преди 14 минути, ntm7iv написа:

То е като приказка без край

Ми така е - приказките се измислят от нуждаещите се от тях деца. На същите им се иска "приказките никога да не свършват".... затова непрекъснато измислят нови, докато 'старите' почват да изпадат от ролите си.

Темата няма нищо общо със заглавието си. Цялата работа е да се снася 'свещена истина' - според поредния вярващ в определена версия.

Въпросната 'свещена истина' е умела мешавица, една от стотиците версии, надстройващи Блаватска и нейните стъкмистики. Това тече и до днес и сред форума има няколко 'следовници' на различните превъплъщения от тия "мешавици'', всяка от които е с претенциите че е послание от "сияен вселенски учител"... Пък те въпросните "учители' имат проблеми с "версиите си"...

В даден исторически етап, в кризисни времена се появяват нужди от големи групи хора, при които християнските заварени канони вече не са достатъчни и не отговарят на измененията в "новите времена". Веднага се намира кой, как и с какво да отговори на тия "потребности" - със измислянето на модерницирани митове - смесица от християнство и подборка от източен мистицизъм, омазани в цветни образи и приказни шарении... 

Научното познание се е развило и това се случва в геометрична прогресия, но жаждата за мистицизъм, удобството на повярваното, нуждата от фантастични светове... са хилядолетни наследства сред човешките същества. Инерцията в това е огромна сила

преди 1 час, _ramus_ написа:

Що, какво друго повече от 'теорията" може да се допусне в научното познание? А вярванията - допускат ли се... или пък "истината"?

Винаги когато пиша "истина" имам предвид относителна, а не абсолютна такава. С вярването също, и то като продукт на въображението може да е само относително, неотнасящо се към каквато обективната реалност, която по определение е отвъд човешките представи.

Това по-разширено се опитвам да го обясня в темата за будизма, където отричам каквато и да било реалност, която да съществува в човешкото възприятие, и че това което усещаме като преживяване е подобно на илюзия. 

Общото на религиозните и философски форуми е, че всеки мисли, че е открил абсолютната истина. за смисъла на всичко и т.н. Съответно всеки проповядва своята философия, вяра, убеждение, като си мисли, че всички, които не са на неговото мнение са заблудени и имат нужда от духовно просветление и спасение.

Истината е, че просто в един момент от живота всеки сам стига до ценните за него неща. Всеки може да каже своята теза и да дава разумни доводи но всичко трябва да е в рамките на любезния тон и солидно обосновано. Така да се каже, когато семето е посято ако е в добра почва ще покълне а иначе може и да погине. Така е в живота

преди 3 часа, ntm7iv написа:

 То е като приказка без край

Те в това намират своя смисъл на живот. = Половината живот изплитат своята съдба, а през другата я разплитат и разплитат. За тях не е важно вярата, а обяснението, че съдбата им не зависи от тях, а от друг който ги е хванал в някаква мрежа. = Целта им изцяло е да я разплетат въпросната мрежа и се освободят, но да съумеят те вече да оплитат съдбата на другите чрез поставяне на своя (уж) мрежа.

И всичко това когато осъзнаят съдбата, че не е умрял този който не се е родил. Това може да доведе до патология = Да решат да не създават живот, защото нямало смисъл или по-лошото - да обезсмислят живота на децата си при положение, че са попаднали в "мрежата" наречена родител. 

Дали ще се казва приказка, роман, филм и т.н. за тях смисъла е да следват "звезда' в реала, т.е. да подражават на някой.  

преди 3 часа, _ramus_ написа:

при които християнските заварени канони вече не са достатъчни и не отговарят на измененията в "новите времена"

Голяма глупост.  

Християнските канони са на база семейни ценности, които позволяват именно "нови времена". В тях добре е описана съдбата ти. = смъртта, а смисъла на живота ти (твоя частен) ще се разбере след нея. Затова и са каноните, за да може смисъла на живота (на човечеството интегрално) продължи чрез децата ти. = Без други човеци няма '"нови времена". 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

където отричам каквато и да било реалност, която да съществува в човешкото възприятие, и че това което усещаме като преживяване е подобно на илюзия. 

