Как да пишем правилно ли.

Амиии..

Да четем книги от библиотеката.

Да не стоим само пред компа и пред нета .

И да си учим домашните.

Да намираме решенията от книгите защото като си се мъчил да намериш нещо в книгите после ще се сетиш колко време си го търсил.

А не пред комопа пример един 3 класник.

Мой съсед

Учат столицата на българия .

И ме пита как се казяа столицата на българия.

Аз му казах да си научи домашните.

След това отиде при един друг съсед който е с две години по голям от мен и му го каза на готово.

Това е много тъпо на готово да взимаш всичко.

Все едно да отида с лаптопа в учиище и ако ми трябва нещо бам в интернет и съм готов!   ама не искам искам да си науча защото като порастна да съм умен!

Добре де, нали ползващ автоматична проверка на правописа ти в нета, не виждаш ли колко е червен??

Иначе си прав, че за правилно писане много помага правилното четене.

 ... или те обърках с Фодор...

Доста полезна статия е тази, силно ви я препоръчвам.Най-много се смея, когато някой " изяжда " запетайките, особено преди и след обръщение, когато има и междуметия, възклицания и така нататък. " Ах, ти, котарако ! "

 

Доста полезна тема, силно ви я препоръчвам.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=162474

дейнстал/инстал.

Много ми е интересно на какви места някои хора слагат "й", още повече когато думата, с която можеш да провериш, е точно следващата. "Й" не е като "и" и не може да означава ударена гласна, даже напротив - "й" означава сонорен съгласен звук (а често пъти и ударение на предходната гласна). В конкретния случай думата "деинсталирам" е с две ударения - на "е" и на последното "и", но ако се чете, както беше написана, ударение ще има само на "е". Малко е сложно, понеже думата в тази си форма е чуждица, но съм срещал такива грешки и в български думи. Нищо лично към автора, просто хванах първия пример, който ми попадна. Поправете ме, ако греша.

Вижте,знам,че няма нищо общо,но класната ми,която е отличен преподавател по БЕЛ,скоро ще има рожден ден.За да я поздравим, ние от класа сме намислили към подаръка да напишем някое много хубаво пожелание,ама оригинално,ако може в рими.Моля ви,помогнете ми.

Много ми е интересно на какви места някои хора слагат "й", още повече когато думата, с която можеш да провериш, е точно следващата. "Й" не е като "и" и не може да означава ударена гласна, даже напротив - "й" означава сонорен съгласен звук (а често пъти и ударение на предходната гласна). В конкретния случай думата "деинсталирам" е с две ударения - на "е" и на последното "и", но ако се чете, както беше написана, ударение ще има само на "е". Малко е сложно, понеже думата в тази си форма е чуждица, но съм срещал такива грешки и в български думи. Нищо лично към автора, просто хванах първия пример, който ми попадна. Поправете ме, ако греша.

Правилно си забелязал, че когато някой не владее езика си, създава шедьоври на неграмотността.

"Деинсталирам" има слабо ударение на "де" и силно на "ли". Само човек, който не е получил от родителите си усета към родния език, може да пъхне "й" някъде в "деинсталирам".

"Й" е просто един от многото проблеми, с които се сблъскват мързеливците и децата на недообразованите родители.

-------------

Сещам се за една негласна конвенция за заместване на самотно "и с ударение" с "й".

То се налага при шрифтове, в които няма "и с ударение". Целта е да се избегне смесването на съюза "и" и "и с ударение".

Примери:

"Той я погледна и й каза..." е по-ясно от "Той я погледна и и каза".

"Очите й се напълниха със сълзи и й се искаше да..." се чете по-лесно от "Очите и се напълниха със сълзи и и се искаше да...".

"Й" в дадения случай изпълнява логическата функция на "и с ударение" и облекчава живота на читателя.

-------------

Някъде по-рано в тази тема стана дума за това, как се пише "от време на време" или "отвреме навреме". В един източник като правилно било посочено първото, а в друг - второто. Тези, които твърдят второто, нарушават логиката на езика ни.

"От време на време" означава "по някое време, после по друго време, после..." и всичко това е равно на "понякога".

В "отвреме навреме" имаме две нарушения. Чрез съчетаване на предлог и съществително са образувани много наречия и функцията на "отвреме" логически би трябвало да е такава. Такова наречие все още няма в българския език. Наречието "навреме" съществува, но има смисъл различен от този в "от време на време". "Навреме" означава "в уреченото време, без закъснение".

Няма защо да се учудваме, че дори в справочници биват допускани груби грешки. Причините за това са много.

