Не съм изследвал Дънов, но тези, които го цитират, не е лошо първо да проверяват достоверността на цитатите, които публикуват. Защото ми се струва, че доста от фразите, които му се приписват (както, впрочем, и на ред други личности), изобщо не са изричани от него. Но така е днес - някой профан изважда от нейде си цитат, добавя името на някоя актуална личност, и ей ви поредната "мъдрост".

Редактирано 30 април 201610 г. от Кондьо (преглед на промените)

"Аз съжалявам един народ, който има криви хора...Всички трябва да бъдат хора на любовта. Това е патриотизъм. Другото е кудкудякане...Не се лъжете да мислите, че има още време. Всички трябва да бъдете честни, справедливи. Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи..Повдигането на българския народ зависи изключително от духовно издигнатите му хора. Ако те дружно заработят за него, и той ще се повдигне.Ако не заработят, други ще свършат неговата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред невидимия свят за неизпълнение на своята длъжност...Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високодуховни хора.Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представляват ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасителите както на своя народ, така и на цялото човечество...Трябва да се проповядва, че славата на един народ или на една държава зависи от добрите, от благородните хора в нея.Величието на всички народи седи в душите на техните велики хора. Величието на един народ седи в сплотяването на всички хора в този народ..
Всеки народ, който е гонил избраниците, които Бог е изпратил, няма бъдеще.И всеки,койта гони хубавите мисли,чувства и постъпки, няма бъдеще.
На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие."
 

Петър Дънов - Енциклопедичен речник

За космичното възкресение:

 

"Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, а по специфичен начин."

Учителят Петър Дънов

Бог е Бог на силните, на добрите, на чистите по сърце.

Из "Молитвена хранилница"

на ‎4‎/‎30‎/‎2016 at 5:14, Кондьо написа:

Не съм изследвал Дънов, но тези, които го цитират, не е лошо първо да проверяват достоверността на цитатите, които публикуват. Защото ми се струва, че доста от фразите, които му се приписват (както, впрочем, и на ред други личности), изобщо не са изричани от него. Но така е днес - някой профан изважда от нейде си цитат, добавя името на някоя актуална личност, и ей ви поредната "мъдрост".

Един текст от Григорий Ватан, който коствено отговаря на въпросите, които повдигаш:

"

ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

 (селекция тип 1: фундаментална)

 26.VІІ - 6.VІІІ. 2006 г.

 

Тези файлове с избрани цитати по томове от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов: -1864-1944 г.- България) съдържат мисли, които почти никога не се включват в преписи и книги с извадки от беседите, в разговори или при преводи на чужди езици. Определени сили използват именно такива “последователи” и съставители, които цитират рядко или не цитират никога и в никакъв случай не биха избрали мисли като избраните тук, въпреки че ги има не само в неиздадените, но и в отпечатаните томове. Обратно, те виждат и цитират само това, което Той е казал на отделни хора при особени случаи, било в общите беседи или при групови и лични разговори. Макар че то важи само за конкретния човек, цитиращите извеждат от такива частни мисли универсални, догматични и заплашителни правила за всички. Именно затова Той споделя на едно място, че не всички са родени от Бога и че половината от хората в Братството са дошли от черната ложа - ще ги разпознаем по това, че ни занимават с “единствено правите истини” – техните собствени и прокараните от тъмните сили, но подковани с отломки от Слово Божие.

 Дебело подчертаваме, че сегашният труд в никакъв случай и по никакъв начин не може да замести четенето и изучаването на оригиналните беседи – то е единственият извор на най-пълно въздействие и оптимална истинност. Напротив, както всяка селекция, той е ярко субективен и отразява нивото на еволюция и проблемите на съставителя в момента. Известно е, че сам дяволът се занимава най-охотно с редактиране на свещени писания - не само чрез задраскване, изменяне и добавяне, но и чрез избиране, композиране и тълкуване на оригинални фрагменти, за да нанесе смъртоносен удар върху някое божествено учение и почитателите му, които не пият от извора. В други случаи обаче това не е дяволско дело, а законен и вдъхновен труд на последователи, които осмислят по този начин живота си и изпълняват главната “домашна работа” на ученика – щастието да правят извадки от Словото Божие по свой избор. Учителят постоянно насърчава този вид изследване и проучване на Словото - разбира се, след необходимостта от обстойно запознаване с цялата оригинална лекция или беседа.

 Други видове обработки са анотацията, конспектът, рефератът, компилацията, темата, есето, речниците, преводът и много други класически и некласически форми. Те са неизбежни и “задължителни” за изследователя, който е избрал това за свое призвание за смисъл на живота си. Днес човек не може да се нарече “българин”, ако няма положително, действено и ангажирано отношение по този въпрос.

 Тъй или иначе, по инициатива на Учителя и с Неговото горещо одобрение, досега са се натрупали хиляди индивидуални комплекти и много публикации с извадки от Словото Му, не само на български. Те са, повече или по-малко, автентични, субективни или академични. Автентичността често страда при дешифровката на стенограмата или преписа, при волното редактиране на нечетливите и нелогични места в ръкописа, но субективността на подбора засега е неизбежна. Академизмът на обработката изисква кристална коректност, ясен критерий, пълнота и научна структура, както и препратки, каквито липсват в повечето тетрадки на последователите с непретенциозно образование. Но ако се публикуваха академично или фототипно, машинописните дешифровки на беседите на Учителя щяха да бъдат абсолютно нечетивни. Той е преценил, че редактирането им от ученици в настоящата епоха е неизбежно.

 Въпреки всичко, всеки подобен труд е безценен за личната еволюция на ученика, но може да бъде полезен и за другите - не само за изучаване на неговото индивидуално развитие и проблемите му, но и като източник на информация. По времето, когато беседите бяха инкриминирани и се изземваха от властите, често такива извадки и преписи бяха душеспасителни за мнозина от нас, въпреки всички рискове и недостатъци при този род работа. Те играят значителна роля и за приятелите чужденци, тъй като превеждането на цялостни беседи е трудна и обемна работа, за която се искат още много десетилетия; а освен това, сам Учителят не препоръчва превеждане на всички беседи, особено на Младежкия клас. Въпреки че са Слово Божие, българските беседи са съобразени с нивото и манталитета на българите, на славяните, на "бялата раса" и отчасти на някои други групи народи – това винаги го има в Словото и Делото на един Миров Учител, при всяко Негово телесно идване на Земята. Ето защо, сам Той насърчава адаптираните обработки и издания, съобразени с естеството на даден народ и дадено време. На един свой ученик Той е казал: “Ако проповядвах на запад, беседите ми щяха да бъдат поне два пъти по-кратки”. И това е най-малкото - Той би структурирал Словото и Делото Си по съвършено други начини. Това обаче не означава, че всяка дума и буква от българските Му беседи и лекции до края на 1944 г. не са Слово Божие, колкото и трудности да е имало при стенографирането и дешифрирането. Небето знае предварително за този проблем, датиращ от най-дълбока древност, но рискува да допуска редактирано, зле редактирано или нередактирано Слово, понеже то има и положителен ефект – проверка на интуицията.

