Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Мрежата на съдбата. Как се изплита и как се разплита.


Препоръчан отговор

Не му работят сложните невронни мрежи между епофизата и хипофизата. Жалко за "синтеза".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 175
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ I

Макс Хайндел

 

ВЪПРОС No.12

Дали съвестта е глас на Бога или на нашия Ангел Хранител?

 

Отговор: Когато духът напуска тялото при смъртта, панорамата на неговия изминал живот преминава пред него по време на първите три и половина дни след като се е освободил от тялото. Тези картини се щамповат върху тялото на желанията и формират основата на живота в Чистилището и на Първото небе, които се намират в Света на Желанията. Миналият живот се репродуцира в картини движейки се назад, така че сцените които са се случили точно преди смъртта преминават първи; след това следва животът в направление към детството и най-ранното детство. В Чистилището се привеждат в действие само сцените в които душата е вършила зло и тя се вижда в образа на хората към които е било насочено злото и страда както те са страдали от това зло през земния живот. Този запис е неизличимо гравиран* върху семенния атом, който е единствената част от твърдото тяло който душата взима със себе си и запазва постоянно живот след живот. Това е, нещо като ‘’дневник’’ на ‘’Записващия Ангел’’ и тъй като страданието причинено от определено действие е било запомнено върху този семенен атом в Чистилището, очевидно е, че когато през новия живот възникнат подобни обстоятелства и старите изкушения се появят пред нас, страданията които сме изпитали заради това неправилно деяние са записани в семенния атом за да ни предупредят, че такъв начин на действие е погрешен. Това е ‘’гласът на съвестта’’*, и ако завещаното страдание в Чистилището е било достатъчно интензивно, ние ще имаме силата да се противопоставим на всяко появило се пред нас изкушение. Ако, от друга страна, поради различни причини страданието не е било достатъчно, ние може да се предадем за винаги или временно през друг живот на същото изкушение което е предизвикало страдание в предишен живот; ние може да не се вслушаме в тихото шептене на съвестта. Но когато ще сме освободени от нашите тела и преминем в Чистилището следващия път, там тогава ще си причиним добавъчно страдание предизвикано от поддаването ни на изкушението и натрупаният ефект от страданието ще бъде най-накрая достатъчен за да ни възпре от начина на действие предизвикващ болката.

Когато изкушението се е появило пред нас през един земен живот и е било отстранено съзнателно, тогава сме научили урока и съвестта е изпълнила предназначението си.

Отговаряйки точно на въпроса можем, поради това да кажем, че съвестта е паметта на духа за минали страдания предизвикани от грешки в предишни животи.

__________________________________________________________________________________________________________
- гравиран*- ‘’engraven’’ гравиран, врязан, отпечатан или запомнен в информационния носител наречен семенен атом (вид памет).

съвест* – коренът на българската дума ‘’съвест’’ е ’’ вест’’ (от отвъдното). ____________________________________________________________________________________________________________
 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

които са психично здрави и заемат по-стойностни позиции от теб в обществото като луди

Душко, обикаляш по темите за да сееш невежеството и демонстрираш дефицитите си. :) Ти за психопатията прочете от "неправилния линк от уики", дето просто го цитира. Още не можеш да правиш разлика между психопатия и социопатия, ама иначе се докарваш на нахакан по форумите с това... Какво друго да може елементарен човек, който обаче си е точно в "правилната тема" от сроден чиляк.

Лудостта не се мери по "позицията на някого в обществото". Наполеон или Хитлер са примери за проявления за "лудости" в цялото общество за даден времеви момент. А примерите са безброй и са по целия глобал и история. Лудостта е сред темата, поредната. Докато е налице социална потребност от хора в криза, винаги ще се намери "кой да предложи нужното за тях". Както и в случая... :)

Освен всичко - както е и в тия два примера, лудостта и лудите , от "тяхна гледна точка са си напълно "нормални". Особено ако са повече и си резонират помежду си. Както се вижда същото и по "темата тук". И ти си се оглеждаш в огледалото като мадхямик, но извън тази фантастична игра... си нещо друго, което не ти харесва. Но пък настояваш че си 'добър човек' и обикаляш по темите в ролята на "защитник' от това психопатно зло - рамус. :)

А за "Макс Хайндел" - дето е само измислен псевдоним, това ли е примерът за "голямата стойностна позиция в обществото"... ? А онова, с което същия се явява лъжец, е фантасмагориите дето е раждал. Виждат се с лекота - всеки абсац, без изключение, като някои са направо пример за наивност, ограниченост и невежество. Щото е и естествено - още въпросния дето ги е писал глупостите за "епифизата и хипофизата" и той само ги е чувал какво са, но е нямало как да знае откриването на толкова много за тях и толкова друго.

Все пак всички измишльотини са от преди около 100 години. Докато... за някои тоя век във времето и социалното развитие е замръзнал... и те са замръзнали в него. Но същинският пример за лудостите са тия, за които тия фантасмагории са послужили за нужните им лични приказки. Тогава - както и да е, но сега... ето това са лудостите и "лудите".

Религиозните деца сред темите опошлявате по принцип стойностите и достиженията дори на онова, в което вярвате. То си е до човека... и в това е проблема на няколкото форумни религиозни и духовни призрака сред калдата.

преди 4 часа, Sleda написа:

- гравиран*- ‘’engraven’’ гравиран, врязан, отпечатан или запомнен в информационния носител наречен семенен атом (вид памет).

съвест* – коренът на българската дума ‘’съвест’’ е ’’ вест’’ (от отвъдното).

:lol6:РАзбира се - няма нито един абзац  без величайши глупости в него.

преди 7 минути, _ramus_ написа:

семенен атом (вид памет).

И това го списва учителка по програмиране... :lol6:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Окултни принципи на здраве и лекуване

Макс Хайндл

Из глава: Витално тяло

 

Човешкото тяло има извънредно много дълъг период на еволюция зад себе си и този великолепен организъм е резултат от бавен процес на постепенно надграждане който все още продължава и ще прави всяка генерация по-добра от предишната докато през едно далечно бъдеще то ще достигне състояние на завършено съвършенство което ние сега дори не можем да си представим. Също така, напредналите ученици разбират, че в допълнение на физическото тяло човек има ефирни тела-носители, които сега са невидими за голямото мнозинство от човешки същества, обаче всички притежават в себе си латентно шесто чувство посредством което след време те ще възприемат тези ефирни обвивки на Духа.

