Да видим какво казва Аллах?

Сура2 : 34. И когато рекохме на ангелите: "Поклонете се на Адам!", те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.

Сура20 : 116. И когато рекохме на ангелите: "Поклонете се на Адам!", те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.

Ако Иблис не е Ангел, то би следвало Аллах да каже - Всички Ангели се поклониха! Това е действителният факт! Но той казва - освен Иблис!

Аллах е накарал само Ангелите да се поклонят на Адам, а не и духовете!

Ако Иблис е Дух, той не се е възгордял, защото него Аллах не го е карал да се покланя на Адам!

Ти би ли посочил, къде Аллах е накарал Иблис да се поклони на Адам?

На коя заповед на Аллах, Иблис не се е възпротивил и се е възгордял?

Oтговор> Иблис и неговото дело

„Иблис принадлежал към една група ангели, които се наричат джинн и

които са създадени от огън (араб. ез.: нар ас-самум). Името му било

„пазачът“, и той бил един от чиновниците за рая. Всички ангели, освен

тази група от тях - джиновете – са създадени от светлина. Джиновете,

които са споменати в Корана, са създадени от пламъци (араб. ез.: маридж

мин нар). Човекът бил създаден от пръст. Първите, които обитавали

земята били джиновете. Те причинявали беди и проливали кръв и се

убивали помежду си. Тогава Аллах им изпратил Иблис с тази група

джинове, която била сред ангелите. Иблис и другите ги преследвали и ги

убивали, докато ги прогонили до островите и до границите на планините.

След като Иблис направил това станал арогантен и надменен и казал:

„Направих нещо, което никой до сега не е правил.“ Аллах видял, какво се крие в сърцето му, но ангелите, които били с Иблис, не видели.“ Тази

случка за причиняването на беди и проливането на кръв се посочва и в

Корана:

И когато твоят Господ рече на

ангелите: „Ще създам на земята

наместник.“ рекоха: „Нима ще

създадеш там някой, който ще

сее по нея развала и ще лее

кърви, докато ние Те славим с

възхвала и възнасяме Твоята

святост?“ Рече: „Знам, каквото

вие не знаете.“

[2:30]

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Този, който има една трошичка

високомерие (араб. ез.: кибр) в сърцето си, няма да влезне в Рая.“

И така мюсюлманинът трябва да избягва да мисли „Аз-ориентирано“,

защото първият, които използвал думата „аз“ е бил Иблис, както го

цитира Аллах в Корана: „Рече [Иблис]: „Аз го превъзхождам. Ти ме

сътвори от огън, а него сътвори от глина.““ [7:12]

В този аят от Корана се вижда и още нещо. Иблис казва: „Аз съм по-добър

от Адам, защото мен си създал от това, а него от друго.“ Това е точно

както днес, когато някой си мисли, че е по-добър от другия, понеже

произлиза от един определен народ, а другия не. Ако някой има такова

прекалено силно национално чувство, то той подражава в действителност

на дявола. Веднъж като избухнал спор измежду сподвижниците на

пророка и било казано: „Ние сме тези, а те са онези...“, пророкът (с.а.с.)

казал: „Мотото на джахилията? Оставете го (този национализъм)... той

мирише лошо.“От преданията на Табари и аята в Корана [7:12] се вижда и нещо друго:

Болестта била в сърцето на Иблис, но в началото не се е виждала. Едва

когато Аллах му заповядал да коленичи пред Адам, тя се показала на яве;тогава когато Иблис ясно заявява, какво е в сърцето му: „Аз го

превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина. “ [7:12]

.................................................................................................................................................

Аллах казва в [15:26-29]:

И сътворихме човека от

изсъхнала глина, от менлива

кал. [15:26]

А джиновете сътворихме от

пламъка на огъня преди.

[15:27]

Твоят Господ каза на

ангелите: „Аз ще сътворя

човек от изсъхнала глина,

от менлива кал. [15:28]

Аиша (р.а.) разказва, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

خُلِقَتْ الْمَلَائِكَةُ مِنْ نُورٍ وَخُلِقَ الْجَانُّ مِنْ مَارِجٍ مِنْ نَارٍ وَخُلِقَ آدَمُ مِمَّا وُصِفَ لَكُمْ

„Ангелите са създадени от светлина, джиновете от безпушечен

пламък от огън, а Адам така, както ви беше описано.“..........................................................................................................................................................

Аллах казва:

И сътвори Той джиновете от

пламъка на огъня. [55:15]

Пророкът (с.а.с.) е казал:

إِنَّ اللَّهَ خَلَقَ آدَمَ مِنْ قَبْضَةٍ قَبَضَهَا مِنْ جَمِيعِ الْأَرْضِ فَجَاءَ بَنُو آدَمَ عَلَى قَدْرِ الْأَرْضِ جَاءَ مِنْهُمْ الْأَحْمَرُ وَالْأَبْيَضُ وَالْأَسْوَدُ وَبَيْنَ ذَلِكَ وَالسَّهْلُ وَالْحَزْنُ وَالْخَبِيثُ وَالطَّيِّبُ وَبَيْنَ ذَلِكَ

„Аллах създал Адам от една шепа пръст, която се състояла от

съставките на цялата земя. И така са създадени децата на Адам -

хората, съответстващи на различните съставки на пръстта. И така

сред хората има червени и бели и черни и такива (чийто цвят на

кожата е) между това. И така има добри и лоши хора и такива,

които са между това..“

..........................................................................................................................

