Да не би да си мислиш , че ти си се изкачил(а) до Юнг ?

Тук няма такъв , без изключения !

Друго е ако приемаш цитирането за знания и разбиране....което доказва обратното !

Дастатъчно е изписаното - огледало за пишещия !......

Не, аз знам, че нищо не знам.

Но пък знам, че съм по-осъзната от други, които не са осъзнати.

 

 Все пак той го е направил без лично да е бил в космоса.

Космосът е в нас и ние сме в него !

Примерът не се приема !

Редактирано 27 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Все пак той го е направил без лично да е бил в космоса.

От къде знаеш/знаем къде е бил?

Скеп, проблема е че не Спите, приятелю. То ако беше до спането, то си е само самичък.

Духовните жени, това вече е една много широка тема, много широка. Тук вече опирам до сенките и... дотам. Оставам в очакване на загряването. Хем ми дават бонуси, хем ме подгряват, ама пак не топля.

Сестро, заради тия думи, си заслужаваше днешното ми писане. И ти благодаря за тях. Когато разкриеш завесата, си най-точна, най-истинска. Сега вече думите придобиха съответственост, защото излезнаха от теб и носят твоят цвят потенциал, ниво и една неподправена стойност.

Жалко че идеалите с които се идентифицираш покриват това - защото то е най-човешкото и смисленото и за мен това има далеч по-голяма стойност от каквито и да са привнесени и припознати идеали. Поне за мен. Това си ти и това за мен има значение. Идеалите, хората, тренировките, плуването са само камуфлажа - мен ме интересува коя си ти зад тях. Именно това е "ядрото" сестро. И направи именно с нещо, което тук никой друг не прави, освен в редки изключения. Ако за теб това е "пълната скука" то за мен това е в началото на съдържанието и същността. Аз съм тук заради думи като тия, с  които описа себе си.

 

Хихи

Рамус нещо се размекна и разчувства...

Недей така, ще си изгубиш чара и имиджа, дето толкова старателно, уж, градиш.

От къде знаеш/знаем къде е бил?

 

Приемам твоето уточнението и на бай чечи. 

Но примера с музикантите остава.

Приемам твоето уточнението и на бай чечи. 

Но примера с музикантите остава.

...и с плуването също , но Айнщайн и Космоса е друга "дъвка" , или "бира" - според предпочитанията !

Наздраве , че му дойде времето ! А в това се състои мъдростта на живота.....!

Редактирано 27 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

ПОЗДРАВ за всички.

Хубава вечер!

Кое е по-важното ?

Ще ти кажа кое е важното, ако позволиш.

Важното е да помниш, че винаги, когато общуваш с някого е може би за последно.

Затова е важно какво казваш, както и как го казваш. Това е всичко и е много просто.

Важното е да помниш, че винаги, когато общуваш с някого е може би за последно.

Затова е важно какво казваш, както и как го казваш. Това е всичко и е много просто.

Абсолютно!!!!!

 

 

Поздрав и хубава вечер... и на купонджийското ти момиче, разбира се... 

 

ПОЗДРАВ за всички.

Хубава вечер!

Ще ти кажа кое е важното, ако позволиш.

Важното е да помниш, че винаги, когато общуваш с някого е може би за последно.

Затова е важно какво казваш, както и как го казваш. Това е всичко и е много просто.

А най-важното е човек да бъде винаги себе си. Да бъде честен и откровен и да казва това което мисли, а не това което другите искат да чуят. Защото в противен случай - ще лъже...и себе си и другите.

Редактирано 27 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

старозагорски реотани - бавно....., бавно...... бавно загряващи.

А, сакън, моля ти се, бързо палим

нееее, просто култово, СКЕП... !!!

Баси, добре че са някои неуморни хора тук. Че без тях няма дори да можем да се разбираме. 

 

Кога смяташ да спреш да съдиш хората и да им позволиш да си имат своите малки несъвършенства?

Щото те, несъвършенствата, няма да изчезнат, като с вълшебна пръчка, след като прочетат "великите ти и свръхоригинални" думи, а ще има точно обратния ефект.

И знаеш ли защо ще се получи обратния ефект? Защото ти не си абсолютен авторитет, нито абсолютен критерий.

Ти си просто не'къв ник, в не'къв форум. А хората се учат основно на база личен пример.

Примерът, който току що демонстрира за пореден път, пращи от арогантност. Не се ли усещаш? Толкова ли си се увлякъл, че чак си започнал да се самозабравяш? Много яко ти бяга мярката, а тя ти бяга, защото не обичаш хората. Ти вътре в себе си ги презираш. 