Окултистът представя тези ефирни тела-носители като: витално тяло, изградено от етер и тяло на желанията (желание - desire force - подтикващата сила на желанието нужна за осъществяване на движение, мисъл и говор) изградено от материя от света на желанията ( астрално тяло и астрален свят е популярното название в окултизма), материалът от който ние извличаме нашите чувства и емоции; и с допълнение на обвивката/пласта на ума и физическото тяло – те комплектуват това което може да бъде определено като индивид който е ременна част, различима като отделна от безсмъртния Дух който използва тези тела-носители за свое проявление.

Ефирните тела проникват плътното физическо тяло както въздухът прониква водата и имат определено влияние върху някои части от него, защото физическото тяло е кристализация на тези ефирни тела.

Плътното тяло се изгражда в матрицата на виталното тяло през вътреутробния период и с едно изключение то е точно копие, молекула по молекула, на виталното тяло. През целия живот виталното тяло е строителя и то поправя плътната форма, с тенденция да подобрява, както и да изгражда. Главното му проявление е в кръвта и жлезите, също и в симпатиковата нервна система, получило е достъп в крепостта на тялото на желанията когато е започнало да развива сърцето като мускул подлежащ на волеви контрол.

То прониква плътното тяло и се издава извън периферията му на около 2.5 – 4см. По формата и строежа му, виталното тяло грубо може да бъде сравнено с пъзел и представя неизброимо много фигурки-точки на наблюдаващия го. Точките на виталното тяло влизат в кухите центрове на атомите* на плътното тяло, насищайки ги с витална/жизнена енергия която ги поставя във вибриране със скорост по-висока от скоростта на минерала* на Земята, чиито вибрации не са така ускорени и той не е така одушевен.

________________________________________________________

Атом* - авторът използва този термин имайки предвид вероятно „частица”; atom/atoms са преведени като атом/атоми на повечето места в текста, но биха могли да означават – частица/и (в общия случай), атом/и, молекула/и, тъкан/и и т.н. и информационен носител/и.

________________________________________________________

Минерал* - вълната на живот ‘’минерали’’ на Земята обхващаща твърди тела, течности и газове, така наречената ‘’нежива’’ физическа материя.

________________________________________________________

 

Етерите и тяхната функция

Когато разглеждаме човешкото същество, ние откриваме, че в него всичките четири етери (химическият етер, етерът на живота, светлинният етер и отразяващият етер) са динамично активни във високо организираното витално тяло. Посредством дейността на химическия етер човек е в състояние да асимилира хранителни вещества и да расте; енергията в етера на живота му дава възможност да размножава вида си; енергията в светлинния етер снабдява плътното тяло с топлина, действа върху нервната система и мускулите и така осигурява комуникиране с външния свят посредством сетивата; и отразяващият етер позволява на Духа да контролира своите тела-носители посредством мисъл. Този етер, също така, складира минали преживявания и опитности като памет.

Химическият етер и етерът на живота формират една матрица за нашето физическо тяло. Всяка молекула на физическото тяло е вмъкната в мрежа от етер който я прониква и напоява с живот. Чрез тези етери функциите на организма, като дишане и т.н се поддържат и ПЛЪТНОСТТА И КОНСИСТЕНЦИЯТА/ГЪСТОТАТА НА ТАЗИ МАТРИЦА ОТ ЕТЕР ОПРЕДЕЛЯТ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ. 

Атомите на химическия етер и етера на живота струпани около центъра на семенния атом, който се намира в слънчевия сплит, имат форма на призма. Те всички са разположени по такъв начин, че когато соларната енергия влиза в нашия организъм през далака, отразената светлина има червен цвят. Поради това, виталният флуид от Слънцето който се влива в човешкото тяло посредством далака става обагрен в бледо розов цвят, често виждан от Ясновидци. Когато се движи по протежение на нервите изглежда така, както електричество протичащо в проводниците на една електрическа верига. Така заредени, химическият етер и етерът на живота са средството за асимилация/усвояване на хранителните вещества което съхранява човек и за оплождане, което размножава расата. През живота всеки призматичен атом на виталното тяло прониква един физически атом и го привежда във вибриране. За да се оформи картина на тази комбинация, представете си ЕДНА КРУШОВИДНА ИЗПЛЕТЕНА ОТ ЖИЦИ ФОРМА, НА КОЯТО СТЕНИТЕ СА ОТ СПИРАЛНО ОПЛЕТЕНИ ЖИЦИ ПРОТОЧВАЩИ СЕ ВЪЛНООБРАЗНО ОТ ПОЛЮС ДО ПОЛЮС

 (от мен: НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ АНАЛОГИЯ С ГЕНОМА НА ЧОВЕК!? Посветеният, супер-човекът е видял в началото на миналия век с духовното си зрение генома, който науката сега открива и изследва). 

Това е физическият атом; той е оформен подобно на нашата Земя, а призматичния витален атом (с върха на призмата напред) се вмъква от върха, който е най-широк и съответства на северния полюс на Земята. Така върхът на призмата прониква физическия атом и е забит в най-тясната точка, която съответства на южния полюс на Земята и цялото прилича на голямо въртящо се, люлеещо се и вибриращо нещо. По този начин нашето тяло е направено живо и способно да се движи.

Светлинният и отразяващият етери са средство за съзнание и памет. Те са слаби и разредени в средно-статистическия човек и още не са приели определена форма; те проникват атома и оформят тънка аура извън около всеки атом.

Изложеното по-горе се отнася само до призматичните атоми които съответстват на твърдите тела и течностите във Физическия Свят защото те приемат определена стабилна форма, която запазват. Но, в допълнение, всяко човешко същество на сегашния еволюционен етап притежава определено количество и от светлинен етер и отразяващ етер, които са тела-носители на сетивно-възприятие и памет, намиращи се в неговото витално тяло. Можем да кажем, че светлинният етер съответства на газовете на нашия Физически Свят; може би най-доброто описание което съответства на отразяващия етер е да го наречем свръх-етер. Той е празна, подобна на вакуум, субстанция с въз синкав цвят и изглежда подобно на синята сърцевина на газов пламък. Той изглежда прозрачен и разкриващ всичко което е вътре в него, но въпреки това, той крие всички тайни на природата и човешкия род. В него се намира един запис на Паметта на Природата. Светлинният и отразяващият етери са от точно противоположна природа спрямо стационарните призматични етерни атоми ( на химическия етер и на етера на живота). Те са подвижни и неуловими. Обаче, много или малко един човек притежава от тази материя, то е тласък, даване на плод, придобити от неговия жизнен опит. Вътре в тялото тези етери се вливат и се смесват с кръвообращението и когато те са нараснали чрез служене* и жертва в училището за жизнен опит, така че повече не могат да се задържат вътре в тялото, те се виждат отвън като ТЯЛО НА ДУШАТА в златно и синьо.

