Вало

Не става въпрос за висота, това е здрав разум, слабите и страдащите трябва да се защитават, най-добре е ако това става без прилагане на сила, но за съжаление това понякога не е възможно.

Ти как би реагирала в ситуация в която виновен агресивен пиян шофьор бие дете от кола, която е блъснал? Не се заяждам, любопитно ми е.

Здравият разум не вдига ръка.

Здравият разум спира вдигнатата ръка...

Ръката, която удря издава само още по-голямата си слабост и изявявя скритата си агресия - тоест огромния си страх...

Има си начини да се седира прекомерна агресия.

pulex

Я ми кажете нещо - защо никой религиозен човек не проявява търпимост към религиите, изповядвани от другите хора?

Защото толкова изповядва и своята...

Редактирано 3 март 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Нищо не разбирам.....

Ти пък! За какво ти е?

Нищо не разбирам.....

...не се притеснявай, и тя не разбира...

Най ми допадна съвета на Валентин и възнамерявам да го последвам точно след 2 часа.Току-що ми донесоха някаква водка "Firestarter" в кутия, направена като пожарогасител.Не бях виждал такава.Молдовска. От мъжа на жената, пътувала в пострадалата кола.Заради това, че с един юмрук откъснах пияния от дъщеря му.Семейството им просто се връщало от Румъния за Пловдив.Мъж, жена и двете им дъщери. Още ме болят кокалчетата на дясната ръка., но колкото и да съм безпристрастен, не можех да стоя и да гледам как бие пострадалото дете, което той беше блъснал.

Между другото да не мислите, че не съм оказал помощ на пияния ? Напротив-него прегледах първи.Всичко което трябваше да се направи съм направил.Безпристрастно.Екшънът започна след това, като докараха жените, които той беше блъснал.А след като го рендосах- го прегледах още един път-да не съм го повредил нещо.

"Firestarter"-може да се преведе като "Подпалвача","Подпалвачката" ....Не мислиш ли че е странно съвпадение?

Тъй като напоследък, странно защо станах редовен посетител на тази секция и ми се искаше да чуя вашите религиозни виждания.

Вярвате ли в някоя религия? Какво мислите за останалите? И като цяло какво е отношението ви към религиите като цяло? Има ли смисъл или това е просто човешка заблуда?

Вярвам в религията на душата, в религията на Любовта и я откривам навсякъде във всичко и във всички. Вярвам в целокупността на живота!

Имам един въпрос към пишещите в този раздел... От доста време чета всичко,което се пише тук,понякога вземам някакво участие,доста по-често си мълча и наблюдавам...Повечето хора,пишещи тук,безспорно са ерудирани,интелигентни и добри. Естествено,всеки си има някаква позиция - има хора,изповядващи различни религии,както и такива,които не са част от някоя конкретна религя,а вярват в някакви свои си неща. Всеки изразява себе си и възгледите си,което е нормално...Забелязал съм обаче някои неща...Често чета между редовете и понякога долавям чувствата и емоциите ви. И като че ли досега не съм срещнал някой,който да излъчва така жадуваната хармония,щастие,разбиране и т.н. Често виждам единствено едно вкопчване в знанията,в теориите,известна арогантност от типа на "колко много знам,а те как нищо не разбират"...Като че ли много хора са зависими от пътя,който са избрали,и се привързват към него и към своята "духовност", и това им пречи да бъдат просто нормални,обикновени,и да се наслаждават на живота. Искам да ми отговорите,ама честно : всичко това,в което вярвате или не вярвате,знанията ви,духовните ви практики,всички тези сложни теории за висши сфери,светове,материи,духове, и т.н., донесли ли са ви щастие? Накарали ли са ви да се почувствате наистина живи и в мир с всичко около вас? Донесли ли са ви душевен покой? Не питам от стремеж да се заяждам,просто наистина ме интересува...И не мислите ли,че ако не бяхте толкова "знаещи" и препълнени с информация,щяхте да се чувствате по-добре? Предварително ви благодаря!

Имам един въпрос към пишещите в този раздел...

