Не бих могла да кажа кой е най- най! Много са! Бих могла да изброя любимите си книги, поне доколкото се сещам първоначално...Но по - скоро ще избоя Авторите от които са любимите ми книги: Линда Хауърд, Джейн - Ан Кренц ( Аманда Куик), Нора Робъртс, Дара Джой, Верджиния Хендли, Джоана Линдзи, Джудит Макнот, Джули Гарууд, Джулия Куин, Елизабет Лоуел, Ирис Йохансен, Катрин Каултър, Катрин Сътклиф, Лей Грийнууд, Лора Лей, Нан Райън, Джанин Фрост... Е май се унесох... Но както споменах не мога да откроя само една книга от всички ( осван ако не съм чела само 30 - тина книги ). Харесвам много и "Брачна авантюра", и "Принцеса Александра", но има, и толкова много други!

Сега ще трябва да се върна назад във времето,когато не откъсвах очи от любовните романи Но надали ще мога да определя само един фаворит...те са толкова много- преживявах всяка история,която четях сякаш аз бях главна героиня Та горе-долу по памет ще изброя тези,които най-ярко се открояват: "Чериса'' на Джесика Сен Клер ''Като пепел във вихъра'' на Катлийн Удиуиз ''Вълкът и гълабицата'' ''Сърца в пламъци'' на Джоана Линдзи ''Сребърен пламък'' ''Любов извън закона'' на Сюзън Джонсън ''Любовницата на корсаря'' на Хедър Греъм ''Рубинът'' на Кристина Скай ''Перлата на любовта'' ............и т.н..........................

Ох като започнах да пиша и нали съм още нова ивзех че всичко изтрих .Така че накратко много са книгите които са ми любими.Ще спомена само авторите.Линда Хауард Аманда Куик Лайза Клейпас Нора Робъртс и т.н

Една от любимите ми авторки е Джоана Линдзи харесвам всички нейни книги с изклучение на поредица Малори доста блуткава и разводнена поредица иначе сички други са и прекрасни за жалост няма издателство което да се заеме с всичките и книги ама и как да стане с тези фен преводи няма издателство което да се захване с превеждана авторка .

Една от любимите ми авторки е Джоана Линдзи харесвам всички нейни книги с изклучение на поредица Малори доста блуткава и разводнена поредица иначе сички други са и прекрасни за жалост няма издателство което да се заеме с всичките и книги ама и как да стане с тези фен преводи няма издателство което да се захване с превеждана авторка .

И кое те наведе на тоз умопомрачителен в логиката си извод? Сега дали Малъри е блудкава поредица е въпрос на вкус казало кучето и... Но сериозно се замислям след като баш те са ти блудкави кое те е провокирало да четеш такава литература и дали просто не абиш клавира с цел да провокираш нас наистина уважаващи тази -ни не е срам - долнопробна булевардна литература изхабим и нашия, за да ти кажем че няма как фен преводите да са препятствие за издателствата. Те видиш ли "ентелегентни" хора и знаят кое обуславя процеса на издаване на една книга и фен преводите изобщо не са фактор в избора. Други много неща като финансиране, маркетинг, реклама, усет към конкретната литература, (сиреч познаването на авторите и стила) са малките камъчета, които не обръщат каруцата. Що се отнася до Джо ми съвсем скоро излезе един гаден Малъри. Така де малко в страни от бандата ама си е от поредицата. И глей ся чудо. Фен превод на таз книга има от две години насам. Хубав лош но го има. Нечувано, невиждано но издателството си издаде книгата.

Въпрос на вкус си е.Въпреки,че и аз не съм възхитена от някои от Малъри книгите..харесвам ги,но не мога да кажа,че са ми любими...аз героитр харесвам много и затова никоя книга не е достатъчно добра и дълга.Та въпреки,че и аз имам забележки чак изтръпнах като прочетох "блудкави" .Специално тази поредица я обичат почти всички,защото събира на куп най-хубавите неща в жанра.Има разни други,където все си казваш"Страст,ама пък е тежка","Има хумор,но е блудкава"...а в Малъри просто има всичко в добри дози. По темата...аз още съм на една на Тереза Медейрос...уж нещо вампирско е,но не съм стигнала много напред,за да видя дали просто е мостерия около двамата братя или верно си е фантасмагория. Но пак се оплаквам,че не чета...нямам време,в сесия съм..то аз не съм си дала много зор с учене,но ми се роди племенник и сестра ми 5 дни след раждането се юрна да ходи на лекции и аз съм мама на повикване А това чудо ти отнема цял ден...и нещо тук от 1 седмица не съм чела и загубих тренинг.

