преди 2 часа, _ramus_ написа:

Беше писала за "прераждането обяснявало много иначе необясними явления"... Всъщност - "плоската земя" обяснява простичко и лесно много от ежедневните наблюдения, които съпътстват битието. Обаче Земята не е плоска и нищо сред вселената не е плоско... Правиш ли аналогията? 

Не, не правя аналогия изобщо. Търся логика и справедливост, защото не може Бог да създаде нещо несправедливо и без логика.😉

Такива глупости за плоската земя, изобщо не представляват интерес за мен, за да ги обсъждам.

преди 1 час, _Aumi_ написа:

защото не може Бог да създаде нещо несправедливо и без логика

И защо да не може - нали е всемогъщ? Нали бил всесилен, и бил създал всичко - що да не си създаде нещо си с негова... "логика" и по негова си някаква 'справедливост'?

Иначе - за аналогията: аналогията е елементарна - простите обяснения, освен за лично допълване към усещанията нямат друга роля. Заради това плоската земя, бог и законите му, висшата справедливост и хилядите други версии на успокояващи фикции са толкова разпространени социални приказки - спомагат за подобряване, запълване и позитивиране на личния фийлинг. А за милиарди хора това си остава най-важното нещо заради което съществуват. Заради това народните митове за социална ширпотреба ( плоската земя, НЛО, конспирации, духовни приказки, антиваксърство...) са толкова популярни - милиардите хора ги ползват за да запълват и бягат от негативизмите в личните си усещания и чувственост

Освен това - ти не пишеш нещо важно, нещо което касае теб и целия този напор и към бог, и към преражданията и към веганството, състраданието и справедливостта... Зад всички тия стои твой, съвсем човешки проблем, на който те имат ролята да свалят тежестта на бремето. Този проблем винаги го оставяш "зад кадър", но движи всичко останало в твоите стремежи. И за разлика от други сред форума, ти си доста наясно с това бреме, просто никога не си си позволила да го изразиш, въпреки голямата емоционална и негативна тежест с която те притиска. 

преди 13 часа, witness написа:

Ако е както смяташ, излиза, че в едни неща има Бог, а в други неща  го няма. 

Що да не го кажа по сливенски, т.е. по-прост бай ганювски (Абстрахирам се какво съм чувал, чел и прочие нещата които смятам като вид познание) : Има "неща" в които има Бог, а в другите има Божия промисъл. Духът е този който от едно "нещо" прави друго "нещо". Как от кал, камък и изобщо от мъртво нещо се прави живот???!!! Много трудно, а по-трудно е после да го поддържаш живо, защото трябва да се полагат грижи. Във всяко едно нещо може да съзреш Божие творение, но в кое "нещо" има подобие на Божия промисъл?! = Само в човек. = Човек може да проумее Божията промисъл или да има свои мисли. Тези мисли може да не са свързани с праведното от мъртвило към живо, а на обратно, т.е. от живо към мъртво.

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Зад всички тия стои твой, съвсем човешки проблем, на който те имат ролята да свалят тежестта на бремето.

И какъв е този проблем за който аз не знам?

Интересът и любопитството към нещо толкова значително като Бог, дали е проблем?

преди 22 часа, witness написа:

Защото "всичко е суета" е широк превод, еврейският текст казва просто, че и хората и животните са "сведени до нищо", до нула след смъртта на тялото.

Далеч съм от това да съм лингвист или тълкуване по разбиранията на еврейски. Отделно, че е спорен езика на който са написани основите на Светите писания и от кои устни завети са произлезли, и всичко това е заради спецификата на гласовите способности на човеците. Затова и има разнобой по отношение на думите, а в последствие и на понятията. То и затова е по-важно словото на Бог, а не кой смята, че е избран от него или пък се е врекъл на същия. 