Иблис – дявола – става враг на Бог и съблазнител за хората

Аллах казва [38:71-85]:

71. Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.

72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”

73. И се поклониха ангелите всички вкупом,

74. освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.

75. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

76. Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”77. Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.

78. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

79. Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”

80. Рече: “Ще си сред отсрочените

81. до определения Ден.”

82. Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

83. освен Твоите предани раби сред тях.”

84. Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам -

85. непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”

...........................................................................................................................................

Ахмад предава: Уаки, Джала и Мухаммад - синовете на Абид - предават: Ал-Амаш ни предаде от Абу Салих, от Абу Хурайра, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

إِذَا قَرَأَ ابْنُ آدَمَ السَّجْدَةَ فَسَجَدَ اعْتَزَلَ الشَّيْطَانُ يَبْكِي يَقُولُ يَا وَيْلَهُ وَفِي رِوَايَةِ أَبِي كُرَيْبٍ يَا وَيْلِي أُمِرَ ابْنُ آدَمَ بِالسُّجُودِ فَسَجَدَ فَلَهُ الْجَنَّةُ وَأُمِرْتُ بِالسُّجُودِ فَأَبَيْتُ فَلِي النَّارُ

“Когато синът на Адам чете знака за поклон в Корана (араб. саджда) и след това се поклони, тогава шейтанът се отдръпва и плаче, при което казва: "О как боли, сина на Адам беше подканен да се поклони и той го направи, и така за него е предопределен Рая. И аз бях подканен да се поклоня, но не послушах и така за мен е предопределен огъня.”

Logoc-kaza> И защо не ме компроментираш като лъжа?

Посочи точно какво съм променил!Казваш, че нещо е променено, а не го посочваш!отговор>- направо ще пусна нова тема с > Предговор към Корана

от проф. д-р Цветан ТеофановКогато един човек не посочва факти, който отказва да каже къде ги е прочел, това означава, че го прави с цел да заблуди околните!

Я покажи твоят превод, че да видя дали наистина знаеш английски! Отговор >Аз като тебе , не се правя на '"ПРЕВОДАЧ", всеки като тебе ,ако използва гугъл преводач, защо тогава се учат хората- 4години -езикова- английски, +още- 4-5г за английска филология!

Знаеш ли английски, Приятелю? И ако не знаеш, как разбра, че съм превел грешно!

Знам, че си ученик все още и не учиш в английска паралелка!Отговор> не, не съм учениk и никой не ти дава права, да си правиш своите "преводи"(може би го знам, къде хадиса е преведен- нищо общо с това което си написал )

Един мюсюлманин казва, че Иблис е джин, друг казва, че е Ангел, който наричат джин!

Хайде сега уточнете се взаимно господа и тогава спорете с мен!

Бог да ви покаже истината!

Аре ве, нима не видя разликата в това което е написал и добавил(внасяйки своите си идеи и мисли(вредейки умишлено и неоснователно на исляма)) и посочил като източник?

Или не видя разликата в смисъла на превода, който е използвал(да,да написал си го е сам, я преведи си го, използвайки услугите на някой завършил английска филология !)

“Имат сърца, с които не схващат, имат очи,

с които не виждат, имат уши, с които не чуват.

Те са като добитъка, даже са по-заблудени.

Те са нехайните.” (Сура Ал-Араф, 179)

Да бе,то всеки се мисли за най-прав и праведен.Повечето хора виждат сламката в окото на другите,но някак си пропускат гредата в своето око.Намасте.

Ако допуснем съществуването на универсална същност (Бог), вероятността да има подобно учение нараства. Бихме могли да мислим и че е имало някаква проторелигия, от която са били повлияни всички по-късни. Или да обясним сходствата чрез процесите на заимстване и културен пренос. Или просто съвпадения и успоредно развитие, поради социо-културни и психо-биологични фактори. Възможно е матрицата на съзнанието ни да съдържа принципно еднакви архетипове... Много варианти, но аз поне нямам категорично мнение.

Ако допуснем съществуването на универсална същност (Бог), вероятността да има подобно учение нараства. Бихме могли да мислим и че е имало някаква проторелигия, от която са били повлияни всички по-късни. Или да обясним сходствата чрез процесите на заимстване и културен пренос. Или просто съвпадения и успоредно развитие, поради социо-културни и психо-биологични фактори. Възможно е матрицата на съзнанието ни да съдържа принципно еднакви архетипове... Много варианти, но аз поне нямам категорично мнение.

Предлагам да продължим разговора /който ми доставя голямо удоволствие/ в друга тема, за да не обидим нещо неволно нашите приятели - мюсюлманите, които се опитват да държат темата за корана чиста, без спам

Така, проблемът при разглеждане на тези сложни и всеобхватни проблеми допира, според мен, до мисленето ни.

Възможно ли е с притежаваната от нас мисловна способност да обхванем и различим някаква обективна истина за същността на нещата? Достатъчно добър инструмент ли е аристотеловата логика за осмисляне и проникване в тайните на битието? Дали строенето на мисловни модели на същностите и явленията е достатъчно добър метод за опознаване на реалността? И дали в тази реалност, в която се осъзнаване, е причинният свят, или тук регистрираме само отражението, сенките, на събитията?