 Правейки извадки, ние – всеки един от Неговите изследователи, за които това е уникално Слово Божие и храна за душата за през следващите 4000 години, - си мислим, че откриваме именно ония фундаментални мисли, всяка от които съкращава човешката еволюция с 25 хиляди години, както е казал сам Той. Доколко попадаме именно на тях е въпрос, но все трябва да сме “уцелили” някои. Без контекст цитирането е опасно, но в повечето случаи мисълта е вярна и самостойна и в преписания вид. В бъдеще ще изготвим и издания с подборки в контекст. Според науката “словометрия”, това повишава словосилата с множество “индове” (мерна единица за сила на Слово Божие).

 За спецификата на беседите като Слово Божие, за разлика от всички останали текстове в историята на човечество, е говорено не малко както в самите беседи, така и от неговите изследователи. Тук не е мястото да се отваря тази тема, понеже тя е обект на пълното издание на беседите, а не на селекциите. Във всеки случай, нито един от дори най-гениалните религиозни или окултни структурирани трудове днес и в цялата история на човечеството няма и не е възможно да има силата и познавателната стойност на оригиналното Слово Божие. То е недостъпно за претенциозните догматици и интелектуалци, защото съдържа защита и самозащита чрез специалния си стил. “Мъдри" и "умни”, които не са ученици, които не са страдали дълго и дълбоко през вековете и не са станали като децата, няма да преминат през мрежите му от уловки, предназначени да отблъскват зелените и гордите.

 В същото време ние знаем, че най-напреднали Учители и адепти, пришълци от Космоса и същества от всички духовни и божествени вселени чакат “на опашка”, понякога милиарди години, за да имат шанса да се докоснат до Живо Слово Божие. Те не могат да направят нито крачка напред в еволюцията си, ако нямат достъп до звук или буквичка Слово. Те разчитат на четящите, изучаващите Словото в някой свят, ако не са допуснати да видят и чуят директно Учителя, когато лее лично Слово Божие в дадена епоха, на дадено място. Прекият контакт с Него е най-сложното нещо, въпрос на едно много високо посвещение. Това че явяването Му в даден народ и епоха е общодостъпно, ни най-малко не значи, че някой може да прекрачи границите, които Той е поставил за получаване на висшите посвещения. Тази недостъпност на Учителя важи даже за най-върховните божества, дори за елохимите. Влизането в Бога е възможно само през Неговото последно творение – Човека. Учителят стриктно спазва и прокарва закона за приоритета на Учениците: при всички случаи, само истинският Ученик е трамплин или вход за изкачване до Учителя. Никой не може да се докосне до Него, ако не е представен от Ученик. В този смисъл, ако някой изучава Словото и споделя Делото и Живота чрез Ученик, той има шансове да се озове в Бога много по-бързо и качествено, отколкото чрез интелектуалци, гении, светии, самозванци или самодейно. Това не нарушава основния закон за директния контакт на човешката душа с Бога без посредници, но за да се стигне дотам, в повечето случаи е нужно многовековно и смирено обучение при напреднали Ученици. Именно тогава – чрез Учителя, Учителите, Учениците и любимите Птици от Ятото - става възможно преминаването от спирална във вертикална еволюция.

 Всички ние изучаваме не само оригиналните беседи, оригиналното Слово Божие, но и техните най-разнообразни интерпретации от страна на достойните Ученици, защото сме създадени от Бога на хармонични групи и никой не може да вземе по-висока октава без личен пример на Ученик и школовка при него. Всичко останало е тщеславие, самодейност или съзнателна вражеска дейност. Всички, които се появяват в Братството, за да правят впечатление, нямат ни най-малкото желание да бъдат ученици. Под прикритието на представата, че “Учителят си е заминал”, те развяват милион самодейности като фойерверки или на жалки и смешни нива. Понякога те са много “умни” и дори писатели, професори, гении, медиуми и ясновидци, но от жаждата за ученичество при тях няма и следа. Те гонят собствените си изяви и интерпретации - вслушване и сътрудничество при тях не съществува. Те си представят, че ти трябва да бъдеш в ТЯХНАТА система и инициативи, а не те в нечия чужда. Като им дадеш бисер, те го слагат настрана и се опияняват 99 на сто от собствените си озарения, понеже себето и егото при тях са доминанта. Но ние трябва да ги разбираме и да общуваме с тях приятелски и толерантно, понеже повече те не могат.