Все пак да наблегна, че говорим за невидими "неща". Затова и споменах по-горе, че малцина го усещат, а да комуникират с него е невъзможно. По-възможно е Бог да ни съобщава неща, но определено не по начина по който ние комуникираме със себе си. В това отношение древните религии допускат, че Бог може да придобива какъвто си иска материален облик било то под формата на животно или пък човек. Отделно в тях е и застъпена концепцията, че сам Бог не може да направи този свят и има равнопоставени други богове, за различните сфери. Както и в Библията из начало се разбира, че Бог нарежда, а в сянка остава кой го изпълнява. 

В действителност душата е нематериалната част на човек, т.е. нещото което не може чрез сетиво да бъде регистрирано. За сметка на това, то духът му може да се регистрира чрез някакво сетиво. За някои това сетиво е окото, за друг слуха и прочие. Именно той е градиента който движи душата в дадена посока, която може да е градивна или разрушителна. Именно той увлича душата към суета или в богоугодно дело, защото без дело, то няма живот, а елементарно съществуване както е при животните или растенията. И в тоя смисъл, то да, има човеци които живеят без мисъл, но има и такива които живеят с мисъл, т.е. в своите дела намират смисъла на живота си. 

Да, и на човек и на животното Бог е дал живот, но само и единствено човек по подобие на Бог може да има мисъл. Тази мисъл може да е промисъл на божество (по общо казано) или пък своя индивидуална която да обслужва суетата на индивида. Т.е. човек избира по своя воля с какво да се занимава извън времето на хранене, размножаване и прочие, както е при животните. 

Какво е известно: Поне това би следвало да го знае всеки човек -> До един момент няма спомен, но в даден момент е бил впечатлен от нещо и то се е превърнало в първи спомен. След което в него се е формирала или не мисъл какво е това и е започнал да разсъждава, за да го опознае. 

Що се касае за чувствата, и че само в определена материя се създават. Хм, не мисля, че първото чувство е страданието. Принципно първото чувство на човек се формира в утробата на майката. Тя или е "облята" от Любов или не. И нормално е в последствие индивидите които са усетили въпросната Любов в последствие да не ги интересува, т.е. да обръщат внимание на страданието, като водещо нещо в живота си. 

Образно казано: Сития на гладен не вярва!!! И именно това определя, че човек израснал в духовна среда базирана на Любовта може да си позволи мислите му да са насочени към Любовта, а не към страданието и в тоя аспект, то вместо да размишлява какво е страданието, то да облекчи въпросното и покаже, че с Любов да се живее е много по-хубаво отколкото да се суети в начина да разбере какво е страдание. 

...

Но, отклонихме се от темата ....

Всеки човек може да избира своята цел в този му поверен живот из този му свят. Тя може да е по Божията промисъл, а може и да е по помисъла на друг човек или пък на егото му. Някои доживяват въпросната, а други не. В действителност малцина са присъствали до смъртно ложе и не са виждали как мъчно душата на човек се разделя с тялото в което е, но така е, духът се предава, т.е. не съзира вече смисъл в този живот и повлича душата към вечността или забвение. Един вид вече му е скучно в този свят!!!

И така: Принципно се знае какво става с нашето тяло, т.е. то е материя от този свят и остава в него, а що се касае за душата, то тя е водена от духът. -> Образно към където отива духът, то душата го следва. Ако духът води душата към вечността, то тя ще отиде във вечността, а иначе ще остане в забвение, т.е. във вечен покой. А, се знае, че всичко е движение. Някои обаче още в този живот се научават да предпочитат застоя и чакат ли чакат да получат просветление.  И всичко това докато не им се обади гласът на живота им съсредоточен в перисталтиката им.  И как въпросните може да ги възприемеш като духовници???!!! Или ментори (мъдреци)??? Били мъдри, т.е. не трябвало да се подлагат на труд, че от въпросния само и единствено се страдало.  И, как да приемем тяхната мъдрост, че след смъртта няма живот???  => Ще ме прощават, но това не е илюзия, а направо откровена лъжа!!! Няма как да повярвам в тази лъжа, а всички които са повярвали в нея, то са невежи и определено не са критерий за смисъла на живота или пък на смъртта. 