От доста време чета всичко,което се пише тук,понякога вземам някакво участие,доста по-често си мълча и наблюдавам...Повечето хора,пишещи тук,безспорно са ерудирани,интелигентни и добри. Естествено,всеки си има някаква позиция - има хора,изповядващи различни религии,както и такива,които не са част от някоя конкретна религя,а вярват в някакви свои си неща. Всеки изразява себе си и възгледите си,което е нормално...Забелязал съм обаче някои неща...Често чета между редовете и понякога долавям чувствата и емоциите ви. И като че ли досега не съм срещнал някой,който да излъчва така жадуваната хармония,щастие,разбиране и т.н. Често виждам единствено едно вкопчване в знанията,в теориите,известна арогантност от типа на "колко много знам,а те как нищо не разбират"...Като че ли много хора са зависими от пътя,който са избрали,и се привързват към него и към своята "духовност", и това им пречи да бъдат просто нормални,обикновени,и да се наслаждават на живота. Искам да ми отговорите,ама честно : всичко това,в което вярвате или не вярвате,знанията ви,духовните ви практики,всички тези сложни теории за висши сфери,светове,материи,духове, и т.н., донесли ли са ви щастие? Накарали ли са ви да се почувствате наистина живи и в мир с всичко около вас? Донесли ли са ви душевен покой? Не питам от стремеж да се заяждам,просто наистина ме интересува...И не мислите ли,че ако не бяхте толкова "знаещи" и препълнени с информация,щяхте да се чувствате по-добре?

Предварително ви благодаря!

Ех, че хубав въпрос! Колко е истински само, колко е човешки... Благодаря ти за него!

За себе си мога лесно и бързо да ти отговоря - да, има знания, които наистина те правят щастлив - не говоря за някакви отвлечени пертурбации на замъглени съзнания, но да - има знания, които като впрегнеш в действие, можеш да направиш много хора щастливи - и да, аз всеки ден се чувствам така, като се огледам в очите на хората около мен.

А няколко часа преди да прочета този пост вървях по улиците и всички се спираха и обръщаха, защото държах огромен букет в ръце - почти колкото мен - не букет, а цяла градина, едва го удържах, но по-трудно ми беше да удържа усмивката си. Не успях и да се разплача, когато една майка ми го връчваше - от известно време не мога...

Но, да кажем, аз просто съм късметлийка, благодарна, при това, за което.

Имам един въпрос към пишещите в този раздел...

...

Не питам от стремеж да се заяждам,просто наистина ме интересува...И не мислите ли,че ако не бяхте толкова "знаещи" и препълнени с информация,щяхте да се чувствате по-добре?

Предварително ви благодаря!

Малко смело, но бих казал, че предимно съм щастлив, дори в ситуации в които би трябвало да не съм.

За мен няма противоречие между знанието и преживяването на щастие.

Аз знам, че това което знам винаги е много, много по-малко от това което не знам. Така че винаги съм начинаещ и се опивам да не съм привързан към това което си мисля, че знам.

Редактирано 11 март 200818 г. от Вало (преглед на промените)

Не съм много пълен с инфо, ама и малкото ми е по-скоро като тежест. Не съм щастлив, но не съм и нещастен - това понякога ме радва, а понякога ме натъжава.

На някои знанията помагат за себеопознаване, което е пътят към вътрешна омиротвореност , други се заплитат в тях, а има и хора ,които намират себе си само чрез житейските истини на опита.Изборът е личен.

Имам един въпрос към пишещите в този раздел...

