преди 7 минути, zemonti написа:

 

Библията, коранът, танахът, канджурът и подобни писания, претендиращи да са писмена форма на цели религии описват по толкова различен начин всевисшите същества за които се предполага, че всъщност е един и същи Бог, че е арогантност да се твърди, че "Нашата е вярна, другите бъркат".

Да избереш да вярваш на една от тях, въпреки липсата на елементарни свидетелства за достоверност, въпреки нарастващите противоречия с науката и въпреки очевидната материална субективност на проповядващите е наивно и отчаяно хващане за сламка на уплашен от смъртта човек. Абсолютно заравяне на главата в пясъка.

Тук съм напълно съгласна с теб!

на May 4, 2016 at 13:40, zemonti написа:

 

Библията, коранът, танахът, канджурът и подобни писания, претендиращи да са писмена форма на цели религии описват по толкова различен начин всевисшите същества за които се предполага, че всъщност е един и същи Бог, че е арогантност да се твърди, че "Нашата е вярна, другите бъркат".

Да избереш да вярваш на една от тях, въпреки липсата на елементарни свидетелства за достоверност, въпреки нарастващите противоречия с науката и въпреки очевидната материална субективност на проповядващите е наивно и отчаяно хващане за сламка на уплашен от смъртта човек. Абсолютно заравяне на главата в пясъка.

Прекалено категорично твърдение, няма ли поне малко място за съмнение?Прекалената категоричност, съжалявам че го казвам, е признак на ограниченост. Освен това не е интересно защото е познато и популярно схващане, с други думи, банално.

Редактирано 7 май 201610 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 6 минути, Sleda написа:

Прекалено категорично твърдение, няма ли поне малко място за съмнение. Прекалената категоричност, съжалявам че го казвам, е признак на ограниченост. Освен това не е интересно защото е познато и популярно схващане, с други думи, банално.

Категоричната убеденост била ограниченост, а познатите популярни схващания били банални. 

Ти си майстор на аргумента.

 

Уф, скука, досада...

на 4.05.2016 г. at 11:16, Aumi написа:

Библията е религиозна книга. Питах те дали си чел духовна литература, но явно освен Библията нищо не си чел.
Разбирам много добре, защо много хора като теб, са станали атеисти, защото религиозната литература им се струва много примитивна.
 

На   12-годишно момче тогава ми се стори дори много сложна пустата библия - изчетох я цялата и почти нищо не запомних и не разбрах.  Покойният ми дядо тогава през 1976 година ми каза въобще да не чета подобни безсмислени глупости.   Послушах го и не съм сгрешил да бъда атеист като него. Всички религии и секти са абсолютни заблуди.

Редактирано 6 май 201610 г. от attj (преглед на промените)

ИДИОТИЗЪМ, ПРИЧИНИ, НЕПРИЕМАНЕ НА ЛЮБОВТА И ДУХА 1914.03.20н янд СИЖ1 ЦПП'1915:047-048 "Ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас – да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно Същество – да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашата врата? - Не! Той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и, ако Му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете. Ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви ...каже какво трябва да вършите – и ще го вършите съзнателно. А ако не Му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте загубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врата, Той не му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. – Защо? – Защото, когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. /…/ И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас."

на 4.05.2016 г. at 21:40, zemonti написа:

описват по толкова различен начин всевисшите същества за които се предполага, че всъщност е един и същи Бог, че е арогантност да се твърди, че "Нашата е вярна, другите бъркат".

Да избереш да вярваш на една от тях, въпреки липсата на елементарни свидетелства за достоверност, въпреки нарастващите противоречия с науката и въпреки очевидната материална субективност на проповядващите е наивно и отчаяно хващане за сламка на уплашен от смъртта човек. Абсолютно заравяне на главата в пясъка.

от кои се "предполага"?

Освен всичките проблеми сред думите ти, имаш несъответствие, което въобще не виждаш, а настояваш кое и какво "не са аргументи".

Никой вярващ не се занимава с аргументиране. Това е най-ниското стъпало на вярващия и показва ясно, че той има проблем с вярата и компенсира като напира за "доказателства". И още - само при вярващите, техните лични или групово консолидирани "аргументи" винаги са най-правилни. Между другото това е психично явление и основите му са изключително елементарни. Друг е въпроса че... психичните въпроси са най-слабо застъпени и се радват на най-малка социална популярност.

Никъде в нещото, наречено 'сериозна наука', никой не се занимава с вярване. Нещо повече - колкото повече противоречия в научното познание, толкова по-добре. Познанието, за да е познание, не се занимава с ВЯРАТА, а това е най-силната му страна. То не постулира "вечности" и "абсолютности", нито "крайности" и така "държи" системата си отворена за развитие. Това е модел, който по принцип би трябвало да е при всеки РАЗУМЕН ИНДИВИД. Просто там, където го няма разума... се замества празното, чрез вярване и приемане на крайности и абсолютности. Като върха на всичко - и "всевисши" същества...

