Толкова те търсих и обичах,че сърцето си изпепелихи когато ти ме заобича,в себе си с тревога аз открих,че те няма...Няма те отдавна.Можеш ли това да разбереш-чувството, превърнато във травмав пустота - огромият копнеж ?И ужасна като лейди Макбетте прегръщам с празните ръце,с навика, рефлекса, суетатаи с мъстта на пустото сърце !

Н. Стефанова

СТАНИ И СИ ИДИ, ПРИЯТЕЛЮ!

 

Стефан Цанев

 

Две момчета в един ресторант
и едно момиче.
Момчетата се надпреварват да бъдат мъжествени,
а момичето вече е решило.

 

Единият ще загуби, приятели, такова е правилото.
Единият ще загуби сега,
по-късно ще загуби и другия...  

 

Стани! - ти, който не разчиташ само на днешната вечер,
стани и си иди!
Иди си с надеждата за нещо по-хубаво,
отколкото да останеш с плача за него,
иди си с болката, с презрението си иди,
за да не изпиташ обидата -

 

стани и си иди!
И другият ще си отиде,
но категорично, без илюзии, ще си отиде,
когато не му остава нищо друго, освен да си отиде.

 

(Другият е по-вулгарен - казвам ви го и на двама ви.)

 

Иди си, приятелю, стани и си иди!

Редактирано 22 февруари 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

Днес попаднах на следното. Пускам го на руски без превод, понеже мнозинството знаем руски в достатъчна степен, за да го разберем. Отдолу има и готино клипче, понеже това е текст на песен от филм. В нета има и превод на български, но мен не ми допадна съвсем.

 

Только когда плывёшь против теченья,Понимаешь, чего стоит свободное мненье.Звенья собираются в длинные цепочки,Линия жизни становится точкой.Строчки и дни, стежок за стежком,Шьют твоё дело с душой и огоньком.Здесь, за решёткой, начальник-полковник,Моя свобода - это радиоприёмник.Я свободен словно птица в небесах,Я свободен, я забыл, что значит страх.Быть другим - это значит быть всегда одному.Выбирай, что тебе - суму или тюрьму.Никому просто так не даётся свобода,Из неё нет выхода, и в неё нет входа.Сода для того, чтобы чай был черней,Понятно? Тогда и себе налей.Я участвую в каком-то сидячем марафоне,Хорошо, есть приёмник в магнитофоне.Я свободен словно птица в небесах,Я свободен, я забыл, что значит страх.Чай, папиросы, ответы на вопросы,Допросы, опять допросы.Мой приёмник - односторонняя связь,Тире и точки, арабская вязь.Я не могу сказать, но зато я слышу,Я видел, как крыса становится мышью.То, что не стереть, как сильно ни три,Свобода - это то, что у меня внутри.Я свободен словно птица в небесах,Я свободен, я забыл, что значит страх.Свобода - это то, что у меня внутри.

 

https://www.youtube.com/watch?v=HC1LOGzNHaA 

Редактирано 23 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

РАВНОСМЕТКАОблечени във сивите костюмивървим по улиците на града.Говорим си само с по две-три думии крием се зад тъмни очила.А казват, че очите ни били сана нашата душевност огледало,но сякаш сме актьори и актрисина ролите отдадени изцяло.Затворени във своите черупки,изнервени от грубата реалност,отдавна не раздаваме усмивкизабравили сме що е то менталност.Сърцата ни самотно отброяватразбития на късчета живот,а дните... колко бързо отминават,притеглил всеки своя си хомот.Не вярваме във никой и във нищо -обвити сме във краен егоизъм...А вярата – за нас чувство излишно,е заменена с черен скептицизъм.Избягваме да бъдем откровени.От истината казват, че боляло.А две искрени думи са по-ценниот цял живот безсмислени плеяди!И гонейки стремежи непосилни,превръщаме се в хищни канибали,и всеки своя кокъл стиска силно,как себе си още не сме изяли?Нападаме най-близките си хора,забравили, че най ще ги боли...Кой друг ще бъде нашата опора,щом някой ден останеме сами?И всеки на ръба на нервна кризапотъва тъжно в неудовлетвореност,от своята черупка не излизаи търси нереална съвършеност.Докато не настъпи онзи ден,от който всеки смъртен се страхува,и целият живот несъвършенна лента пред очите ни изплува...И чак тогаз, в завършека на дните ни,изплуват всички хубави моменти,потъпкани наравно със мечтите ни,зад купищата от „ангажименти”.И щастието свое разпознавамевъв малките неща, така красиви!И в този кратък миг го осъзнаваме...Че можело е да сме по-щастливи!Павлина Соколова

Письмо Богу. Саша, 8 лет

Здравствуй, Бог! На небе тоже лето?
Скажи, а Ты - учился на отлично?!!
Пишу Тебе, чтоб попросить совета -
Не знаю, как вести себя прилично.