Смъртта образно е начина на една душа да продължи във вечността или да си остане невежа в небитието и да е вечно сама. 

Аз казах!!!

п.п. От време на време е хубаво човек да се замисли какво остава зад себе си в този свят. Дали дело, слово, потомство или прочие, което или ще е богоугодно или не. Ако не е богоугодно, то рано или късно ще бъде претворено в друго. И стигаме до това: Кое е тленно и кое не?!

преди 46 минути, dioib написа:

В действителност душата е нематериалната част на човек, т.е. нещото което не може чрез сетиво да бъде регистрирано. За сметка на това, то духът му може да се регистрира чрез някакво сетиво.

човек няма дух и душа, има само едно нещо и то може да се нарече мисловна енергия, тази мисловна енергия може да мисли, има памет (паметта на човек не се намира в биологичния мозък ами е в тази енергия), има телепатия и може да се движи в пространството (като се умре не се отива в никакъв друг свят, ами си тук в същата вселена), има и зрение което е по-съвършено различно от това което виждаме с очите и всъщност тази мисловна енергия е това което е човек, тази енергия е вързана за биологичното тяло в главата за мозъка (когато сте на човек с тяло), като се умре се отделя и човек продължава да си е същият, но без тялото си

 

преди 46 минути, dioib написа:

Да, и на човек и на животното Бог е дал живот, но само и единствено човек по подобие на Бог може да има мисъл.

стига глупости, всички животни могат да мислят, да вземем например мравките; животните не можели да мислят или някои хора са тотално изглупели май, с това си твърдение

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Интересът и любопитството към нещо толкова значително като Бог, дали е проблем?

Бог не ме интересува с нищо. Ако ги нямаше хората, нямаше да го има и бог и "интереса им".

Интересът на хората към това е свързан с проблем. Личен проблем... съвсем в личната сфера.

Мен хората ме интересуват и защо, как, докъде и доколко се стремят да бягат от личните си проблеми, като те, всъщност бягат от личното си преживяване относно тях. Бягат най-силно, когато това преживяване е силно негативно и е емоционално травмиращо.

Стрелец си... ние сме открити хора и зодиакално сме предразположени да сме прями, директни и открити.

преди 2 часа, some_spirit написа:

човек няма дух и душа, има само едно нещо и то може да се нарече мисловна енергия

ОК, ти явно нямаш душа и дух, но да твърдиш, че и другите нямат -> лъжеш!!! Дали ще го наречеш ... мисловна енергия ... е без значение, т.е. то пак си е нематериално, това от една страна, а що се касае до това, как една енергия се превръща в материя и обратно, то глупаво е да се смята, че човек е достигнал познанието за какво е.  Да, някои могат да мислят, но само с мисъл нещо не се превръща в друго нещо. И, та, тъй, я ти като притижаваш въпросната мисловна енергия, то премести ме до хладилника, за да си взема мляко, а не бира ...  Нали осъзнаваш, че ако имаше телепатия и прочие, то щеше да прочетеш мислите ми, а не глупостите които споделям тук и щеше да си извадиш извода, че енергийното ми състояние е много по-високо от твоето, защото освен да вдигам пръстите си по клавиатурата, то вдигам и крака на противоположния пол, а така също и права лопата чрез която подготвям определена площ, за да се насади и порасне нещо, което в последствие ще захранва с енергия тялото ми.  

За мен не е проблем, че мисловната ти енергия след като умреш ще си остане в този свят, но същата не ще помогне на друг човек да прави от нищо -> нещо. 

Все пак има и паразити и ми напомни, че именно в този месец се пръска за бълхи.  

И между другото: Що не ходиш някъде да медитираш и к'вот там може да правиш с въпросната си мисловна енергия, ами си седнал да четеш глупостите ми?!  Пък и се опитваш да спориш с мен.  