 

Да размажеш нечие достойнство с критика или да го запазиш с любов - кое е градивното?

Да ритнеш патериците на инвалида и да му се изсмееш в лицето за недъзите или с любов да му помогнеш да проходи самостоятелно, без тях? М, намаани ми брате?

 

 

Кога смяташ да спреш да съдиш хората и да им позволиш да си имат своите малки несъвършенства?

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=UvDpLfZL_B4&feature=endscreen

 

За теб Мери - СПЕЦИАЛНО.

За теб Мери - СПЕЦИАЛНО.

 

Но за по-фините неща са нужни по-фини подходи. Не е достатъчно условие това да можеш да свириш на някакъв инструмент, за да си композитор. При гениите дори е обратно – първо се случва музиката в главата им, след това намират материалния начин за нейното изразяване. Познавам достатъчно “неуки” музиканти, които сами са се научили да свирят. Емпиричният опит може да бъде предпоставка, но не е условие. Защото това са само механични умения, които са напълно лишени от живот.

Съжденията са адекватни, но условията за тях са ограничени. Примера за Скеп беше само насочващ, но не и изчерпателен, така е.

Има плуващи във вода, които така и не знаят нищо за водата, нищо за плуването, но плуват, защото са научени да правят определени движения, асистирани са, повтаряли са, били са прилежни.

Има и такива, които "знаят" много, а никога не са плували. Когато се касае за вътрешно израстване, тия примери не са съвсем съответствени. Защото се намесва съвсем нов фактор, който качествено променя споменатото

 

Става въпрос за път, реализиран чрез два условни процеса -

 единия - осъзнаване

другия - реализиране.

Обикновено (обобщено) при хората тия двете текат разбъркано и спонтанно. Защото го няма обединяващия фактор на тия двете. Ако това са "краката" на един пътуващ, те още не знаят че имат "тяло", че имат общ център, свързващо звено.

Затова примерите тук - за плуването и знаенето за водата тук нямат особено съответствие. Защото е налице качествено нов елемент - това е промяната на СУБЕКТА едновременно с неговия път, реализирано при затваряне на проективния цикъл. И начина на отражение на света е съответствен и рефлектира върху самия СУБЕКТ - оттам отново върху отражението, после отново в Субекта.

За да е налице това обаче, е нужен нов фактор, който е способен да затвори цикъла от проекции. И той се появява, когато субекта е узрял за него. Той е в очакване, той зрее и се развива, докато е способен да поеме важната си роля и функция. Неговата роля е толкова значителна, че той променя качествено вътрешния свят и се появява онова, което се нарича ТРАНСФОРМАЦИЯ. В психичния живот е налице само една възможност, която да се трансформира и тя да даде ефект върху цялата вътрешна реалност - това е понятието ИДЕНТИЧНОСТ - неговото ядро, което присвоява да е центъра на целия вътрешен психичен свят. Така той присвоява ЖИВОТА, следователно веднага всички психични защитни механизми работят за да го пазят.

 

Когато е налице само едностранно отражение, СУБЕКТА се реализира чрез действие, мисъл, реакция. Тук има само едностранна проекция - не се затваря цикъла обратно върху Субекта. Оттам - липсващата част от проекцията се запълва от специфичен защитен механизъм в мозъка конструиращ образи, за да запълни липсващия за мозъка аспект.

Пример за това са ЗНА-Е-НИЯТА - социалния опит рефлектира върху СУБЕКТА и той взима голяма част от житейския си опит директно, без да има лично участие в процеса на опознаването на света. Това формира в него несъзнателно "заключение" че щом знае, че щом отразява, значи  правенето не е необходимо.  Всъщност голяма част от емпиричното самоотпада, обезсмислена от предварителните постановки на придобитото, съчетани с мощен внедряващ фактор. За разлика от общи физиологични и основни психични положения, днешния живот вече предава на всеки нов социален член, огромен обем от знания, които преминават наготово чрез схемата на възпитанието, подражанието и ученето. Ролята на отделната личност е да ги усвои - голяма част от своето битие, тя отдава на това - първите години, най-бурните промени в тях, преминават през усвояване на готовия социален опит, през т.н. наречената "образователна система". Това е огромна енергия, но пък личността не разполага с друг вариант. Длъжна е да се адаптира и да усвои подаденото.