Брат рассмешил сегодня за обедом,
И я на скатерть опрокинул суп...
Почистил кошке зубы "бленд-а-медом",
А он сказал, что я как пробка туп...

Ты не подумай, он большой и сильный,
И мама говорит, что в папу весь...
Пишу тебе сейчас его мобильный
Ты позвони - докажем, что Ты есть!!!

А как там бабушка моя и такса Тоша?
Сказали мне, что Ты забрал их в Рай.
Ты береги их, Боженька, хороший!..
Скажи, что любим, и привет передавай!

И сделай так, чтоб звери говорили!
Я речь их очень понимать хочу!
Хочу, чтоб все они меня любили.
Я знаю - занят Ты. Я кошку сам учу...

Еще, чтоб папа с мамой не ругались...
И чтобы дедушка не кашлял по утрам...
Чтоб люди на войне не убивались,
А хочешь - ролики Тебе свои отдам?..

За девочкой одной скучаю крепко,
Ее родители отправили на дачу!
С моими мы теперь гуляем редко...
Я взрослый. Я почти уже не плачу.

А Ты такой печальный на иконе!!!
Что сделать мне, чтоб улыбнулся Ты?
Письмо Тебе оставлю на балконе
И эти белые, для бабушки, цветы...

Фрагменти от себе си

Случайна съм. И хрумвам ненадейно.
А после си отивам. Като мисъл...
Откакто второто ми име стана Нежност,
приличам до полуда на измислица.
Небрежно галя нечия сериозност
и гъделичкам строгата и вратовръзка.
Понякога съм лоша. И виновна.
Категорична, много. Като спусък.
Понякога се влюбвам. И съм тъжна,
и истинска, и страшно непонятна.
А мостът към сърцето ми е въжен.
Преминеш ли го - няма път обратно.
Макар че аз си тръгвам ненадейно.
Като една прокудена, досадна мисъл.
Какво, че второто ми име беше Нежност.
Изглежда на внезапност съм орисана...

/caribiana/

Редактирано 3 септември 201411 г. от shefkata (преглед на промените)

***

 

Стефан Цанев

 

Недейте казва лоши думи на раздяла.
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност - и бъдете
внимателни като в началото.

 

-------------------------------------------------------------

 

***

 

Виолета Христова

 

Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне…
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно…
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада…

Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.

Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

 

caribiana

Редактирано 3 септември 201411 г. от shefkata (преглед на промените)

Умееш ли, човеко, да прощаваш, ако някой към теб е прегрешил? ...

Дали самият прошка заслужаваш ако друг някой ти си наранил...

Измиват ли се със едно „Прости!” от болката натрупана следите,

и може ли едно „Прощавам ти!” покоят да ни върне във душите?

...Никой не иска друг да наранява, но всеки във живота свой греши...

Дали обаче всеки осъзнава колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза и болката, таена със години

изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно „Прости ми!”

Две думи, промълвени от душата, и искрен пламък в молещи очи...

Освободиш ли него от вината и твоята душа ще полети!

Ще излекуваш своят яд човешки, от мъката си ще се изцериш...

Недей вини покаял се от грешки! И ти, човеко, утре ще сгрешиш!

Павлина Соколова

 

Благодаря ти, че те нямам

 

Мадлен Алгафари  

 

Не идвай никога по- близо,

ако си искаш ореола. 

За да те искам, обещай ми 

да не събличаш любовта си гола. 

 

Стой там – далеч в мечтите, 

и гледай ме любовно,

щом поискам да те пипна,

едва ме докосни греховно.

 

А после изчезни – единствен 

сред всички, искащи ме хищно –

и с огън ще горя неистов,

а да ти казвам е излишно

 

защо ще бъдеш най-желания,

от мен обичан доживотно.

Защото само недостъпните

привличат се страхотно!

Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.

Мира Дойчинова - irini

 

В прекрасна лятна утрин — спомни си, скъпа моя,

спомни си тая случка пак:

внезапно жалка мърша съзряхме на завоя

връз ложето от камънак.

 

В една цинична поза като жена продажна

лежеше тя без капка смут —

разкрачена безгрижно, от пот и лиги влажна,

с корем, от газове издут.

 

А слънцето над нея печеше в небосвода,

бодеше я с безброй жила —

да върне без остатък на вечната Природа

това, което е била.

 

И гледаше небето как скелетът оголен

цъфти като разкошен цвят.

Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен

зави ти се внезапно свят.

 

Нападаха корема мухите забръмчали

там, дето в боен ред пълзят

личинки — черна каша — по дългите парцали

на гниещата мека плът.