отново си сглобил нескопосаница. Просто като пишете толкова сте вътре сред фантазиите си, че въобще не си давате сметка какви глупости излизат.

Всяко човешко възприятие е извор от който се сглобява вътрешна реалност. От него следват преживяванията и те създават заблуда и илюзия че преживяното е обективно. Без тази заблуда екзистенцията на едно ниво, би била невъзможна. За да се преодолее заблудата не е нужно само да се говорят приказки, да се цитират текстове и любими всекидневни самооблъчвания, споделени през калдата.

Никога не са били нужни нито сутри, нито будизъм, нито философия, за да се напише нещо толкова елементарно.

Научното познание сред психологията е отишло далеч по-нататък от това, като извежда механизмите, принципите и процесите чрез които се съставя тази самомагия, нейното значение, смисъл, задача. Както и начините, принципите, способите и стратегиите да се преодолее тя.

Докато ти редиш вече години елементарни написани от друг баналности, които отгоре на всичко - не ги и разбираш. Личните ти фикции се въртят все около въпроса за илюзията, реалностите... като си дори в заблудата че чрез повторения на думички и... аха - и си ги вникнал. Пък не си. Не си и няма как да го направиш. Повторенията няма да решат несъответствията, както и няма да ги заобиколят. И съвсем очевидно не го решават, нито заобикалят - показваш си го сам вече толкова години, по един и същ начин, с безкрайни повторения.

преди 3 минути, _ramus_ написа:

какви глупости излизат.

О ти явно знаеш какви глупости излизат от теб ...  = НО, то няма разлика с другите ....  

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Всяко човешко възприятие е извор от който се сглобява вътрешна реалност.

Е, днес глупост след глупост ....  възприятията били извор ....  и как точно извират ...  Измисляш си какво виждаш ... а има опция избираш си какво да не виждаш ...  и хоп ... си с външна реалност ...  

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Пък не си. Не си и няма как да го направиш. Повторенията няма да решат несъответствията, както и няма да ги заобиколят. 

Несъответствия спрямо какво? Констатираш нещо без да се аргументираш. Така не се води цивилизован разговор. 

Някакви цивилизации водят някакъв спор във форума ...

Само да попитам: От коя мрежа или оператор сте?!    Разплитате или заплитате съдби?!  

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Констатираш нещо без да се аргументираш.

мда, така е - ето:

Несъответствието между това да си дорасъл и узрял, за да си в готовност да усвоиш положенията и ситуацията с илюзиите и начините по които се конструират, да си в готовност сам да тръгнеш в пътя към излизане от тях. Докато ти просто вярваш всичко, което не си, не можеш и няма как да направиш.

На теб всичко това ти служи за решение на съвсем екзистенциални психични конфликти и ти е нужно само за личните ти нагласации и инерциите от тях. Илюзията че знаеш за илюзиите те вкарва в капана да вярваш колко  си наясно, но неспирните повторения уверения и утвърждения вече толкова години показват че си доникъде.

Съвсем просто е - човек, който е преодолял някакъв предел, спира да се занимава с него и вече гледа към "следващия". Когато не го е преодолял и няма готовност и зрелост - плямпа голи приказки, точно  което ти правиш.

А си просто вярващо дете, които толкова много иска да е вече пораснало, силно, важно и мъдро. А отвътре карастанчовите те тресат, особено на моменти.

Не е достатъчно просто да плямпаш за неща, през които е нужно да преминеш. Много ти се иска, но... може би някъде в "следващите животи"

преди 46 минути, _ramus_ написа:

Съвсем просто е - човек, който е преодолял някакъв предел, спира да се занимава с него и вече гледа към "следващия". Когато не го е преодолял и няма готовност и зрелост - плямпа голи приказки, точно  което ти правиш.

Преминеш ли отвъд представата за реалност на феномените, повече няма какво да се преодолява, няма "следващ" предел. 

Благодаря за разяснението, но когато някой пише нещо гледам личния пример който дава, това е моя критерий за съответствие между претенциите за зрялост, мъдрост и фактическото състояние на пишещия.

Насред множеството инфантилни коментари, които не би казало добре възпитано шестгодишно дете, кажи ми как да взема насериозно това, което пишеш?