____________________________________________________________________________________________________________

служене* - има се предвид извършването на всякакъв вид дейност в полза на хората и света. (от мен: всякакъв вид труд, умствен и физически, колко странно - трудът изгражда ДУШАТА)

_____________________________________________________________________________________________________________

Синьото показва най-висш тип на духовност, затова то е най-малко в общото количество и може да бъде сравнено със синята сърцевина на газов пламък, докато златистият нюанс формира по-голямата част и съответства на жълтата светлина която обгражда сърцевината на огнения кръг. Синият цвят не се появява отвън на плътното тяло, освен при най-великите светци – обикновено може да се наблюдава само жълто. По време на смъртта тази част на виталното тяло се отпечатва/копира се в тялото на желанията с панорамата на живота която тя съдържа. Квинтесенцията на всички наши преживявания след това се отпечатва върху семенния атом* като съвест или добродетел, което ни подтиква да избягваме злото и да вършим добро в идващия живот. И така качеството на семенния атом се променя от живот на живот. Квинтесенцията на доброто екстрактирана от променящата се част на виталното тяло (светлинния и отразяващия етери) през един живот определя качеството на призматичните непроменящи се етерни атоми (химически етер и етер на живота) през следващия живот, които са матрица за строеж на тялото през следващия живот. Най-високото качество през един живот става най-ниското през следващия и така ние постепенно изкачваме стълбата на еволюцията към божествеността.

__________________________________________________________________________________________________________

семенен атом* - информационен носител, в който е запомнена цялата информация за мислите и действията на човек през всичките му животи. Служи като основа за създаване на архетип в Света на Абстрактната Мисъл, който е матрица за строеж на всички тела-носители.

__________________________________________________________________________________________________________

Когато Его е по своя път към прераждане през Региона на Конкретната мисъл (конкретен = предметен, съществуващ, обективен), Света на Желанията(желанието като подтикваща сила нужна за осъществяване на движение, мисъл и говор)/Астралния Свят и Етерния Регион, той събира и натрупва определено количество материя от всеки от тях. Качеството на материала се определя от семенния атом, на принципа, че подобното привлича подобното. Количеството зависи от количеството материя което се изисква от архетипа изграден от нас на второто Небе. От количеството призматични етерни атоми които са присвоени от един Дух, се изгражда една етерна форма която след това се поставя в утробата на майката и постепенно се облича с физическа материя която след това оформя видимото тяло на новородено дете.

Школата на Западната Мъдрост учи, като нейна фундаментална максима, че ‘’цялото свръх-физическо развитие започва от виталното тяло’’. Частта на виталното тяло формирана от двата по-висши етери, светлинния етер и отразяващия етер, е това което може да обозначим като ‘’тяло на душата’’, може да се каже, че то е по-тясно свързано с тялото на желанията и ума и също така по-податливо на контакт и съприкосновение с Духа, отколкото са двата по-нисши етери. То е тялото-носител на разума/разсъдъка и благодарение на него човек е това което е, човек. Нашите възприятия, нашите желания и стремежи, нашият характер и т.н. се дължат на работата на Духа в тези два по-висши етери, които стават повече или по-малко сияйни в съответствие с природата/естеството на характера и качествата му. Също така, както плътното тяло асимилира хранителни вещества и така увеличава плътта, така и двата по-висши етери асимилират нашите добри дела през живота и така нарастват като количество.

 

(от мен: не разбирам, как може да се генерира етер т.е. енергия чрез дела и мисли, защото мисълта предшества деянието. Физическата материя ли го генерира/предимно мозъкът? НЕ, МОЖЕ БИ МИСЪЛТА, която предхожда всяко действие? Не, според Учението, материята трансмутира в духовна субстанция в еволюционния път “нагоре”, затова би трябвало физическата материя да генерира етер т.е. ДУША, първо в мозъка, вероятно).

 

В съответствие на нашите добри дела през този настоящ живот, ние увеличаваме или намаляваме това което сме с донесли с раждането. Това е причината Учението на Западната Мъдрост да твърди, че ‘’цялото свръх-физическо развитие започва от виталното тяло.

 

От мен: много пъти си задавах въпроса: Как може грехове (грях = грешни мисли и действия противоречащи на природните/всемирните закони) през даден живот да се проявяват като болести, хронични заболявания а не заразни болести, през настоящ или през следващ живот? Как е възможно мисли, например, да предизвикват мутации? Заболявания, като рак например, които се появяват в следствие на мутации в гените.

Открих обяснение за мен. Освен човешкия геном от физическа материя, който е програмен код за физическото съществуване, има и енергиен код който е Етерното/енергийното тяло (с естество на електро-магнитно поле). По-горе Макс Хайндл картинно е показал как гените в ядрото на клетките са вмъкнати в призматичните етерни атоми на етерната матрица.

И така, грешни мисли и действия през минал живот записани в информационния носител, семенния атом, са включени в етерната матрица за новото плътно тяло.   Гените от физическа  материя на новото плътно тяло са сбор от гените на бащата и майката. След зачеването, енергийният код - етерната матрица ляга върху зародишното плътно тяло. Енергията, с естество на електро-магнитно поле, разкъсва, евентуално, връзки между елементите съставящи физическите гени получени от бащата и майката, или създава нови връзки и въобще прегрупира базите на гените. Може да бъдат мутации предизвикващи някаква болест. Случва се преимуществено през вътреутробния период, но би могло и през целия живот.

И като се има предвид, че човек се преражда (през 1 000 години) преимуществено в една и съща фамилна верига, физическите гени получени от майката и бащата са всъщност неговите собствени физически гени от миналия живот преминали през “синовете му и синовете на синовете му”. Както е казано, “греховете на бащите ще се предават на синовете”.

