Мрежата на съдбата. Как се изплита и как се разплита.

[Sleda]

Космогонията на Розенкройцерите

Макс Хайндел

 

Братството на Розенкройцерите има най-всестранната, най-логичната концепция за Световната-Мистерия от която авторът е почерпил всяко знание в продължение на многото години които е отдал изключително на този предмет. До толкова, до колкото той е бил в състояние да изследва, и е било установено, че тяхното учение е в съгласие и съответства на фактите, както той ги е установил и разбрал. И той е убеден, че Космогонията на Розенкройцерите е далече от това да бъде последна дума за този предмет; че когато израстваме кръгозорът ни за истината се разширява и ще проясни много неща които ние сега виждаме през ‘’опушено стъкло’’. В същото време, той твърдо вярва, че всички други философии на бъдещето ще следват същото основно направление, защото тази посока изглежда абсолютно вярна.

Пред вид на горе изложеното ще бъде ясно, че тази книга не е предвидена от автора да бъде Алфата и Омегата, окончателно завършено окултно познание, и дори въпреки че е озаглавено Космогонията на Розенкройцерите, авторът желае дебело да подчертае, че то не трябва да се разбира като ‘’вяра веднъж и завинаги”. Подчертано е заявено, че този труд съдържа само разбирането на автора на Учението на Розенкройцерите относно Световната-Мистерия, подкрепено от неговите лични изследвания на вътрешните Светове, зародишното и следсмъртното състояние на човек, и т.н. Отговорността която се стоварва върху някой който съзнателно или несъзнателно заблуждава другите, ясно се разбира от автора и той желае да се предпази да бъде колкото е възможно по-далече от тази възможност, а също и да предпази другите от възможността за недоглеждане и грешки.

Това което е изложено в този труд трябва да се приема или отхвърля от читателя съобразно неговите разбирания и свободна преценка. Цялото усърдие беше приложено в усилията учението да бъде разбрано (да бъде разбираемо); с голямо старание се мъчихме да го облечем в думи които ще бъдат разбрани и възприети….Сега, до колко той е успял да направи това, нека бъде оставено на преценката на ученика; но след като е използвал прилежно усилие да изложи учението, той се чувства задължен да предпази, също така, от възможността този труд да бъде приет като едно авторитарно изложение на Учението на Розенкройцерите. Ако не се вземе под внимание това предупреждение, този труд може да придобие прекалена тежест в съзнанието на някои ученици. Това няма да бъде справедливо спрямо Братството, нито пък спрямо читателя. Ще съществува тенденцията да се прехвърли отговорността върху Братството за грешките които ще се появят в тези, както и във всички други човешки трудове. Затова е горе изложеното предупреждение.

 

През четирите години които преминаха откакто по-горе изложените параграфи бяха написани, авторът продължи своите изследвания и проучвания на невидимите светове и преживя разширяването на съзнанието отнасящо се до тези области (нива) на всемира, което се осъществява чрез практикуване на правилните указания на Западната Мистерийна Школа. Други хора, които следваха метода на себе-развитие, тук описан като определено подходящ за Западните хора*, по подобен начин бяха в състояние да верифицират за себе си много от нещата които са описани тук. И така, разбирането от автора придоби известно потвърждаване и се оказа да бъде вярно, затова той се чувства задължен да заяви това за да окуражи тези, които все още не са в състояние да виждат сами.

___________________________________________________________________________________________________

Западен Свят – страните в които Християнството е официална религия.

____________________________________________________________________________________________________

Когато казваме, че виталното тяло е изградено от призми (на друго място, Макс Хайндел доуточнява – осмоъгълни призмоиди, октагони*) вместо от точки, би било по-добре, защото посредством рефракция през тези миниатюрни призми безцветният слънчев флуид се променя и става оцветен в розово, както се наблюдава от други окултисти.

Други нови и важни открития също така бяха направени; например, ние знаем сега, че сребърната нишка израства наново през всеки живот, че една част изниква от семенния атом на тялото на желанията в големия вихър vortex в черния дроб, че другата част израства от семенния атом на плътното тяло в сърцето, че двете части се срещат в семенния атом на виталното тяло в слънчевия сплит и че това обединяване и сливане на по-висшите и по-нисшите тела-носители причинява появата на живот (оживяването). По-нататъшно развитие на нишката между сърцето и слънчевия сплит през първите седем години има важно значение за това което става през детството, по подобен начин завършеният растеж от черния дроб до слънчевия сплит, което се осъществява през втория седемгодишен-период, е допринасяща причина за постигане на зрелост. Достигането на пълна завършена цялост на сребърната нишка бележи края на живота като дете и от този момент нататък, слънчевата енергия, която се влива през далака и се оцветява посредством рефракция през призматичния семенен атом на виталното тяло намиращо се в слънчевия сплит, започва да придава отличителното индивидуално оцветяване на аурата която наблюдаваме при възрастните хора.

_____________________________________________________________________________________________________________

Октагони – според съвременни изследвания на науката генетика, действието на гените, които са програмен код за физическия живот, има енергийно естество – генератори и приемници, физическата им структура наподобява трептящ кръг образуван от бобини и кондензатори. Съществен елемент в структурата им е с форма на октагон.
_______________________________________________________________________________________________________________

[_ramus_]

преди 9 часа, Sleda написа:

според съвременни изследвания на науката генетика, действието на гените, които са програмен код за физическия живот, има енергийно естество – генератори и приемници, физическата им структура наподобява трептящ кръг образуван от бобини и кондензатори.