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

как да взема насериозно

Проблема е в теб. Той гледа на теб несериозно. Защо смяташ, че неговото мнение има стойност?! Защото е насочено към теб. Възприемаш твърде лично нещата и губиш представа за обективност. = Получава се все едно възпитано шест годишно дете се чепка с невъзпитано осем годишно. = Приравняваш себе си към неговата инфантилност. Защо?! 

п.п. В действителност всеки има възпитание. Разликата е, че едното възпитание е да правиш блага, а другото е да ползваш чужди блага. Инфантилност е когато не правиш блага, но имаш достатъчно средства да си позволиш много чужди блага. Към всеки който не ти дава блага се натрупва злоба и те така .... започват свадите ....  

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Преминеш ли отвъд представата за реалност на феномените, повече няма какво да се преодолява, няма "следващ" предел. 

ти пак декламираш личните си убеждения. както виждаш го правиш толкова години и нищо не се променя - колкото и чайчета да изпиеш, колкото и думички да си изкопираш и пейстнеш сред калдата или блога си.

Нищо не се променя, защото не можеш да го промениш по този начин. Никой не може да промени нищо " по този начин". Но този начин ти дава преживяване "че можеш", дори че го 'променяш".

А преживяването е само лична фантазия, но не и деятелност по същество извън нея. А личната фантазия - е просто обикновена лична илюзия, която дирижира, подава други илюзии, генерира преживявания, убеждения, подава желания, виждания, възгледи, дава мотивация... А си остава илюзия.

Според горното изречение - ти никога "не преминаваш отвъд представите за реалност на феномените" и продължаваш да не ги "преминаваш". Това не пречи да говориш верските си настоятелни и утвърдителни положения за същото само защото вярваш че "някога ще преминеш нещо си". Хем не го преминаваш, но и вярваш че "като го преминеш" кое как било. ето това само с повторения никога няма да преодолееш че... всъщност "не преминаваш каквато и да е твоя представа. 

Освен това - смяната на една представа, с друга - не променя нищо по същество. Вярването на една представа, създава друга представа ( за същата) - смяната е само замяна и отново се остава в ограниченията и всичко е само заради възможността да се ползва за преживяване, което по принцип подават представите. Но всяко преживяване и всяка представа - представлява точно илюзията за която толкова бърборкаш... и така си оставаш.

Всяка представа, всяко преживяване... всяко утвърждение, всяко повярване, всяко настояване, всяко затвърждаване или настояване, всяко убеждение, всеки възглед... всички те са просто фрагменти от нечия илюзия, а от илюзиите на мнозина, не се ражда изход от илюзията. И повторението кое какво било и в какво вярваш не променя с нищо това.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

когато някой пише нещо гледам личния пример който дава

Гледай собствения си личен пример, вкл и своето собствено написано, вместо да се дракаш относно чуждите, защото всяко "чуждо" минава през призмата и очилата на личното и не съществува друг начин.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

... всички те са просто фрагменти от нечия илюзия, а от илюзиите на мнозина, не се ражда изход от илюзията.

Изход от илюзията няма, има само осъзнаване на илюзиите като такива и невкопчване в представите за реалност. Това го запомни добре. 

Но ти така яко си се вкопчил в това да громиш религиозниците, че започна да фантазираш и някакви "изходи" дори, наред с преминаването на "предел" след "предел". . 

За каква "готовност" и "зрелост" пишеш насред бръщолевениците толкова години - на никой не му е ясно. Да не говорим за карастанчовите, които като те хванат, бягаш веднага във форума да се заяждаш с хората. 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Това го запомни добре. 

Не думай, ваше благословие!

Брей, колко си мъдър и каква благословия ми сподели!

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

За каква "готовност" и "зрелост" пишеш ... на никой не му е ясно.

Скица! Пак ползваш думички наготово - сякаш се вживяваш по повторителните си свещени слова.

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Изход от илюзията няма, има само

Душко религиозна, като почнеш да ми се фантазираш кое го има, и кое го нямало... и направо прихвам.

Извади щепсела си от контакта, че пак си дал накъсо.