 В Небето има наука за ефективността и истинността на интерпретациите. Всеки тълковател на Живо Слово Божие получава точна оценка за истинността и силата на своите речи и творения, интерпретиращи Слово Божие. Тъй като всяко от тях е ярко индивидуално, понякога уникално и гениално, чрез едно творение на Ученик лесно се стига също тъй директно до Бога, както и чрез Оригиналното Слово Божие, дошло от Учителя. Ученикът постепенно започва да може това, което може и Учителят. В противен случай, всяко учителство и ученичество биха били фалшиви или излишни. За мнозина това може да прозвучи абсурдно, но е така. Бащата няма да е Баща и Учителят – Учител, ако не може да изпитва и дарява щастието да сме равнобожествени. В този смисъл, дори един нов вариант на Словото или даже един труд с извадки може да е равен по сила и мощ на една оригинална беседа и даже по-мощен в определени случаи, защото никой друг, освен сам Бог, не работи в нас и чрез нас; и понеже Слово, протекло устно, е по-силно от едно невярно или вяло четене на "класическо Слово", където хората заспиват. Това не е гордост и самоопиянение, но факт. Който не обича Божественото в съученика и инструкторите си и не го намира за уникално и достойно за изучаване веднага след изучаването на Словото и Делото на Майстора и даже съвместно с него, той не може да бъде любимец на Бога, не е сигурно дали е роден от Него. Най-малкото – не е от Ятото на точно този Учител, Който за нас е Учителят. Ето защо истинският възлюбен и ученик на Бога, детето, родено от Него, обича своите братя и сестри, както ги обича Баща ни. Вярата му в тях и съвпадението на интерпретациите му с техните, по същество са точно толкова истинни, колкото и трогателни. Не е съвсем сигурно дали оспорваме концепциите на разномислещия поради жажда за истина и от разум, или от гордост, от его, от нагон за противоречене. За приятеля от Ятото е велика радост и щастие да чува гласа на Баща си и през душите и сърцата на сестрите и братята си, понеже Бог е навсякъде и всички ние сме едно цяло. През творението на едно от децата на Бога, чрез единението с него в Слово, Дело и Живот ние попадаме в още една неизбродна, уникална вселена, създадена само от това дете. Та нали това е преди всичко още една неповторима форма на съществуване на Бога, а не самото същество, което виждат очите ни! Отказвайки да изучаваме и съпреживяваме душите на създанията на Бога, да им сътрудничим, ние се отказваме от самото НЕГОВО изучаване в безбройните Му форми и вариации.

 Разбира се, кристалността на Истината е най-голяма в Учителя, но това не значи, че тя не може да бъде кристална понякога и в клетките Му. Просто се иска повече любов и повече труд, за да я разбулим, защото в частите тя е още завоалирана. Изучавайки вселените на частите, обменяйки се с тях, ние растем постепенно към Обема на Бога. В нашата терминология това се нарича "Космична Любов и Мирова Обич" – развитие на УНИВЕРСАЛНОТО Съзнание. С класически думи го е изразил най-точно пак сам Учителят, преди 2000 години: "И няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятеля си!" Приятелството, казва Той днес, е по-високо от Братството, то е една бъдеща епоха.

 

Представеният тип подборки на мисли от Словото Божие се нарича “фундаментално-субективен”, понеже точно същите мисли и същия набор от мисли и интерпретации не е правил и няма да направи никога никой друг. Нещо повече - всеки от нас открива и избира, изважда съвсем различни мисли от един и същ том, от една и съща беседа на Учителя, когато минат няколко години или десетилетия. Човек еволюира непрестанно. Направо е изумително как ние не сме видели дадена Негова мисъл, когато сме чели беседата първия, втория или третия път през няколко години! Ние се чудим “с голямо учудване” на много хора от братството, с които се познаваме от години и десетки години и виждаме, че те не са еволюирали ни на йота в дадени отношения – сякаш не четат едни и същи беседи с нас. Обяснението е просто: когато човек не иска или не може да види дадена истина, той просто не я вижда и в оригиналния текста; нещо по-лошо – и да я прочете, дава ù автоматично превратно, традиционно тълкуване, произтичащо от неговото възпитание и нивото му на еволюция. Именно затова наблюдаваме тия странни характерови и физически деформации у хора, които четат беседи, играят паневритмии, посрещат изгреви и се молят пред очите ни половин век и повече; ходят редовно на Рила и по планините, правят упражнения, не ядат месо и са усвоили още стотици външни форме на Учението, но не реализират никаква еволюция в разбирането на фундаментални положения в Учението и съответно във взаимоотношенията си с околните.

 Фундаментално-субективната селекция на мисли от Словото Божие е “задължителна” домашна работа на ученика за цял живот – не по задължение, а от дълбока вътрешна необходимост, която за него е животоспасителна. Това е един от 144-те предмета за Първо Посвещение. Всяко от Десетте Посвещения има по толкова. Всяка отделна домашна работа от този тип може да бъде спасителна и за други ученици, но може да бъде и опасна. Словото съзнателно е направило много мисли в беседите видими за нас, а невидими - за други. И когато ние изваждаме и комплектуваме “огнени” мисли от Учителя, представляващи барут, динамит, ядрен потенциал, те могат да бъдат опасни за някои хора, ако те ги разберат ясно в действителния им вид. Някои може да отидат и в психиатрията; какво ли не би могло да се случи! Възможно е да се отчаят от себе си, виждайки, че един цял живот досега е отишъл напразно – разбирали са основни положения от Словото както дяволът чете евангелието; или поне както са ги разбирали баба им, дядо им, прадядо им, комшията или някой авторитет от “Братството” или от света.

 В отделни случаи, селекция тип 1 на даден ученик може да бъде спасителна и за някой друг - да го излекува, подмлади, възкреси; да му помогне да завърши еволюцията си за една секунда! Това става най-добре чрез четене и прилагане на книгите с оригиналното Слово Божие, а не на извадки, но само ако ученикът е извънредно напреднал и не тълкува всяка дума превратно. В други случаи извадките на едного, които за друг са били до даден момент напълно невидими в оригиналните томове, могат да изиграят фундаментална роля за другия. Има хора, които буквално са спасили живота ни и психиката ни именно по този начин! Странно: един и същ цитат, предаван от двама последователя на Учителя, които са били в най-вътрешните Му класове десетки години и са слушали едни и същи беседи, били са в Специалния клас, днес тълкуват този цитат по два коренно противоположни начина! Така че ние сме не само възхитени от грамадния обем на разнотълкованията, но можем да станем и жертва някому, комуто сляпо се доверяваме – тъй самите Христови апостоли и светците, отците, църковните величия и авторитети са изопачили до такава степен разбирането на истината, че стават основна причина за провала на човечеството – дори за психозите, за епидемиите и за бедствията в много отношения. Самият материализъм, болестите и престъпността са тяхна сянка.

 Който чете и изучава Словото Божие в оригинал, има право и даже “пламти” да изучава и домашните работи на съучениците си. Това не е задължително – то е израз на любов, (но ако някой се откаже, горе не може да влезе в Класа нощем, нито да участвува в Полетите). Този тип работа изгражда определени висши органи и тела, които не могат да се развият по никой друг начин. Вниманието към проблемите, живота и работата на съученика от Школата и сестрата и брата от Братството е фундаментален белег за душа с искра Божия. Това е било и е основен метод на работа в самата Школа до средата на миналия век и по-късно. Ние не казваме “по време на Учителя”, защото Той е вечно тук и никога не е напускал Катедрата. Оглашените-единàци с много силно себе или его, колкото и да са талантливи, не се допускат горе или са изключени от Школата до момента, в който пак пожелаят да учат от а-б и да живеем и работим заедно. Периодичната самота, екпериментите за живот и срещи с обикновени хора, страненето от Училището и ярката ерзац-самодейност от време на време са неизбежни. Но класните полети нощем на двама или повече съученици - с излитане от едно и също място - са медът на Школата; белег за ученици от І І І ранг нагоре.