О свещена простота и празнота, Бог да ти прости волните и неволни грехове. Амин

Чудно, да не знаете какво остава след смъртта.

Не сте ли били на погребение? Близки не са ли умирали? Не сте ли виждали кости от разкопан гроб? Айде, мумии да не сте виждали, но популярни филми сигурно.

Остават първо, т.нар. "тлен", т.е. нещото което гние и второ, спомените- явяващи се в сънищата или в илюзии, (привижда ни се в някой непознат, някой починал), но това са си реални действия на нашата психика.

Какво толкова нищите на 10 страници? Не ви разбирам.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Какво толкова нищите на 10 страници? Не ви разбирам.

Нищим духовни неща ...  Е, има и душички, които се лутат, но какво да се прави ... цветя са и допринасят за красотата в този свят, а не да сънуваме кости и прочие ...  По-добре 'мокър сън" отколкото нещо отвратително ...  

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Бог не ме интересува с нищо. Ако ги нямаше хората, нямаше да го има и бог и "интереса им".

Интересът на хората към това е свързан с проблем. Личен проблем... съвсем в личната сфера.

Мен хората ме интересуват и защо, как, докъде и доколко се стремят да бягат от личните си проблеми, като те, всъщност бягат от личното си преживяване относно тях. Бягат най-силно, когато това преживяване е силно негативно и е емоционално травмиращо.

Стрелец си... ние сме открити хора и зодиакално сме предразположени да сме прями, директни и открити.

Да, стрелците сме честни, открити и прями.

Не разбирам защо не те интересува Бог, но пък те интересуват хората и техните проблеми.😃

преди 1 час, _Aumi_ написа:

Не разбирам защо не те интересува Бог, но пък те интересуват хората и техните проблеми.

Бог не ме интересува с нищо. Вече съм минал през тази тема, както и много други теми като нея.

Интересът ми е за хората. Съвсем истински хора, със съвсем виртуални проблеми... Но преживяванията им правят виртуалните им проблеми да са като "реални". Сънищата им изглеждат за тях съвсем реални и ги наричат "истина".

Хората ме интересуват - без тях и проблемите им не би имало нито бог, нито идеологии, нито фантазми.

Занимават ме съвсем практически задачи и някои енигми, от които зависи реализацията им. Последването към отговорите им ме насочи към човека. Това стана преди много години (над 20) и въобще не подозирах че ще е такава посоката на работата и търсенията ми и че самия аз ще се променя толкова много. Не подозирах че трябва да направя най-важните избори в живота си... и те ще са завинаги. Ако предварително знаех за всичките последствия, не зная дали въобще бих се хвърлил в дълбокото и бих поел всички рискове и платил тия цени...  

Всичко  това е просто една легенда, нещо от отминалото, но въпреки това  тя няма нищо общо с бог. Въпросите с бог минаха и заминаха, когато им беше времето. докато сега за мен вече е друг етап. Отказах се от сантименталността и се научих да пускам нещата, които си отиват - за да мога да посрещна и прегърна онова, което следва. После пак... и пак... Важното е да не спирам в това... за да тече и пътят да бъде извървяван, а не да хленча и се вкопчвам когато падна. Имало го е и това - било е... но също е част от отминалото.

Нищо не е едно падане, а повечето драми, които бутат падналите и ги е страх да стават и тръгват пак - вече са ми банални, но познавам вече, че през това трябва да премине всеки. Ето в това е въпросът - ДА ПРЕМИНЕ, а не да повтаря даже и и през вечността... Да повтаряш един сън... дори и когато е райски, не е възможно да го пожелаеш да е "вечен". Дори най-сладостното преживяване, при повторения спира да е сладостно. Но да се опустошиш и да оскотееш отвътре дотолкова, че да искаш райския си "спасителен" наркотик да е "за цялата вечност'' ми се струва твърде самонаказателно и определено такива хора са просто "наркомани".