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Да не говорим за карастанчовите, които като те хванат, бягаш веднага във форума да се заяждаш с хората. 

Осъзнай, че е поставено лице. 

Само забележи с кои се "заяжда'. 

Подбудите му не са това което си го представяш. 

За него е по-важно да има ролеви игри. Някои инфантилни личности с това се забавляват. 

на 18.01.2022 г. в 19:35, ntm7iv написа:

Общото на религиозните и философски форуми е, че всеки мисли, че е открил абсолютната истина.

Не е важно кой какво мисли, а какво е в действителност.
Когато няма начин да се потвърди кое наистина е вярно, всеки може да мисли различно.
Това е безрезултатно мъдруване.

Проблемите идват от разделянето:
светът e един, а хората се опитват да го разделят с различни учения.
Сякаш не живеят всички в един и същи свят.
 

преди 5 минути, NVJ написа:

Сякаш не живеят всички в един и същи свят.

Светът не е един и същ, а непрестанно се променя. Той представлява система от отношения. Субективно всеки представлява различна система и няма обективна истина, която да бъде ориентир в относителната симулация. 

Болният от жълтеница вижда света в жълто, а здравия не. Всеки е прав за себе си, но понеже здравето е по-добро от болестта, се приема, че мнението на втория е по-добро. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Той (светът) представлява система от отношения.

Много бих искал да попитам какво по-точно означава това? Не за друго, но така написано е традиционно глупаво. Поне за някакво пояснение... нещо...???

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Болният от жълтеница вижда света в жълто

Пак списваш глупости. Да не би да си пил пак от "онези чайчета"?  А болният от червеница, вижда света в червено ли?

1. Жълтеницата не е болест, тя е само симптом... на множество различни болести. В този смисъл няма как да е налице 'болен от жълтеница'. Това е все едно да кажеш "болен от кашлица"

2. Натрупването на жълти (жлъчни) пигменти в склерата (бялото на окото) не влияе по никакъв начин на визуалното възприятие.

 

преди 1 час, NVJ написа:

Не е важно кой какво мисли, а какво е в действителност.

не е възможно въобще да се разбере "какво е действителност". Ние, хората разполагаме само с отражението на тая 'действителност', а при него в мозъкът се прави нейно копие от сборни отражения.

Най-голямата мистерия е - какво е всъщност контекста около човека, ако не не го отразява самият човек. Или с други думи - какво е вселената отвъд отраженията ни за нея.

Научното познание се занимава с начини и стратегии за заобикалянето на това ограничение, като ползва сложни кръстосани способи за опознаването на "действителността", като я нарича "ОБЕКТИВНА". Но отражателният фактор е непрекъснат и неговото действие и влияние - също.

Понеже всичко това са сложни въпроси и не става с тях да се занимават елементарни хора, за тях - каквото им е в главите, това е и извън тях. Този инстинктивен начин на приемане дава опростяване на екзистенцията и прави възможни множество прости деятелности и основани на тях човешки отношения.

А относно МИСЛЕНЕТО - народният език при елементарните хора назовава "мислене" всичко, което е производно на чувства, емоции, представи, фантазии. Същите така и не ги различават и разпознават и си карат с една думичка... А нито едно от тях не е "мислене", нито това са "мисли".

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ТОМ II

Макс Хайндел

 

ВЪПРОС No.150

Трудно ми е да преглеждам събитията на деня в обратен ред докато правя вечерното упражнение (практика). Това абсолютно задължително ли е, и ако е, защо?

 

Отговор: По време на вечерното упражнение ученикът преглежда и преценява живота си за този ден. Тогава той извършва работата, която обикновено е предназначена за Чистилището и Първото Небе. Там живота се живее в обратна посока, от ефектите към причините, с цел да разберем как и защо страдания са резултат от нашите грешки. Преглеждайки живота си за деня, в обратен ред от ефектите към причините, ние забелязваме че всичките ни беди и изпитания са били причинени от предишни действия през изминалия ден или през някой друг ден от нашия живот.