Новата енергийна код-програма би могло и да “поправя” генни дефекти, разкъсвайки и създавайки връзки между базите на гените.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, Sleda написа:

Плътното тяло се изгражда в матрицата на виталното тяло през вътреутробния период и с едно изключение то е точно копие, молекула по молекула, на виталното тяло.

През целия живот виталното тяло е строителя и то поправя плътната форма, с тенденция да подобрява, както и да изгражда.

Главното му проявление е в кръвта и жлезите, също и в симпатиковата нервна система, получило е достъп в крепостта на тялото на желанията когато е започнало да развива сърцето като мускул подлежащ на волеви контрол.

няма такива глупости, просто! :) А "парасимпатиковата система" остана сигурно някъде в "дяволското тяло". 

Всяко изречение е низ от смислови нелепости, но сред народните простори няма условия, нито изисквания за коректност, точност... защото никой не носи отговорност за написаното. Важното е да върви народния сговор и да носи чувствени или фантазни ползи някому.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 22 часа, _ramus_ написа:

То си е до човека... и в това е проблема на няколкото форумни религиозни и духовни призрака сред калдата.

Ти не си ли кукла, която се води от нишките на своите възгледи? В теб човечност няма, защото няма доброта. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

В теб човечност няма, защото няма доброта. 

Спомняш ли си че вече си го писал и циклиш на едно и също? :)

Може ли да го повториш още веднъж? Ако го направиш ще ти е за първи път и... та - какво за 'добротата и човечности, нещо"? 

Писа ли на дедо ти коледа да ти донесе подарък като ти счупи огледалото, в което си се взрял. Защото си се загубил, пък вече нито  буда, нито чудесата ще помогнат. Ако си писал вече, пък не са ти дали чудо - значи че не си слушкал и още една година пак ще папагалиш мантрите си. Ти и за "отвъдното" се каниш да ги повтаряш... самообречен!

Всеки наркоман е щастлив и доволен когато взима дозата си... но трябва да повтаря, че се губи ефекта и тръгва към "нищото".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Ти не си ли кукла, която се води от нишките на своите възгледи

не ме интересуват възгледите МИ. Днес са едни, утре - други. Дори се научих да ги сменям - показаха ми как става още в 11 клас и тогава ми беше малко странно. Но е поучително и мнооооого полезно.

И не - не вярвам във възгледите си, нито "ме водят някъде". Всъщност - не са нищо особено, но придават блясък и преживяване на 'спасение' за някои "мъгляви субекти с изгубени души". Както и за всичко друго - вкопчването в тях не е самият проблем. Вкопченият - е "проблема" !

Смотана патеричка са възгледите. Не че знаеш и какво значи това, как възникват, защо се 'защитават" и за кого те са "гайдинг лайт".

Но са смотана патеричка, за самомагийки - и умиращият от жажда в пустинята се води по "възгледи" заради миражите си.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, _ramus_ написа:

не ме интересуват възгледите МИ. Днес са едни, утре - други. Дори се научих да ги сменям -

Но не си се освободил напълно от тях. Това също се учи, като е по-скоро процес на отучаване. Иначе оставаш в света на абстрактното. Думите не са факти, а се отнасят за факти. Живата реалност е абсолютно недифинируема, невербална, несимволична. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ РАЗУМНИЯ

Когато казва: „Който не приеме Царството Божие като

малко дете, не ще влезе в Него“ (Марко, 10:15), основателят

на Християнската Религия излага една окултна максима.

Всички окултисти признават голямата важност на това

Христово учение и се стремят да живеят според него ден

след ден.

Когато пред света се представя една нова философия, тя

се посреща по различен начин от различните хора. Някой

ще се залови жадно е всяко ново философско постижение

единствено в стремежа си да установи доколко то поддържа

неговите собствени идеали. За такъв човек философията

сама по себе си е от по-малко значение. Главната й ценност

се определя от това, доколко тя отстоява неговите идеи.

Ако съчинението оправдае очакванията му в това отношение,

той ентусиазирано ще го приеме и ще се привърже към

него е най-безразсъден фанатизъм. Ако ли не, той вероятно

ще захвърли книгата с отвращение и разочарование, като

че ли авторът му е причинил някакво зло.

Друг пък заема скептична позиция, когато открие, че тя

съдържа неща, които той преди не е чел, слушал или мислил.

Такъв човек по всяка вероятност би отхвърлил като крайно

несправедливо мнението, че неговото умствено състояние

е върхът на самомнителността и нетолерантността, макар

действителността да е може би такава, и по този начин той

затваря ума си за истината, вероятно съдържаща се в онова,

което толкова прибързано е отхвърлил. Тези два типа хора

стоят е гръб към слънцето - предразсъдъците им ги правят

непроницаеми за лъчите на истината.

„Е дно м ал к о д е т е “ в то ва отнош ени е е пъ лн а

противоположност на възрастните. То не е пропито енепреодолимото самочувствие за висше знание, самомнителност, нито пък чувства нужда да изглежда мъдро

или да скрива невежеството си по даден предмет зад една

усмивка или подигравка. То е откровено невежо, свободно

от п ред р азсъ д ъ ч н и м нения и поради това крайно

възприемчиво и способно да се учи. То приема всичко с онова

красиво доверие, което наричаме „детска вяра“, без никаква

сянка на съмнение. Така детето задържа полученото знание,

докато неговата валидност се докаже или опровергае.

Във всички окултни школи ученикът, когато му се

представи едно ново учение, преди всичко бива обучаван да

забравя всичко друго, като не се позволява нито на

предпочитанието, нито на предразсъдъка да властват и умът

се държи в едно спокойно, благородно очакване.

Както скептицизмът по възможно най-успешния начин

ще ни заслепи за истината, така спокойното, доверчиво

състояние на ума ще позволи на интуицията, или

„прозрението отвътре“, да долови истината, съдържаща се

в твърдението. Това е единственият път да се култивира

едно абсолютно схващане на истината.

От ученика не се изисква да повярва без уговорки, когато

пред него се твърди, че даден предмет, който той възприема

като бял, в действителност е черен. Той трябва да култивира

едно умствено състояние, което приема всичко за възможно.

