"Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон." Петър Дънов из "Завета на цветните лъчи на светлината". Т.е. говорейки за карма и реиркарнациии, е възможно да имаме псевдо-верни представи за учението на Дънов.

За една бройка да кажа "страхотно!" , но се сетих, че приемаш тази дума не както аз я приемам...

Напълно съм съгласна! Много лесно може да имаме верно изглеждащи ни представи за кармата и реинкарнацията и да ги лепнем към учението на Петър Дънов. След това да го критикуваме, на основата на лепнатите от нас представи, които той не е имал предвид. Или да "развиваме" тези идеи, но отивайки все по- надалеч от идеите на Петър Дънов.

Как мислиш, какво означава "Да живееш под Христовия закон" и като как това живеене е извън кармичния закон?

За мен отговорът на този въпрос се вижда в постинга на Венци :

Любовта е в допира на материя и дух, но се изявява като светлина за съвместимостите си, а за несъвместимостите като огън. Всепояждащ огън. Законът на карма е подчинен именно на този огън. За да разбереш това, обаче, е нужно преосмисляне на позицията ти за натрупванията, защото те са относителни.

Как е за теб, mecholari?

Как мислиш, какво означава "Да живееш под Христовия закон" и като как това живеене е извън кармичния закон?

Прощавайки, освобождаваш се от миналото си, спираш да се съдиш , както и да осъждаш другите. Даваш им свободата да бъдат такива, каквито искат да бъдат, т.е. започваш да ги обичаш безусловно , така както си заобичал самия себе си. Спираш да се опитваш да им вменяваш, че е необходимо да те разбират.

Това съвпада до голяма степен с моите представи. Но също така и ми прилича на списък (и като такъв може да бъде доста продължен) с неща, следствия, които се случват, когато .... Когато какво?

Прощавайки, освобождаваш се от миналото си, спираш да се съдиш , както и да осъждаш другите. Даваш им свободата да бъдат такива, каквито искат да бъдат, т.е. започваш да ги обичаш безусловно , така както си заобичал самия себе си. Спираш да се опитваш да им вменяваш, че е необходимо да те разбират.

Това е така, но следва ли да се има в пред вид, че тези, които правят така не търпят последствия от кармичните закони, все пак?...

Ти, например, как живееш сред общество, където не те разбират, а НЕ се мъчиш да обясняваш?.. как? "Обичам' по петопръстната система и с "body language"?... На думи е лесно, това, което приказваш, ма- на практика?.. Особено днес?.. И като имаме в пред вид, че хората в днешното обшество разбират Обичта, като "Удволетворяване на каприз", като, че ли е най-добре да си живееш по клоните или в пещерите, а?...

Редактирано 30 август 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Когато го направиш започваш да се чувстваш благодарен и удовлетвотен. Също енергията ти се концентрира и пренасочва, и се преръщаш в съТворец. Познаваш силата си, която е част от Божията.

...Кажи ми, къде са непосредствените ти предишни опитности спрямо сегашната ти личност? Тази личност същата ли е, която е била в предишни и ще бъде в следващи реинкарнации?

...ама каква по~непосредствена предишна опитност спрямо сегашната (ти) личност от самата нея?!

...та нали всеки ден "се срещаш" със себе си, включително и най~вече чрез другите; и съвсем не е случаен моментът и мястото, когато/където се раждаме в материята...

...и добре, че е реката на забравата...

От кармата не може да се избяга. Всъщност не е нужно - ние сами си я създаваме и по този начин сами държиме контрола върху съдбите си. В западния свят кармата се разглежда предимно като наказание, възмездие и в случая П. Дънов вероятно я е взел в смисъла който по-голямата част от учениците му влагат в нея. Да се допуска че П. Дънов не е знаел пълното значение на закона за кармата е неразумно. За натрупванията - например вярата, преходно качество ли е? Или пак ще правим разграничение между човешката вяра и Вярата, забравяйки, че първата е стъпало към втората, а не нещо коренно различно.

...Това, което човек е в своята същност, трябва да бъде проявено в ежедневния му живот, иначе все едно не съществува.

...да и всичко, с изключение на прекия опит, е недостатъчно...

