преди 2 часа, _ramus_ написа:

 Балонът и да го надуваш, все е празен, бебчо... 

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Желанието, заблудата и омразата - не могат да бъдат "изоставени", нито премахнати... Това са пълни глупости. Ей така благи уверения стават основа на комплексарски фантазии. Папагалска работа.

Сам си го написал... Балонът е празен... Така е и с петте скандхи.

Могат, но не става за един ден. Няма как да ме убедиш в обратното, защото знам и ясно виждам, че могат да бъдат изоставени. Не пиша, че напълно съм се освободил от тях и съм спечелил нирвана, само цитирах Нагарджуна. Това или ще се случи или няма да се случи, но резултат вече има, неудовлетвореността намаля значително. Ситуации в които преди се "палех" сега са осъзнати като празни, съответно реакцията не е същата. Ако знаеш, че всичко е непостоянна, нетрайна илюзия, която така или иначе ще си отиде, защо да й се палиш толкова?

https://firefightersite.wordpress.com/2015/01/17/пхена-пиндупама-сутта-топка-пяна/

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

Няма как да ме убедиш в обратното, защото знам и ясно виждам, че могат.

всеки вярващ в заблудите си изразява същото. Въобще не ме интересуват убеждаването на някого и неговите защитни измишльотинки.

Знаеш... ясно виждаш... но не познаваш материята, освен на фантазии. Затова има значение компетентността и опитността.

Понеже ви напъват отвътре фантазии, се хващате за тия утвърдителни нелепости - като тоя последния ти цитат. Дали е, от кого е, дали това са думите и значението им - все едно. Думите са написани в духа на обещание за награда, но в тия думи няма познание, а само утвърждение като инжекция за повярване.

Това ти е падалка - да си избираш послания в този стил. И за монасите са нагласени поради същото - наградата е някъде там, само да покриете тия и тия условия... и тя наградата идва, даже е сигурна... и о, чудо!!!

==========================

Налице е генерално разминаване и това е казус само за компетентни хора и това като лакмус е сравнително адекватен:

не може нирвана да е цел, да се стреми и да е "награда". Това означава че по смисъла си тази цел никога няма да е постигната, защото стремящия се към  награда преодолява трудности, лишения... а това е затворен капан, сред който се зацикля. 

Капанът е капан, защото предлага онова, което се търси и е потребно. Колкото повече потребно, значи че повече е стремено, защото отвътре напорът е направо "като за оцеляване". най-силна нужда имат именно хората, които са в схема на оцеляване от психичен разпад ( най-общо) и именно за тях разни заигравки със "страданието", спасението и наградата... са най-актуални и най-зарибяващи.

==============

НИРВАНА е състояние, което не може да е цел, не може да се стремиш към нея. Всяко поставяне като цел и стремеж - я компрометира и така компрометира оня, дето си чака наградата, като бори "условията". Глупостите за чистотата, за условията от това или онова... и наградата идва... са само нахъсващи, за поддържането на вярата че целта ще бъде награда. Ти ясно резонираш именно на такива послания и те са основното звено сред фейковете ти.

Послания, които са конструирани като вдъхновителни инжекции... нямат нищо общо със същността. Те са за хора в много ранни етапи на съзряване, в които това би им било от някаква ограничена полза. Но тия хора няма как да стигнат до състоянието НИРВАНА, но им се предлага чрез уверителни послания една заблуда. Ама... в някой живот, чистила се кармата, така и така се чисти, като я изчистите достатъчно... и опааааа.

Теб те интересува не будизма, а наградата в твой вариант. За теб - е едно, за духовния въздухар - е друга, за всеки неговото... Именно това означава че капанът е затворен. Всяка религия, всяко вярване - се основава на отложена награда. Будизма - като религия, залага именно на това и така е по целия свят, при всички други идеологии. Без да предложат награда в идеологичен план, никоя идеология няма да привлече никой и тя се обезсмисля.

Ти си търсил цял живот нещо... привиждаш го сред някакъв си твой будизъм. Ок, твоя си работа. Проблемът е, че си потънал. И това няма да има значение освен за теб си, ако не беше атаката с която си се устремил да направиш обикновена своя заблуда като вселенска ( и будистка) истина.

Шумният блясък с който изнасилваш темата въобще не е обмислен по отношение на това "ами ако...се заблуждавам". Колко хора би увлякъл - ако е така. какво би станало с тия хора, докъде биха стигнали... А плямпаш усилено и убедено относно "егото и някакви 'откази от това или онова', но нарциса наднича подмолно зад писанията и гарантира че "няма да има спирка", моето е истинското, вярното... само един да разбере, пробвам си възгледа дали ми работи... и какво ли още не си измислил, само и само да угодиш на една своя чисто психотична вкопченост.

