Идеята, че човек е Бог е съществувала много преди християнството. Единствено Христос си позволява да говори за Абсолюта като за Отец, само поради пълното осъзнаване на своята тъждественост с Него. В това отношение той не е повече божи син и заедно с това Бог от другите хора, но той за разлика от тях, го е осъзнал. Чисто философски е лесно да се покаже, че съществуването на Абсолют изключва съществуването на каквото и да е извън него, отделно от него и различно от него. Дори и най-малкият атом във вселената има същия безкраен и божествен потенциал, както и всяко друго същество и е само въпрос на време, условия и усилия да го разгърне. Сегашната форма на човека е само един разрез от един безкраен процес, на все по-пълна изява на Абсолюта. Тя не е човекът, защото човекът е целия процес на смяна на едни форми с други, съответстващи на израстването (или по-точно на разгръщането) на съзнанието му, протичащ във вечността.

 

преди 13 минути, valkiria1 написа:

този Исус не беше ли част от Св. Троица -Бог ,който съществува едновременно като три личности.

Или пак виждаме поредния случай в който християните не познават догмите на религията си ?

Преди възкресението няма Света Троица!И няма три личности!

А, аз не съм по цитатите, аз съм по логиката.Нека някой богослов да се включи с цитати.

Бе то пише:

Най-важното свидетелство, взето от апостолските послания, е от св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Той пише: „Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно" (1 Иоан 5:7). Словото и Духът са посочени като равни с Отца свидетели, следователно те са такива Лица, какъвто е и Отец. И трите Лица са свидетели, те са божествени Лица и се различават помежду си, но по същност „Тримата са едно"[11].
5. И у св. апостол Павел има ясни указания, че Отец, Син и Дух Свети са три Лица и са в неделимо единство. Той пише: „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас" (2 Кор. 13:13). Тук трите Лица са различени не само по имена, но и по благата, които вярващият получава от всяко от тях. Истината за троичността на Бога и за взаимоотношенията на Божествените Лица се съдържа имплицитно и в следващия текст: „Един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас" (Ефес. 4:6) – Отец е над всички, Син е чрез всички и Дух Свети е във всички нас.

,но пише и това:

В Новия Завет има ясни указания, че Отец е лице, личност, а не някакво безлично начало. Самото име Отец, взето не за обозначаване на външното Му отношение към света и човека, показва Неговото ипостасно различие от другите две Божествени Лица. Отец не е това, което е Син или Дух Свети в триипостасната същност на Бога, Той е различна от Тях ипостас, различна личност. Това е ясно от приписваните Му свойства, например: „Никой не познава Сина, освен Отец" (Мат. 11:27). Тези думи показват, че Отец съзнава Себе Си като Отец и не се смесва със Сина, че Той е отделно от Сина лице. Същата мисъл се съдържа и в думите на Иисуса Христа: „Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори" (Иоан 5:20). Любещият е лице отделно от любимия, който също е лице. Както Отец е лице различно от Сина, така различно лице е Той и от Св. Дух, Който изхожда от Него (от Отца) (Иоан 15:26).

2.Син също е лице, различно от Отца и от Св. Дух. Той Сам учи: „Както Ме познава Отец, така и Аз познавам Отца" (Иоан 10:15); „Любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя" (Иоан 14:31); „Моят Отец досега работи, и Аз работя" (Иоан 5:17); „Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене" (Иоан 5:32); „Както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си" (Иоан 5:26). Цитираните тук текстове и други подобни на тях показват, че Син е отделно от Отца лице, че притежава самостоятелсност, разум, воля – притежава свойства, които са присъщи само на цялостна личност.

3. С името Дух Свети в Новия Завет се свързват различни отвлечени понятия (ср. Иоан 4:24; Гал. 3:2, 14; 4:6; Деян. 1:8; 10:38; 1 Кор. 12:11). Но не са малко и тези имена, които показват в Св. Дух същество самостоятелно и духовно, показват личност, която действа със самосъзнание и воля, различна от Отца и Сина. Това е засвидетелствал Сам Иисус Христос в прощалната беседа с учениците Си (Иоан гл. 14-16). Той нарича Св. Дух „друг Утешител" (14:16), а утешител може да бъде само самостоятелна личност, отделна от други личности. Този Дух е изпратен от Отца, за да настави апостолите във всяка истина, да им напомни всичко, което Христос им говорил (ст. 26). Той няма да им говори от Себе Си, а ще им говори каквото чуе от Отца и ще възвести бъдещето (16:13), „ще изобличи света за грях, за правда и за съд" (ст. 8), ще прослави Сина Божи (ст. 14).