От доста време чета всичко,което се пише тук,понякога вземам някакво участие,доста по-често си мълча и наблюдавам...Повечето хора,пишещи тук,безспорно са ерудирани,интелигентни и добри. Естествено,всеки си има някаква позиция - има хора,изповядващи различни религии,както и такива,които не са част от някоя конкретна религя,а вярват в някакви свои си неща. Всеки изразява себе си и възгледите си,което е нормално...Забелязал съм обаче някои неща...Често чета между редовете и понякога долавям чувствата и емоциите ви. И като че ли досега не съм срещнал някой,който да излъчва така жадуваната хармония,щастие,разбиране и т.н. Често виждам единствено едно вкопчване в знанията,в теориите,известна арогантност от типа на "колко много знам,а те как нищо не разбират"...Като че ли много хора са зависими от пътя,който са избрали,и се привързват към него и към своята "духовност", и това им пречи да бъдат просто нормални,обикновени,и да се наслаждават на живота. Искам да ми отговорите,ама честно : всичко това,в което вярвате или не вярвате,знанията ви,духовните ви практики,всички тези сложни теории за висши сфери,светове,материи,духове, и т.н., донесли ли са ви щастие? Накарали ли са ви да се почувствате наистина живи и в мир с всичко около вас? Донесли ли са ви душевен покой? Не питам от стремеж да се заяждам,просто наистина ме интересува...И не мислите ли,че ако не бяхте толкова "знаещи" и препълнени с информация,щяхте да се чувствате по-добре?

Предварително ви благодаря!

Самият факт, че седим и пишем тук, във форума означава няколко неща:

1.)търсим утеха

2.)графомани сме

3.)скучаем

4.)намираме щастието във величаенето на егото си

5)......

При всеки от тези случаи постигаме някакъв вид щастие-мимолетно, но вид щастие.Дали търсим утеха, приятелство, съмишленици или просто величаем егото си-намираме задоволяване на някаква потребност, която изпитваме.

Колкото до това-дали прочетеното е донесло покой-не-не е и не би могло да донесе покой.Защото неслучайно е казано "Блаженни са нисшите духом" . Самият факт, че някой се замисля дали е в покой или не е говори за липсата на такъв в душата му.Ако си щастлив -не се замисляш.

Просто живееш.

Замисля се знаещия и знанието го кара да търси промяна.

Аз съм атеистка, затова не го чета този раздел. всеки трябва да открие Бога в себе си, пътя към самия себе си.... The Road Less Traveled .....

Често виждам единствено едно вкопчване в знанията,в теориите,известна арогантност от типа на "колко много знам,а те как нищо не разбират"

Винаги говорейки с приятелите си за мирозданието,тоест когато аз говоря,защото от тях почти никой не се интересува от това,си казвам наум а понякога и на глас,че аз не съм по-различен от тях и ,че един човек не знаещ и дума от това,което аз знам,но вършейки добро и с добри мисли е 1000 пъти по напред от мен.

"...Като че ли много хора са зависими от пътя,който са избрали,и се привързват към него и към своята "духовност", и това им пречи да бъдат просто нормални,обикновени,и да се наслаждават на живота.

В днешния свят white hart ,да бъдеш нормален и обикновен човек повечето хора определят, по това,кой изкарва повече пари,кой с колко жени е спал,кой ще се обгради с повече вещи /коли,къщи,дрехи и т.н./

Нормалните и обикновени хора намаляха доста,погледни в какво се превръща света,навсякъде се образуват мегаполиси,в които хората са по-скоро роботи отколкото хора.

Хората взеха да служат на вещите,вместо обратното.И да, хората избрали духовната страна са зависими,но това не им пречи, а им помага,да не се превърнат в ходещи мъртъвци.

А иначе опитвам и от земните сладости,но чувствата ми взеха да се изменят,тоест сладоста вече не е сладост.

Искам да ми отговорите,ама честно : всичко това,в което вярвате или не вярвате,знанията ви,духовните ви практики,всички тези сложни теории за висши сфери,светове,материи,духове, и т.н., донесли ли са ви щастие?

Ако щастието се изразява в материалните неща,то наистина не ми е донесло щастие,дори ми е донесло тъга в този свят,и копнеж по далечните светове.

Разбирането на част от истината тук и сега,би те натъжило по-скоро,отколкото да те направи щастлив.Опазил не Господ от това да виждаме цялата истина.

Накарали ли са ви да се почувствате наистина живи и в мир с всичко около вас? Донесли ли са ви душевен покой?

Това да бъда по-добър и състрадателен ме кара да бъда по жив.На този свят някои хора са дошли за да вземат,други да дадат,бих искал ,и се стремя ,да бъда от даващите.

Душевен покой,малко хора го постигат.Мога да кажа,че ми е донесло разбиране и покой, за неща,за които хората ,обикновено се ядосват и изпадат в истерия или страх.