Това не се отнася само до теб - месианският ( проповедния, уверителния, глашатайския) етап е характерен за всеки искейпър, особено при допълнителни някои характерови и личностни особености. Елементите "това е за добро, това би спасило света, би решило проблемите.." са част от всеки месианин, който според заблудата си непрекъснато се преживява на нещо подобно на алтруист. Навсякъде сред калдата е налице този синдром - лузъри се играят на добряци, на познавачи на злото и доброто, на спасители, на възвишени, на морални... и борят злото, злите... и фантазират колко се развиват и колко огромни съзидатели са.

Но Уитнес, например не е така, както сте вие с йогата, революционера-демон, неоджизъса или кукуригалката от розовите сайтове и вселенски глас от ДНК-то. При Уит не са налице някои нужни характерови условия и тя е обрана, тиха и много премерена, без каквато и да е настойчивост... При нея са други компенсациите и границите... но това е друга тема. При просветления моряшки пенсионер - също има разлики...

Точно популярните версии на народен будизъм са разпространени на запад - от една страна, защото популярните послания са най-лесно смилаеми и най-лесно се формулират, вкл и превеждат/нагласят. Но най-основното - че предлагат награда, толкова подобно на авраамическите религии, комунизма...

Пълен фейк е "отказването... от " което пускаш през думи на Нагарджуна. Тия послания имат специфична цел, специфичен таргет. И ти си един от тях, но извън вдъхновителната позитивна заблуда, са лъжа.

ПОЗНАНИЕТО е за познавачи, за другите - е според тях си. За мен, само познанието има значение. Така е, защото... съм друг човек, а не като теб. Нито лош, нито добър... просто друг човек, друг набор, други резултати, друг опит и всякаква друга другост. Обитаваме различни вселени, ти пишеш за твоята като за единствената. Всеки изтрещял се бори за същото... защото това е битка за оцеляване и самосъхранение.

 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Теб те интересува не будизма, а наградата в твой вариант. За теб - е едно, за духовния въздухар - е друга, за всеки неговото... Именно това означава че капанът е затворен. Всяка религия, всяко вярване - се основава на отложена награда. Будизма - като религия, залага именно на това и така е по целия свят, при всички други идеологии. Без да предложат награда в идеологичен план, никоя идеология няма да привлече никой и тя се обезсмисля.

Това че ти тълкуваш нещо като предложена награда, още повече с цел привличане на някого, си е твой проблем. Друг може да разглежда нирвана просто като резултат. Когато има път, има и цел. Поне временна. Но целта не е точно награда, а следствие от извървения път. Награда може да е и самото пътуване. Зависи кой как възприема понятията. Никой не подарява нирвана, нито щастието или равновесието, а те се постигат в различна степен с времето, т.е. човек сам си ги взема. Научава се да бъде в тези състояния, без значение на външните условия. 

преди 58 минути, _ramus_ написа:

Без да предложат награда в идеологичен план, никоя идеология няма да привлече никой и тя се обезсмисля.

Какъв е смисълът на която и да е практика, не само будистката, ако не е налице самоусъвършенстване? Ако си прав, че желанията, омразата и заблудите не могат да се редуцират и изоставят, то резултат от безспирното дращене по темите ще бъде само безсмислена омраза към участниците, възхвала на собствения егоизъм и гледна точка, без да се прави опит дори да се вникне безпристрастно в мнението на другите. Действителността се изкривява от замърсяванията. Не се напрягай толкова, това което за едни е празно от същност, за други е причина за инфаркт или друго заболяване, защото умствените замърсявания се отразяват и на физическото състояние. Бъди състрадателен и не се стреми само да унижаваш. Балонът е празен... само че това, което пишеш за другите, важи и за теб...

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Какъв е смисълът на която и да е практика, не само будистката, ако не е налице самоусъвършенстване? ....

Цели различни, кой може да застане сериозно и да твърди, че <практиките> в Будизма са предложени и се ползват в днешно време за <доброто> на практикуващия?.............. едва ли , по-вероятно е да са замесени други желани, ефекти, цели и дори най-простото.-някой пореден <учител> да остави <себе си>...............

преди 15 часа, Just a Stranger написа:

Друг може да разглежда нирвана просто като резултат.

Няма кой да заблудиш, друже, освен себе си. Може... и да може - са приказки за бабините диветини...

Разгледай внимателно посланието - дори повечето от блога ти са подбрани там точно според същия модел. използваш ги за да се нахъсваш и уверяваш и това тече толкова години.

Просто е - нахъсва се онзи, който има такава потребност. Това е за да поддържа непрекъснатост на самооблъчването. Ти именно заради това снасяш точно тия сред темата - така допринасяш за да поддържаш нужната си сугестия във вид на рефлексии, защото в блога е самотно и с годините си разбрал че не ти е достатъчно.

Така, че Калдата и тази тема е именно за да наваксва усетения дефицит. Това са елементарни положения друже - ти си ги разказваш сам - чрез думите, чрез посоката, чрез форумното си поведение в общ план, чрез посланията на които правиш ударението и се върти фокусът ти.

