Разбирам те, но само докато нещата остават персонални. Светът е достатъчно голям и разнообразен, та след сумиране на индивидуалните действия, които са добри, лоши, добри за едни пък лоши за други и обратно (всяко от тях в различна степен), сумата неумолимо клони към нула. Иде реч, колко и да се стараем, светът си е такъв какъвто е, нито добър - нито лош (как не обичам тези две категории).

Зависи от определението. Аз бих предложил следното: добри са тези неща, които носят максимум полза за максимален брой същества, за най-дългосрочен период от време. Не са добри тези неща, които носят по-малко полза или пък водят до страдание. И добрите и лошите неща - зависят от причини и условия. Те се появяват, променят и изчезват. Природата на това, което преживява всички променящи се неща е отвъд целия този дисниленд.

Добро и лошо са понятия на относително ниво. От абсолютна гледна точка те, както и всичко останало не съществуват. Абсолютната гледна точка е ясното, безгранично пространство което точно сега гледа през очите ни.

Има разлика дали гледаме на света, когато сме дълбоко, щастливо и споделено влюбени и когато сме болни, самотни и депресирани.

Бих казал, че абсолютната гледна точка прилича на това да сме дълбоко и щастливо влюбени във всичко. Тогава винаги виждаме възможности, а не ограничения, виждаме че всеки се стреми към щастие и иска да избегне болката и проблемите и това да споделяме част от непрекъсващото щастие, което преживяваме - това става спонтанно и естествено.

Няма значение дали знаеш или не - важното е, че си готов да комуникираш човешки

Благодаря

Ако не приема, какво ще бъде твоето отношение към мен и към всички, които не приемат твоята гледна точка?

Съжаление. Съжаление че великата жертва дадена от Бог на кръста за да даде светлина бива отхвърлена от още една човешка душа.

И още нещо - гледната точка не е просто моя. Забелязвам че ти в изказванията си винаги свеждаш нещата при избора от страна на човека на религия или учение като влизане в магазин за готова конфекция. Много по-важно е да чуеш гледната точка на Този Който те е създал и да приемеш Неговото напътствие.  

Пак се отплеснахме от темата

Darkterminal пита:

Кой управлява танца на енергия/маса/времето, кой го е постулирал, кой го е сътворил, кой съблюдава неизменната е приложимост на законите, по които живее Юниверсума? Наречи го както искаш. Аз го наричам Господ, а ти?

Има ли значение как ще го нарека? Господ, Дао, точката Омега, Брахман, Абсолют... Имената са просто етикети, езикови конвенции, означения, но е важно какъв смисъл влагаме в тях. Нали така?

Има две крайности, които (по моему) следва да избягваме: вулгарния натурализъм/материализъм и мизологигизма. Вселената не е бездушен механизъм, какъвто е един механичен часовник. От друга страна, не бива да отричаме науката и да се превръщаме в мизолози, поради това, че не ни достигат научни знания или защото сме се разочаровали от тяхната способност да обяснят света.

Ще бъда пределно искрен, което ще подразни мнозина, но това е неизбежно. Религиите са отживелица и тяхното място е в музея. Полезно е да ги изучаваме, защото в тях се съдържа мъдрост и защото без тях не бихме могли да разберем корените си. Който не познава миналото е обречен да го повтори. Днес имаме Нютонова механика, ОТО, квантова механика, синергетика, кибернетика, автопоеза, космологичен и антропичен принцип и пр., но нямаме теория за всичко, която да ни обясни какво е живота, вселената и всичко останало. Но нима митовете от миналото или религиите с техните догми ни дават отговор? Не мисля. Пак ще цитирам Айнщайн, за да вдъхнем аромата на неговата "религия":

Никога не съм приписвал на Природата замисъл или цел, или каквото и да е антропоморфно качество. Това, което аз съзирам в Природата, е нейната възхитителна структура, която съзираме само откъслечно, а тя би трябвало да изпълва всеки мислещ човек с чувство на смирение.

Пак се отплеснахме от темата

Darkterminal пита:

Кой управлява танца на енергия/маса/времето, кой го е постулирал, кой го е сътворил, кой съблюдава неизменната е приложимост на законите, по които живее Юниверсума? Наречи го както искаш. Аз го наричам Господ, а ти?

Има ли значение как ще го нарека? Господ, Дао, точката Омега, Брахман, Абсолют... Имената са просто етикети, езикови конвенции, означения, но е важно какъв смисъл влагаме в тях. Нали така?

Има две крайности, които (по моему) следва да избягваме: вулгарния натурализъм/материализъм и мизологигизма. Вселената не е бездушен механизъм, какъвто е един механичен часовник. От друга страна, не бива да отричаме науката и да се превръщаме в мизолози, поради това, че не ни достигат научни знания или защото сме се разочаровали от тяхната способност да обяснят света.

Ще бъда пределно искрен, което ще подразни мнозина, но това е неизбежно. Религиите са отживелица и тяхното място е в музея. Полезно е да ги изучаваме, защото в тях се съдържа мъдрост и защото без тях не бихме могли да разберем корените си. Който не познава миналото е обречен да го повтори. Днес имаме Нютонова механика, ОТО, квантова механика, синергетика, кибернетика, автопоеза, космологичен и антропичен принцип и пр., но нямаме теория за всичко, която да ни обясни какво е живота, вселената и всичко останало. Но нима митовете от миналото или религиите с техните догми ни дават отговор? Не мисля. Пак ще цитирам Айнщайн, за да вдъхнем аромата на неговата "религия":

Никога не съм приписвал на Природата замисъл или цел, или каквото и да е антропоморфно качество. Това, което аз съзирам в Природата, е нейната възхитителна структура, която съзираме само откъслечно, а тя би трябвало да изпълва всеки мислещ човек с чувство на смирение.