Въпросът ми е конкретен.Дали глаголите нужно е,необходимо е и налага се са синоними на трябва.Изречението Налага се да дойда дали е просто със съставно глаголно сказуемо или е сложно съставно с подчинено подложно.Примерът може да бъде и с Нужно е да се чете повече Необходимо е да се упорства .

Въпросът ми е конкретен.Дали глаголите нужно е,необходимо е и налага се са синоними на трябва.Изречението Налага се да дойда дали е просто със съставно глаголно сказуемо или е сложно съставно с подчинено подложно.Примерът може да бъде и с Нужно е да се чете повече Необходимо е да се упорства .

Много интересен въпрос.

По принцип това са значенията на "трябва", но пък да са и синоними?

Но, тъй като съставно глаголното сказуемо се състои от два глагола, като вторият носи основното значение на сказуемото, той показа какво действие се извършва, а първият глагол е с допълнително значение и определя необходимост или:

"Трябва да дойда"

Би следвало изречението "Налага се да дойда" да е със съставно глаголно сказуемо. Оттук пък ще следва, че "налага се" е не само определение или значение на "трябва", ами и синоним

Аз се омотах направо...

Ето статийка за едно от най-коварните неща в Българският език-Запетайката и нейната употреба...

Информацията ,за която зададох въпрос по-горе , си заслужава задълбочено мислене!Много е важно за седмокласниците!От това дали е безличен глаголен израз или синоним на трябва зависи дали изречението е просто или сложно съставно.Човърка ме от дни и....не мога да намеря отговор!Не знам и къде да направя справка.За мен е синоним на трябва...

Информацията ,за която зададох въпрос по-горе , си заслужава задълбочено мислене!Много е важно за седмокласниците!От това дали е безличен глаголен израз или синоним на трябва зависи дали изречението е просто или сложно съставно.Човърка ме от дни и....не мога да намеря отговор!Не знам и къде да направя справка.За мен е синоним на трябва...

Ти учител ли си? Защото, ако ти не знаеш, кой да знае...

Ако не си, попитай учителя си и после сподели с нас, на мен също ми е много интересно да науча отговора

Днес разсъждавах относно хасковския диалект, който ми е роден, спомних си за едно много интересно изречение от времето когато говорих на диалект като малък и с децата от квартала се катерихме по дърветата, а когато предизвиквахме някого да се качи на някоя по-изправена слива, се чуваше следното: "А да те видим, можеш ли се качи на сливата!". Като чуем тази особена форма на глагола се сещаме че в съвременния български език няма инфинитив и правилно ще бъде да се каже: "можеш ли да се качиш", а като се има напредвид, че в старобългарския и в руския език инфинитива завършва на "-ть" (быть, ходить и т.н.), а в другите съвременни славянски езици най-често на "-ти, -чи" (бити, ходити (ичи на сръбски) и т.н.), откъде тогава идва тази особена глаголна форма, която ни напомня за 3.л., ед. число, свършен вид, но която няма нищо общо с третото лице, тъй като се използва след 2.л. (можеш ли), следва глагол и е неизменяема (мога ли се качи, можеш ли се качи, може ли се качи и т.н.)? Други примерни изречения: "Можеш ли мина през реката", "Ще отидеш ли откъсна ябълка" и т.н. Можем ли следователно да отсъдим, че независимо, че няма нищо общо с инфинитивите в съвременните славянски езици, това е инфитивната форма в българския език, която е отпаднала от официалната форма и е останала само в някои диалекти?

Редактирано 28 май 201115 г. от Liflit (преглед на промените)

Здравейте, пише тук за да не отварям нова тема, а и ми се струва подходящо място. Преди време като търсих нещо в един сайт случайно попаднах на едно съчинение на някой/я ученик/чка което ме изуми как може да има толкова неграмотно писане, че чак ми стана смешно. Пускам го тук в темата за правопис за да може ако някои иска да брои колко грешки има?

Защо бунтовника остава при смъртния одър на Странджата. Творчеството на Ив.Вазов е неделимо с духа на времето,в което живее българската нация, неделимо със съдбата на народа. Чрез повестта :Немили-недраги" писателят остава за поколенията разказ за съдбата на мъчениците за българската свобода.Писателят е поел трудната задача да преведе своите герои през нсеретничеството и страданията да героизма и безсмъртието. Младия Рр-в,току-що приобщен към света на емигрантите,е покорен от мъченичеството и ироизма,от търпението,смирението и болката на стария хъш Странджата.Ето защо Бр-в остава доброволно при него в последния му час.Така най-младият от хъшовете в повестта "Немили-недраги"получава най-ценния урок в живота си ю.Странджата му показва как трябва да се живее и умре,внушава му величието на идеалите си,дава му урок по родолюбие,саможертвата и героизъм. При стария хъш остава Бр-в защото само така Ив.Вазов може символично да покаже,че делото на което героите са се обрекли,няма да умре,че борбата ще продължи след смъртта на някои от тях,че има приемственост в борбата, че тяхната безкористна жертва не ще бъде забравена.