обикновено пикът на глупомерите се фиксира в едно изречение - като това.

Няма такива глупости, просто... Машинен инженер, написал пълни глупости относно "генетика", някаква си - фантазирана колкото и другите му щуротии, изписани сред всеки абзац.

А учителка по програмиране,  вярва, че гените били 'програмен код за физическия живот". А "действието" (на програмния код) - имало енергийно естество...

Генератори и приемници... а физическа структура ( на гените) наподобявала трептящ кръг  - колко неграмотия може да има по света ...

И това - в 21 век!!! щото било истина, и според него съдбата заплитала и разплитала... даже и с него ставали ясни смисълът и целта на всеки човешки живот... Егати глупостите!

 

Схема на двойната верига на ДНК:

атомите са оцветени според химичния елемент, а вдясно е показана подробно структурата на две базови двойки

 

[Sleda]

ОКУЛТНИ ПРИНЦИПИ НА ЗДРАВЕ И ЛЕКУВАНЕ

Макс Хайндел

 

Тялото на Желанията (популярното название е “астрално тяло”) и Умът

 

През третото Обръщение на Лунния Период Боговете на Индивидуалността излъчили от себе си субстанцията и помогнали на развиващия се човек без съзнание да я приспособи и изгради в зародишно тяло на желанията (популярното название е астрално тяло). Те,също така, му помогнали да включи това тяло на желанията в съединените витално тяло и плътно тяло, които той вече притежавал. Тази работа продължила през целите трето и четвърто обръщения на Лунния Период.

Антагонистичното ‘’низко желание’’ или желанието на тялото, е проява на по-висшата част на тялото на желанията. Когато е станало разделянето на Слънцето, Луната и Земята през ранната част Лемурианската Епоха, по-напредналата част от човечеството-в процес на ставане е преживяла разделяне на тялото на желанията на по-висша и по-нисша части. Останалата част от човешкия род е направила това през ранната част на Атлантската Епоха (Атлантида).

Тази по-висша част от тялото на желанията станала нещо като животинска душа. Тя изградила гръбначно-мозъчната нервна система и напречно набраздените мускули които подлежат на волеви контрол, посредством това контролирала по-нисшата част на тройното тяло докато не е бил даден линка на ума. След това ‘’умът се срастнал’’ с животинската душа и започнал да упражнява съ-контрол.

През живота на човек неговото тяло на желанията не е оформено като плътното и виталното му тела. След смъртта то приема тази форма. През живота то изглежда като светещ елипсоид който, през часовете на бодърстване напълно обгръща плътното тяло…..То се издава на 30 до 40 см. извън плътното тяло при обикновения човек.Тялото на желанията е вкоренено в черния дроб и се ражда на приблизително четиринадесет годишна възраст в човешкото същество.…

В далечно бъдеще човешкото тяло на желанията ще стане така окончателно устроено и организирано както са виталното и плътното тела. Когато се достигне това ниво, ние всички ще притежаваме способността да функционираме в тялото на желанията както сега функционираме в плътното тяло.

 

Умът

През Атлантската Епоха (Атлантида) на Земния Период Боговете на Ума излъчили от себе си в нашето същество ядрото от материя от което ние сега се стремим да изградим един добре устроен ум който да се превърне в жива тъкан. Той е бил даден на човек за да даде цел и смисъл на активността му, но тъй като Его е бил прекомерно слаб и природата на желанията силна, зараждащият се ум се сраснал с тялото на желанията; като резултат качеството Хитрост се появило и е било причина за греховността и порочността през средната третина от Атлантската Епоха.

Умът, бидейки последното изградено тяло-носител на човек, все още не е дори тяло. Той просто е линк-свръзка, една обвивка която Его да използва като фокусна точка. Той, обаче, е най-важния инструмент който Духът притежава и е специалния инструмент в акта на сътворение. Самите ние, като Его, функционираме директно в ефирната субстанция (материя) на Региона на Абстрактната Мисъл която сме си приспособили в периферията на нашата индивидуална аура. И така ние възприемаме и преглеждаме отпечатъците/впечатленията които външният свят е направил върху виталното тяло през и посредством сетивата, заедно с чувствата и емоциите генерирани от тях в тялото на желанията, отразени в ума. От тези ментални образи ние правим нашите заключения в субстанцията на Региона на Абстрактната Мисъл, засягащи обектите за които се отнасят. Тези заключения са идеи/представи. Със силата на желанието/волята ние прожектираме/излъчваме една идея през ума, където тя приема конкретна форма чрез привличане на ум-материя около себе си от Региона на Конкретната Мисъл. Образът може да бъде прожектиран е едно от следните три направления:

1. Тя, мисъл-формата може да бъде излъчена към тялото на желанията в опит да предизвика чувство което ще доведе до незабавно действие.

2. Когато не се изисква незабавно действие от ментални образи генерирани от външни въздействия, те може да бъдат прожектирани върху отразяващия етер заедно с мислите предизвикани от тях, за да бъдат използвани някога в бъдеще.

3. Идеята може да бъде прожектирана към друг ум като сугестия, да носи информация и т.н. След като работата определена за такава мисъл-форма е била изпълнена или нейната енергия изразходвана в напразни опити да осъществи своето съдържание, тя гравитира обратно към своя създател, запазвайки в себе си незаличимия запис от своето пътешествие.

На нашето сегашно еволюционно ниво, ние определяме че умът се ражда на двадесет и една години, но разцветът на менталността не се достига преди приблизително четиридесет и деветата година.