Сред всички тия непрекъснато се върти една и съща тема... Да ти припомня ли колко пъти си наливал текстове за "радостта, дето идвала", признанието за преживения катарзис и ударението върху 'облекчението' в него. Нещо повече - в това признание ти за първи път написа нещо повече за наличието на душевните тегоби и значението им в живота ти.

Цял живот търсиш спасение, друже. Минаваш през една или друга идеология, защото в тях си решил да търсиш, а и е социално консолидиран лесния начин и повечето там "търсят". И тук е въпроса с капана - щом търсиш... ще си го намериш. А с нирвана няма как да стане...

Двамата с "възвишения йога" имате съвсем общи търсения, макар че онова, от което бягате и търсите спасение е доста различно. Но пък са налице сходства в някои характерови особености, които ви правят... "сходни" и вече години си шарите един на друг напълно повторяеми мотиви и всеки ползва другия като "контра" за утвърждаване на своето. Това е елементарен повторяем модел и не виждам в него нищо специално, а само човешко.

версията на "будизъм" те издава, както и многогодишните ти описания и фиксация в основната ти завръзка. Вярването и уверенията, нуждата да изглеждаш будист, да изглеждаш пред себе си отдаден... да покажеш че "си заслужил наградата си с упоритост, с твоя труд, и че не е награда, а просто цел в будисткия ти път", е само част от мизансцена. Вече съм проверявал нееднократно нивото ти сред вътрешната работа и там дори не си начинаещ. Лепиш си клишетата, защото пред теб си заблудата е важна и трябва да върви, но извън нея е "дробно число от нули".

Не е проблем - ти си гониш твоето си, така постановява живота, все пак ти си израз на вътрешните ти процеси. Но упоритостта с която толкова настойчиво се сугестираш съвсем ясно ми показва че го правиш, защото без него... ще се провали заблудата, а ти вече няма накъде да преживяваш разочарования и фрустрации. И в това е цялата битка, която се разиграва зад завесата на психичния ти театър. Сам разказваш това, сам го разписваш, вкл и когато скриваш нещо, бягаш от казуси, нагласяш си или неглижираш за да не позволиш дисонанси.

Остротата на психичния вътрешен натиск много точно се отбелязва с коефициента на непоносимост спрямо дисонанси. Това е общото сред няколкото ника с подобни особености.

Неспособността да се приемат дисонансите като естественост, съмнението - като естествен регулатор на границите на лично потъване, невъзможността за боравене с относителности и условности... нуждата на вкопчване в точно фиксирани и подбрани значения на понятията и силата с която това се отстоява - това са симптоми за обсесия към личната приказка и не е нищо особено да се установи, след като е толкова показно, дори на моменти - парадно.

Всъщност настойчивостта към точно определени фиксации е компенсация, а всяка компенсация издава дефицита на който тя е "огледало". Така всеки разказва, а най-фиксираните най-добре си саморазказват какво става сред вътрешния им свят.

В дефицитите няма нищо негативно, нито осъдително. С дефицити се раждаме, ползваме ги за мотивация или подбуди към действия и в подходящите "дози" са чудесни регулатори и генератори... Идеята на дефицита е да породи компенсаторно поведение и това е рефлекс и се дирижира от несъзнаваното сред всеки от нас. Острият дефицит... поражда остра компенсация. А когато тя е неадекватна по сила и значение значи че дефицита е станал фиксация и той не е преодолян. Нещо повече - дефицита се превръща в... изразено популярно - в комплекси. Това са дефицити, които не успяват да се преодолеят и компенсират...

Затова думичката КОМПЛЕКСАР, както и други думички нямат никаква негативна конотация сред познанието, и в него се работи свободно с такива думички. Но сред народните комплексари тя има точно негативно значение и те сами показват това, като реализират точно такава негативна рефлексия.

преди 15 часа, laplandetza написа:

Будизма са предложени и се ползват в днешно време за <доброто> на практикуващия?

Невероятно е да се спишеш сам колко си некомпетентен по въпросите, и как компенсираш това с толкова елементарни фантазии и опити за аналогии. Хем се опита да задаваш въпроси, нещо да си изясниш... но собствените ти фиксации са толкова силни и толкова настойчиви.. че няма как да ти оставят място за каквото и да е. 

В будизма практиката няма никакво отношение към добро или вреда. Всеки сам стига до едното или другото... като толкова се смесват че се губи границата. И това е чудесно, защото "някъде напред" смяната на основното психично състояние не е адекватна вече на "предишните мерки", вкл и "доброто", защото неговата относителност е съвсем елементарна и контекстуално и условно зависима. Но по време на пътуването и практикуването некомпетентността рискува да се нанесат "вътрешни вреди" до степен да се провали или отклони... при това - неусетно за практикуващия.