Това ще му позволи да отстрани за известно време от ума

си даже и смятаното за „установен факт“ и да изследва

дали случайно няма друго положение, досега незабелязано

от него, откъдето предметът да изглежда черен. Той не ще

приема нищо за „установен факт“, защото разбира напълно

колко е важно да държи ума си в течното състояние на

приспособимостта, характерно за малкото дете. Той чувства

с всяка фибра на своето същество, че „сега ние гледаме

през тъмно стъкло“ и затова като Аякс* той е винаги буден

в копнежа си за „Светлина, повече Светлина“.

* Очевидно се има предвид Аргус (бел. бълг. прев.)

Голямото Г о л я м о т о предимство на такова едно състояние на ума при 
изследване на даден обект, предмет или идея би трябвало да 
е очевидно. Твърдения, които изглеждат явно или напълно 
противоречиви и са разгорещ явали страстите между 
защитниците на противоположните становища, съдържат 
възможност за пълно съгласуване, както е показано в един 
споменат в настоящото съчинение пример. Хармоничната
връзка може да бъде разкрита само от непредубедените умове.
И затова, макар настоящото съчинение да изглежда различно 
от другите, авторът препоръчва едно безпристрастно слушане 
като база за последвалата преценка. Ако книгата „се претегли“ 
и се намери за „недостигаща“, авторът не ще протестира. Той 
се страхува само от една прибързана преценка, основана на 
непознаване на поддържаната от него система, страхува се от 
изслушване, при което отсъждането ще е „не достига“ поради 
пристрастно „претегляне“. Освен това авторът твърди, че за 
да бъде едно мнение ценно, то трябва да се основава на
познание.
Трябва да се пазим още от прибързани преценки и затова, 
че за мнозина е крайно трудно да оттеглят някое свое набързо 
изказано мнение. Затова нека читателят да не изказва мнение 
на одобрение или неодобрение, докато не е проучил 
задоволително достойнствата и недостатъците на съчинението.
Схващ ането на Розенкройцерите за Космоса не е 
догматично, нито пък се призовава друг авторитет освен 
разума на изучаващия. То не цели спор, а се дава на света 
с надеждата, че може би ще помогне за изясняването на 
някои трудности, които са съществували в умовете на 
изследващите по-дълбоката философия на миналото.
За да се избягнат сериозни заблуждения обаче, трябва 
дълбоко да се запечата в ума на изучаващия, че не 
съществува съвършено изложение по този сложен предмет, 
който включва всичко съществуващо под и над слънцето. 
Едно такова изложение предполага всезнание на автора, а 
дори Старшите Братя ни казват, че понякога и те грешат впреценката си. Ето защо не може да се твърди, че една книга 
ще каже последната дума върху Световната Мистерия и че 
авторът на настоящата има претенция да представи нещо 
повече от най-елементарните учения на Розенкройцерите.
Братството на Розенкройцерите има най-мащабното и 
логично схващане за Световната Мистерия, по отношение 
на която авторът е придобил известно знание през многото 
години, които е посветил изключително на изучаването на 
този предмет.
Доколкото е бил в състояние да изследва учението им, 
то е било в хармония с узнатите от него факти. При все 
това той е убеден, че „Космогонията на Розенкройцерите“ 
далеч не е последната дума по този въпрос и че колкото 
повече напредваме, толкова по-широки хоризонти към 
истината ще ни се откриват и ще ни се изясняват много 
неща, които засега виждаме „през неясно, тъмно стъкло“. 
В същото време той твърдо вярва, че всички бъдещи 
философии ще следват същите главни линии, тъй като те 
са абсолютно верни.
Предвид на горното е ясно, че авторът не смята това 
съчинение за „алфата и омегата“ на окултното знание и 
макар то да е озаглавено „Космогонията на Розенкройцерите“, авторът желае дебело да подчертае, че то не трябва 
да се разбира като „вяра веднъж завинаги завещана“ на 
Розенкройцерите от основателя на Ордена или от някой 
друг. Ние най-настойчиво заявяваме, че това съчинение
въплъщава само разбирането на автора за Розенкройцерското учение относно Световната Мистерия, подкрепено от 
неговите лични изследвания на вътрешните Светове и на 
предирождените и следсмъртните състояния на човека и 
т.н. Авторът ясно съзнава отговорността на оня, който 
съзнателно или несъзнателно заблуждава другите, затова

той желае, доколкото е възможно, да се предпази от такава

евентуалност, а същ о да предпази и читателите от

заблуждение вследствие на невнимание...

Из " Космогонията на Розенкройцерите"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Но не си се освободил напълно от тях. Това също се учи, като е по-скоро процес на отучаване.

Не думай... брей-брей! :)

Думите не са факти, и не се отнасят до факти, а до това всеки до какво ще си ги отнесе. И ФАКТИ - няма, освен интерпретацията и конвенцията относно тях. Недей се напъва за разни работи, дето не ги пише за да ги папагалиш. Махни се от огледалото че "Ония отсреща" ти е влезнал под кожата, а пък е фейк.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Махни се от огледалото че "Ония отсреща" ти е влезнал под кожата, а пък е фейк.

Защо си мислиш, че ти се отличаваш от осталите марионетки? Жените прибягват до козметика, а рамус до калдата. С тази разлика, че досега никой не си впечатлил, колкото и да се опитваш да го играеш кукловод пред огледалото и пред другите. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Защо си мислиш, че ти се отличаваш от осталите марионетки?

Така ли - мисля ли си го? :) 

Мисли оня, който може. Който не може - имитира и подражава Можещите, но пак си остава "неможещ да мисли". Обикновено се гледа в огледалото и "пита другите" защо пък да сте различни от мен - дето имитирам и подражавам"? 

Марионетката живее в свят, в който всички сенки й се виждат като "марионетки" от сходни. С това огледало живее и отразява и "себе си". Няма как да е по друг начин, както и няма как слон да полети до луната на шопинг.

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Жените прибягват до козметика...

Душко, че ти за жените в сутрите ли прочете? За тях "знаеш" толкова, колкото за молекулярната генетика и корпускулярната динамика. 😂

Няколкото тук религиозни дечица имат идея за другия пол не по-голяма от ширината на микрона в километри... главно защото слушат, гледат и фантазират каквото докопат като инфо. То и инфото им е такова... щото главичката ги 'друса" още от деца. Как да пораснат, милите, освен на фантазии и анонимно по форуми !

