Според мен е несъстоятелно да се сравняват двата периода.Научно-техническия прогрес се развива.Появяват се много нови стоки и услуги.Просто потребителската кошница е различна.

Изобщо се стъпва на нещо илюзорно като основа.Една утопия и се сравнява със сега,когато нещата са реални.Те механизмите са съвсем различни.

 Омразата също носи дивиденти. 

Да... Това е много интересна теза. Имате изключителната способност да превръщате недостатъците и пречките в предимства. Това си е "божи" дар, направо.

Редактирано 3 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 Омразата също носи дивиденти.

 

 

Евреите са най-борбения и устойчив народ, който никога не изпада в отчаяние пред трудностите, а търси и винаги намира начин да обърне лошото в добро.

Затова ги уважавам!

Редактирано 3 април 201412 г. от Мойра (преглед на промените)

Евреите са най-борбения и устойчив народ, който никога не изпада в отчаяние пред трудностите, а търси и винаги намира начин да обърне лошото в добро.

Затова ги уважавам!

И е налична една гордост от цялата тази работа и понякога става деление на ние и вие.

И е налична една гордост от цялата тази работа и понякога става деление на ние и вие.

 

Сигурно зависи от човека, аз на такива не съм попадала.

 

Така ще започнат да управляват,България , не със задниците ,а с главите си

Ама те, повечето, и там на рамената са със същото количество мозък колкото им е наличен и в мястото между кръста и пищялките. Даже някои от тях си викаха юпита т.е. хора учили, да им крадат от бюджета и да им въртят далаверите. Последното малко одъртяло юпи беше Дянков. Даже бае Тошо имаше повече гънки по мозъка от половината настоящ парламент взети заедно, просто говора си му беше малко така селско-шегаджийски и не беше учил науки толкова човека, ама на отговорни постове, където се искаше хора с ценз, си назначаваше именно такива, а не роднини, приятели и въобще политически удобни фигури, (както правят сегашните). Не че и за тях да нямаше къде да се сложат да търкат столовете, но обикновено такива близки по роднинска и партийна линия хора с липса на достатъчно образование и опит бяха поставяни на сравнително добре платени, но не високо отговорни длъжности.

това, което ще напиша, не е популярно и би засегнало всички участници в дискусията тук. Но за мен, личните реакции са отговорност на Реагиращия, а не на Провокатора. Нищо от това, което ще опитам да изложа есенциално, не е нито манипулация, нито игра от моя страна...

------------

Всичко, което касае човешките същества е въпрос човешки. Повечето хора в днешния и исторически предпоставения човешки социален реал, всъщност са дистанцирани от процесите случващи се отвътре, и като едно естествено следствие претърпяват провал и в опита да се предпостави естествен групов договор.

 

Човешките базови потребности не се различават в същността си, откакто съществува самото човечество.  И в тяхното осмисляне и представяне, може да се проследи както и самата история на света, така и настоящето на всички нива. Базови човешки психични потребности, пронизват всички типове социални взаимоотношения, договори, решения и провали. Ето защо внимателния анализ на психичния вътрешен свят, би дал съвсем друг мащаб, и съответно - разбиране за всички човешки събития, през цялата човешка история.

 

Тези думи са поглед навътре, към същината и произхода на проблемите, и опит за импровизирано извеждане на някои общи закономерности, които определят и касаят смисъла на обществените договори.

-------------

Всъщност - крайната цел на всеки тип обществен договор е 'ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЧАСТНАТА ПОТРЕБНОСТ ЗА ВСЯКА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ".

Понеже това е невъзможно в същината си, в историята се променя така - "... всяка колективно значима група". Разликата в групите - вече предполага, че една група ще е по-значима от друга група, и се налага да се води борба между групите, точно както и отделните личности в една група. Точно както се води борба вътре в самата личност - между нейните вътрешни импулси, на различни нива на отражение...

 

Какви са потребностите на личността - в същината си - МНОГО ПРОСТИ, дори тривиални.

 

Най-общо, условно, обобщено - ' ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ', "ИСКАМ ДА МЕ ИМА (СЪЩЕСТВУВАМ)". и двете имат общ много специфичен момент - става въпрос за нивото на битие, което всъщност то е сведено и приравнено с ИЗЖИВЯВАНИЯТА. От тия двете се разрояват техните производни

- искам да ми е приятно,

искам да съм щастлив,

искам да се надявам,

искам да искам,

искам да получавам,

искам да притежавам. (за да си осигуриш "да ми е добре". То се видоизменя в "добре съм, когато ми е сигурно, и когато притежавам"...)