Нуждата да се представи целта като "награда" е част от нужната зарибявка, тя е нужна на мнозина, за съвсем обикновени регулативни и ситуиращи функции. Нещо повече - основната религиозна маса, която движи всяка религия е монашеската - без значение е формата, но нуждата от все пак "общност" сред някакво "средище" довежда до "храм". Отделянето от другата житейска социална маса е важно, но все пак тия хора в храма са от нейния "материал". И това довежда до стерилизирането и скопяването на всяко същностно познание, за да се докара до нуждите на основната социална маса от хора. В социума това са обикновени и естествени положения и е част от сделката на всеки социален член с групата за реализация на целите на инстинктите, които несъзнаваното дирижира.

От друга страна това има и своето основание - защото вътрешната наука ( както и психопознанието) е отразила че всеки човек се намира в някакъв свой етап на развитие, в даден момент. И че освен етапността, всяка психична вселена е специфичен набор от особености, сборката от които дава различието. И ако сред социума това е основа на индивидуалността, сред вътрешната наука отдавна е обобщено, че дадена практика е адекватна за развитие само ако е резонансна на субект с определен набор от психични особености, сред определен етап от своето развитие.

С други думи - за различните хора са налице различни форми и принципи на практикуване. Основната линия е да се задържи преходността на етапите, защото колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед основната пречка е комбинация от условия, при които много "психики" не успяват да преодоляват кризите с които всяка етапност се характеризира. Вместо баланс от дефицити и компенсации, се стига до дисбаланс, при които започва първо да преобладава дефицита. В опита да се намери все по-силен компенсатор в несъзнаваното се стартират грешни защитни сработвания. Неадекватността им дава още по-силен дисбаланс, той - до още по-грешни сработвания... и така се стига до... някъде. И така... - се стига до психичното "изтрещяване". Дисбалансите довеждат до кризисни сработвания с нарушения на "границите". Това са крайни мерки, но изместванията са драстични и при голяма част от тях се стига до трайно изместване и подмяна на вътрешната реалност ( в отражението) само и само в инстинктивния стремеж да се съхрани психиката от "разпад на идента", който за несъзнаваното в нас е еквивалент на "смърт".

При всичко това инстинктивните компенсаторни механизми не са съзнателни. Но са длъжни да използват съзнанието на всеки, за да ги подкрепя и пази от конфронтации и дисонанси. ДИСОНАНСИ - това е основно явление, отключващо серия от защитни сработвания. По начина по който се конструират, с елементите които са подбрани и се комбинират... разкриват в голяма степен общите положения по това "какво става отвътре".

Отклоних се - с други думи се връщам на основното - за да бъде адекватна ВЪТРЕШНАТА ПРАКТИКА, за да подава и катализира развитие, тя трябва да е точно съответствена на психичната типология на субекта, както и на неговите етапни точки в развитието.

Ако не е... риска от отклоняване и дори "вреди" - нараства експоненциално... Но, това е само за съвсем общо, като за темата тук, за начинаещи и некомпетентни. Но от друга страна, в по-общ план - понякога "вредата" и дори "отклоняването", не са точно това, което изглеждат...

преди 8 минути, _ramus_ написа:

Невероятно е да се спишеш сам колко си некомпетентен по въпросите, и как компенсираш това с толкова елементарни фантазии и опити за аналогии. Хем се опита да задаваш въпроси, нещо да си изясниш... но собствените ти фиксации са толкова силни и толкова настойчиви.. че няма как да ти оставят място за каквото и да е. 

В будизма практиката няма никакво отношение към добро или вреда. Всеки сам стига до едното или другото... като толкова се смесват че се губи границата. И това е чудесно, защото "някъде напред" смяната на основното психично състояние не е адекватна вече на "предишните мерки", вкл и "доброто", защото неговата относителност е съвсем елементарна и контекстуално и условно зависима. Но по време на пътуването и практикуването некомпетентността рискува да се нанесат "вътрешни вреди" до степен да се провали или отклони... при това - неусетно за практикуващия.

Нуждата да се представи целта като "награда" е част от нужната зарибявка, тя е нужна на мнозина, за съвсем обикновени регулативни и ситуиращи функции. Нещо повече - основната религиозна маса, която движи всяка религия е монашеската - без значение е формата, но нуждата от все пак "общност" сред някакво "средище" довежда до "храм". Отделянето от другата житейска социална маса е важно, но все пак тия хора в храма са от нейния "материал". И това довежда до стерилизирането и скопяването на всяко същностно познание, за да се докара до нуждите на основната социална маса от хора. В социума това са обикновени и естествени положения и е част от сделката на всеки социален член с групата за реализация на целите на инстинктите, които несъзнаваното дирижира.

От друга страна това има и своето основание - защото вътрешната наука ( както и психопознанието) е отразила че всеки човек се намира в някакъв свой етап на развитие, в даден момент. И че освен етапността, всяка психична вселена е специфичен набор от особености, сборката от които дава различието. И ако сред социума това е основа на индивидуалността, сред вътрешната наука отдавна е обобщено, че дадена практика е адекватна за развитие само ако е резонансна на субект с определен набор от психични особености, сред определен етап от своето развитие.