Умът е средата където идеите възбудени от творческата сила на Духа се прожектират върху материалния универс. Отначало те са само мисъл-форми, но когато стремежът да се реализират представите е накарал човек да работи във Физическия Свят, те стават това което наричаме съществуващи ‘’реалности’’.

Понастоящем, обаче, умът не е фокусиран по начин който да му позволи да предоставя ясна и достоверна картина на това което Духът си представя. Той не е фокусиран. Той предоставя мъгливи и неясни образи. Затова има нужда от експеримент за да покаже недостатъците на първата концепция и да предостави нови схващания и идеи докато образът генериран в менталната субстанция бъде репродуциран във физическа субстанция.

В най-добрия случай, ние сме в състояние да формираме посредством ума само образи които касаят формата, защото човешкият мозък не е бил започнат до Земния Период и затова сега той е в своето състояние на форма, или ‘’минерална’’ фаза на развитие, в следствие на това в нашите действия ние сме ограничени до формите/до минерала. Ние можем да си представим как да работим с минералните форми на трите по-нисши царства, но малко можем да правим или никак с живи тела. Наистина, ние можем да присаждаме живи филизи към живи дървета, или живи части от животно или човек към друга жива част, но не живот е това с което работим; то е само форма. Ние променяме условията, но животът който е обитавал формата продължава непроменен. Да работи с живота е отвъд способността на човек, докато умът му не е станал жив.

През Юпитеровия Период умът ще бъде съживен до известна степен и тогава човек ще може да си представя форми които ще бъдат живи и ще растат като растения.

През Венериния Период, когато неговият ум е придобил ‘’Чувство’’, той ще може да създава живи, растящи и чувстващи неща.

Когато умът достигне съвършенство в края на Вулкановия Период, той ще бъде в състояние да си “представя” в съществуване същества които ще живеят, растат, чувстват и мислят.

[Sleda]

преди 17 часа, Sleda написа:

През Атлантската Епоха (Атлантида) на Земния Период Боговете на Ума излъчили от себе си в нашето същество ядрото от материя от което ние сега се стремим да изградим един добре устроен ум който да се превърне в жива тъкан.

Трудно е да се проумее и разбере до край…Аз съм дете и питам: какво е умът? Може ли да има ум без мозък? Какви “сигнали” протичат в невронните мрежи на мозъка? С каква апаратура са регистрирани, проследени и измерени? Какво е естеството им? Ако са електрически, постоянен или променлив ток са, какво е напрежението и честотата? Къде и как се генерират? Ако са с естество на електро-магнитно поле умът ток ли е?

 

на 14.01.2022 г. в 23:29, _ramus_ написа:

Следа написа:
 

според съвременни изследвания на науката генетика, действието на гените, които са програмен код за физическия живот, има енергийно естество – генератори и приемници, физическата им структура наподобява трептящ кръг образуван от бобини и кондензатори.

“ХРОМАТИН

То е за неизвестната до сега роля на ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЗАРЯДИ НА ХРОМОЗОМИТЕ в строежа, ролята и ползата на онези 97% от ДНК на човека, в които няма важни гени за кодиране на протеини и ензими, и които се считат за инертен и ненужен „боклук” от ДНК. Това ДНК е известно като хетерохроматин. 

РОЛЯТА и ПОЛЗАТА ОТ ХЕТЕРОХРОМАТИНА се търси от 1928 година, когато Emil Heitz (Фигура 1) разделя хроматина (ДНК) на две съставни части: 

ЕУХРОМАТИНА (Euchromatin) (Фигура 2) е светъл на цвят и богат на гени. В него ДНК и хистоните са навити рехаво. Той е само 3% от генома на човека. Заради наличието на гени еухроматина се счита за важната съставна част на ДНК.

ХЕТЕРОХРОМАТИНА (Heterochromatin) (Фигура 3) е тъмен на цвят и лишен от гени. В него ДНК и хистоните са навити плътно. Той е 97% от генома на човека. Заради липсата на гени той се счита от повечето генетици за инертен и ненужен „боклук”в строежа на ДНК. 

В ЕДНОТО МНЕНИЕ хетерохроматина е считан за инертен, безполезен и ненужен “боклук ДНК”. Зад това мнение стоят онези учени, които знаят, че в него няма гени за кодиране на протеини. За тях, той е “боклук” който не върши никаква полезна работа.  Това е най-широко разпространеното мнение което се разпространява и защитава на конференции и симпозиуми по генетиката и молекулярната биология

ТРЕТОТО МНЕНИЕ е наше. Ние вярваме, че ползата от  хетерохроматина трябва да се определя не от гените, които той не притежава, а от това което той има в изобилие в милиони бройки. Това са положително заредените хистони около които отрицателно заредено ДНК се увива и формира нуклеозоми (Фигура 5).  Както бе посочено в предишна статия с номер 6 нуклеозомите са основните единици за опериране с електрически заряди (ECOU) на ниво хромозоми. Този неизвестен до сега факт показва, че ползата на хетерохроматина е да предоставя в генома на човека онези 97% ДНК, което няма гени, но има в изобилие заредени хитони и ДНК благодарение на които хромозомите  имат собствени електрически заряди. 

