~~~На А.П. Керн~~~ Запомних ония миг чудесен, когато се яви пред мен- като видение небесно, на хубост гений въплътен. В жарта на порив безнадежден, в шума на мирски суети дочувах ти гласа, тъй нежен, сънувах милите черти. Годините минаха. Метежен, сърдечен плам се укроти. Забравих образа ти нежен, гласа, небесните черти. На заточението в мрака летяха дни без близъл зов, без божеството, без образ чакан, без сълзи сладки, без любов. Душата от съня се стресна- и пак се ти яви пред мен като видение небесно, на хубост гений въплътен. И бий сърцето упоено, и тръпне то във порив нов, към божеството устремено за сълзи сладки, за любов. Александър Сергеевич Пушкин

С дъх вълшебен стопяваш оковите

и ме водиш навън към безкрая.

Замък светъл под зидове падащи

във душата ми ваеш с омая.

И обливаш с потока на словото,

а гласът ти звъни и играе.

Със усмивка изтриваш руините

от Тъмница-пренасяш ме в Рая.

Под дъгата на Нашата Приказка

във нозете ти падам покорен:

-О, Спасителко моя готическа

пак съм Роб,но се чувствам Свободен.

Вълшебник, благодаря за този подарък

-----------------------------------------------------------------------

Среднощно

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.

Как смееш да спиш спокойно !

Слушай, окото ми няма да мигне –

ще те разстрелям със спомени !

Тук съм. Стоя в средата на стаята.

Не посягай да палиш лампата!

Измориха ме разстоянията

и пристигнах така – внезапно.

Аз съм и тук съм. Това е главното.

Сега ще заключа вратата.

Как спиш на тая възглавница –

тя пази дъха на косата ми !

Ето – хвани, ако искаш, дланта ми.

(Зная, че още я помниш….)

Цяла нощ в стаята с теб ще остана.

Утре можеш да ме изгониш.

Господи, всичко е толкова ясно –

аз те обичам до лудост...

Само не викай така от щастие –

ще се събудиш!

Маргарита Петкова

Редактирано 12 септември 200817 г. от Fingli (преглед на промените)

Моето детство в нощта си отива

с динен фенер и различни обувки,

своята песничка пеейки живо

праща ми няколко звънки целувки!

Моето детство в тъмното свети,

малко надежда и обич оставя.

Няма без него да ми е лесно ,

но примирено му казвам ...

ПРОЩАВАЙ!

Marlena

Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек

и е петимен всеки за глад,

който спи като пън, е нащрек,

вкус на плява - каква благодат,

колко смел е превитият врат,

нежност има в сърцето от лед

и почтеност във злия пират,

а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,

чист е, който се къпе в разврат,

изнудвачът - на почит човек,

луда радост - ритникът отзад,

лицемерът е верен събрат,

най-добре е да нямаш късмет,

всичко бяло е в черния цвят,

а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,

а простакът - духовно богат,

жив е, който лежи във ковчег,

да крадеш е почтен занаят,

всеки пъзльо е смел акробат,

от ядосан се иска съвет,

във бардаците няма разврат,

а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?

Изигран, аз съм всъщност богат.

Йезуитът е доблестен гад.

От трагизъм сме смешни наглед.

Няма истини без маскарад.

А на влюбен умът му е в ред.

Пърси Биш Шели Земята долу спи студена, блестят отгоре небесата. Аз слушам — вредом тук със съскащ звук струи из бездни заледени среднощен дъх и смъртно стене под взора на луната. Замират храстите полека и черни, птиците във мрака потъват, свити, в сън под всеки трън до криволящата пътека, която секва недалеко и никого не чака. Едва проблясват ти очите под таз луна, що смътно грее: над мудната река блестят така на огън призрачен лъчите. Те позлатяват ти косите, които вятърът пилее. С лъчи по устните ти бледни, любима, вятърът играе. По твоята коса скрежи роса. Ти легнала си и с дихания ледни небето би могло да те досегне, когато пожелае. 1815

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар -

цял живот - студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

Миряна Башева

-------------------------------------------------

Била съм и различна. Имах време

от себе си да се науча,

че любовта си тръгва грозно

бременна,

че по природа си е кучка.

Че е бездомна и че всъщност

от хляб по-лесно се продава.

