преди 38 минути, Aumii написа:

Сигурно е по-високо от твоето.

Давам 50 лева, на някой, ако го е снимал как играе белот. Срещу снимките, озвучени както си му е редът.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

И все пак, сигурно врагът ми не бива да се почита, тъй като иска да ми причини зло, ала как тогава да практикувам търпение, ако хората, подобно на лекари, ми правят само добрини? 

За мен към такива хора е правилно да се изпитва съжаление, но не и да бъдат почитани.

Това, което всъщност трябва да почитаме, са добрите дела на хората.  Да почетеш нещо означава, да го признаеш за правилно. А правилно не е еднозначно с необходимо. Да, неправдите, илюзиите и грешките са необходими за израстването на човека, но те не са правилни. Следователно не е удачно да ги почитаме.

Относно въпроса за почитането на човека, как се съвмествява това с настояването, че той е илюзия лишена от същност?

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Всъщност  мизерията на тия като теб удавя всеки достоен човек, който я е надкрачил и прехвърлил. Огромна мизерия... никога допреди не съм предполагал колко е мащабна, колко дълбока и широка, толкова масова...

Това ли било? А може би такива като теб също удавят вярващите в собсвените си вселени от заблуди. Ами "достойните хора", а всъщност и всички останали, да вземат да осъзнаят, че условията са еднакви за всички - всеки непрекъснато бива заливан с неща, които не му харесват и в които се съдържат немалко заблуди. Ама то и с нещата, които им харесват и с които постоянно заливат другите, е пак същото. 

преди 20 минути, Shiniasu написа:

Това, което всъщност трябва да почитаме, са добрите дела на хората.

Да, това остава. Понеже капацитетът е слабичък - останаха нравствените постулати, верските утрърждения, добрите и лошите, почитанията и признаванията, правилното и необходимото. Всичкото защото невежеството не е преодоляно и с летящи позиви, пожелателни фантазии и редене на "правнилни блянове" да се защитят "добрите" сънуващи.

--------------

Купчина скелети си притракват в гробниците си това, с което са избягали да "живеят". 

Добрите дела на хората...   Съжаление към лошото и неправилното... и линия за различаване кое какво е... щото и без това е твърде условно и изменчиво... Пък тия последните са много кофти за реденето на летящи лозунги на религиозни манифестации. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Да, това остава.

Аха, това останало. Друго няма. А твоето не е изблик на някакви лични оценки, които единствено изразяват пристрастните ти виждания. Това струвало, онова не струвало; капацитетът бил малък - ами как ще е голям, като ти се съобразяваш единствено със собствените си ценности и оценяваш капацитета на другите според това доколко техните възгледи се припокриват с твоите. Ей така уж си констатираш проблемите, които виждаш в останалите участници (да, някои са наистина налични), но зад тези прости констатации, дали не се крие нещо друго? Някакъв нерешен конфликт, който тези констатации събуждат в теб?

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Друго няма.

"Няма" за този, дето "това е останало". Това е нужно - за него, за "тях", така е важно да го вижда/т - иначе не носи успокоение, а напрежение и страхуване. А това е проблем от който е важно да се бяга. Щом може да се бяга - преди всичко се бяга. Ако е нужно - вечно, дори и в многото животи.

Останалото ти  упражнение е просто ехото от 'златните ти черупки' и вече десетки се упражнявате повторително вътре в тях си. Сред форумът и темите са се изписали достатъчно -  тия... дето за тях 'друго няма'.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Някакъв нерешен конфликт, който тези констатации събуждат в теб?

разбира се че е нерешен конфликта.

Вече съм го писал няколко пъти - обикновен юношески идеализъм още се пробвам да преодолея. Идеализъм, изграден от хората сред които съм живял, от книгите с които съм получил картината си за света... и интереса си към върховете на познанието, от това "как е направено нещото отвътре, особено човекът"... Просто не познавах с нищо човешкият реал и материал, отвъд този ми идеализъм, защото никога не съм се сливал с народа, където и каквото и да съм правил.

Трудно ми е да се примиря с мащабите на счупените хора, на невежеството, на ограничението... Трудно ми е заради самия мен и ролята на този ми идеализъм за това, което съм. Щом съм тръгнал, щом живота показва - ще го преодолея и ще сваля идеалите от пиедестала им. И други неща ще се променят, но това е живота и така е с промените.