В подкрепа на нашето мнение са резултатите от проведените с модерни методи сравнителни изследвания на броя и строежа на хетерохроматина, гените и хромозомите на човека, животни и растения. Преди тези изследвания в  продължение на близо 100 години специалистите по генетика и еволюция развиваха тезата, че човека е достигнал по-високо ниво на развитие от останалите примати защото в генома му има повече на брой гени и хромозоми. Тази теза се оказа невярна. Направените през последните години изследвания показаха, че шимпанзето има повече на брой хромозоми и гени от човека. Единственото нещо което човека има повече в генома си е считаният за “боклук”  хетерохроматин (Фигури 6 и 7). Този факт показва, че ако човека има някакво генетично предимство пред шимпанзето, то заслугите за това са в хетерохроматина. 

 

Представените по-горе данни и факти водят до сладните изводи:

1). Гените са безспорно важен компонент в генома на човека, но те далеч не са всичко от което е изграден генома. Това се доказва от факта, че гените са само около 3% от генома на човека. Останалите 97% са геном, който е свободен от гени, но богат на компоненти които са заредени положително и отрицателно. И това не е случайно. Тези заредени с електрически заряди компоненти предоставят онази енергия без която гените на могат сами да се разпознават, локализират, намират, рекомбинират, репликират, работят, контролират и поправят. 

2). В продължение на много години ползата от хетерохроматина е била търсена там където я няма – в гените за кодиране на протеини. Те липсват в строежа на хетерохроматина и по тази причина ползата от него не е била видяна и е останала неразбрана. 

3). Ползата от хетерохроматина е в наличието в него на онези милиони положително заредени хистони обвити с отрицателно заредено ДНК, които позволяват на хромозомите да генерират и оперират собствени електрически заряди. Заради тези заряди хетерохроматина е най-голямата съставна част в генома на човека.  

4). Богатият на хетерохроматин геном на човека е онази фактор, чиито мощни сигнали правят мозъка на човека способен да твори и използва говорене, писане и други дейности, които са непознати и недостъпни за другите животни. Тези заряди и сигнали са сред онези важни фактори, които правят развитието на човека и неговата еволюция по-успешни от тези на другите примати и животни.”

[dioib]

преди 22 минути, Sleda написа:

Ако са с естество на електро-магнитно поле умът ток ли е?

Не, не е ток, а алгоритъм, който декриптира информационния поток получен от нашите сетива. 

До колко оприличените от Вас на "трептящи кръгове" притежават резонантни характеристики водещи до разрушаване на материални структури в организма. До колко организма може да възстанови разрушените материални структури е друга тема. 

Основна роля в анализа на получената информация от сетивата играе така нареченото "вътрешно ухо".  

[Just a Stranger]

преди 46 минути, Sleda написа:

Трудно е да се проумее и разбере до край…Аз съм дете и питам: какво е умът? Може ли да има ум без мозък? Какви “сигнали” протичат в невронните мрежи на мозъка? С каква апаратура са регистрирани, проследени и измерени? Какво е естеството им? Ако са електрически, постоянен или променлив ток са, какво е напрежението и честотата? Къде и как се генерират? Ако са с естество на електро-магнитно поле умът ток ли е?

Аз предпочитам да разглеждам ума в по-материален аспект, т.е. като способност да създаваме форми от ментална материя (умът не е само това, но на това ще обърна внимание). Със създаването имбте имат определен живот извън нас. Те са си съвсем реални форми видими за всички в мисловния свят, а не видими само за нас. Те може да не са добре и отчетливо оформени поради неспособността да мислим ясно и да са с различна жизненост, според вложената в тях психична енергия. 

Мозъкът еза мен е свързващо звено между видимия сега свят и съзнанието. Той управлява също така несъзнателните събития в тялото. Процесите на мислене, сетивно усещане, емоции, чувства, воля в същността си се осъществяват извън физическото тяло. Чрез мозъка сигналите от кожата примерно могат да доведат до усещане за допир, но самото регистриране от съзнанието на това усещане не е във физическия мозък. Чрез волята посредством мозъка и съответните системи в тялото можем да се движим, говорим и т.н., но волята не е в мозъка. Това е само орган. 

Движението навсякъде се осъществява посредством някаква форма на електрическа енергия, в основата си с огнена природа. Материята във видимия свят е твърде груба за да може да се направлява директно от ума и са нужно посредничеството на съответни за целта системи. В умствения свят обаче това не е така. Човек може да влияе на материята не само от тялото си, но и от обкръжението директно в определени граници. 

[kipen]

От фантазии да фантазиране се достига единствено посредством фантазьор.

Ся верно, че темата е в "шантавия" раздел, ама .... приятно ви зацикляне...белким вържете азотните бази, бензеновите ядра и други цикло-молекули с "генератори"....

"Токът" не се пази в батерията! Основна погрешна представа сред болшинството от хората.

преди 4 часа, Sleda написа:

То е за неизвестната до сега роля на ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЗАРЯДИ НА ХРОМОЗОМИТЕ в строежа, ролята и ползата на онези 97% от ДНК на човека, в които няма важни гени за кодиране на протеини и ензими, и които се считат за инертен и ненужен „боклук” от ДНК. Това ДНК е известно като хетерохроматин. 

Първо ДНК е дезоксирибонуклеинова киселина. Геномът на човек е съставен от гени. А генът е част от ДНК с конкретна и определена последователност в подредбата на азотните бази с определена дължина. 

Няма как ДНК да е хетерохроматин, при положение, че хетерохроматинът е съставно....точно от ДНК и аминокилелини, оформили специфичния набор белтъци за човек с определено ДНК....и е във макромолекулна форма - нишка. Те таман тез спирализираните нишки, съставени в средата от ДНК и "привързаните" според гените определени аминокиселини.

