Може да е малко извън темата,ама айде-днеска си затвърдих мнението че господ не съществува.На панахидата на роднина,припаднах в църквата.И не беше защото ми е мъчно и прочие.Просто седнах на стола и си припаднах.Хората се втурнаха да ме извеждат навън,хапнах сладко и се оправих.Помислете-на "свято място" припаднах и спрях да виждам за една/2 минути.

Може да е малко извън темата,ама айде-днеска си затвърдих мнението че господ не съществува.На панахидата на роднина,припаднах в църквата.И не беше защото ми е мъчно и прочие.Просто седнах на стола и си припаднах.Хората се втурнаха да ме извеждат навън,хапнах сладко и се оправих.Помислете-на "свято място" припаднах и спрях да виждам за една/2 минути.

Помислих... и не видях връзка! Обясни ни ако обичаш, как припадъка ти в църквата, доказва несъществуването на Господ?

Ето... можете да направите кръгова защита ако се наложи(ако преди това не си изтрошите главите от поклони )

Благодаря, но пред изгрева над реката Сен Лоран предпочитам раждането на космическият разум в Одисея 2001 на Кларк/Кубрик

Удоволствието е за мен Е, сега някой като го прочете това за боговете, към което напълно се присъединявам верно ще ни оплюе. Затова уважаеми вярващи приемате го така: всички богове, с изключение на вашия, са илюзорни проекции на свръх-аза, архитипове, делюзии и пр.

Скептичен, нямах предвид философско - психологичната трактовка на идеята за богове и божественост, които работят със сенки, последствия от "творчеството" на сома психея /психичното тяло/.

Вярвам, че ние, хората, наистина създаваме, поддържаме и развиваме астрални същности, някои от които могат да се нарекат и божества. Ние ги и отслабваме и унищожаваме, когато им дойде времето. Но и сме в тяхна власт, като следствие от своеволието и невижеството ни - един вид доброволно робство.И това робство се репродуцира с всяко следващо поколение, защото децата от малки се "дресира" да участват, поддържат и развиват консенсусната реалност на социума, към който принадлежат. Точно това поддържа Светът на Гнева /"Аврора..." на Якобс Бьоме/.

Колко жалко, да сме роби на собствените си кошмари, нали?

защото децата от малки се "дресира" да участват, поддържат и развиват консенсусната реалност на социума, към който принадлежат

Така и трябва, за да се поддържа равновесието.

Така и трябва, за да се поддържа равновесието.

Тъй де, инак ша ни се качат на главите и...

Сбогом, Богове,

сбогом, Кефове

Няма веч` рахат локум

Няма чок сикиш зулум

И ще станем кротки, кротки

кат` скопени дърти котки

без надежда, без джангър

кат` свинкя на общ яхър

:magnifier:

Може да е малко извън темата,ама айде-днеска си затвърдих мнението че господ не съществува.На панахидата на роднина,припаднах в църквата.И не беше защото ми е мъчно и прочие.Просто седнах на стола и си припаднах.Хората се втурнаха да ме извеждат навън,хапнах сладко и се оправих.Помислете-на "свято място" припаднах и спрях да виждам за една/2 минути.

По темата е. По пътя към Дамаск ап. Павел, който по това време усърдно преследвал христяните, временно бил ослепен от ярка светлина и чул глас: "Савле, Савле, що Ме гониш?" Това го обърнало към Бога. На теб ти се е разминало Интересно е как в зависимост от възпитание, културно-историческа обусловеност, емоционалност и пр. можем да интерпретираме сходни преживявания по съвършенно различен начин. Ако беше ревностен христянин напр. най-вероятно щеше да приемеш случилото се като доказателство за съществуването на Бог.

Скептичен, нямах предвид философско - психологичната трактовка на идеята за богове и божественост, които работят със сенки, последствия от "творчеството" на сома психея /психичното тяло/.

Вярвам, че ние, хората, наистина създаваме, поддържаме и развиваме астрални същности, някои от които могат да се нарекат и божества. Ние ги и отслабваме и унищожаваме, когато им дойде времето. Но и сме в тяхна власт, като следствие от своеволието и невижеството ни - един вид доброволно робство.И това робство се репродуцира с всяко следващо поколение, защото децата от малки се "дресира" да участват, поддържат и развиват консенсусната реалност на социума, към който принадлежат. Точно това поддържа Светът на Гнева /"Аврора..." на Якобс Бьоме/.