Предлагам да продължим разговора /който ми доставя голямо удоволствие/ в друга тема, за да не обидим нещо неволно нашите приятели - мюсюлманите, които се опитват да държат темата за корана чиста, без спам

Така, проблемът при разглеждане на тези сложни и всеобхватни проблеми допира, според мен, до мисленето ни.

Възможно ли е с притежаваната от нас мисловна способност да обхванем и различим някаква обективна истина за същността на нещата? Достатъчно добър инструмент ли е аристотеловата логика за осмисляне и проникване в тайните на битието? Дали строенето на мисловни модели на същностите и явленията е достатъчно добър метод за опознаване на реалността? И дали в тази реалност, в която се осъзнаване, е причинният свят, или тук регистрираме само отражението, сенките, на събитията?

Според Кант ние никога няма да познаем нещата в себе си(ноумените) като напр. Бог, защото са трансцендентни по отношение на нашия опит. Ние познаваме само феномените, които са просто отражения. Към тази линия на разсъждение се е придържала западната философия от Просвещението до днес. Ако отхвърлим това ще ни обвинят в мистицизъм Твоето мнение какво е?

Удоволствието е мое!

Редактирано 1 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Според Кант ние никога няма да познаем нещата в себе си(ноумените) като напр. Бог, защото са трансцендентни по отношение на нашия опит. Ние познаваме само феномените, които са просто отражения. Към тази линия на разсъждение се е придържала западната философия от Просвещението до днес. Ако отхвърлим това ще ни обвинят в мистицизъм Твоето мнение какво е?

Удоволствието е мое!

Да, Кант нарича причинния /каузален/ свят ноуменален и феноменалният се явява само негово следствие. С това той продължава една идейна традиция още от Платон / Притча за пещерата / с ярка следа не само в Западната философия, а в културата на цяла Голяма Европа /Европа + Африканското средиземноморие, Предна и Мала Азия/. Не толкова в мистицизъм, колкото в абсолютен агностицизъм или материализъм бих изпаднал, ако не приема, че причинноста е на някакво друго ниво, в някаква по-висша реалност от тази, в която се самоосъзнаваме. В този аспект идеята за Първоизточник и Законодател е естествено продължение, независимо от нюансите...

Да, Кант нарича причинния /каузален/ свят ноуменален и феноменалният се явява само негово следствие. С това той продължава една идейна традиция още от Платон / Притча за пещерата / с ярка следа не само в Западната философия, а в културата на цяла Голяма Европа /Европа + Африканското средиземноморие, Предна и Мала Азия/. Не толкова в мистицизъм, колкото в абсолютен агностицизъм или материализъм бих изпаднал, ако не приема, че причинноста е на някакво друго ниво, в някаква по-висша реалност от тази, в която се самоосъзнаваме. В този аспект идеята за Първоизточник и Законодател е естествено продължение, независимо от нюансите...

Кант, обаче, е считал тази част от своя трансцендентен идеализъм за нещо съвършенно революционно, за "коперников преврат" във философията и метафизиката, макар че не е отричал приемствеността и да не е бил догматик като един Хегел да речем. И разбира се, Кант е бил агностик.

Идеята за Първоизточника е естествено продължение само когато приемем a priori същностно подредени причини, т.е. че казуалността действа в условията на един йерархично конструиран космос, в който всяко съществуване се обосновава чрез нещо стоящо над него, каквато е античната и средновековната представа. Това дава възможност на Аристотел и цяло съзвездие от мислители чак до Тома Аквински да доказват божието битие чрез невъзможността да има регрес ad infinitum (вечен, до безкрай). Този тип доказателства са a posteriori, защото са извлечени от нагледа или една сетивно установима реалност (за разлика от доказателствата на Августин, при които изходната точка е интроспективния опит) и прилагат принципа на каузалността. Достатъчно е да установим емпирично даден феномен, за да можем да поемем все по-нагоре и нагоре и стигнем до Бог, който е крайното, самодостатъчно и нередуцируемо битие.

Да вземем доказателството за първопричината, което накратко гласи, че нещо не може да се самопричини (да е причина на самото себе си), защото това е безмислено. Затова всяко нещо е следствие от причина, която на свой ред е следствие от причина... За да не изпаднем в безкраен регрес трябва да приемем, че има първопричина. Тази първопричина е Бог.

Това, обаче е валидно само в условията на вселена, която е стационарна, затворена, начална и крайна. Но ако вселената е отворена система, както твърди съвременната наука? Тогава:

Първо, нищо с необходимост не ни кара да извеждаме от редица обусловени причини една вечна първопричина. Тъй де, защо след като изключваме самопричиняването за останалите феномени, ще го допускаме за бог? Затова и въпросът "Кой е създал бог?" е напълно валиден в една отворена система.

Второ, това доказателство в най-добрия случай доказва съществуването на някаква абсолютна причина, но не на личен Бог надарен с атрибути като всемогъщество, всеблагост, всезнание и другите, които обикновено му се приписват. Между другото, всемогъществото и всезнанието са взаимно изключващи се свойства. Ако бог е всезнаещ би следвало да знае, че ще промени света, ако реши. Ако не знае това, не е всезнаещ, а ако не може да го направи не е всемогъщ.

