Аз не зная дали има бог.

Има ли някой тук, който със сигурност да го знае?

мен не ме интересува дали го има

И мен.

И мен.

по този повод четох в една книжка с китайски трактати:

"преди да се обърнеш към божествата или към демоните се обърни към себе си"

така, че аз гледам да не затруднявам божествата.................

мен не ме интересува дали го има

Ами ... Твърдо вярвам в симетрията...

"Има ли ме..."

Бога е вяра. От тук нататък сте Вие.

Бога е вяра.

Ако това е така,оттук следва,че заглавието на темата е абсурдно. А то наистина е такова...

Вярата и знанието взаимно се изключват. И не може да кажеш "Зная,че има Бог",при условие,че ВЯРВАШ,че има Бог...

Ако това е така,оттук следва,че заглавието на темата е абсурдно. А то наистина е такова...

Сам го каза.

Бога е вяра. От тук нататък сте Вие.

Споделям това мнение. Мисля, че ако някой вярва в бог, то Той съществува, и ако не вярва в Него- то не съществува (поне за него). За трима вярващи съответно в Господ, Буда и Аллах, заради взаимното изключване би следвало поне двама да се заблуждават. Следва, че вярата не е доказателство. Поне, ако разсъждаваме рационално. Но вярата не се подчинява на закони и логика. Всъщност проблемът се състои в ограничението на представите ни. Защо е трудно да се приеме, че има няколко истини? Наскоро четох в един форум за наука за еволюционната теория и за това как тя НЕ отрича Божията намеса в създаването на света. Изобщо да приемаме личният си избор за единствен и неопровержим за мен е отчаян опит да се хванем за сламка в течението на живота който не владеем. Желанието за ред, ясните граници между добро и лошо, правилно и неправилно са просто опит да създадем уют в хаоса около нас. Infinity задава провокативен въпрос сякаш за да ни напомни, че можем да се съмняваме и в несъмненото, а за emmi имаше реакцията, че щом не се интересува от бог, то значи и той не се интересува от нея.

Аз не знам дали има бог, а вярата не ми е силна черта. Това което мисля е, че всеки личен избор, искрен и взет без външен натиск, е правилен.

И още нещо. Не е нужно някой да греши за да сме прави.

по този повод четох в една книжка с китайски трактати:

"преди да се обърнеш към божествата или към демоните се обърни към себе си"

така, че аз гледам да не затруднявам божествата.................

Това ми хареса. И аз мисля, че да се занимаваме с богове когато не сме наясно първо със себе си е просто загуба на време.

Не е нужно някой да греши за да сме прави.

Е, това се казва мислене. Браво!

Споделям това мнение. Мисля, че ако някой вярва в бог, то Той съществува, и ако не вярва в Него- то не съществува (поне за него). За трима вярващи съответно в Господ, Буда и Аллах, заради взаимното изключване би следвало поне двама да се заблуждават. Следва, че вярата не е доказателство. Поне, ако разсъждаваме рационално. Но вярата не се подчинява на закони и логика. Всъщност проблемът се състои в ограничението на представите ни. Защо е трудно да се приеме, че има няколко истини? Наскоро четох в един форум за наука за еволюционната теория и за това как тя НЕ отрича Божията намеса в създаването на света. Изобщо да приемаме личният си избор за единствен и неопровержим за мен е отчаян опит да се хванем за сламка в течението на живота който не владеем. Желанието за ред, ясните граници между добро и лошо, правилно и неправилно са просто опит да създадем уют в хаоса около нас. Infinity задава провокативен въпрос сякаш за да ни напомни, че можем да се съмняваме и в несъмненото, а за emmi имаше реакцията, че щом не се интересува от бог, то значи и той не се интересува от нея.

Аз не знам дали има бог, а вярата не ми е силна черта. Това което мисля е, че всеки личен избор, искрен и взет без външен натиск, е правилен.

И още нещо. Не е нужно някой да греши за да сме прави.