Добре, защо тогава дойде тук - за да ни покажеш/докажеш, че сме изкопаеми наивници и ретрогради ли?

Защото повечето пишещи тук мислим, че съвременната наука, техника, технологии и влачещият се след тях начин на живот е един фарс, че с науката и техниката просто сме протезилали в карикатурен вид истински наши качества и възможности.

И в религиите ,митовете, езотериката, мистиката търсим "нишката на Ариадна", този забравен и затрупан от боклуките на цивилизацията проход към изначалната ни същност.

Завършил съм история и философия, години съм се занимавал любителски с теоретична физика - все в търсене отговор на това, което ме кара да се будя нощем и да се чувствам загубен, нещастен и откъснат от Истинското. Осъзнах тяхното безсилие и изначална импотентност - и на философията, и на теоретичната физика.

...явно съм изкопаем наивник и ретроград...ма к`во може да се очаква от един шебек

Добре, защо тогава дойде тук - за да ни покажеш/докажеш, че сме изкопаеми наивници и ретрогради ли?

НЕ! НЕ! И ПАК НЕ!

И най-малко пък на теб би ми хрумнало да доказвам подобно нещо.

Защо? Защото правя разлика между тези,които използват интелекта си само за да подражават и хора като теб, които търсят и откриват своя път. Такива са рядкост и към тях питая най-дълбоко уважение без значение дали споделям възгледите им.

Редактирано 5 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

НЕ! НЕ! И ПАК НЕ!

И най-малко пък на теб би ми хрумнало да доказвам подобно нещо.

Защо? Защото правя разлика между тези,които използват интелекта си само за да подражават и хора като теб, които търсят и откриват своя път. Такива са рядкост и към тях питая най-дълбоко уважение без значение дали споделям възгледите им.

Но всеки, всеки, който е престанал да търси, си е намерил своя път /и безпътицата е Път, нали?/

Няма разлика, никаква.

Истински и неистински пътища не съществуват.

Всеки път, когато окачим етикет на нещо, ние го променяме, принизяваме и затъпкваме в калта.

Всички сме различни, никой не знае нито своя, нито пътя на другия.

---------------------------------------------------------------

"Дао, което може да бъде изказано в думи, не е вечното Дао.

Име, което може да се назове, не може да е вечното име.

Като небитие, Дао е основа на всичко съществуващо.

Като битие, то е майка на всички неща.

Затова, ако сърцето е постоянно "пусто", т.е. свободно от всички земни стремежи и желания

Човек е способен да види мистерията на духовната същност на Дао.

Ако сърцето е постоянно "пълно", т.е. ако то е пълно със земни желания и стремежи

Човек е способен да види само ограничените форми, имащи граници.

И битието, и небитието произтичат от един и същ източник

Но са различни по своите цели и действия.

И двете са изпълнени с тайна, и тази тайна е вратата към живота."

глава І от Дао де Дзин на Лао Дзъ

Но всеки, всеки, който е престанал да търси, си е намерил своя път /и безпътицата е Път, нали?/

Няма разлика, никаква.

Истински и неистински пътища не съществуват.

Всеки път, когато окачим етикет на нещо, ние го променяме, принизяваме и затъпкваме в калта.

Всички сме различни, никой не знае нито своя, нито пътя на другия.

Принципно е така донякъде и затова аз не се опитвам да налагам моя път, а просто споделям мнение. Инак просто трябва да мълча, което вероятно е по-мъдро, но някак не ми е в природата

"Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат., 5:3)

И тъй, ние казваме, че човекът трябва да е налице, тъй беден, че нито да е, нито да има някакво място, в което Бог да би могъл да действа. Там, където човекът все още съхранява някакво място, там той все още съхранява различеност. Затуй моля Бог да ме лиши от Бога, защото битието ми е по съществото си оттатък Бога, доколкото схващаме Бог като начало на тварите. [...] В моето рождение бяха родени всички неща и аз бях причина на самия себе си и на всички неща. Ако бях пожелал не бих бил нито аз, нито пък биха били нещата. Но ако не бях аз, не би бил и "Бог". Затова, че Бог е "Бог", причината съм аз. Да не бях аз, и Бог не би бил "Бог". Туй няма нужда да се знае толкоз.

Един велик учител казва, че разпадането му било по-благородно от изтичането му, и това е истина. Когато изтичах от Бог всички неща казваха: Бог е. Тоба обаче не може да ме направи блажен, защото при това аз познавам себе си като твар. В разпадането си обаче, където се лишавам от моята собствена воля и от волята на Бога, и от всичките му дела, и от самия Бог, там аз съм над всички твари и не съм нито "Бог", нито твар - аз съм каквото бях и каквото ще пребъдна сега и завинаги. [...] Защото в туй разпадане ми се дава аз и Бог да сме едно. Тук аз съм, каквото бях, и тук не ставам нито по-малко, нито повече, защото съм неподвижна причина, която движи всички неща. Тука вече Бог не открива никакво място в човека, защото с тази бедност човекът се сдобива с това, което е бил вечно и завинаги ще е. Тука Бог е едно с духа и това е най-същинската бедност, която може да се открие.