Аз съм действен човек - въпросните идеали са част от мащабна идеална конструкция, с доста дълбоки опори. Ще си трябва време и ресурси, ще мина през кризи - от бутането на опорите и разбъркването на личностния статус. Но живота показва че няма как да продължа напред. И че така или иначе съм бутнал толкова други идеали - време е за 'по-надълбокото'... Важното е да няма спирка и както и досега ще дам всичко от себе си.

Мислиш ли че нещо от тия думи достигна до теб...?

Универсални закони как да изградиш истинското си аз няма. Всеки изгражда своето аз по подобие на някакво или бива пионер, т.е. даден ти е шанс не да подражаваш на Буда, на Христос, на твоите родители, а на себе си, да си оригинален и със свое 'излъчване" = да си творец. 

Какво ще избереш е индивидуално, но чуя ли, че има универсален начин на живеене, то "флага" на това, че другия е лукав се вдига. Не го считам обаче за враг. 

Видях едни писателствани неща от някой си. Те до толкова са размити, че определено нямат никаква връзка с действителността или пък с възможността ти да изградиш по-висше духовно състояние на аза си. То, е лукаво, защото те подтиква към робство спрямо някакво учение. 

Мнозина с робско мислене не могат да проумеят, че няма враг, а такъв който те лъже. Само друг лъжец в тоя случай може да те научи да разпознаваш "лъже думащите". До колко обаче другият не изтъква, че е с истинско аз, или пък че е с фалшиво аз?! И в двата случая е елементарна проверка, до колко, си пробуден, осъзнал себе си. до колко си наивен, критичен или пък си "балък" за хващане, за да може да се възползваш от неговото невежество.

Праведния човек не се облагодетелства от невежите!!! Виж какви блага получава мислещия се за духовно възвишен от невежеството (страданието) на другите, и може спокойно да разбереш дали въпросния го прави, защото е идеалист или е го прави за своя користна цел. 

В действителност няма насилие или потърпевши, а има естествено движение на нещата без да е необходимо да си с висше духовно истински аз. 

Принципа е елементарен: Имаш ли давай, а ако нямаш не посягай. Бъди търпелив и вместо да мислиш как да отнемеш, то помисли какво би дал. Всяко едно даване се регистрира. И, определено знание на се дава, а се налага да положиш свои усилия, за да го постигнеш. Определено трябва да разбереш какво е нищета. Как с нищо да направиш нещо. Тогава, сътворявайки нещо със своето старание и постоянно, то ще бъде забелязано от по-знаещ. 

Да, възможно е да си изградиш своя, дори по-висша духовност от съществуващите, но до колко обаче си убедителен и до колко си честен и може да си позволиш да даваш без да чакаш обратно блага?!    

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Относно въпроса за почитането на човека, как се съвмествява това с настояването, че той е илюзия лишена от същност?

Този въпрос е задаван от етерналистите към будистите. 

Въпрос: (75) Ако няма чувстващи същества, към кого ще развиваме състрадание?

Отговор: Въпреки че чувстващите същества не съществуват истински, илюзорно човек трябва да развива състрадание към тези, които са описани (като чувстващи същества) от объркания ум, който е обещал да практикува начина на живот (на Бодхисатва), за да ги води към целта на освобождението.

Въпрос: (76) Но ако чувстващите същества не съществуват, кой ще получи резултатите от развиването на състрадание?

Отговор: Въпреки че в края на краищата е истина (че няма истински съществуващи чувстващи същества, състрадание или резултати), илюзорно, от гледна точка на ума, объркан по отношение на феномените, ние приемаме съществуването само на привидни резултати, възникващи от само привидно състрадание към само привидни чувстващи същества.

Шантидева - Мъдрост - Пътят на Бодхисатва

преди 27 минути, Shiniasu написа:

Ей така уж си констатираш проблемите, които виждаш в останалите участници (да, някои са наистина налични), но зад тези прости констатации, дали не се крие нещо друго? Някакъв нерешен конфликт, който тези констатации събуждат в теб?

Това по скоро е за психологическия раздел и е добър похват за психотерапия на Рамус ... 

Той по отношение на всички религиозни субекти подхожда агресивно. Първоначално мислих, че е психологически похват, но изпадна в повтаряемост по отношение на познавателните способности на хората които ползват интернет за общуване. 

Ясно е, че има проблем с общуването тук, а до колко в реала има = няма как да знаем. Все пак "извлича" някаква полза, след като продължава да обсипва с неподходящи мнения и коментари определени потребители. 

