има културен характер и следователно функционира като всички други културни общности. Кун установява, че между "мисловните светове" на различните научни школи,които изследват една и съща област има несъпоставимост, ако те следват различни теоретични парадигми. Понятието "теоретична (научна)парадигма" има две взаимосвързани значения: 1) Парадигмата задава хоризонта на проблематизиране (интерпретация), който не само определя изследователския проблем, но и скицира възможните решения. 2) Парадигмата задава и образеца за решаване на рутинните проблеми в изследователската практика. Ще дам пример. Две научни школи (А и Б) в молекулярната биология следват различни парадигми. А считат, че наследствеността е резултат от молекулярната структура на генетичния материал, а Б че наследствеността се обяснява чрез функционирането на макромолекулите (нуклеидни киселини и хистонични белтъци). А и Б имат готови или зададени решения вследствие на своя интерпретативен хоризонт. Последният определя тяхната изследователска стратегия и целта е да се попълнят детайлите на това, което вече е известно. Съществува мита, че науката в своето развитие се ръководи от някакви обективни, рационални стандарти, които са надкултурни или ако перефразираме Ницше са "отвъд всяка култура". Истината е, че хоризонта на проблематизиране има херменевтичен (културно-интерпретативен) характер и дава кода за тълкуването на рутинните изследвания. Следователно, всяка научна школа и общност живее в рамките на предрасъдъците (структурите на предразбирането) на своята парадигма, с което се обяснява и нейната консервативност, ригидност и интерпретативна затвореност. От казаното по-горе става ясно, че научната истината е интерпретативен феномен и няма някаква абсолютна, обективно-логическа природа. Научните революции разрушават парадигмално-интерпретативната затвореност на научните общности. Както установихме, тази затвореност има кръгово-херменевтична структура: решението в ежедневните изследвания е невъзможно извън интерпретативния контекст, който пък (на свой ред) се актуализира в ежедневното изследване. Научната революция започва в момента на разрушаването на този кръг. Това се случва, когато резултатите определени от интерпретативния хоризонт се разминат с действителните. Тези аномалии нарушават интерсубективността и пораждат търсенето на нови парадигми. Това, което е важно да помним е, че правенето на наука е културен процес, а последният е немислим извън рамките интерпретативния хоризонт.  

Редактирано 23 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Абсолютно със същата убеденост мога да твърдя, че това, което си написал, е заблуда, която е необходима на теб самия.

Лозунги и декларации видя ти, смешно е отново онова, което си пречупил и разбрал в себе си. Очевидно ти е убегнала мисълта ми между редовете. А тя беше, че от заблуди страдат всички, независимо от това дали са религиозни или не. И е смешно един заблуден да обвинява в заблуждение други заблудени.

Там е въпроса - за убедеността.

Играта на огледала - "ти ми пишеш за заблуда, но твоето е същото и аз мога да го твърдя (и то убедено)" е малко детска.   и... изтъркана. Виждам че ти виждаш в нея нещо от себе си. Добре!

 

Да, използваш често идеалистични форми на обръщение в постовете си, говориш в множествено число, говориш и неща, които да са в крак с задължителните рамки на социални конвенции.

Да, забелязах "между редовете" - именно заради това обърнах внимание, че от "заблуди страдат всички" и че именно едно от заблудните елементи е приканването с идеалистични послания като това, което цитирах.

 

Направих от думите ти известно разширение, ти видя в моите думи вид неразбиране или отрицание на твоите. Аз просто използвах казаното от теб. Направих му и известно огледало и ги поставих в различен контекст - да, това е просто похват, нищо повече. Можеш да се възползваш по друг начин от него... Ако можеш...   Това е само предложение и е само форма на възможност от която да се възползваш. "ЗА РАЗЛИЧНИТЕ" - това е естествен комуникативен похват. За другите, "ЕДНАКВИТЕ" - те търсят конвенса през цялото време. Аз пък изразявам различното - през цялото време. Не виждам никъде пречки - и за едните и за другите.

 

Влизането в спорове не ми е присъщо и няма нищо общо с мен. Който, каквото може ползва - който не може - да прави каквото му "душа сака". Да живее свободата!

–––––––––––––––––––––––––––

Томас Кун създава първия цялостен некумулативен модел на историческата динамика на научното развитие, с което по същество отрича инвариантността, която гарантира непрекъснатото натрупване на научни знания или т.нар. "научен прогрес". Най-общо, Кун разглежда научното развитие като процес на революционни смени на концептуално несъпоставими парадигми, което наподобява смените на стиловете в изкуството. Той е първият, който систематично прилага херменевтичния анализ към историята на науката и то по един типичен за американците прагматичен начин. Това, което е важно да помним е, че правенето на наука е културен процес, а последният е немислим извън рамките интерпретативния хоризонт.  