И кое те наведе на тоз умопомрачителен в логиката си извод? Сега дали Малъри е блудкава поредица е въпрос на вкус казало кучето и... Но сериозно се замислям след като баш те са ти блудкави кое те е провокирало да четеш такава литература и дали просто не абиш клавира с цел да провокираш нас наистина уважаващи тази -ни не е срам - долнопробна булевардна литература изхабим и нашия, за да ти кажем че няма как фен преводите да са препятствие за издателствата. Те видиш ли "ентелегентни" хора и знаят кое обуславя процеса на издаване на една книга и фен преводите изобщо не са фактор в избора. Други много неща като финансиране, маркетинг, реклама, усет към конкретната литература, (сиреч познаването на авторите и стила) са малките камъчета, които не обръщат каруцата. Що се отнася до Джо ми съвсем скоро излезе един гаден Малъри. Така де малко в страни от бандата ама си е от поредицата. И глей ся чудо. Фен превод на таз книга има от две години насам. Хубав лош но го има. Нечувано, невиждано но издателството си издаде книгата.

Искрено съжелявам за това че явно без да искам съм създала смут и неприятно отношение в този форум , просто си имам мнение и исках да го споделя явно тук си имате болни теми който не трябва да се закачат . И за само да поясня аз много харесвам исторически любовни романи чета ги от повече от 15 години исках просто да има с кой да си ги коментирам но ти определено не ми позволяваш да си изразявам мнението сободно заради което това ми е последния пост във вашето местенце , сега вече си отговорих на въпроса защо никой не си позволява да пише тук . А и само да допалня ако не бяхте превели книгата Пленници на Страстта и пуснали в интернет може би нямаше да чакаме две години за да я дървим в ръцете си .

Хехе, интересно станало покрай Малъриииии. Ако питат мен, спорна поредица - харесвам 3и 1/2 книги от, другите са ми може да ги има може и да ги няма

Всеки с вкуса си. И всеки може да го изрази. Innka Malinka не е коректно да правиш някакви обобщения, какво може и какво не да се пише тук.Нито са те баннали, нито имаш предупреждения, че си инакомислеща /пробвай да кажеш нещо дет не се харесва в някои други форуми/. Впрочем позамря форума - факт и е така ,щот се превежда и кориигира. Казваш, че може би фен преводите са причина да се забави издаването на някои книги. Я да видим от 2009 Един за друг до 2012 Пленницата... има бая време, а фен превода на Пленницата е от края на 2009 - време много да реагират ще я издават ли или няма смисъл,. А ако някой е бил толкоз заинтересован, що между последната издадена от Ирис до първата на Плеяда са май десетина години. Търсене - предлагане основен принцип в бизнеса, ама няма как да ги продаваш такива книги по 20 лева, та ни пренебрегват. Та така, пиши си Innka Malinka, ама не ни "хапи" с тънка ирония, неприятно е, но не променя нищо. ако не си помогнем сами, няма кой - ще си превеждаме, ще си оправяме, особено старите книги, които няма къде да ги намери човек.

Innka malinka

Искрено съжелявам за това че явно без да искам съм създала смут и неприятно отношение в този форум , просто си имам мнение и исках да го споделя явно тук си имате болни теми който не трябва да се закачат . И за само да поясня аз много харесвам исторически любовни романи чета ги от повече от 15 години исках просто да има с кой да си ги коментирам но ти определено не ми позволяваш да си изразявам мнението сободно заради което това ми е последния пост във вашето местенце , сега вече си отговорих на въпроса защо никой не си позволява да пише тук . А и само да допалня ако не бяхте превели книгата Пленници на Страстта и пуснали в интернет може би нямаше да чакаме две години за да я дървим в ръцете си .

Нито смут виждам нито се изживявам като някой който да позволява или забранява нещо. Прочетох пост, отговорих какво мисля и толкова. Аз лично улавям явна тенденциозност в постовете ти ама ся може и да сънувам знам ли, пък и не ми е важно, но що се отнася до Малъри осмата най малко фен превода е допринесъл да не се издаде по-рано. Ако пък е така значи издателствата се плашат от конкуренция и изобщо фен преводачите ша да са им виновни.

