Е, ами и от онази страна имаше пропаганда в обратна посока, хората са били наплашвани на комунизъм

Що бе? Те идваха като туристи и от любопитство. Повечето западни интелектуалци, които бяха ляво-ориентирани след като посетиха СССР по покана на съветските другари и се запознаха с условията там, както и след Унгарските събития и Пражката пролет, напълно се разочароваха от това, което се строеше в соц-лагера под името "социализъм". Примери ли да давам? Тъй че на Запад бяха доста добре информирани за благините на соца.

Докато има монополи не може да има пазарна икономика и свобода на предприемаческата инициатива. Докато има олигарси не може да има демокрация. Докато има комунисти и агенти не може да няма задкулисие, активни мероприятия и тоталитаризъм. И не искам повече да слушам тъпите псевдопрокурорски обяснения, че всичко било мафия - проблемите си имат точни имена и докато не бъдат назовани, няма как да бъдат решени.

 

Това е все едно на всяка болест да казваме, че е просто "болест" и да я лекуваме с аспирин.

Който не диагностицира точно, не може и да лекува точно.

.....

 

Ето една интересна дискусия( Демонизиране на социализма?!!)от преди няколко години на съвсем близка тематика. Особено интересен е дългият отговор на:

Който е още на първата страница от дискусията. За беля не мога да "хвана" къде е линка водещ пряко до въпросния коментар, тъй че ще трябва да скролирате в процеса на четене на темата или ако не ви се четат предшестващи коментари направо до него.

 

ето един пост от същата тема, който почти изцяло се покрива изцяло с моето собствено мнение по темата :

 

Как е представяна Студената война по време на социализма?Тъй като след втората световна сме поставени в сферата на влияние на ссср, пък и България зела,че обявила война на сащ през 41 г., не е изненадващо и далече от ума къде ни е било мястото в студената война по време на социализма.Студената война беше представяна в литературата например - как честните достойни българи, които се борят за комунистическите си идеи (кви други идеи), биват въвличани в лошите работи, които си правят мръсните американски капиталисти и мръсните англичански капиталисти едни на други и изобщо всички мръсни капиталисти са мръсни, а наско разведката е герой. питай богомил райнов, ако искаш. нищо, че тая повест е написана от борис крумов : ) обаче наскоро гледах "няма нищо по-хубаво от лошото време", там да видиш какви са били герои нашите родни соц. разузнавачи от България, гедере и др. страни. другите, от несоциалистическите страни разузнавачите, са били естествено лоши за разлика от наште.ние много-много не сме участвали лично, освен когато сме се видиотили дотам, че да се врем в чехия през 68 и после пък през 79 (ли беше?), когато ссср се навря в афганистан. после папа трепахме и кой ни знае още кво, некакви други простотии...Коя криза си промняте най-ясно?на този въпрос как се очаква от ученик сега да отговори?ако разбира се става дума за криза по време на студената война, по време на социализма. не разбирам същността на въпроса?ако става дума за криза сега - ми ние сме си изобщо в икономическа криза, той в друго време не е живял? така че как да сравни.Имало ли е страх, че САЩ или СССР ще действат неразумно??по време на социализма на хората в България беше втълпявано, че то нищо няма да се случи, защото ссср, слонът, нашият най-голям приятел, бди.обаче ако беше оставено в ръцете на мръсните капиталисти от сащ - ооо, като нищо щеше да се случи! - така казваха. щот те в сащ освен, че бяха мръсни капиталисти, са и много зли. и искат всички да страдат. в сащ пък са говорили, че есесер и другите соц. страни са зли и искат всички да страдат и затова непременно биха "действали неразумно", ако мъдрото и добро и човеколюбиво правителство на сащ заедно с други мъдри и добри държавни учреждения не ги спираше.така че да, страх си имаше, има си и досега. има стотици хиляди лични бомбоубежища построени в сащ по времето на студената война. тук у нас няма такива, освен може би няколко, които са си ги правили разни маниаци. щот като са само двама-трима са маниаци, а като са стотици и хиляди - вече се броят за разумни, далновидни граждани, нищо, че правят едно и също.Какво влияние в оказала Студената война лично върху вас?на този въпрос също ми е малко трудно да отговоря от гледна точка на единадесетокласник сега.на мене лично студената война, доколкото съм била запозната с нея, ми е оказвала предимно озадачаващо и въпросираждащо влияние. абе изобщо неполезно влияние ми е оказвала, макар, че ми беше интересно да защоткам насам-натам : )Каква ли е разликата м/у единия велик брат и другия?!!ами нямат роднинска връзка тези братя, освен библейска.обаче пък си имат мафии и те хич, ама хич не се разбират.освен тва едните лющят водка, а на другите отвреме-навреме им забраняват да пият джин.така че има прилика всъщност, щот и двамата братя си имат домашни казани за варене на свойта си рикия. в исторически план, нали.освен това и двамата братя са идиоти, а това също е прилика.остава въпросът защо на единия брат много обичат да му ходят на гости и да заживяват там завинаги, та той пищи и емиграционните му служби са много заети и се чудят как да си заградят да не им долитат още нови гости да си строят личен рай. а другият брат пък трябваше да си слага големи огради, сакън да не отлети още някой от общия му рай.