Нашата задача е да открием тази причина и да анализираме какво предизвиква всяко събитие, така че в бъдеще да знаем как да се възползваме от обстоятелствата за душевен растеж и да избягваме погрешното. Затова, ако проследяваме ежедневните преживявания в обратен ред, ние печелим чрез натрупване на опит сега, веднага, вместо да чакаме докато сме напуснали този живот и сме принудени да събираме плодовете на нашите дела в Чистилището и на Първото Небе.

Мрежата на съдбата. Как се изплита и как се разплита

Макс Хайндел

 

ЧАСТ VI

СЪЗДАВАНЕ НА ОКОЛНА СРЕДА – ГЕНЕЗИС НА НЕДЪЗИТЕ НА УМА И ТЯЛОТО

Факт е, очевидно, че животните действат по един и същ начин при еднакви условия защото се ръководят от групов дух, човешките същества не действат така. Човек е индивидуализиран вътре-живеещ Дух. При хората съществуват толкова на брой видове колкото са индивидите, всеки един бидейки закон сам за себе си; и никога не бихме могли да предвидим действията на даден индивид изхождайки от действията на друг индивид когато двамата се намират при едни и същи условия; дори един индивид ще действа по различен начин при едни и същи условия по различно време. Поради това е трудно да се разглежда и да се изясни такъв предмет като „Мрежата на Съдбата” когато сме екипирани с мозък с такъв малък капацитет с какъвто човешките същества разполагат понастоящем. Затова не бива да се мисли, че авторът излага в тази книга нещо повече от едно повърхностно виждане за това как съдбата се създава и разваля.

Всяко действие на всяко индивидуално човешко същество предизвиква във вселената определена вибрация която се разпространява и упражнява реакция върху него и върху другите хора в неговата околна среда (- или близкото му обкръжение, например семейство); и никой човешки мозък не може нито да наблюдава нито да разбере и изложи резултатите от тези действия и реакции в рамките на няколко месеци, години или дори животи. Но ние сме се стремили, от основните впечатления оформили се в нашия мозък при изследването на този предмет, да класифицираме и да подредим пораждащите причини в миналото както сме ги видели и техния ефект, последствията от тях, в настоящия живот. Няколко стотин хора бяха изследвани в процеса на това проучване, а в някои случаи сме се връщали назад за три, четири или даже за повече животи за да хванем корена на проблема и да разкрием как действията в миналото влияят за да създадат определени условия или състояния в настоящия живот. Но, въпреки че сме направили възможно най-доброто на което сме способни при дадените условия, молим изучаващите да не приемат това изследване като напълно достоверен източник, а по-скоро като пътеуказател който, надяваме се, би помогнал да се решат определени проблеми.

Що се отнася да околната среда, струва ни се че изглежда, че хора които имат тежък характер и на които им предстои труден живот често се раждат при чужди хора където няма да получат никакво съчувствие и където техните страдания няма да намерят отклик сред най-близките им по рождение; или те са сираци, изоставени от родителите си или те бягат от дома си в много ранна възраст. Когато случаят е такъв, душата често гладува за съчувствие, което тя е избягвала да дава на нуждаещите се в предишни животи. Също така, ние откриваме случаи когато определени хора са извършвали ужасни жестокости в миналото поради което близките им са се срамували, накърнявали са достойнството им и в следствие на това най-близките им хора са страдали дълбоко защото са обичали този жесток човек. И в сегашния живот, когато тази душа трябва да плаща за минали прегрешения, тя ще се озове в една несъчувстваща среда, ще жадува за любов която е презирала в предишния живот. Така нейният жребий е най-тежък. Ако човек не е научил урока през един живот, няколко живота с подобни преживявания ще го научат да съчувства на тези които го обичат, а също така да бъде добронамерен и справедлив към всички останали….

преди 2 часа, Sleda написа:

Факт е, очевидно, че животните действат по един и същ начин при еднакви условия защото се ръководят от групов дух, човешките същества не действат така.

Още с началото... и почва големия смях ... и големите глупости. Всъщност изучаването на "груповия дух" при човешките същества е бил наличен още по времето, когато авторът е писал тия си "повествования".

Явно "духовното същество", с което авторът е имал контакт има проблеми с "виждането на вселенските истини"...