А  "ненужния "боклук" да се запълва пък с каквото ни хрумне, щото не знаем е чисто и просто фантазиране от незнание. 

Следичке, има една книжка - "Биология на убежденията" на цитолога Брус Липтън. Вземи я прочети, Ще ти е интересна. 

А за невроните у хората и разреждането на електрическите заряди - "Поразителна разлика е открита между невроните на хората и други бозайници"

Така няма да пишеш подобни недомислици

преди 4 часа, Sleda написа:

Гените са безспорно важен компонент в генома на човека, но те далеч не са всичко от което е изграден генома. Това се доказва от факта, че гените са само около 3% от генома на човека. Останалите 97% са геном, който е свободен от гени,

"Геномът" вече ти казах, че е "сборът" от гените, а гените са часто от ДНК!

Ти твърдиш, че "геномът не е изграден само от гени", а и от аминокиселини?!? Влакът не е изграден само от локомотив и вагони, а и от релси и траверси?!?!?!?!? Да не би да установяваш основите на нова генетика?!?

 

[Sleda]

преди 1 час, kipen написа:

Няма как ДНК да е хетерохроматин, при положение, че хетерохроматинът е съставно....точно от ДНК и аминокилелини, оформили специфичния набор белтъци за човек с определено ДНК....и е във макромолекулна форма - нишка. Те таман тез спирализираните нишки, съставени в средата от ДНК и "привързаните" според гените определени аминокиселини.

Хетерохроматинът е част от ДНК-Дезоксирибонуклеинова киселина. Хроматинът е старото название на ДНК, смисълът му е “цветна нишка” или нещо подобно, до 1928 г когато да я нарекат ДНК. Хроматинът се разделя на: еохроматин който кодира + хетерохроматин който не кодира, т.н. “боклук”. Еохроматинът и хетерохроматинът са двете съставни части на ДНК. При човек кодиращият еохроматин е 3%. 97% са хетерхроматин некодиращ  “боклук”.
ДНК: от двете страни са захарни вериги с фосфорни връзки а между тях са подредени нуклеотидите: два по два - аденин, гуанин, цитизин и тиамин. Цялото нещо е усукано.

преди 6 часа, Sleda написа:

“ХРОМАТИН……”

Горният ми постинг е цитат, както показват кавичките, не е моя идея.

[kipen]

преди 6 часа, Sleda написа:

Еохроматинът и хетерохроматинът са двете съставни части на ДНК. ?!?!

преди 13 часа, Sleda написа:

ЕУХРОМАТИНА (Euchromatin) (Фигура 2) е светъл на цвят и богат на гени. В него ДНК и хистоните са навити рехаво

преди 13 часа, Sleda написа:

ХЕТЕРОХРОМАТИНА (Heterochromatin) (Фигура 3) е тъмен на цвят и лишен от гени. В него ДНК и хистоните са навити плътно. Той е 97% от генома на човека. Заради липсата на гени той се счита от повечето генетици за инертен и ненужен „боклук”в строежа на ДНК. 

Според мен, в това което съм цитирал се съдържа объркана представа. Нищо лично!

Ся остава и да се уточни ДНК и хистоните ли изграждат хроматина, или хроматинът е съставна част на ДНК?!??!?

Както и хетерохроматинът ли е 97% от генома   ИЛИ    в хетерохроматинът се съдържа 97% от частта на ДНК, за която е характерна липса на гени, а останалите 3% от ДНК са в еухроматина.

Това, че през 1928г. са смятали хроматина за ДНК не го знам, но пък мога да си позволя да твърдя от това което съм чел и учил по физиология и генетика, че хроматинът не е ДНК, а е съставна част, включваща ДНК и хистон. Хистонът са базови протеини(свързани аминокиселини), чиято функция е да подсигурява структурата на ДНК, опорна. Всъщност на хистона се дължи вторичното спирализиране на ДНК макромолекулата. 

За по-простичко представяне може да си представиш ДНК молекулата, която се завива около протеинова нишка(хистон) и това като структура е хроматинът. И ако освен цитат на "фиг.2" и "фиг.3" имаше и самите фигури, то щеше да се види това ....има доста инфо за хронологията на откриването на ДНК. Както и най-известното изследване на Криг и Уотсън за установяването на структурата на ДНК, за което получават Нобелова награда.

А самото "кодиране", което всъщност е "декодиране", е процесът на пренос на информация(от подредбата на азотните бази) от ДНК към иРНК и изграждането посредством тРНК на вериги от аминокиселини - което представляват протеините, основата на белтъците.   

А това, че повече от 50% от генома, съдържащ се като и представляващ информация в подредбата на азотните бази в ДНК, не изпълнява кодираща функция за синтез на протеини(не съдържа гени), не означава, че няма друга функция (, както предполагат и "Ние" в цитата ти, дето не е ясно от къде е). За това ти препоръчах книгата на Брус Липтън - щото описва доста подробно тези структурни особености, докато изгражда основната си теза в книгата му.  

Също така, някои "Ние", които смятат, че генома е в хроматина, ама не конкретно в изграждащата го ДНК, и че хроматина е ДНК, нещо не знам кво им е в главата. Хем ДНК и хистоните изграждат хроматина, хем хроматина е съставна част на ДНК?!?

Некво наблягане на "връзки" с тока, след подобни противоречиви твърдения, леко губят солидност.