И не мислите ли,че ако не бяхте толкова "знаещи" и препълнени с информация,щяхте да се чувствате по-добре?

Както писах вече не е нужно да си знаещ и четящ,нужно е да си добър , даващ и с добри помисли.

А ти ,как се чувстваш ? Тоест би ли отговорил на собствените си въпроси ?

А ти ,как се чувстваш ? Тоест би ли отговорил на собствените си въпроси ?

Да,бих...Аз съм безкрайно далеч от повечето неща,за които чета тук...Понякога нищичко не разбирам от сложните теории и понятия,с които се борави в някои теми,и нямам претенциите да знам дори една десета от нещата,които някои хора,пишещи в раздела знаят. Аз не съм част от никоя религиозна или философска традиция,не практикувам нищо...Имам известен интерес към някои учения,които хармонират с вътрешното ми светоусещане,но до там. И не мога да кажа,че съм щастлив или нещастен - има ги и двата момента...Постигнал съм някакъв душевен мир,който,разбира се,понякога се пропуква... Доколкото видях от коментарите дотук - май всички са така...Именно затова зададох този въпрос,и нямах предвид материалните придобивки...Исках да разбера доколко отдаването ви на дадена религия,учение или философия ви прави щастливи.Това е...

Може би трябва да добавя, че съм щастлив не само от знанието, но и от проверката му, чрез практика. Разликата не е много голяма, (защото съм мързелив) но е достатъчна. Имам късмета обаче да се срещам с хора, които ползват будистките знания и методи повече време и по-упорито от мен и при тях наистина мога да "видя" разлика. Това което обединява тези хора е че са по-безстрашни, по-щастливи и по-добри.

Знанието ангажира мисълта...

Усещането за движение на пълноводна река, понякога мъдра и тиха, друг път бърза и помитаща... дарява живот, а живота след нея дарява радост...

Не знам дали съм щастлива с онова което имам сега, но знам че е хубаво да усещам движение.

И музика...

Не.

infinity1305, чест ти прави искренния и абсолютно простичък отговор.

За разлика от всички "отговорили" на въпроса на WhiteHart, ти го направи елегантно, без излишна поза и словоблудстване.

Вало също донякъде, но него го влече сложния изказ и отговорите на "истински човешки въпрос" малко се размива от същината.

Останалите просто не отговориха или го направиха доста високомерно и според прочетеното се оказа изведнъж, че те са знаещите, а ние незнаещите сме някаква плява от калта.Не ми се занимава да цитирам сега, но няма и особен смисъл честно казано.

Това е мое мнение.

Да споделя, че не разбирам грам от религия, учения, движения и прочие религиозни науки.Нищичко не разбирам.По тази причина само чета този раздел на форума отдавна, но това ще ми е първото (най-вероятно и последно) писане тук.

Моето скромно мнение е, че хора, които не могат да достигнат тъй нареченото щастие и собствен душевен мир се обръщат към религията (и производните и) и така по малко по-различен начин се чувстват добре.

Както ти самата каза "Знанието ангажира мисълта..." и като така ангажирана не и остава време да се занимава със собствените и житейски несгоди и катаклизми.

Аз лично се чувствам абсолютно на 100% щастлив и пълноценно ангажиран в личния, служебния и обществен живот.Може би заради това (и не само разбира се, но темата е по-дълга) не усещам необходимост да се задълбавам сериозно в религията.

Да, чета доста неща защото ми е интересно, но до тук.

Сега не ме нападайте моля.

Каквото и да кажете все ще е вярно.

Просто написах едно простичко мнение на простичък човек, незапознат със сложните материи на тематичната насоченост на този раздел на форума и се постарах този път изказването ми да не е "олигофренско", както ме определи един модератор в един друг раздел на форума.

infinity1305, желая ти приятен, усмихнат и слънчев ден!

На всички останали също...

Най-добри пожелания и за теб Алгор.

Искам да ми отговорите,ама честно : всичко това,в което вярвате или не вярвате,знанията ви,духовните ви практики,всички тези сложни теории за висши сфери,светове,материи,духове, и т.н., донесли ли са ви щастие?