Какво им остава друго - освен да наливат готови текстове, под предлог че в тях била "истината". Питаш ги за други работи - греда отсякъде. Важното е че се преживяват като "вестители", важни, значими, сериозни и мъдри - поне наужким, пред монитора и огледалото. :)

Как величайши глупости, като тия в темата, може някой да фантазира като "вселенска истина"? Дечицата се вживяват като по комикси и приказки... Лъжльовците са били автори - ок. Времето, мястото, нуждите, потребностите на някого от нещо си и така си върви още от пещерите. Но повторението и вживяването в лудостите на някого или някои, кога стана "вселенска истина", само защото невежи деца се вживяват на "просветени"?

Колко трябва да е болезнен начина по който някой трябва да научи за мълниите, че са електрически заряди с дадена мощност, зависеща от условията в които се пораждат? И че това е знание и познание - защото хората с него могат да определят и управляват условията за мълниите и същите дори да се впрегнат в полезна работа. И много повече от това - съвременното познание...

Преди стотици хиляди години малките мозъчета на разни "ХОМОпитеци" им трябват божества, духове. После - Зевс, дето живеел на Олипмп, примерно... Пък бях там, че и толкова други имаше - нито Зевс, нито божества хвърчаха наоколо. Толкова други също ходят... и преди да се качат и след това - пак очичките търсят божествата, боговете, висшите сили, отвъдното...

Един свят около тях, друг - вътре в мозъчетата . Интересно е, че е като "два живота", две вселени... в едната даже и интелигентни могат да са. Но другата - не мърда още от "динозаврите"...

Кое прави толкова важно и досега тази инерция да е толкова силна, мощна... неустоима? Всеки може да се изтрещи с високо или ниско напрежение и да "проучи къде е Зевс и защо божествата го наказват"... Но не - уж пораснали мозъчета..,. пък  в тях още с уплашените и обожествяващи очички на "питеци" надничат.

Учителката тук учи деца на програмиране, учила процесори, електроника, схеми, логика... Защо ги е учила изобщо и за коя "своя вселена", след като божественото я тресе с чук и фантастичните светове са я погълнали толкова отдавна? Но не се натиска да преподава Астрология или Розенкройцерски приказки... дето били "вселенска истина". Защо? Защо тогава преподава програмиране?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл

584 стр. Вечерно Упражнение

Вечерното упражнение – ретроспекция – е от по-голяма важност за напредването на кандидата в сравнение с кой и да е друг метод. То има такъв голям ефект, че дава възможност човек сега да научи уроците не само на този живот, но и уроци, които обикновено се предвиждат за бъдещи животи.
Вечер след лягане в леглото тялото трябва да се отпусне. Тогава кандидатът започва да преразглежда в обратен ред сцените, станали през деня. Той започва със случките през вечерта, после минава през тези от следобеда, обеда, предобеда и накрая свършва със сутринта. Кандидатът трябва да се стреми да обрисува пред себе си всяка сцена колкото е възможно по-достоверно, като пресъздава в ума си всичко, което е станало. Кандидатът цели при това да бъде съдия на своите действия, да установи дали неговите думи са придали значението, което е имал предвид, или са придобили грешен смисъл, да види дали е преувеличил или смалил опитностите, които е разказал другиму. Той разглежда своя манталитет във всяка сцена. При яденето – дали е ял, за да живее, или е живял, за да яде – чревоугодничил. Нека той сам се съди. Нека да се обвинява, където трябва, и да си дава похвала, където е заслужена.
Хората понякога намират за трудно да останат будни, правейки упражнението. В такива случаи може да се седне в леглото, докато е възможно да се следва обикновеният метод. Ценността на ретроспекцията е огромна, много по-голяма, отколкото можете да си представите. На първо място ние извършваме работа по възстановяването на хармонията съзнателно и за по-малко време, отколкото би могло да направи това тялото на желанието по време на съня.
Така печелим повече време от нощта за допълнителна работа. На второ място всяка нощ изживяваме своето чистилище и първо небе, а също така вграждаме есенцията в духа във вид на Право Чувство при дневния живот. Така избягваме чистилището след смъртта, а също печелим и времето, прекарано в първото небе. И последно, но не най-маловажно, извличайки есенцията на опитностите, което спомага за растежа на душата, и вграждайки ги в духа, ние фактически живеем в мисловност и развиваме неща, които обикновено бихме получили в бъдещите си животи. Чрез добросъвестно изпълняване на това упражнение ден след ден ние изгонваме нежеланите случки от своята подсъзнателна памет, така че нашите грехове се заличават, нашите аури започват да блестят с духовното злато, извлечено от опитностите на всеки един ден чрез ретроспекцията, и по този начин ние привличаме вниманието на Учителя.
„Чистия ще види Бога“, казва Христос, и Учителят бързо ще ни отвори очите, когато сме готови да влезем в „Стаята на Познанието“ – Света на Желанието, което придобиваме нашите първи опитности на съзнателния живот без плътното тяло.