преди 2 часа, Sleda написа:

когато сме екипирани с мозък с такъв малък капацитет с какъвто човешките същества разполагат понастоящем. Затова не бива да се мисли, че авторът излага в тази книга нещо повече от едно повърхностно виждане за това как съдбата се създава и разваля.

Затова пък точно тук АВТОРЪТ признава, че съвсем сам си списва въпросната книжка и , верно е доста повърхностно.

С това стават ясни и ограниченията които са отразени в нея, в сравнение със сегашното ниво и широта на познанието. Няма и как да е по друг начин. Всички автори дори и на фантастични романи, (част от които бяха учени) направиха огромни грешки ако се гледа написаното в книгите им, като "пророчество".

Но пък "духовни същества" няма как да се гледат като с несбъднати предсказания, защото се вярва че те виждат във времето и пространството и нямат ограничение. А като се провалят - се разваля имиджа на образният 'герой'.

преди 2 часа, Sleda написа:

да се изясни такъв предмет като „Мрежата на Съдбата” когато сме екипирани с мозък с такъв малък капацитет с какъвто човешките същества разполагат понастоящем.

А между другото - авторът е бил под влияние на тогавашната заблуда - че обемът на мозъка влияе на работата му. А в наше време вече е опознато, че това въобще не е така. Нещо повече - някои от предишните генетични "родители" на ХОМО САПИЕНС, са били с по-голям обем на мозъка. Така също днешни изследвани хора с високо ИКЮ, нямат по-голям мозък от средностатистическия. А хората с голям мозък... въобще не са с изразена статистика на "високо АЙКЮ"... Само че по времето на "авторът" нищо от това го няма изведено. Но пък той си наглася с каквото си разполага...

Навремето се смяташе и че има и "ген" на гениалността. Пък това, което народа нарича "гениалност" е свързано статистически най-често с един мозъчен "синдром" - от спектъра на аутизма ("Аспергер" )... И съвсем не е толкова "генетично обусловен" по линия на предаването му в поколение...  Както и че хората с такъв синдром съвсем рядко "пробиват" в социалната възможност да реализират онова, което другите му казваме "гениалност". От друга страна - гениалните хора са с огромни проблеми в социалния и личния си живот, неспособни в нищо друго, освен в едно единствено нещо - в което развиват "гениалност". Но пък хората имаме способността просто да ползваме придобивките им, без да ни интересува "на цената на какво са"...

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Още с началото... и почва големия смях ... и големите глупости. Всъщност изучаването на "груповия дух" при човешките същества е бил наличен още по времето, когато авторът е писал тия си "повествования".

Явно "духовното същество", с което авторът е имал контакт има проблеми с "виждането на вселенските истини"...

Затова пък точно тук АВТОРЪТ признава, че съвсем сам си списва въпросната книжка и , верно е доста повърхностно.

С това стават ясни и ограниченията които са отразени в нея, в сравнение със сегашното ниво и широта на познанието. Няма и как да е по друг начин. Всички автори дори и на фантастични романи, (част от които бяха учени) направиха огромни грешки ако се гледа написаното в книгите им, като "пророчество".

Но пък "духовни същества" няма как да се гледат като с несбъднати предсказания, защото се вярва че те виждат във времето и пространството и нямат ограничение. А като се провалят - се разваля имиджа на образният 'герой'.

А между другото - авторът е бил под влияние на тогавашната заблуда - че обемът на мозъка влияе на работата му. А в наше време вече е опознато, че това въобще не е така. Нещо повече - някои от предишните генетични "родители" на ХОМО САПИЕНС, са били с по-голям обем на мозъка. Така също днешни изследвани хора с високо ИКЮ, нямат по-голям мозък от средностатистическия. А хората с голям мозък... въобще не са с изразена статистика на "високо АЙКЮ"... Само че по времето на "авторът" нищо от това го няма изведено. Но пък той си наглася с каквото си разполага...