Тоест тълкуването според мен е грешно.

 

преди 40 минути, valkiria1 написа:

Кажи след като в нашите писания ,той не е признат за пророк  и никъде не пише за него като за такъв, защо са упреците ,че ние не го признаваме?

От кои писания вие хората изповядващи Ислям научихте ,че той е чакания Расул  ?

Ах ти хубава сладурано, колко виртуозно само.Ти хич не ме питаш откъде знаем, но баш си питаш следното - ние хабер си нямаме в нашите писания за някой си Иса, вие сте научили за това поне 600г. след събитията, а искате от нас да ги признаваме.Ами признай сега(днес) бе Бадр нещо, което ще научиш след само месец, а от нас се иска да признаваме нещо за което ще разберем след 600г.
Така прочитам аз този въпрос.И оттук следва логиката да ти посоча във вашите писания къде се говори за Месията, да ти посоча текстовете, които вие не сте разбрали.И така ще трябва да обяснявам на една еврейка текстове написани на еврит, при без самият аз да мога да ги прочета.И това при хилядите мои подигравки с ахмаци  коментиращи текстове, които не могат да прочетат.Брех, брех.Заслужаваш да те нацелувам хиляди пъти. .

А ако трябва да бъда по-сериозен - отговора на този въпрос съвсем не е елементарен и ако желаеш, ще трябва да се впуснем заедно в дълбините на текстуалната критика на СЗ.Разбира се далеч нямам твоята подготвка в тази област, но си мисля, че ще е интересно.

За това явно си права:

преди 1 час, valkiria1 написа:

аз на едно друго място ,колко дълго и напоително обяснявах ,че Св. Троица е измислица и се появява след едни вселенски събори

Доктрината за Света Троица е формулирана от християнската църква в резултат от непрекъснати изследвания на Светото Писание, изяснявано в дебати и трактати и е първоначално формулирана на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. сл. Хр. по такъв начин, че формулировката да е в съответствие с библейските свидетелства. По-късно тази формулировка се подобрява в следващите вселенски събори. Най-широката библейска основа намираме в Евангелието според Йоан в Новия завет – всички твърдения на Иисус Христос за отношението между Отец, Сина (самия Иисус Христос) и Светия Дух.

Според Атанасиевия символ всичките три Божествени лица са вечни, всемогъщи и равни. Всяко лице е с Божествена същност и съществувайки заедно, те са един Бог. Поради това е абсолютно погрешно да се каже, че има три Бога или три Господа. Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог. Но Бог е Отец, Синът и Светият Дух.

В западната църква Августин от Ипон е известен със своята формулировка на Троицата и допринася много за формулирането на доктрината. Кападокийските отци Василий Велики, Григорий Нисийски и Григорий Назиански са по-известни на изток.

http://iconi.komentiram.com/светата-троица.html

преди 19 минути, M.Николов написа:

Най-важното свидетелство, взето от апостолските послания, е от св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Той пише: „Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно" (1 Иоан 5:7). Словото и Духът са посочени като равни с Отца свидетели, следователно те са такива Лица, какъвто е и Отец. И трите Лица са свидетели, те са божествени Лица и се различават помежду си, но по същност „Тримата са едно"[11].

Само дето посоченият текст  отсъства от древните текстове.Това е православен фалшификат отсъстващ в дрвените ръкописи.

Кои ръкописи?Евангелието на Йоан?

преди 2 минути, M.Николов написа:

Доктрината за Света Троица е формулирана от християнската църква в резултат от непрекъснати изследвания на Светото Писание, изяснявано в дебати и трактати и е първоначално формулирана на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. сл. Хр. по такъв начин, че формулировката да е в съответствие с библейските свидетелства. По-късно тази формулировка се подобрява в следващите вселенски събори. Най-широката библейска основа намираме в Евангелието според Йоан в Новия завет – всички твърдения на Иисус Христос за отношението между Отец, Сина (самия Иисус Христос) и Светия Дух.

Недей Николов, не се хващай на тази апологетика.Троичния догмат няма нищо общо с библията.И това съвсем лесно може да се докаже.

Не, аз също намирам много неточности в различните обяснения на догмата за Светата Троица.Прилича ми малко на тълкуванията на равините.