...., но що се отнася до Малъри осмата най малко фен превода е допринесъл да не се издаде по-рано. Ако пък е така значи издателствата се плашат от конкуренция и изобщо фен преводачите ша да са им виновни.

Особено когато фен-преводите се оказват в пъти по-качествени от издадените на хартия и за които плащаме, поне според мен, грешни пари за книги пълни с правописни, пунктуационни, стилистични и всякакъв тип грешки. И ако искате примери, просто отворете "Един за друг" или "Пленниците" и вижте как е изписана номерацията на главите - Двайсета, Трийсета, Четирийсета... Не знам защо, но макар и приети в разговорния език, тези форми на изписване на числата /и то най-вече като номерация на глави/ нещо не ми се вписват в отпечатана книга. Давам това, като илюстрация на казаното от мен по-горе, защото може най-лесно да се открие.

За съжаление, в днешно време, книгите май не обогатяват езиковата ни култура, а спомагат да забравим дори и малкото, което сме научили в часовете по български език и литература!

Редактирано 12 април 201214 г. от shemett (преглед на промените)

По темата, на мен едни от най-любимите ми книги също по една случайност са тези на Джоана Линдзи, като искрено заявявам, че това не включва само Малори/Малъри, а обожавам всичките й романи. Въздържах се доста време от коментар, но към горния пост ще допълня само следното: Ако четем издадените в България романи повече от 15 години и това ни е научило да пишем на български език "съжелявам", "изклучение", "блуткава", "сободно", "допалня", а поставянето на запетая на правилното място е излишна загуба на време, то предпочитам да чета не тях, а преводите на Дрийм тийм. Както на Innka Malinka никой не е забранил да изразява свободно мнението си, поста й не е изтрит, не е получила наказание или бан за негативен пост (което там, където се прави, е глупаво), така това и на мен, и на други потребители е позволено. Ако някой не издържа на напрежението в една полемика и се фръцка като сърдита ощипана мома, това си е негов проблем. На саркастичните изречения от типа "Браво, на момичетата, които превеждат, сканират и редактират, ... за да не се налага да си купуваме книгите", или "С тези фен преводи няма издателство, което да тръгне да издава", бих отговорила следното "Хайде, върви в първата книжарница и си купи някоя от първите 6 книги за Малори, и тогава ще поговорим пак". Темата не е болна, тя направо е болезнена, а явно повечето хора тук дори не са наясно каква е целта на сканирането и превеждането. Това не е да поискаме да се сканира книгата, която вчера е излязла на пазара, а тази, която не може да се намери дори на сергиите с книги втора употреба. Превеждането е със същата логика - не целим да "вземем хляба на издателствата", а за нашите съфорумци да станат достъпни книги, които няма друг шанс да прочетем на български език, освен фен превода. В конкретния случай с Малори, ще дам само няколко факти. Последната издадена книга от поредицата, преди да започнем преводите си, е "Подаръкът", която беше издадена през 2002г. Сканирана е през 2008г., когато вече в книжарниците нямаше и помен от нея, дори на старо е трудно да се намери. Преводът на "Да се влюбиш в негодник" е пуснат през 2009. Моят въпрос е: "Къде бяха многоуважаваните ни издателства, които защитаваме като се нахвърляме срещу сканиращите и превеждащите, през тези 7 години?" Не бих казала, че сме стояли със скръстени ръце и сме ги чакали сами да се сетят. Лично аз съм писала прочувствени писма и съм звъняла по телефона на поне три от издателствата, които издават исторически любовни романи. Отговорът винаги беше отрицателен. След завършването на превода на "Да се влюбиш в негодник", който е дело на хора от този форум, го предложиха на "Плеяда", и последните най-сетне благоволиха да обърнат внимание и на нас, читателите. След като видяха обаче, че има кой да купува и чете такива книги, явно решиха да издават и другите от поредицата. Но коректността към автор и читател-фен изисква да не си правиш свободни съчинения с една толкова обичана поредица. Да, тук визирам "Пленници на страстта". При положение, че "Един за друг" и "Пленници на страстта" са издавани от един и същ издател, с един и същ екип (с изключение на преводача), е грозно и смешно да не си направят поне елементарния труд да оеднаквят имената. Примери няма да давам, отворете двете книги и вижте сами за каква пародия става дума. Ключови моменти, които са били повтаряни, потретяни и попетяни в предишните книги, са тотално оплескани - сякаш това не е същата поредица. Може би имат оправданието, че са минали 2-3 години и са забравили какво има в предната книга, която са издали, но дори и това е смехотворно. Моите извинения към "Плеяда", благодарна съм им, че решиха да попълнят издаването на липсващите книги от поредицата, но ако ще го правят по този начин (колкото да отбият номера и да обират лаври заради името на авторката и поредицата), по-добре да си купя един пакет листи за принтер и да си отпечатам превода на Дрийм тийм, който да сложа на рафта си. Поне ще знам, че е с коректен превод и няма простотии в него. Не защитавам ничия позиция, освен своята собствена. Приемете и моя пост като "без да искам създавам смут" и не подценявайте интелигентността ни и способността ни да правим адекватна преценка.