 

Повтарям - НЕСЪЗНАТЕЛНО. Навсякъде, включително и тук във темата, участниците присвояват към себе си един готов социален опит, предаден направо. Това става толкова неусетно и толкова естествено, че се изгубва "началото" изгубва се толкова важния момент - личното участие, личното откриване, личния контрол - кое, докъде, как, доколко. Кое е валидно, докъде е валидността му... На социалната личност остава някаква форма на лично дооткриване, на нагласяне общия социален опит към нея самата, за да се нагоди и адаптира към него. Но социалния модел остава ствола, центъра. СУБЕКТИВНИТЕ особености тук нямат действаща роля, освен като подчинена на социалната придобита информация. И тая им роля ги прави функцията на индивидуалното да е сведена само до "цвят", до нюанси. Това е неизбежно и особено в моменти на криза, обществените процеси следват своя несъзнателен психичен модел, който работи отвътре и в техните членове - затваря се и се капсулира, чрез система от процеси водещи към "затваряне", втвърдяване. А общата посока може да се характеризира с една дума - регресия. Възвръщането назад е готова психична защитна програма, която сработва първосигнално на психично ниво. От отделния човек - към мащаба на колектива - всичко е същото, разликите са само заради мащабите и според конкретните условия.

 

 

 

Разбира се - механизма при който при груповия живот се постановява социалния опит върху всеки негов член, е жизнено необходим за който и да е групов живот. Това има смисъл, за даден етап това е от жизнено значение. Без това не е възможно нито груповия живот, нито оцеляването на отделния социален член. Няма достатъчно време една отделна личност да постанови от нулата системата от изведено знание, необходимо за нейното социално битие. Дори за нейното лично битие. В началните моменти това е било оцеляващ фактор. И до днес животните живеещи в стада и на групи реализират този модел на поведение и това е доказало неговата оцеляваща функция и стойност.

 

Преминаването на социалния опит през отделната социална личност има смисъл, но не и когато се касае за друга форма на неин етап. Валидното и адекватното до този й момент, става неадекватно спрямо следващия етап - нейната промяна, променя и условията, променя и ценностите й.

 

Как рефлектира всичко това върху конкретния пример - за водата и плуващия... и знаещия, стоящ отвън до водата и разсъждавайки по нея. Всъщност и двата варианта сами по себе си не говорят за осъзнатост - по-горе казах - срещал съм хора, които просто плуват. Това беше една уникална за мен еврика, от която разбрах, че ако един човек прави нещо добре, това не означава нищо спрямо осъзнаването. Има хора които са чудесни специалисти, но изведени встрани от онова сред което се реализират, се оказва че са посредствени и несъзнателни до крайности.

Срещал съм разсъждаващи по всякакви въпроси, без дори миг на потребност да "потънат сами" във водите на това, което умуват. И двата варианта са лишени от онази стойност, за която всъщност аз тук пиша всички тия думи.

 

Няма никакъв външен признак по който може да се заключи кой до какъв момент от пътя си е стигнал. Няма никакъв външен универсален критерий. Гениалността като качество, не е достатъчно да направи един човек затварящ в себе си проективната система - или онова, което общо се нарича 'ХОЛИС' (единение, процес към вътрешно съединяване, обединяване на вътрешни аспекти, нива). Моцарт, както и АЙНЩАЙН са живяли един сложен и разкъсан личен живот, неспособни да съберат вътрешните си парчета. Това е много характерно, когато се касае за социалните идоли и икони, не се говори относно това доколко всеки от тях е имал "самосъбиращ се вътрешен свят". Просто това са черти и качества, които в настоящия социум, на водещата "западна култура" не са от значение. И никой не се интересува от тях. Такъв модел е бил сред културата на изтока. Може би - още е, защото в нея са налични канали, които пазят "спомена" чрез описания, концепции... Но не това е смисъла на един ИНДИВИД с ХОЛИ насока. Става въпрос за вътрешни трансформации, които имат своите параметри, условия. Това - да се изследват с апаратури, следвайки положенията на електромагнитните вълни, на мозъка, на зоните в него - е само фишек, само патерица с която хората от социалните и точни науки се опитват да вместят в представите си наличието на качествено нов момент във вътрешния свят. Няма как да стане - просто е несъответствено, но те опитват, защото няма друг вариант. Налице са процеси, които не е възможно да се опишат с действащата в момента парадигма. Дори не е само това - дори революция в парадигмата засега е невъзможна, защото както вече СКЕПСИС резюмира каквито и революции са социално, следователно и културно обособени. А докато е налице социум в този си сегашен вид, основан на досегашните заварени психични основи на своите членове, революция в смисъла, който придавам тук, е невъзможна. 