Разбира се - винаги ще остане да не разбирам много неща. Всеки един субект, който срещам и изучавам, ми дава известна възможност да получа "поглед" от очи, които никога няма да са моите очи. Да виждат - нещо, което никога няма как да видя. Има и други начини за заобикаляне на различните познавателни ограничения.

Има начини за всичко... и за всеки. Мен ме интересуват моите начини, а не всеки и всичко, защото тия двете са просто обикновени заблудни фикции.

 

на 16.03.2023 г. в 16:57, _Aumi_ написа:

Няма нито логика, нито е справедливо, да изплащаш чужди грехове. Какво е виновно детето, че някой негов прадядо бил съгрешил с нещо, за да се разболее то от нелечима болест? 

Бог ударя в най - ценното ,когато си гад . Нали каза че познаваш библията , там пише на едно място ,че Бог наказва до трето коляно онези ,които го мразят...

преди 3 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Бог ударя в най - ценното ,когато си гад

"Бог не наказва, когото мрази"

Душички златни, надайте се душичките ви да съществуват след смъртта. Това ви крепи, вярвам го.

Реалността е сурова. Само значимите личности, със значими дела остават в паметта. Описаните биографии на тези, които седят отляво и отдясно на Христос са само една част. Буда, Конфуций, Сократ и Платон, дори и Монтесума са други, които са в паметта на човечеството. При това не с живот след смъртта, а със спомен за извършеното приживе.

Така че душички златни, правете каквото правите (вкл. деца) тук, и приживе. След смъртта е тлен и спомен у живите... а, и се снимайте, макар да не знам до кога фейсбук пази. По- добре на хартия. Може да е в тесен кръг и за кратко, но пак е спомен. Нали не си въобразявате, че като не се е случило да срещнете Далай- Лама на земята, ще го срещнете на небето сред отломките от сателити и астероиди? 

Какъв е този въпрос, Какво става със нас след като умрем. Погребват ни.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

"Бог не наказва, когото мрази"

Душички златни, надайте се душичките ви да съществуват след смъртта. Това ви крепи, вярвам го.

Реалността е сурова. Само значимите личности, със значими дела остават в паметта. Описаните биографии на тези, които седят отляво и отдясно на Христос са само една част. Буда, Конфуций, Сократ и Платон, дори и Монтесума са други, които са в паметта на човечеството. При това не с живот след смъртта, а със спомен за извършеното приживе.

Така че душички златни, правете каквото правите (вкл. деца) тук, и приживе. След смъртта е тлен и спомен у живите... а, и се снимайте, макар да не знам до кога фейсбук пази. По- добре на хартия. Може да е в тесен кръг и за кратко, но пак е спомен. Нали не си въобразявате, че като не се е случило да срещнете Далай- Лама на земята, ще го срещнете на небето сред отломките от сателити и астероиди? 

Няма какво да ме убеждаваш ,че всичко свършва в гроба. Лично аз имам две чудодейни изцеления на раково болни ,чрез молитва ( единия даже беше потънал в дългове ,но една година  по - късно след проведения от мен ритуал ,вече се пресели в хубава къща ). Бил съм в отвъдното , и Бог ми е показал рая, и никой атеист не може да ме разубеди че всъщност след смъртта започва всичко...

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Съвсем истински хора, със съвсем виртуални проблеми...

Истинските хора имат реални проблеми и съвсем нямат виртуални такива. Ползват виртуалното пространство било то за "бягство" или място където да намерят решение на проблем в действителността. 

Принципно само и единствено интровертните ползват виртуалното и то е поради факта, че не умеят да общуват. 

Ако приемем, че горния ти пост е искрен, а не постановка (макар, че имам започнат роман с образ като теб и то именно приблизително преди 20 години...), то, трябва да споделя, че такива неща мен ме вълнуваха преди 40 години. Отделно, че из между тези твои написани редове съзирам, че по-те-интересува мотивацията им да си създават виртуални проблеми. И стигаме до това: Какво за теб представляват истинските хора?! -> Вторично от този въпрос е и: Ти в действителността си истински човек ли си?! = Изгубил си вярата в хората. Това е нормално. Успоредно с това не си намерил и истински човек в който да повярваш. И си "тръгнал" тук да търсиш истински хора.  Тук всеки изгражда виртуален образ. Същият няма нищо общо с истинското му амплоа. 