Проблемите и несъответствията в приета обяснителна система, са проблем единствено за вярващите. Точно за тях се отнася и проблема за "уплашените от смъртта" и подбора как и чрез какво да се "спасят". Има си психичен механизъм защо е така, как става, как се проявява, откъде започва и... накъде води. Твоите думи са типичен пример за същото. Невежеството само по себе си не е извинение, но е обяснение защо човек предпочита да вярва, а не да мисли оттатък противоречията...

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Никой вярващ не се занимава с аргументиране. ...

....

 

Никъде в нещото, наречено 'сериозна наука', никой не се занимава с вярване....

Wow! Освен обидите и купчината празни философщини със снобарски тон ти каза само тези 2 смислени неща, които макар да звучат разумно са статистически абсурдни.

Бих могъл да се съглася, че "малцина" вярващи по време на дискусия си позволяват да търсят аргументи, но "никой" е твърде категорично.

Колкото до вярата в науката е още по-абстрактно. Надеждността на теорията на относителността ни кара да я третиране като факт почти един век. Въпреки дискусиите по въпроса със сигурност има много учени които са напълно убедени вте верността и.

Наивно е да се твърди, че от почти милиард  учени от началото на космическата ера до днес няма нито един истински вярващ в своя Бог (които и да е той ).

Редактирано 12 май 201610 г. от zemonti (преглед на промените)

ти си се занимавай с "обидите" и етикетите си. Мен не ме интересува особено сред какво огледало се оглеждаш, а само показваш КОЙ СЕ ОГЛЕЖДА в него.

Няма как да схванеш въобще, че същинския учен не се занимава с "убедеността" си в едно или друго. Точно убеденостите са проблем за същинските изследователи, защото създават невидими и несъзнателни предпоставки за "пристрастия". Няма по-голям капан за един изследовател, защото невидимото "налягане" го прави да подбира само онова, което е в подкрепа на убедеността му, а да отхвърля онова, което не я подкрепя. В психологията и когнитивните науки се нарича съкратено "когнитивен дисонанс" и неговите механизми са дълбоко в несъзнаваните психични процеси. Ето това е същинския изследовател - когато направи предварително нужното, за да заобиколи пристрастията си. Това за хората в научното познание ( което не е точно онова, което народа спряга като "наука" ) е принципно положение и е сред основите на "научната психология". Също и - ПСИХОЛОГИЯ НА ПОЗНАНИЕТО и ПОЗНАВАЩИЯ.

Не се интересувам от "съгласията" или възгледите на един или друг - негови са си. Доколко някой е слят с възгледа си, се разбира по изключително прост начин - след като му постулираш собствения възглед с дисонанси, той реагира защитно. Вместо да се дистанцира от възгледа си, той е слят с него. И защитава възгледа си като себе си, защото в неговата глава са едно и също. Това е механизма на пристрастието, което поражда и вярването. 

Всичко това не е толкова сложно, но се иска да се вникне. Докато някой се занимава с реактивните си атавизми, няма как да си остави място за "вникване", защото при защитна реактивност, първо се изключват дяловете в мозъка, които единствени имат шанс за осмисляне, съпоставки, анализ... Да не говорим - за "непостижимия синтез"... Заради това в "отговорите" се прави усилие да се имитира "интелект"... но... е само имитация, защото интелекта всъщност е само инструмент за заглаждане на реакцията, а няма дфункция на водещ и доминиращ останалото...

---------------------------

Преднамерено използвам първото изречение като провокация към твоя защитна реакция. Това е обикновен прийом - чиста техника, без никакво отношение. Вече съм установил кои са словесните спусъци и ти реагираш лесно и напълно несъзнателно. Не си само ти - реагират на същото, по същия начин, почти всички участници. Ако се върнеш сега, отново в началото, ще забележиш цялата постановка и би си дал шанс да вникнеш малко и зад реакциите си... В края на краищата това си е твоя работа...

И само да завърша - че отдавна ПОЗНАНИЕТО нито почва, нито свършва при тоя или оня "учител", нито се побира в книжки... ЖИВОТА - също. Малките хора, обаче, имат нужда да се сгушват някъде сред скрито, затворено и защитено... И да се постановяват сред него, като в черупка. Те няма как дори това да разберат... което също си е съвсем естествено...

Редактирано 13 май 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Какви големи постове от една жалка амбиция да се представиш за интелектуалец. Може така да се опияниш от възхищението на хората, защото славно, някак елитарно е да се самоизпишеш "голем човек", там на ръба на оцеляването, безстрашен, което е съвсем естествено... Пишеш в книгата на ПОЗНАНИЕТО, ма кой познаваш? Не и Господ. Пък най-важния въпрос е Той какво мисли за тебе, а не какво сам мислиш за себе си. Но пък с какво си заслужил да Ти обърне внимание? Някакъв ценен кадър ли си, или еднодневка? Да не си просто един гръмък провал?