 Развиването на теми е много важен метод, въведен от Учителя. Но сам Той обяснява защо индивидуалните писмени извадки от беседите и лекциите Му са първият и най-силен начин за завършване на еволюцията и въздействие върху човечеството. Той обаче се ускорява неимоверно много чрез изучаване извадки на съученици. Най-малкото, можем да съобразяваме къде се намира някой в еволюцията си, в зависимост от това, какви мисли преписва и как ги комплектува и тълкува. Това може да бъде и начин да му се помогне, ако избягва да изважда някои мисли за сметка на други; ако редовно тълкува базални мисли по един и същ, погрешен начин.

 Селекция тип 1 е важен дял от науката и изкуството на Школата и без нея е невъзможно да се стигне до селекция тип 3 – тоталното изваждане на всички теми по тези, антитези и синтези. На семинарите по обсъждане на индивидуалните селекции тип 1 от една и съща беседа, от един и същ том, се получават блестящи резултати, особено когато всеки търси Истината над всичко и с радост е готов да изучава подборката и интерпретациите и на съучениците си.

Съвършено съзнателно, ясно и отчетливо, в заключение тук твърдим, че селекция тип 1 е не само подсъзнателна и съзнателна, но е и тенденциозна, даже "провокативна". Тя няма за цел научност и обективност, както други типове изследвания на Словото. По тази причина тук са избрани и се тълкуват целенасочено такива мисли от беседите, които са противоположни по смисъл на повечето устни или писмени цитати на хората от “Братството” - В ПОЧТИ ВСИЧКИ ИЗВЕСТНИ СЛУЧАИ ДОСЕГА, – особено в тия, които намират спонсори да се тиражират. Този вид подборка тук (категория 1) има не само информационен, но и действен смисъл - ако в досегашните монолози и издания натежава ЕДНА тенденция и с това грози прекатурването на колата, трябва да се появи контратежест от другата страна, за да не пострадат още повече хора.

 Означението “1к”, като вид селекция означава, че това е селекция тип 1 с ЛИЧНИ коментари от селектора. Тези коментари, писмени или устни (желателно е да се записват и звуково), са много благодатни за начало на диалог при колективна работа със Словото. В личните домашни работи, всеки от тези коментари може да бъде правилен или погрешен в различна степен, а за дължината им няма ограничение. Те са необходимост преди всичко за ученика-изследовател, който по този начин се опитва да изясни проблема първо за себе си, развива творческо мислене или дори избива комплекси. Неизбежно е. На когото това не се харесва, да не чете тези коментари. Но при колективна работа, когато някой греши или е едностранен, се включват и други хора и така степента на истинност в подбора на мисли и разнотълкуването им расте по експоненция.

 Работните части от цялостната бъдеща енциклопедия, първо по класове, ще бъдат подреждани автоматично по азбучен ред, както е в първия ни опит. Ще бъде проведена работа от този тип и за всеки отделен том беседи, но на този етап една работна част обхваща пет тома. Така, ако оригиналните томове на Неделния Клас са между 40 и 50 (има още неиздадени), то нашата работа "Избрани тези, антитези и синтези от Словото" ще се оформи в 4 или 5 работни части, всяка от около 400 страници. Има резон, след завършването на всяка, тя да се пусне в интернет, да се издаде и печатно, понеже ще е ценен справочник. Накрая всички файлове ще се обединят в един и ще се направи сумарно азбучно преподреждане, за да имаме пълна справка от термини и избрани цитати за Неделните беседи – общо около 4-5 хиляди страници. Когато се обработят и издадат по същия начини другите класове, първо поотделно, те ще бъдат обединени в една цялостна поредица от томове. Желателно е да се превеждат, своевременно, и на други езици.

 Настоящата Първа работна част е обработка на томовете "Голямото Благо" (Дънов, Петър Константинов. Голямото благо. Сила и Живот. Дванадесета серия (1929). Том III. София, 1936.), "Живият хляб" (Живият хляб:Неделни беседи XVI серия / I I том 1932 – 19, Хеликон`97) , "Който дойде при Мене" (Дънов, Петър Константинов, Беседи от Учителя. София, Просветен комитет, 1950), "Приготовленията на сърцето" (1933-1934 г., т.ІІ, изд."Жануа", 1998 г.) и "Условия за растене" (Печатница "Житно зърно" 1949 г.). Подборката на томовете не е хронологична, за да се докаже абсолютното съвършенство на Словото от първата до последната беседа – Словото Божие не еволюира.

 Вторият файл съдържа обработката на първата книга от следващата част с 5 тома неделни беседи – томът "Живият Господ".

 

Крайно време е някой уж знаещ да ми обясни защо тези психопати и анатемосани от православната църква псевдохристияни  трябва въобще да имат достъп да обществения живот в България ....Псевдоучителят Дънов да си гори в ада и да спре в небитието си да очаква нещо друго....Всъщност този отпадък отдавна е умрял и съвсем нищо ново не очаква....

на April 2, 2016 at 1:05, Aumi написа:

Несъвместимото според Скепс, е това, че за него като будист, съществува само Законът на причината и следствието и никакъв Бог не определя нищо, а всичко се самоопределя от нашите постъпки и действия. Будистите не приемат, че някакво висше същество определя съдбата ни.

Според закона за причинно-следствената връзка ако нашите, включвам и мисли, постъпки и действия са "правилни/добри" кармата ни ще е добра. Ако мислите и действията ни са "погрешни/зли" кармата ни ще е лоша. Но кое е правилно/добро и кое е погрешно/зло? Кой го определя кое добро и кое е зло? Човек ли? Някой човек се хвърля в огъня за да спаси друг и загива. От гледна точка на загиналия човек това никак не е добро. В крайна сметка Добро ли е или Зло? Така че, "всичко се самоопределя от нашите постъпки и действия" но Всемирните Закони = Божият План = Бог определя кои от мислите и действията ни са били добри и кои зли и в крайна сметка определя кармата ни.