 

Темата е огромна и с безкрайна дълбочина. И е наивно да се търсят тук дори признаци на изчерпателност. Само фрагменти и опита ми да ги съчетавам... и дори това - не особено успешно - като прочитам отново и отново какво съм писал.

---------------------------------------------------------

 

Понеже това е дял за ЕЗОТЕРИКА, все пак да напомня нещо много просто и обикновено:

Когато се говори за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ, става въпрос за вътрешна психична трансформация. Опита да се вкара това в социални процеси от какъвто и да е характер, са напълно обречени. Ще е налице точно онова, което е оградено в груповите особености. Не повече... Няма как да се излезе от социалното ограничение, докато са налице социални взаимодействия. Това не е само логическо противоречие, това е несъответствие и в някакъв смисъл социалното трябва да се "самоубие".

Не зная как не се говори и не се разбира, че смисъла на ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ е с една обобщена посока - това е развитието на СЪЗНАНИЕ... към САМОСЪЗНАНИЕ - съзнание за субекта, носителя на съзнанието. Реализацията на това не става скокообразно. Това е дълъг, сложен и изключителен процес. Препрограмирането, което се спряга като опит за описание на трансформацията, не е съответствено на смисъла на процеса, но все пак няма друг начин да изразят "живеещите в кутията" за събития, които се случват за "живеещите в стаята". Всичко относно това ниво на битие е променено и не е съответствено, когато вече е минало през социалните канали. Опита на множество хора да привидят през него "спасение" и решение на вътрешни и социални конфликти, е наивинитет. Точно обратното е - смяната на социалния несъзнателен етап, с индивидуално самоосъзнат, е в някакъв смисъл СМЪРТ за настоящата социална идентичност. От нея нищо не може да се "пренесе". тя ще изпълни ролята си само на пъпна връв и на инкубатор. които спират да имат значение за "новороденото", когато формира самостоятелна форма на функции

 

Разбирам добре хитреците, които да искат да се възползват от познанията за вътрешната трансформация, но само до положения които да направят социалния им живот поносим, красив, стойностен или смислен. Това е идеален компромис, но е напълно невъзможен. И накрая да напомня - ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ към САМОСЪЗНАНИЕ е посока, която генерално променя вътрешните процеси на отражение. КАчествените трансформации, означават най-общо, че света, такъв, какъвто е сега за всеки от нас, не може да съществува. Нещо повече - няма как да съществуват много неща, които днес, за нас са от основно значение за идентичността ни - болка, страдание, желания, тръпка, цели, ценности, посоки, смисъл, удоволствие, радост, надежда, очаквания, обичане... Нищо от сегашните описания на света, живота и човека не може да се задържи.

Това е проблема - НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАДЪРЖИ. Всички пътуващи ще го опитват, докато разберат новото "СЕБЕ СИ" и ролята и мястото на това е битието. 

И докато тук социално се определя всичко, остават напълно неудачни приближенията да се спрягат въпроси, касаещи вътрешни холис-процеси. Това са два различни свята, две качествено различни реалности. Нищо от социалната не съответства на "следващата". И въпроса не е до реалностите. В "другата" реалност, се влиза само ОТВЪТРЕ - СВЕТА Е ПАК СЪЩИЯ. Но когато СУБЕКТА е трансформиран, се завърта нов кръг от проекции - вече на едно ново САМООСЪЗНАТО НАЧАЛО, разбиращо, вникващо, проникващо и дълбоко. СВЕТА Е ПАК СЪЩИЯ - но когато е налице качествено различен СУБЕКТ, е налице качествено различно отражение на света в него.

Става въпрос за път, реализиран чрез два условни процеса -

 единия - осъзнаване

другия - реализиране.

 

Рамус, би ли обяснил, какво означава процеса - осъзнаване, и как може да се докаже, разбере, че човекът е реализирал на практика това осъзнаване? По какво можем да разберем това?

Редактирано 28 август 201313 г. от АУМ (преглед на промените)

 

 

Написаното е логично издържано и може би лично преживяно, но не е нещо ново.

Въпросите, които задавам от известно време са - кой го пише това, на кого и с какъв мотив?

Без искрен отговор на тези въпроси написаното се превръща в механично тракане по клавиатурата - писане, заради самото писане или както самият ти отлично илюстрира - "хора, които просто плуват"...

Рамус, би ли обяснил, какво означава процеса - осъзнаване, и как може да се докаже, разбере, че човекът е реализирал на практика това осъзнаване? По какво можем да разберем това?

