преди 1 час, _ramus_ написа:

Пример си за обратното на твоята основна повторяема теза - че вярващия си давал повече възможности като повярвал в положения, в които невярващия просто отричал. Виж си точните думички в последното от цитираните тук твои изречения... чети внимателно, бавно... ако е нужно - на глас... Не виждаш възможности там, където ти не вярваш в тях. Не би видял нищо, ако не вярваш в него - това е проблемът на вярващите и е естествено следствие от механизмите и значението на повярването... 

Думичките съм си ги прочел достатъчно внимателно. Избрал съм ги, защото те представят някаква идея, но само приблизително. Някои абстрактни положения не могат да бъдат формулирани с думи. Просто не става. И ако човек предварително не е възприел други свързани с посочените идеи, той разбира се, че ще приеме горното като необосновано. Но не ми е работата да извеждам цял ред от взаимосвързани твърдения за да се аргументирам. Който иска да се запознае с едно или друго учение, ще се запознае, а аз понякога пиша неща, които човек просто трябва да е запознат с определени учения за да разбере. За другите те ще са чужди и нарезбираеми.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Пример си за обратното на твоята основна повторяема теза - че вярващия си давал повече възможности като повярвал в положения, в които невярващия просто отричал.

Вярващият може да се възползва дотолкова от вярата си, доколкото му позволяват останалите качества. Глупавият човек ще е глупав и във вярата си. 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Цялата работа идва от фразата "твърденията в някои учения"...

Които за мен са логични, разбираеми и част от една по-голяма картина в която те си имат своето място. По принцип е важно да се говори според съзнанието на човека отсреща, но тук пишат различни хора и понякога някои твърдения съвсем нормално се оказват приемливи за едни и неприемливи за други.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Вярването определя разликите, а не предположенията. Аз мога да предположа всичко, което мисленето ми е възможно да ми предостави и границата ми е плод на развитие в самото мислене.

Предположенията също се основават на знанията и на разбиранията на правещия ги. Вярата обаче е по-силна от предположението, защото съдържа повече концентрирана мощ в съответната посока. Вярата има два аспекта - 1) да се довериш, което доверие се изгражда дълго и постепенно и2) да повярваш в желания резултат, което ще ти даде възможности да го постигнеш. Но нищо не идва наготово така или инече.

преди 1 час, Shiniasu написа:

За другите те ще са чужди и нарезбираеми.

заблудата на повярваното е онова, което дава усещането за 'яснота'. Така непрекъснато заключаваш че просто другите не са информирани, не са наясно и не ги разбират...

Не си единствен - ако внимателно се загледаш сред раздела , вярващите сред филмите си непрекъснато разясняват на всеки друг своите вярвания... с представата за същата тази заблуда, с която оправдават и обясняват "личните си истини".

Много грижливо си конструирал системата си от вярвания, като си се погрижил и за срещаните естествени дисонанси - да си ги обясниш, оправдаеш... като така бетонираш вярвания си филм. Интелектуалния елемент сред системата ти е заради нуждата и твоите лични особености, но ако не е повярваното цялата каруца ще се сгромоляса. Заради това са и тия усилия - вече за пореден път днес да повториш че "за някои неща думите не са достатъчни"... Не са, но и когато липсват думите остават вътрешните бленувания и фантазми... и за да се поддържат идва и схемата - че "думите не са достатъчни".

За вярващия, съждения основани на вярванията му са "достатъчно добре обосновани". Но ако не е вярването му - са летящи някъде сред облаците. Махаме повярваното от съжденията... и те увисват за да покажат съвсем ясно за ролята на вярването сред т.н. "мислене". Това правя най-често сред този раздел - просто подавам рефлексия която не съдържа повярваните от всеки елементи... и те увисват за да покажат фантазмите на вярващите. А за последните - нещо си било "съждение, аргументи..."

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Глупавият човек ще е глупав и във вярата си. 

Разбира се - вярването не се основава на когнитивните коефициенти. И хора с висока степен на интелигентност използват вярвания за да конструират вътрешните си филми. Никога не съм твърдял че всички вярващи са простаци и глупаци - това няма нищо общо с реалната "психична картина" - дори и сред форума.

В тази връзка - повярваното и особеностите на неговото изразяване, са в тясна права корелация с когнитивните особености на самата личност. Или опростено изразено - умникът се огражда с "умнишки вярвания" и съответно - техните конструкции следват профила на самата личност. Това е един от лакмусите в самите профили - нещо като "опиши ми вярванията си и така ми казваш "какъв си" вкл и "колко ти е ИКЮ-то" " .