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Мен не ме интересува ...  Няма как да схванеш въобще, че ...  Не се интересувам от ...  не е толкова сложно, но се иска да се вникне ..  усилие да се имитира "интелект"...  шанс да вникнеш малко  ...  Малките хора, обаче ...  няма как дори това да разберат... 

Какво иска да каже с три реда ли?

Wow!

_ramus_ ти си съ взел мно'о на сириозно. Още в предишния пости ти казах да не ми говориш празни снобарщини, а ти ме затрупа с още повече клишета. Ако няма да ми обясниш КОНКРЕТНО в кои мои думи имало несъответствие, по-добре ми спести демонстрациите за превъзходство. Виждам, че имаш проблем с багажа, но няма да ти го мъкна.

мда - пълно нещастие. ... обиди, превъзходство... Може би ти изглежда че си в положение "да ми казваш" каквото и да е...   Пред огледалото си за дракон ли минаваш ?

Деца...едни живеят сред бог, други - сред учители... Скици!

Ето, и аз виждам непросветени същества. Сами се изписват в постовете си. Нещата, които преповтарят, потретват, попедесетват примерно за вярата, учителите с малка буква и кавички (Как да го разбирам, „псевдо“?), страхът от смъртта и всички други, изтъркани клишета и неща, социума , комоциума, пристанищата , гарите, тротоарите. Ма то какво може да се очаква от такива обикновени, скучновати хорица, посивели мишоци?  Как да познаят истинското Учение? Нямат видения, съновидения, не вървят по стълбицата на посвещенията, нямат Учител, нямат нищо, за пет пари философия. Как се вика „пет пари не давам за тази философия“. Ма то да тръгнеш да им обясняваш е все едно да хвърляш бисери на свинете. „Здравият им разум“ (ха чудете се сега как да го разбирате) „им говори“, „ТЕ МИСЛЯТ“, и накрая никаква опитност, нищо. До под кривата круша. Един скучен, сив и обикновен живот, пропилен напразно, без живец, най-много да оставят някоя кафява следа след себе си (Ха сега чудете се от какво „тесто“ ще е?). И това ли е да се самонаречеш „изследовател“. Как се вика „Боже, Боже… Какъв е смисъла от тези хора? Слепи, слепи къртици…“.

Един фантастичен разказ, който "не е по темата":

САРУДИН САМОДЕЕЦ

 

Колкото и да е самотен един експерт но сриване на династии, не е пре­поръчително да изпада в самодейност. А Сарудин често ги прави едни такива...

 Космосът ни е дал пълна свобода да проверяваме на дело теориите си. Сарудин знае: има едно Мислещо Поле, което се за­нимава с типология на житейските сценарии. То регистрира животите на всички същества и ги класифицира. Различни са теориите какво представлява то­ва Поле, но Сарудин разговаря с него. Минава, например, някой край про­чутия експерт и полето му съобщава: "Матрично-конфекционна щампа РХ-126о/е4: 4x100948 на степен 895 случая в историята на космоса: "Брак без любов по съображе­ния, деца с посредствена наследственост, неврогенен срив в климактериума, тревоги и психическа проституция до пенсия - и инфаркт. НН". Което ще рече: "Нищо Ново". С подобни индекси, обобщения и цифрови данни, Полето информира Сарудин за всеки срещнат - било държавен поет с множество пре­издания и баснословни тиражи, било академик, лауереат на много престижни награди поради многотомното си изследване за левия край на десния лас­тик на ватени гащи модел 1946 г...

 Сарудин иска да избегне това. Той иска да докаже поне веднъж на себе си и на Полето, че негов екперимент и патент няма да се числи като никакъв индекс в житейската щампотека на битието. Иска да фигурира в генотеката - съвсем друго, противоположно поле, което регистрира само уникалните житейски поведения, с резултат - безсмъртие. Съвършено безразлично е с какви мотиви си избил пет мухи или пет­стотин милиона души - ти попадаш в типологията на Щампотеката под един генерален индекс. Но когато си извършил нещо, което никой друг не се е сетил и не е могъл да направи, и това нещо прави съществата по-добри, по-здрави, по-щастливи и безсмъртни, Генотеката те запомня завинаги.

 Странното е, че когато се роди дете, то непременно се записва, заедно с родителите си, в златните скрижали на Генополето; ала колко от него и тях остава с времето там, Сарудин още не знае. Той знае само, че липсващият в паметта на конфекционното поле и присъствуващ във второто се удостоява със званието "Гражданин на Вселената" и получава кодов сигнал или виброшперц за отваряне на всички светове и времена. Той е при­ет навсякъде. Разбира се, до всичко това Сарудин ще стигне след множество трагикомични перипетии, а засега изводите и коментарите на двете полета го карат постоян­но да се смее с горчиви сълзи, да плаче през неудържим смях...