 

нещо важно, което отличава човека от всички животни - ИСКАМ ДА ВЯРВАМ!!! Вярата е изключително явление. Тя идва като решение за определени тежки колективни противоречия. В точно подходящ момент.

Разликите в човешките същества, са основния проблем за формирането им в групи. Тук влиза на помощ новите психични явления и от прости наблюдения е изведено с опита и просто решение - ВЯРАТА, като спояващ и определящ елемент, за формиране на личности, в обща група. Обаче с течение на времето отново се изменя и от решение се превръща в по-голям проблем - защото вярата е силна, тя е фактор, но това забива в противоречието между различните проекции в които се вярва, между различните верски определени групи от хора. И от частно решение, се превръща в по-мащабен проблем.

Но кутията на пандора е вече отворена. И няма как - естественото продължение на търсенето на решение - вместо да разделя, вярата може да се използва за събиране към една вяра все по-големи групи хора. И така - решения на множество от конфликностите - окрупняване на човешкия ареал, вече с използването на идейните маркери за принадлежност. До този момент родове, племена... после - народи, нации, държави. Това полага нужда от управления, йерархичности, и вместо обединение - ново разделяне - вече в рамките на верския реал - вече отвътре. Вместо с външен враг, се почва битките между формиращите се непрекъснато според различни признаци, групи.

 

 

Сред всичко изброено се откроява едно базово основно положение, една човешка характеристика, толкова залегнала сред всички типове проявления, че нейното вникване в дълбочина би дало широка переспектива и нов тип разбиране. Визирам онова, което сред хората се нарича "АЛЧНОСТ". А всъщност нейната същина е дълбоко вкоренена и съпъства всяко човешко битие. Психичните видоизменяния и деривати на страха и страхуването са безбройни. Но най-много значими са тия, които се обобщават с качества, етикети и характеристики. АЛЧНОСТТА е едно от тях, другото е - КОНТРОЛА, от него - ВЛАСТТА. И трите всъщност са насочени не просто към самосъхранение и оцеляване, какъвто е техния изначален генезис. Въпроса е, че в хода на развитието, се променя и самата идея за това - кое се самосъхранява и оцелява. ЧОВЕКА ВЕЧЕ НЕ Е ПРОСТО ФИЗИОЛОГИЯТА СИ. Неговото битие, е фигура, която се самочертае и усложнява, но само сред самия чертеж. Молива и листа са едни и същи, рисувача - също. Само скицата става с повече драскулки, а това, вместо да опростява и решава конфликта, го задълбочава допълнително...

 

И все пак, една думи се повтаря сред всички изброени - тя е думата ИСКАМ.

КОЛКО ЧОВЕКА НА ПЛАНЕТАТА са вниквали в същината и дълбочината на ИСКАМ. Това предполага друг вид нагласа, друг тип мироглед, друга насока на възприятие.

но хората, които са се насочвали към задълбочено вникване в тази посока... са достигнали до някои изввеждания, които НЕ МОГАТ ДА СА ПОПУЛЯРНИ. И те влизат в тежко противоречие с общата история и замисъл на човешкото битие в цялото му съществуване.

 

Това е проблема и изхода - цялата философска идейна мисъл през вековете, всъщност има ограничение през което никой не смее да пристъпва. И не се поднася на популярност и на широко обсъждане. И няма как да не е така. Това ограничение е просто, както са и прости изводите от него. Но то не може да се обсъжда... А е толкова просто - решения на базовите проблеми на човешките същества има, но няма как, няма и защо да влизат в сила. Защото - ако едно човешко същество, остане без недоимък, всички негови опорни психични двигатели, ще спрат да функционират. От тях - самия човек. На този етап на съществуване, това е залегнало и в основите на колективния договор. Всички останали конфликности, вече са ВТОРИ ПЛАН, те са вече на повърхността и е важно да се насочват обществените дебати именно по тях...

-------------

В ход е една голяма инерция. Тя е родена в хаотичността, в търсенето на тип спонтанни и частични разрешавания в хода на самите конфликти. Толкова хората са можели, толкова са разбирали. Все пак самия човек се е променял заедно със самата история. И всичко до този момент, както и сегашната обобщена ситуация - е неизбежно. Дали може да се направи нещо, оттук нататък - НЕ. НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ. Самия генезис, основа, смисъл и стойности на колективните договори следват естествения ход на колективния начин на еволюция.