Може би ти е дълго горното - но в края му съм резюмирал, че НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ДОКАЖЕ - няма никакъв универсален външен критерий, според който еднозначно да се определи кое е осъзнаване, кой е осъзнаващия (се).

Ще те използвам - като задаваща въпроса, за да напиша нещо, което ти няма как да разбереш. Не те упреквам, проблем няма и той не е в теб. Разбирам че това може би ти създава дразнител, но някои неща не мога да ги променя. Не тук, не по този начин. Просто не мога и не е работата да го казвам според начина по който ти възприемаш света.

Ти не трябва да го разбираш. И то ще остане за теб така. Дори не е въпроса дали и какво ще направя...

Може би СКЕПСИС би свеждал, би опитвал да издокара съдържанието като го цепи или разделя, опростява или накъсва. Може би някой друг. Но не мога да го правя аз. Това е отговорност която не мога да поема - и да не ме разбираш, няма как да ти го поясня. Ако можеш, приеми го, Ако не - каквото решиш. Нямам претенция за нищо - каквото и да направиш (или ненаправиш) ще го приема за даденост и с уважение.

Хората, които са в състояние ще го разберат - макар и всеки по неговия си начин по който се отразява в него. Няма на света две еднакви отражения. Не са нужни - този принцип е против уеднаквяващата насока на социалното опитомяване и каквато и да е тя не може да се справи с неговото фундаментално значение.

===========================================

Опитите за "ориентиране" според някаква форма на "обективно" явление е атавизъм и това е несъответствено на разглежданото. Точно по това съм писал в края на горните думи. Мерките, съгласно които социалното описание ползва за ориентация и позициониране, не са универсални и са само според конкретиката на социалния живот и битие. И те не са достатъчни за да се уловят процеси, които са извън системата на социалните мерки.

 

Несъответствено е да говориш за хората в множество число, да питаш "по какво можем да разберем" - кои да разберете?. Толкова е пропито множественото, че граматическото множествено число се ползва напълно автоматично, напълно несъзнателно. колкото пъти обърна внимание на този прост факт и по него се мълчи.

Не можете да го разберете в множествено число. Когато можеш - ТИ и само ТИ ще го разбереш - по себе си. Няма как в него да сте ВИЕ, да сте "МНОЗИНА". Това се извършва отвътре в СУБЕКТ. Социалните фактори тук нямат никаква стойност и са просто остарели и несъответствени мерки и няма как да се МЕРИ ВЪТРЕШНОТО ПО ТЯХ. Не можеТЕ да се родите мнозина, не можете и да умрете в група. Живота и смъртта са индивидуален акт вътре в един СУБЕКТ. И е толкова просто че и БИТИЕТО НА СУБЕКТА е също толкова ИНДИВИДУАЛНО, колкото и живота и смъртта му. Това че се живее на групи има своето значение докато... После вече започва да самоотпада значението му за СУБЕКТА.

 

ВСИЧКИ САМОПОЗНАВАЩИ СЕ ИНДИВИДИ са били социални хора. И го носят в себе си през цялата си трансформация. Заради това, заради своят "социален аспект", който аз нарекох с условното обобщение "МАЛЪК", всеки ИНДИВИД, може с лекота да разбира социалното в себе си, защото вече има нова гледна точка спрямо него и това му дава чудесна нова переспектива, широта. Той има възможността да гледа на своя "малък" аспект както от ВЪНШНА гледна точка, така и през самия АСПЕКТ - отвътре (защото така или иначе го носи в себе си). Така - отвътре и отвън, той чудесно може да назлезе в социалния си аспект и да го изследва в цялост. Това разбира се е само до време, само докато са налице преходните процеси по трансформацията. Различни индивиди имат и различно значение спрямо социалното, от което всички те идват, така или иначе. Но понеже идват от него, в някакъв смисъл те го надрастват и надхвърлят неговите граници, неговите параметри и определения... Не е възможно всичко това ако вече вътре в самия ИНДИВИД не е формирано ново гнездо на идентичност. В някакъв смисъл това се случва без да се контролира. Може само да се асистира. Не може да се избере, не може да се отхвърли, не можеш да кажеш "не искам, не трябва, не мога" - това са детинщини и сега като ги пиша се усмихвам на нещата които трябва да кажа в такава форма...

 

Това е смисъла - само по себе си - само според СУБЕКТА. Няма никакъв критерий - както горе - в плуването или размишленията за водата. НЕ е критерий цял живот да се медитира, не е критерий че някой си говорил и разсъждавал. Не е критерий, че някой наричал друг "месия", светец, гуру, майстор, мъдрец, учител... Не е мярка дали и какво показва ЕЕГрафа - не са БЕТА-ВЪЛНИТЕ критерий за случващото се.