Редактирано 12 април 201214 г. от helyg (преглед на промените)

Ечо, брат, само не ми напомняй повеке за това велико заглавие "Един за друг", че ша зема са капична бъдева от бяс, а така убаво го бях забравила.

Ечо, брат, само не ми напомняй повеке за това велико заглавие "Един за друг", че ша зема са капична бъдева от бяс, а така убаво го бях забравила.

Нидей ми чете поста, ве. На тебе ти се каза в прав текст, че кат си пуснала фен превода на Дрю в нета и пречиш на издателствата. Сега вместо да ми четеш поста, трябваше да се скриеш в банята и да ривеш, или в опит за изкупление да си посипеш главата с пепел и да се натопиш в катран и пера. И това недей чете, само се шегувам.

Редактирано 12 април 201214 г. от helyg (преглед на промените)

Завря ма в ъгъла "накажана" пък са шегувала. Добре, че си помъкнах най-любимото книжле с мен да ближа рани. И представяш ли си не е "Един за друг"

Ейй, опасни сте.. От три дни ви чета и колкото по` напредвате в постовете, толкова повече започвам да се смея..

Та.. по темата.. Инка-Малинка, обещавам тържествено, че бан няма да имаш, колкото и негативно мнение да изразиш спрямо някои от книгите, които болшинството четящи такава литература, харесват. Всеки има право на мнение и всеки има правото да го изкаже. И докато се спазва добрия тон в постовете, причини за наказания няма.

Но и не мисля, че трябва да се сърдиш, когато други форумци изказват също мнението си, и то не съвпада с твоето. Изявления от сорта: "... исках просто да има с кой да си ги коментирам но ти определено не ми позволяваш да си изразявам мнението сободно заради което това ми е последния пост във вашето местенце..." са, меко казано, глупави. За първи път чета, че изказано от друг мнение, което не е еднакво с твоето, може да се третира като забрана към теб да пишеш тук.

А дали това ще бъде последния ти пост или не, е вече твой избор.. Но както Ели каза - държание от типа "ощипана мома" е проблем единствено на "ощипаната". Останалите ще го преживеят.. вероятно без да стигнат до самоубийство от чувство за вина..

Та в крайна сметка - пиши - няма проблеми..

Редактирано 13 април 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Мили Дами,

 

Позволете ми да ви препоръчам някои и други автори освен изброените по - горе.

Например: Виктор Юго, който би ви очаровал с "Човекът, който се смее".

Няма да останете разочаровани и от "Земя" на Е. Зола.

　

ВАЙКАЩИЯТ СЕ ЯВОРОВ

　

Лято.

Слънчево утро.

Синьо небе с пухкави, бели облачета.

Горска полянка.

Буйна, зелена трева и горски цветя.

Пеперудки. Птички.

В средата на полянката стои мъж в черен фрак и бяла връзка,

дълга до раменете коса, клекнал,

с един подвит крак и протегнал напред букет пролетни цветя в ръце.

Пред него, срамежливо извила глава настрани,

е застанала руса девойка в бяла дантелена рокля.

Точно това си представят поне 50 % от хората, когато чуят думата "поет".

Традиционна и стереотипна картинка представяща едно от най - устойчивите

културни клишета. То разбира се ни отпраща към онзи тип поведение,

представен като образец за отношенията между мъжа и жената.

Корените на този тип поведение са много стари,

и според думите на един от моите преподаватели в университета,

то си има дори конкретен родоначалник - Петрарка.