ХМ... след като направих някои сверки с речници и уикипедия, за да изведа адекватно смисъла на тия думи, с изненада установявам че въпросния КУН е плагиат.

Тук възниква въпроса - той ли е чел "рамус", или просто са му "хрумнали" въпросните разсъждения... Аман бе - тия хора за авторски права не са ли чували? Ми да ми пишат едно благодарствено писмо поне. И с тия засукани думи. ...

Между другото разполагам с по-широка картина на въпросните процеси и можех да им ги обясня - именно заради херменевтичния принцип. Защото всяко явление е част от по-обща система от явления и процеси (контекст), на което то се явява само форма на конкретен израз. Даже не знаех че това се наричало "херменевтичен принцип". Недоумявам и защо са го нарекли така - със специално значение и термин, при положение, че е толкова естествено относно познанието.

Редактирано 23 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Там е въпроса - за убедеността.

Играта на огледала - "ти ми пишеш за заблуда, но твоето е същото и аз мога да го твърдя (и то убедено)" е малко детска.   и... изтъркана. Виждам че ти виждаш в нея нещо от себе си. Добре!

 

Да, използваш често идеалистични форми на обръщение в постовете си, говориш в множествено число, говориш и неща, които да са в крак с задължителните рамки на социални конвенции.

Да, забелязах "между редовете" - именно заради това обърнах внимание, че от "заблуди страдат всички" и че именно едно от заблудните елементи е приканването с идеалистични послания като това, което цитирах.

 

Направих от думите ти известно разширение, ти видя в моите думи вид неразбиране или отрицание на твоите. Аз просто използвах казаното от теб. Направих му и известно огледало и ги поставих в различен контекст - да, това е просто похват, нищо повече. Можеш да се възползваш по друг начин от него... Ако можеш...   Това е само предложение и е само форма на възможност от която да се възползваш. "ЗА РАЗЛИЧНИТЕ" - това е естествен комуникативен похват. За другите, "ЕДНАКВИТЕ" - те търсят конвенса през цялото време. Аз пък изразявам различното - през цялото време. Не виждам никъде пречки - и за едните и за другите.

 

Влизането в спорове не ми е присъщо и няма нищо общо с мен. Който, каквото може ползва - който не може - да прави каквото му "душа сака". Да живее свободата!

 

Именно - детиснка игра.  Нима е нещо друго?

От позицията на какъв ми говориш?

Кой си ти? От какво да се възползвам? Защо да се възползвам? Очаква се да имам мотивация за въползване? Откъде накъде?

Ако ми говореше от позицията на човек, който говори от същата позиция, а не от позицията на заблудата, че знае, разбира и може повече, щеше да има диалог, обмен. 

 

Тук малцина умеят да говорят от позицията на обикновеността. Повечето целят да се изсмеят на чуждите заблуди, понеже смятат, че по този начин техните собствени ще се сдобият с по-голяма достоверност.

 

ХМ... след като направих някои сверки с речници и уикипедия, за да изведа адекватно смисъла на тия думи, с изненада установявам че въпросния КУН е плагиат.

Тук възниква въпроса - той ли е чел "рамус", или просто са му "хрумнали" въпросните разсъждения... Аман бе - тия хора за авторски права не са ли чували? Ми да ми пишат едно благодарствено писмо поне. И с тия засукани думи. ...

Между другото разполагам с по-широка картина на въпросните процеси и можех да им ги обясня - именно заради херменевтичния принцип. Защото всяко явление е част от по-обща система от явления и процеси (контекст), на което то се явява само форма на конкретен израз. Даже не знаех че това се наричало "херменевтичен принцип". Недоумявам и защо са го нарекли така - със специално значение и термин, при положение, че е толкова естествено относно познанието.

Щот трябва да покрият някакви академични стандарти в изказа - демек да се изразяваш сложно, за да кажеш нещо просто.

Така се отсяват и потенциалните критици. 

Редактирано 23 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Мисля, че не разбираш съвсем за какво става дума.

Аз съм на мнение, че ти не разбираш за какво става дума

От позицията на какъв ми говориш?

Нали установихме, че Рам е пророк на бог РАМММ. Тъй че... Какво очакваш? Пророците са такива дръпнати, защото са в постоянен контакт с Източника.

Аз съм на мнение, че ти не разбираш за какво става дума

Мхм... Е, както писах по-горе - чрез засуканите фрази се селектират потенциалните критици.

Редактирано 23 август 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Именно - детиснка игра.  Нима е нещо друго?

От позицията на какъв ми говориш?

Кой си ти? От какво да се възползвам? Защо да се възползвам? Очаква се да имам мотивация за въползване? Откъде накъде?