Не е критерий дали СУБЕКТА ще изглежда на външен вид като образа на АПОЛОН - с идеални мерки, според нечии конвенции. Не е критерий дали яде или пие, дали диша или се плези, нито е важно дали яде месо или пие бира. Тия неща идват с времето и самоотпадат с пътя към себе си. И не като се спират или забраняват, а просто по отпадането им като мярка, нужда или потребност, като зависимост или идентичност. като се забраняват или превръщат в мярка за социалните личности - горните положения просто се постановяват за критерий, но това е слагането на каруцата пред коня. Всички тия "външни признаци" са опити на хората да "имитират" път към себе си. имитацията й трябва копиране по признаци, подбрани от копиращия. Това правят всички деца - имитират възрастните. Това правят и всички социални деца - спират месото, забраняват си едно или друго, пускат си такава или такава коса, или живеейки с 'някаква форма на "чистота' но това е имитация. Тя ще дойде сама при движението на човека по пътя към себе си. Външните и социални признаци и мерки постепенно самоотпадат. И това става в тясна връзка на СУБЕКТА спрямо себе си и неговите вътрешни стъпки. Докато за имитаторите - ще са с идеята че това е вид "святост" - но някои признаци за святостта са направо психопатии и ако се използват като универсални мерки би настанал пълен цирк...

 

Едно и също нещо - направено от двама различни човека, дава различно измерение за всеки от тях. И няма как външен човек да разбере по "направеното". Винаги в основата на всичко е самия човек - едно и също направено ще е по два примерно диаметрално противоположни мотива. Мотива вече може да издаде КОЙ Е ЧОВЕКА. Но само за този, който вече е минал хоризонта и самия той има широк поглед и познания. Не като много е говорил или писал. Не като е отдаден на каузи или идеали. Не като е правил това или онова, не като изживява едно или друго...

 

Критерий няма - защото това са вътрешни процеси. Тяхното "време" на случване излиза далеч извън мярката на човешкия живот. Процесите текат уникално, защото тук вече напред излиза човешката уникалност - защото вътрешния свят е точно това - ВСЕЛЕНА. Вселената няма потребност от повторения, от копия.

Погледнато през призмата на променения човек нищо от социалното няма това значение каквото се спряга в социалните канали. Всичко е променено - всяка дума, всяко действие, всяка мисъл е придобиват различно значение, пълнеж, измерение и широта.

Едни и същи думички, едни и същи действия, едни и същи бездействия или насоки - според социалното ще се гледат по един начин, според социалните конвенции ще са ясни за социалните личности в тях. Но за ":РАЗЛИЧНИЯ" същите критерии ще са неуместни и невалидни. Онова, което социалните личности са свикнали да определят не важи за различния - той затова е различен. Социалните личности никога няма да могат да го разберат. Това би станало само и единствено когато е налице друг РАЗЛИЧЕН... и то на специфичен етап от пътя си към ИНДИВИДУУМА си, към СЕБЕ СИ. На определен етап РАЗЛИЧНИТЕ могат да се разпознават - прости форми на резонанси - защото все пак пътищата към ЕДИНЕНИЕТО могат да са много различни по вид, но са насочени към едно и също - навътре към себе си. Към едно невидимо за личностите място, наречено от тях АЗ, но придобиващо съвсем друга насоченост и стойност за САМОПОЗНАВАЩИЯ СЕ.

Редактирано 28 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 Това правят всички деца - имитират възрастните.

На моите учители им отнема доста време да ни отучват от това...

Редактирано 28 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

 

 

Рамус...Рамус...И на децата в детската градина е ясно, че това, което пишеш за множественото число, може да бъде синтезирано в "щом има стадна ориентация - писане в множествено число, няма самоосъзнатост - единствено число". Но аз ще ти кажа, че един самоосъзнат индивид никога не гледа на хората като на "стадо овце", за които основна грижа е само подсигуряването на тучна паша. Защото самоосъзнаването е онова, което ни отвежда до съзнанието за взаимосвързаността на вся и все.

 

Подобно отношение към хората, като към стадо, подсказва едно презрително отношение към човека и неговия вътрешен свят, едно необосновано подценяване на неговите възможности и потенциал, а самото наличие на презрение, е достатъчно красноречиво за мен. Но винаги допускам възможността да греша, а може би дори използвам това като провокация, за да стимулирам искрен отговор на въпросите, които зададох по-горе - кой пише това, на кого и с какъв мотив? 