НО, определено няма как да знаем дали това му е истинското аз или пък му е фалшивото.  

п.п. Определено не съм за 50 лв., но и аз ще дам още 50 за:

преди 5 часа, Реджеп Иведик написа:

Давам 50 лева, на някой, ако го е снимал как играе белот. Срещу снимките, озвучени както си му е редът.

Така, че сбора стана 100 ля.  

преди 26 минути, dioib написа:

Универсални закони как да изградиш истинското си аз няма

Изгражда се личността, не истинското Аз.

Истинското Аз е това което няма надграждания - чисто и неопетнено съзнание. Всичко което се надгражда, изгражда, формира - не е истинско Аз.

преди 4 минути, Aumii написа:

Истинското Аз е това което няма надграждания - чисто и неопетнено съзнание. Всичко което се надгражда, изгражда, формира - не е истинско Аз.

Не бъди наивна! 

Определено бъркаш идеалното аз. Истинското аз е това което ти го правиш. То няма форма и не е свързано с физическата ти форма. Да смяташ, че "вътре' всеки е чист, то това означава, че да си останем дете и да не мислим за света, а някой да се грижи за нас. 

О, да, но всеки в даден момент трябва да консумира някаква храна, било то материална или духовна. И какво излиза, че всеки нероден е по истински аз отколкото родения ли?! 

Хайде по прост начин обясни ми на като невеж който е на четири години или по-малко какво съм аз?! Кой го определя?! Ти като мой родител или аз пък съм по-духовно възвишен и ти трябва да си ми роб?! 

Няма как да не надграждаш себе си и своето аз. Въпроса се свежда след като си замърсил съзнанието си да може да го почистиш. Там няма универсален начин. За всеки е различен. Не може да ти нареждат как да пречистиш аза си. Способите са различни. 

Да, има духовна хигиена, а тя е различна при всяко от съществуващите религии или учения и в тоя случай няма универсални закони, а начин по който го правиш или не. 

п.п. Ще бъда вулгарен: Ти решаваш дали да се къпеш или не. Това, че вониш и не се къпеш са различни неща, защото някои вонят дори да се къпят. Има и такива, които не се къпят и не вонят обаче. Всичко е да прецениш до колко си мръсен. Към това определено няма универсален закон по който да следваш. Именно това, че си индивидуалист те прави истински аз, но до колко всеки може да си го позволи и до колко живее в някакво общество?! 

 

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Този въпрос е задаван от етерналистите към будистите. 

Въпрос: (75) Ако няма чувстващи същества, към кого ще развиваме състрадание?

Въпросът не е същият. Състраданието не е почит. За състраданието не е нужна причина. За почитта е нужна. При него ти и страдащият сте едно. Състрадващият е съпричастен към страданието на страдащия. При почитта към какво си съпричастен, ако човекът отсреща греши. Може да го разбираш, може да го съжаляваш, може да изпитваш състрадание, но не и да го почиташ заради грешките му.

преди 40 минути, Śūnyatā написа:

Въпрос: (75) Ако няма чувстващи същества, към кого ще развиваме състрадание?

Отговор: Въпреки че чувстващите същества не съществуват истински, илюзорно човек трябва да развива състрадание към тези, които са описани (като чувстващи същества) от объркания ум, който е обещал да практикува начина на живот (на Бодхисатва), за да ги води към целта на освобождението.

Тук всъщност няма обяснение, а препоръка. Може да ти прозвучи грубо, но всъщност идеята зад отговора по-горе е: и да ти отговоря, няма да го разбереш, затова просто приеми казаното, а разбирането ще дойде в бъдеще. А състраданието е чувство породено от разбирането. Колкото и да си убеден, че то е правилно, ако не разбираш защо и ако не си изградил правилното отношение към всичко съществуващо, то насила състраданието няма как да го има.

преди 47 минути, Śūnyatā написа:

Въпрос: (76) Но ако чувстващите същества не съществуват, кой ще получи резултатите от развиването на състрадание?

Отговор: Въпреки че в края на краищата е истина (че няма истински съществуващи чувстващи същества, състрадание или резултати), илюзорно, от гледна точка на ума, объркан по отношение на феномените, ние приемаме съществуването само на привидни резултати, възникващи от само привидно състрадание към само привидни чувстващи същества.