 

Редактирано 3 април 201412 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Що бе? Те идваха като туристи и от любопитство. Повечето западни интелектуалци, които бяха ляво-ориентирани след като посетиха СССР по покана на съветските другари и се запознаха с условията там, както и след Унгарските събития и Пражката пролет, напълно се разочароваха от това, което се строеше в соц-лагера под името "социализъм". Примери ли да давам? Тъй че на Запад бяха доста добре информирани за благините на соца.

Туристи? Имаше ли американци сред тях...Аз всякакви помня и негри в това число, ама негри от соц африканските държави и от Латинска Америка. Е, пускаха се ограничено и от някой капиталистически страни, ама също така и от нас можеше да се излиза на вън, макар и с известни перипетии. А и обикновено те се разкарваха само в и в близост до туристическите обекти и почти или въобще не се допускаха в останалата част на страната. Дори и да са видели и усетили "благините" на социализъма, едва ли някой ще обърне внимание на разказите на обикновените хора(доколкото въпросните туристи са били обикновени хора) за това какво е представлявал живота и хората при нас в реалността и извън пропагандата. И все пак нещо е било изпускано от тамошната цензора, щото по незнайни причини в САЩ и тогава(още от 1919г.) и сега си има и комунистическа партия Макар че на времето, през студената война, на онези брадъри едва ли им е било лесно, особено ако са афиширали явно политическата си принадлежност.

http://vbox7.com/play:1356c939

 

 

 

А постът на Pжeвckи отговоря изцяло на мнението ми - благодаря ти, че ми посочи тази тема в дир-а

И все пак нещо е било изпускано от тамошната цензора, щото по незнайни причини в САЩ и тогава(още от 1919г.) и сега си има и комунистическа партия

Има я – как да няма. При това е много влиятелна. Позакъса го, откакто соц-лагера го няма и няма кой да я финансира, но бъдещето е пред нея.

Докато има монополи не може да има пазарна икономика и свобода на предприемаческата инициатива. Докато има олигарси не може да има демокрация. Докато има комунисти и агенти не може да няма задкулисие, активни мероприятия и тоталитаризъм. И не искам повече да слушам тъпите псевдопрокурорски обяснения, че всичко било мафия - проблемите си имат точни имена и докато не бъдат назовани, няма как да бъдат решени.

 

Проблемите имат точни имена и трябва да бъдат назовавани, но няма как да стане, ако тези, които трябва да ги назоват, също са оплетени от пипалата на мафиотските структури. Както неведнъж е ставало въпрос в различни теми, гражданското общество е това, което трябва да бъде моста на прехода. Организациите на гражданското общество са тези, които трябва да регулират не само самото общество, но и да са толкова силни, че да се превърнат в моста между държавните структури и обществото. Това е начина хората да участват реално в управлението и да носят и отговорността за това.