Колко жалко, да сме роби на собствените си кошмари, нали?

Жалко е, но е си има и добра страна, защото ако кошмарите са си наши, ако те са създадени и подържани от нас, можем да се освободим от тях. Разбрах те и имам едно наум, че винаги интерпретираш нещата през тази призма. Тези астрални същности се наричаха егрегори или греша?

Редактирано 23 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

По темата е. По пътя към Дамаск ап. Павел, който по това време усърдно преследвал христяните, временно бил ослепен от ярка светлина и чул глас: "Савле, Савле, що Ме гониш?" Това го обърнало към Бога. На теб ти се е разминало Интересно е как в зависимост от възпитание, културно-историческа обусловеност, емоционалност и пр. можем да интерпретираме сходни преживявания по съвършенно различен начин. Ако беше ревностен христянин напр. най-вероятно щеше да приемеш случилото се като доказателство за съществуването на Бог.

Жалко е, но е си има и добра страна, защото ако кошмарите са си наши, ако те са създадени и подържани от нас, можем да се освободим от тях. Разбрах те и имам едно наум, че винаги интерпретираш нещата през тази призма. Тези астрални същности се наричаха егрегори или греша?

И егрегори също - има си различни видове такива същности.

С различни наименования в различните езотерични традиции. Проблемът с този тип литература е, че човек трябва да може да отсява зърното от плявата. Имам предвид, че ако човек иска да учи физика напр. и си вземе, който и да е учебник ще получи общо взето вярна информация. Но ако се интересува от теми като тази, за която иде реч е най-вероятно да попадне на стотици тонове плява преди да стигне до нещо смислено, ако стигне...

Благодаря ти! Майтап си правиш, но знаеш ли, че на хора като проф. по биология Ричард Докинс, който е изявен атеист (повечето от неговите схващания са ми чужди, но въпросът е прнципен) и философът Дан Денет са били отправяни заплахи от религиозни фанатици. Е, на нас по-скоро няма да ни обърнат внимание...

Не се майтапя, но щом така ти харесва да мислиш... Фанатизмът не е присъщ само на религиозните.

Има и атеисти-фанатици.

Позачетох малко за Докинс, за мемовете и теорията, че мислите, както и различните поведения имат способността да се възпроизвеждат. Те се дублират чрез меметни процеси и паразитират върху приемници, които след това ги възпроизвеждат.

Да. С това ми е лесно да се съглася. Накъдето и да се завъртя, го виждам.

Благодаря, но пред изгрева над реката Сен Лоран предпочитам раждането на космическият разум в Одисея 2001 на Кларк/Кубрик

Най-същественото от поздрава ми беше опуса от "Тъй рече Заратустра" на Щраус.

и хексаграма на слънцето

но всеки възприема различно

Редактирано 23 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Не се майтапя, но щом така ти харесва да мислиш... Фанатизмът не е присъщ само на религиозните.

Има и атеисти-фанатици.

Позачетох малко за Докинс, за мемовете и теорията, че мислите, както и различните поведения имат способността да се възпроизвеждат. Те се дублират чрез меметни процеси и паразитират върху приемници, които след това ги възпроизвеждат.

Да. С това ми е лесно да се съглася. Накъдето и да се завъртя, го виждам.

На български излезе "Делюзията Бог" http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25238 , но програмната му книга е "Себичният ген" (1976). Една от основните му тези е, че хората са просто марионетки на гените. Последните разполагат с транспортно средство, което диша, движи се и се възпроизвежда. Всичко, което биомобила (т.е. ние) прави (любов, война, изкуство, религия, култура и пр.) се контролира много строго. На тази основа той дори успя да предложи етична система, в която даде вулгарно-дарвинистка интерпретация на нагласата ни към доброта, съпричастие и състрадание.