Шантидева - Мъдрост - Пътят на Бодхисатва

Тук също няма отговор. Има "ние приемаме". И пак отново тази заигравка с истинско и неистинско съществуване при която всичко, което не е абсолюта се обавява за неистински съществуващо. Дори и индивидуалните съзнание да не съществуват истински, т.е. отделени и независимо от всичко останало, те като поток от съзнание нямат начало и нямат край. Състраданието е затова, защото съществата осъзнават себе си по неправилен начин, идентифицират се и се поставят в зависимост от преходни неща, вместо да бъде обратното.

преди 1 час, _ramus_ написа:

"Няма" за този, дето "това е останало". Това е нужно - за него, за "тях", така е важно да го вижда/т - иначе не носи успокоение, а напрежение и страхуване.

Аха. И какво от това? За едни дисонанс предизвиква едно, за други - друго. В случая ставаше въпрос за оценяване на добрите дела. Не знам какво страхуване ти се привижда. Да, неправилните постъпки могат да породят дисонанс, но това е нормално. Не става въпрос за страх, а за ценности. Системата от възгледи, които някой си е изградил, дори и илюзорна, е устойчива не защото той се струхува да я събори, изостави или разшири, а поради оценката за същественост. Нужно е достатъчно силно основание за да се извърши промяна. Но нищо не гарантира, че промяната ще е към по-добро. Затова религиите предварително задават посока. 

преди 7 часа, Aumii написа:

Сигурно е по-високо от твоето.

А ти не забравяй да си пиеш хапчетата, въпреки, че хапче против злоба, все още не са измислили.

Докато продължаваме да отговаряме на постовете му, той ще продължава да пише.

Предлагам да спрем да му отговаряме, все едно не е писал.

Просто си го подминаваме и нека сам си пише и сам се чете.

 

 

Със сигурност всеки един в този форум има по- високо ай кю от Рамус . Простите хора като Рамус всичките са с ниско ай кю .

 То аз лично подминавам Рамус отдавна, защото много обижда .

преди 1 час, dioib написа:

Универсални закони как да изградиш истинското си аз няма. 

Има един универсален закон за истинското аз и той е ,,трябва отвреме на време да подпийваш алкохол ,за да видиш истинското си аз"

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Трудно ми е да се примиря с мащабите на счупените хора, на невежеството, на ограничението... Трудно ми е заради самия мен и ролята на този ми идеализъм за това, което съм. Щом съм тръгнал, щом живота показва - ще го преодолея и ще сваля идеалите от пиедестала им. И други неща ще се променят, но това е живота и така е с промените.

Аз съм действен човек - въпросните идеали са част от мащабна идеална конструкция, с доста дълбоки опори. Ще си трябва време и ресурси, ще мина през кризи - от бутането на опорите и разбъркването на личностния статус. Но живота показва че няма как да продължа напред. И че така или иначе съм бутнал толкова други идеали - време е за 'по-надълбокото'... Важното е да няма спирка и както и досега ще дам всичко от себе си.

Мислиш ли че нещо от тия думи достигна до теб...?

Да. Но защо трябва да предизвикваш кризи и при другите? Ти си с нагласата да изобличиш определени модели в които виждаш, че са попаднали. Но за мен нещата трябва да се случват естествено. Аз понякога посочвам това, което виждам в определени участници, но реакцията от тяхна страна обикновено е отхвърляне. В други случаи изказвам общи идеи и за мен те са по-съществените. На знам кой какво ще разбере от тях, но на когото са нужни ще ги оцени. Обратна връзка няма как да получа, така че "стрелям" на сляпо. Утвърждавам това, което намирам за истина и изписвам моите си разбирания по засегнатите въпроси. Иначе дългосрочните ми цели са свързани с мен самия. Усилията ми за промяна са насочени навътре. Това, че съм осъществил нещо със себе си, не означава, че трябва да провокирам същата промяна и в другите. Мога да им посоча позицията си, да се опитам да им обясня как аз виждам нещата, но не с нагласата да ги променя - решението в крайна сметка си е тяхно. То може да не ми харесва, може и да е очевидно погрешно - но то отговаря на съзнанието им и всъщност е резултат от поредица от предхождащи решения и действия. 