 

А какво се случва на практика… Като се анализира състоянието на гражданското общество в България, изводите в общи линии са, че гражданите се капсулират в семействата си и в най-близкото си обкръжение и са напълно индиферентни към случващото се в обществото, с идеята, че при ниското доверие в представителните институции, те не биха могли да доведат до реална промяна само със собствените си усилия. С една дума гражданското общество, което трябва да участва във формирането на политики, въобще го няма. И всичко това го видяхме на практика при организирането на стачките от тази зима. В крайна сметка никой не можа да впрегне силата на народния гняв в градивно формиране на предложение за решаване на проблема и… всичко свърши, както беше и започнало. И пак кръгът се затвори.  

Проблемите имат точни имена и трябва да бъдат назовавани, но няма как да стане, ако тези, които трябва да ги назоват, също са оплетени от пипалата на мафиотските структури. Както неведнъж е ставало въпрос в различни теми, гражданското общество е това, което трябва да бъде моста на прехода. Организациите на гражданското общество са тези, които трябва да регулират не само самото общество, но и да са толкова силни, че да се превърнат в моста между държавните структури и обществото. Това е начина хората да участват реално в управлението и да носят и отговорността за това.

 

А какво се случва на практика… Като се анализира състоянието на гражданското общество в България, изводите в общи линии са, че гражданите се капсулират в семействата си и в най-близкото си обкръжение и са напълно индиферентни към случващото се в обществото, с идеята, че при ниското доверие в представителните институции, те не биха могли да доведат до реална промяна само със собствените си усилия. С една дума гражданското общество, което трябва да участва във формирането на политики, въобще го няма. И всичко това го видяхме на практика при организирането на стачките от тази зима. В крайна сметка никой не можа да впрегне силата на народния гняв в градивно формиране на предложение за решаване на проблема и… всичко свърши, както беше и започнало. И пак кръгът се затвори.  

Синдикати трябват ама истински, а не семейно притежаваните нашенски варианти. Както тренчевския така и този на другата гад. Малките(доколкото ги има въобще) въобще не ги броя, тях в общата картинка да ги търси човек с лупа. Обаче за истински синдикати се искат топки, трябва доста по-масови и всеобхватни стачки и доста тупаник с представителите на властта, докато ония защитават интересите на чорбаджиите, а не на народа си, докато се установи взаимно приемливо равновесие(разбирай ниво на доходите спрямо цените на стоките такова, че животът с тези доходи да не е мизерен, а поне с някаква минимална степен на комфорт), както е в най-добре уредените западни европейски страни.

 

Това че тълпата не може да изведе начин(извинявам се, ама как се очаква от току що изкаран от тълпата човек за интервю пред някакъв репортер и в рамките на няколкото минути на записа да възпроизведе нова и то качествена обществено-политическа система, това е невъзможно дори чисто технически и от най-високо интелигентният човек живял през писаната история за всички времена откакто има такава(който и да е той), просто говорът не е достатъчно капацитивно средство за предаване на информация...битрейта му е малък, а и ако междувременно журналята го прекъсва на всеки няколко десетки секунди каканижейки разнопосочни въпроси) е заради ефекта на тълпата, който снижава общият (а индивидуалният коефициент до кръгла 0) коефициент на интелигентност в пъти, дори на достатъчно училите и умни и инициативно хора участващи в даден протест и е нужно и време след излизането им от тази среда да успеят "да си дойдат на думата". Наистина формирането на политики върху разделен и индивидуализиран човешки контингент е лесно докато е тъпкан в тълпата и съгласен и поддържащ общото мнение(често насаждано, или впоследствие присаждано от някой извън самият протест чрез внедрени пропагандатори), но трудно спрямо приемствеността на някои същите тези хора когато ефекта на тълпата отшуми. А има неща, които се налага да се направят, въпреки че не биха били удобни на някаква част от хората(обикновено не се случват промени, които са неудобни на една точно определена част от "хората" - тия със скъпите лимузини,яхти и 6+ броя апартаменти (не е намек за определено лице, просто бъзик)). В този смисъл налагането на индивидуализма(който между другото води и към между личностна студенина и отчуждение, освен в случаите когато се търси изгода чрез някаква форма на взаимност) е враг на всякакви промени(включително правилни и полезни за обществата), защото все ще има недоволни. Белята е обаче още по-дълбока...Независимо от начина за възприемане, поне наистина да се правеха промени в полза на обществото, ама не би, което се прави е с умисъл, да се угоди на сравнително малкият процент богаташи(имам предвид наистина по-сериозно богатите, тези които са още във фазата на първият си милион също вероятно след време ще влязат, ако и които бъдат допуснати на това ниво от големите "добре облечени бизнесмени" и ако доживеят до тогава)) и на собствените дупедатски фамилии.