Вие сте на ход

Редактирано 1 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Кант, обаче, е считал тази част от своя трансцендентен идеализъм за нещо съвършенно революционно, за "коперников преврат" във философията и метафизиката, макар че не е отричал приемствеността и да не е бил догматик като един Хегел да речем. И разбира се, Кант е бил агностик.

Идеята за Първоизточника е естествено продължение само когато приемем a priori същностно подредени причини, т.е. че казуалността действа в условията на един йерархично конструиран космос, в който всяко съществуване се обосновава чрез нещо стоящо над него, каквато е античната и средновековната представа. Това дава възможност на Аристотел и цяло съзвездие от мислители чак до Тома Аквински да доказват божието битие чрез невъзможността да има регрес ad infinitum (вечен, до безкрай). Този тип доказателства са a posteriori, защото са извлечени от нагледа или една сетивно установима реалност (за разлика от доказателствата на Августин, при които изходната точка е интроспективния опит) и прилагат принципа на каузалността. Достатъчно е да установим емпирично даден феномен, за да можем да поемем все по-нагоре и нагоре и стигнем до Бог, който е крайното, самодостатъчно и нередуцируемо битие.

Да вземем доказателството за първопричината, което накратко гласи, че нещо не може да се самопричини (да е причина на самото себе си), защото това е безмислено. Затова всяко нещо е следствие от причина, която на свой ред е следствие от причина... За да не изпаднем в безкраен регрес трябва да приемем, че има първопричина. Тази първопричина е Бог.

Това, обаче е валидно само в условията на вселена, която е стационарна, затворена, начална и крайна. Но ако вселената е отворена система, както твърди съвременната наука? Тогава:

Първо, нищо с необходимост не ни кара да извеждаме от редица обусловени причини една вечна първопричина. Тъй де, защо след като изключваме самопричиняването за останалите феномени, ще го допускаме за бог? Затова и въпросът "Кой е създал бог?" е напълно валиден в една отворена система.

Второ, това доказателство в най-добрия случай доказва съществуването на някаква абсолютна причина, но не на личен Бог надарен с атрибути като всемогъщество, всеблагост, всезнание и другите, които обикновено му се приписват. Между другото, всемогъществото и всезнанието са взаимно изключващи се свойства. Ако бог е всезнаещ би следвало да знае, че ще промени света, ако реши. Ако не знае това, не е всезнаещ, а ако не може да го направи не е всемогъщ.

Вие сте на ход

за съжаление си дадох сметка, че ми липсват знания и интелект да дискутирам с Вас.

за съжаление си дадох сметка, че ми липсват знания и интелект да дискутирам с Вас.

Скромничиш или се шегуваш с мен... Багодаря, че ми припомни за Платон и мита за пещерата. Има един хубав коментар по темата от Хайдегер, но съм го позабравил. Та като го прегледам можем да продължим. Още веднъж

...

Това, обаче е валидно само в условията на вселена, която е стационарна, затворена, начална и крайна. Но ако вселената е отворена система, както твърди съвременната наука?

...

Съвременната наука не твърди, нищо освен добре известните ни факти :

• Ентропията винаги расте.
• Температурата на открития космос спада.
• Минималната температура е 0°К.
• Максималната позволена скорост е тази на светлината.
• Минималните размери на корпускула са детерминирани от Константата на Планк в Уравнението на Де Бройл.
• Времето винаги "върви" напред.

Всички те ни говорят за детерминирана (с начало и край) Вселена. Дори и модерните Струнна и Мембранна теории не отиват по-далеч от "преливането" на енергия от едно измерение в друго - тъй наречения ефект на "Дишаща Вселена".

Има един хубав коментар по темата от Хайдегер, но съм го позабравил. Та като го прегледам можем да продължим. Още веднъж

след толкова поклони...

ще те щипна лекичко, scepsis...

казваш, че си борец против индоктринацията(промиване на мозъци) и в същият този момент се нуждаеш от преглед на коментар... далеч не съм против авторитетите и далеч не смятам, че мислите и думите ни могат да бъдат чак толкова уникални(вероятно в същия момент други хора мислят или говорят това, което казвам аз тук)

Въпросът беше можем ли с линейното си мислене да разбрем(осезаем) сакралното?(поне така го разбрах)

Моят отговор е - НЕ. Поне това знам досега от собствен опит.

Това, обаче е валидно само в условията на вселена, която е стационарна, затворена, начална и крайна. Но ако вселената е отворена система, както твърди съвременната наука? Тогава:

Може ли да ми кажеш с какво и как обменя енергия и материя вселената?

Може ли да покажеш уравненята на този пренос?

Къде и кой е осъществил експеримента доказващ преноса

Всички те ни говорят за детерминирана (с начало и край) Вселена. Дори и модерните Струнна и Мембранна теории не отиват по-далеч от "преливането" на енергия от едно измерение в друго - тъй наречения ефект на "Дишаща Вселена".

Чудих се дали да отговоря кратко ли по-надълго и накрая реши да е второто, защото повечето участници в този раздел се интересуват от религия и мистика, а не от физика. За darkterminal и другите, които са в час съм дал отговора си в по-черен цвят, за да не има губя времето да четат неща, които знаят.