На мен някои знания са ми помогнали да преосмисля живота си и преразгледам проблемите си. Фигуративно казано започнах да дишам пълноцено.

Всичко което се отнася за висши сфери,светове,материи,духове, и т.н. на мен не ми е интересно и не чета.

Вярата ми, и духовната парктика която следвам ми носи ми вътрешна радост и душевен покои.

...

Моето скромно мнение е, че хора, които не могат да достигнат тъй нареченото щастие и собствен душевен мир се обръщат към религията (и производните и) и така по малко по-различен начин се чувстват добре.

...

Не е задължително да си нещастен за да търсиш нещо отвъд личния, служебен и обществен живот.

Принц Сидхарта например е бил щастлив. До 29-тата си година е познавал предимно щастието и радостните емоции. Имал е и млада жена и му се е родил син. Предстояло той да управлява кралството. Какво повече да иска човек?

Тогава обаче осъзнал старостта, болестите и смъртта. Осъзнал преходността и непостоянството на всичко. Включително и на щастието, което изпитвал до този момент. Това преобърнало представите му. Той бил потресен и притеснен не толкова за себе си, а за близките си, за всички. Този проблем не му давал мира и той тръгнал да търси решение. За радост намерил. Пробудил се и станал Буда.

И казал: Всяко същество има буда-природа, има потенциала да бъде Буда.

Мисля шестия Далай Лама е написал едно такова стихотворение:

Ако момичетата бяха вечно млади

и виното не свършваше,

какво повече ни трябва?

Само споделям мисли.

Редактирано 13 март 200818 г. от Вало (преглед на промените)

Принц Сидхарта например е бил щастлив. До 29-тата си година е познавал предимно щастието и радостните емоции. Имал е и млада жена и му се е родил син. Предстояло той да управлява кралството. Какво повече да иска човек?

Щастие? Различни измерения...

infinity1305, чест ти прави искренния и абсолютно простичък отговор.

За разлика от всички "отговорили" на въпроса на WhiteHart, ти го направи елегантно, без излишна поза и словоблудстване.

Вало също донякъде, но него го влече сложния изказ и отговорите на "истински човешки въпрос" малко се размива от същината.

Останалите просто не отговориха или го направиха доста високомерно и според прочетеното се оказа изведнъж, че те са знаещите, а ние незнаещите сме някаква плява от калта.Не ми се занимава да цитирам сега, но няма и особен смисъл честно казано.

Това е мое мнение.

Да споделя, че не разбирам грам от религия, учения, движения и прочие религиозни науки.Нищичко не разбирам.По тази причина само чета този раздел на форума отдавна, но това ще ми е първото (най-вероятно и последно) писане тук.

Моето скромно мнение е, че хора, които не могат да достигнат тъй нареченото щастие и собствен душевен мир се обръщат към религията (и производните и) и така по малко по-различен начин се чувстват добре.

Както ти самата каза "Знанието ангажира мисълта..." и като така ангажирана не и остава време да се занимава със собствените и житейски несгоди и катаклизми.

Аз лично се чувствам абсолютно на 100% щастлив и пълноценно ангажиран в личния, служебния и обществен живот.Може би заради това (и не само разбира се, но темата е по-дълга) не усещам необходимост да се задълбавам сериозно в религията.

Да, чета доста неща защото ми е интересно, но до тук.

Сега не ме нападайте моля.

Каквото и да кажете все ще е вярно.

Просто написах едно простичко мнение на простичък човек, незапознат със сложните материи на тематичната насоченост на този раздел на форума и се постарах този път изказването ми да не е "олигофренско", както ме определи един модератор в един друг раздел на форума.

infinity1305, желая ти приятен, усмихнат и слънчев ден!

На всички останали също...

Интересно мнение - от една страна от позицията си на "простичък човечец" ти си позволяваш да наричаш съвсем "добронамерено" хората, които пишат тук високомерни, защото, да кажем, малко повечко са чели и са решили да споделят тук знанията си с другите. Къде видя някой да нарича някого кал и плява? Защо аз не виждам подобно нещо?... какво у теб те накара да видиш точно пък това...