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Вярата обаче е по-силна от предположението, защото съдържа повече концентрирана мощ в съответната посока. Вярата има два аспекта - 1) да се довериш, което доверие се изгражда дълго и постепенно и2) да повярваш в желания резултат, което ще ти даде възможности да го постигнеш. Но нищо не идва наготово така или инече.

това е обикновена пропаганда и не се държи отникъде. Засмях се от сърце на "концентрираната мощ" - което може само вярващ да го напише, още повече че отразява личното му усещане по отношение на ролята на повярваното за подпиралка и бустер за иначе дефицитни мотивационни положения. 

Вече съм правил достатъчно критични бележки, но без никаква адекватна рефлексиия.  Да ти дам за пример - че всички си правите взаимни критични бележки един спрямо друг, но това с нищо не повлиява вярванията и защитаванията им. Нещо повече - учите се да защитавате вярванията си по-добре, като го проигравате един на друг.

Веднага давам за пример един форумен образ - този на мадхямика... Какво като всички му отправяме критичните си бележки...   Нищо и никакво и той просто си кара по филма и така ще е "докато го има".

Това е и поредния пример за неадекватност на личността дори в самата комуникация, защото при всички положения... ПОВЯРВАНОТО има най-високия когнитивен статус и служи едновременно за хоризонт и фундамент. А при такива роли... те се защитават 'до последно'... Вживяването в личният филм прави толкова познатото явление в комуникацията - че повярвалата личност е сякаш една повторилня на личния си филм и "все едно че говориш с радио"... ( аналогия за липса на адекватен фийдбек )

Ето това е разликата с МИСЛЕНЕТО, неосновано на повярвано. Предположенията са част от менталността, но повярваното ги измества от ролята им да са ментални и се превръщат в други роли, с друго значение... В ранните етапи на съзряване личността има огромна нужда от повярваното... а друг е въпроса "докога" ще е така...

преди 46 минути, _ramus_ написа:

Веднага давам за пример един форумен образ - този на мадхямика... Какво като всички му отправяме критичните си бележки...   Нищо и никакво и той просто си кара по филма и така ще е "докато го има".

Имам достатъчно въображение, за да не видя същност в "критичните ви бележки". Забелязвам ги, но  с тях не можете да нарушите безметежността ми. Не мога да се огранича с който и да е от субективните ви филми. Приятно гледане. "Мен" отдавна "ме няма"

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

 "Мен" отдавна "ме няма"

Е обикновен и банален субективен филм. И всичко - заради едничката безметежност в която се вживяваш.

Не че интересува някого, но ти няма как да спреш да изнасилваш форума с фантазмите си за тая си "безметежност", нагласено-облечена с интелигентни заемки и будистки дрешки.

Не си оригинален - вживяващите се в своите си ... 'безметежности' са си съвсем характерни и повторяеми, толкова колкото и ти.

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Не си оригинален... 

И ти не си, защото няма нищо оригинално всъщност. Колкото и да се напъваш, ще си останеш копие на копието на копието... Голяма мъка е това, да се опитваш си "оригинален", защото е невъзможно. 

на 8.07.2021 г. в 11:06, witness написа:

За невежеството видях сега имало някаква притча (по повод привързаностите на Ауми към приятностите) за човек, който ядял цял чувал люти чушки и плачел. Като го питали защо го прави, казал - "търся сладката". 

на 8.07.2021 г. в 11:04, _ramus_ написа:

Друго е човек да е деликатен... 

По-скоро ироничен

Иронията може и да е деликатна, но пък друго си е екшън филм с Чък Норис ...или Майкъл Дудиков. 

Ето един, който описва "мисловния модел", дето и "будистчето", дори и след "отпуската", отново възпроизвежда.

Седнал на бордюра един индийски йога от сектата на самобичуващите се и демонстрира на хората как си удря тестисите с тухла. При всеки удар произнася "Омххххх". Като го попитали защо си причинява тази болка той отговорил мъдро : Защото като пропусна изпитвам "нирвана"!

Той, мадхямика се е научил да пропуска по-често и е станал просветлен, щото разбрал, че нещо(нали няма "истинско аз") го е пропуснало...

А който пък си позволи да намеква, че може и изообщо да не се удряш, се "мъчи" да си заяжда с "вярята" и "идеите" ти! ... тва, че е "пясъчник", не означава, че не се намират тухли в него. 

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

И ти не си, защото няма нищо оригинално всъщност. Колкото и да се напъваш, ще си останеш копие на копието на копието... Голяма мъка е това, да се опитваш си "оригинален", защото е невъзможно. 