Употребих термина "отворена система" не в строго физичен смисъл, а по-скоро за да подчертая контраста между античната (на Платон и особено на Парменид) и средновековна представа за един квазистатичен и йерархично подреден космос и съвременното схващане за динамична, управлявана от принципите на неопределеността и относителността, вселена. Посочих, че при регресивния тип доказателства става дума за субординирани класове от причини, двигатели и необходими същности (първите три от петте пътя на Тома от Аквино), за да не се създава впечатление, че се отхвърля възможността за безкрайни каузални редове от типа баща-син, семе-цвете. Давам си сметка, обаче, че подобно свободно използване на един технически термин може да предизвика двусмислици и да породи проблеми като посочения от теб. Всъщност, дори да не е мога да защитя правомерността на подобна употреба на термина "отворена система", опроверженията на основаните върху изключването на безкрайния регрес доказателствата ще продължават да са валидни, както е показал още Кант. Или по думите на Ясперс: "Всъщност така наречените доказателства по начало не са никакви доказателства, а път, по който мисленето се уверява в Бог." Или не се уверява

Следващото е и отговор на badr, който в една съседна тема изказа несъгласие с употребата на понятието отворена система при обяснението на парадокса за топлинната смърт на Вселената.

Втория принцип на термодинамиката (най-лаконичната му формулировка, както знаем е: не е възможно КПД на един двигател = 1 или както казва Келвин "Не съществува термодинамичен процес, чийто единствен резултат е превръщането на топлината в работа") е валиден без изключение за всички макропроцеси. Проблемът е, когато от това започнат да се правят смели екстраполации с произтичащите от тях философски и теологични обобщения като тези на войнствщите креационисти от вида на Харун Яхя. Една такава екстраполация е хипотезта за топлинната смърт на вселената.

През 1852 Келвин издава статия озаглавена "За проявяващата се в природата обща тенденция към разсейване на механичната енергия", в която прави следното смело космологично обобщение: "В материалния свят има обща тенденция към разсейване на механичната енергия " [...] Възстановяването на механичната енергия не може да се осъщстви при никакви процеси с неодушевени прдмети и вероятно никога не се осъществява от организираната материя - както растителната, така и подчинената на волята на одушевеното съществото." Аналогично мнение изказва и Клаузиус в статията "Ентропията на вселената клони към максимум" (1865): "Двете най-важни положения в мханичната теория на топлината могат да се формулират като основни закони на вселената в следния прост вид: 1) енергията на света е постоянна, 2) ентропията на света клони към максимум." Сега ще пробвам да формулирам хипотезата за топлинната смърт на вселената на някакъв разбираем език: налице е всеобща тенденция всички движения да се превръщат в топлина, а температурните разлики да се изравняват, докато общата енергия остава постоянна (първия принцип или закона з запазването на енергията), но губи способността си да се трансформира в други видове енергия и да върши работа. Малко тромаво стана, ама карай. Та идеята е, че бъдещето на вселената е изотермично равновесие, в което материята е еднородно хаотизирана и не протичат никакви процеси. Това е състоянието на топлинна смърт. Оттук и следните два парадокса:

I. Ако вселената е безначална, топлинната смърт щеше да е настъпила отдавна, а ние сме живото доказателство, че не е така.

II. Ако, обратно, вселената има начало, то енергията е трябвало да възникне, което противоречи на първия принцип.

Тези парадокси напомнят за първата антиномия на Кант, което ме впечатлява доста повече от научните чудеса в Корана, но това си е мое мнение. Ще спомена само за някой от решенията на тези парадокси, които са свързани с въпроса за употребата на термина отворена система по отношение на Вселената. Тъй като физиката не е стихията ми проявате снизходителност.

Флуктуационната теория на Болцман я пропускам като малко вероятна (накратко той допуска въз основа на статистическия характер на втория принцип, че познатата ни част от вселената е една гигантска флуктуация/отклонение от състоянието на изотермично равновесие).

Друга теория изхожда от предпоставката за безкрайността на вселената. Ако приемем, че е така, то втория принцип ще е невалиден на метаравнище. Защо? Защото ентропията наистина ще расте, при което системата ще преминава от по-малко вероятните към по-вероятните състояния, но за безкрайна система, която е съставена от безкраен брой частици всички състояния са еднакво вероятни и се осъществяват по безброй много начини. Алтернативно топлинната смърт ще е възможна за крайна вселена. Та решението тук зависи от решаването на въпроса за пространствената крайност/безкрайност на вселената. Това зависи от установяването на средната плътност на материята във вселената. Така имаме два модела: на разширяващата се или отворена вселена и на осцилиращата (пулсираща) вселена, която е затворена.

Термодинамиката основана върху ОТО (релативистичната термодинамика) твърди, че вселената по принцип не може да се разглежда като затворена система, защото гравитационните полета (промяната в пространствено-времевата метрика) играят роля на външни условия,които не са стационарни, защото вселената се разширява. В релативистичната термодинамика растящата ентропия не води до еднородно изотермично състояние и самото понятие за максимална ентропия и термодинамично равновесие губи значението си за отворени системи.

Решението на школата на Пригожин и другиразни също ще пропусна, защото няма пряка връзка с опита ми да обоснова правомерната употреба на термина отворена система.

На биологичната еволюция, която крайните креационисти като споменатия г-н Харун Яхя отричат, а умерените се опитват да примирят със своите вярвания чрез теории като интелигентния дизайн няма да се спирам, че и без това стана много дълго.

Данке за търпението.

след толкова поклони...

ще те щипна лекичко, scepsis...