Още в първа глава на повестта у Бръчков се събуждат чувства на възторг, преклонение и обожание към Странджата. Блесналите му очи с които гледа разговора, вълнението, с които повива всяка дума, е доказателство за изключителното въздействие на личността и внушителното излъчване на Странджата над младата и жадно душа на Бръчков.Той е опиянен, изпада в състояние на прекомерна възбуда, той е очарован. И как би могло да бъде иначе, та старият хъш има такова достолепно присъстиве, такава ръководеща роля сред този "гладен пролетариат, съставен от подвизи дрипи и слава".

Завинаги пленен от величието на идеалите на Хъшовете и от стария знаменосец, Бръчков е кончателно покорен и завинаги приобщен към великото дело след речта на Странджата в трета глава на повеста. Пламенната реч му разкрива в пълна степен идеалите, нравствеността и копнежа за свобода на мъчениците-герои. За цял живот му внушава, че не трябва да има друга цел в живота, освен тази да се пренесе в жертва пред олтара на Отечеството.Че въпреки нещата и сивото ежедневие, въпреки страданията и бездушието на чуждата страна, герои и идеали са нужни, че са потребни на Отечеството, че то ги очаква.

Към буйния и страшен вик на Хъшовете се прибавя и неговият спонтанен възторг. Най-красноречиво доказателство за въздействието на речта е поведението на Бръчков:"Той цял трепереше от вълнение от умиление и възторг, въплъщение на една висока мисъл"сториха му се, че това са висши същества" родени за страдания, за борба и слава - не като другите смъртни.

Но най-силно го поразява духът на самия Странджа. За младия Бръчков Странджата е " човек благороден, чоловек голям". Има твърде много мисъл и съдържание в преплетените гласове, към душите на знаменосеца се прибавя звънкият млад глас на Бръчков, като клетва, обещание, вричане за цел, живот прозвучават ясните му думи -"Юнаци! Да живее храбрият Странджа". За Бръчков, Странджата има по-голямо, по-важно значение. За всички сухият, с изпито лице мъж е спасение в тежкото ежедневие. За Бръчков, Странджата е съдбовност, обреченост. За това Бръчков не го изоставя в последния му час. Гладът, този най-първа и най-жестока нужда пръсва Хъшовете на различни страни Странджата, чрез чието милосърдие съществуват и Бръчков, и Македонски, и Хаджият, и Попчето, е свален от тежка болест. Един от най-вълнуващите моменти в повестта, разкриващ идеалите, мъченичеството и страданията на борците за народна свобода, е пета глава "Смъртта на Странжата".

Огнището в малката кръчмица е изгаснало, всеобщо изпустение царува наоколо.Бръчков остава сам при стария хъш, понасяйки героически глада, за да бъде последна утеха и подкрепа,помощ за умиращият герои:"И деиствително,лицето на Странджата от ден на ден се".......и добиваше смърт на бледост:очите му избистрени и необикновено лъскави,хлътнаха ужасно, а вехтените рани по бузите му посиняха, а после потъмняха"

Търпеливо и гордо героят очаква смъртта, но му е мъчно,че я чакат тука,а не в борба Бръчков го слуша с благоговение.Той приема всяка дума,промълвена от устата на Странджата,като свят завет и урок.Останал при стария хъш,Бр-в се чувства като пред олтар.В безмълвие,в трепет, в душевен унес,мъчително и със състрадание младият човек се опитва да облекчи с каквото може физическите страдания,болката,мъките на Странджата.

С голям художествено майсторство е постигнато въздействието на тази картина.Всяка мъчителна подробност,всеки художествен детайл,всяко определение помага да се почувства,че мигът е по-особен,по-необикновен,някак си мъчително тържествен.

Защото смъртта на човека е само едана и пред нея всички сме равни.Пред такава мъченическа и героична смърт Бр-в коленичи.

Останал без сили,чувстващ че вече умира Странджата моли Бр-в да отвори ковчега и да вземе две много скъпи за него неща-мемоар,издаден1867г. от Революционния комитет и един къс от вехто знаме:"Ах,сладка е смъртта за Отечеството".Величествени документи.

Бръчков е потресен,смаян от толкова много фероизъм и от безкористна саможертва.

Унемял,той чува Странджата и тези думи завинаги го обвързват с делото:"Вземи това от мене!Помни Странджата!Умри за България!"