С други думи - за различните хора са налице различни форми и принципи на практикуване. Основната линия е да се задържи преходността на етапите, защото колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед основната пречка е комбинация от условия, при които много "психики" не успяват да преодоляват кризите с които всяка етапност се характеризира. Вместо баланс от дефицити и компенсации, се стига до дисбаланс, при които започва първо да преобладава дефицита. В опита да се намери все по-силен компенсатор в несъзнаваното се стартират грешни защитни сработвания. Неадекватността им дава още по-силен дисбаланс, той - до още по-грешни сработвания... и така се стига до... някъде. И така... - се стига до психичното "изтрещяване". Дисбалансите довеждат до кризисни сработвания с нарушения на "границите". Това са крайни мерки, но изместванията са драстични и при голяма част от тях се стига до трайно изместване и подмяна на вътрешната реалност ( в отражението) само и само в инстинктивния стремеж да се съхрани психиката от "разпад на идента", който за несъзнаваното в нас е еквивалент на "смърт".

При всичко това инстинктивните компенсаторни механизми не са съзнателни. Но са длъжни да използват съзнанието на всеки, за да ги подкрепя и пази от конфронтации и дисонанси. ДИСОНАНСИ - това е основно явление, отключващо серия от защитни сработвания. По начина по който се конструират, с елементите които са подбрани и се комбинират... разкриват в голяма степен общите положения по това "какво става отвътре".

Отклоних се - с други думи се връщам на основното - за да бъде адекватна ВЪТРЕШНАТА ПРАКТИКА, за да подава и катализира развитие, тя трябва да е точно съответствена на психичната типология на субекта, както и на неговите етапни точки в развитието.

Ако не е... риска от отклоняване и дори "вреди" - нараства експоненциално... Но, това е само за съвсем общо, като за темата тук, за начинаещи и некомпетентни. Но от друга страна, в по-общ план - понякога "вредата" и дори "отклоняването", не са точно това, което изглеждат...

Хмм, не разглеждам съдбата на един или двама.......... индивидуалните особенности не ме интересуват , те се губят в <общия ефект> Това ме интересува. Какво остава като последствия от масата уж <практикуващи будисти> , материално социо ефекта.

За всеки отделен индивид се прилага специфична <терапия> за ............ развитие, оцеляване и пр.Няма будизъм, няма друго стандартно, няма <алгоритъм> Планът за действие се изработва според индивида и съвсем персонално с промени <в движение> , няма рецепта, няма закони.

преди 2 минути, laplandetza написа:

няма рецепта, няма закони.

само за некомпетентните, заради заблудата и нуждата да е така. Но пък - защото на тях така (трябва да) им изглежда, да е според "тях си".

Всъщност "закони" няма. Има налице принципни обобщения, резултати синтез от опита.

Рецепти - също няма. Но такива са нужни само на некомпетентните и те... няма как да влезнат надълбокото поради напълно естествени съпротиви, вкл и от несъответствие.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Какъв е смисълът на която и да е практика, не само будистката, ако не е налице самоусъвършенстване?

Никакъв. И изобщо от живота няма друг смисъл. Обратното е като желанието да си останеш вечно глупак. Може да е удобно, но до време. А и какъв живот живее глупакът изобщо? Той само си мисли, че живее. 

преди 15 часа, laplandetza написа:

по-вероятно е да са замесени други желани

Е, и? Те са си за сметка на тези, с другите желания. А заблудените как могат да се научат на различаване, ако преди това не бъдат заблуждавани многократно. И тук е въпросът тези тук във форума, които така упорито посочват чуждите заблуди, дали самите не са много  заблудени. Отделно, всеки психолог знае, че това има обратен ефект, но "компетентните психолози" тук явно ефектът не ги интересува.

Благодаря за чудесния пример.

Ето веднага примерът за "рецепта" - и така стават 'грешките'. Без никакво познаване на принципното положение за кого и според кое е т.н. по-горе "прострация" тя би подала неадекватен "резултат".

Разбира се в основни линии това е от практиките за т.н. "динамична фиксация на вниманието" от типа "връзка с действието". Почти всички ритуални практики, (вкл и като импровизиран пример е популярната "японска чаена церемония" ) имат същата основна насоченост и същата роля.

Голяма част от общата социална маса имат основен проблем с управление на вниманието и винаги първите стъпки към вътрешната работа са подготовка на общия психичен баланс, и едва когато той е "успокоен" може да се пристъпи към самите практики.

Каквито и да са разновидностите ( а те са доста вкл и като систематизации ) чисто концептуално, емоционално-чувствената компонента на психичния ни свят е изключително изменчива и много динамична. ВНИМАНИЕТО е психично качество, което на инстинктивно ниво има първоначално оцеляващи функции. Но за да се реализира вътрешна практика - е нужно съзнателно и волево да се овладее способността за управление на вниманието, чрез неговите два компонента - обект и широта на контекста около него.