Нагарджуна не случайно е сънувал ступите преди да получи просветление

преди 22 часа, Соник написа:

Всъщност ако се премахне дори само една от причините, се премахват и всички останали и се влиза в нирвана без остатък. Затова се говори за зависим произход.

Не е толкова просто. Помисли тогава защо се говори за Път. Ако нямаше някакъв постепенен процес на освобождение, нямаше да се влагат толкова усилия в пътя към него, а той е и една от четирите благородни истини. Ти мислиш за нещо чак в края на пътя, което, доколкото съм разбрала, може да се постигне даже едва след смъртта на физическото тяло. Това от една страна, другото невзето предвид тук е, че зависимия произход като идея, с дванайсетте си звена, може да се отнася за различни неща. За един миг, или да покрива причини и следствия в поредица от три превъплъщения  и т.н. - защото въпросът не е лесен за разчепкване. Аз поне не бих казала, че мога сама да се справя с разбирането на дванайсетте нидани. 

Но вчера като видях поста ти, веднага се сетих за нещо от началото на "Абхидхармакоша". Става въпрос за ниродха.  Васубандху посочва там, че разделянето от нещата, към които си привързан чрез замърсяванията става поотделно за всяко, а те са много, тоест това е постепенен процес на освобождение. Ако си се освободил от нещо, не означава, че си свободен от всичко останало - както си мисли и Реджеп и претупва всичко през някаква абсолютна перспектива. То просто е нелогично и противоречи на практиката и на опита. По-добре да цитирам текста, за да прецениш сам.

Съществува ли една единствена пратисамкхяниродха за всички нечисти дхарми?

Не.

Защо така?

6b. Всяко [разединяване се случва] поотделно. 

Всяко разединяване, взето поотделно, е пратисамкхяниродха. Обектите на „разединяването“ са толкова неизброими, колкото са и обектите на „обединяването“.

Ако беше обратното, ако пратисамкхяниродха беше единична, тогава човекът, който преживява унищожението на замърсяването, което се изоставя чрез виждане на Истината за Страданието, ще е придобил в същото време и унищожаване на замърсяванията, които се изоставят чрез виждане на останалите Истини и чрез Медитация. За него ще е безсмислено да развива частта от Пътя, която се противопоставя на тези замърсявания. (Глава 1)

Освен това в Абхидхармакоша пратитясамудпада се разделя на четири вида, които се отнасят до различини неща.

Казано е също, че пратитясамутпада е четворна: мигновена или от един миг (кшаника, kṣaṇika); продължaваща (пракаршика, prākarṣika: разпростираща се върху много моменти от много съществувания); серийна (самбандхика, sāṁbandhika: вследствие на обединение на причини и резултати); и статична (авастхика, āvasthika: обхващаща дванадесет състояния или периоди на петте скандхи). (Глава 3 - 24d)

 

преди 43 минути, witness написа:

Ако си се освободил от нещо, не означава, че си свободен от всичко останало

Няма начин. Отхвърлянето на една заблуда е отхвърляне на всички заблуди.

В смисъл разбирането и, а не заменянето и с друга.

И как ще разбереш всички заблуди едновременно? Как изведнъж невежеството ще се превърне в знание и разбиране? Ако умът ти не е трениран да различава отделните заблуди, чудо ли очакваш да стане та да съумее да ги обхване всички наведнъж?

преди 4 часа, _ramus_ написа:

заблудата на повярваното е онова, което дава усещането за 'яснота'. Така непрекъснато заключаваш че просто другите не са информирани, не са наясно и не ги разбират...

Далеч не всичко ми е ясно. А за другите достатъчно точно мога да съдя колко са разбрали по реакциите им (ако има такива). 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Не си единствен - ако внимателно се загледаш сред раздела , вярващите сред филмите си непрекъснато разясняват на всеки друг своите вярвания... с представата за същата тази заблуда, с която оправдават и обясняват "личните си истини".

Вярващите разясняват своите вярвания, знаещите - своите знания, заблуждаващите се своите заблуди... но пък ти определено приравняваш вярванията към заблудите. Но не само вярващите се заблуждават, а и незнаещите също. Вярванията от своя страна могат да станат потвърдени от опита знания. Всъщност това последното е идеята.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Много грижливо си конструирал системата си от вярвания, като си се погрижил и за срещаните естествени дисонанси - да си ги обясниш, оправдаеш... като така бетонираш вярвания си филм.