(Майстер Екхарт, "Beati pauperi spiritu")

Ако това е същността на христянството, аз съм христянин. Ако това е същността на религията, аз съм религиозен. Ако това означава да вярваш в Бог, аз съм вярващ. Но не приемам някой да ме убеждава, че вселената е възникнала преди 12 000 г. или че всеки, който не се покланя на Алах ще гори за вечни времена в ада. Диренето на нашата истинска същност е самотно и дълбоко интимно начинание. Човек трябва да е като Майстер Екхарт, като Лао Дзъ, като Буда, за да има смисъл и полза да го сподели със света.

Редактирано 5 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Принципно е така донякъде и затова аз не се опитвам да налагам моя път, а просто споделям мнение. Инак просто трябва да мълча, което вероятно е по-мъдро, но някак не ми е в природата

"Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат., 5:3)

И тъй, ние казваме, че човекът трябва да е налице, тъй беден, че нито да е, нито да има някакво място, в което Бог да би могъл да действа. Там, където човекът все още съхранява някакво място, там той все още съхранява различеност. Затуй моля Бог да ме лиши от Бога, защото битието ми е по съществото си оттатък Бога, доколкото схващаме Бог като начало на тварите. [...] В моето рождение бяха родени всички неща и аз бях причина на самия себе си и на всички неща. Ако бях пожелал не бих бил нито аз, нито пък биха били нещата. Но ако не бях аз, не би бил и "Бог". Затова, че Бог е "Бог", причината съм аз. Да не бях аз, и Бог не би бил "Бог". Туй няма нужда да се знае толкоз.

Един велик учител казва, че разпадането му било по-благородно от изтичането му, и това е истина. Когато изтичах от Бог всички неща казваха: Бог е. Тоба обаче не може да ме направи блажен, защото при това аз познавам себе си като твар. В разпадането си обаче, където се лишавам от моята собствена воля и от волята на Бога, и от всичките му дела, и от самия Бог, там аз съм над всички твари и не съм нито "Бог", нито твар - аз съм каквото бях и каквото ще пребъдна сега и завинаги. [...] Защото в туй разпадане ми се дава аз и Бог да сме едно. Тук аз съм, каквото бях, и тук не ставам нито по-малко, нито повече, защото съм неподвижна причина, която движи всички неща. Тука вече Бог не открива никакво място в човека, защото с тази бедност човекът се сдобива с това, което е бил вечно и завинаги ще е. Тука Бог е едно с духа и това е най-същинската бедност, която може да се открие.

(Майстер Екхарт, "Beati pauperi spiritu")

Ако това е същността на христянството, аз съм христянин. Ако това е същността на религията, аз съм религиозен. Ако това означава да вярваш в Бог, аз съм вярващ. Но не приемам някой да ме убеждава, че вселената е възникнала преди 12 000 г. или че всеки, който не се покланя на Алах ще гори за вечни времена в ада. Диренето на нашата истинска същност е самотно и дълбоко интимно начинание. Човек трябва да е като Майстер Екхарт, като Лао Дзъ, като Буда, за да има смисъл и полза да го сподели със света.

Напълно съм съгласен, само да не отнемаме правото на другите да си имат свой Път, Бог и Универс.

Да добавим и Ангелус Силезиус към гореизброените.

-------------------------

Вярвям, че има /и няма - защото в Универсумите Го няма/ Велик Архитект - Демиургът, който планира, еманира и поддържа Универсумите, има и сили и йерархии, които работят за тези цели. Има и други сили, които, ако и да не изпълняват Плана, пак работят за Него. Имена много, представи също, но маймуната в главата ми не може да се докосне до Истината

------------------------------

Ето и книга ІV от "Корпус Херметикум" на триждивеликия Хермес

Словото на Хермес в чест на Бога

1. Бог, Божията власт и божествената природа са великолепието на Вселената.

2. Бог е началото, пра идеята, силата на растежа и материята на всички създания, мъдростта за изявата на всички неща.

3. Божията власт е причина, раждане и растеж, дайстваща сила, съдба, стремеж и подновяване.

4. В бездната беше една безкрайна тъмнина и вода и започващото да действа дихание на Творението; всичко това беше чрез Божията сила в хаос.

5. Тогава свещената светлина се освободи, пра-елементите се разделиха от влажната субстанция, тя се сгъсти, и всички Богове заедно предизвикаха разделяне между аспектите на зрялата за покълване природа.

6. От неопределеното и безформеното се освободиха леките елементи, издигнаха се нагоре, докато тежките елементи намериха основата си върху влажния пясък; така чрез въздействието на огъня Вселената се раздели на съставните си части, които подредени чрез диханието на творението, се поддържаха в непрестанно движение.

7. Вселената се изяви в седем кръга, и Боговете се показаха в образа на звездите с всичките им констелации. Природата се оформи във всичките си аспекти с помощта на намиращите се в нея Богове в един органичен порядък и обгръщащият я кръг, покрит от един астрален облак, бе придвижен в своя кръговрат чрез Божието дихание.

8. Всеки Бог сътвори със собствени сили това, което му бе наредено. Така възникнаха четиркраки, пълзящи, живеещи във водата и крилати животни и всички, носещи кълнове посеви и тревата, както и свежия растеж на всичко, което цъфти. Посева на новораждането лежеше скрит в тях.