Някъде по негово време станало модерно аристократките в благородническите

дворове да бъдат не просто уважавани, почитани и ухажвани,

а "издигнати на пиадестал" и от нине словославени и венцехвалени.

Не можем да отречем, че тази "нова мода" не е имала своите рационални основания,

имайки предвид твърде "първичното" по онова време отношение към жените.

Бих казал дори, че "новата мода" би могла да се разглежда и като естествена реакция

на не дотам дружелюбното поведение на мнозинството от представителите на силния пол

спрямо нежния.

С течение на времето новото отношение към жените започва постепенно да се прехвърля от

"по - високите" към "по - низшите" слоеве на обществото

( за радост на много от "обикновените" жени, почувствали промяната главно в едно по - нормално,

по - човешко отношение към тях ).

Тук не ми се иска да разглеждам подробно историята на борбата за равноправие

на жените или историята на феминизма - това отдавна е направено.

Интересното в случая е, как това ново отношение към жената се развива във времето.

Предварителния извод, който бих искал да защитя е, че и в този случай, както често се случва,

се е потвърдила теорията за махалото, според която, един модел или структура бива заменен с

друг, който е негова пълна противоположност, или казано по - популярно

"махалото е отишло в другата крайност".

От грубиянското и първично мъжкарско отношение към жените, в съвременния свят не е останало

почти нищо.

Точно обратното, жените от подчинени, отдавна са се превърнали в подчинители.

Картинката, която описах в началото е само едно от доказателствата в моя подкрепа.

С течение на времето тя, картинката, постепенно придобива все нови и нови измерения и промени.

От четката и платното до дигиталната фотография - красивите женски образи маршируват

по планетата, изискват не само внимание и възхищение, но и подчинение и изпълняване на

всички желания.

Някъде през 80 - те по кината в България вървеше един полски филм - комедия,

чийто съжет ни въвеждаше в бедещето, а то беше твърде "необичайно" - в този въображаем свят,

не мога да си спомня по силата на какви точно обстоятелства,

главният герой се озоваваше в общество, в което бяха останали само жени.

Тогава филма наистина изглеждаше като комедия, днес като си спомня - не чак толкова.

По - скорошни примери са "Секса и града" и "Кашмирената мафия".

Бионсе пък, само преди няколко години откровено се провикна, задавайки риторичния

въпрос: "Who rulls the world now?".

Всички тези произведения на изкуството ни връщат по един или друг начин към

картинката в началото на поста.

Опитайте се сега да си отговорите на въпроса:

"Кой от българските поети в най - голяма степен се вписва в образа на "поета"

от нач. на 20 - ти век?"

Сигурен съм, че мнозина биха могли да изредят веднага поне една дузина.

Сигурен съм, също така, че никъде в евентуалните отговори, едно име няма да липсва.

Досещате ли се вече чие?

Точно така - на Яворов.

Великите български лирици от нач. на 20 - ти век. не са един и двама,

но Яворов на 99 % съвпада с най - клишираната представа за понятието "поет".

Неговите емоционални изблици са толкова директни и експлицитни,

че днес повече приличат на обикновени "охканици" и "ахканици".

Лирическият "аз" на Яворов е дотолкова заслепен от женската красота,

че общо взето съзерцанието й му отнема цялото време.

Той на практика е неспособен да мисли и действа извън рамките на това възхищение.

Не бих искал да твърдя, че женската красота не заслужава внимание и възхищение.

Никога не бих го твърдял, но превръщането на това възхищение в безмозъчен,

или както днес някои биха казали, телешки възторг, не носи нищо добро на

този, който го практикува.

Както често се случва, това възхищение води до обсебване, което от своя страна пък

води до неприятни последици и за двете страни - възхищаващия се и обекта на възхищение.

Съдбата на самия Яворов е показателна - той се самоубива.

Не е ли влючването на произведения на Яворов в учебната програма по литература,

един вид институционализиране на едно такава поведение?

И не е ли това, едно индиректно оправдание на самоубийството,

пък било то и от любов?

Не се ли препоръчва на учениците такъв вид поведение?

Ако не се препоръчва, не се ли оправдава, най - малкото?

Да не би пък някому да е изгодно някои млади хора да последват Яворовия пример?

Вече чувам упреците, че това е поредната "теория на конспирацията".