Че всичко някога се връща.

(Не знам дали си заслужава.)

По-евтина от две ракии

и по-излишна от прошка,

накрая е така в помия,

че няма нужда от обложка

и няма нужда от човечност,

(това с човечността е страшно).

Като в "Не се сърди човече"

единият почти не плаче...

Единият почти е мъртъв.

За другия май подозирам.

Любов ли казах? Кранта дърта...

Не мога да импровизирам.

Яна Кременска

Редактирано 14 септември 200817 г. от diadia (преглед на промените)

НЕВИДИМА

Виждате ли ме?

Разхождам се сред вас

съвсем обикновена, като всички.

Заставам ту във профил, ту в анфас,

ту еднаква, а понякога различна.

Виждате ли ме?

Сега ви се усмихвам.

След миг в дъжда сълзите си прикривам.

Ту спокойна спирам се, притихвам,

ту закачливо със очите ви намигам.

Виждате ли ме?

Пристъпвам тихо, боса,

без да смущавам ваш'то ежедневие.

След миг със птича песен омагьосвам

и пак след миг потъвам във забвение.

Не ме ли виждате?

Докосвам ви с въздишка,

със нежност ви обгръщам и ви галя.

Не се извръщайте от моята усмивка.

Не ме жалете, аз не искам да ме жалят.

Не, не виждате.

Мен сякаш, че ме няма.

Не ви коря, не съм ви интересна,

дори усмивката ми често е измама...

Невидима съм и това май... ми харесва.

Светла Стайкова

Празнувам невъзможната ни среща...

Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

Камелия Кондова

ПОРТРЕТ НА МЪЖ

Рисуват те мечтите ми - усмихнат,

забравил лятото завинаги в очите си.

В прегръдката ти сгушена заспивам,

а ти притиснал си ме до гърдите си.

Гласът ти идва тихо във съня ми ,

единствено да ми напомни, че обичаш...

А устните ти - трепетно виновни,

ме карат да съм твоето момиче.

В сърцето ти-едно море безбрежно-

откривам своя тих, уютен пристан.

Рисуват те мечтите ми... А аз им вярвам.

И знам, че някога ще се превърнеш в истина.

Тя

Едит: Алморот, лесно се впечатлявам

Редактирано 18 септември 200817 г. от diadia (преглед на промените)

Нарцис

(Друг мит за нарциса)

Голямата любов се умори

на мене всеки път да ми се случва.

Изпепелих невинните звезди.

Овъглих се - а нищо не научих.

Като превръщах спалнята в олтар,

молитвите взривяваха небето.

Но утрото се давеше в кал,

изтекла през очите на прането.

И този мъж е Господ.До мига,

във който безпощадно се разминем

във два квадратни метра тишина,

продънени от бившото му име.

Ще ме прекрачи с името си той,

изтръгнато от грешната ми пазва.

Ала от мен - до първия завой

ще е забравил даже как се казва...

Защото в друга, чужда тишина,

със други имена ще го наричат.

След него ще съм толкова сама,

че себе си ще почна да обичам.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Без малко да убия жаба

Тази моята приказка по средата си още е слаба.

От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.

И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.

Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала...

Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.

Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето...

Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ

всеки принц или жаба дали са добре със сърцето...

Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа -

доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.

Доусмихвах вселената - беше особено важно -

как ще изглежда като принц се разхожда из нея.

Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам

и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.

По средата съм още, но е късно за жалки победи.

Обещавам, че приказки повече няма да пиша.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

На Божидар

Признавам си - обичах наизуст.

Със догми от любимата си книга.

И устните ми още имат вкус

мастилен, но до твоите не стигат.

Признавам си, че Главният герой

остана недописан, недочетен.

Свободен - точно Ти да бъдеш Той.

И сам да се сражаваш със сърцето си.

Признавам си, че можех всеки ден

да ти подавам реплики, защото

по-лесно е да бъдеш победен,

но жив - вместо оплакан от живота.

Признавам си,че всичко измълчах -

да изговориш своята пътека.

И си признавам - много ме е страх

от самотата. Но си тръгвам. Нека

не се намерят думи да ме спреш.

Да дойдат после - като хляба прости.