9. Боговете създадоха също така половете на хората, за да се запознаят с божиите дела и да свидетелстват за дейността на природата,

10. да се размножат и безгранично да владеят над всичко, което се намира под небето. Те трябваше да познаят добрите неща и по този начин да виреят, докато те се увеличиха и числото им се умножи.

11. И Боговете създадоха душите, които според съдбовно определение по нареждане на Боговете, вътре в кръговете бяха посети в плътта, за да могат точно да наблюдават небесния свод, движението на небесните Богове, божествените творения и дейността на природата

12. и да се запознаят с истински доброто и божествената власт, която движи колелото на определяне на съдата.

13. и с това да се научат да различават добро от зло и да усвоят цялото възвишено изкуство за създаване на добри неща.

14. За тях от началото пътят е този: Те събират жизнен опит и придобиват мъдрост върху своето съдбовно предопределение от кръговрата на Боговете; накрая те биват освободени и оставят на земята големи паметници, които напомнят за възвишените дела, които те са осъществили като освободени.

15. И всичко, което с течение на времето изгуби своя блясък и разпространява тъмнина: възникването на одушевената плът и размножението по начина на младите животни, цялата човешка дейност, и всичко, което увяхва, когато времето му се изпълни, ще бъде обновено чрез съдбата, чрез обновяването на Боговете и кръговрата на природата.

16. Божественото е вливащата се в едно единство космическа Вселена, която е обновена чрез природата, защото също и природата е закрепена във всемогъщието на Бога.

_____________

БЛАГОДАРЯ!

Иса (Исус), синът на Мариам (Мария)

Мюсюлманинът се чувства неангажиран както по отношение на края на Иса, така и по отношение на неговото начало. Мюсюлманинът вярва, че Иса нито е убит, нито разпнат, а че Аллах го е издигнал при Себе Си като благодат и милост от Него. Мюсюлманите имат ясно съзнание по този въпрос. Коранът окончателно е разрешил този спор. Вярването, че Иса е разпнат, повдига редица неизбежни въпроси. Някои от тях са следните:

1. Дали разпъването на Иса, както се схваща от християнските учения, съответства на справедливостта, милостта, силата и мъдростта на Аллах?

2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове, към които той няма никакво отношение?

3. Подобава ли на милостта на Аллах и на Неговата Мъдрост да вярваме, че Иса е бил унижаван и убит по споменатия начин?

4. Това ли е изпълнението на Божието обещание (да защитава Своите съюзници и да покровителствува Своите любими), а Иса бил дотолкова изоставен, че станал лесна жертва за враговете на Аллах? Така ли се изпълнява дълг или се зачита дадена дума?

5. Оправдано и правилно ли е да се вярва, че Аллах, Опрощаващия, не е могъл да прости на Адам и неговия род греховете им, и че ги е държал в неизвестност и объркване, докато не дошъл Иса да ги изкупи със собствената си кръв?

6. Вярването в разпъването и в кръвната жертва появява ли се и в друга религия, освен в езическите вероизповедания на древните гърци, римляни, индийци, перси и други подобни?

7. Има ли в човешката история друга личност, подобна на Иса освен Бакхус, Аполон, Адонис, и други древни богове?

8. Не ни ли дава това нов поглед, който ни кара да сравним думите, приписвани на Иса, с тези на Бакхус, който казал, че е алфата и омегата на света, и е дошъл за изкупление на човечеството с кръвта си? Може ли сходството на тези думи с думите, приписвани на Иса в по-късните години, да бъде нов стимул, за да се потърси цялата истина по въпроса?

9. Какво е възправило римските власти срещу Иса? Той не представлявал никаква заплаха за техния контрол. Всъщност, той направил много услуги на техните водачи и техните семейства. Учел последователите си да въздават на Цезаря онова, което му принадлежи, и на Аллах - онова, което Му принадлежи. Бил мирен проповедник и велика подкрепа за римските власти в поддържането на закона и реда на земята. Тогава защо те го разпнали и загубили такъв гражданин, зачитащ законите, и такъв поддръжник?

10. Какво знаем за характера на римския владетел Пилат? Бил ли е в добри отношения с евреите - негови съвременици, които призовавали Рим срещу него? Управлението му в Юдея не изразявало ли омразата и презрението му към тях? Не е ли бил уязвим за подкупи? Ако е било така, защо тогава е избързал да изпълни тяхната воля или заповед? Защо не е приел подкупа на един по-богат поклонник на Иса като Йосиф от Арматея? Според Лука този Йосиф бил много богат и много се интересувал от Иса, също така бил съветник, и като член на съвета не се съгласил с неговото решение да предадат Иса на разпъване. Не е ли могъл той, дори подкупвайки продажния владетел, да се опита да спаси Иса, след като не успял да направи това в съвета?

11. Всъщност колко ученици са били свидетели на това разпъване на Иса и какви са били техните реакции? Може ли да бъде вярно това, което Матей казва [26:56], че всички ученици са го изоставили и избягали? Това ли е критерият за честността и характера на такива велики ученици на един велик учител? Казва се, че само любимият Йоан присъствал на събитието. Но колко дълго е бил там и колко време осъденият човек умирал на кръста през онези дни? Според някои надеждни исторически източници (виж статията за Кръста, The Chamber’s Encyclopaedia, 1950), обикновено осъдените умирали на кръста за няколко дни. Но защо той “умрял” на кръста, докато другите двама негови братя по съдба го надживели? А мракът обгърнал цялата земя в продължение на три часа след разпъването [Матей, 27:45, Марк 15:33, Лука 23:44]? Възможно ли е през този период на мрак и смут да е станала смяната на кръста под пурпурната роба?