Проблемите имат точни имена и трябва да бъдат назовавани, но няма как да стане, ако тези, които трябва да ги назоват, също са оплетени от пипалата на мафиотските структури. Както неведнъж е ставало въпрос в различни теми, гражданското общество е това, което трябва да бъде моста на прехода. Организациите на гражданското общество са тези, които трябва да регулират не само самото общество, но и да са толкова силни, че да се превърнат в моста между държавните структури и обществото. Това е начина хората да участват реално в управлението и да носят и отговорността за това.

 

А какво се случва на практика…

Точно в тази посока ми се ще да изясним нещо като ще сравняваме двата строя.

Р. Арон, в класическото си произведение "Демокрация и тоталитаризъм", казва: "Няма да бъде разумно да твърдим, че единият от тези режими е добър, а другият – лош, че единият представлява доброто, а другият – злото. И двата режима като такива са несъвършени. Но несъвършенството не е еднакво по природа. Конституционно-плуралистичния режим [многопартийната политическа система – бел. моя] съдържа фактически [функционални – бел. моя] несъвършенства, докато несъвършенството с режима с мнополна партия е по същество [фундаментално – бел. моя]."

Защо е така?

I. Плуралистичните, многопартийни режими са несъвършени поради ограничаване на ефективността, което се дължи на различни причини:

1) прекалена олигархичност, което означава, че зад партиите има едно всемогъщо малцинство;

2) прекалена демагогия, което ще рече, че в борбата за власт се забравя за общото благо и потребности.

3) третата основна слабост на този тип режими е, че в кризисни моменти е трудно да се взимат радикални мерки, защото всяка група има право да защитава своите интереси.

II. Монополните, еднопартийни режими, обаче, притежават един фундаментален дефект. Те предпоставят, че обществото е хомогенно, т.е. не съществува конфликт на интереси между групите. Само че, ако е така, то защо е нужен мнопол на една Партия? Защо се налага насилствено подържане на ортодоксално мислене, планова икономика и държавна собственост върху средствата за производство? След като това се прави, то значи обществото не е хомогенно, а съществува група, която със сила налага своята воля над останалите, за да постигне своите цели. Може би, тези цели са благородни и хуманни, но това вече не може да се нарече демокрация. Това е тоталитарна диктатура на малцинството над мнозинството eo ipso. (тук е и големия парадокс с изборите, в които участва представителите на Партията-монополист, т.е. на нейния привилегирован елит и се печелят с 99,99% от гласовете на избирателите).

––––––––––––––––––

Още нещо важно е, че модерните индустриални и пост-индустриални общества са консуматорски по своя характер и затова автоматично пораждат нагласа у своите членове към преследването на индивидуалния интерес или егоизма. В началото, Ленин налага правилото, че никой член на Партията не може да получава повече от един работник, но скоро тази идея е изоставена и се възстановява йерархията в заплащането, защото се преценява, че това е нужно за функционирането на индустриалната икономика. Това поражда неравенство и нарушава идеята за хомогеност.

Има и много други аспекти, но само маркирам няколко основни като храна за размисъл...

Редактирано 3 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

На днешния ден през 1990 г. БКП се преименува в БСП.

и понеже се намираме в под-форум "история" е редно да си припомним политика Тодор Живков, не ли ?