Сега не ти се вярва, но растеш.

И в следващата книга ще си Господ.

Камелия Кондова

Редактирано 18 септември 200817 г. от diadia (преглед на промените)

Ти навярно не си ме обичал

преди миг, преди два, преди три...

Но сега...Но сега не отричай,

че съм в твоите нощи и дни.

Ти навярно не си ме сънувал

с разпилени във мрака коси-

непозната, така нежадувана...

преди нощ, преди две, преди три...

Ти навярно не си ме прегръщал

даже в своите светли мечти

не при мен уморен си се връщал

преди ден, преди два, преди три...

Ти навярно не си ме познавал

сред безкрайното множество вън

но сега и за миг не забравяй

колко хубава мога да съм...

Ти навярно не си ме целувал

сред изгрелите в мрака звезди...

Цяла вечност обаче си струва

не една-даже две, даже три...

Мира Дойчинова

ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР...

Н.Вапцаров

.................................................

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

.....................................................

Специален поздрав за SLINDAN

http://vbox7.com/play:99388405

Нарисувай ми, художнико, сълза.

Четките вземи, не ми отказвай!

Лека - като капката роса.

Тежка - като капката омраза.

Волна - като безпричинен гняв.

Кротка - като ласката безшумна.

Гузна - като премълчаван грях.

Горда - като обич неразумна.

Ясна - като тихи небеса.

Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!

Истинска сълза ми нарисувай!

Захвърли палитрата встрани.

От душата ми вземи боите!

Надълбоко с четките бръкни,

не оставяй скрито и покрито.

И изтръгне ли сълзата зов

даже от душите вледенени

стон от болка или от любов,

знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева

Прощавам ти, госпожице Любов...

"Госпожице Любов, случайна,

в едно квартално кафене..."

Недялко Йорданов

Прощавам ти, госпожице Любов.

Изтупаният барман те изпраща.

И да си купи ласка е готов.

Какво пък, всичко трябва да се плаща.

Да си плати, докрай да си плати -

за счупената стомна и за друго...

Не само затова, че точно ти

пак ще заместваш грозната съпруга.

Не само затова, че е глупак

и съвестта му пет пари не струва.

Побъркай го в разплакания мрак -

да плаща всеки път като целува.

Последните стотинки да брои,

да не му стигнат, за да те докосне.

Спомни си най-лукавите игри.

Нощта е само твоя - високосна.

Обичай го с измъчената страст

на любовта, която те забрави.

Закарай го на седмия екстаз -

и там го остави да се удави.

Да се удави в собствената кал,

да падне, очилата си да счупи.

И да не може да си купи жал.

И да не може сили да си купи.

Госпожице Любов, тогава ти -

не себе си - живота ще повториш.

Ще бъдеш всъщност всичките жени,

които нямат смелост да го сторят.

Камелия Кондова

Любов си ти...в тишината

Отива си денят,

изпращат го минутите,

безжалостно препускащи палачи,

отмерен ход

и закъснели думи...

Сълзи,

които никога не плачат.

Самотни пейки

(страхуват се от мрака),

изпросват ласка

от вървящите край тях алеи...

Замръзнали стъпки

простенват в тишината,

целува ги

самотно вятърът...

Студът е преходен и смъртен,

зловещ

го прави тъмнината...

Тихо!

Мълчи!

Вятърът бавно

танцува с листата...

Тихо, мълчи!

Звездите... летят!

Затвори очи!

Любов си ти...

във тишината!

vitaniya източник

Софиянец

Мансардно се наемополучих,

плеснах си физиономията.

На жълтите павета.

Как продължава историята

на пишман поета?!

*

Ей, мамо, и аз съм "софиянец".

И аз станах говедо.

От грехове нанизах ланец,

тежи ми врата от него.

*

Вълшебните думички

пратих при принцесите.

Ползвам гумички ,

че знам ли ги поетесите!

*

Виж ме, оправям се сам,

пера си бельото,

но понякога ходя насран.

*

Тате, тя е красива,

не съм я целувал още...

... е... интернет, алтернатива.

Убиваме сивите нощи.