 Ето как и този път Сарудин не успява да получи мечтания шперц. Неистовата му ненавист към конфекционните цивилизации го принуждава да ликвидира веднъж завинаги психическата и трудова проституция на всички хора заради подслон и препитание. Той доставя и размножава климатични кристали в несметни количества. Повечето хора напускат завинаги къщите си. Верен на предишни свои опити, разрушителят на династии провежда поголовни мутации във всички гори - и всички дървета започват да раждат постоянно океани от известни и неизвестни плодове. Всички производители на храни и търговци би трябвало да фалират завинаги. Решен е и храни­телният проблем.

 Но за огромно огорчение на Сривателя, човечеството го удря на поголовен разврат, започва ловуване с тояги, нокти и зъби; отвличат се деца, момичета и жени, а обезвластените фюрери отново започват да организират робските души за разделение на обществото и на труда. Те изсичат и опожаряват гори, опропастяват про­дукция, ограждат нови владения и насъщни блага, втълпяват на бившите роби бивши теории със силата на желязото и юмрука. Започнали са ведна­га минни работи и всякакви строителства и производства, отварят се сергии и магазини. Всички отново заживяват в така наречените "семейства" по двама, където всеки иска да е "единствен" за другия. Пак Нищо Ново: Смъртта коси човечествата и с тази психологическа щампа от безброй векове.

 Сарудин е потресен от пос­ледствията. След като прави горите огнеупорни и елмазено яки, без да засяга плодовете, и това пак не помага. Вижда, че на човечеството му е нужна еволюция, просвета, духовност, ангажиране с високи материи. Той го е лишил от културата, разчитайки на духовен взрив от­вътре, ала цивилизаторите бързат да впрегнат масите отново в производствен ярем, да им внушат необходимостта от вещи, а лидерите на разни идеологии и медии пак ги увличат във фантасмагории. Тогава .Сарудин се се­ща и създава дърветата-книги и телевизионните дървета и цветя, които предават на милиарди канали от Космоса. Оказва се, че от такава музи­ка и такива филми се интересува съвсем малка част от човечеството - тя има нужда да се тресе от първични ритми и да се храни от криминал­ни сюжети, сапунки, кич и пошлост. .

 Отчаян, виновникът за тази пореден крупен провал на чирашкото "магьосничество" проверява в Полето и вижда: "Подобряване на материалното състояние без душевна еволюция. Експеримент 012,24 - НН (Нищо Ново)".

 8.II.125(1989)г.

Той не е дошъл тука да се хареса на някого. Той е асоциален и с една тирада да осмива другите, оправдава и приглушава собственото си нещастие! Дали се гледа в огледалото? Едва ли, ходи и се облича кат 5 за 4. Стаята му на бербат.

Из "Молитвена хранилница"

формула 340

Видях Господа и оживях.

Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание.

 

5.IV.138(2002)

Бургас – Изгрев

 

ВЕЧНОСТ, РАЙ

 И ЦАРСТВО БОЖИЕ

 

 

13,11 ч.

 

            Може да изглежда странно, но огорчението е началото на старостта, а безразличието – краят: вход към смъртта. Някои може да помислят, че осъждането е по-силна връзка с дявола, отколкото безразличието, но не са прави. И ще ви кажа защо.

         Огорчението е водопад, осъждането – гейзер, а безразличието – блато. Някой ще каже: "Не, езеро е...", но не е така: при езерото има втичане и изти­чане. Пак ще каже: "Да сме безразлични към злото и лошото не е ли Божествено?" – Абсолютно не е! От злото се пазù, не го проявявай, но го любù, с всичка сила го люби! Интересувай се от него, когато Не­бето ти го праща, не бъди безразличен. Зад него се крие един урок, един подарък, едно благословение от Бога. Не се мърси от злото, но ако попаднеш в него, почни да го чистиш, и то с любов.

         Някои бъркат съзнателното незабелязване на злото с безразличието. Не, това са коренно проти­воположни неща! Ще си затваряш очите за злото, ко­гато е възможно; но щом Господ ти зашлеви плес­ница или вложи обидни думи в нечия уста, за да те изпита, ти не можеш да бъдеш безразличен: или ще се огорчиш, или ще го осъдиш. Така става, когато човек е още несъвършен – когато сам още съдържа зло в себе си. Щом пусне Христос в сърцето си, той, и като види злото, моментално ослепява за него; ос­лепява, но не оглушава. Използвам този обрат, с цел да ви наведа на мисълта, че сърцето трябва да ос­лепее за злото, но умът не бива да спи: Правдата изисква будност.