 

„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.

Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.

В доклада си той подчертава:

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.

Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях...

Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”

 

Ето четете на воля :

 

 

....

и т.н.

цялата стенограма е прекалено дълга, и продъжава все в същия дух.

Може да си я свалите в pdf-формат : http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel1t3a/f1bop5ae600.pdf

 

а тук може да е чете в онлайн-вариант

 

и този човек ли превъзнасяте като най-големия ни политик ?!

Точно в тази посока ми се ще да изясним нещо като ще сравняваме двата строя.

Р. Арон, в класическото си произведение "Демокрация и тоталитаризъм", казва: "Няма да бъде разумно да твърдим, че единият от тези режими е добър, а другият – лош, че единият представлява доброто, а другият – злото. И двата режима като такива са несъвършени. Но несъвършенството не е еднакво по природа. Конституционно-плуралистичния режим [многопартийната политическа система – бел. моя] съдържа фактически [функционални – бел. моя] несъвършенства, докато несъвършенството с режима с мнополна партия е по същество [фундаментално – бел. моя]."

Защо е така?

I. Плуралистичните, многопартийни режими са несъвършени поради ограничаване на ефективността, което се дължи на различни причини:

1) прекалена олигархичност, което означава, че зад партиите има едно всемогъщо малцинство;

2) прекалена демагогия, което ще рече, че в борбата за власт се забравя за общото благо и потребности.

3) третата основна слабост на този тип режими е, че в кризисни моменти е трудно да се взимат радикални мерки, защото всяка група има право да защитава своите интереси.

II. Монополните, еднопартийни режими, обаче, притежават един фундаментален дефект. Те предпоставят, че обществото е хомогенно, т.е. не съществува конфликт на интереси между групите. Само че, ако е така, то защо е нужен мнопол на една Партия? Защо се налага насилствено подържане на ортодоксално мислене, планова икономика и държавна собственост върху средствата за производство? След като това се прави, то значи обществото не е хомогенно, а съществува група, която със сила налага своята воля над останалите, за да постигне своите цели. Може би, тези цели са благородни и хуманни, но това вече не може да се нарече демокрация. Това е тоталитарна диктатура на малцинството над мнозинството eo ipso. (тук е и големия парадокс с изборите, в които участва представителите на Партията-монополист, т.е. на нейния привилегирован елит и се печелят с 99,99% от гласовете на избирателите).

––––––––––––––––––

Още нещо важно е, че модерните индустриални и пост-индустриални общества са консуматорски по своя характер и затова автоматично пораждат нагласа у своите членове към преследването на индивидуалния интерес или егоизма. В началото, Ленин налага правилото, че никой член на Партията не може да получава повече от един работник, но скоро тази идея е изоставена и се възстановява йерархията в заплащането, защото се преценява, че това е нужно за функционирането на индустриалната икономика. Това поражда неравенство и нарушава идеята за хомогеност.

Има и много други аспекти, но само маркирам няколко основни като храна за размисъл...

 

Ами на първо четене и като се има предвид, че не съм политолог, мога да дам своето лаишко мнение по въпроса. А то е, че според мен функционалното несъвършенство си е съвсем в реда на нещата, за разлика от фундаменталното. Най-малкото по причина на това, че това, което в дадени ситуации се отчита като слабост на режима, принципно е причината режима да дърпа напред. Примерно т. 3 - това, което се отчита като причина за трудното взимане на решения в кризисни моменти, всъщност е една от причините за конкуренция и градивност в нормална ситуация. 

 

А що се отнася до консуматорското общество - точно щях да кажа, че погледнато реално и тоталитарното общество е било такова по своя характер, въпреки, че не е зададено по дефиниция да е такова. Колективната отговорност, водеща до велика безотговорност, изразяващо се в незаинтересованост за опазване на общественото и колективното имущество, също е водела до прояви, които практически са характерни за консуматорските общества. Използване, захвърляне и незаинтересованост. И дори и идеята да е различна, практическата проява е ако не еднаква, то поне сходна...