Но пък видях, че от друга страна ти молиш да не те нападаме... Да те питам - защо ти да можеш да нападаш с "простичкото си мнение", а ние да не можем да нападаме? В какво се състои разликата между теб и така наречените от теб "високомерни"? Знаеш ли какво е това, което кара човека да отделя себе си от останалите и да позволява нещо на себе си, но не и на другите? Аз знам - и не защото съм от знаещите, а защото съм от тези, които се интересуват от знанието. Но знание, което може да се приложи за полза на хората - ето кое ме прави мен да се чувствам щастлива. Горе говорех за друго, но не съм длъжна никому да давам обяснения - който разбрал - разбрал, който не разбрал - "простичко" възхвалява собственото си неразбиране.

В добавка към горния си пост - всъщност не знам цялото стихотворение от шестия Далай Лама. Но си мисля, че дори и да бяхме вечно млади и виното да не свършваше, нямаше да е достатъчно да сме щастливи. Изхитряваме се да харесваме едни повече от други, да смятаме себе си или групата към която принадлежим за нещо повече от останалите, гневни сме когато нещата не се случват както очакваме, завиждаме, ревнуваме, живеем със спомени в миналото или очаквания за бъдещето, вкопчени сме в притежанията си - материални или духовни, постоянно искаме нещо - желанията ни нямат край. Позволяваме на обърканите си емоции да управляват думите и делата ни. Изобретили сме изключително разнообразни методи да не сме щастливи. И ги прилагаме дори без да осъзнаваме това.

В добавка към горния си пост - всъщност не знам цялото стихотворение от шестия Далай Лама.

Но си мисля, че дори и да бяхме вечно млади и виното да не свършваше, нямаше да е достатъчно да сме щастливи.

Изхитряваме се да харесваме едни повече от други, да смятаме себе си или групата към която принадлежим за нещо повече от останалите, гневни сме когато нещата не се случват както очакваме, завиждаме, ревнуваме, живеем със спомени в миналото или очаквания за бъдещето, вкопчени сме в притежанията си - материални или духовни, постоянно искаме нещо - желанията ни нямат край. Позволяваме на обърканите си емоции да управляват думите и делата ни.

Изобретили сме изключително разнообразни методи да не сме щастливи. И ги прилагаме дори без да осъзнаваме това.

Всичко това е нормално, Вало-и какво очакваш да бъде, след като сме създадени като мислещи същества, надарени със свободна воля ?

Християните смятат, че пълното щастие е в рая-защото там постоянно ще бъдем в общение с Бога-а това е най-висшето щастие. (личното ми мнение, че там ще бъде Рай, ако няма жени-защото ако имаше-каквъ Рай щеше да е)

Педофилите смятат, че щастието е в секса с невръстни.Садистите-намират своето щастие в измъчването на жертвите си.Мазохистите-точно обратното.Древните скандинавци са намирали щастието във пиенето на медовина, в компанията на валкюрии и в размазването на черепите на противниците си.

Маорите-древните жители на Нова Зеландия пък са смятали за върховно щастие изяждането на детска ръчичка, защото месото било най-крехко.

А-забравих-графоманите намират щестието си в изписването на страници с думи, които в крайна сметка не значат нищо.....

Къде е щастието, според вас ? Кое щастие ние е отредил Господ ? Сливането с него? Или обратното-отричането му ?

А може би в събирането на редки книги, изчитането им и след това в изливането на душевните си напъни на бял лист (или в интернет) ?

Казваш, че сме намерили изобретателни начини да не сме щастливи... А аз ти казвам, че във всеки един от примерите по-горе, хората са се чувствали щастливи. Дори светците, умирайки, разскъсани от зверовете на арените в древен Рим, или увиснали на кръстовете са изпитвали щастие, защото са вярвали, че ще се слеят с Бог.

Нима това не е целта-да изпиташ щастие?

Щастието го свързваме с плътските потребности, докато радостта е нещо друго.

Всеки се стреми към щастие...Без изключения. Понякога именно прекаленият стремеж пречи да го постигнем...

Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание.

ДЖАО-ДЖОУ

Звучи простичко,но е трудно изпълнимо...