         Сега, как се проявява сърцето, ослепяло за злото? – Първата проява на този Божествен процес е онемяването – абсолютното онемяване. Да не от­говориш на злото нито с мисъл, нито с чувство, нито с действие, нито с език. "Нито с мисъл... – но нали умът трябва да е буден?" – Точно там е рабо­тата, че умът прави филми, прави звукозаписи, но може да прави и неми снимки. Добрият човек няма право на моменталната снимка да запише звук – вече имате в света такива снимки. Значи, добрият човек, в истинския смисъл на думата, щрака само неми снимки на злото и недостатъците около себе си, но моментално ги скрива в съзнанието си. Ако гъкне – дори и мисловно, - той се е оцапал: проявил е разгне­вяването, обидата, ниското си еволюционно ниво. Даже когато си мисли, че е учител на хората и трябва да им показва тия снимки, той е пак болен: от честолюбие. Мисли си, че има право да учи някого, но той сам е още оплескан. Не е напълно добър, по­неже на бодването отговаря с бодване, отмъщава. Автоматично и на серии окачествява много невинни явления като грешни. Като боднеш другия, дори и да си прав, ти не привнасяш нищо в живота - само уве­личаваш бодванията. Няма и един на сто хиляди, на един милион, който да не се огорчи, да не осъди. Почти всички хора днес са езичници; има и езичници, по-добри от тях. Всички вадят снимките и филмите на злото, пускат тихо или силно високоговорите­лите - и стават ортаци на Нечистия.

         Огорчението и съденето идат от егоизма, но безразличието е вече симптом. Малко е да се каже, че то произлиза от егоизъм – поразеният от смъртта приживе, става индиферентен - демонстративно или не. Огорчението е женската страна на егоизма, пасивната; прокурорството е мъжката; но безразли­чието е сатанизъм, нищо повече! Когато е пасивно и неосъзнато, то е само симптом, белег на жив труп; но когато стане нагло и демонстративно, то е за­разна болест, палач, Косата на Смъртта.

         Има един суров, абсолютен закон: безразлич­ният към Любовта се осъжда на смърт. Безразлич­ният към Мъдростта се разболява, безразличният към Истината катастрофира. При пасивното, не­съзнателно безразличие, само страданията будят човека за тези светли извори на Живота; но при ак­тивното безразличие ти съзнателно бягаш от тях: разминаваш се, страниш или тичаш. Виждаш ги, но се правиш на "áмпе", слагаш шапка невидимка... За мнозина можеш да минеш за невидим, но за Съдбата – не. Ако не съзнаваш, че си глупав, тя те буди чрез мъка, болести, лишения; но ако активно и нагло се правиш на ибрамбашия, тя те подгонва по всички правила – ставаш опасен за космичното движение. Битието те изплюва веднага, защото си камък на пътя, подводна или надводна скала.

         Който съди, той вади меч - можеш да се подготвиш. Огорченият смърди и мирише – можеш да го заобико­лиш или да го поканиш да се окъпе, да посмали его­изма. Безразличният обаче не се мърда, прави се на зает и нормален, но изхвърля и най-тежките коли в пропастта. Тъкмо затуй са необходими моментал­ните снимки: да знаете къде по пътя има буци, гър­бици. Пуснèте нощем късите, за да ви е мирна гла­вата, да не осакатите някого. Превключвайте на къси, когато се разминавате – поне това можете да направите, след като сте свикнали да се размина­вате като луди. Прокурорите карат на дълги и за­това се блъскат челно; ищците вечно карат на къси и не могат да попаднат на магистралата, въртят се около дребното си "аз"; но палачите – бубуните и скалите по пътя, сринали се от пълно безразличие – нямат сила да се отместят, защото нямат двига­тел, сърце: в повечето случаи те са хора без монада. Изглеждат страшно спокойни, така хубаво са си под­редили живота, всичко си имат и всичко им е ясно, но само едно нямат – душа. Буца на пътя.

         Ще кажете – много съм суров към безразлич­ните... - Не – суров съм към прокурорите, циция съм към ищците, но към безразличните съм отвратите­лен: изривам ги в Небитието! Запомнете: даже и Дя­волът не е безразличен. Той горко плаче, когато ня­кой стане лош, но е длъжен да си върши работата – да го сблъска с последствията. Дяволът плаче по-горко и от Христа, когато срещне егоист: той е ек­сперт по самосъжалението и осъждането, прави им диагноза както никой друг. Не само прави диагнози, но и операции – Главен Хирург на Битието. Само не оперира безразличните, те са неспасяеми. Има ту­мори, които се отстраняват само със скалпел, но без­различните сами са целите тумор, който се елими­нира от Битието. Ищците (огорчените) и прокуро­рите много често са с искра Божия и имат кълн за еволюция, могат да се поправят. Ищецът вечно мърмори за своето право, преживя, тревожи се и отравя атмосферата; съдникът си мисли, че е нормален, защото съди "умно"; но и двамата подлежат на лече­ние: мъките и страданията ги облагородяват. Този, който не се облагородява от страданията, е съмни­телен: той си умира в собственото мнение. Няма да си мръдне пръста нито да помилва, нито да те удари – ще те отмине като стълб. Съмнителният се държи автоматично на "безопасна" дистанция от Любовта, Мъдростта и Истината - той им е сложил етикети, че са отровни. Даже инквизиторът, пала­чът, могат да попаднат един ден на Небето, ако се покаят; безразличният го чакат вечни мъки. Никой окултист не може да приеме мрачната теза за "веч­ните мъки" в ада, но тя е вярна, колкото и това да ви  изглежда невъзможно. Има една област от Веч­ността, която е запазена зона: склад за мъртво же­лязо. Тази зона е предвидена да бъде вечна, защото има и вечни мъртви железа: същности без монада, които никога не могат да приласкаят. Не могат да се отметнат от себе си заради другия, по никой на­чин. Те не владеят приближаването – приближават се, само ако има магнит.