 

и този човек ли превъзнасяте като най-големия ни политик ?!

И патриот на всичкото отгоре...

 

А що се отнася до консуматорското общество - точно щях да кажа, че погледнато реално и тоталитарното общество е било такова по своя характер, въпреки, че не е зададено по дефиниция да е такова. Колективната отговорност, водеща до велика безотговорност, изразяващо се в незаинтересованост за опазване на общественото и колективното имущество, също е водела до прояви, които практически са характерни за консуматорските общества. Използване, захвърляне и незаинтересованост. И дори и идеята да е различна, практическата проява е ако не еднаква, то поне сходна...

Да, така е, защото и двете обществени системи са индустриални. Два проблема:

 

1) Не може едно индустриално общество да е безкласово. Не може да караш хората да работят, ако ще им плащаш еднакво независимо какво и как правят. Тъй че се налага да въведеш диференциация в заплащането. Тогава вече възниква неравенство и различни групи с различни интереси. И проблемът е, че в тоталитарното общество те не получават представителство. Тъй че, за да подържаш мир, трябва да установиш диктатура.

2) В капиталистическите общества заплащането зависи от пазара, а държавата участва като един вид арбитър и посредник между разнопосочните интереси. Поне на теория. В тоталитарните системи цените, заплатите, икономическата политика и прочие се определят само от държавата. Но какво представлява държавата? Това е партийната аристокрация, властовия елит. Тях кой ги контролира? Сами си се контролират. То ангел да си, пак няма да издържиш на изкушението да се облагодетелстваш. Липсва и разделение на властите и прочие.

 

Следователно, според мен, едната система подлежи на усъвършенстване, а другата е изначално порочна.

Редактирано 3 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Е за това в тоталитарния режим имаше социалистическо съревнование. Да накарат хората да работят по съвест и заради чувството на изпълнен дълг...

Това сега звучи малко в рамките на шегата, но беше факт...

Не може да караш хората да работят, ако ще им плащаш еднакво независимо какво и как правят.

Е за това в тоталитарния режим имаше социалистическо съревнование. Да накарат хората да работят по съвест и заради чувството на изпълнен дълг...

Това сега звучи малко в рамките на шегата, но беше факт...

Е, да... "Новият човек", който трябваше да се роди от пожара на революцията... Утопиите пораждат ентусиазъм с надеждите, които дават. Но от момента, в който започнат да се осъществяват, разликата между грандиозните очаквания и реалността се оказва пагубна за вярата или поне се накърнява непоправимо. Това при първото поколение. После... знаем ("Фермата на животните" на Оруел).

Редактирано 3 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Е, да... "Новият човек", който трябваше да се роди от пожара на революцията... Утопиите пораждат ентусиазъм с надеждите, които дават. Но от момента, в който започнат да се осъществяват, разликата между грандиозните очаквания и реалността се оказва пагубна за вярата или поне се накърнява непоправимо. Това при първото поколение. После... знаем.

Това принципно е така. Факт. Но какво е твоето обяснение за това, че по-голямата част от хората, живели по времето на тоталитаризма, всъщност се връщат в спомените си назад с едно романтично умиление?! Ми нали пак е защото самите те в онзи момент малко или много са чувствали сигурността и спокойствието на това да имат дом, да имат сигурна работа, да могат всичко, което им липсва по магазините да си го "взимат" от работните места, а чиновника - като няма какво да краде - краде работно време... Сиреч отново става въпрос за начина, по който човек се вижда в дадения момент, без идеята за малко по-далечно бъдеще или за това кой ще плаща за този гяволък. И средностатистическият социалистически гражданин тогава дори не е имал мисълта, че се случва нещо нередно, като си взима тухлите от обществения строеж и си ги носи на вилата или като му се счупи бургията, просто си взима една от склада и си я носи в тях.

Сиреч - човек по определение си е създаден хем консуматор, хем с големи очаквания...

Това принципно е така. Факт. Но какво е твоето обяснение за това, че по-голямата част от хората, живели по времето на тоталитаризма, всъщност се връщат в спомените си назад с едно романтично умиление?!