Ако ми говореше от позицията на човек, който говори от същата позиция, а не от позицията на заблудата, че знае, разбира и може повече, щеше да има диалог, обмен.

Условията и разните "позиции" ти си ги поставяш, ти ме рисуваш като един или друг и после играеш на едно или друго с образите си. След това заявяваш че всичко е "детска игра".  Настояването как за теб са важни именно "обикновените" и как ти е писнало от заявките за необикновеност в комбинация с навика и автоматизма на множественото граматично число в изказа. Търсенето на вдъхновителни послания, с идеята че това било "съграждане" и фокуса на тия идеи в написаното от теб - проекциите са толкова очевидни.

Претенциите са едно, декларациите - друго. Но те са израз на нещо. Всичко е свързано и са парченца от подадени нишки от една тъкан.

 

Пет пари не давам за никакви очаквания и няма такива написани в думите ми.

 

Условието "за диалог и обмен", в последното ти изречение, е напълно лишено от смисъл. Както и на други места, когато не ти достига познание и опит, веднага запълваш това с чернобели размишления от дуален и изкключващ характер. Това е най-ниското ниво в менталното отразяване на света, но е неизбежно и оттук са налице и разминавания.

Щот трябва да покрият някакви академични стандарти в изказа - демек да се изразяваш сложно, за да кажеш нещо просто.

Така се отсяват и потенциалните критици. 

Хитроооо, хитреци са тия - в академичните среди... Хитрец е и въпросния КУН.

 

Хитрец, хитрец... ама плагиат.

Редактирано 23 август 201312 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Хитроооо, хитреци са тия - в академичните среди... Хитрец е и въпросния КУН.

Ма и ти правиш същото.

Ако не се бях усетил, още щеше да ме "пързаляш"...

Ма и ти правиш същото.

Ако не се бях усетил, още щеше да ме "пързаляш"...

ааааа, не може да бъде.

Аз съм честен, прям и откровен..."лъжец" .

Условията и разните "позиции" ти си ги поставяш, ти ме рисуваш като един или друг и после играеш на едно или друго с образите си. След това заявяваш че всичко е "детска игра".  Настояването как за теб са важни именно "обикновените" и как ти е писнало от заявките за необикновеност в комбинация с навика и автоматизма на множественото граматично число в изказа. Търсенето на вдъхновителни послания, с идеята че това било "съграждане" и фокуса на тия идеи в написаното от теб - проекциите са толкова очевидни.

Претенциите са едно, декларациите - друго. Но те са израз на нещо. Всичко е свързано и са парченца от подадени нишки от една тъкан.

 

Пет пари не давам за никакви очаквания и няма такива написани в думите ми.

 

Условието "за диалог и обмен", в последното ти изречение, е напълно лишено от смисъл. Както и на други места, когато не ти достига познание и опит, веднага запълваш това с чернобели размишления от дуален и изкключващ характер. Това е най-ниското ниво в менталното отразяване на света, но е неизбежно и оттук са налице и разминавания.

 

 

Даже си има име - сциентизъм. Да не се бърка със "сциентология".

Скоро четох статия в тази връзка и трябва да ти кажа, че тотално се обърках. Тия хем считат, че единственият път към познанието на реалността е естественонаучният метод, хем считат, че някои вярвания са уязвими във времето, защото преди хората не са разполагали с адекватни доказателства за тях, хем имат куража да заемат твърдата позиция, че с времето човечеството не би разполагало с още по-големи възможности, така че от гледна точка на бъдещето и настоящите доказателства да са уязвими и не най-адекватните...

И ако човек успее да преодолее респекта от академичния изказ и вникне в същността, остава объркан от "научността" на цялата позиция.

Нали установихме, че Рам е пророк на бог РАМММ. Тъй че... Какво очакваш? Пророците са такива дръпнати, защото са в постоянен контакт с Източника.

 

 

Пропуснала съм установяването....

 

Така ли започваше легендата:

Имало отдавна, много отдавна само едно " I AM". По-късно обаче, заради Лила, а тя била велика магьосница,   , това "I AM" започнало да се мисли за "I AM RAM"...

Пропуснала съм установяването....

 

Така ли започваше легендата:

Имало отдавна, много отдавна само едно " I AM". По-късно обаче, заради Лила, а тя била велика магьосница,   , това "I AM" започнало да се мисли за "I AM RAM"...

А можеш ли да разясниш какво е АУМ ?

Символ ОМ /АУМ/ . Значение и тълкование

 

Свещенният слог ОМ (  АУМ,  СОХАМ ) означава неназваното име на Бога, абсолют,, дао, съдържа в себе си смисълът на всички свещени писания, явява се първоначална вибрация на мирозданието.