Но аз бих могъл да посоча достатъчно примери от реалния живот,

в които причина за убийства и самоубийства е именно отхвърлената симпатия.

В световната литература също има примери за подобни на Яворов,

впрочем по - правлно би било да се каже, че самият Яворов е продукт на негови

литературни предшественици - Гьоте например, който със своя Вертер също дава

тон за такъв тип поведение.

Да не говорим за френските романтици.

И за Петрарка, разбира се.

Италианците с тяхното преклонение пред жената.

А сега се сещам, че някой дори беше казал нещо от рода на:

" ... слава Богу, все още продължават да се самоубиват от любов ... "

Неубозданите емоции никога не са били добър избор.

Вайкането никога не води до нещо смислено.

 

　

Много обичам любовни романи

След толкова романи прочетени си оставам с класическите-Брулени хълмове и Брулени хълмове.

Сега чета Кейт Мортън и после започвам Сара Ларк.

Опитайте се сега да си отговорите на въпроса:

"Кой от българските поети в най - голяма степен се вписва в образа на "поета"

от нач. на 20 - ти век?"

Сигурен съм, че мнозина биха могли да изредят веднага поне една дузина.

Сигурен съм, също така, че никъде в евентуалните отговори, едно име няма да липсва.

Досещате ли се вече чие?

Точно така - на Яворов.

Великите български лирици от нач. на 20 - ти век. не са един и двама,

но Яворов на 99 % съвпада с най - клишираната представа за понятието "поет".

Неговите емоционални изблици са толкова директни и експлицитни,

че днес повече приличат на обикновени "охканици" и "ахканици".

 

Не е ли влючването на произведения на Яворов в учебната програма по литература,

един вид институционализиране на едно такава поведение?

И не е ли това, едно индиректно оправдание на самоубийството,

пък било то и от любов?

Не се ли препоръчва на учениците такъв вид поведение?

Ако не се препоръчва, не се ли оправдава, най - малкото?

Да не би пък някому да е изгодно някои млади хора да последват Яворовия пример?

 

Но аз бих могъл да посоча достатъчно примери от реалния живот,

в които причина за убийства и самоубийства е именно отхвърлената симпатия.

 

Яворов не се е самоубил заради "отхвърлена симпатия", откъде ви хрумна?

Той без друго е бил обект на интриги и жестоки критики в кръга на Лора, начело с нейната желязна майка... Обвинявали са го за самоубийството на истеричната, неуравновесена и ревнива Лора, разследвали са го за смъртта й - не знаете ли тези неща? "Анализът" ви е глупав и несправедлив.

Вярно че Яворов доста мъчи словото на места, но той най-добре се вписва в представата за поет, само защото е изключителен български поет и интелектуалец.

Е, в интерес на истината, може би и двамата не са били особено уравновесени (каквото и да означава това) и само те си знаят какво точно се е случило в нощта на самоубийството й. Подозренията върху него остават и до днес.

Редактирано 9 април 201313 г. от witness (преглед на промените)

Здравейте, хора!

Зарибих се по Малъри поредицата и знам, че тази тема не е относно само нея( а също и видях свадите в коментирането и), но наистина не смятам, че на друго място ще получа по-добра информация. Някой заел ли се е с превеждането на последната засега книга 'Stormy  persuasion'(2014) Изключително много се надявам... спрямо коментарите стигам до извода, че надали ще я издадат, така че фен преводът е единственият ни шанс. 

хора помагайте!!!! в главата ми е влязла една книга, не помня как се казва. сещам се само за определени моменти. помня , че главния герой се преоблича като беден и така се жени за наследницата с благословията на баща й. после отиват да живеят в една колиба в планината. там тя се учи да готви- боб без да го изчисти. после се разболява и се връщат в замъка му. ако някой знае как се казва книгата ще съм му много благодарна...

на 5.08.2016 г. в 12:19, iv4eto_pk написа:

хора помагайте!!!! в главата ми е влязла една книга, не помня как се казва. сещам се само за определени моменти. помня , че главния герой се преоблича като беден и така се жени за наследницата с благословията на баща й. после отиват да живеят в една колиба в планината. там тя се учи да готви- боб без да го изчисти. после се разболява и се връщат в замъка му. ако някой знае как се казва книгата ще съм му много благодарна...

Елен Танер Марч - "Целувката на Принца"
Мисля, че е тази.

Брулени хълмове