Основният закон на Всемира е Любов, е казл Дънов. Малко по друг смисъл влага в думата "любов" от общоприетия.

Редактирано 2 май 201610 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 12 часа, Sleda написа:

Според закона за причинно-следствената връзка ако нашите, включвам и мисли, постъпки и действия са "правилни/добри" кармата ни ще е добра. Ако мислите и действията ни са "погрешни/зли" кармата ни ще е лоша. Но кое е правилно/добро и кое е погрешно/зло? Кой го определя кое добро и кое е зло? Човек ли? Някой човек се хвърля в огъня за да спаси друг и загива. От гледна точка на загиналия човек това никак не е добро. В крайна сметка Добро ли е или Зло? Така че, "всичко се самоопределя от нашите постъпки и действия" но Всемирните Закони = Божият План = Бог определя кои от мислите и действията ни са били добри и кои зли и в крайна сметка определя кармата ни.

Основният закон на Всемира е Любов, е казл Дънов. Малко по друг смисъл влага в думата "любов" от общоприетия.

Мисля, че Скепсис, би обяснил много по-добре как стоят нещата от гледна точка на Будизма и въз основа на какво се определя кое е добро и кое не, кое е правилно и кое не и т.н.

Аз съм само един симпатизант на Будизма, без претенции, че го следвам. Не следвам нито една религиозна система, само търся най-логичните истини във всяка една от тях.
Във всички религиозни системи има общи неща, и най-важното от тях е да не вредиш на другите, така както не искаш да ти вредят на теб.
Самият Буда, както и всички останали духовни учители, са достигнали до неписаните и вечни истини за морала, които са записани в съвестта на всеки един отделен индивид.
Буда надълго и нашироко е обяснил в своето учение, кои действия са добри и кои  не, съответно кои действия носят добра Карма и кои не.

 

преди 7 часа, Aumi написа:

Мисля, че Скепсис, би обяснил много по-добре как стоят нещата от гледна точка на Будизма и въз основа на какво се определя кое е добро и кое не, кое е правилно и кое не и т.н.

Аз съм само един симпатизант на Будизма, без претенции, че го следвам. Не следвам нито една религиозна система, само търся най-логичните истини във всяка една от тях.
Във всички религиозни системи има общи неща, и най-важното от тях е да не вредиш на другите, така както не искаш да ти вредят на теб.
Самият Буда, както и всички останали духовни учители, са достигнали до неписаните и вечни истини за морала, които са записани в съвестта на всеки един отделен индивид.
Буда надълго и нашироко е обяснил в своето учение, кои действия са добри и кои  не, съответно кои действия носят добра Карма и кои не.

 

Темата е за Учителя Петър Дънов. Вечните истини за доброто и злото са записани в съвестта на всеки човек (не е съвсем вярно, че са неписани, има ги в Библията, например) но не са създадени в хода на физическата еволюция на човешкия род т.е не са създадени от човек. Според Дарвиновата теория в борбата за оцеляване принципът е такъв, че оцелява най-силния за да предаде качествата си на потомството и така всяко следващо поколение да е по-съвършено, грубо казано.  При хората не е така, понякога по-силния следвайки съвестта си, загива за да спаси по-слабия. Човеците имат съвест, която противоречи на законите на физическата еволюция.

преди 17 минути, Sleda написа:

Темата е за Учителя Петър Дънов. Вечните истини за доброто и злото са записани в съвестта на всеки човек (не е съвсем вярно, че са неписани, има ги в Библията, например) но не са създадени в хода на физическата еволюция на човешкия род т.е не са създадени от човек. Според Дарвиновата теория в борбата за оцеляване принципът е такъв, че оцелява най-силния за да предаде качествата си на потомството и така всяко следващо поколение да е по-съвършено, грубо казано.  При хората не е така, понякога по-силния следвайки съвестта си, загива за да спаси по-слабия. Човеците имат съвест, която противоречи на законите на физическата еволюция.

Да, но първо моралът е записан в съвестта. Дори и животните имат морал, въпреки че нямат писани закони.
А писането наистина е присъщо единствено на хората.

Моралът и принципите са изкуствени методи, чрез които власт-имащите забраняват на свободомислещите да правят неща, които те самите не могат, или не смеят.

Много мразя когато някой започне да размахва морала си като среден пръст. 

Редактирано 3 май 201610 г. от zemonti (преглед на промените)

 

Моралът е система от правила, която разграничава доброто от злото, правилното от грешното. И да ти харесва и да не ти харесва, всички сме подвластни на тази система и е невъзможно да живеем без нея.

преди 9 минути, Aumi написа:

 

Моралът е система от правила, която разграничава доброто от злото, правилното от грешното. И да ти харесва и да не ти харесва, всички сме подвластни на тази система и е невъзможно да живеем без нея.

Абсолютно съм несъгласен, че моралът се изчерпва само с "добро и зло". Моралистите се опитват да определят границите в сивата зона между тях. Не само кражба/дар, убийство/любов и подобни крайности.

Примери: от гледна точка на една възрастна жена, омъжила се на млади години е лесно да обяви за "неморално" поведението на дъщеря си, която на 25 години продължава да спи с различни мъже.

От гледна точка на дърт работодател е неморално да се пиянства и купонясва, защото това се отразява на работоспособността. Че даже и на присъствието в понеделник. 

От гледна точка на църквата най-голямото престъпление е богохулството,  предимно защото разклаща основите на вярата (от която зависят църковните приходи).

 

Никой не е казал, че моралът се изчерпва и приключва само с понятията добро и зло, въпреки че всичко се върти около тези понятия, които са субективни категории. Но както казах по-горе, основната добродетел на всички времена е да не правиш на другите това, което не искаш да ти правят на теб.

преди 1 час, Aumi написа:

Да, но първо моралът е записан в съвестта. Дори и животните имат морал, въпреки че нямат писани закони.
А писането наистина е присъщо единствено на хората.

Записан е първо в съвестта защото това е всъщност Всемирния Закон на "Любовта". Само в човек, който е вътреживеещ в тела-носители Дух. При животните го има само в в мнооого редки случаи, при животни които живеят близо до човек, съвест със сигурност нямат. 

При човека на по-предна позиция вече излиза законът за жертвата.