Толкова ли ежедневието ти е скучно, че се суетиш тук??? 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Мен ме интересуват моите начини, а не всеки и всичко, защото тия двете са просто обикновени заблудни фикции.

Но не осъзнаваш, че твоите начини (методи) са фикции. ОК, те не се базират на заблуда, но това при положение, че си искрен, иначе излиза, че ти заблуждаваш другите с друга (тайна или несподелена) користна цел. И си противоречиш даже, защото уж те интересуват истинските хора, а в даден момент отричаш всеки и всичко. = Всичко го привеждаш в някакъв "филм", в който другия го прави, т.е. е главния герой, а ти яростно желаеш да си ти.

Да считаме ли, че ти имаш съвсем истински виртуални проблеми, които смяташ, че и другите ги имат??? ОК, в тоя случай махаш виртуалното и си решаваш проблема.  

В своята си имагинерно естество човек е уникален и не може да се счита, че имагинерното естество на хората съществува. Имагинерната сфера не е тъждествено равна на виртуалната, защото и извън същия има имагинерни проекти които истинския човек реализира, 

По-общо: Подразбирам, че издирваш начин да се реализираш във виртуала и то е защото не си се реализирал в действителността. Способа ти (начина ти) обаче не може да пробие и то е, че не умееш да общуваш, а то е поради простия факт: Счита, че другите тъй както имат еднакви фикции като теб.   

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Реалността е сурова.

И ти не я готвиш, а ей тъй я консумираш???  => Интересен "културен" дивак се оказа ...  

Принципно: Именно чрез духовността човек придобива култура на цивилизационен човек, т.е. чувства се част от обществото, а не част от глутница освирепели животни, жадни за кръв и зрелище.  

Оракул има тука. Вуду магии прави и е ходил в рая какъв свят само.

преди 11 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Нали каза че познаваш библията

Това, че познавам Библията, не означава, че съм съгласна с всичко казано там.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Бог не ме интересува с нищо.

...

Интересът ми е за хората. 

 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Хората ме интересуват - без тях и проблемите им не би имало нито бог, нито идеологии, нито фантазми.

А без Бог, не би имало нито хора, нито такива които да се интересуват от хората.

Без Бог, човекът е едно празно същество, пълно единствено със собственото си его и суета.

Без Бог, животът е безсмислен и празен. Без Бог, светът е мрачен и тъмен. Всичко което виждат очите ни, са части от Божието Битие - цялата тази красота която ни заобикаля, е Божие творение!

Хората изпразнени от Бог, са празни и пусти души!

 

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

А без Бог, не би имало нито хора, нито такива които да се интересуват от хората.

Според мен не ще е имало човеци, но така е ... човеците са станали хора и те ти за какво им е отнел Бог вечния живот на този свят.  

Ауми, Рамусчуглу разбира своята смъртност, но какво друго да прави през живота си??? Не намира мотив да живее и за това си е наврял да издирва съвсем истински хора със съвсем истински виртуални проблеми, т.е. уплътнява си времето докато е жив и гледа да не му е скучно ...  = Човек без работа ... ко да ти скажувъм душе ...  

преди 7 часа, _Aumi_ написа:

А без Бог, не би имало нито хора, нито такива които да се интересуват от хората.

А без хората не би имало нито бог, нито интереса към него и разни приказки измислени от хората за да живеят някак си.

И отвъд думичките, възниващи от личния фийлинг и лична повярваница има много лесен и прост експеримент:

Заставаме двамата и всеки казва обратното на твърдението си от по-горе. Аз с лекота мога да напиша - майната му на бог, ако го има нека ме накаже веднага и на момента... Нека всесилния бог направи нещо, вместо мен... Нека всемогъщния ме лиши от онова, което вече съм овладял, през което съм преминал, през пътя, който съм извървял...