Слогът Ом — това е първоначалният заук, творящ Вселената. Символ на безкрайността на духа, на Свещенното в света и в човека. Ознаменува победа над Хаоса. Помага да се установи връзка със нашата дълбочинна същност.

OM — свещен , "вечен слог", използван в индуизма и будизма по врем ена религиозни церемонии, при четене на молитви, в началото на текстове с религиозно съдържание.

OM се явява симсовл на най-голяма святост, Брахмана - Абсолюта на индийската философия и Бог на индуиската религия.

Символът ОМ има две форми на изразяване - комбинация от звукове и графичен знак.

Графическият символ  ૐ се състои от три букви (една буква на санскрит), над които е изобразен полумесец с точка на върха. По мнението на Шри Уиноба Бхаве, латинската дума  «Omne» и санскритската дума  «АУМ» са образувани от един корен, означаващ "всичко", и двете думи изразяват понятия всезнание, вездесъщност и всемогъщество.

Освен това слогът ОМ може да се преведе като "истинско", "да бъде така".

Думата "АУМ" произлиза от санскритския корен "ава", който има до 19 различни значения. Изследвайки тези значения в съвкупност, АУМ може да се изтълкува като символ на Сила, която: 

- има универсално значение

- управлява цялата Вселена

- защитава от нещастията в живота

- осъществява желанията на вярващите и наказва неверниците

- дава просветление

 

Фактически ОМ включва в себе си три независими звука. Всяка от тях отделно има собствено значение.

Някои тълкувания :

Буква А символизира "начало", "раждане" (адиматва); 
Буква У символизира "развитие", "трансформация", движение" ( уткарша ); 
Буква М — «разпадане», "гниене" (мити). 

В единство олицетворяват енергия, управляваща процесите на творене, усъвършенстване и разпадане на Вселената, или на самия Бог. 

Още тълкувания: 

 

Трите букви символизират три рода - мъжки, женски и среден, а целият символ означава всички творения заедно с Бог.

Трите букви обозначават три времена - минало, настояще и бъдеще, а целият символ - Бог, превъзхождащ ограничението на времето.

Буквите  А, У и М обозначават трите степени на йога  — асана, пранаяма и пратяхара, а целият символ въплъщава  самадхи — целта, към която водят тези три степени на йога.

Трите букви представляват мантрата  «Тат твам аси» («Това си ти»), или осъзнаване на божествеността вътре в себе си. Целият символ въплъщава това осъзнаване, освобождаващо човешкия дух от ограничеността на тялото, ума, интелекта и егото.


Проявяване на  ОМ

Съгласно индийските духовни науки Бог отначало е създал звукът, и от тези звукови вибрации се е създал целият феноменален свят. Нашето съществуване се състои от тези първични звукове, които се управляват от мантрата. Самата материя произлязла от звука ОМ, който затова се смята за най-свещен от всички звукове.

Този слог предшествал Вселената и от него било създадено всичко, включително и боговете. ОМ - това е коренен слог, космическа вибрация, която свързва атомите на света и небето. Упанишадите казват, че АУМ - това е Бог във форма на звук. Затова ОМ винаги се явява първа част от всички най-важни мантри както в будизма, така и в индуизма, например Ом Мани Падме Хум.


Как майсторите на Йога и Ведантите обясняват значението на ОМ

Много мантри започват с ОМ. Мъдреците от древните времена провеждали продължителни изследвания, експериментирайки със звука ОМ и неговите вибрации, медитирали на ОМ дълго време и достигали висше нива на осъзнатост. Затова те дали на света ОМ  като символ на Висшия АЗ, който напълва със себе си цялата Вселена.

ОМ – това не е дума, той няма точно значение, затова не може да се преведе на нито един човешки език. ОМ се явява всепроникващ звук, който непрекъснато звучи във Вселената. В състояние на дълбока медитация ние можем да чуем този звук. Пеейки ОМ, ние навлизаме в хармония с Вселената и затова чувстваме покой и блаженство. Всички звукове произлизат от ОМ, ОМ - това е матрица на всички звукове.

Редовното и многократно пеене на ОМ е способно да разруши целия стрес, който се натрупва у нас през живота ни. Всички негативни вибрации, страхове, тревоги и безпокойства, напрежение и раздразнение си отиват, и ние се намираме в състояние на тишина и спокойствие. ОМ - е най-дълбоката вибрация. Подобно на това, както след интензивен смях или силен плач ние се отпускаме и чувстваме облекчение, то така и след пеенето на ОМ идва дълбоко умиротворение.


източник : liveinternet.ru

 

Редактирано 24 август 201312 г. от АУМ (преглед на промените)