От кармата не може да се избяга. Всъщност не е нужно - ние сами си я създаваме и по този начин сами държиме контрола върху съдбите си. В западния свят кармата се разглежда предимно като наказание, възмездие и в случая П. Дънов вероятно я е взел в смисъла който по-голямата част от учениците му влагат в нея. Да се допуска че П. Дънов не е знаел пълното значение на закона за кармата е неразумно.

За натрупванията - например вярата, преходно качество ли е? Или пак ще правим разграничение между човешката вяра и Вярата, забравяйки, че първата е стъпало към втората, а не нещо коренно различно.

Именно - нещо коренно различно е. По стъпалата се стига само до прашния таван. Летежът наистина е нещо съвсем друго.

И как мислиш - от какво е нужно да се спасяваме и какво измива в нас кръвта Христова? Защото твоята постановка прави тези въпроси несъстоятелни...

Милена, пак трябва да те обвиня в автопротиворечие - личността, като непосредствена (разбира се, че не е) предишна опитност + реката на забравата.

Да, добре, че я има, защото тогава наистина щеше да е непосредствена и нямаше да има измъкване, по християнскому - спасение.

И нима, опитът, онзи с прасковата, който преди малко ми спомена - ти е достатъчен? Непосредствен си е - непосредствена изява на привързаността към земното... При това - направо крайна. Как би обяснила интерсите си в тези и подобните теми?

Редактирано 30 август 200817 г. от Венцислав (преглед на промените)

Милена, пак трябва да те обвиня в автопротиворечие - личността, като непосредствена (разбира се, че не е) предишна опитност + реката на забравата.

Да, добре, че я има, защото тогава наистина щеше да е непосредствена и нямаше да има измъкване, по християнскому - спасение.

И нима, опитът, онзи с прасковата, който преди малко ми спомена - ти е достатъчен? Непосредствен си е - непосредствена изява на привързаността към земното... При това - направо крайна. Как би обяснила интерсите си в тези и подобните теми?

...извинявай ...ще се въздържам да изписвам мислите си...

...и прасковите са храна ...плодове ...може и без сок от лайм...

...по темата ~

"Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.

Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи."

"Трите методи на природата", 2.III.1922

"Никога не яж, ако нямаш разположение. Не яж, ако си гневен. Храната е жива и тия частици, след като влязат в организма с благодарност, те ще го обновят. Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре."

“Книга на здравето”

“Казвам: „Яж добре. Като седнеш, яж добре, музикално яж, да ти е приятно. Не мисли за нищо друго, благодари за яденето, че имаш добър хляб. Виж хубавото, кое е в хляба, да ти предаде доброто. Като ядеш круши, сливи, виж доброто, което е в тях. В ябълките, в хляба виж кое е доброто. Кажи си: както е сладка ябълката, и аз да бъда като нея сладък. Както е сладък хлябът, и аз да бъда така сладък. Като пиеш вода, бъди добър като водата. Туй, което влиза в тебе, бъди като него, не търси нещо отвън.“

"Новата идея", 7 март 1943

Радвам се, че се опитваш да докажеш думите ми.

Ето нещо, което ще ти хареса, но понеже не го избрах специално за теб, нека го чуят всички (желаещи):

http://vbox7.com/play:b89a5270

пп: съжалявам Трихи

Редактирано 31 август 200817 г. от Венцислав (преглед на промените)

Радвам се, че се опитваш да докажеш думите ми.

...оф, със сигурност спазването на хигиена на хранене, емоции и мисли има значение ...голямо значение...

...а е само част от форма/та

Редактирано 31 август 200817 г. от milena_rusinova (преглед на промените)

Лошо. Раздвоявам се ... От една страна, това е един много дълъг откъс. Верно, в сайтовете на масоните и антропософите редовно се поставят дълги постинги, но пък знам ли дали се четат... Обаче откъсите са интересни. Ето с какво са ми интересни:

1. Ако се зачетем, можем да видим старата идея за злото - то идва в нашия живот от разделянето, а какво е разделяне- "Разделянето е скъсване връзките със самия източник на живота." И това е едно ключово изречение, защото човек иначе може да си помисли че безбройните образи на това разделяне са съществени. и да започне по списък да ги избягва, особено ако е ревностен ученик. А то не става така. Трябва да се премахне основното, принципното разделяне. Наистина, това не е явно акцентирано. Но словото му е изречено, а не писано. И какво и как остава в главите на слушателите зависи още от много други неща, освен от самите думи!