*

Работя...

Много съм добре.

Не, не мръзна,

но съм без едно кутре.

*

Не бе, не от студа...

Дадох го на бедните -

да убия глада.

Да стопля вените.

*

Обичам де се разхождам,

харесва ми София.

И на улицата да се изхождам,

така де,

столична философия...

*

Не бе, не сме много

и въобще не бързаме.

Ваш обичан Гого,

прибирам се.

Искам отърване!

*

Че и аз...

*

мамо, и аз съм "софиянец".

И аз станах говедо.

От грехове нанизах ланец

Тежи ми врата от него.

Георги Костадинов източник

Редактирано 23 септември 200817 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Дошла си. Влез. Аман от теб, Любов!

(Кого ли не съм пускала във къщи...)

По дяволите! Пила съм и с Бог.

(И той - от теб - изглеждаше побъркан.)

Сега ти връщам - с твоята усмивка.

(юмрукът ми се свива инстиктивно.)

Диванът ми е нов. Къде отиваш?!

Направо в спалнята, Любов... И ти ли?

Добре де, разкажи. Седни. Ще слушам.

Познаваш ме. Търпя. (пунтирам Господ)

Не мигай като фас... У нас се пуши.

(Добре ми е като постъпваш лошо.)

Наточих винце... (Все така се почва )

Мезенце леко. Весели сладкиши.

Нахални свещи - да подгреят почвата.

Наивни устни... Вулканично дишане...

На екс ли гълташ? Явно ти е тежко.

(Омръзна ми да бъда все щастливката!)

Ревеш ли? Да отида до аптеката?!...

Но мисля, че е по-добре да пием.

Изглежда бялото... е доста лекичко.

Отварям от червеното. (Престижно е!)

Вкусът му е порочен като тебе.

(Най-сляпа бях, когато съм те виждала.)

Наздраве! Извинявай, че говоря.

Не си дошла у нас - за да ме слушаш.

(Луната - тази нощ - самата скромност!

Но вятърът ревнив... ще я потурчи.)

Да страдам?! Боже, колко си банална!

„Боли-и..." „Вали-и-и..." Въобще не съм от тия.

Видях една звезда, докато падах.

Удави се в морето. (Не й мина.)

За теб съм взела ром. (и луд коняк)

В кръвта ти ще се пенят равностойно.

Спокойно ми е с тебе... (като с брат)

Любов,

и ти ухаеш на покойник.

----------------------------------------------------------------

Не си добре дошъл, но влез.

Вратата е открехната за гости.

Изглеждаш ми нахакан. Интересно!

Поне не си опасен като Господ.

Какво те води в моя семпъл дом?

Панелен блок. Посредствени етажи.

Не ни работи даже асансьорът -

броим си стълбите като хлебарки.

Очакваш алкохол?! Пийни си чай,

защото днес... по лунната диета

е по-добре да си направим пас.

Не мисля, че важИ, поне за тебе!

Кажи сега... удобно ли си седнал.

Помислих те за брат ми пред вратата,

защото е оскъдно осветлението.

А нямах време да му се порадвам.

За мама знаеш... Сигурно и ти

си чувал, че без нея ми е... дяволско.

И двамата ми истински бащи...

И племенникът... Двегодишен палавник.

Разбирам те защо си антихрист,

макар че Го обичам. И Му вярвам.

Ти как успя да се възпротивиш

на дяволски-божествената пагубност?!

Кафе?!... След чая много не върви.

И аз не бях родена да съм охлюв.

„Голямата любов" ме промени.

Сребролюбив е златният ни Господ!

Изглеждам като мене... А не съм

от хората, в които ми се вярва.

Отиваш ли си, Дяволе?! Язък!

За първи път не искам...

И ми трябваш.

Павлина ЙОСЕВА

Редактирано 25 септември 200817 г. от diadia (преглед на промените)

Хранилище на мрака чер,

от зла безлунна нощ събран

в отровен вещерски казан.

Над бездната глава склоних

да разбера човешки крак

дали е стъпвал и видях

безкрайни лъскави стени

като покрити с черен лак.

Оттам Смъртта изпраща страх

по лепкав и злокобен бряг.