 

Като вълни в морето пропадаше, растеше

и вреше шаващия куп;

би казал, оживял е — набъбваше, свистеше

и се множеше тоя труп.

 

Летяха странни звуци от купчината жалка:

като ветрец, като река

или като зърната в желязната веялка,

въртяна бавно на ръка.

 

И изведнъж… Как всичко тук избледня, застина

или бе страшен сън това —

художникът по памет завършва тъй картина,

нахвърляна едва-едва —

 

дойде сърдито куче и дебнеше ни — клето! —

иззад високите скали,

и чакаше да грабне и отнесе парчето,

което от костта свали…

 

И ти, уви, ще станеш зараза, тлен в земята,

пръстта и теб ще заличи,

ти — моя страст, мой ангел, ти — слънце за душата,

звезда на моите очи.

 

Да! Ти ще спиш, царице на грациите мили,

в дълбокия и тайнствен мрак,

ще плесенясва бавно под цъфнали бодили

оголения ти гръбнак.

 

Но щом с целувки алчни нахвърлят се — кажи ти

на червеите в твоя ров,

че аз спасих — и образ, и чувства най-честити! —

разпадналата се любов.

 

Разделение

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
...Покорните са най-добре в живота."

А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колéне!"

И третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня...

Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...

Ники Комедвенска

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите ...
И какво, че минутите бързат и се изнизват –
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има...
Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник....
Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.

Мира Дойчинова - irini

Редактирано 3 септември 201411 г. от shefkata (преглед на промените)

МЪЛЧАНИЯ
(кошмар)

 

Миряна Башева

 

С традиционно буйна грива
очаквам вятър - за из път.
А ветровете се разсмиват
или невярващо мълчат.

 

С порой от упреци-надежди
нахлувам в нечий тъмен кът.
И жителите се споглеждат,
но като пънове мълчат.

 

С любовни стихове и клетви
държа за шията плача.
А ти - другарски ме съветваш
да се науча
да мълча...

КРАДЦИ НА ОБИЧКрадци на обич сме със тебе двама,престъпници по светския закон -задигнем миг в житейската си драмаи после го профукваме до стон...Живеем ден за ден в страха от самотатаи с чувствата – белязани пари,купуваме мечти красиви от съдбата -лежим присъди от по сто вини.Живеем във Морфеевия замък,затворници сме във реалността...Със устни леем философски камък,даряващ сладка орис - младостта...Крадци на обич сме със тебе двама,а Господ е вселенски полицай,ако животът не е някаква измама –богати сме - в един човешки рай.Михаил Цветански

ОГРАБИХТЕ БЪЛГАРИЯ ДО ШУШКА .
В ГРОБА СИ ЛИ ВИЕ ЩЕ ГО НОСИТЕ?
ПРЕДАДОХТЕ НИ БЕЗ ДА ПУКНЕ ПУШКА.
ОТ ГЕРОИТЕ НИ ПРОШКА ЛИ ЩЕ ПРОСИТЕ?

ДЕДИТЕ НИ УМИРАХА В СРАЖЕНИЕ,
КРЪВТА СИ ЗА РОДИНАТА ПРОЛИВАХА.
ЖИВОТЪТ НИ СЕГА Е УНИЖЕНИЕ.
ДЕЦАТА НИ В ЧУЖБИНАТА ОТИДОХА.

НАРОДЪТ СЪС КАКВО ЩЕ ВИ ЗАПОМНИ?
СЪС ШУМНИТЕ СКАНДАЛИ И ГРАБЕЖИТЕ.
ЗАЩО ВИ СА ПАЛАТИТЕ ОГРОМНИ?
ИЗБЯГАХА ЗАВИНАГИ МЛАДЕЖИТЕ.

ПРОКУДИХТЕ ЦВЕТА НА ЦЯЛА НАЦИЯ.
НАВЪН СЕ РАЖДАТ СИНОВЕТЕ , ВНУЦИТЕ.
КАДЪРНИТЕ СА ВЕЧЕ В ЕМИГРАЦИЯ.
ОСТАНАХА НА ПРЕХОДА БОКЛУЦИТЕ.