[_ramus_]

преди 15 часа, Sleda написа:

Аз съм дете и питам

Ти си дете, ама учиш деца на нещо си. А в главичката си по-дете и от тях.

Децата питат онова, за което са узрели да научат. Като искаш да научиш нещо си - не става с уики, туби, клипчета и глупости на мащинни инженери, дето се изживяват на всичко друго, но не и за това, дето са учили. И ти - си така, затова и пишеш тия глупости като на инат...

Сто пъти вече си написа "кое вярваш че е смисълът на живота... И стоте пъти - глупости написа, но вярването не се нуждае нито от критичен анализ, нито от смисленост - просто е нужно да се привиди някой и да ползва същото да се вживява.  Като се опре на наука - и работата става като въпросното "инженерче" дето ти е просто "падалка".

Човек като не знае нещо, като не го разбира - не е проблем. Ще се хване, ще го вниква, ще се фокусира, ще навлезе в нещата бавно и постепенно... Защото сложните въпроси не стават с цитатчета и развяване на религиозни знамена и фанфари. Толкоз смотаняци сред калдата се изживяват на вирусолози и генетици, по темата с КОВИД. Подбират си цитатчетата и аха - да се изиграят пред огледалото колко нахаканите си ролички. И всичко това - от шубе

Като искаш да си вярваща - недей се подпирай на научни положения, защото те не са парапет за вярващи и невежи хора. Иначе - както се вижда просто се излагаш и така компрометираш дори и онова, в което се напираш да вярваш.

[Sleda]

преди 9 часа, Sleda написа:

Хетерохроматинът е част от ДНК-Дезоксирибонуклеинова киселина. Хроматинът е старото название на ДНК, смисълът му е “цветна нишка” или нещо подобно, до 1928 г когато да я нарекат ДНК. Хроматинът се разделя на: еохроматин който кодира + хетерохроматин който не кодира, т.н. “боклук”. Еохроматинът и хетерохроматинът са двете съставни части на ДНК. При човек кодиращият еохроматин е 3%. 97% са хетерхроматин некодиращ  “боклук”.
ДНК: от двете страни са захарни вериги с фосфорни връзки а между тях са подредени нуклеотидите: два по два - аденин, гуанин, цитизин и тиамин. Цялото нещо е усукано.

Горният ми постинг е цитат, както показват кавичките, не е моя идея.

Да, мразя да греша, еухроматин е. Написах го по памет. По лесно щеше да е да го изкопирам безгрешно, copy paste.

[Sleda]

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

Макс Хайндел

МОРФИН И СЛЕДСМЪРТНО СЪЗНАНИЕ

ВЪПРОС No.39

Какво е влиянието на морфина върху хората които са се пристрастили към употребата му? Когато един човек, който е бил много болен за дълъг период от време и който поради много силни болки е бил държан в безсъзнание чрез големи дози морфин в продължение на много дни, напусне земята в това състояние, дали освободеният дух ще бъде в пълно съзнание когато напусне тялото? Какво е неговото състояние в сравнение с човек който умира бързо и всичките му способности са съхранени?

Отговор: Употребата на морфин и други наркотици в много малки дози, както обикновено се използват при лекарствената зависимост, има умъртвяващ ефект върху нервите, така че чувствителността на Духа в тялото е намалена и той се чувства повече като свободен Дух който е напуснал физическия носител. При това състояние, психическият комфорт е усилен и човек се усеща с ясна мисъл и леко тяло, като на небето, докато се появи обратната реакция и тогава той започва да страда с мъченията на ада. Като следствие на това, приема по-голяма доза за да възстанови предишното приятно усещане.

Когато морфинът е бил прилаган в големи дози, той предизвиква състояние подобно на това когато един човек е напуснал тялото си докато е бил под пълна упойка. Авторът е срещал много хора напуснали тялото си докато са били под пълна упойка, но никога не е виждал някой който е напуснал тялото под влиянието на морфин; поради това той не може да даде конкретна информация за която е помолен. Но тези хора, които умират докато са под упойка, бяха точно така в пълно съзнание както обикновен човек след като сребърната му нишка се е била прекъснала. Те преминаваха през тяхната панорама на живот по подобен начин както човек който е умрял нормално и нямаха по-различни преживявания. Затова бихме могли да кажем, че човек който е умрял и е бил под въздействието на морфин, вероятно няма допълнителни неприятни усещания поради дадения му  морфин преди да умре; и първото му усещане, може би, ще е едно голямо облекчение, че се е освободил от страданията причинени от тежката болест предшестваща смъртта на физическото тяло. Това чувство на облекчение е присъщо на всички които са страдали, без значение дали в съзнание или безсъзнателно. Всички те са изключително много благодарни, че страданието е изчезнало и започват да осъзнават, че в страната на живеещите мъртви, в която са се озовали след като са напуснали този свят, не съществуват болести.

[kipen]

преди 49 минути, Sleda написа:

Да, мразя да греша, еухроматин е.

Щом смяташ, че грешката е в правописа - ОК.

[Śūnyatā]

преди 6 часа, Sleda написа:

Всички те са изключително много благодарни, че страданието е изчезнало и започват да осъзнават, че в страната на живеещите мъртви, в която са се озовали след като са напуснали този свят, не съществуват болести.

Не допускаш ли възможността това да е само идея, плод на въображението? 

[dioib]

Интересни наклони са се получили по отношение на мрежата на съдбата.  

Съдбата на всеки се свежда до: Раждане, живот и смърт. 