С тези "обяснения" можеш да "обосновеш" погрешността на абсолютно всеки светоглед. Но те си остават предположение и нищо повече. Ти обаче се опитваш да го представиш като истина. Но няма как да знаеш доколко изпитан е светогладе ми. Всъщност ти си този, който отхвърля поради възникнали дисонанси в случая. Имаш си своето готово обеснение (това току що цитираното), което да приложиш и да си "докажеш", че знаеш.

преди 47 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма начин. Отхвърлянето на една заблуда е отхвърляне на всички заблуди.

В смисъл разбирането и, а не заменянето и с друга.

Ти коя заблуда отхвърли и така освободи ли се от лабиринта на страданието? 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

това е обикновена пропаганда и не се държи отникъде.

Това е доказано от опита. Но ти разбира се ще кажеш, че вземам под внимание избирателно само това, което потвърждава вярата ми.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Вече съм правил достатъчно критични бележки, но без никаква адекватна рефлексиия.  Да ти дам за пример - че всички си правите взаимни критични бележки един спрямо друг, но това с нищо не повлиява вярванията и защитаванията им. Нещо повече - учите се да защитавате вярванията си по-добре, като го проигравате един на друг.

Кой може да оцени влиянието, което си оказваме един на друг? Човек може да осъществи само такава промяна, за която е готов. И на другите може да се повлияе само там, където те са готови да се променят. И какво ако другият не промени светогледа си. А разбиранията ми се стремя да разширявам непрекъснато. Където има грешки при такъв подход с времето те стават видими. Виж ако държиш на вече наученото и нямаш амбиции да го развиеш, тогава грешките в него трудно могат да се забележат.

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Ти коя заблуда отхвърли и така освободи ли се от лабиринта на страданието? 

Заблудите нямат себеприрода. Умът прескача от една на друга. Няма значение на коя. Той е част от заблудите. Условие, без което не може. 

Когато разбрах, че една заблуда е заблуда, разбрах, че всички са като нея. Няма как ако си разбрал една заблуда, да не разбереш, че всичко е като нея. И не можеш да се върнеш в старото. Край, прогледнал си.

За това са думите на Бодхидхарма

– Просветления не трупа карма.

Няма нищо общо с морала. Морала е друга тема.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

В ранните етапи на съзряване личността има огромна нужда от повярваното... а друг е въпроса "докога" ще е така...

Отговорът няма да ти хареса. Ако има причина индивидът да е силен, тя е само защото по този начин прави по-силна цялата група. А ако не се държиш здраво за веригата и нямаш пълно доверие на по-горните звена, падаш в пропастта.

преди 53 минути, Реджеп Иведик написа:

Заблудите нямат себеприрода. Умът прескача от една на друга. Няма значение на коя. Той е част от заблудите. Условие, без което не може. 

Когато разбрах, че една заблуда е заблуда, разбрах, че всички са като нея. Няма как ако си разбрал една заблуда, да не разбереш, че всичко е като нея. И не можеш да се върнеш в старото. Край, прогледнал си.

Тогава защо понякога продължаваме да се "палим"? 

преди 55 минути, Реджеп Иведик написа:

За това са думите на Бодхидхарма

– Просветления не трупа карма.

Няма нищо общо с морала. Морала е друга тема.

Това е много трудно, поне за мен, за реализация, защото старата карма сама поражда нова, често неосъзнато. Нивото на осъзнаване трябва да е изключително високо, като на Буда, за да не трупаме карма изобщо. Кармата е като море, само че вълните са от пламък, който опустошава всичко по пътя си. За да се успокои и охлади целия този процес "идиотизма" ни трябва да е "овладян", напълно изпразнен от гориво - представи за собствено съществуване на аза и феномените. 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

защото няма нищо оригинално всъщност.

написало папагалчето... което всъщност "го няма".  

Каквото и да напише папагалчето - всъщност нищо не пише, защото " него го няма". Важното било че така се чувствало безметежно... мимикрирайки зад някакъв си негов "будизъм".

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Тогава защо понякога продължаваме да се "палим"? 

Защото сме живи

Хладнокръвието и паленето възникват зависимо

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

понякога продължаваме да се "палим"?

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

За да се успокои и охлади целия този процес "идиотизма" ни трябва да е "овладян", напълно изпразнен от гориво - представи за собствено съществуване на аза и феномените. 

бълбук-бълбук... и нова порция "мене ме няма".

преди 11 минути, Реджеп Иведик написа:

Защото сме живи

живи... ама форумния "няма ме" е пожарникар... и за него охлаждането е вид спасение, изкупление и изход от всякакви "пламланости". Всъщност той вече е охладен до абсолютната нула... при която вече е "изчезнал".

преди 1 час, Shiniasu написа:

Отговорът няма да ти хареса.