2. Бях чувала, че Учителя е казал, че България е черния дроб ва света, но не го бях чела. Ето къде било! Да не е лесно да си черен дроб! (Справка от Уикипедията за черния дроб : "Някои синтезирани в черния дроб протеини играят централна роля в процесите на съсирването на кръвта.

Черният дроб има централна роля в обезвреждането и излъчването на отпадните продукти на обмяната на веществата и медикаментите, които в някои случаи са токсични за човека.

Черният дроб участва в борбата с инфекциите и в частност с тези от тях, чиято входна врата са червата.

Черният дроб е единственият орган в човешкото тяло,който има способността да саморегенерира. При приемане на големи количества алкохол и лекарства се нарушава клетъчният метаболизъм")

Е, това обяснява някои особености на българския живот.

Макар че нищо от това, което Учителя е казал в беседите си не бива да се приема буквално 1:1 щото ще се озовем в небрано лозе. Както и много се озовават.

Редактирано 31 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Намирам в тази беседа пряк отговор на проблемите с перераждането и развитието на човека. Но трябва да се чете внимателно:

Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате, и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: "Роди се в града Давидов". Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: "Той се е родил в Йерусалим" и отиват там на поклонение, но при всичко това те не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христос

Така виждаме, че според Учителя прераждането е факт, това се случва много пъти и целта не е продължението на този процес до безкрайност, а достигането до Единственото раждане. Също се вижда какво разбира Учителя под рождество Христово. След това са съвсем други неща.

Почти е излишно да споменавам, че това са идеи на Универсалното учение.

Редактирано 2 септември 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате, и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: "Роди се в града Давидов". Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: "Той се е родил в Йерусалим" и отиват там на поклонение, но при всичко това те не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христос

Аналогията с раждането е много добра. Раждането е едно ново начало. То ознаменува края на един период и началото на друг. Раждането не слага край на човешкото развитие. В случая то показва "пробуждането" на Висшето Аз, когато всичките животи, всичките усилия положени от човека в земните му превъплъщения дават своя плод - човекът е развил в достатъчна степен, вътрешната си, духовна природа за да се роди и функционира във Висшите светове. А там нещата, дори и доста по-различни са аналогични на земните; т.е. между двете в много отношения съществува паралел. Законът за аналогията действа навсякъде, без изключения. Цикличността на съществуванията също не може да бъде преодоляна. Просто се заменя един цикъл с друг много по-продължителен. Докато личността живее и се развива в рамките на отделния човешки живот, развитието/разгръщането на Монадата се измерва с манвантари обхващащи милиарди години.

А аз мисля, че между раждането и развитието има разлика. При раждането ние предоставяме плодородна утроба за развитие на нещо, което се явява изначално външно за утробата, но после се сливат - венчаят се. Развитието, специално в този контекст, е катерене на планини от собствените ни натрупвания. Тези две неща са различни.

Наистина особена беседа! Разбира се, прочитам с особено внимание:

За да си съставим правилно понятие за Бога и да Го разберем, трябва да се върнем в своето първоначално състояние.................

"Освети ги чрез Твоята истина." Никой човек не може да научи Божествения закон, докато не освети Божието Име. Когато осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма Свобода.

Ето какво трябвало да правим ...

Ето как ставали чисти мислите. Не е в обратна посока движението, именно в тази ...

Ето как се постигала свободата...

Интересува ме къде са публикувани предсказанията на Учителя. предварително благодаря

Вълнуващо! Външно, или вътрешно го четем? Ако е отвън навътре, винаги ще бъде външно. Бленувано. И недостижимо. Има шанс да бъде реалност само ако движението е отвътре навън. При това- не от една дисциплинирана и стремяща се личност. А от една смирила се, отдаваща се и смаляваща се личност. Тъй като природата не търпи празно пространство, личността може да се смалява само ако нещо друго заема мястото и. ("Аз да се смалявам, другият да расте")

Вълнуващо!