преди 1 час, Aumi написа:

Но както казах по-горе, основната добродетел на всички времена е да не правиш на другите това, което не искаш да ти правят на теб.

Това хубаво, но май го пишеш с цел отклоняване на дискусията от "морала".

 

След като последните поколения масово се преориентират от религия към наука (с мизерна част активно практикуващи и двете) активните МОРАЛНИ съвкупности остават семействата, фирмите и държавите с тяхната армия. 

Семейният морал също е слаб, имайки впредвид, че днес е рядкост зрели братя/сестри/деца/родители да живеят дълго заедно под един покрив.

Фирменият морал е цяла наука (HR) с цел максимална мотивация при минимално заплащане. Тя е пълна противоположност на цитираното от теб горе.

Военният морал още по-антихуманен. Използвайки стари политически трикове се насажда национализъм с цел поляризиране на чувствата - "Обичай родината и мрази този когото ти посочим за враг!" Бъди готов да умреш за партията/царя/вожда...

Редактирано 3 май 201610 г. от zemonti (преглед на промените)

Темата за морала е много обширна, а тази е за Дънов и ако искаме да разискваме морала, за целта трябва да отворим тема в подходящия раздел.

Учителя за морала

Цитат

1. Моралните чувства.

Моралните  чувства са: Съвест, Милосърдие, Вяра, Надежда, Твърдост и Любов към Бог.

Вие може да наблюдавате какъв е центъра на милосърдието у всички милосърдни хора, който се намира отгоре на човешката глава.

Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.  Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката сравнение с тази на човека. У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.  

Spoiler

Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити. – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.  

Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост,  чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така  буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща, глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.  

Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.  Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.  

Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“  

Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.  

Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.  

Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.

И тъй, ще приложите морала Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?

В Природата има разрушителни сили, които действат и върху сърцето, и върху ума. Много ваши желания имат характер на бомба. Много ваши мисли могат да имат същия разрушителен характер. Ако вие бутате такова едно желание, ще бъдете тъй внимателни, както един техник бута една бомба – тя съдържа пироксилин, не трябва да я бутате. Който е взел тази бомба, да я изнесе надалеч, на два километра, и там да я остави. Заминете си, не човъркайте това желание! Имате някоя лоша мисъл – не я човъркайте! Това, което казва Христос: „Не противи се злому“, подразбира: не изследвай, не човъркай злото. Вие трябва да имате всичкото знание, за да можете да боравите с всяко зло.

Затова обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонират с нея. Защото по някой път може да се зароди в душата ви едно вътрешно разколебаване, раздвояване, съмнение, недоволство. Те ще дойдат, но тогава вие ще си създадете работа – ще работите. Те сами по себе си ще дойдат – и при най-големите мъчнотии, и при най-благоприятните условия. Следователно в такива моменти – при едно недоволство от живота – вие трябва да имате Светлина. Вие трябва да имате едно упътване, за да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в Природата могат да бъдат и за ваше добро. Трябва да знаете, че външният свят няма да ви посрещне с венци, никого не посрещат тъй. Или пък вие се обидите, разсърдите се нещо. Питам: в такъв случай какво трябва да правите? Задайте си въпроса: откъде черпя аз тия знания, че хората са лоши, че няма правда в света и т. н.? Каква е моята  Ако всичко е илюзия, значи имате една мярка, с която мерите нещата. Коя е тази мярка? – Вие туряте за мярка себе си, с това искате да кажете: „Аз съм единственият добър човек, освен мене няма друг. Да, вие сте прави, но до вас има друг господин, който мисли също като вас.

2. Характерни черти на моралният тип.

У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва да бъде в хоризонтално положение с плоскостта на зрението, но трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип същевременно е и интелектуален тип, има отличен ум. Има изключение, но всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който се различава от ума на другите хора. После, колкото височината от ухото до края (темето) на главата е по-голяма, толкова повече е в полза на моралният тип. Има изключение, но тази височина показва интензивност на моралните чувства. Следователно важни са дължините на двете линии: от окото до ухото и от темето до ухото. Първата линия  определя силата на ума, а втората определя интензивността на моралните чувства. Челюстите на моралния тип не трябва да бъдат много издадени навън, че да образуват една крива линия. Пък и лицето не трябва да е много сплескано. Такива типове са повече пасивни, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индиферентен, той е умен, знае да направи всяко нещо точно на времето си. Ако лицето му не е добре устроено, ако скулите – изпъкналостите под очите му – са много издадени, както у китайците, тогава бузите хлътват навътре. Тая част на бузите е свързана със стомашната система – това показва разстройство в стомаха.

Широчината на скулите и на лицето въобще не трябва да е много малка. За тази широчина има известна пропорция, тя дава устойчивост на характера. Хора с тесни лица са устойчиви, а тия, с много широките лица, са много консервативни, не са прогресивни. Такъв човек, докато се установи на нещо и докато тръгне, трябва да се впрегнат девет чифта биволи. Разбира се, има и изключения. Ако при такива скули челото е построено, както у монголците, имате един консервативен тип. Бялата раса се отличава от Монголската в умствено отношение: челото на Бялата раса е добре построено, то е почти еднакво широко и в горната, и в долната си част. У Монголската раса тази част на лицето при скулите е по-широка, отколкото челото. Ако страните, скулите на лицето са издадени, това показва чувствената страна на човека. Скулите показват какви са неговите чувства, запаса, с който той разполага. От носа надолу – долната част на лицето, изразява волевия човек. Носът представлява духовния човек. От челото на човека пък съдим за неговия умствен калибър – как е развит той умствено; долната част – брадата, показва как е развита волята у човека.  

В един морален тип, като се раздели лицето на три части –чело, нос и брада, те трябва да имат еднакви размери, тия три линии трябва да бъдат еднакви. Защото ако челото е по-голямо, да кажем, че е седем сантиметра, носът – шест сантиметра, а брадата – четири сантиметра, имате един неустойчив тип. Той мисли хубаво, чувства хубаво, но щом дойде до приложение, няма го. У някои индивиди може да имате обратното: челото – четири сантиметра, носът – шест сантиметра, а брадата – седем сантиметра; значи тук преобладава влиянието на волята – този човек малко мисли, но много върши. И той, като се добере до някоя идея, права или крива, ще я приложи в живота си. Той казва: „Не ни трябва много философия в живота, но трябва да се прилага,  правилно съотношение трябва да има.