уж интересно начало... За жалост - следва тотална щета, през някакви социално-колективни клишета... подобни на "голямата енергия от повярваното и вярата"...

преди 1 час, Shiniasu написа:

Ако има причина индивидът да е силен, тя е само защото по този начин прави по-силна цялата група.

Тъжно - с неадекватността си... и жалко... Пак "групите" , пак "силата им", и... някакъв си "индивид" сред тия недомислици... Нещо си дето някой дето пропадал, дето изпусталявал... да можел да се държи ... за някъде, някого... и му трябвала вяра... А вярата и доверието (независимо от общия семантичен корен) са мнооооого различни категории.

Големите духовни претенции и вселенски учения отново заораха до вкопчване, слабите, пропадналите... и някакви си "индивиди" дето били силни и именно това им било смисъла - в групите дето да ги ползват...

Дотам с претенциите за "мислене", съждения, извеждания... Останаха отново голите вярвания в "големите учения"... И Голия вярващ - пред огледалото.

преди 10 минути, _ramus_ написа:

написало папагалчето... което всъщност "го няма".  

Каквото и да напише папагалчето - всъщност нищо не пише, защото " него го няма". Важното било че така се чувствало безметежно... мимикрирайки зад някакъв си негов "будизъм".

Безметежно ми е, защото не намирам нужда да се занимавам с живота на другите. Всъщност ме няма, да, това само остатъчни кармично обусловени фантазми. 

преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

Нагарджуна не случайно е сънувал ступите преди да получи просветление

ти това от Нагарджуна ли си го чул? Или ти "дойде заедно с просветлението" ( от кораба-майка и баща едновременно )

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Всъщност ме няма, да

винаги съм подозирал твоята призрачност из форума. Духче с будистки фантазми... Но вече и с признание - направо осъзнати фантазми...

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Защото сме живи

Това е временно смущение. 

преди 2 минути, _ramus_ написа:

направо осъзнати фантазми...

Да, има разлика между осъзнатите фантазми и неосъзнатите фантазми, които се приемат за реалност. 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Всъщност ме няма, да

спокойно - стъпка по стъпка си все по-близо до точното диагностициране.

Освен това - има къде-къде по-сложни и тежки налудности. Има такива дето се мислят за мъртви... и това тече с години. Ти си от 'други' - дето всъщност ги нямало... Има такива, дето не са от земята, а от други светове... има такива дето летят, или пък - домът им бил дълбоко в недрата на планетата...

Само споко... Ти не си жив... не дишаш... дишането и ходенето до тоалетната също са илюзорни и някакви си кармични глупости, достойни само за смях... Чайче-кафето сутрин, както и другите ритуални "осъзнатости" ( вкл и форумното дрънкане) са просто уека засилка към "нямането те".

Днес се смях на поредната простотия, концентирана в поредната тъпа реклама - "бъдете изтрещели докрай"... Да не би някой от Калдата да го е създал тоя лозунг

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Голяма мъка е това, да се опитваш си "оригинален", защото е невъзможно. 

сивото мишленце... се успокоява и оправдава пред огледалото си "колко е невъзможно да си оригинален". ма каква ужасна работа е това... колко труд, енергия, разход... само за глупости...

И няколкото сиви мишленца веднага го лайкнаха - миличките...

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Днес се смях на поредната простотия, концентирана в поредната тъпа реклама - "бъдете изтрещели докрай"... Да не би някой от Калдата да го е създал тоя лозунг

Всеки вижда различни фантазми. Ти виждаш това, което си обусловен да видиш. Не си свободен от делюзиите. 

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Ти виждаш това, което си обусловен да видиш. Не си свободен от делюзиите.

Написа тоя, дето го няма... но и който е "безметежен" и вече е освободен от всички илюзии,  ( и делюзии )...

Все по-изтрещяло става, ей!

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Ти виждаш това, което си обусловен да видиш.

вай-вай - не думай.

Ти също ли си "обусловен" - да си безметежен?

Нещо... тия горещини... са бая "обусловени" безметежно.. Пускай един маркуч сред форума да гасиш "температурните", че ще изгорят.

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

защото не намирам нужда да се занимавам с живота на другите

лъжец си, папагалчо!

Да ти напомня ли някои твои думички - за децата ти, за благочестивата приятелка... за отпуската - понеже я прекара сам , в пещерата ли... 'без да се занимаваш с живота на другите".

Ето така се живее сред фантазми... и имитации на "умни думички" написани от хора, дето пледират да се излезе от фантазмирането... Това е то - папагалски живот.