казваш, че си борец против индоктринацията(промиване на мозъци) и в същият този момент се нуждаеш от преглед на коментар... далеч не съм против авторитетите и далеч не смятам, че мислите и думите ни могат да бъдат чак толкова уникални(вероятно в същия момент други хора мислят или говорят това, което казвам аз тук)

Въпросът беше можем ли с линейното си мислене да разбрем(осезаем) сакралното?(поне така го разбрах)

Моят отговор е - НЕ. Поне това знам досега от собствен опит.

И на мен ми е приятно да се запознаем!

Бе да ти кажа честно не мисля, че моделите на Калаби-Яу или М-теорията са плод на линейно мислене, ама карай. Но по принцип съм съгласен с теб.

Редактирано 3 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Термодинамиката основана върху ОТО (релативистичната термодинамика) твърди, че вселената по принцип не може да се разглежда като затворена система, защото гравитационните полета (промяната в пространствено-времевата метрика) играят роля на външни условия,които не са стационарни, защото вселената се разширява. В релативистичната термодинамика растящата ентропия не води до еднородно изотермично състояние и самото понятие за максимална ентропия и термодинамично равновесие губи значението си за отворени системи.

Да вселената се разширява, от това следва, че минимума енергия необходима за взаимодействие м/у две частици нараства.

Идва момент в който частиците не могат да си взаимодействат.

Дарктерминал ти го е написъл - Температурата на Космоса пада.

Ето защо Вселената трабва да бъде отворена система не към себе си, а извън себе си.Да получава енергия от вън. Иначе край на играта.

Нахвърлянето на едно място термини без връзка праву текста трудно четим.Но имаш плюсче от мен за положените усилия

Май е по-добре да пишем за Кант, който ми определено ми импонира.

Редактирано 3 юни 201016 г. от badr (преглед на промените)

Да вселената се разширява, от това следва, че минимума енергия необходима за взаимодействие м/у две частици нараства.

Идва момент в който частиците не могат да си взаимодействат.

Дарктерминал ти го е написъл - Температурата на Космоса пада.

Ето защо Вселената трабва да бъде отворена система не към себе си, а извън себе си.Да получава енергия от вън. Иначе край на играта.

Нахвърлянето на едно място термини без връзка праву текста трудно четим.Но имаш плюсче от мен за положените усилия

Май е по-добре да пишем за Кант, който ми определено ми импонира.

Я помисли до утре. После ще ти цитирам моите източници, които не са научно-популярни и не бъди толкова самонадеян. Или бъди - твоя работа.

Благодаря за плюсчето.

Я помисли до утре. После ще ти цитирам моите източници, които не са научно-популярни и не бъди толкова самонадеян. Или бъди - твоя работа.

Благодаря за плюсчето.

Моите източници са физичните закони.

Какво да мисля?

Прочети формулата за гравиационно привличане и виж то как пада с квадрата от разстоянието.

Моите източници са физичните закони.

Какво да мисля?

Прочети формулата за гравиационно привличане и виж то как пада с квадрата от разстоянието.

Дай да си изясним за какво спорим, щото аз нито отричам, че силата на взаимно привличане е правопропорционална на произведението масите и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието, нито отричам ентропията. Ставаше дума, че ако вселената е отворена система сценария с топлинната смърт не работи. За това ли спорим? Релативистичната термодинамика се основава върху ОТО, а не върху Нютоновата механика.

За пълнота ще спомена и термодинамичната теория за произхода на вселената на школата на Пригожин. Според нея изходното състояние на вакума, от който възниква вселената, е подредено и напомня преохладена течност. При флуктуации на вакума възникват масивни частици и когато масата има достигне някаква критична стойност, системата преминава в нова фаза, а имено - възниква вселена изпълнена с черни дупки. Последните се изпаряват след много кратко време, при което ентропията рязко нараства. По-нататъшното нарастване на ентропията е нищожно в сравнение с това на първоначалното избухване и възникват отпадъчни продукти и неравновесни обекти, от които по-нататък възникват звездите, молекулите и животът.

Мисълта ми е, че парадокса с топлинната смърт има няколко различни решения като всичко това са просто хипотези.

Сега нека да се върнем на понятието отворена вселена, за да видим какво се разбира под него.

Както знаеш, в зависимост от средната плътност на веществото във вселената нейното разширяване може да продължи неограничено или да спре след което ще започне да се свива. Космологичният модел на перманентно разширяваща се вселена е наречен отворена вселена, а този при който разширяването в бъдеще ще се смени със свиване - затворена вселена. Наблюдаваното във вселената светещо вещество дава такава стойност на средната плътност, според която вселената ще продължи да се разширява, но с тъй като голяма част от веществото не излъчва светлина (тъмна материя) засега не е ясно дали с тази скрита маса общата плътност няма да надхвърли критичната стойност и да започне свиване. И разбира се, геометричните свойства на пространството зависят от масата на веществото във вселената и водят до модели като хипербола (отрицателна кривина), при която разширяването е безкрайно (отворена вселена), сфера (положителна кривина), при което вселената ще е пулсираща (затворена вселена) и след свиванетото е възможен нов Голям взрив.

Мерси на теб и darkterminal, че повдигнахте въпроса. Това, което си изясних е, че за да не се получават двусмислици трябва да се избягва понятието отворена вселена (= разширяваща се). Опозицията е между статична или квазистатична вселена (от античната и средновековната представа чак до небуларните хипотези на Кант, Лаплас и Айнщайн) и еволюираща вселена (непрестанно разширяваща се или пулсираща).