Нека да видим кой я заплита. = Нашите родители, а този който я разплита са нашите деца или .... хм ... децата на другите ... 

До къде съдбата ни е наша и от къде не е. Наша е до момента в който не станем родители. След това не е наша. 

Ключът за възможност да заплетем съдба или разплетем съдба е желанието да сме родители. 

Основният обаче въпрос е, дали обвързвайки своето ДНК с на някой друг, то ще се създаде по-добра съдба от нашата. 

Основната проблематика е, че мнозина свързват съдбата с някаква форма, която можело чрез електромагнитни полета да се видоизмени. 

Съдбата няма форма. Няма ДНК. Няма електричество. Няма заряд. Има посока обаче. Тя може да е към по-добра съдба на нас самите, а може да е по-добра съдба на нашите деца или бъдещо поколение въобще. (било то на даден етнос, народ, общество или дори човечество).

[_ramus_]

преди 8 часа, Sleda написа:

Употребата на морфин и други наркотици в много малки дози,

както обикновено се използват при лекарствената зависимост,

има умъртвяващ ефект върху нервите

няма цитат, в който да не са написани букети от глупости, произволни аналогии, измислици, заблуди и невежество. Разделих формално цитата на три отделни части - както се вижда авторът им си няма никаква представа за дори основни положения.

След измишльотините за мозъка и дяловете в него, после - и бутафорията за гените ( с трептящите кръгове и програмния код) и ДНК, сега идва ред и на "нервите". Инджинерът и в нервите е спец и даже и от "името на розенкройцерите".

То не е проблем, че човека си ги е фантазирал и нагласял, но  да стигне някой да вземе всичко това за "велика истина" и да я проповядва... В 21 век... ??? А подигравката е, че е  точно сред форум, с основно техническа насоченост...

[dioib]

преди 3 часа, _ramus_ написа:

няма цитат, в който да не са написани букети от глупости

няма коментар, в който да не си написал "цвете" от глупости  

[_ramus_]

на 16.01.2022 г. в 9:14, Just a Stranger написа:

Процесите на мислене, сетивно усещане, емоции, чувства, воля в същността си се осъществяват извън физическото тяло.

Чрез мозъка сигналите от кожата примерно могат да доведат до усещане за допир, но самото регистриране от съзнанието на това усещане не е във физическия мозък.

Чрез волята посредством мозъка и съответните системи в тялото можем да се движим, говорим и т.н., но волята не е в мозъка. Това е само орган. 

Движението навсякъде се осъществява посредством някаква форма на електрическа енергия, в основата си с огнена природа.

поредната невежа изцепка. На редовни, едни и същи автори... Четири изречения - освен че вътре в тях е пълна бъркотия, смисълът и между тях е в същото положение.

Колко объркан човек е нужно за да пише това под предтекст, че "това било негово мнение". Колко да е невеж - в наука, в толкова голямо натрупано вече познание, със религиозната идея че "познанието нямало как да го има, ако не са сияйни или специални духовни същества"... Не за друго - а защото той вярвал че е така.

[NVJ]

на 16.01.2022 г. в 9:14, Just a Stranger написа:

Аз предпочитам да разглеждам ума в по-материален аспект, т.е. като способност да създаваме форми от ментална материя (умът не е само това, но на това ще обърна внимание).

Всички учения за духовното произлизат от далечното минало и при тях има съвсем друг начин на мислене
(в сравнение с приетия в сегашната западна цивилизация).

Разлика в логиката - дали е спазен закона за изключеното трето:
- ако мислиш в аристотелова логика, тогава "ако не е черно, следователно е бяло" и е изключено да има трето
- ако не мислиш в такава логика, тогава "ако не е бяло, не е задължително да бъде черно, ами кой го знае"

Разлика в разбирането за субстанцията: в наше време се прави разлика между материално и нематериално.
Но според други разбирания, идващи от древността, светът се състои само от една субстанция, 
която може да се нарече "фина материя" и тя формира всичко - обикновената материя също произлиза от нея.

Всъщност в теорията на относителността се разглежда еквивалентност на маса и енергия, 
което е отстъпление от разбиранията за "груба" материалност.
Например при срещане на електрон и  позитрон настъпва анихилация и се отделя излъчване с енергия 511 keV
При тази анихилация материалните частици изчезват, но остава спазен закона за запазване на енергията.

Има и още една основна разлика:
- според едните разбирания се счита, че светът, вселената като цяло действа според "природни закони"
- според другите разбирания вселената се управлява от волята на някакъв висш разум, поради което са възможни 
всякакви чудеса, произтичащи от тази воля.

 

[Śūnyatā]

преди 5 часа, _ramus_ написа:

няма цитат, в който да не са написани букети от глупости... 

Започни да пишеш мъдрости бре рамусчо. Освен определения като "изхождания" и "повръщания" имаш ли нещо друго да кажеш? 

[Sleda]

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Не допускаш ли възможността това да е само идея, плод на въображението? 

Да, допускам. Но цялата Космоконцепция е завършена, сложна, многопластова доктрина за мирозданието, вкллючително живота. Ако нечие въображение я е измислило, то това въображение би било колосално и нечовешко. И есенцията: тази доктрина дава смислен, логичен, приемлив отговор на въпроса за смисъла на живота. Вечният въпрос: кой съм аз, от къде съм дошъл и накъде отивам, и ЗАЩО СЪМ? Аз съм дете и питам ЗАЩО? Без притчи и наблягане на засукани психологически и емоционални излияния. 