Но образуваната от теб патеричка не е възможно да я захвърлиш, защото се е превърнала в твоя неизменност и няма как да отпадне.

Точно това е усещането и възприятието на всеки наркоман - без дозата си аз съм нищо, без нея съм празен, нищожен, смотан и безстойностен и никой не го интересувам... Но и наркомана се лишава от възможността да НАПРАВИ НЕЩО и ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТ ПРЕД СЕБЕ СИ. Пред една примитивна призма "бог" всеки може да се фантазира че правил грях, но да си отговорен пред себе си и да го направиш да поемеш товар без социалната универсална патеричка - това не е по силите на никой наркоман. Защото той се преживява като "НИЩОжество"...

Глупостите за "празнотата на човека без бог" съм чувал вече толкова години... И най-малкото означвава че аз съм празно и бездушно същество, щото бог не ме интересува с нищо и дали за някой друг го имало или нямало, няма никакво отношение към мен.

В моят живот, нищо от станалото няма нужда от бог. Съвсем нищо. Не че всичко мога да си обясня, но и да не мога не ми пречи, нито ме стресира, нито ще надяна патеричката, щото "нещо ми куца". Падам, ставам, пак падам... но патерички като бог вече нито ме подпират, нито имат значение... 

И пак да заявя - горните ти думички за бог, всъщност водят началото си от твоя личен проблем, пораждащ празнота. Това че се фантазираш че я запълваш с бог, си е твоя работа и е просто инстинктивизъм. Но ако можеше да я запълниш с друго, и накрая да я преодолееш, нямаше въобще бог да ти трябва.

Това е работата на патерицата - да помогне, да улесни временно състояние на неспособност, като възможност да запазиш придвижването си, като инструмент за спомагане. Но да се изфантазираш че без патерица ти не си нищо, че без нея си празен,  че без патерица си его и суета... е вече девиация и ти самият никога не си бил творческо същество.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

майната му на бог, ако го има нека ме накаже веднага и на момента... Нека всесилния бог направи нещо, вместо мен... Нека всемогъщния ме лиши от онова, което вече съм овладял, през което съм преминал, през пътя, който съм извървял...

И накъде води този път? Нещо много бързаш - има си време за всяко нещо. 

 

 

на 17.03.2023 г. в 14:45, Търсещ истини написа:

Чудно, да не знаете какво остава след смъртта.

Не сте ли били на погребение? Близки не са ли умирали? Не сте ли виждали кости от разкопан гроб?

Откога данните от сетивата или липсата на такива са знание и доказателство за каквото и да било? Аргументът не тежи повече от този на Анжел - видях, не видях... Даже усещането за ощипване не е доказателство, че някой те е ощипал. Питайте Сократ и Платон - да смяташ резултатите от усещанията за знание е нещо повече от несигурно, това е да бъркаш сенките на нещата с истинските неща. 

на 17.03.2023 г. в 10:43, dioib написа:

В действителност малцина са присъствали до смъртно ложе и не са виждали как мъчно душата на човек се разделя с тялото

Аз съм присъствала. Ще ми се да бях присъствала малко повече, но каквото такова. После и тялото измих, приличаше на допир и на вид на голямо мъртво пиле, особено погледът. 

 

Ако ще си говорим само за видимости и усещания, в това всички имат някакъв опит - не може да се отрече поразителната разлика между все още живото тяло и мъртвото. Всеки усеща, че нещо много съществено липсва. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Аз с лекота мога да напиша - майната му на бог, ако го има нека ме накаже веднага и на момента...

Ами не казвай голяма дума. Защото това което желаеш, със сигурност ще се сбъдне, ако не веднага, то може да ти дойде като гръм от ясно небе някой ден, само защото вече си го пожелал и изпитваш Божията власт и сила.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Но образуваната от теб патеричка не е възможно да я захвърлиш, защото се е превърнала в твоя неизменност и няма как да отпадне.