Навремето се смяташе и че има и "ген" на гениалността. Пък това, което народа нарича "гениалност" е свързано статистически най-често с един мозъчен "синдром" - от спектъра на аутизма ("Аспергер" )... И съвсем не е толкова "генетично обусловен" по линия на предаването му в поколение...  Както и че хората с такъв синдром съвсем рядко "пробиват" в социалната възможност да реализират онова, което другите му казваме "гениалност". От друга страна - гениалните хора са с огромни проблеми в социалния и личния си живот, неспособни в нищо друго, освен в едно единствено нещо - в което развиват "гениалност". Но пък хората имаме способността просто да ползваме придобивките им, без да ни интересува "на цената на какво са"...

Ние американците сме свикнали, че всеки труд се заплаща. Така че Рамус не ме интересува, изобщо не го гледам.

…продължение…
Мрежата на съдбата. Как се изплита и как се разплита

Макс Хайндел

 

ЧАСТ VI

СЪЗДАВАНЕ НА ОКОЛНА СРЕДА – ГЕНЕЗИС НА НЕДЪЗИТЕ НА УМА И ТЯЛОТО

Установи се, също така, че някоя душа е прегрешавала в предишен живот поради липса на добронамерено отношение към нея от страна на най-близкото й обкръжение, от страна на семейството й което би трябвало да я обгражда с любов, подкрепа и вярност. Липсата на такава съчувстваща среда, разбира се, не извинява прегрешенията в очите на закона и този човек ще бъде принуден в следващи животи да изкупва миналите си грехове. Но при такива случаи фигурите обикновено са разменени; семейството което в минали животи е било безразлично към него, сега е лудо по него и ще се отнася мило към него независимо от премеждията през които той трябва да премине поради миналото си. По този начин роднините изкупват своя дял от лошотията му която те са предизвикали чрез отказа им да му дадат милост и подкрепа в миналото.

Това са екстремни случаи, но естествено, най-лесно се дефинират закономерности въз основа на ясни и крайни случаи, колкото по-рязко са очертани събитията толкова по-лесно се класифицират. Законът който важи за екстремните случаи остава в сила по същия начин и в по-завоалирани ситуации, с модификации в подходяща степен за да се избере съответната околна среда.

Горе изложените факти ни показват ясно, че наистина всички сме свързани и че законът задължава всеки един от нас да дава възможно най-големите доброжелателност и милост на които е способен към тези които се нуждаят в семейството или извън него. Защото, ако разглеждаме нещата от живота от позицията на сегашното ни въплътяване само, може би няма да видим, че имаме някаква отговорност за това че някой наш роднина е пропаднал човек, но ако бихме могли да наблюдаваме големия живот, ако можехме да погледнем зад булото, може би бихме видели как самите ние сме му помогнали да пропадне.

Често сме слушали израза, че някой си бил „чудак” в дадено семейство; и почти винаги трябва да възприемаме този израз като описание на чужденец сред чужди хора, длъжен да стои там през този живот поради някакви прегрешения в миналото. „Кръвта вода не става”, гласи една стара поговорка, но всъщност, кръвната връзка не важи ако духовете в семейството не са привързани един към друг чрез любов или омраза от миналото, което определя техните истински отношения в настоящия живот. Една душа може да е облечена в плътта на дадено семейство, тя може да е част от семейния бизнес и да е съпритежател на семейното недвижимо имущество и едновременно с това да бъде чужд човек – странник сред близките си като преминаващ скитник който моли за храна пред тяхната порта. Помните ли какво е казал Христос „Аз бях гладен и вие ме нахранихте, Аз бях жаден и вие ми дадохте да пия, Аз бях странник и вие ми дадохте подслон”. И след това, „Ако сте сторили това за най-окаяния, сторили сте го за Мен”. Когато забележим една такава душа „странник”, самотник и чужд в обкръжението си, би трябвало да се помъчим като християни да направим както ни учи Господ; трябва да се помъчим да направим тази душа-странник добре дошъл у дома и да се сближим с него, независимо от отчуждеността му….

преди 2 часа, Sleda написа:

Ние американците сме свикнали, че всеки труд се заплаща.

Това повдига някои въпроси:

Като например - кой плаща ( на "вас - американците" ) за труда да се превежда и с неуморна упоритост да се наливат глупости и измишльотини под предтекст че са "духовни истини"?

преди 3 часа, Sleda написа:

продължение…
 

Надявам се не ти е хрумнало да постнеш цялата книжка в отделни постове.