12. Доколко римските войници, дошли да отведат Иса на кръста, са го познавали? Колко сигурни са били, че водят към мястото същия човек? Наистина ли са го познавали, когато отишли да го арестуват? Имали ли са особен интерес или стимул да разпознаят Иса по време, когато започвали народните празненства и страхът от обществен изблик бил неибежен?

13. Може ли вярващият да си представи, че Иса (който бил един от петте най-славни пратеници на Аллах) от кръста е говорил с Аллах както се казва, че е направил, с нотка на съжаление или безпокойство? Разумно ли е било виден пратеник като Иса по време на изпитание да каже на Аллах, че Той го е изоставил? Това ли трябва да се приеме за образец на обръщение към Аллах или за реакция по време на изпитание?

14. Не е ли могъл Аллах Милосърдния, Опрощаващия и Най-Великия да прости човешките грехове без това жестоко и страшно унизително разпъване на онзи, който не само бил невинен, но и посветен на Неговото служение и кауза по най-забележителен начин? Това ли е приложението на Божията милост и прошка, или отражението на Неговата справедливост и любов?

Ако се направи по-пълно изследване (на обстоятелствата, свързани с времето, поведението на светските власти, отношенията в обществото, представите за Бога, за състоянието на човека, целта на религията и живота), бихме достигнали до изводи, близки до представените по-горе. До намирането на разумно обяснение на тези факти вярващият не може да се задоволи, нито да изпита удовлетворението на истинския покой. Затова може да се пожелае на всички заинтересовани страни да направят сериозно изследване по въпроса и да вникнат в него по-задълбочено.

Що се отнася до мюсюлманите, подобни въпроси никога не възникват пред тях, подобни затруднения не съществуват, защото Ислямът твърдо поддържа схващането, че Иса (Исус) не е нито разпънат, нито убит, а е почетен и издигнат при Самия Аллах. В християнската литература се казва, че след разпъването Иса (Исус) се появил пред някои ученици. Неговата поява е напълно възможна и по никакъв начин не противоречи на ислямските вярвания. Ако е истина, че се е появил, мюсюлманинът би повярвал, че неговата поява не е била след смъртта му на Кръста, а след неговото излизане от убежището, където се приютил по повеля на Аллах като част от Божия план да го спаси и противодейства на злосторния вражески замисъл. Вместо да бъде разпнат и унижен, както замисляли враговете, той бил издигнат по степен и почетен, съгласно замисъла на Аллах.

Според мюсюлманите величието на Иса и отличието на неговата роля не произлиза от християнското вярване, че бил хладнокръвно разпнат заради своето учение и за изкупление на човешките грехове. Ако това разпространено вярване е валидно, човек може да се изкуши да каже, че жертвата на Иса за изкупление е била напразна, защото грехът не бил премахнат. Или човек може да каже дори, че има хиляди велики герои като Иса, загинали при изпълнението на своите каузи, независимо дали каузите заслужават или не саможертва. Такива може да се открият навсякъде сред германците, съюзниците, комунистите, официалните лица в ООН, религиозните войни, борците за свобода и т.н. Ако тази насилствена смърт придаваше божественост на мъртвите, човечеството би имало безброй богове и божества, и би било несправедливо боготворенето да се ограничи само до Иса, без да се смятат другите герои, загинали при подобни обстоятелства.

Още веднъж искаме да повторим, че за мюсюлманина не съществува такъв парадокс. Той вярва, че величието на Иса (Исус) произтича от факта, че е бил избран от Аллах и почетен с дадената от Него дума, че са му поверени откровенията на Аллах и че му е поръчано да проповядва Неговото послание, че е пратеник с характер и личност, че е честен към себе си и към другите, че се бори с лицемерието и богохулството, че е отличен в началото, по време на раждането си, и в края, по време на възхождението си, и че е знамение за хората, и милост от Аллах, Аллах да дари с мир него и другите пророци!

Естеството на този преглед не позволява да се занимаем докрай в детайли с изказванията в Корана за Иса и неговата мисия. Това, което бе дадено тук, е само фундаменталната част. За по-нататъшни изследвания и търсения можете да се обърне към самия Коран. За улесняване на справките представяме знаменията на Корана, засягащи този въпрос:

[2:87, 136, 253], [3:42-53, 84], [4:156-159, 171-172], [5:17, 46, 72, 75, 78, 110-118], [6:85], [9:30-31], [19:1- 40], [23:50], [33:7], [42:13], [43:57-65], [57:27] и [61:6, 14].

Иса (Исус), синът на Мариам (Мария)

Мюсюлманинът се чувства неангажиран както по отношение на края на Иса, така и по отношение на неговото начало. Мюсюлманинът вярва, че Иса нито е убит, нито разпнат, а че Аллах го е издигнал при Себе Си като благодат и милост от Него. Мюсюлманите имат ясно съзнание по този въпрос. Коранът окончателно е разрешил този спор. Вярването, че Иса е разпнат, повдига редица неизбежни въпроси. Някои от тях са следните:

1. Дали разпъването на Иса, както се схваща от християнските учения, съответства на справедливостта, милостта, силата и мъдростта на Аллах?