Рамус...Рамус...И на децата в детската градина е ясно, че това, което пишеш за множественото число, може да бъде синтезирано в "щом има стадна ориентация - писане в множествено число, няма самоосъзнатост - единствено число". Но аз ще ти кажа, че един самоосъзнат индивид никога не гледа на хората като на "стадо овце", за които основна грижа е само подсигуряването на тучна паша. Защото самоосъзнаването е онова, което ни отвежда до съзнанието за взаимосвързаността на вся и все.

 

Подобно отношение към хората, като към стадо, подсказва едно презрително отношение към човека и неговия вътрешен свят, едно необосновано подценяване на неговите възможности и потенциал, а самото наличие на презрение, е достатъчно красноречиво за мен. Но винаги допускам възможността да греша, а може би дори използвам това като провокация, за да стимулирам искрен отговор на въпросите, които зададох по-горе - кой пише това, на кого и с какъв мотив? 

С децата се оправяй ти. Точно за тях си. Толкова си ангажирана да ми кажеш нещо, и го подминавам защото нито виждаш, нито четеш, нито разбираш.

Очевидно е за мен, а вероятно и за друг, че няма да попиташ ако внимателно беше прочела какво се пише тук и какво се разисква.

 

НО АЗ ЩЕ ТИ КАЖА... - ами... добре - казваш ми, аз какво да направя - да ти го сложа в очите ли.

Не го виждаш, няма как, няма с какво, няма причина. Това не е за теб. Когато нещо не разбираш, просто не го разбираш - къде е драмата в това. Нека аз да съм виновен, нека думите ми, нека причините да са навсякъде, но не и в теб. Ама "не било ново", ама било едно или друго, ама условия... Твоя воля. Наречи ме да съм все едно какъв.

 

Какъвто и да съм ще разбирам нещо което ти не можеш и е налице разминаване. За мен в това няма проблем. Не го искам, точно обратното. Имам още атавизъм в себе си и според него бих искал всички да се разбираме. И всички да ме разбират. Но не става. Не си виновна, нито си "някаква". Това не е лично, не е до отношение. Просто такъв е живота - докосват се за миг човешки посоки - ако резонират, добре, остават следите една на друга. Ако не - просто не са се срещали. 

Свободна си да направиш каквото и да е - не съм мъж, не си жена. Това е надполово, това е надличностно. Ако можеш ела на това ниво и веднага би разбрала много повече и няма да има нужда от тия въпроси и сама ще разбереш колко са далеч от онова, което изразявам. В някакъв смисъл "дистанцията" дори е повече полезна за теб. Така, че след като това е избора ти - да я оставим каквато е. И каквато си ти. Така или иначе ти написа че си "себе си" - поне в твоите очи.

 На определен етап РАЗЛИЧНИТЕ могат да се разпознават - прости форми на резонанси - защото все пак пътищата към ЕДИНЕНИЕТО могат да са много различни по вид, но са насочени към едно и също - навътре към себе си.

Мхм...

Това е като не чета внимателно и докрай.

Редактирано 28 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Просто такъв е живота - докосват се за миг човешки посоки - ако резонират, добре, остават следите една на друга. Ако не - просто не са се срещали.

А ако резонират една на друга и трябва да се разминат?!

Мислиш ли, че ако не резонират, просто се разминават, без да /си/ оставят следи?!

Този път наистина се надявам да не съм те разбрала, защото ако съм - и в двата случая си е страшничко.

Редактирано 28 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

 

 

Благодаря.

Отговорът беше точно такъв, какъвто предполагах, че ще бъде - пълен с претенции, надути бузи, гордост и обикновена суета човешка. Нищо ново, добре познато, с нищо не различаващо се, но с поредната претенция за "различност", придружени със щипка лицемерие и фалш.

Това е причината да няма резонанс между мен и теб. И никога няма да има. Докато не се простиш с "детската възраст", няма да можем да си говорим на равна основа, няма да се случи среща, няма да има и обмен.

 

С което се надявам да пропускаш моите постове така, както аз ще пропускам твоите от уважение към теб самия, като потенциал, но и в отговор на невъзможността съзнанието ти да проумее, че величието на нещата се състои в тяхната простота.

 

Бъди здрав!

А ако резонират една на друга и трябва да се разминат?!

Мислиш ли, че ако не резонират, просто се разминават, без да /си/ оставят следи?!

Този път наистина се надявам да не съм те разбрала, защото ако съм - и в двата случая си е страшничко.