Това ми хареса. И аз мисля, че да се занимаваме с богове когато не сме наясно първо със себе си е просто загуба на време.

Мога да добавя:

Всеки се справя по своему с хаоса около себе си /а нали знаете че ентропията може само да се увеличава?/. На мен ми е достатъчно да вярвам в себе си, в собствените си сили и възможности. И нямам нужда от нещо "странично" така да се каже.

По този повод отварям една голяма скоба.

Моя приятелка си купиха къща на едно село. Попиля се да чете фън-шуй, че да си "организирала" пространството. Заради нея даже прочетох по диагонал една научно-популярна книжка за фън-шуй, че да не мигам на парцали като ми говори. То не бяха сини реки, то не бяха костенурки.... Слушах я, слушах я и и казах : "Вале, да ти имам проблемите. На мен не ми трябва фън-шуй, че да реша къде ИСКАМ да си посея петуниите". Не знам дали ме разбра.

Друг случай. Мой приятел. Много кадърен архитект. Замина при Виссарион на майната си в тайгата при тунгусския метеорит. Прави проекти за дървени къщички, коси сено, ожени се там за някаква девойка по някакви безумни/в моите очи/ ритуали, прави невероятни снимки, дава всичките си пари в "общността" да я наречем.... И е щастлив. Защото има кой да РЕШАВА вместо него.

От една страна това си е супер готино. От теб се иска само да ВЯРВАШ и някой друг ти решава проблемите. А ти се радваш на пчеличките и маргаритките. И живота е прекрасен.

Така че, в крайна сметка пак идваме до въпроса за "личния избор". Или по-точно до това колко товар можеш да ПОНЕСЕШ сам без да се осланяш на още нещо. Като почнем от талисманчета за късмет и стигнем до вярата в извънземни.

Въпрос на "вътрешни сили" е да избереш можеш ли да се справиш сам или се налага да се обърнеш към божествата.

Редактирано 20 май 200818 г. от emmi (преглед на промените)

Въпрос на "вътрешни сили" е да избереш можеш ли да се справиш сам или се налага да се обърнеш към божествата.

Има логика в това. Но в края на краищата човек открива, че има Бог не само от желание някой друг да му решава проблемите, а той да си живее като растение- щастливо, безпроблемно, спокойно.

Напротив. Ако човек наистина открие, че има Бог, тогава точно му се отваря истинска работа и истинска отговорност. Както казва Конче- гърбоконче на Иван - "това вече е задача..."

И от тази гледна точка, далеч по- лесно е да си мислиш, че няма бог, че всичко е в твои ръце, че каквото поискаш- това ще си правиш... Още по- лесно е да си сътвориш бог по твой си образ и подобие и да се залъгваш безгрижно с него.

Но другото...

Редактирано 20 май 200818 г. от Багира (преглед на промените)

...

За трима вярващи съответно в Господ, Буда и Аллах, заради взаимното изключване би следвало поне двама да се заблуждават.

Будизма не е религия на вярата, бих казал. Буда не е бог. Буда е обикновен човек. Обикновен човек осъществил пълния си потенциал. Всеки е Буда от будистка гледна точка, не всеки го знае.

Защо е трудно да се приеме, че има няколко истини?

Защото обикновено мисленето ни е дуалистично и закостеняло. Защото не винаги сме толерантни и открити, и не винаги сме склонни да видим другата гледна точка.

Ако човек наистина открие, че има Бог, тогава точно му се отваря истинска работа и истинска отговорност. Както казва Конче- гърбоконче на Иван - "това вече е задача..."

И от тази гледна точка, далеч по- лесно е да си мислиш, че няма бог, че всичко е в твои ръце, че каквото поискаш- това ще си правиш... Още по- лесно е да си сътвориш бог по твой си образ и подобие и да се залъгваш безгрижно с него.

Но другото...

"Устните на мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането".

Ако не стигнем до другото, Багира, темата ще бъде просто "думи, думи, думи". Харесват ми твоите постове.