Има много критики към неговите схващания. Преди всичко от страна на епигенетиците, които не изследват поредността на строителния материал по продължение на ДНК, както генетиците в проекта за човешкия геном, а изследват факторите, оказващи влияние върху развитието на близо 23 хил. гена от зародиша до зрелия организъм. Те посочват, че Докинс подценява корелацията и взаимодействието между околната среда, поведението и наследствения материал. Чилийският невробиолог Франсиско Варела, един от създателите на теорията за автопоезата, чиято представа за съзнанието много ми импонира, в The Embodied Mind, посочва, че Доукинс анализира еволюционните процеси на много ниско ниво, т.е. на ниво гени нещата изглеждат едни, на ниво еко- или социо-културни системи - други. При добро желание, можем да провеждам анализ и на ниво атоми и така да обясняваме човешкото поведение Този подход се нарича редукционизъм. Идеята е, че сложните феномени, за да бъдат обяснени трябва да бъдат редуцирани до максимално прости. Тази грешка (за мен е грешка) допускат и много изследователи от областта на невронауките, които считат, че разликата между съзнанието и мозъка е чисто семантична, т.е. това е един и същи феномен, който изучаваме от две различни гледни точки (невробиологична и психологична). Инак меметиката е интересна дисциплина, макар че екстраполирането на дарвиновата теория в антропологията, социологията, културологията, изкуствознанието и къде ли още не, да ми идва малко в повече Подобни неща се случват периодично, т.е. на някой му хрумва някаква теория (диалектически материализъм, феноменология, структурализъм и т.н.) и после той или негови последователи решават, че това е дългоочакваната теория за всичко

След едно-две деситилетия настъпва разочарование и теорията заема полагащото и се място.

Редактирано 23 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Една от основните му тези е, че хората са просто марионетки на гените. Последните разполагат с транспортно средство, което диша, движи се и се възпроизвежда. Всичко, което биомобила (т.е. ние) прави (любов, война, изкуство, религия, култура и пр.) се контролира много строго.

Което не е далеч от това, което проповядват религиите, че Бог вижда и знае всичко. В този случай атеистът заменя бог с ген а и ми звучи много познато... нещо общо с Шамбала?!

На тази основа той дори успя да предложи етична система, в която даде вулгарно-дарвинистка интерпретация на нагласата ни към доброта, съпричастие и състрадание.

Предлага религийка хм...

Инак меметиката е интересна дисциплина, макар че екстраполирането на дарвиновата теория в антропологията, социологията, културологията, изкуствознанието и къде ли още не, да ми идва малко в повече Подобни неща се случват периодично, т.е. на някой му хрумва някаква теория (диалектически материализъм, феноменология, структурализъм и т.н.) и после той или негови последователи решават, че това е дългоочакваната теория за всичко

След едно-две деситилетия настъпва разочарование и теорията заема полагащото и се място..

Цикличност...

Благодаря за този пост. Стана ми интересно и вероятно ще си купя книгата. Вече рядко, но чета за обща култура.

Редактирано 23 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Да, предлага нещо като пантеизъм, ако питаш мен. В книгата му има интересни примери за това защо не е добре да се афишираш като атеист в САЩ напр.

Да, предлага нещо като пантеизъм, ако питаш мен. В книгата му има интересни примери за това защо не е добре да се афишираш като атеист в САЩ напр.

Подсети ме нещо... май не сме чоплили пантеизма и панентеизма. Доколкото знам първата концепция твърди, че всичко е бог, а втората, че всичко е в бога.

"Спецификата на Шелер е в това, че бог, природа и човек се намират в своеобразни отношения на еволюционна координация. Природата в съчетание с човека еволюира до равнището на бога, а бог в съдействие с природата реализира същностния потенциал, заложен в човека."

Феноменология...

Шелер ми е приятен за четене(пак ще го кажа-нямам философско образование и чета със собствен усет и без претенции за правилно разбиране) Та...според Шелер човек е способен на три вида знание:

1. на знание заради господство или достижения;

2. на образователно знание

3. на знание заради спасение.

Една мисъл на Шелер: „Изучавайте животните, и ще разберете колко е трудно да бъдеш човек.“-мнооооооого е прав

Редактирано 23 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Е, по-добре от П. Г. не бих могъл да обясня разликата между пантеизъм и панентеизъм. Пък и не е прекалил с терминологията, както прави понякога, когато започва да вика на мигновеността квантификация да речем. На мен пантеизма ми е малко смешен. Това е една прекалено аморфна представа за Бог. Както във всяка абстрактно понятие,така и в Бог можем да вложим значението, което ни устройва. Както казва физикът-нобелист Стивън Уайнбърг: "Ако пък толкова държите да наричате Бога "енергия" не се притеснявайте; то си има и своите предимства - току виж сте Го открили и в някоя купчина въглища..." А иначе Хусерл има много "деца" и Шелер е едно от тях. От класа е, разбира се, но всичките от това духовно родословие са такива. И Хайдегер, и Ясперс, че и Сартр с някои уговорки...