Редактирано 6 февруари 20179 г. от M.Николов (преглед на промените)

преди 15 минути, M.Николов написа:

Кои ръкописи?Евангелието на Йоан?

Ами ти цитираш първо "ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА", а сега питаш за Евангелието на Йоан

преди 5 минути, M.Николов написа:

Прилича ми малко на тълкуванията на равините.

А трябва да ти прилича на древногръцките философи като Платон,Плотин, Прокл, Порфирий.

Въобще не погледнах от къде е цитата.А аз съм цитирал от:

http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=153:2013-03-13-21-00-01&catid=43:2012-01-26-12-21-11

с цел да покажа противоречието в тълкуването.

Да.Разбрах, че става въпрос за недоразумение.Аз имах предвид, че текста от твоя пост, който цитирах е фалшификат. Той не присъства в приетите за основни текстове - Синайския и Ватиканския кодекси.Не е открит въобще в никой древен текст на НЗ и не може да служи като аргумент в полза на тр.догмат

преди 2 часа, badr написа:

 

А трябва да ти прилича на древногръцките философи като Платон,Плотин, Прокл, Порфирий.

Ми, не.Не са логически издържани, за да приличат на произведенията на древногръцките философи.

преди 15 минути, valkiria1 написа:

Николов,

къде те издуха вятъра тебе. Нали твърдеше това :
 

доказвам ,че твърдиш неща различни от тези писани в Библията  и цитирам Йоан. Събитието ,което описвам е много преди това за което твърдиш ти.

Дай първо да дефинираме Светата Троица и тогава да продължим.

 

преди 15 минути, valkiria1 написа:

Къде даде тълкуване на равините ,че да ги сравним ?

С такова усещане съм останал.

Редактирано 6 февруари 20179 г. от M.Николов (преглед на промените)

преди 4 минути, valkiria1 написа:

Бог Слово, т.е. Логосът, въплътил се в Иисус Христос от Назарет

И кога точно се е въплътил в Исус Христос?Като словото беше първо?

Редактирано 6 февруари 20179 г. от M.Николов (преглед на промените)

Аз за това пиша, че тълкуването е грешно.Примерно за мен коректно би било във вида-Бог, син(и то синът след възкресението заел мястото си до престола на баща си) и светия дух, всякакви други опити да се докаже троичното начало на Бог и да се свърже със Светата Троица са грешни.

преди 1 час, valkiria1 написа:

Ми ,да.

Св. Троица има корени в неоплатонизма. Св. Августин например е бил голям фен на неоплатонизма.

 Бадр  е прав. 

Ми, не

Виж как се е оплел като пиле в калчища.Ако беше съчинил по-логична и издържана история сега нямаше да го коментираме.Може и да е бил фен, но е далеч от идолите си.

Всъщност да не обвинявам само Св.Августин и други са участвали в проекта.

  Архимандрит Софроний пише: „Пряко познание от този вид по никакъв начин не може да бъде показано чрез логиката. Не може дори да бъде „определено”, като се използват идеи, с които борави човешкият разум”.

 

Ето защо не успявам да го разбера, явно.

 

 

Срещнах веднъж учител, за когото беше по-лесно да даде на децата по една свещ, която да запалят, а после да я използват, за да запалят още две, и така да им покаже, че са една светлина; но всеки земен пример има своите несъвършенства. „Във времената на вселенските събори отците на Църквата, в опит да приближат съвременниците си до познанието на откровението за Триединия Бог, прибягвали до различни аналогии от видимия свят или от духовната сфера на човека. Така те се борели срещу липсата на разбиране в онези от техните опоненти, за които учението за трите Ипостаси, за които е напълно невъзможно да се слеят, изглеждало като нарушаване на абсолютното единство на Бога. Но методът за обясняване на божествената същност посредством аналогии има и определени недостатъци и понякога може не само да не облекчи, но даже и да попречи на разбирането на учението. Защото не съществува нищо в целия сътворен свят, което да е напълно аналогично на триединството на Бога. Откриваме например аналогията със слънцето, което едновременно свети и топли. Или аналогията с единството у човека, който притежава „триада” духовни качества: ума, като образ на Отца, словото, като образ на Сина, и дъха, като образ на Светия Дух. Подобни аналогии не могат да предадат това, което трябва да се изрази, защото в Божествената Троица Логосът и Духът не са енергии на Отца/Ума, а ипостаси”. Децата не се нуждаят от предварително логическо разбиране, за да почитат Светата Троица като Живия Бог.