Аз нямам желание да изхвърлям никаква патеричка. Харесва ми до мен, около мен, винаги да присъства Бог.

преди 1 час, _ramus_ написа:

В моят живот, нищо от станалото няма нужда от бог. Съвсем нищо.

Пак повтарям, да не се изхвърляш толкова.

Ти също имаш своята празнота, и освен, че в тази празнота липсва Бог, със сигурност липсват още много други неща. И затова се опитваш да запълваш тази празнота анализирайки хората, както ти самият твърдиш. 

Може би трябва да си отговориш на въпроса защо е нужно толкова да се интересуваш от вътрешният свят на хората и от техните проблеми? 

преди 5 часа, witness написа:

не може да се отрече поразителната разлика между все още живото тяло и мъртвото. Всеки усеща, че нещо много съществено липсва. 

Да, физиологичната и психична дейност- живота.

преди 6 часа, witness написа:

ощипване не е доказателство, че някой те е ощипал.

Игрите на доказателства са ти автогол - въпросът с рецепторите не е като въпросът с преживяването и сънуването. С други думи - това да вярваш в бог, не е никакво доказателство че го има, че цялата работа не е невронна игра в главата ти.

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Може би трябва да си отговориш на въпроса защо е нужно толкова да се интересуваш от вътрешният свят на хората и от техните проблеми? 

Супер наивно е, да се занимаваш с моите въпроси относно битието ми. Не че нещо, но когато е в неведение по даден въпрос, средно-интелигентния човек успява поне да си даде сметка за некомпетентността си. Поне това.

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Пак повтарям

Хаха - колкото и да повтаряш една нелепост, това няма да промени значението й. Освен това - познанията ти относно хората са на изключително ниско ниво. И двамата знаем защо, нали?

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Аз нямам желание да изхвърлям никаква патеричка.

никой сакат няма как да има такова желание. По-нататък следва оправданието на сакатия - ми харесва ми, ми имам право, ми така го усещам, така го преживявам... Все едно

 

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Ами не казвай голяма дума. Защото това което желаеш, със сигурност ще се сбъдне, ако не веднага, то може да ти дойде като гръм от ясно небе някой ден, само защото вече си го пожелал и изпитваш Божията власт и сила.

Ето - м@йната й  на "божията власт и сила"...

Пет пари не давам кое и какво желая, дали нещо ще се сбъдва, нито гърма от ясните небеса и игричките "някой ден"...

преди 6 часа, witness написа:

Всеки усеща,

Как весело контрастира с дълбокомисления аргумент от предишен абсац - дето усещането че някой бил ощипан, не било доказателство че такова нещо съществува. А иначе - всеки УСЕЩАЛ че имало разлика между мъртвото тяло и живото.

Преди седмица изваждаме от и двата вида такива тела, от катастрофата на пътя Пловдив и Пазадржик, на която с дъщеря им имахме... "късмета" да минаваме случайно и да попаднем на инцидента. В едната кола ( тази дето е кацнала върху мантинелата) бяха загинали двамата отпред, жената отзад береше душа, опитахме да спасим нея... После прочетох че е починала в болницата.

В другата кола ( бялата, на пътя) - шофьорът и пътничката зад него. Останалите двама оцеляха, като единия аз го измъкнах... Така че пипах и дърпах всякакви тела - и мъртви и живи и никой не ме питаше какви са ми "усещанията, нито драмите"... а просто действах без каквато и да е подготовка.

https://bntnews.bg/news/pet-zhertvi-vze-tezhka-katastrofa-na-patya-pazarjik-plovdiv-dvama-sa-v-bolnica-1226330news.html

Не може да се каже че вече съм претръпнал, но смъртта е навсякъде около нас и не бих казал че това е някаква драма. Всички ще умрем - проблемът на толкова хора със смъртта не е защото има нещо отвъд или не, а защото тия фантазии носят утеха на живите.