А каква е връзката на всички тези теории с Бог? Според мен те нито доказват, нито отричат съществуването му. А според теб?

Редактирано 4 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Дай да си изясним за какво спорим, щото аз нито отричам, че силата на взаимно привличане е правопропорционална на произведението масите и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието, нито отричам ентропията. Ставаше дума, че ако вселената е отворена система сценария с топлинната смърт не работи. За това ли спорим? Релативистичната термодинамика се основава върху ОТО, а не върху Нютоновата механика.

За пълнота ще спомена и термодинамичната теория за произхода на вселената на школата на Пригожин. Според нея изходното състояние на вакума, от който възниква вселената, е подредено и напомня преохладена течност. При флуктуации на вакума възникват масивни частици и когато масата има достигне някаква критична стойност, системата преминава в нова фаза, а имено - възниква вселена изпълнена с черни дупки. Последните се изпаряват след много кратко време, при което ентропията рязко нараства. По-нататъшното нарастване на ентропията е нищожно в сравнение с това на първоначалното избухване и възникват отпадъчни продукти и неравновесни обекти, от които по-нататък възникват звездите, молекулите и животът.

Мисълта ми е, че парадокса с топлинната смърт има няколко различни решения като всичко това са просто хипотези.

Сега нека да се върнем на понятието отворена вселена, за да видим какво се разбира под него.

Както знаеш, в зависимост от средната плътност на веществото във вселената нейното разширяване може да продължи неограничено или да спре след което ще започне да се свива. Космологичният модел на перманентно разширяваща се вселена е наречен отворена вселена, а този при който разширяването в бъдеще ще се смени със свиване - затворена вселена. Наблюдаваното във вселената светещо вещество дава такава стойност на средната плътност, според която вселената ще продължи да се разширява, но с тъй като голяма част от веществото не излъчва светлина (тъмна материя) засега не е ясно дали с тази скрита маса общата плътност няма да надхвърли критичната стойност и да започне свиване. И разбира се, геометричните свойства на пространството зависят от масата на веществото във вселената и водят до модели като хипербола (отрицателна кривина), при която разширяването е безкрайно (отворена вселена), сфера (положителна кривина), при което вселената ще е пулсираща (затворена вселена) и след свиванетото е възможен нов Голям взрив.

Мерси на теб и darkterminal, че повдигнахте въпроса. Това, което си изясних е, че за да не се получават двусмислици трябва да се избягва понятието отворена вселена (= разширяваща се). Опозицията е между статична или квазистатична вселена (от античната и средновековната представа чак до небуларните хипотези на Кант, Лаплас и Айнщайн) и еволюираща вселена (непрестанно разширяваща се или пулсираща).

Защо реши, че има само два модела за развитие на вселената (безкрайно разширяваща се и пулсираща). Има вариант и на "замръзнала" вселена - т.е. вселената се се разширява, материята се охлажда, стига до долната гранична точка (0°К) и не може да се свие... На всичкото отгоре, за разширяването на вселената, съдим само по вторични признаци - и най-вече по факта, че повечето наблюдаеми галактики се отдалечават от нас (измерено по принципа на червеното/синьото отместване в светлинната им диря). Но това не е сигурен признак за разширяване! Тогава някои варианти отпадат, а други се появяват и нито един не е отречен или потвърден като сигурен.

А каква е връзката на всички тези теории с Бог? Според мен те нито доказват, нито отричат съществуването му. А според теб?

Кой управлява танца на енергия/маса/времето, кой го е постулирал, кой го е сътворил, кой съблюдава неизменната е приложимост на законите, по които живее Юниверсума? Наречи го както искаш. Аз го наричам Господ, а ти?

Защо реши, че има само два модела за развитие на вселената (безкрайно разширяваща се и пулсираща). Има вариант и на "замръзнала" вселена - т.е. вселената се се разширява, материята се охлажда, стига до долната гранична точка (0°К) и не може да се свие... На всичкото отгоре, за разширяването на вселената, съдим само по вторични признаци - и най-вече по факта, че повечето наблюдаеми галактики се отдалечават от нас (измерено по принципа на червеното/синьото отместване в светлинната им диря). Но това не е сигурен признак за разширяване! Тогава някои варианти отпадат, а други се появяват и нито един не е отречен или потвърден като сигурен.

Кой управлява танца на енергия/маса/времето, кой го е постулирал, кой го е сътворил, кой съблюдава неизменната е приложимост на законите, по които живее Юниверсума? Наречи го както искаш. Аз го наричам Господ, а ти?

Моделите са много повече, разбира се, споменах два от най-известните.

Ако под религиозност разбирате усещането, че зад всичко, което можем да опзнаем емпирично, се крие и нещо недостъпно за нашия разум, чиято красота и възвишеност стигат до нас само откъслечно, то тогава и аз съм религиозен.

А. Айнщайн.

Но това не е онази карикатурна, антропоморфна версия за Бог, представена в много религии. Представата ни за Бг следва да еволюира заедно с нас, т.е. един гневлив, дребнав, ревнив и отмъстителен Бог няма място през 21 в.

...