Утринно упражнение

Концентрацията – второто упражнение, бива изпълнявано сутринта, колкото е възможно по-скоро след събуждането на кандидата. Той не трябва да става, за да отваря транспарантите или да прави други неща. Ако се чувства добре и му е удобно, трябва веднага да се отпусне и да започне да се концентрира. Това е много важно, тъй като в момента на събуждането духът току-що се е върнал от света на желанието и по това време съзнателната връзка с този свят е много по-лесно постижима, отколкото през което и да е друго време на деня.
Ние сме запомнили от лекция 4, че по време на сън теченията на тялото на желанието и неговите вихри се движат и въртят с огромна скорост, но в момента, когато тялото на желанието влезе във физическото, неговите токове и вихри биват почти спирани от плътната материя и нервните токове на виталното тяло, които носят съобщения към и от мозъка. Целта на това упражнение е да успокои плътното тяло до същата степен на инертност и невъзприемчивост, както в сън, въпреки че духът вътре е напълно буден, бдителен и съзнателен. Така ние осигуряваме условия, при които сетивните центрове на тялото на желанието могат да започнат да се въртят, докато се намират в плътното тяло.
Концентрация! Това е думата, която означава много, но малцина разбират смисъла ѝ. Ето защо ние ще се постараем да изясним значението ѝ. Речникът дава няколко определения. Те са приложими към нашата идея. Едното определение е: „да се събереш към център“; другото (от химията) „да превърнеш до крайна чистота и сила чрез премахване на неценните съставки“.
Приложено към нашия проблем, едно от горните определения ни казва, че ако съберем нашите мисли към един център, една точка, ще увеличим тяхната сила, както се увеличава силата на слънчевите лъчи, фокусирани в точка чрез събирателна леща. При установяване на всички останали неща за определено време цялата ни мисловна сила се прилага за постигане на целта или разрешението на проблема, върху който се концентрираме; можем да бъдем така задълбочени в обекта, че дори и топ да изгърми над главите ни, пак да не го чуем. Човек може да бъде така погълнат в четенето на една книга, че да забрави всичко друго. И от духовна гледна точка кандидатът трябва да се сдобие с тази способност да остава вглъбен в идеята, върху която се концентрира, така че да може да изключва от своето съзнание света на чувствата и изцяло да насочва вниманието си към духовния свят. Когато се научи да прави това, той ще види духовната страна на предмета или идеята, озарена от духовна светлина. Така ще придобие знание за вътрешната природа на нещата. Нещо, за което обикновеният човек не може и да мечтае.
Когато е достигнал тази степен на абстракция, сетивните центрове на тялото на желанието започват бавно да се въртят в плътното тяло и така си правят място. Това с времето ще става все по и по-определено и ще бъдат нужни все по-малки усилия, за да се задвижат.
Обект на концентрация може да бъде някой възвишен идеал, но за предпочитане е да бъде от такова естество, че да издига кандидата над обикновените обекти на чувството, над време и пространство. Няма по-хубава формула от първите пет стиха на Йоановото евангелие. Вземайки ги като обект, изречение след изречение, утрин след утрин, те ще дадат на кандидата чудесно проникновение за началото на нашата Вселена и начина на сътворяване – проникновение далеч над всяко книжно знание.
След време, когато кандидатът се е научил да задържа твърдо за около пет минути идеята, върху която се концентрира, той може да се опита неочаквано да я изхвърли от съзнанието си и да остави на нейно място празнота. Той не мисли за нищо, просто чака да види дали нещо ще влезе във вакуума. Когато му дойде времето, свободното пространство ще се изпълни със сцени и гледки от Света на Желанието. Когато кандидатът проникне към това, той може да изисква да се появи пред него едно или друго нещо и то ще се появи, а той може да го изследва. Главното все пак е, че чрез следване на горните инструкции кандидатът се пречиства, неговата аура започва да свети и несъмнено това ще привлече вниманието на учител, който ще възложи на някого задачата да му оказва помощ, ако се изисква такава, за следващото стъпало на напредък. Дори ако минават месеци или години, без да идва видим резултат, трябва да се знае, че никое усилие не е напразно. Великите Учители виждат и оценяват нашите усилия. Те желаят да ни помогнат толкова силно, в степента, вкоято ние желаем да работим. Те могат да виждат причини, поради които нашата работа за човечеството в този живот или по това време би била нецелесъобразна. Някога спънките ще изчезнат и ние ще бъдем допуснати до светлината, където ще можем сами да се уверим във всичко.
Древна легенда гласи, че търсенето на съкровище трябва да става в спокойствието на нощта и в абсолютна тишина; една проговорена дума преди съкровището безопасно да е изкопано, неизбежно ще причини изчезването му. Това е мистична притча, която има отношение към търсенето на духовна светлина.
Ако раздрънкваме или разказваме на другите опитностите на нашата концентрация, ние ги изгубваме, те не могат да да имат гласно предаване и ще се стопят в нищото. Чрез медитация ние трябва да извлечем от тях пълно знание за основните космически закони. Тогава опитността не ще бъде разказвана, защото ние ще видим, че това е черупка, която прикрива ядката на суетността. Законът е от универсално значение, както веднага се забелязва, защото той обяснява много факти в живота и ни учи как да се възползваме от дадени условия и как да избегнем други. По усмотрение на откривателя законът може свободно да се изложи за добро на човечеството. Опитността, която разкрива закона, тогава ще се появи в своята истинска светлина. Тя е само то временен интерес и не заслужава по-нататъшно внимание. Ето защо кандидатът трябва да счита всичко, което се случва при концентрацията, за свещено и да си го пази за себе си!
Най-накрая трябва да се пазим от това да гледаме упражненията като на обременителна задача. Трябва да оценим тяхната истинска стойност. Те са нашата най-голяма привилегия. Само като ги правим така, ще можем да жънем плодовете им.

Евангелие от Йоан 1 глава:

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Така ли - мисля ли си го? :) 

Мисли оня, който може. Който не може - имитира и подражава Можещите, но пак си остава "неможещ да мисли". Обикновено се гледа в огледалото и "пита другите" защо пък да сте различни от мен - дето имитирам и подражавам"? 

Марионетката живее в свят, в който всички сенки й се виждат като "марионетки" от сходни. С това огледало живее и отразява и "себе си".

От това, че мислиш, не следва че не си марионетка, а следва, че си невежа марионетка, която не знае, че е марионетка.

Марионетката може да пише в калдата, да си мисли че е жива, че е сапиенс, че е по-умна от останалите марионетки, че е много неща, но и много неща не знае.

Марионетката може да се мисли за гениална, че мисли самостоятелно, че пише със "свои" думи, но си остава марионетка - зависима от причини и следствия, без постоянна същност или независим "аз". 

Оставаш си глупак Рамусе. И колкото повече се пънеш - толкова повече глупостта и невежеството ти излизат наяве. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 27.12.2021 г. в 16:02, Śūnyatā написа:

а следва, че си невежа марионетка, която не знае, че е марионетка.

СЛЕДВА... е за хора, които умеят да мислят, а не такива дето папагалят псевдобудистки глупости.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 12 часа, _ramus_ написа:

СЛЕДВА... е за хора, които умеят да мислят, а не такива дето папагалят псевдобудистки глупости.

Това което демонстрираш не е мислене, а плюене по другите. Съмнявам се, че знаеш какво е мислене, освободено от емоционалните каламбури които влагаш при писането си. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Съмнявам се

 Значи можело и да се съмняваш, но не така стават нещата относно 'истината'. Но пък от друга страна - ти я познаваш, ти я доказваш непрекъснато, ти живееш сред нея и мъдростта й... поне според теб си. :) Браво!