Дори и да се осъществи коренна промяна в някого, тя ще е по-скоро резултат от натрупване. Да, старата система рухва изведнъж, но разрушаващата я сила дълго време се е натрупвала под повърхността на съзнанието; противоречията са били подтискани и избягвани. Но това е етап от пътя. За мен този път разбира се е доста по-дълъг от един живот и съответно всеки човек е преминал през множество кризи и до определен момент те ще продължават да се случват.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

"Няма" за този, дето "това е останало". Това е нужно - за него, за "тях", така е важно да го вижда/т - иначе не носи успокоение, а напрежение и страхуване. А това е проблем от който е важно да се бяга. Щом може да се бяга - преди всичко се бяга. Ако е нужно - вечно, дори и в многото животи.

Останалото ти  упражнение е просто ехото от 'златните ти черупки' и вече десетки се упражнявате повторително вътре в тях си. Сред форумът и темите са се изписали достатъчно -  тия... дето за тях 'друго няма'.

разбира се че е нерешен конфликта.

Вече съм го писал няколко пъти - обикновен юношески идеализъм още се пробвам да преодолея. Идеализъм, изграден от хората сред които съм живял, от книгите с които съм получил картината си за света... и интереса си към върховете на познанието, от това "как е направено нещото отвътре, особено човекът"... Просто не познавах с нищо човешкият реал и материал, отвъд този ми идеализъм, защото никога не съм се сливал с народа, където и каквото и да съм правил.

Трудно ми е да се примиря с мащабите на счупените хора, на невежеството, на ограничението... Трудно ми е заради самия мен и ролята на този ми идеализъм за това, което съм. Щом съм тръгнал, щом живота показва - ще го преодолея и ще сваля идеалите от пиедестала им. И други неща ще се променят, но това е живота и така е с промените.

Аз съм действен човек - въпросните идеали са част от мащабна идеална конструкция, с доста дълбоки опори. Ще си трябва време и ресурси, ще мина през кризи - от бутането на опорите и разбъркването на личностния статус. Но живота показва че няма как да продължа напред. И че така или иначе съм бутнал толкова други идеали - време е за 'по-надълбокото'... Важното е да няма спирка и както и досега ще дам всичко от себе си.

Мислиш ли че нещо от тия думи достигна до теб...?

Душичка!

идеалите се прилагат единствено към себе си. там може да си взискален толкова, колкото можеш да понесеш да надскочиш себе си.

идеалите не се предявяват към други хора, още повече когато сам не си успял да ги достигнеш.

седнал ми се прави на съдия, моля ти се. да мери и да оценява. после, когато на хората им втръсне от нескопосаните му заяждания, се тръшка и запява песента, ама аз съм, всъщност, идеалист и затуй…

е, не…егати!🙄

 

Пълен лигльо. 🤣

преди 9 часа, Shiniasu написа:

В случая ставаше въпрос за оценяване на добрите дела.

В случая става въпрос за глупости.

Добрите дела... са обикновена социална фикция. Като махнеш фикцията и сугестията в нея... и остава едно нищо и никакво. Такова също е "добро", правилно, истинско и всичките от същата религиозна митология.

Нищо от това няма смисъл за грамотни и хора на познанието... Нищо от това няма смисъл извън контекста на хората за които само това може да има значение. Именно заради това неговото абсолютизиране е заблуда в очите на същите тия "хора".

преди 6 часа, marv написа:

идеалите не се предявяват към други хора,

Понеже заради това направи тая тема - да не би за да пропагандираш религиозните си глупости от блога си ли? И какво стана с "предявяването на идеалите към "други хора"?

преди 6 часа, marv написа:

се тръшка и запява песента

Ефтинко, пошличко и примитивно. Всъщност - съвсем по съответствие с автора си.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Но за мен нещата трябва да се случват естествено

Не ме интересува как било за някого, който е пристрастен и религиозен. За него "естественото" е просто да бъде както си е заварен - ако може сред вечността и това е обикновен израз на примитивизми.

Кризите са основния белег за разрушаване на опитите за закостенялост и стопиране. И кризите... няма как да ги инициира рамус, нито който и да е друг - за да се щавиш "как били нещата за теб", защото някой си било го дразнило какво пишел друг.

Мен човека ме интересува, не пристрастията или религиозността му. Тия двете ( и разни други) днеска ги има, утре - може да ги няма. За един човек - едни, за друг - други.

Човека - докато го има - е отвъд тях. Човека за мен има основната стойност и приоритет. Особено ако е "САПИЕНС".