Когата след два дни,единствен Бръчков го съпровжда в гроба,делото на Странджата,копнежът му,муислите му,жаждите му са намерили своя приемник.Остроени те ще живеят в младото пламенно сърцце.Не е случайно че точно Бръчков остава при Странджата на смъртния му одър.Така делото за свободата никога не ше ще загине.

С голям психологизъм и вътрешно напрежение е наситена пета глава от повестта "Немили-недраги".В диалога на героите откриваме проявите на вътрешния им живот.Единият умира,осветен с ориола на светец,другия приема идейте му,за да ги наси като участ и съдба до края на живота си.

За винаги в националното ни съзнание се запечатват художествени образи на тези силни и смели мъже,които направиха нацията ни пълнокръвна,които измиха лицето на Б-я и прославиха името българин.А българинът притежава силен балкански дух и е част от една народност,проливала неведнъж кръвта си за светли идеали.

Имам въпрос относно този пример от матурата:

3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

А) Във военнопленическия лагер условията бяха тежки и сурови.

Б) На официалната вечеря присъстваха всички делегати на конгреса.

В) Трябва добре да се вникне във фактите, за да се направят изводи.

Г) На сватбеното тържество зетят поздрави гостите и роднините си.

Отговорът е А, но не разбирам къде е грешката!

Отговорът е А, но не разбирам къде е грешката!

военноплеННическия

военноплеННическия

Сигурен ли си? Онлайн речника не е на това мнение http://vanyog.com/_new/index.php?pid=8

Казаха ми, че може и да е с пълен член!

Редактирано 4 юли 201114 г. от nikeman (преглед на промените)

Сигурен ли си? Онлайн речника не е на това мнение http://vanyog.com/_new/index.php?pid=8

Казаха ми, че може и да е с пълен член!

Знаеш ли кога се поставя пълен член?

Поставя се на вършителя на действието. ВършителЯТ в твоя случай е "условията".

"Във военнопленическия лагер условията бяха тежки и сурови. "

Виж и тук, че се пише воеННоплеННически. Идва от военен + пленен. Нали знаеш (би трябвало да знаеш), че всяка дума, завършваща на "нен", се пише после с двойно Н

военен-> военно

каменен-> каменно и т.н.

Знаеш ли кога се поставя пълен член?

Поставя се на вършителя на действието. ВършителЯТ в твоя случай е "условията".

"Във военнопленическия лагер условията бяха тежки и сурови. "

Виж и тук, че се пише воеННоплеННически. Идва от военен + пленен. Нали знаеш (би трябвало да знаеш), че всяка дума, завършваща на "нен", се пише после с двойно Н

военен-> военно

каменен-> каменно и т.н.

А нещо за променливото Я можеш ли да ми кажеш! Имам предвид правилата, проверих в нета, но има ли някой по лесен начин да се прави проверка?

А нещо за променливото Я можеш ли да ми кажеш! Имам предвид правилата, проверих в нета, но има ли някой по лесен начин да се прави проверка?

За мен най-лесно е така: (сигурно има и други начини):

1.Пишем и четем Я ако е под ударение или следва сричка с Я, Ю, Е, И....(изпях, мляко - а не млеко,изпяха - тук Я е под ударение и не се променя)

2.В останалите случаи Я се изговаря и пише Е - млекар, млекце

п.п.Разбира се от всяко правило си има изключения (при представки, наставки при деепричастията) - но това по-горе е основното....

Тук има и алгоритъм за проверка - http://liternet.bg/publish5/ghristozova/iat.htm

В последно време гледам, че дори и в големи и уважавани сайтове се правят едни и същи грешки, които се повтарят непрекъснато и може би повечето хора вече си мислят, че така е правилно да се пише... Примерно "по света" се изписва като "по-света". Да, ама не казваш по-голям, по-хубав , или някаква подобна сравнителна степен, а казваш какво е станало по света, няма нужда от тире тук. Другото, което ме дразни, е неправилното използване на запетаите. Примери : "Искам, да ви кажа че" "Изобщо, не си и помисляй" "Еди кой си, отива да ляга" и т.н.

Съгласна съм с теб, WhiteHart, за примерите на "известните" и неправомерното използване на запетайките.

От доста време обаче ме мъчи един въпрос: как е правилно да се пише - "посвоему" или "по своему"? На различни места попадам на различни версии.

Понеже майка ми участва в хор и пише песен, се колебае за едно изречение. Песента трябва да е готова до една седмица - текст и всичко друго е измислено, само имам едно допитване. Изречението е : Изкуството и музиката са моят/моя живот. Въпросът ми е дали трябва да бъде "моя" или "моят". Нямаме връзка с никой познат, който да е завършил филология и затова реших да се обърна към вас ))

моят но в името на "мерената" реч поетите не са обвързани със строго спазване на книжовните правила

Моят - отговаря на въпроса кой живот