Кой управлява танца на енергия/маса/времето, кой го е постулирал, кой го е сътворил, кой съблюдава неизменната е приложимост на законите, по които живее Юниверсума? Наречи го както искаш. Аз го наричам Господ, а ти?

Ако нещо е сътворено, то тогава според мен разумен е въпроса кой е сътворил твореца.

Друга версия е че светът какъвто го познаваме съществува като резултат от мислите, думите и делата на безкрайния брой същества, които го обитават. Или по скоро изглежда, че съществува. Нито едно от нещата които ни заобикаля няма абсолютна природа. Всяко нещо е временна съвкупност от други неща. Всичко се появява (от причини и условия) променя се през цялото време и рано или късно изчезва. Този танц се случва от безначални времена.

Това, което е абсолютно е осъзнаването, което наричаме свой ум. Когато осъзнаем и преживеем това, по-горното описание става лична опитност.

С това не искам да налагам идеята че няма Господ, по-скоро искам да кажа, че е възможно обяснение на света, без такава сила.

По важното според мен не е кой в какво е избрал да вярва. По важното е да се научим да уважаваме различните от нас и техния избор. Да се опитаме да следваме пътя си и да постигаме целите си без да причиняваме страдания на другите.

Ако нещо е сътворено, то тогава според мен разумен е въпроса кой е сътворил твореца. 

Твореца е вечно съществуващ, никой не го е създал. Затова Той казва че името Му е Аз Съм Този Който Съм, т.е. Вечно Съществуващият. Приеми че не можеш да разбереш своя Създател точно както гърнето не може да разбере грънчаря и не може да го анализира и ще си на прав път.

Твореца е вечно съществуващ, никой не го е създал. Затова Той казва че името Му е Аз Съм Този Който Съм, т.е. Вечно Съществуващият. Приеми че не можеш да разбереш своя Създател точно както гърнето не може да разбере грънчаря и не може да го анализира и ще си на прав път.

Ако не приема, какво ще бъде твоето отношение към мен и към всички, които не приемат твоята гледна точка?

...

Но това не е онази карикатурна, антропоморфна версия за Бог, представена в много религии. Представата ни за Бг следва да еволюира заедно с нас, т.е. един гневлив, дребнав, ревнив и отмъстителен Бог няма място през 21 в.

Представата за Господ е персонална и всеки определя сам определя кога и какво място заема тя в неговия мироглед...

...

По важното според мен не е кой в какво е избрал да вярва. По важното е да се научим да уважаваме различните от нас и техния избор. Да се опитаме да следваме пътя си и да постигаме целите си без да причиняваме страдания на другите.

Хъм, "Безкрайна любов и вечен мир"! Не е лошо като пожелание, но май само до там

Ако не приема, какво ще бъде твоето отношение към мен и към всички, които не приемат твоята гледна точка?

Ами, ще имаме две идеи и ако твоята не е войнствено налагаща се. ще 'зема да те питам, какво се е случило през 1244 в Лангедок...

Хъм, "Безкрайна любов и вечен мир"! Не е лошо като пожелание, но май само до там

Някои хора го пожелават и го живеят.

Качеството на живот на Земята като цяло, зависи от всеки един поотделно.

Свободен избор.

Не бих казал, че е необходимо да сме толерантни към нетолерантността.

Пътят към лично щастие не би трябвало да е за сметка на страданието на други.

Ето гледната точка на един будистки лама, Дзонгсар Кхиенце Ринпоче

"Също е важно да се разбере, че като будист, нямате мисия или задължение да обърнете останалата част на света към будизма. Будистите и будизма са две различни неща, както Демократите и демокрацията. Сигурен съм, че много будисти са причинявали и причиняват много ужасни неща на себе си и на другите. Насърчаващо е обаче, че досега будистите не са водили война, нито са разрушавали храмовете на други религии в името на Буда с цел религиозно спечелване на привърженици.

Като будист, трябва да се придържате към тази политика: един будист никога не трябва да участва или поощрява кръвопролитие в името на будизма. Не можете да убивате даже малко насекомо, да не говорим за човешко същество. А ако се случи да разберете за отделен будист или група, която прави това, като будист трябва да протестирате и да ги заклеймите. Ако си мълчите, не само не ги спирате, а всъщност сте един от тях. Вие не сте будист."

Ами, ще имаме две идеи и ако твоята не е войнствено налагаща се. ще 'зема да те питам, какво се е случило през 1244 в Лангедок...

Не знам.

Корекция. Намерих в гугъл. Някакви розенкройцерски неща. Нямам време да чета сега, че ще ставам утре рано. Лека нощ.

Редактирано 4 юни 201016 г. от Вало (преглед на промените)

Някои хора го пожелават и го живеят.

Качеството на живот на Земята като цяло, зависи от всеки един поотделно.

Свободен избор.

Разбирам те, но само докато нещата остават персонални. Светът е достатъчно голям и разнообразен, та след сумиране на индивидуалните действия, които са добри, лоши, добри за едни пък лоши за други и обратно (всяко от тях в различна степен), сумата неумолимо клони към нула. Иде реч, колко и да се стараем, светът си е такъв какъвто е, нито добър - нито лош (как не обичам тези две категории).

Не знам.

Корекция. Намерих в гугъл. Някакви розенкройцерски неща. Нямам време да чета сега, че ще ставам утре рано. Лека нощ.

Няма значение дали знаеш или не - важното е, че си готов да комуникираш човешки