Разбира се завареното състояние на емоционално-чувствен приотитет сред психичното, чрез основните си особености на непрекъсната изменчивост и динамика на преобразуване, това се предава и на "вниманието" и то остава на нивото, както "е постановила природата, за оцеляване" - бърза смяна и съпротива при волево задържане.

Има няколко типа работа с вниманието и всички  играят около подбора на обект в който се "фокусира" и "битката" със съпротивата да се задържи фокуса. В общ смисъл са два основни типа - динамичен и изцяло вътрешен.

Динамичният - това е когато вниманието се обработва и овладява чрез движение на тялото в зададено пространство, като се дефинират и следват непознати движения и се събират в общо външно поведение. Голяма част от практиките сред бойните изкуства са именно работа на психично ниво по овладяването на "бягането" на фокуса на внимание. Горният пример - ПРОСТРАЦИЯ, е част от този подход.

 

преди 10 минути, Just a Stranger написа:

И изобщо от живота няма друг смисъл. Обратното е като желанието да си останеш вечно глупак. Може да е удобно, но до време. А и какъв живот живее глупакът изобщо? Той само си мисли, че живее. 

ето това е пример за набор от клишета, комбинирани заедно да подават типичния резултат лично утвърждение.

Всяко от изреченията е с напълно относителен характер. Обаче е важно на автора им да парадира чрез тях своята роля на вътрешна силна самоубеденост и така - решителност, твърдост. За целта той ги абсолютизира и относителността и условността им се превръщат в "задаване на канон".

Много характерно за утвърдителните автосугестии е опростяването чрез дуализиране - свеждане до два полюса, които да са достатъчно опростени и взаимоконтрастни. Дуални - защото точно това е "езика" и "кода" на НЕсъзнаваното и по този лакмус доста точно може да се изведе нуждата и ролята на всичко това за всеки изразяващ ги "автор".

==============

Живота... не може да има "смисъл", няма и защо да го има. Живот... е твърде общо понятие и е абстракция с доста условен пълнеж... оцеляването - не може да е "смисъл", а само израз на принципа за съхранение ( на енергията, импулса.... ) Всяко "живо" същество е трансформатор на енергия и участва в термодинамичните принципи.

Това не е никакъв "смисъл". Проблемът с упоритостта относно неразбирането "що е желание"... е вече просто инат и част от разиграваните съпротиви, вкл и защитното преиграване. При положение че за да има ЖЕЛАНИЕ, е нужен обект, спрямо който да се проектира решението на дадена потребност.

А какъв "Живот"... кой е глупак, кой "само си мисли че живее" - са набор от народно-битови и популярни (чалга) клишета, с които автора им непрекъснато жонглира за да реализира нужната за него рефлексия.

преди 26 минути, _ramus_ написа:

само за некомпетентните, заради заблудата и нуждата да е така. Но пък - защото на тях така (трябва да) им изглежда, да е според "тях си".

Всъщност "закони" няма. Има налице принципни обобщения, резултати синтез от опита.

Рецепти - също няма. Но такива са нужни само на некомпетентните и те... няма как да влезнат надълбокото поради напълно естествени съпротиви, вкл и от несъответствие.

Ами .......... ти си невежа и некомпетентен в област психология и психиятрия , медицина.

 Съществува разнообразие в т.н. <психолози> има лекари-психолози, има военни-психолози, има  психология за целите на национална сигурност, разузнаване, психология на маниполираното съзнание, социална психология, психология на масите и пр.

 Зависимост от нужди и потребности на Поръчителя ( който може да е Обекта или Външни Фактори), се работи строго индивидуално с Обекта, като.......... интересните случаи са когато не става въпрос за терапия , а за .......ПсихоБустер - дали в полза на Обекта или в крайна сметка за негова <вреда> или направо смъртоносно , това е без значение.

Никое <учение> и в случаяя Будизъм с някакви многобройни <практики> не е в състояние да свърши Персонализираното Въздействие.

 

Чудесното в случая е, че никога няма дори да допуснеш да схванеш какви поредни глупости си изписал и с тях колко много разкриваш от личната си некомпетентност и ограниченост.

 Чудесен пример си до къде може да докара всеки, който потъва към дъното някой, който сънува че е "намерил". Веселата част е, че дори сред приказката ти за великите деди и снобското дрънкане на заучените възхвалитени папагалщини да се приеме от някого за работна картина, веднага в нея точно ти, като елемент и роля си напълно проблемен. Ако секретните ти деди бяха действителни, просто щяха да се отстранят като предател и генерално компрометиращ фактор.

Обаче - карай да върви, да си гледаш кефа, според сценария. Ти се правиш че си вярваш, снасяш си с фантазията колко много ти се вързват и какъв будител и социален миксер си...

преди 26 минути, Just a Stranger написа:

Никакъв. И изобщо от живота няма друг смисъл. Обратното е като желанието да си останеш вечно глупак. Може да е удобно, но до време. А и какъв живот живее глупакът изобщо? Той само си мисли, че живее. 