И така, видите, че някой мръдне към вас, залепи се... Да не мислите, че има душа? – Той е дошъл, за­щото сте магнит, подчинява се на природен закон. Ако се размагнетизирате, пада - пак става старо желязо на дъното. Съществото с искра от Бога ос­тава при вас, даже и когато изключите напрежени­ето – то се подчинява на Любовта, не на магне­тизма. Естествено, оставането на някого при ня­кого или някъде също се подчинява на велики закони: живото същество умее и да се махне, защото също има гравитация, ускорение. Съществата, създани­ята с еднùна, се разпознават по това, че само тан­цуват едни около други, понякога се сливат и раж­дат, но винаги продължават по пътя си, за да се приближат към нови звезди и вселени. По-женстве­ните се огор-чават, когато почне отдалечаването; самците почват да съдят, но и двата вида рано или късно се окопитват. Тези, които остават "вечно да скърбят" или таят пожизнена омраза и осъждение, много миришат на ръжда, на старо желязо от гроб­ницата. Те или са прилепени докрай, или докрай ги няма – Танцът и Несигурността не ги касаят.

         И така, не смесвайте скръбните с огорчените; не мислете, че Правдата създава прокурори. Скръбен е Исус, защото не мисли за Себе Си - мъчно му е до смърт за другите: какво ги чака. Знае колко ужасно е да се живее в перманентен егоизъм – в постоянна мисъл за близките и за себе си. Знае как се заема Съдбата с всеки един егоист, който се огорчава или съди на всяка крачка.

Често осъждането не е от егоизъм, но от гор­дост, самомнение, себизъм – гангрена на духа. Не че духът има гангрени, това е невъзможно, но липсата на прошка и приласкаване прилича външно на ганг­рена – кухина в атмическото тяло, изпълнена още с мрак. Размирисването на душата също не е разми­рисване в прекия смисъл на думата – душата е бла­гоуханна и безсмъртна. Но когато един човек или ан­гел се огорчи, той образува отдръпване на душата и свиване, понякога до точка – край на "душа, обширна като Вселената"... Този вид женски егоизъм, незави­симо от пола, създава мигновен вакуум в ясновселе­ната и тогава милостта към другия изчезва. Явява се милост към себе си - гадно и миризливо чувство за лична онеправданост, животинско самосъжаление. Ясновидецът вижда това и в краската на аурата – тя не е краска, а мътилка. Така че животинското, адското в живота на обикновените хора с още нео­формени лица и черепи се простира между два бряга: обидата и отмъщението. Невъзможно е да прег­лътне реплика, да не дири своето право, да не онеп­равдава... правдообразно. Моменталната снимка не потъва, а веднага се копира в голям размер и се на­вира в лицето на "виновния" – демек, "засегнат съм!"... С педагозите е по-лошо: там егото е прикрито под три слоя и не мирише, но лъщи.

         Една от формите на егоизма и самомнението, когато са сключили адски брак у някого, е мигнове­ната отрицателна реплика, независимо от случая. Жаждата да отрече, да каже "ама", "но" или "не" е тъй неустоима, че почва да прави бръчка между веждите, сваля клепачите отвън надолу. Такъв контрира не само другите, но и себе си, Бога в себе си. Живее в постоянен ад, но има шанс да излезе от него – има монада.

 Безразличието не спори, то се отстранява. Държи дистанция. Постоянната дистанция или пос­тоянното прилепяне са наистина съмнителни – гла­вен симптом за треньор, не за жив човек. Треньорите на ада сега до един са в човешки форми, почти не ос­танаха вече в астрала. Така че бъдете щастливи, когато някой ви крещи или ви пребива от бой – почти винаги той е с душа. Когато му омръзне да е в ада, точно толкова горещо и ще ви обича: без прилепяне. Прилепянето не е обич – в него няма мисъл за сво­бода. Когато разнотълкуването на един факт доведе до взаимна болка, говорим за садизъм и мазохизъм – размяна на реплики.