Основа има в лицето на такъв човек. Хора, у които моралните чувства не са развити, преди да се засмеят, може да са приятни, но щом се засмеят, в лицето им прозира нещо отвратително.

Друго нещо трябва да имате предвид: за да бъде една черта вярна, тя трябва да присъства едновременно на три места – на черепа, на лицето и на ръката. След това тя трябва да присъства на челото, на горната част на лицето, на скулите и на брадата. Някой път известен признак съществува само на челото; тогава той е само в потенциално състояние, съществува като възможност. Някой път се среща на брадата – то е по отношение на волята. Но когато един недъг съществува едновременно на главата, на лицето и на ръката, този човек е грешил в миналото по ум, по сърце и по воля, той е една бомба, трябва да го барате с щипци или никак да го не закачате.  

Един морален тип трябва да има най-малко тридесет и три години. От чисто окултно гледище телата, чрез които той функционира, трябва да бъдат сформирани. Този образ тук е едва в своето умствено тяло, причинното тяло още не е засегнато.  

У един морален тип веждите не могат да бъдат тъй дълги и извити надолу, веждите не трябва да слизат много надолу към ухото. Челото пък, както е нарисувано – широко, открито, съответства на един честен и откровен тип. То е чело на един справедлив човек, но това още не показва, че такъв човек в живота си има морален устой. Ушите у моралния тип трябва да имат почти същата дължина, каквато имат носът и веждите. Тук въобще, както са построени веждите, показват, че този тип до известно време ще има подем, но през известен период от живота му тия енергии ще се спуснат надолу. Тия спуснати надолу вежди са признак на остаряване. Значи след известно число години, към тридесет и петата-четиридесет и петата година в такъв човек настава една рязка промяна в мислите и стремежите му. Това ще дойде не по волята на индивида. А в моралния тип, или можем да кажем в идеалния тип, ние предполагаме, че енергиите са еднакво балансирани и във всички моменти на живота действат равномерно – смяната на пасивност и активност става равномерно. Ако надеждата е слабо развита и в човека започва да се развива едно песимистично чувство, носът почва да се изменя, да се заостря – чувствата в човека се изменят. Такъв човек става хищник спрямо себе си –постоянно се самоосъжда, натяква си. Това настроение може да бъде най- първо спрямо себе си, а после може да мине и спрямо другите – безразлично е, причините са едни и същи. Докато човек се развива, което става и в напреднала възраст, черепът му постоянно се изменя. В стари години расте повече горната част на главата: от тридесет-четиридесет-петдесет-шестдесет години се развива челото, оттам насетне се развиват моралните чувства, и то, ако човек се развива правилно. Не се ли развива правилно, на старини човек може да се вдетини и в него се създават известни капризи, той започва да преповтаря всичко, което е обичал и знаел в ранната си възраст, и не научава нищо ново. Ако искате да изработите от себе си идеен тип, трябва да се пазите да не би краят на носа ви да се заостри много, да стане много тънък. Знайте, че идеите упражняват влияние върху целия организъм, а всяка идея специално упражнява влияние не само върху съзнанието на духовния човек, но и върху разните му органи. Ако вие ставате крайни песимисти и недоволни от живота, като дойдете до крайния предел, долната част на носа ви ще се продължи, ще стане тънка и заострена като човка. За предпочитане е един широк нос, отколкото тесен. Знаете ли защо? За предпочитане е една широка река, по която може да се плува, отколкото една малка бара, която и мравките могат да преминат.

После, ако чувствата се изопачат очите почват да потъват и да се вглъбяват навътре; ако човек почне да огрубява, очите му почват да изпъкват – това става, когато се образува активна грубост. Изпъкналите очи показват и някои добри черти – такива хора са много разговорчиви.

3. Нароаботване на моралния тип вътре в нас.

Сега всички трябва да имате в себе си по един идеален тип, към който да се стремите. Те може да се различават, но всеки трябва да има в себе си един идеален тип и да работи за реализирането на този тип.

По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. Някои хора, които са действали самостоятелно, които не са имали никаква подкрепа отвън, техният характер придобива по-голяма дебелина – такава, каквато има дъбът или друго някое растение.  

На какво можете да уподобите привеждането към общ знаменател? – Опростотворяване на Живота. А опростотворяването на Живота се познава по придобиване на едно благо. В живата математика, щом приведеш всички сили към еднакъв знаменател, ти усещаш едно равновесие в себе си, едно успокояване, че ще свършиш тази работа добре.

В морално отношение: искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. Да кажем, дадете някому дума за нещо – трябва да устоите на тази дума. Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в себе си.  

Ние сме в едно положение – трябват ни нови схващания за живота. Ние имаме едни стари схващания за настоящето и бъдещето и следствие на това ние се намираме в едно малко противоречие и не можем да разрешим противоречието. Всяка една фаза си има свои специфични разбирания. Тогава какъв трябва да бъде общия морал на хората. Под „общ морал” трябва да разбираме обща мярка. Каква трябва да бъде общата мярка? Да кажем, че трябва да ходите да си вземате вода от далечина един – два километра. А долу на дълбочина няколко метра има едно водно течение и ако вие можете да пробиете почвата, ще изкарате вода. Умният човек ще извади тази вода, а пък онзи, който не е умен, ще ходи да взема вода от разстояние на един – два километра и ще се окайва. Разумният човек ще намери, че действително Господ е поставил и водата близо до него.    

Природата обича хора, които взимат и дават. Ако няма правилно взимане и даване, не можете да имате щастлив живот. И в двата процеса да ти е приятно и като взимаш, и като даваш. Това значи равновесие. Само тогава можете да дойдете в положението на равновесието.

            Сега наблюдавайте себе си. Най-първо гледайте да измените вашия нос. Например носът на някои при ноздрите е тесен – това показва, че дишането у вас е слабо; ще разширите носа си с един-два милиметра. Успеете ли в това, то е вече едно подобрение, крачка напред. Дължината се поправя по-мъчно, но ширината – по-лесно. Забележете, у всички меланхолични типове носът започва да се извива навътре; значи песимистичните състояния почват да извиват носа. Щом вашият нос почне да се изкривява, вие трябва да спрете това изкривяване. Как? – Ще промените мислите си. Не се обезсърчавайте, добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли! Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Не се водете по настроенията си. Природата не обича хора, които само се тревожат. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, тя ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има воля, за да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш задачата си, тя няма да ти я разреши. Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне. И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова Светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш – и тя мълчи, ти не работиш – и тя не работи. Тя има друг един метод: на всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа? – Не им дава богатство, но сиромашия им дава и ги кара да работят. После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че да искат да ядат много, а да нямат възможност – у тебе ще има желание да ядеш и тя ще те накара да ходиш от врата на врата да работиш, за да ядеш.