Страшничко - за кого? За мен не е. Резонират, добре, разбират се около някакво ниво. Различните се опознават след като се "надушат". Различието при тях е естествено състояние. Различните не търсят съгласия, не търсят прилики, не търсят общи неща и това за тях да е едиственото около което могат да се "срещат". При тях всичко е динамично, няма изисквания, няма условия, няма правила - конвенса се осъществява от нулата, и може да протече за кратък момент до много високо ниво на разбирателство. Не са им нужни правилата на социума. Наличието на висока степен на САМОСЪЗНАНИЕ, ги прави лесно да влизат и излизат от каквито и да са правила, защото те не са в тях отвътре и правилата не им задават вътрешния периметър. Излизат извън всякакви социални граници и за тях вече няма съответствие. Такива хора не могат да се манипулират. разкъсването на връзките със социалните "плетки" ги прави да минават далеч отвъд тях. Това се отнася до всичко - говорене, дела, идеи, виждания. Задължително идеите изразяват кои са според делата си. И това не е "на части" - сега на работа съм един, после,. вкъщи - друг. После на гости - трети. Ако имам проблеми - една маска, с близки хора - друга маска... В същността си РАЗЛИЧНИТЕ СА едни и същи 25 часа в денонощието. Те мислят в единство и непрекъснатата промяна да рефлектира върху проективната им система - винаги е налична връзка. Такива положения като "настроения" пориви, импулси... ама искам, сега го искам, после го искам, идеали и идеологии - просто няма как да имат значение. Не че ги няма - просто това е територия, в която тия неща остават, а тя вече е "малката територия". Има ги, но от тях вече нищо не зависи, идентичността не е вплетена в тях, вече има други основи и тия, предишните - малките, детските - отпадат като важни и значими.

 

Не знам кое е страшното. Такива хора никога не се оплитат след като резонират. Няма значение че може да са мъж или жена. Различните са над социалните привички и наследства отновно отношенията. Това дали е налична допълнителна възможност за близост е само опция, но и без нея не пречи да установят обмен. Наричам такава форма на комуникация "КОНТАКТ", за разлика от другата, социалната, която се нарича "ВРЪЗКА". Взаимния обмен на основата на КОНТАКТ е доста близо до това, което в социума се нарича "ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ". Затова наричам сериозната форма на приятелство "отношения от високо ниво". Влизането и излизането от контакт е напълно свободно и то е част от самия СУБЕКТ. Въобще самостоятелността е много близо до аналогията с БЕБЕТО. Ембрионално то е свързано с майчиния организъм. Но когато настъпва раждането, се поставяват комплексни механизми, които разделят двата организма и новия става самостоятелен в новата среда. Разбира се - остава астралната пълна връв, която цял живот определени хора не мога да скъсат. Но това е - "ДУХОВНИТЕ ВЪЗРАСТИ" са етапите на вътрешно израстване и развитие. Те не са съответствени на физиологичната възраст, мерена като конвенс, по слънчевите и лунните цикли. Вътрешната възраст има други измерения, там "времето" тече различно. Често може да се видят деца, които имат поведението и отношението на "по-големи". И обратното - възрастни хора, с чисто детински пориви и импулси, неспособни на елементарно виждане и анализ и синтез. 

 

Отношенията между единиците съзнание е производно на нивата на самите единици. Принципа е прост - нивото на обмена и особеностите на обмененото, издават звената между които се води.

 

Та реторичното ми питане е пак това - къде е страшното? През моите очи може да е само на едно място - това, страшното. Това място е, силата да се задържа статуквото, познатото, рутината. Силата на заученото, на навика и автоматизмите. На възприетото и обусловеното, като котви, които да служат за универсални мерки.

Редактирано 28 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Страшничко - за кого? За мен не е. Резонират, добре, разбират се около някакво ниво.

 

Страшното /аз лично/ в този твой пост намерих в студината и безпристрастието, с което постигналият това ниво, трябва да живее със себе си, непрекъснато сякаш гледайки се отстрани...

А иначе това за разминаванията и единенията като връзки и приятелства и резонирането в социалната среда - то е ясно. И с белези и без, и със заедност и без, така или иначе интензитета на този резонанс отминава и нещата си идват по местата, подредени от времето, дори и ако нямаме сили да ги подредим самите ние...

 

Едит - добре... Разбрах... Страшно е, ако го погледна от моето си ниво. Гледащият се от своето си ниво... няма от какво да се плаши... Това, което за мен е страшно, за него има друго измерение...

ОК...

Редактирано 28 август 201313 г. от Merryl (преглед на промените)