Да оправдаваш другия при всички положения; да оставяш свободен другия от време на време; да го приласкаваш най-нежно и пламенно, когато Бог е ре­къл – ето Ритъмът на Обичта и Безсмъртието! А когато Бог е решил, че витката е станала по-голяма и някой трябва да излезе на нова орбита, обичащият го пуска с радост и душата му почва да пее! Той знае, че това е сливане завинаги. Когато любимият из­чезне задълго или за цял живот и ние не реагираме като ищец или прокурор, душите ни се съединяват във всичките горни 48 измерения и ставаме с него едно цяло. Повече никога няма да се разделим! Във всяко следващо кътче на универсума Бог няма да за­къснее да ни срещне пак и физически, защото имаме Безсмъртието - Благодарността за Мига.

         Защото няма нищо по-велико в Христовото Уче­ние и Христовите души от това: "Ако не погубиш душата си, няма да я намериш". Да! Да погубиш чес­толюбието и самомнението си, презумпцията за об­винявяне! И душата си – безмъртната си монада - трябва да си готов да отдадеш на Бога и на ближ­ния; да слезеш в ада, ако трябва; да се откажеш от мнението си и "спасението" си. За това са необхо­дими само две стъпки: край на огорчението, край на осъждането! Край на самомнението, наречено "педа­гогика".

         Вместо горчилки, да раздаваме сладост и бла­гост на ближните! Да се правим на слепци от ока­тост! Да раздаваме като големи извори сладост и благост и на неближните, защото неближният на Земята е ближен на Небето – във всичките останали 48 измерения. Ближният на Земята, по правило, не можем да го намерим на Небето – горчилките и тес­лите с пироните пречат. Теслите и пироните са безразличните – като си свърши работата Съдбата с тях, като служебни инструменти, отива и ги зах­върля в склада. Вече не ги подрежда, не ги точи – свърши се това време. Тяхната участ са паяжините; но не скърбете – и в мазето те ще си останат без­различни. Ако крайно много ви е било мъчно за някой пирон или някоя тесла в човешка форма, може да имате шанс: когато дойде Денят, част от стопил­ката може да влезе в някое живо същество. Така най-после ще се допрете до онзи, който не е искал да се допира... Но не бързайте – това не е искра, тесто е. Ако някой харесва тесто - негов вкус... По-важно е кой ще ви подаде питката, кой ще я разчупи, когато е готова. Важното е, че ви я подава предишният безразли­чен, като вече жива субстанция – "питка". Безразлич­ният нито иска, нито може да пита – той няма нужда от щастие и еволюция.

         А сега – благодаря че приехте малкото, понеже то ви се дàде от души с искра Божия – добри хора. Такова "малко" пуска кълн, пораства. Хората с мно­гото, които не ви подадоха ръка (или нещо още по-лошо), не са виновни: вини в този свят няма. И те изпълня­ват волята Божия: отдалечават се, за да поемете по нов път. Важното е някой да се отдалечава или да се приближава. Който дебне да е на постоянна дис­танция от нас, за да не се срещнем случайно, или да е прилепен без отлепяне – от него се бойте. Хората със стъклените очи са най-страшни, но и те не са виновни: нима трионът или тестото са одушевени? Проблемът си е в нас, ако сме се влюбили в такива.

         Благодаря и за разбирането – за това, че не ми искате повече "фундаментални" осияния... Отдавна живеете – денем и нощем – в Школата на Живота, където всеки миг е фундаментален. А във вечнос­тите, заключени между тия славни мигове, вече мнозина от вас живеят и в рая на Земята, защото той е Миг и Избор. Вечността е миг, Раят е Избор, а Царството Божие е живот за всички.

http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/10/117720020405.html

 

Из "Молитвена хранилница"

Формула

Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота.

Размишление

Казано е, че чистите по сърце ще видят Бога. А когато видиш Бога, всичко ще придобиеш.

Вярата, турена в чистотата, това е вече една реалност.

Мистицизмът е стремежът на човешката душа към чистотата.

Когато имаш любов към Бога, ти си чист.

При чистотата човек влиза в общение с духовния свят. Чистотата е условие за това. Ако човек е чист, идва Духът и става кръщението.

Окултната школа на пророците:
http://petardanov.com/index.php/topic/15854-окултната-школа-на-пророците/#gsc.tab=0

Писателят, мислител и езотерик - Елеазар Хараш, в интервю за Borislav Borisov, Портал 12 / Portal12.bg , 15-и Юни, Варна.Фокус - Атлантида, Мистерията на Христос, автентичното християнство, Мисията на България, Пратениците на Бог - Богомилите, Какво е Бог, Какво е в ядрото на Вселената?.., Словото на Учителя Беинса Дуно и още:
 

 

Редактирано 20 юли 20169 г. от mecholari (преглед на промените)

Учителя Беинса Дуно: за злото и погрешките

Не питай защо съществува злото, но питай защо си го допуснал в себе си. След това не се мъчи да го изхвърлиш или да се бориш с него, но погрижи се да го ограничиш.