 

преди 38 минути, Sleda написа:

Записан е първо в съвестта защото това е всъщност Всемирния Закон на "Любовта". Само в човек, който е вътреживеещ в тела-носители Дух. При животните го има само в в мнооого редки случаи, при животни които живеят близо до човек, съвест със сигурност нямат. 

При човека на по-предна позиция вече излиза законът за жертвата.

И все пак, аз мисля, че животните са много по-морални от хората, поради ред причини. Хората издигат лозунги за любовта и справедливостта, но ежедневно най-брутално избиват милиони животни. През цялото съществуване на човечеството, може би не е имало ден без убийства и войни. Нито едно животно не може да измисли и сътвори оръдията за изтезание, които са създавали хората и да измъчва други животни от своя или чужд вид, само защото има идеи различни от неговите. И в този смисъл, няма по-жестоко и безнравствено същество от човека, въпреки, че той притежава вродена съвест и вродена заложба за различаване на доброто от злото.

Редактирано 3 май 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

Животните се ръководят от Групови Духове, които са извън тях. Те нямат воля.Човекът е вътреживеещ Дух, отделен от Универсалния(всеобщ) Дух чрез материята на телата и оставен сам на себе си и притежаващ свободна воля да взима решения. През следващия етап от еволюцията си животните ще станат подобни на сегашните хора. Човекът ще се изкачи нагоре.

преди 18 минути, Aumi написа:

И все пак, аз мисля, че животните са много по-морални от хората, поради ред причини. Хората издигат лозунги за любовта и справедливостта, но ежедневно най-брутално избиват милиони животни. През цялото съществуване на човечеството, може би не е имало ден без убийства и войни. Нито едно животно не може да измисли и сътвори оръдията за изтезание, които са създавали хората и да измъчва други животни от своя или чужд вид, само защото има идеи различни от неговите. И в този смисъл, няма по-жестоко и безнравствено същество от човека, въпреки, че той притежава вродена съвест и вродена заложба за различаване на доброто от злото.

 

Редактирано 3 май 201610 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 28 минути, Sleda написа:

Животните се ръководят от Групови Духове, които са извън тях. Те нямат воля.Човекът е вътреживеещ Дух, отделен от Универсалния(всеобщ) Дух чрез материята на телата и оставен сам на себе си и притежаващ свободна воля да взима решения. През следващия етап от еволюцията си животните ще станат подобни на сегашните хора. Човекът ще се изкачи нагоре.

 

Ако Законът на Карма съществува, не е възможно всички хора да се изкачат нагоре едновременно, ако с действията си са посяли негативна Карма.
 

преди 4 часа, Aumi написа:

И все пак, аз мисля, че животните са много по-морални от хората, поради ред причини. Хората издигат лозунги за любовта и справедливостта, но ежедневно най-брутално избиват милиони животни. През цялото съществуване на човечеството, може би не е имало ден без убийства и войни. Нито едно животно не може да измисли и сътвори оръдията за изтезание, които са създавали хората и да измъчва други животни от своя или чужд вид, само защото има идеи различни от неговите. И в този смисъл, няма по-жестоко и безнравствено същество от човека, въпреки, че той притежава вродена съвест и вродена заложба за различаване на доброто от злото.

На теб напълно ти се губи концепцията за "морал". Огромната част от войните са мотивирани от морал - патриотизъм, справедливост, религиозни мисии... 

Единствено пиратите и безнравствени наемници като башибузук не са имали нужда от морална мотивация, а само монетарна.

преди 5 часа, zemonti написа:

На теб напълно ти се губи концепцията за "морал". Огромната част от войните са мотивирани от морал - патриотизъм, справедливост, религиозни мисии... 

Единствено пиратите и безнравствени наемници като башибузук не са имали нужда от морална мотивация, а само монетарна.

За да изразя същността на постингите си не съвсем на място използвах думата морал, впрочем изполвах я от цитатите на Ауми. По добре би било: нравственост или добродетелност като противопожност на злодеятелност,  в смисъл на"мисля и върша добро, а не зло".

преди 9 часа, Aumi написа:

Ако Законът на Карма съществува, не е възможно всички хора да се изкачат нагоре едновременно, ако с действията си са посяли негативна Карма.
 

Разбира се, че няма да стане едновременно за всички хора. Има напреднали и има изоставащи, зависи само от положените усилия. Няма да стане в обозримо исторически бъдеще, а след еони време през следващ еволюционен период и не на тази земя. Няма да съжителстваме тогава с вълните на живот животни, растения и минерали както Ангелите не са сега с нас. 

преди 7 часа, zemonti написа:

На теб напълно ти се губи концепцията за "морал". Огромната част от войните са мотивирани от морал - патриотизъм, справедливост, религиозни мисии... 

Единствено пиратите и безнравствени наемници като башибузук не са имали нужда от морална мотивация, а само монетарна.

За мен нито една война, нито едно убийство, не може да бъде морално.
Защото под морал разбирам добродетелност, а няма как насилието и убиването да са добродетели.
Не може да има оправдание за нито една война, след като всяка една война е породена от алчност или ненавист и носи страдание и разруха след себе си.

 

преди 2 часа, Sleda написа:

За да изразя същността на постингите си не съвсем на място използвах думата морал, впрочем изполвах я от цитатите на Ауми. По добре би било: нравственост или добродетелност като противопожност на злодеятелност,  в смисъл на"мисля и върша добро, а не зло".

Разбира се, че няма да стане едновременно за всички хора. Има напреднали и има изоставащи, зависи само от положените усилия. Няма да стане в обозримо исторически бъдеще, а след еони време през следващ еволюционен период и не на тази земя. Няма да съжителстваме тогава с вълните на живот животни, растения и минерали както Ангелите не са сега с нас. 

Не ми се гадае какво може да се случи след еони години, след като гледам какво се случва днес и колко още животи ще са необходими на човечеството, за да се осъзнае...
 

Редактирано 4 май 201610 г. от Aumi (преглед на промените)