2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове, към които той няма никакво отношение?

3. Подобава ли на милостта на Аллах и на Неговата Мъдрост да вярваме, че Иса е бил унижаван и убит по споменатия начин?

4. Това ли е изпълнението на Божието обещание (да защитава Своите съюзници и да покровителствува Своите любими), а Иса бил дотолкова изоставен, че станал лесна жертва за враговете на Аллах? Така ли се изпълнява дълг или се зачита дадена дума?

5. Оправдано и правилно ли е да се вярва, че Аллах, Опрощаващия, не е могъл да прости на Адам и неговия род греховете им, и че ги е държал в неизвестност и объркване, докато не дошъл Иса да ги изкупи със собствената си кръв?

6. Вярването в разпъването и в кръвната жертва появява ли се и в друга религия, освен в езическите вероизповедания на древните гърци, римляни, индийци, перси и други подобни?

7. Има ли в човешката история друга личност, подобна на Иса освен Бакхус, Аполон, Адонис, и други древни богове?

8. Не ни ли дава това нов поглед, който ни кара да сравним думите, приписвани на Иса, с тези на Бакхус, който казал, че е алфата и омегата на света, и е дошъл за изкупление на човечеството с кръвта си? Може ли сходството на тези думи с думите, приписвани на Иса в по-късните години, да бъде нов стимул, за да се потърси цялата истина по въпроса?

9. Какво е възправило римските власти срещу Иса? Той не представлявал никаква заплаха за техния контрол. Всъщност, той направил много услуги на техните водачи и техните семейства. Учел последователите си да въздават на Цезаря онова, което му принадлежи, и на Аллах - онова, което Му принадлежи. Бил мирен проповедник и велика подкрепа за римските власти в поддържането на закона и реда на земята. Тогава защо те го разпнали и загубили такъв гражданин, зачитащ законите, и такъв поддръжник?

10. Какво знаем за характера на римския владетел Пилат? Бил ли е в добри отношения с евреите - негови съвременици, които призовавали Рим срещу него? Управлението му в Юдея не изразявало ли омразата и презрението му към тях? Не е ли бил уязвим за подкупи? Ако е било така, защо тогава е избързал да изпълни тяхната воля или заповед? Защо не е приел подкупа на един по-богат поклонник на Иса като Йосиф от Арматея? Според Лука този Йосиф бил много богат и много се интересувал от Иса, също така бил съветник, и като член на съвета не се съгласил с неговото решение да предадат Иса на разпъване. Не е ли могъл той, дори подкупвайки продажния владетел, да се опита да спаси Иса, след като не успял да направи това в съвета?

11. Всъщност колко ученици са били свидетели на това разпъване на Иса и какви са били техните реакции? Може ли да бъде вярно това, което Матей казва [26:56], че всички ученици са го изоставили и избягали? Това ли е критерият за честността и характера на такива велики ученици на един велик учител? Казва се, че само любимият Йоан присъствал на събитието. Но колко дълго е бил там и колко време осъденият човек умирал на кръста през онези дни? Според някои надеждни исторически източници (виж статията за Кръста, The Chamber’s Encyclopaedia, 1950), обикновено осъдените умирали на кръста за няколко дни. Но защо той “умрял” на кръста, докато другите двама негови братя по съдба го надживели? А мракът обгърнал цялата земя в продължение на три часа след разпъването [Матей, 27:45, Марк 15:33, Лука 23:44]? Възможно ли е през този период на мрак и смут да е станала смяната на кръста под пурпурната роба?

12. Доколко римските войници, дошли да отведат Иса на кръста, са го познавали? Колко сигурни са били, че водят към мястото същия човек? Наистина ли са го познавали, когато отишли да го арестуват? Имали ли са особен интерес или стимул да разпознаят Иса по време, когато започвали народните празненства и страхът от обществен изблик бил неибежен?

13. Може ли вярващият да си представи, че Иса (който бил един от петте най-славни пратеници на Аллах) от кръста е говорил с Аллах както се казва, че е направил, с нотка на съжаление или безпокойство? Разумно ли е било виден пратеник като Иса по време на изпитание да каже на Аллах, че Той го е изоставил? Това ли трябва да се приеме за образец на обръщение към Аллах или за реакция по време на изпитание?

14. Не е ли могъл Аллах Милосърдния, Опрощаващия и Най-Великия да прости човешките грехове без това жестоко и страшно унизително разпъване на онзи, който не само бил невинен, но и посветен на Неговото служение и кауза по най-забележителен начин? Това ли е приложението на Божията милост и прошка, или отражението на Неговата справедливост и любов?

Ако се направи по-пълно изследване (на обстоятелствата, свързани с времето, поведението на светските власти, отношенията в обществото, представите за Бога, за състоянието на човека, целта на религията и живота), бихме достигнали до изводи, близки до представените по-горе. До намирането на разумно обяснение на тези факти вярващият не може да се задоволи, нито да изпита удовлетворението на истинския покой. Затова може да се пожелае на всички заинтересовани страни да направят сериозно изследване по въпроса и да вникнат в него по-задълбочено.