Томас мур

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877

Иван Вазов

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Редактирано 25 септември 200817 г. от Fingli
Автора, автора... (преглед на промените)

После дождя

Разноцветные огни, в городе ночь

Снова я - совсем один, слушаю дождь

Убегают по стеклу капли Любви

Слёзы неба - навсегда, в нашей крови

Пускай сегодня на земле, капает дождь

Я - не прийду к тебе и ты - не прийдешь

Пусть с нами навсегда - косые дожди

По крыше - слушай стук, надейся и жди

Вновь по улицам бродить, между домов

Мне б с тобой поговорить, даже без слов

Убегают по стеклу капли Любви

Там, за стенами дождя, встретимся мы

Сегодня на земле, капает дождь

Я - не прийду к тебе и ты - не прийдешь

Пусть с нами навсегда - косые дожди

По крыше - слушай стук, надейся и жди

После дождя...

После дождя...

После дождя...

Във нощите ти...

Сънуваш ли ме, Принце? Някога?

Сънувай ме. По-бавно ме сънувай.

Разказвай ме по мъничко на нощите,

в които самотата те целува.

Сънувай ме - едно момиче пясъчно.

Една жена, докоснала звездите.

Сънувай ме реална и загадъчна.

И после утрото за мен разпитвай.

Сънуваш ли ме, Принце? Още?

Във сънищата ти нали съм влюбена?

Целуваш ме на сън. И ставам твоя.

И, знаеш ли...Аз искам да се сбъдна...

Тя

Вятърна молба

Не ме задържай! Аз съм вятър...

Не можеш в шепи да ме побереш.

Близначка съм на Свободата.

Опитай се да разбереш!

Посоката си сменям често,

променям си и скоростта,

а срещна ли те – бягам, вместо

да отговоря на страстта....

Не ме обичай! Забрави ме..

Аз съм в движение, без път.

Бездомна съм и нямам име.

Аз съм енергия без плът.

Не ме задържай! Затвори очите си

и някак си ме преживей!

Не пропилявай подир мене дните си

и не мисли за мен... Недей!

Румяна Симова

Съвършена Ще зашия очите си за да не гледам на омразата пурпурът как пулсира във вените! Ще зашия ушите си за да не чувам пискливия лай на хиената! Ще зашия устните си за да спра думите напиращи от душата ранената! И така сляпа, глуха и няма само с топлината на ръцете си ще извая статуята на онази Жена- съвършената! Нел

Не непременно в същия ред...

Какво и трябва на душата ми...

Един прозорец, за да излети.

Една ръка, погалила крилата и.

И мъничко вързопче със мечти.

Едно небе с измислени съзвездия.

Една Земя на кръпки от цветя.

И въжен мост. От край до край на бездната.

И две-три капки езерна вода.

Една магия бяла на разсъмване.

Едно кичурче слънчеви лъчи.

Пътека лунна някъде във тъмното.

Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Тя

"Жди меня, и я вернусь..."

Жди меня, и я вернусь.

Только очень жди,

Жди, когда наводят грусть

Желтые дожди,

Жди, когда снега метут,

Жди, когда жара,

Жди, когда других не ждут,

Позабыв вчера.

Жди, когда из дальних мест

Писем не придет,

Жди, когда уж надоест

Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,

Не желай добра

Всем, кто знает наизусть,

Что забыть пора.

Пусть поверят сын и мать

В то, что нет меня,

Пусть друзья устанут ждать,

Сядут у огня,

Выпьют горькое вино

На помин души...

Жди. И с ними заодно

Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,

Всем смертям назло.

Кто не ждал меня, тот пусть

Скажет: - Повезло.

Не понять, не ждавшим им,

Как среди огня

Ожиданием своим

Ты спасла меня.

Как я выжил, будем знать

Только мы с тобой,-

Просто ты умела ждать,

Как никто другой.

Константин Симонов

Ако не идва пролетта - Не си отивай!

Ако зората закъснее- Остани!

Ако пристигне тишината- Не заспивай!

Ако поискаш да ме имаш- Замълчи!

Ще бъда с теб, но само не заспивай!

Когато закъснея - Замълчи!

Когато завали - Не си отивай!

Когато си замина - Остани!

Poli