[_ramus_]

преди 23 минути, Sleda написа:

Аз съм дете и питам ЗАЩО

Айде пак... и отново.

 

преди 23 минути, Sleda написа:

това въображение би било колосално и нечовешко

Айде стига глупости де. В биографията му е записано от кого е гледал, кой е слушал да говори, какво бил чел... - всичко това е един доста нескопосан микс.

Та преди инджинерът колко такива са изписани, от които е гледал и взимал наготово. Та още от двете Еленски баби - всеки "продължител" си взаимства и всеки от другия си копира моделите, описанията, образите... И тук-там се изменя по нещичко, освен че внася и неговите представни заблуди и невежества - както е при инджинера и мозъкът, гените и другите алабайкания.

Отгоре на всичко - така папагалейки се един на друг си менкат усещането че "имат общ носител, че някой им ги дава" всичките тия повторения...

[Śūnyatā]

преди 30 минути, Sleda написа:

Да, допускам. Но цялата Космоконцепция е завършена, сложна, многопластова доктрина за мирозданието, вкллючително живота. Ако нечие въображение я е измислило, то това въображение би било колосално и нечовешко. И есенцията: тази доктрина дава смислен, логичен, приемлив отговор на въпроса за смисъла на живота. Вечният въпрос: кой съм аз, от къде съм дошъл и накъде отивам, и ЗАЩО СЪМ? Аз съм дете и питам ЗАЩО? Без притчи и наблягане на засукани психологически и емоционални излияния. 

Животът няма смисъл. Ако имаше такъв, той щеше да е познаваем за всички по всяко време. Много хора търсят смисъл, защото не могат да приемат факта на наближаващата смърт. Но смъртта е необходимо условие за съществуването на живота. Нищо не може да я отмени. Ако беше възможно да се отмени, тогава животът не би имал смисъл, дори нямаше да има как да се случи. 

Има съществуване, живеене, смърт и толкоз. 

СЪЩЕСТВУВАМ, -аш, несв. 1. Намирам се в процес на живот; живея. 

"Та временно е всичко. Временно е и съществуването на човека, и съществуването на земята дори." 

Йордан Йовков

И още нещо, което според мен е важно. Ако се фиксираш върху някоя хипервалентна идея (idee fix), изпускаш живеенето, понеже това да превеждаш и търсиш смисъл отнема от времето ти за живеене, времето да се радваш на семейството, природата, обикновените неща. 

Хипервалентните идеи са като вирус, който поразява мозъка, с обещание за разрешаване на някой екзистенциален проблем. Те на пръв поглед не създават проблем (защото всеки бяга от проблемите), а дават удобно разрешение на вече съществуващ такъв (много често друга хипервалентна идея, загнездена в мозъка и предизвикваща страх), в което се заключва силата им или валентността им.

И накрая идеите, представите, живеят в теб и отнемат от живота ти за да могат да съществуват те "самите". Така множество идеи са изсмукали множество животи досега и продължават да го правят, като минават от един носител (донор) в друг. 

[_ramus_]

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Хипервалентните идеи са като вирус, който поразява мозъка

и... ето го и естественият пример:

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Животът няма смисъл. Ако имаше такъв, той щеше да е познаваем за всички по всяко време. Много хора търсят смисъл, защото не могат да приемат факта на наближаващата смърт. Но смъртта е необходимо условие за съществуването на живота. Нищо не може да я отмени. Ако беше възможно да се отмени, тогава животът не би имал смисъл, дори нямаше да има как да се случи. 

Има съществуване, живеене, смърт и толкоз. 

Значи някои... правилни идеи, не са "хипервалентни", щото са истина, а не просто някакви си  "меми"... които са заблуди на някакви си...

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

И накрая идеите, представите, живеят в теб и отнемат от живота ти за да могат да съществуват те. Така множество идеи са изсмукали множество животи досега и продължават да го правят, като минават от един носител (донор) в друг. 

Ти си един от водещите примери сред калдата за точно такива "идеи" ии техният "идейник" (техен проповедник, рупор). Целият религиозен раздел е витрина точно на такива "идейници"... Темата - също.

И трябва да се има предвид - че между фантазии и идеи, разликата е съществена, макар че имат връзка. Когато отвътре на ХОМО е празно, когато са налице неотработени проблеми и адаптационен дефицит, се отваря място точно за "идейно-фантастичните" му реалии... с които да се запълва.

Иначе идеите за чудесно допълнение в битието на сапиенса и са съпътстващи явления в развитието.

Идеите - в човека носят преживявания, настроения, емоции... Винаги проблемът е в 'дозата'...

[Śūnyatā]

преди 34 минути, _ramus_ написа:

И трябва да се има предвид - че между фантазии и идеи, разликата е съществена, макар че имат връзка. 

Не е съществена. Има връзка, защото идеята е и представа. Те са плод на въображението. Както и фантазията. Всичко се случва на едно място - в мозъка. 

преди 34 минути, _ramus_ написа:

Иначе идеите за чудесно допълнение в битието на сапиенса и са съпътстващи явления в развитието.

Това са само думи при теб, голички и празни. Идея е и добротата. Защо тогава не я практикуваш, а се държиш гадно с всички, сякаш целия свят ти е виновен за нещо?

Добротата произтича съвсем естествено от взаимната свързаност на всеки с всичко останало във Вселената. 

преди 34 минути, _ramus_ написа:

Когато отвътре на ХОМО е празно, когато са налице неотработени проблеми и адаптационен дефицит

...