Е, и? Те са си за сметка на тези, с другите желания. А заблудените как могат да се научат на различаване, ако преди това не бъдат заблуждавани многократно. И тук е въпросът тези тук във форума, които така упорито посочват чуждите заблуди, дали самите не са много  заблудени. Отделно, всеки психолог знае, че това има обратен ефект, но "компетентните психолози" тук явно ефектът не ги интересува.

Напротив, <стремеж към самоосъвършенстване> не е задължителен елемент. Реалността показва друго, много хора <посвещават живот> на много по долни и низки Неща, на <тривиални цели> , на разни принципи, идеи, Идеология и  елементарен или комплексен Фанатизъм и т.н.т.

  Заблудени?, Кой и Кои са заблудени?......... Според оя Свят ти си заблуден- типичен пример заблуден от <учителство>, тесногръдни стремежи към Голчмото Бягство на Малкия Човек.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Разгледай внимателно посланието - дори повечето от блога ти са подбрани там точно според същия модел. използваш ги за да се нахъсваш и уверяваш и това тече толкова години.

Нямам нужда от това. Нямам нужда да се убеждавам, нито да убеждавам някого. Аз съм си достатъчно убеден. Нямаш си представа колко. Не търся и потвърждение. Думата "нахъсване" е неадекватна като теб, но "вдъхновяване" е на място. Тук много рядко може да се намери нещо вдъхновяващо. По-скоро ми е полезен сблъсъка с различни типове хора вкл. и с посредствени такива като теб. В обкръжението си не мога да намеря такова разнообразие. А упоритостта с която изразяваш заблудите си всъщност ми е добре дошла. Въпреки, че в същото време намирам всичко това за тъжно. И предполагам на всеки е станало ясно, че мен това, че някой е заблуден, изобщо не ме интересува. Винаги търся полезното което хората изразяват, а не акцентирам върху това, което ми изглежда вредно. Така не го усилвам. А ти може да си мислиш, че не си лош, но резултатите от действието ти са именно в посока подсилване на всичко негативно в човека. В случая в определението "лош" не влагам никаква емоция, а ти си мисли каквото искаш.

току-що, Just a Stranger написа:

Аз съм си достатъчно убеден. Нямаш си представа колко.

О, не - нямам нужда от представи. Има си наука за тая работа. Аз си знам, аз съм си достатъчно, много добре се познавам... нямам нужда от... - са си точно маркерите, бебчо. 

Просто няма как да устоиш на заблудите си, защото за теб те са 'спасение'... Но те излизат - в подходящия за тях "език", форма, подредба, микс... И всичките са с един повторяем вектор...

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Чудесното в случая е, че никога няма дори да допуснеш да схванеш какви поредни глупости си изписал и с тях колко много разкриваш от личната си некомпетентност и ограниченост.

 Чудесен пример си до къде може да докара всеки, който потъва към дъното някой, който сънува че е "намерил"

На мен ли говориш?😀

Глупости за теб, за други са Дар от мен. 

Забравяш. няма аз , не съм Личност, мога да се представям и <ограничен и некомпетентен> мога да бъда и нетолкова ограничен и съмнително компетентен........., зависи кое <аз> ще си облека.

Не си разбрал още в Кой Свят живееш?, Къде се Намираш?................ предполагам, това е по-доброто развитие за теб............. може би ще имаш още Добри моменти в твоя Филм.

преди 3 минути, Just a Stranger написа:

Винаги търся полезното което хората изразяват, а не акцентирам върху това, което ми изглежда вредно.

Ето - маркерите на дуалността как са несъответствени иначе на общата линия на изразяване на "над нещата" и някаква форма на "широко виждане"...

току-що, laplandetza написа:

за други са Дар от мен. 

да, да... До вземането на хапченцата за днес. Не знам защо обедно време пропускаш, но това довежда често и до видимите резултати

преди 2 минути, _ramus_ написа:

О, не - нямам нужда от представи. Има си наука за тая работа. Аз си знам, аз съм си достатъчно, много добре се познавам... нямам нужда от... - са си точно маркерите, бебчо. 

Просто няма как да устоиш на заблудите си, защото за теб те са 'спасение'... Но те излизат - в подходящия за тях "език", форма, подредба, микс... И всичките са с един повторяем вектор...

Къв ти е проблема със маркерите и заблудите му. Той може да е <позитив> да речем утре или в други ден е възможно да изпадне в положението на остро психично разстройство, а тогава да се намеси Когото трябва и да му тури в ръцете я микрофон, я някоя <шашка> ...........ше има Забележими Материални Последствия ........поне нещо ще е сторил в тоя живот....., не като тебе -Паразит😀

току-що, laplandetza написа:

Напротив, <стремеж към самоосъвършенстване> не е задължителен елемент. Реалността показва друго, много хора <посвещават живот> на много по долни и низки Неща, на <тривиални цели> , на разни принципи, идеи, Идеология и  елементарен или комплексен Фанатизъм и т.н.т.