АВТОР ПЕЙО ПЕЕВ

Червената шапчица не е на мода.
Снежанките хващат загар.
Жените сега са от друга порода,
във друго е техният чар.
От вълци в гората не се и страхуват.
Те просто не ходят в гори...
По-важно е чантата колко им струва.
И има ли Принца пари.
Не чакат с целувка от сън да ги будят,
навиват аларма и “туп”!
А роклята бална от феята чудна
заместват от раз с минижуп.
Торбата със сол те отдавна прибраха
във шкафа със вредни храни.
И вместо с каляска, с такси се прибраха.
В дванайсет? Не, рано в зори.
Вълшебната лампа седи по заръка
на някакъв прашен балкон.
Последният джин там пропил се от мъка –
те искали все силикон.
Самичка девицата змея пробола,
че пречел /Така демоде!/
и трябвало спешно да иде до Мола
да купи във тон бюстие.
В жените отдавна не дремят принцеси.
Жените са “силният пол”!
Блондинки, брюнетки, мутреси, метреси,
заболи честта си на кол.
Дори Пепеляшка е с нова природа,
недей да я търсиш, в ръка
с кристална пантофка. Отмина им модата,
друго се носи сега.
Е, как да ухажваш жените се маеш,
щом кодексът стар е прибран...
Накуп изпълнявай каквото желаят,
те търсят си златен шаран! 

/Пепа Лулова/

Редактирано 3 септември 201411 г. от shefkata (преглед на промените)

Любов маскирана

 

Мадлен Алгафари

 

Любов, маскирана с безлюбие.
Безлюбие, маскирано с любов.
Спонтанност в пътя ти изгубена-
това си ти, човеко нов!

И нямаш никаква идея
колко си жалък отстрани.
Прости, душата ти къде е?
Не чувстваш ли, че я боли?

Кому е нужна тази маска?
Та тя те души и тежи!
Не плаща никой пълно каско
за самоделните щети.

Убиваш себе си полека,
щом да изглеждаш ти е цeл.
Да бъдеш е, уви, не леко,
защото значи да си смел.

Страхът е твоята защита.
Да бъдеш себе си не смееш.
Но аз не мога да не те питам:
живота на кого живееш?
 

Една дума

 

Една дума не казва нищо..
И в същото време крие всичко -
също като вятъра, който крие водата,
също като цветята, които крият калта.

Един поглед не казва нищо..
И в същото време казва всичко -
също като дъжда върху лицето ти
или като стара карта на някое съкровище.

Също като дъжда върху лицето ти
или като стара карта на някое съкровище.

Една истина не казва нищо..
И в същото време крие всичко -
като огнище, което не изгасва,
като камък, роден от прахта.

Ако един ден ти липсвам, няма да означава нищо
и в същото време ще бъде всичко,
защото твоите очи са моите крила
и брегът, където потъвам. 

Защото твоите очи са моите крила
и брегът, където потъвам.

 

Карлос Варела

Всяка Пролет се случва това –
(ще се случва навярно безспир) –
на човеците раснат крила
и политат в небесната шир,
и са толкова много красиви!
Като влюбени птици, нали?
Със надежда да бъдат щастливи,
чак до края на земните дни...
И с крилете рисуват си бъдеще –
много цветно е то, като Пролет,
и не искат назад да се връщат,
щом танцуват в сияйния полет
на една чисто нова мечта...
Този танц ми прилича на чудо!
Всяка Пролет се случва това.
Хора – птици, с души – пеперуди
ще изпълнят простора с любов.
Нека бъдат безкрайно обичане!
А след тях перушинки – живот,
падат тихо. И никнат кокичета.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Дойдох си капнал, седнах в къта,
така обичан отпреди.
И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,
пред мене в стоплената соба
търкулна кръглата софра
и замириса сладко боба, самуна с розова кора.

На въглените за минута
чух наденица да цвърчи,
дъхът на чушчицата люта
опари моите очи…

И тате шарената купа
надигна – посивял, суров…
Сърцето ми така затупа
пред тая хубава любов,
пред къщицата ниска, стара,
със дъх на чубрица и мед!

Тук всяка дума е подарък,
след труд за радост има ред,
тук подир всякоя разлъка
сърцето мълчешком боли
и всеки труд, и всяка мъка,
и всяка обич се дели…

И топлите очи на мама
съгряха моето сърце,
тъй както хубавият пламък -
измръзналите ми ръце....

Автор Андрей Германов

 

Пролет

 

Повярвали в лудия смях на петлите,в звъна на камбана с нестройно сърце,взривяваме зимната броня на днитес момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.Красиви сме в джинсите от кадифе.И чувствам как огън на кръгове скрит ев очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...Със наш седемнайсетгодишен размахвъзсядаме, будим... Но кой ли целунакосите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото челосмутените устни на дръзко момче?А може би просто задъхана радоств косите ми блика, в кръвта ми тече...

 

Петя Дубарова

10.03.1979

 

 

Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.Когато очаква да сложиш небе до небето му,ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

 

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.Да стоплиш със поглед, челцето със длан да допреш.Живот си му дал. Не това... не това е достатъчно!Когато се буди, те чака до него да спреш.

 

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик.Спестената нежност към рожбата лесно изтича.И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...

 

Людмила Билярска