Ама за някого религиозността и пристрастието било равно с човека - и като съм неглижирал религиозността му значи че и той бил неглижиран - не ме интересува какво той смята. Докато той е в плен на сънищата си той е едно с тях.

Било за него си, някак си - ок, мен какво ме касае и защо трябва да го взема предвид? За мен - е различно от неговото и не виждам никакъв проблем че въпросните реагирали защитно. Те реагират на всичко, което касае онова, с което са се идентифицирали. Щом това е така - те нямат различаване между човешкото и религиозното в тях. А за мен - има разлика и ги различавам чудесно.

Целият раздел се тръшкате да оправдавате и обяснявате обикновените си примитивизми... с какво ли не - всеки по неговите си оправдания. Тезите ти са пристрастни и защитни и нямаш шанс да ги пробуташ извън тоя им контекст. Имитацията на разумност не върви за пристрастния и всеки негов опит е негов собствен компромат.

Ама за вас било различно - и ок, кой ви пречи да е същото, щом някой имал различно виждане спрямо това? На мен не ми пречите с нищо.

Мрънкочите като подрастващи фукли че нещо не било на кеф на някого си - свиквайте, това е положението. Аз нямам проблем вие като се пънете и опитвате от тия елементарни игрички. За мен нямат и значение опитите за конюктурни колективни мрънкания, със взаимни подпирания - що се касае до общия дразнител... Колективно тия сработвания са на нивото на социалните примитивизми, с които сте изпълнени и няма как да е по друг начин. Ако ги нарека така - някой си бил докачен, но това си е негова работа. Аз не съм докачен, когато същия опитва да ме кълве - отново със заучените си номера, нагласени като за тия като него.

Не ме интересуват вярванията, свещеностите, боговете или идеалите ви. За мен те са нищо и никакво - и вашите и моите такива.

Интересува ме дали нещо е останало човешко отвъд тия. И относно мен това ме интересува , и относно Списващите.

Ако няма нищо човешко дето да е останало - не ме интересува и човека го няма.

Ако има - къде е, че здраво е замлъкнало и само пропагандата на всеки-неговите си религиозни сънища се леят?

Аман от пълнежите на личните защитни фикции на един или друг. Не минават и нямат стойност, освен за пред вас и огледалото на монитора. Нито ще ми попречат, нито ми влияят с нещо си, няма и как, и са безсмислени всички напъни. И го знаете чудесно - тия дето много добре са наясно с рамус, вече години сред форума, защото са опитали всичко, дето им е по силите относно защитните им заучени игрички. Това не им пречи непрекъснато да опитват - съвсем автоматично и главно заради тях си и театъра с който иначе имат проблеми.

Нали е свободен форума -  Аз нямам проблем със свободата и различността, нито с форума,. А вие?

преди 31 минути, _ramus_ написа:

Интересува ме дали нещо е останало човешко отвъд тия.

Нарича се доброта и присъства в някои от пишещите по темите. Но теб те дърпат други конци и сега ще питаш "доброта" според кого, спрямо какво и т.н.

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Нарича се доброта

Мен добротата не ме интересува особено. Нито злостта. Щом някой няма кормило и граници за различаване от житейски и ментален опит - взима колективния им заместител, от конфекцията наготово.

На мен не ми трябват - нито доброто, нито злото, нито правилното или праведното, нито истината, бог или свещените слова. Нямам нужда от патерички с които да сънувам колко съм важен, че има вечен живот, че имало "заслуги" , че имало страдание и път за изход от него.

На мен не ми трябват и са ми без всякакво значение. Аз съм примера че има хора и без тия да се сънуват. За вас това е проблем, защото социалната сугестия изключва в нея да има такива хора.

Е, аз не съм в нея, но не ми пречи да съм сред форума. Не е нужно всички да сме еднакви. На вас - е нужно, поне сходства.

Единия неграмотен и невеж си го написа съвсем точно - за него било отвратително ако някой не приемал 'висшата сила". Е, не ме интересуват нито висшите сили, нито нисшите такива. Нито доброто или лошото, правилното или истинското. Не ме интересува нито буда, нито аллах, нито мойсей или Нагарджуна, Ленин, Маркс, Хегел или филанкишиев. Нямам идеали, нямам авторитети и нямам идеологии, които да ме изразяват и да се привиждам през тях.

Опитите да ме обясните - всеки за него си, с дописвания, описания и нагласации - са напразни. Хем ви го пиша, но пак са слепи очичките отвътре.