Будизма не е религия на вярата, бих казал. Буда не е бог. Буда е обикновен човек...

Приемам забележката ти (в некоректният пример който съм дал), макар да не съм твърдял обратното.

... човек открива, че има Бог не само от желание някой друг да му решава проблемите...

Но все пак няма да отречеш, че бог е "пастирът"-онзи който ни води и напътства.

... И от тази гледна точка, далеч по- лесно е да си мислиш, че няма бог, че всичко е в твои ръце, че каквото поискаш- това ще си правиш...

Бог е универсалният отговор. "Неведоми са Божиите пътища." Не мисля, че когато всичко е "в твои ръце" е по-лесно. Вярата е отговорност-да, но не и бреме! Познавам озарените от вярата хора (и не става въпрос само за християнството) и в тях цари вътрешна хармония и разбиране. Да продължаваш да търсиш отговори, да отричаш дори очевидното-ето това е наистина трудното и за мен естественият път да откриеш бог.

...а на мен изобщо не ми отговаря, или поне не го чувам /"...гледат, а не виждат, слушат, а не чуват..."

Всъщност, изобщо не го бях подканял. Сам си беше решил.

то и на бабата на братовчедката ми и се беше явила дева Мария

Но все пак няма да отречеш, че бог е "пастирът"-онзи който ни води и напътства.

Несъмнено.

Бог е универсалният отговор. "Неведоми са Божиите пътища." Не мисля, че когато всичко е "в твои ръце" е по-лесно. Вярата е отговорност-да, но не и бреме!

Е, аз пък не съм казвала, че е бреме! Отговорност- да. Работа- да. Но работата не е бреме (или поне- зависи от дефиницията и като така- дефинирам, че не е) , а именно отговорност , ангажираност, заетост.

В смисъл- на истински, дълбоко вярващият в Бога (когато вярата, знанието и животът са едно) обувките не му се връзват сами поради това, че се определя като вярващ.

"Но все пак няма да отречеш, че бог е "пастирът"-онзи който ни води и напътства."

"Несъмнено."

Проблем ако има, е че... Бог не е рум сервиз, както някъде беше казал Сталик...

"Но все пак няма да отречеш, че бог е "пастирът"-онзи който ни води и напътства."

"Несъмнено."

Проблем ако има, е че... Бог не е рум сервиз, както някъде беше казал Сталик...

Ще изясня мислите си:

Да търсиш не е по-лесно отколкото да си намерил.

Бог дава не отговори, а въпроси, но "изгубените овце" нямат дори тях.

Редактирано 20 май 200818 г. от neredoven (преглед на промените)

Бог дава не отговори, а въпроси, но "изгубените овце" няма дори тях.

И аз считам така!

Под "намерил" разбираш този, който е намерил въпросите, не отговорите, нали? Като има въпроси, които са даже по- важни от отговорите, нали?

И аз считам така!

Под "намерил" разбираш този, който е намерил въпросите, не отговорите, нали? Като има въпроси, които са даже по- важни от отговорите, нали?

Темата засяга твърде деликатна материя и не смея да участвам повече в нея...

Просто го чувствам със сърцето , душата си и цялото си същество ...

Просто го чувствам със сърцето , душата си и цялото си същество ...

Би ли споделила как точно го чувстваш?

Този,който вярва в Бог и Христос, не са му нужни доказателства за това,и никой не може да го убеди,че Той не съществува.Той просто вярва,той е убеден.Вярвам по същия начин.До вътрешно усещане е.Чувстваш го така,че дори и целия свят да ти каже,че грешиш,ти да не им повярваш.Знам ,че дори и всички да ме изоставят и отхвърлят,Бог никога няма да ме пренебрегне,и винаги ще е до мен.Той е постоянно в мислите ти,в сърцето ти: "А аз все още не съм в преизподнята долу,макар че и в преизподнята долу съществуваш Ти: защото и там да сляза,и там си Ти". Св.Августин

Редактирано 12 юни 200818 г. от nelena (преглед на промените)