Малко е заемка - тая "истина", но важното си ти - твоето усещане и чувство ти казва и го "разказваш" толкова години сред калдата.

Няколко мъдри и духовни душици се нанизаха сами на "личното отношение" и с лекотата на инстинктите си го заиграха отработено. Малчуганите те... ! :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, _ramus_ написа:

 Значи можело и да се съмняваш, но не така стават нещата относно 'истината'. Но пък от друга страна - ти я познаваш, ти я доказваш непрекъснато, ти живееш сред нея и мъдростта й... поне според теб си. :) Браво!

Несъмнена истина е че няма феномен, който да притежава неизменна същност. Тоест, всичко е празно от същност и подобно на илюзия, ако виждаш такава. Това поражда страдание, а истината освобождава. Друга истина никога не съм постулирал.

Ти какво искаш да докажеш с твоето мислене - на никой не му е ясно. Освен, че избиваш комплекси и лееш ненавист в самотните нощи. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Чайчета! 

Има и "за освобождаване", има и "за истина", има и "за илюзионисти", дето "ако  виждат" феномени, то това са "подобни на илюзии"...а може и да са си таман илюзии като метод за бягство от  действителността.

Излиза, че пишеш в тема, за да споделиш на авторката, че "плетките" дето описва са като илюзии. 

Нали се сещаш, че пропагандираш за "човечност", а се набутваш като слон в стъкларски магазин.

Целият ти мироглед е основан на концепцията за "пустотата", а на авторката - за "пълнотата". Ще изпочупиш инвентара у магазина на Следичката.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 30.12.2021 г. в 21:52, Śūnyatā написа:

Несъмнена истина е че няма феномен, който да притежава неизменна същност.

:lol6:Пак си пил от "ония чайчета" оная сутрин. Може би повтаряш редовно... ?!?

По-добре да не беше оставял кафето. Не че някой ти вярва и за него, но ти и в игрите на будист си елементарен.

преди 3 часа, kipen написа:

Ще изпочупиш инвентара у магазина на Следичката.

Той просто си търси мищурия, много важно за "некви Следички". Важното е да си напише "несъмнените си "истини". Това е простотия отвсякъде, защото "ИСТИНАТА" няма нужда от вярване, а така няма и нужда от съмнение.

Но в неговия случай - това е "истина, в която той не се съмнявал, но пък вярва". :) Но е важно да го папагали където свари по форума, защото каква е иначе "неговата истина", ако не се повтаря и отстоява сред контрастни на нея "друговерия". А сред "безверията" - е няма как да има такива, защото всичко за вярващия зависи от това, в което си е избрал да вярва. Ако ще да е и в баба яга.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 27.12.2021 г. в 16:02, Śūnyatā написа:

Оставаш си глупак Рамусе. И колкото повече се пънеш - толкова повече глупостта и невежеството ти излизат наяве. 

Да. Оплетен в мрежата на съдбата си.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Да. Оплетен в мрежата на съдбата си.

Да не би Търсача да откри "своята истина"? :) И Търсач ли е на "истина" или е банална клиширана фраза за "маска"?

А защо да не е оплетен рамус в "съдбата на мрежата си"? :) А защо пък не в "паяжината от мрежи"? А защо пък да не е от "съдбата на кармата си"... ?

А защо пък да не е "разплетен"... от "Оплетени"?

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 5.12.2021 г. в 10:24, Sleda написа:

Томове, или по-скоро библиотеки, са били изписани за да се обясни какво е Бог, (!!!)

но може би всеобщо убеждение е, ( може би, а може и да не би. :)  А всеобщо убеждение е, че... - е баламурска манипулативна фраза, част от народните тарикатлъци и игри).

че колкото повече четем обяснения от други хора, толкова по-малко разбираме и възприемаме. ( интересно - а обясненията в тоя каламбур от глупости са "обяснения на КОИ хора" - наште ли, или на "ония другите"?

От друга страна - що тогава въобще са написани, след като "толкова по-малко някой си разбирал и възприемал?

А кой точно - че "има толкова много"... и все са различни?

Използването на множественото число и внимателно подбраните фрази, строежа и сугестивните похвати, говорят ако не за други науки, за доста вещина и опит в манипулациите чрез слово. Авторът е с опит в пропагандата и го е натрупал най-вече с проповеди - на които са задължителна част тия "закачки". А залагането на подложката от нозозаветни фрази, създава магнита на този театрален мишмаш и така се отговаря на резонанса на таргета си.

на 5.12.2021 г. в 10:24, Sleda написа:

Има едно описание дадено от вдъхновяващия апостол Йоан: ‘’Бог е светлина’’, което е толкова понятно за разума, колкото другите са объркващи.

 

 Ето го и примера :)

Та - според изречението - има ли РАЗУМНИ, за които да е "понятно описанието на Павел"? Щото ще рекат че знаят какво точно е "светлина"? Или пък фразата е толкова клиширана, защото всеки може да си я нагласи както му е изгодно, за да става като за проповеди.

Или не - това не е от "разума". Но е лъжа и измама да говори за тия папагалщини човек, който е учил и работил като инженер. И поне е учил що е "светлина" - колкото и да е било оскъдно по негово време, вече голяма част от физиката, химията и много други точни науки са били във възход.

Но не - не науката е важна, защото очичките за които е написан този пасквил нямат нищо общо със знанието и познанието на науката. Важното е, че са ползвани похвати като за  емоционари, за които е рисуван и внушаван поредния мит, чрез свободна сглобка от дотогавашни митове. Отгоре на всичко - вскя глава е заемка на същата постблаватска плява, на чиито многобройни репликации си застава в "редицата".

Основната заслуга на Е.Б. е, че първа е напипала "точният начин, за точните хора". След нея, та и досега - продължават репликациите и по-свободните или не толкова, импровизации по основната й схема.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, kipen написа:

Излиза, че пишеш в тема, за да споделиш на авторката, че "плетките" дето описва са като илюзии.

Истините са илюзии, за които сме забравили, че са такива. 

 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Това е простотия отвсякъде, защото "ИСТИНАТА" няма нужда от вярване, а така няма и нужда от съмнение.

Какво е истина? А от мислене и писане има ли нужда? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...