 

На втори план, някъде по-невидимо назад, е базовото несъответствие между два основни човешки импулса и тяхната изначална несъвместимост - ИНДИВИДУАЛНИЯ ИМПУЛС, несъзнателно подтикващ към "различност". И КОЛЕКТИВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. Етапа в конкретиката на проява на съзнанието, колективното съществуване е по-важно за човека. И това е израз на съвсем ясната компонента на липса на разум и осъзнаване. И че вродените импулси към "различност" са толкова незрели и хаотични, че на този етап, за повечето хора, носят повече деструктивност, отколкото развитие. Разбира се - всичко е до етапа.

 

Това е самата основа на всички опити за решения, през всички векове, през всички географски точки - те всъщност са просто човешки и в този смисъл са ГЛОБАЛНИ. Тук е точката на която отново се събират човешките същества. Но инерцията досега е огромна. Огромен проблем са наследствата, като дадености в настоящия момент... В ход са множество процеси, влизащи в противоречие на всички нива, на всички мащаби, заварени, частично и хаотично разрешавани, огромни компромиси от типа "по-малкото зло"...

 

Никой не смее да бърка зад една граница на разбирането. Има линия, зад която вече е "опасно" дори да се надниква. Защото онова, оттатък не е възможно да се поеме от предварително неподготвен, защото това е огромна смазваща отговорност.

------------------

На планетата от край време, различни групи от хора, на различни нива, се опитват да влияят на хода на протичането на процесите на човечеството. За да се реализира това, множество от тях, са скрити, защото е важно условие - за да е налице водене и насочване, е най-добре водения, да е с идеята че върви сам...

------------------

ТОва е огромна тема и е смешно някой да се надява че, особено в дълбочината си, е в състояние линейно през слово, да се изчерпи. 

 

Човешките базови потребности не се различават в същността си, откакто съществува самото човечество.  И в тяхното осмисляне и представяне, може да се проследи както и самата история на света, така и настоящето на всички нива. Базови човешки психични потребности, пронизват всички типове социални взаимоотношения, договори, решения и провали. Ето защо внимателния анализ на психичния вътрешен свят, би дал съвсем друг мащаб, и съответно - разбиране за всички човешки събития, през цялата човешка история.

 

Тези думи са поглед навътре, към същината и произхода на проблемите, и опит за импровизирано извеждане на някои общи закономерности, които определят и касаят смисъла на обществените договори.

-------------

Всъщност - крайната цел на всеки тип обществен договор е 'ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЧАСТНАТА ПОТРЕБНОСТ ЗА ВСЯКА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ".

Супер, обаче рекламите които ми натрисат на всеки 15 минути, ми казват че имам потребности доста по-съществени от базовите, или пък вторият вариант е, че нещо аз, ти, той, то и тя са нещо непълноценни, че дори и базата не покриват и по този начин няма де се реализират успешно в живота, тъй че купи си това лекарство или това мазило за бръчки, които имат свойства едно, две и три и с тези три свойства(или съставки) ще те превърнат от баба Яга, едва ли не в Супермен или  в Барби, което ще те направи желан от много, така че не само че ще те търсят много, но и поради това ще можеш да избираш най-най-най, това което ти отърва. Примерно вместо парцалка от село еди кое си, ще можеш да завъртиш френска манекенка, ако използуваш еди коя си марка средство против изпотяване под мишницата, или пък я догониш, за да и дадеш изпуснатото шалче, подушено от някъф пес, проследявайки го докато върви по следата от миризма по пешеходна стръмна улица от стълби с новия си SUV от еди коя си марка. Мнооого народ се зомбират от тез неща ей...Странно как благодарение на тези чудесни средства не се натвори народа до 10-тия, или дори 11-ия си милион, ами раждаемостта на българите почти замря и как са се харесвали хората и създавали семейства, по бай Тошо-вото време.

Супер, обаче рекламите които ми натрисат на всеки 15 минути

Аз затова не гледам телевизия и не слушам радио.

––––––––––––––––––

Инак, по формулировката на Рам (крайната цел на всеки тип обществен договор е 'ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЧАСТНАТА ПОТРЕБНОСТ ЗА ВСЯКА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ") може да се поспори, защото тя е изведена от философите през епохата на Просвещението и е характерна за западната цивилизация. Не мисля, че е общовалидна нито в исторически, нито в планетарен мащаб. Наченки на идеята за "обществен договор" има още в китайската философия (5 в. пр. н. е.), при софистите, при Сократ и при Епикур, но истинското формулиране на понятието "обществен договор" се отнася към 16-17 в (Хобс, Спиноза, Русо, Лок и др.).