  Заблудени?, Кой и Кои са заблудени?......... Според оя Свят ти си заблуден- типичен пример заблуден от <учителство>, тесногръдни стремежи към Голчмото Бягство на Малкия Човек.

Какво показва реалността? Или предпочиташ да живееш през средните векове с тогавашното индивидуално и колективно ниво на развитие? Всяка цел, всеки стремеж е в бъдещето, а това осмисля живота. Яко тази цел обаче не е свързана с развитие на индивида и/или обществото, тя ще доведе до регрес. Може да е малък, незабележим, но това не означава маловажен. Това обаче е друга тема. Ако няма развитие, има застой, който задължително преминава в разложение и упадък. Това може да се види навсякъде. 

Заблудени са всички хора в една или друга степен. Себе си не изключвам.

преди 3 минути, _ramus_ написа:

Ето - маркерите на дуалността как са несъответствени иначе на общата линия на изразяване на "над нещата" и някаква форма на "широко виждане"...

да, да... До вземането на хапченцата за днес. Не знам защо обедно време пропускаш, но това довежда често и до видимите резултати

Ааааа, на обед нема апчета, Доктор Радева предписа <свиркотерапия>😀 на СПА <операта>в Лапландия.

преди 15 минути, Just a Stranger написа:

В случая в определението "лош"

е като "полезното" и "вредното"... Въобще дуалните изцепки са част от психичния ти свят, докато се вживяваш как се "вдъхновяваш" и колко си "над нещата".

Бебчо, не ме интересува нито лошото, нито доброто, нито полезното или вредното и кое как ти изглежда. Потънал някъде сред фантазиите си цялата вселена си си я напъхал там. Описваш я непрекъснато, с всяко свое изразяване и повторяемостта на елементите и особеностите в тия ти описания... е една и съща.

После идва парадокса - ама аз съм тук за да се уча да съм твърд, е компенсаторно поведение - познай кое и какво точно компенсира... Освен това е нов защитен рефрен, който не само е несъстоятелен на фона на многогодишното ти мрънкане и бунтарски набези към форума и модераторите... Отгоре на всичко е имитация на вече заявеното няколко пъти от "твоя колега будист". Заблудата ти ползва всичко, което би било от нейна полза

Аз съм тук... там е работата, че ТИ - това е рисунка на един параден виртуален герой. Така, че... кой точно си "ти" - е значително по-сложен казус от дуалните ти клишета.

преди 6 минути, Just a Stranger написа:

Заблудени са всички хора в една или друга степен.

мдааам, и точно това е определящата подробност - в каква степен. Защото именно "дозата" е от основно значение.

Чудесни примери сте за "проблемите с дозата"...

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

Какво показва реалността? Или предпочиташ да живееш през средните векове с тогавашното индивидуално и колективно ниво на развитие? Всяка цел, всеки стремеж е в бъдещето, а това осмисля живота. Яко тази цел обаче не е свързана с развитие на индивида и/или обществото, тя ще доведе до регрес. Може да е малък, незабележим, но това не означава маловажен. Това обаче е друга тема. Ако няма развитие, има застой, който задължително преминава в разложение и упадък. Това може да се види навсякъде. 

Заблудени са всички хора в една или друга степен. Себе си не изключвам.

Имаме Проблем , Какво ти и подобните на Теб разбирате под <развитие> , <прогрес> , а може би и Еволюция на човека? и Темата не е друга или маловажна , а спрямо ( ако имаше такъв Страничен Наблюдател Адвокат на Материя-Дявола) Страничен Наблюдател - темата е ТЕМАТА - основна.

  В развитието ............... има стъпки две нпред, една назад.............. или малките пътечки на индивиди и групи могат да изглеждат <алогични> спрямо Прогреса , но ..........ако това е тактически решения, изпълнението им, част от разни стратегии? - Какво тогаа?

преди 12 минути, laplandetza написа:

ТЕМАТА - основна.

налудността ти пречи да видиш какво е заглавието на тази тема и непрекъснатия флуд и спам, които изхождаш в нея.

Никой не се интересува от твоите фиксации и "основности". Колко време вече не забеляза въобще че нямаш сред никого резонанс, тук. Но за забелязването се искат очи... а обсесията те ползва за да си нагласяш колко си важен, колко си "основен" и кои са важните работи сред тая вселена... Твоята вселена е това - само твоята вселена. От нея толкова живо се интересуват само психиатри и терапевти, и то само служебно, според дълга и клетвата си. И при положение че обсесията се изчекне прекалено. Иначе - стигаш до виртуалните характерни изтрещявания, които се налага да търпим, щото са изблици без оглед къде, сред кое, какво....

преди 12 минути, laplandetza написа:

Имаме Проблем

тц, нямаМЕ проблем. По време на кризи ти се променя изказът и формата, и нарастване на истеричността, настойчивостта... И като не минава номера прерастват в настоявания, в циклични повторения на основния рефрен.