Няма как да мине номера, колеги. Просто няма как. Пълните форума с безсмислици, без всякаква стойност отвъд личните ви фикции и сънища. Въпреки това - на мен не ми пречи, а просто е излишен пълнеж.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Добрите дела... са обикновена социална фикция. Като махнеш фикцията и сугестията в нея... и остава едно нищо и никакво. Такова също е "добро", правилно, истинско и всичките от същата религиозна митология.

Не, това са понятия зад които стои определен смисъл и са свързани с определен практически резултат и полза. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Нишо от това няма смисъл за грамотни и хора на познанието... Нищо от това няма смисъл извън контекста на хората за които само това може да има значение. Именно заради това неговото абсолютизиране е заблуда в очите на същите тия "хора"..

Няма смисъл за теб. Твоите възгледи не са представителни за групата към която ги пришиваш. Твърденията, че тези понятия нямат смисъл  извън контекста на хората за които само това има значение също не е вярно. Защо само това да има значение? Но така или иначе разбирането за добро и правилно, колкото и да се различават при хората, с израстването на последните започват да се доближават до един общ модел. Модел утвърден от и в самия живот. 

преди 9 минути, Shiniasu написа:

полза. 

за кого?

 

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Твоите възгледи не са представителни

Не ми е нужна група, за да ги представям. Група е нужна на вас, защото без колективните вълнения не бихте имали нито вярване, нито обект за нея.

преди 9 минути, Shiniasu написа:

са понятия зад които стои определен смисъл

Сигурно стои - за вас,. За мен е без всякакво значение.

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Модел утвърден от и в самия живот. 

няма такова нещо. Колективните конвенции следват правилото на "мнозината" или на "силните". Нито едно от двете не определя нищо отвъд ползите за едни или за други. Но не и за 'всички', особено пък нелепости - че било модел, утвърден от самия живот.

Живота... това е отражението на всеки относно екзистенцията си. Колкото екзистенции - толкова отражения, наречени 'живот'. Има договори според което да си приличат, но нищо повече.

Това, което ти наричаш "модел", за мен е отживелица и мога да посока хиляди примери за неговата условност - дори и в рамките на конвенцията относно него.

Няма как да представиш вярванията и убежденията си като край и начало на вселената. Твоята - ок, но няма шанс за нищо отвъд това.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Няма как да представиш вярванията и убежденията си като край и начало на вселената. Твоята - ок, но няма шанс за нищо отвъд това.

В действителност шанса стремително се намалява. Затова в религиите са си избрали последни пророци или мъдреци. Да, по-твоята логика нямат шанс, но се пробват. 

Това от една страна, а от друга страна научността също е стигнала своята познавателна граница, защото всякакъв експеримент, който да би потвърдил, че дадена теория за опознаване на микрокосмоса би излязла извън контрол, а именно там някъде е човешкото съзнание. Затова и се обръща внимание на макрокосмоса, т.е. едва ли не чакаме някакви извънземни да ни кажат какво сме. 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

за кого?

И за какво те интересува, при положение, че многократно си декларирал, че не те интересуват мненията на другите?! 

Кратко: Ти каква полза очакваш?! = Явно имаш очакване, а това е ползата. Ти не получаваш полза, а за какво ти трябва да разбереш за кого?! О, да направиш така, че на този който има полза да не му се даде.  

Мда ... що ревнуваш бе?!  

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Мен добротата не ме интересува особено.

Защото си егоист. И това ако не е примитивизъм... 

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

И това ако не е примитивизъм... 

Дааа, ето го примитивизма - плоска и елементарна оценка и формален отговор, за по-лесно.

Разбира се - защото си духовно извисен и прозрял духовни истини, на сутрешния ти форумен будистки ритуал.

И заради това ще те попитам - що е това ДОБРО и кой е ДОБРИЯ ЧОВЕК и защо това да е "голямото духовно постижение"? Я да видим - колко е лесно да се шльокавят готови свещени думички, като готови идеали за преклонение и следване.

ЧОВЕК... това е без да е налице прилагални, спрямо една или друга конюктурна колективна нагласа. Аз по-горе написах за ЧОВЕКА, а не за един или друг, но религиозните ви напъни имат потребност от готови идеали за следване. И всеки си ги е привидял в едно или друго, защото готовото е важно и става за пълнеж, когато си нямате друго.