Що се отнася до мюсюлманите, подобни въпроси никога не възникват пред тях, подобни затруднения не съществуват, защото Ислямът твърдо поддържа схващането, че Иса (Исус) не е нито разпънат, нито убит, а е почетен и издигнат при Самия Аллах. В християнската литература се казва, че след разпъването Иса (Исус) се появил пред някои ученици. Неговата поява е напълно възможна и по никакъв начин не противоречи на ислямските вярвания. Ако е истина, че се е появил, мюсюлманинът би повярвал, че неговата поява не е била след смъртта му на Кръста, а след неговото излизане от убежището, където се приютил по повеля на Аллах като част от Божия план да го спаси и противодейства на злосторния вражески замисъл. Вместо да бъде разпнат и унижен, както замисляли враговете, той бил издигнат по степен и почетен, съгласно замисъла на Аллах.

Според мюсюлманите величието на Иса и отличието на неговата роля не произлиза от християнското вярване, че бил хладнокръвно разпнат заради своето учение и за изкупление на човешките грехове. Ако това разпространено вярване е валидно, човек може да се изкуши да каже, че жертвата на Иса за изкупление е била напразна, защото грехът не бил премахнат. Или човек може да каже дори, че има хиляди велики герои като Иса, загинали при изпълнението на своите каузи, независимо дали каузите заслужават или не саможертва. Такива може да се открият навсякъде сред германците, съюзниците, комунистите, официалните лица в ООН, религиозните войни, борците за свобода и т.н. Ако тази насилствена смърт придаваше божественост на мъртвите, човечеството би имало безброй богове и божества, и би било несправедливо боготворенето да се ограничи само до Иса, без да се смятат другите герои, загинали при подобни обстоятелства.

Още веднъж искаме да повторим, че за мюсюлманина не съществува такъв парадокс. Той вярва, че величието на Иса (Исус) произтича от факта, че е бил избран от Аллах и почетен с дадената от Него дума, че са му поверени откровенията на Аллах и че му е поръчано да проповядва Неговото послание, че е пратеник с характер и личност, че е честен към себе си и към другите, че се бори с лицемерието и богохулството, че е отличен в началото, по време на раждането си, и в края, по време на възхождението си, и че е знамение за хората, и милост от Аллах, Аллах да дари с мир него и другите пророци!

Естеството на този преглед не позволява да се занимаем докрай в детайли с изказванията в Корана за Иса и неговата мисия. Това, което бе дадено тук, е само фундаменталната част. За по-нататъшни изследвания и търсения можете да се обърне към самия Коран. За улесняване на справките представяме знаменията на Корана, засягащи този въпрос:

[2:87, 136, 253], [3:42-53, 84], [4:156-159, 171-172], [5:17, 46, 72, 75, 78, 110-118], [6:85], [9:30-31], [19:1- 40], [23:50], [33:7], [42:13], [43:57-65], [57:27] и [61:6, 14].

Корана е фейк. Мохамеданина е винаги в чувала, щото така е казал Мохамед. Кофти врътка просто. Така че не се тормози от тия въпроси, други са тия за които трябва сериозно да се замислиш. Лека вечер братко.

П.П. Сори че се включих, аз не съм християнин.

Редактирано 6 юни 201016 г. от neo2311 (преглед на промените)

Въпросите са тенденциозни и не са зададени коректно от гледна точка на христянската доктрина, която приема Исус Христос за единосъщен на Отца.Според христянския догмат Синът Божий е въплътил се Логос, който по своята божествена природа е единосъщен на Бога (Отца и на Светия Дух), а по своята човешка природа е единосъщен с тварния свят. Ако приемем това, а не че Исус е бил просто човек, отговорите ще дойдат естествено. Напр.: "2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове, към които той няма никакво отношение." В христянския дискурс този въпрос е безмислен. Това е все едно да задаваме въпроси за Пророка (Алах да му прости и с мир да го дари) от гледна точка на юдаизма или атеизма да речем. Напр. да попитаме "Как може да твърдите, че Мохамед е бил Пророк, след като изобщо няма Бог?"

Редактирано 6 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Освен това въпросите целят явна религиозна конфронтация. Разумен човек не би отговорил конкретно на нито един от тях.

Редактирано 7 юни 201016 г. от proletsearch (преглед на промените)

И на мен не ми харесва начина,по който са зададени въпросите.

Интересно е колко Християни вярват,че Иисус е заченат от девица?

Попаднах на статистика,че голям брой свещеници не вярват в непорочното зачатие

Корана е фейк. Мохамеданина е винаги в чувала, щото така е казал Мохамед. Кофти врътка просто. Така че не се тормози от тия въпроси, други са тия за които трябва сериозно да се замислиш. Лека вечер братко.

П.П. Сори че се включих, аз не съм християнин.

За фейк, бих предложим да поговорим за теб и твоята вяра, но не му е тук мястото ...

А това кой как се чувства, остави на вярващите да преценят... А ти говори за себе си че си в чувал....

Въпросите са тенденциозни и не са зададени коректно от гледна точка на христянската доктрина, която приема Исус Христос за единосъщен на Отца.Според христянския догмат Синът Божий е въплътил се Логос, който по своята божествена природа е единосъщен на Бога (Отца и на Светия Дух), а по своята човешка природа е единосъщен с тварния свят. Ако приемем това, а не че Исус е бил просто човек, отговорите ще дойдат естествено. Напр.: "2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове, към които той няма никакво отношение." В христянския дискурс този въпрос е безмислен. Това е все едно да задаваме въпроси за Пророка (Алах да му прости и с мир да го дари) от гледна точка на юдаизма или атеизма да речем. Напр. да попитаме "Как може да твърдите, че Мохамед е бил Пророк, след като изобщо няма Бог?"