Редактирано 23 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

С различни наименования в различните езотерични традиции. Проблемът с този тип литература е, че човек трябва да може да отсява зърното от плявата. Имам предвид, че ако човек иска да учи физика напр. и си вземе, който и да е учебник ще получи общо взето вярна информация. Но ако се интересува от теми като тази, за която иде реч е най-вероятно да попадне на стотици тонове плява преди да стигне до нещо смислено, ако стигне...

Така си е...

Е, по-добре от П. Г. не бих могъл да обясня разликата между пантеизъм и панентеизъм. Пък и не е прекалил с терминологията, както прави понякога, когато започва да вика на мигновеността квантификация да речем.

На мен пантеизма ми е малко смешен. Това е една прекалено аморфна представа за Бог. Както във всяка абстрактно понятие,така и в Бог можем да вложим значението, което ни устройва. Както казва физикът-нобелист Стивън Уайнбърг: "Ако пък толкова държите да наричате Бога "енергия" не се притеснявайте; то си има и своите предимства - току виж сте Го открили и в някоя купчина въглища..." А иначе Хусерл има много "деца" и Шелер е едно от тях. От класа е, разбира се, но всичките от това духовно родословие са такива. И Хайдегер, и Ясперс, че и Сартр с някои уговорки...

Да. П.Г. много добре го е обяснил, целият разговор там е доста приятен за четене.

Но...

Основното в поста ми беше трите вида знание според Шелер. Интересното е, че има хора, които преминават през първите два и стигайки до третия осъзнават, че първите два са били загуба на време и нерви. И тогава едва разбират тежестта на всички тези лакомо погълнати дефиниции, доказателства, всичките тези рамки, в които непрекъснато са се опитвали да сложат живота. Обаче той не признава рамки и дефиниции. "Освобождаването" от тях вече е много, много трудно.

Оказва се, че вместо да "плуваме" с лекота в океана на живота, сме накачили тежести по себе си и се борим непрекъснато с тях, със собствените си "ограничения".

Това разбирам под объркване от многото концепции.

Разширяване на кръгозора(според мен) не означава трупане на знания, не и трупане на опитности, а разибране на връзките с всичко останало.

Иначе... ще има да повтаряме: "диалектика, диалектика, диалектика"... и няма да успеем да видим цялото.

Шелер е интересен, но идеята му, че човекът , като духовно същество е способен на обективна преценка за реалността е леко казано смешна според мен.

Аз считам, че именно виталността пречи на човека да обективизира реалността и той той е необективен.

1. на знание заради господство или достижения;

2. на образователно знание

3. на знание заради спасение.

Хубави стъпала.

Съвсем като при Хегел и възторженото превъзнасяне на човешкия дух.Накрая ще се съедини с Логоса и всичко ще е цветя и рози, нали ? И това не приемам за истина.

Чапек има една книга "Фабрика за абсолют".

Интересна е.

Да. П.Г. много добре го е обяснил, целият разговор там е доста приятен за четене.

Но...

Основното в поста ми беше трите вида знание според Шелер. Интересното е, че има хора, които преминават през първите два и стигайки до третия осъзнават, че първите два са били загуба на време и нерви. И тогава едва разбират тежестта на всички тези лакомо погълнати дефиниции, доказателства, всичките тези рамки, в които непрекъснато са се опитвали да сложат живота. Обаче той не признава рамки и дефиниции. "Освобождаването" от тях вече е много, много трудно.

Оказва се, че вместо да "плуваме" с лекота в океана на живота, сме накачили тежести по себе си и се борим непрекъснато с тях, със собствените си "ограничения".

Това разбирам под объркване от многото концепции.

Разширяване на кръгозора(според мен) не означава трупане на знания, не и трупане на опитности, а разибране на връзките с всичко останало.

Иначе... ще има да повтаряме: "диалектика, диалектика, диалектика"... и няма да успеем да видим цялото.