Външно, или вътрешно го четем? Ако е отвън навътре, винаги ще бъде външно. Бленувано. И недостижимо. Има шанс да бъде реалност само ако движението е отвътре навън. При това- не от една дисциплинирана и стремяща се личност. А от една смирила се, отдаваща се и смаляваща се личност. Тъй като природата не търпи празно пространство, личността може да се смалява само ако нещо друго заема мястото и. ("Аз да се смалявам, другият да расте")

Движението винаги е двупосочно. В противен случай само отвътре навън ... нещо ще да расте, но преди "Аз" да се е смалило отвън навътре и оня, дето расте не ще да е "другият" май-май.

Редактирано 17 септември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Това, което наистина може да смали аза, е едновременно и отвън и отвътре. То е отвъд понятията "вън" и "вътре". Но може да бъде пробуден вътрешния отклик на този вътрешновъншен зов. Това, което е отвън навътре явно винаги ще да подхранва аза. При това под много красива маска.

Какъв е критерият за истината? Във всеки случай не е сумарното мнение на профаните. Единното Учение за Истината, тоест за Бога и природата, всеки век(хилядолетие) се дава под нова форма на хората, в зависимост от развитието на съзнанието им и (или) равнището на производителните сили. Дънов даде ново тълкуване на всеизвестни, но неприети от масата законни положения, които след него мнозина възприеха и възприемат. В това е и неговата заслуга. Нищо ново-да. Но когато старото се позабрави, трябва някой да го припомни и обясни в подходяща форма, за да могат и по-простите да го разберат и възприемат. А когато това се свежда до спасението на душите или до осигуряване добро бъдеще за духа, заслугата е много голяма. Дънов и Левски са най-главните будители на Българския народ. Колкото и тъжно да е, но Петър Дънов е отхвърлил предлаганата му връзка с Бялото братство на Шамбала, което е истинското Бяло братство на Земята. Това е и причината за неговото изоставане в теорията на окултизма, която му е известна от книгите на Блаватска и др. сродни писания, но...всичко тече и се развива. По времето на неговата най-активна просветителска и практическа дейност на света са били дадени значително по-съвършени и задълбочени познания за духовната страна на Битието, които са достигнали и до България, но поради враждебното отношение на Учителя не са се разпространили в достатъчна степен. Но "шило в торба не стои" и истината не може да бъде отречена. С поставянето на Учителя Петър Дънов в първата десятка на класацията "Великите българи" нашият народ показа, че, наред с патриотизма и саможертвата в името на държавата, не малко хора смятат издигането на духовността за първостепенен фактор, осигуряващ величието, благоденствието и пребъдването на българската народност. Но за разлика от неколцината манипулативно и конюнктюрно попаднали в категорията "велики" публични личности, чиято известност било в страната, било зад границата, не носи съществена полза за масата българи и е временна, делото на народните просветители от порядъка на Учителя Петър Дънов носи неизтощим заряд на духовност, от който се възползват и ще се възползват, за да достигнат до своето спасение, милиони жители на Планетата. За съжаление все още има хора, особено в по-млада възраст, които бъркат "известност" с "величие", като по този начин се стига до парадоксалното положение медийни звезди и политически еднодневки да делят мегдан с действително отдалите труда и живота си за благото на цялото човечество Велики духовни дейци.

Колкото и тъжно да е, но Петър Дънов е отхвърлил предлаганата му връзка с Бялото братство на Шамбала, което е истинското Бяло братство на Земята.

Как така е отхвърлил предлаганата му връзка? Подобни връзки никой не предлага. Връзката си идва съвсем естествено на базата на общия стремеж и цели.

По времето на неговата най-активна просветителска и практическа дейност на света са били дадени значително по-съвършени и задълбочени познания за духовната страна на Битието, които са достигнали и до България, но поради враждебното отношение на Учителя не са се разпространили в достатъчна степен. Но "шило в торба не стои" и истината не може да бъде отречена.

Ще се радвам ако хвърлиш още малко светлина в тази посока. Все пак Дънов може би е имал властта да не позволи навлизането на други учения в Братството, но тука говорим за цяла България.