Редактирано 6 февруари 20179 г. от M.Николов (преглед на промените)

Редактирано 6 февруари 20179 г. от M.Николов (преглед на промените)

преди 2 минути, valkiria1 написа:

Иудаизма отхвърля Троицата .!!!

Жалко. Много е елегатна като концепция в тоз бинарен свят.

преди 3 минути, valkiria1 написа:

Ако все още не си загрял ,не защитавам догмата , а ти соча произхода така ,както го направи и Бадр.

Да, ясно ми е.А аз просто се опитвам да разсъждавам по темата.

А какво е иудаизъм?

преди 16 часа, valkiria1 написа:

В християнското богословие (теология) Светата Троица е основна доктрина, която се поддържа от повечето направления на християнството. На богословски език възгледът, че Бог е Св.Троица се нарича тринитарианство. Според тринитарианството, Бог е едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности (или ипостаси) (Бог Отец, Бог Слово, т.е. Логосът, въплътил се в Иисус Христос от Назарет и Бог Свети Дух), които заедно са Светата Троица.

/bg.wikipedia.org/wiki/Света_Троица

 

"1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." - Йоан

Тук още няма никакъв Исус Христос, но има слово.

"1:1 В начало Бог създаде небето и земята.

1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина." - Битие

Словото не е нищо повече от едно действие, от една активна проява на волята. Аз мога да хвърля камък в морето и да създам вълни. Вълните сами по себе си са нищо - те нямат собствена воля и не могат да следват друга посока освен придадената им от мен и от условията на средата. Човекът като надарен с дух, има собствена воля, въпреки че също в известна степен трябва да се съобразява с условията на средата. 

"1:2 То в начало беше у Бога.

1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." - Йоан

Това е много буквално казано. Всяко действие, всяка проява на воля, включително и човешката е проява на словото. Човек е индивидуалност, но в същото време той не може да бъде разглеждан като нещо различно от Бог. Как изобщо може да съществува нещо извън Бог, който обхваща всичко съществуващо и без който нищо никога не може да стане?

И това, както казах е идея съществувала много преди християнството. Примери могат да се намерят в упанишадите. Но там обемът е проблем. В трудовете на Шанкара идеята е широко застъпена.

на 6.02.2017 г. в 14:01, Shiniasu написа:

Идеята, че човек е Бог е съществувала много преди християнството.

Вероятно е съществувала и сега се шири в най-разнообразни форми, но не и в християнството. Виж идеята, че сам Бог е станал човек може да му се припише, и дори да се потърси паралел като при някои аватари на Вишну, например Кришна. Индуистите разглеждат като аватар на Вишну и Буда, появил се да ги отклони от... каквото там им е правилно. 

преди 11 минути, Shiniasu написа:

И това, както казах е идея съществувала много преди християнството. Примери могат да се намерят в упанишадите. Но там обемът е проблем. В трудовете на Шанкара идеята е широко застъпена.

Не, няма такава идея в християнството, никога никой не е смятал човека, и то всеки човек, за Бог. Само Христос е бог, и Отец е бог, и бог Св. Дух. Едно в три и три в едно. Нито единно или нещо подобно, а Недуално при това, както е и при Шанкара. 

Ако се придържаме към християнството в тълкуването на Библията, доникъде няма да стигнем. До 3-ти век в християнството се е застъпвала идеята за преражданията, после е била отстранена. Троицата реално нито един свещеник не може да ти я обясни - най-вече Светия Дух. Това са само останали думи.

Когато се говори за Христос в контекста на юдаизма, християнството и исляма, то няма как да не взема страната на християнството. Дори и разбиранията на християните за божествеността на Христос да не съвпадат с моите разбирания за тази божественост, то принизяването на Христос до пророк считам за недопустимо. Най-малкото като глава на една духовна йерархия, част от която са всички хора, Христос е единствената реална връзка, която можем да имаме в посока нагоре по тази йерархия. Ако приемем съществуването на някакво висша индивидуалност, която наричаме Бог, то Христос е единствената ни връзка с него, така както клонът е единствената връзка на листата със ствола на дървото. В някоя друга вселена, в някоя друга епоха, неговите функции може да заеме някоя друга индивидуалност, но за момента е той и в крайна сметка той въплъщава и проявява най-висшия идеал за божественост, която е достижима за съзнанието ни към момента.