Ми така е, но само отчасти. Великият немски мистик Майстер Екхарт казва, че душата трябва да се отрече или сбогува с всичко и да се изправи пред Бог гола в състояние, в което нищо не желае, не притежава и не знае. Това е негативния път на бедността, който предшества позитивния път на обожествяването в учението на Екхарт. Но следва да имаш предвид и какво образование е имал той. Първоначално в Доминиканския орден в Ерфурт учи 3 г. Studium logicale (граматика, реторика и диалектика), 2 г. Studium naturale (аритметика, матемака, астрономия, музика) и 3 г. теология (изучаване на Светото писание и догматика). След това 3 г. учи във висшата школа в Кьолн и 3 г. в Сорбоната. Има няма 15 години. За да можем да кажем като Сократ "Аз знам, че нищо не знам", първо трябва да научим нещо, т.е. да установим ограничеността на познавателния ни хоризонт. Инак ще си мислим, че знаем всичко като един потребител от една съседна тема (сещаш се)

Редактирано 24 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

... . трябва да се отрече или сбогува с всичко и да се изправи пред Бог гола в състояние, в което нищо не желае, не притежава и не знае. Това е негативния път на бедността, който предшества позитивния път на обожествяването в учението на Екхарт. .....

Прилича на будисткия Път , като заменим обожествяването с нирвана

А защо е нужно да станем богове ?

Е, де ?

Прилича на будисткия Път , като заменим обожествяването с нирвана

А защо е нужно да станем богове ?

Е, де ?

Грешка, авария в тенджуратаааа....

Мастер Екхарт се води в наш`та канцелария, не го сурвай на изток

Грешка, авария в тенджуратаааа....

Мастер Екхарт се води в наш`та канцелария, не го сурвай на изток

А,а,а ....

Виноват - няма повече

Прилича на будисткия Път , като заменим обожествяването с нирвана

А защо е нужно да станем богове ?

Много прилича наистина. Между доминиканците, францисканците и дзен-будистите в Япония има обмяна на опит и много добри отношения. От будистка гледна точка отговорът биха били 4-те благородни истини. Екхарт, вероятно, би казал, че най-висшата способност на душата е божествената искрица и смисъла на човешкото съществуване е в това да я актуализираме. Тогава душата се връща в Бог и става божествена по благодат в степента, в която се отрича и отчуждава от самата себе си и всичко тварно:

"Когато човек е вече свободен от самия себе си чрез Бога и е никой, той е самият Бог, и не се оживява от нищо друго, освен от самия Бог, тогава той е ПО БЛАГОДАТ наистина същото, което е Бог по природа, и Бог не знае никаква разлика между самия себе си и този човек."

Това вече напомня на доктрините за зародиша/семето/природата на Буда (Татхагатхагарба) или недуалността между Брахман и Атман в Адвайта Веданта. Т.е. отговорът най-общо е, че вече сме божествени, или сме Буди, или сме Брахман и просто трябва да го открием. Разбира се, този по принцип оптимистичен и демократичен възглед често се профанизира напр. в ню-ейдж. Пък дали предпоставката (за божествената искрица, Буда-същността или Атман) е вярна, това е друг въпрос.

Редактирано 24 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

....

Пък дали предпоставката (за божествената искрица, Буда-същността или Атман) е вярна, това е друг въпрос.

Е точно в това е въпросът де ,дето го чепкаме като вълна на дарак

Лично аз или все още си седя на д-то и се чудя , аджеба дали да се спася или йок.

И неверникът ( неговата кожа) не ще да ми отговори на въпроса в блога си.

Грешка, авария в тенджуратаааа....

Мастер Екхарт се води в наш`та канцелария, не го сурвай на изток

Нашта канцелария Даже си има и документ за това - булата In Agro Dominic

Е точно в това е въпросът де ,дето го чепкаме като вълна на дарак

Лично аз или все още си седя на д-то и се чудя , аджеба дали да се спася или йок.

И неверникът ( неговата кожа) не ще да ми отговори на въпроса в блога си.

Постъпи като Паскал: ако има Бог пичелиш, а ако няма не пичелиш,но и не губиш

Нашта канцелария Даже си има и документ за това - булата In Agro Dominic

...се намята с плащеницата на заобикалящият го свят, за да може спокойно да върви навътре...

Е, не е напълно успял, късно /твърде късно/ папата го е осъдил като еретик.

Редактирано 24 юни 201016 г. от valentinus (преглед на промените)