Казваш тенденциозни... И защо изведнъж тука някакви въпроси стават тенденциозни, а в други теми, други гледни точки за друга религия са абсолютно нетенденциозни... Интересен въпрос не мислиш ли ..

Освен това въпросите целят явна религиозна конфронтация. Разумен човек не би отговорил конкретно на нито един от тях.

Откри топлата вода, доста след като целящите религиозна конфронтация си развяваха коня от началото на създаването на раздел Религия ....

Смятам че сега коментара ти е доста неуместен .... както и всякакви подобни занапред...

Момчето има интерес, и иска отговори... Моля , отговорете му... и аз ще чета дебата с интерес

БЛАГОДАРЯ!

Извинявам се за реакцията си, фактически си напълно прав и споделям изцяло коментара ти към текста на Майстер Екхарт.

Още веднъж дълбокото ми уважение и респект.

Момчето има интерес, и иска отговори... Моля , отговорете му... и аз ще чета дебата с интерес

Отговорено му е. Даже сам си цитирал отговора. Пропусни това, че въпросите са тенденциозни според scepsis и чети нататък.

...от гледна точка на христянската доктрина, която приема Исус Христос за единосъщен на Отца.Според христянския догмат Синът Божий е въплътил се Логос, който по своята божествена природа е единосъщен на Бога (Отца и на Светия Дух), а по своята човешка природа е единосъщен с тварния свят. Ако приемем това, а не че Исус е бил просто човек, отговорите ще дойдат естествено. Напр.: "2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове, към които той няма никакво отношение." В христянския дискурс този въпрос е безмислен. Това е все едно да задаваме въпроси за Пророка (Алах да му прости и с мир да го дари) от гледна точка на юдаизма или атеизма да речем. Напр. да попитаме "Как може да твърдите, че Мохамед е бил Пророк, след като изобщо няма Бог?"

Християнството е приело, че Исус е единосъщен на Бог. Дали е правилно и вярно или не си е проблем на християните.

Извинявам се за реакцията си, фактически си напълно прав и споделям изцяло коментара ти към текста на Майстер Екхарт.

Още веднъж дълбокото ми уважение и респект.

:)

Ох, недей така, че започва да ми става крайно неудобно. Изобщо да не ти минава през ум да се извиняваш - няма за какво, наистина.

Преводът на Корпус Херметикум на кого е?

Интересно е колко Християни вярват,че Иисус е заченат от девица?

Изби рибата с този въпрос

Ти като мюсюлманка как се отнасяш към следната новина http://www.cross-bg.net/nauka-i-kultura-cross/56-nauchna-deinost/1131612-sinteziraha-izkustvena-kletka-koyato-se-darzhi-kato-zhiv-organizam ?

Ох, недей така, че започва да ми става крайно неудобно. Изобщо да не ти минава през ум да се извиняваш - няма за какво, наистина.

Преводът на Корпус Херметикум на кого е?

За съжаление преводът е нередактиран, през немски от анонимен преводач /само такъв имах на електронен носител/, а ето и официалното издание, където е публикуван Египетският прагносис

Като мюсюлманка мисля,че думата ,,създадена,,леко заблужадава наивния читател.

*Създадена* би била,ако не ползваха готови ,,части,,от жива материя,за да сглобят ,,нещо,,

Да не споменаваме,че те са сглобили само геном от вече съществуващи ,,части,,,който не е създаден от нищото,но епископите са бягали от час по биология изглежда.

Само Аллах създава от нищо.

И друго:спорно е дали една бактерия може да се определи като ,,жива,,.

Рипли кю 1 също мърда и изглежда много много по-жива,но не е.

Никой Християнин не изказа лично мнение по въпросите,чакаме.

Като мюсюлманка мисля,че думата ,,създадена,,леко заблужадава наивния читател.

*Създадена* би била,ако не ползваха готови ,,части,,от жива материя,за да сглобят ,,нещо,,

Да не споменаваме,че те са сглобили само геном от вече съществуващи ,,части,,,който не е създаден от нищото,но епископите са бягали от час по биология изглежда.

Само Аллах създава от нищо.

И друго:спорно е дали една бактерия може да се определи като ,,жива,,.

Рипли кю 1 също мърда и изглежда много много по-жива,но не е.

Никой Християнин не изказа лично мнение по въпросите,чакаме.

Въпросите са тъпи. Показват тотално неразбиране на идеите на християнството. Затова и никой не се интересува от тях. Всъщност неразбирането на Мохамед продължава да се възпроизвежда, затова и сте толкова объркани.

Въпросите са тъпи. Показват тотално неразбиране на идеите на християнството. Затова и никой не се интересува от тях. Всъщност неразбирането на Мохамед продължава да се възпроизвежда, затова и сте толкова объркани.

Това беше добро. От първата до последната дума. Поздравления.  

Доминирането на религиите в дадени общества не е довело до нищо положително. Въпросите в темата са провокативни, подклаждащи безумни страсти. Все едно да спорите кои са "по" - мъже или жени ?

За съжаление преводът е нередактиран, през немски от анонимен преводач /само такъв имах на електронен носител/, а ето и официалното издание, където е публикуван Египетският прагносис

Благодаря. А няма ли качествен превод в нета на английски или руски напр.?