Не давай възможност на злото в тебе да се шири. Обаче речеш ли да се бориш с него, то ще те победи. То е силен, умен противник, мъчно ще се справиш с него. И злото има право да съществува, както и доброто. Важно е да не се дават условия на злото да се проявява. Някой се оплаква, че като сложил крака си в циментовата каша, втвърдил се и не могъл да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие, и търси вината в онзи, който направил кашата. Вината не е нито в онзи, който направил цимента, нито в онзи, който направил кашата. Вината е в тебе. Защо влезе в кашата? Ти трябваше да бъдеш внимателен, да не стъпваш там. В живота циментът има практическо приложение. Вместо да пренасяш големи блокове от едно място на друго, по-добре счукай суровите камъни на прах, опечи ги в специална пещ и ги продавай като цимент за строеж. А ти, който минаваш край постройката, внимавай да не загазиш в някоя каша. – Защо огрубяват ръцете на онези, които работят с цимента? Не може ли да не става това? – Не може. Естеството на цимента е такова. Който работи с него, все ще пострада, повече или по-малко. Каквито обяснения да се дават от учените за свойствата на цимента, нищо не може да ги измени. Както и да работиш с него, свойствата му остават неизменни. Щом го пипаш, ръцете ти непременно ще огрубеят. Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрешките трябва да се изправят на време. Ако сложиш ръката или крака си в цимента и го извадиш веднага, само ще се оцапаш. Ще вземеш вода и ще се измиеш. Погрешката е лесно поправима. Оставиш ли крака си 10–12 часа в циментовата каша, той ще се втвърди. Погрешката е мъчно поправима. Пак ще извадиш крака си, но ще изгубиш повече време, средства, и ще си причиниш по-големи страдания. Пазете се от погрешки! – Защо не трябва да се правят погрешки? – За да не се намерите в мъчнотии при изправянето им. Казвам: Не правете погрешки, т.е. не слагайте мислите, чувствата и желанията си в циментовата каша, да не се циментират. Не ги дръжте дълго време там, за да не се втвърдят. Ако случайно кракът ви попадне в тази каша, бързо го извадете навън и се отдалечите на няколко метра, за да бъдете свободни. И тъй, за да се справяте с противоречията, трябва да имате ясна представа за тях. Ще кажете, че всички хора грешат. – Това не оправдава никого. Една капка вода, сама по себе си, е полезна. Като падне върху растението, тя го освежава. Обаче, ако милиони капки паднат върху растението, те могат да го удавят. Тъй щото, ако един човек греши, неговата погрешка не е опасна; ако всички хора грешат, ще си пакостят едни на други. Погрешките им ще образуват морета и океани, в които цялото човечество може да се удави.

…

Ще кажете, че човек е дете в живота, не може да се обвинява за погрешките си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдаваш човека, това значи да му направиш временна услуга. После той сам трябва да свърши работата си. Следователно не се оправдавай за погрешките си, защото, рано или късно, ти трябва да ги изправиш. Нещата могат да се отложат за известно време, но не могат да се избегнат завинаги.

…

Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото. Как ще се бориш с една стохилядна армия, добре въоръжена и обучена? Ти излизаш сам срещу толкова хиляди души, които всеки момент ще те унищожат, и нищо няма да остане от тебе. Колкото можеш да се бориш със злото, толкова и със стохилядната армия. Не предприемай работи, които не са по твоите сили. Не е позволено на човека да се бори със злото. За предпочитане е да се свържеш с тези сто хиляди души чрез доброто, отколкото със злото. Голяма сила е злото. Ако искаш да воюваш, бори се с греха, със слабостите и пороците в себе си, а не със злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господар на злото, а слуга – на доброто. Познай злото, без да се свързваш с него.

…

Да се бориш със злото, това е все едно да се бориш с целия свят. Можеш ли да издържиш тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно: не може да издържи на топлината на Любовта. Единственото нещо, което може да ви запази от злото, това е топлината на Любовта. Тя е щитът, с който можете да се браните. Най-малката топлина на Любовта е в състояние да ви запази от злото. То бяга от нея като от чума. Значи единственият неприятел на злото е топлината на Любовта. Как трябва да се прояви и запази топлината на Любовта? За това има правила, но те са колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можеш да носиш. Често хората се запитват как може да се спаси светът. – Това не е работа на хората. Който е създал света, Той има грижа за него. При това светът не се нуждае от спасяване. Ако трябва някой да се спасява, това е човекът. Въпреки това ние не се занимаваме със сегашното състояние на човека.

 

 

Откъси от „Топлината на Любовта„, беседа от Учителя, държана на 12 януари 1936 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

 

http://www.zdravjivot.org/10949/учителя-за-злото-и-погрешките/

 

Каквато храна употебява човек, такива качества придобива. (Беинса Дуно)

Този псевдоучител всички ще Ви докара да сте клиенти на психиатрични клиники!     Спасявайте се и за нищо не му вярвайте на този абсолютно самодоказан психопат и идиот!

Редактирано 30 юли 20169 г. от attj (преглед на промените)