Ама какво друго може да има - ами има, на кого да обяснявам, като всички сте от "нямащите". И жирафи има, нищо че сте шопи.  

аз може и да се забавлявам, но това е поредната фаза в примерите колко е невъзможно да се преодолеят естествените несъответствия по ниво и как на "едното ниво" изглежда че няма как да има "друго".. просто няма как - за тях "всички негри трябва да са черни и само когато са черни, са негри".

И заради това нямате шанс с ничии свещени думички, защото без "преводачи и уговорените системи на интерпретациите им" тия думички са нищо и никакво по смисъл и значение.

Но за вас - това "никакво" е ползата да се фантазират идеални положения и да се вживявате в тях и така да запълвате празното в душите. Щото ако беше изпълнено с 'друго' - нямаше въобще да се налагат 'свещеностите' и игрите на шамана около огъня... А все едно че от тия хилядолетия не е минал и миг - пещерите и огъня още са "там" , заедно с шамана и билкарките-вещици, гледането на боб и колениченето и молбите към божествата и разговорите с духовете от отвъдното...

А смешните тук-там опити да се рационализира шамана като "учен" и религиите като "мислителски философии, учения и вселенски истини" са най-обикновена нагласация "по модата"... Днес е една, преди е била друга и тия със същите роли и значения се наричали "наместници на бог", пророци... -  за племето, за което нищо не е мръднало във времето. Че и напират за вечността, за прераждания  - че един живот не стигал, за карма и просветвания... 

преди 16 минути, _ramus_ написа:

Аз по-горе написах за ЧОВЕКА, а не за един или друг, 

Не съществува "човек" единствено число сам по себе си. Това е илюзия за отделност, която не си способен да схванеш като такава.

Какво е това "аз" отделно от човечеството? Какво е това "човечество" отделно от планетата Земя? Какво е това "Земя" отделно от Космоса?

Вече писах, че ти липсва въображение, затова не си успял като музикант, добър човек и съпруг. Защото блуждаеш в примитивизмите, които осъждаш, но не можеш да се погледнеш отстрани, да схванеш по-голяма част от картината, заслепен от илюзията за собствено съществуване. 

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Не съществува "човек" единствено число сам по себе си.

За мен игричките ти на "има-няма" не са нищо повече от фантазни подскоци. Това че ти е нужно да повярваш във фантазмите си не ги прави да са нещо особено някъде отвъд личната или колективна конвенция.

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Вече писах, че ти липсва въображение,

Точно - въображението поражда фантазми, за да се преживяват от фантазьорите. И всъщност - въобще не е като да ми липсва, но постепенно му отнех възможността да ми създава сънища.

Дали ми пишеш едно или друго - ти няма как да схванеш положения, които са извън кутийката в която си се оградил. Затова се изцепвай с фантазиите си колкото си искаш, това няма да ги направи нищо повече от твои лични бръщолевения.

 

преди 28 минути, Śūnyatā написа:

затова не си успял като музикант, добър човек и съпруг.

 

Гледам че духовните ти напъни стигнаха до меренето по "реализациите и успяването" според отново социалните ти насадени кутийки. Отделно че и трите са лъжи(чки за мънички устенца)  

Дори и когато се пробваш да кълвеш и провокираш, е елементарно и наивно и сам ми изписваш къде ти се пука черупчицата. Толкова години пробваш какво ли не... така и не разбра че повторенията не са задължително упоритост и настойчивост, а и израз на тъпотия и ограниченост, затова честичко ги сравнявам с крякането или имитациите на звукове от папагал. Но какво да се прави, като маймунката си реагира... (не толкова духовно, колкото й се иска да е в театрото й)

Един въпрос за финал:

Нагарджуна или Буда -биха ли те поздравили ако прочетяха какви ... ги раждаш? Можеш и да не отговаряш... защото не е точно 'въпрос'...

Припомни си, че никой сериозен напреднал будист няма да те поздрави... Затова си трайкаш по форуми и сред личния си блог и се оправдаваш че сам си бил достатъчен за да си "напреднал будист, който практикувал от години" ( но главно в тараланкане в калдата и личния ти блог). Но не си сам... ти не можеш да си сам в това, след като е конвенс и всичко до теб го получаваш именно чрез същия конвенс и той няма нищо общо с онова, в което си вярваш. Просто не ти стиска да се покажеш в съответните среди, защото ще лъснат веднага личните ти нагласации и...край с ползата от тях... пък ти е толкова важно.