да запретваме ръкави, стига сме мрънкали

 

––––––––––––––––––

Инак, по формулировката на Рам (крайната цел на всеки тип обществен договор е 'ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЧАСТНАТА ПОТРЕБНОСТ ЗА ВСЯКА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ") може да се поспори,

Не историята формулировката е фокуса на горните извеждания. То иначе ако е на игра на спорене, може да се спори по всяко нещо.

 

Но точно в конкретиката на горния цитат - няма личност която да участва в колективен договор, ако в него не е залегнало че тя ще реализира базовите си потребности. Ако това не е налице, няма възможност за :"договаряне". Друг е въпроса, че колективното ОБЕЩАВА на личността тази възможност. После вече... са други неща.

 

Отделно от това, ако се забие в детайлите, нещата стават твърде академични и въобще нямам шанс да ги представя само с общи думи, насред тази тема. На практика понятието ДОГОВАРЯНЕ в "историята" на колективната дефиниция се отнася до съвсем друг етап и аспект и няма връзка с това, което визирам. 

 

Разбира се, че когато нещо се импровизира в изказа има свои слаби места. Но нека не се превръща изказа във фокус и цел за да се компрометира смисъла му.

Да Рам,колективното обещава и пленителното е,че ако се провали обещанието няма дадена личност само да остане на сухо.Те и потребностите ни бяха общи така,че беше лесно.Планово обещание,планово стопанство.

Задоволяването на базовите потребности издишаше кат станеше дума за телевизори,перални,печки.Машиностроенето е дял на тежката промишленост като металургия и химическа.Само,че при него работата не опира до полезни изкопаеми идващи безплатно.

Редактирано 9 април 201412 г. от Justin&Vanko (преглед на промените)

България - родината, която загубихме

 

http://anonybulgaria.wordpress.com/2014/04/22/%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

Имаше много хубави триочки и линзери. И сладкарници, дето наливаха боза от чешмата. И хлябът миришеше на хляб. И големи идиотщини имаше. Опашките за маслини. На три реда и излиза от магазина и чак до отсрещния тротоар.

Обаче както и други примери, е толкова показателна тази тема.

Толкова е просто - тегленето към "вече отминалото" е обикновена автоматична защитна реакция. Тя възниква, когато са налице адаптационни проблеми с настоящата среда.

 

Задействането на реакцията е когато именно "макро-средата" (строя, положението, социалните отношения) се интерпретират като "причина" за неволите на субекта. Обобщен резултата често се нарича НОСТАЛГИЯ - притеглянето и възвръщането към "спомена" за отминалото, като в него се припознава "решението на вътрешния конфликт".

 

По време на целия процес паметовите записи внимателно се преравят и сортират, за да се намери и остави в тях точно това, от което има нужда субекта. По този начин той отразява точно собствената си проекция и припознава "миналото" като "решение" и "правилния модел" за решение на противоречията и несгодите си в настоящето.

 

Простите дори бегли аналитични обобщения ясно показват че "живковото време" си беше като всякакво друго - в него имаше подходящи за множеството от живеещи положения, които им бяха изгодни. И такива, които бяха проблем. Като всяко друго "време" - както и "сегашното". Проблема не е във времето, а в ЖИВЕЕЩИТЕ в него. Не е проблема в ЖИВКОВОТО ВРЕМЕ и дали и кой си го спомня. А е до това, че много хора не могат в сегашно време да намерят сили да се адаптират. Това е световен процес и е световен проблем, касаещ всички хора на планетата.

много хора не могат в сегашно време да намерят сили да се адаптират. Това е световен процес и е световен проблем, касаещ всички хора на планетата.

световен проблем ли

Ретро музей в България

 

http://novanews.bg/mynews/view/2014/07/23/13135/%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

световен проблем ли

Световен не знам ама има доста доза истина в поста му.

Световен не знам ама има доста доза истина в поста му.

това с адаптирането какво общо има с бай Тошо че не разбрах извинявай

това с адаптирането какво общо има с бай Тошо че не разбрах извинявай

 

Извинена си.

Извинена си.

мерси

не че много обясни де

https://www.youtube.com/watch?v=UCTBcom4YS8

Черноморието през 70-те и 80-те

 

СНИМКИ

 

При социализЪма Черноморието не беше презастроено и мръсно.