Това е въпрос от сферата на психологията. Да викнем ли Рамус да изведе основните положения в няколко страници?

По начало, човек често дава позитивна оценка на миналото си. Това е защитен механизъм.

 

 Сиреч отново става въпрос за начина, по който човек се вижда в дадения момент, без идеята за малко по-далечно бъдеще или за това кой ще плаща за този гяволък. И средностатистическият социалистически гражданин тогава дори не е имал мисълта, че се случва нещо нередно, като си взима тухлите от обществения строеж и си ги носи на вилата или като му се счупи бургията, просто си взима една от склада и си я носи в тях.

Това си е така. Още една хубава черта на онзи строй.

Как мислите по времето на кой бивш диктатор се живееше по-добре - по времето на Живков или по времето на Бойко Борисов?

Как мислите по времето на кой бивш диктатор се живееше по-добре - по времето на Живков или по времето на Бойко Борисов?

 

първо Бойко не беше диктатор, а  второ -нямаше и време да се прояви като такъв. Бойко седеше като премиер 4 години , а от тях 2  делеше властта с президента и с висшия съдебен съвет.

Бойко нямаше имаше пълен контрол над медиите, интернет, полицията, военните, парламента, съда.

Бойко нямаше репресивен апарат, нямаше политически съд, нямаше политически затворници.

Имаше единствено една голяма уста и опитваше манипулации, които в повечето случаи не успяваха ами гръмваха като скандали.

Това не е диктатура, нито пък той да е бил диктатор.

 

Беше просто карикатура в сравнение с Тодор Живков.

и поради това не може да сравняваш управлението на двамата.

 

А ако настояваш - кажи кои 4 години от управлението на Тодор Живков да сравним с 4-те години управление на Бойко Борисов.

Как мислите по времето на кой бивш диктатор се живееше по-добре - по времето на Живков или по времето на Бойко Борисов?

Не можеш да сравняваш 35 години социализъм с 4 години безвремие......

 

Ако говорим за системи , основната беда е , че всички са натискат да управляват .

А в същност въпросът е кой контролира !

Народът трябва да контролира (чрез гражданските движения и подобни) ! Така като това може да прави всяка безхаберна мутра . За това много акъл не се иска ! (виж случая с тютюнопроизводителите!) .

А нищо такова няма !

Дори и  "Отворено общество" на Карл Попър / Джордж Сорос или както и там да се нарекат , сеят заблуди в полза на мутрите - настояват за управление !

Да управляват трябва умните и способните ! Те следва да бъдат избирани и контролирани от народа!

Някой въобще прави ли тези разлики ?

Редактирано 3 април 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

Как мислите по времето на кой бивш диктатор се живееше по-добре - по времето на Живков или по времето на Бойко Борисов?

По времето на кханасюбиги Крум се живееше най-добре, Мойричке.

 

 

Съгласна съм с теб, не беше, защото нямаше тази възможност, но пък желание имаше.

По времето на кханасюбиги Крум се живееше най-добре, Мойричке.

 

Сигурно в някой друг живот си го видял това, Скепчо, а аз помня само този си живот

Но сигурно е така, както казваш, особено след като е започнал да прилага законите си.

Съгласна съм с теб, не беше, защото нямаше тази възможност, но пък желание имаше.

 

И за това , дали е имал желание може да се поспори

И за това , дали е имал желание може да се поспори

 

Обичаше да подражава на Живков, та си помислих, че изпитва такова желание

Сталин е евреин.Точно така Вал.

Евреите създадоха Машиях и го дадоха на света да му се радва,но те са достатъчно умни никога да не го дочакат.

И после ви преследвали и не ви обичали? Е, на какво отгоре?

 

Пак в обетована земя се появяват и кибуците и те комунистическа работа.Пак в обетована земя се сблъскват комунизма и ционизма.Но това е материя за много напреднали и много запознати с нещата.

Просто, не е за тази тема. В друга някоя и някога ще е интересно да споделим инфо.