Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Понеже обичаш приказките, ето ти още една.

Благодаря...

но къде си я публикувал... какъв е този сайт с това име http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

ела да я пуснеш тук където и аз пускам моите понякога...

Почти три дни бях като насън в една прекрасна, неземна приказка... и научих, че от красивите приказки само много боли. Научих, че няма богове, различни от нас самите, което е тъжно и страшно. Научих, че докосването до приказките, ако наистина е докосване, само показва, колко не сме за тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

@El.

В никакъв случай не съм толкова подготвен по темата, не съм чел и всичко, което бих могъл да кажа се базира единствено са собствения ми опит в живота и размислите ми базирани също на този опит.

Създателят (умишлено не искам да персонифицирам Бог, Майка Природа...) се е "погрижил" и за двете ни смърти - дал ни е болката! Без значение дали физическата болка или душевната такава, и двете ги има, за да ни "кажат", че нещо не е наред и трябва да вземем мерки, за да оцелеем. Инстинкта ни работи винаги, или айде почти винаги, но лампичката, която светва предупредително е именно болката.

За разговора, как ще персонифицираш субекта, с който разговарят вярващите и имайки предвид всички религии на света? Един и същ ли е той? Не е ли по-лесно да се каже, че човек разговаря с Вярата си и се уповава на нея? Няма човек без Вяра на този свят. Притежавайки разум, чрез който осъзнаваме преходността си и, който ни залива с толкова много въпроси ние не бихме могли да живеем без Вяра. Още повече дори, убеден съм, че не би могло да съществува разум на този свят без Вяра и за това двете вървят винаги заедно - Разума и Вярата. Нямам предвид религия. Всичко това важи и за най-върлия атеист.

Всеки вярващ персонифицира това, в което вярва - едни говорят с Аллах, други с Иисус, трети с Йхвх, Буда, Вишну, Маниту, Ошала ... Всеки според вярата си. Това е персонификацията - използването на име, към което се обръщат. Дори вътрешно някой от тях да счита, че става въпрос за един и същи Творец, името, с което се обръща към него е различно. Името е персонификация. То се свързва с някакъв общ и дорисуван образ - млад мъж, възрастен мъж, хермафродит ...

Атеистите отхвърлят съществуването на Бог. Те вярват в себе си или съзнанието си, което е тяхната личност, и в частен случай могат да са будисти, които вярват в Онова, което слуша с ушите и гледа през очите, но не е Разума им, тъй като разума е само инструмента на личността, с който да се осъзнае пътя. (http://buddha.eurasia.bg/content/view/3/4/1/9/)

т.е. и двамата говорим едно и също, но го обличаме с различни думи, според разбирането си.

Само мога да поспоря по отношение на връзката Разум и Вяра. За мен Вярата е абстрактно понятие и доколкото съм запозната, абстрактното мислене е присъщо на човешкия род, но не и на животните. Животните също имат разум, макар по-прост от нашия, но имат ли вяра ??? :biggrin:

...

Да ме поправи някой лекар, но мисля, че първата реакция на нараняването е шок. Болката идва в последствие. Болката е вече реакция. Прояви ли се болката, значи тялото вече се е мобилизирало и се опитва да се възстановява. Ако трябва да сравнявам самотата с физическата болка, то самотата е само сърбеж (сърбежът се регистрира от мозъка със същите рецептори, които предават информацията за наличието на болка). Самотата ни кара да си купуваме и да се обграждаме с ненужни вещи, да поддържаме ненужни познанства, да очакваме благодарност или възхищение, да държим насила стара любов и т.н. и т.н. Болката тогава идва едва, когато се изправим лице в лице със загубата. Не преди това. ПРеди това правим безкрайно много безмислени неща, за да си почешим душата. :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки вярващ персонифицира това, в което вярва - едни говорят с Аллах, други с Иисус, трети с Йхвх, Буда, Вишну, Маниту, Ошала ... Всеки според вярата си. Това е персонификацията - използването на име, към което се обръщат. Дори вътрешно някой от тях да счита, че става въпрос за един и същи Творец, името, с което се обръща към него е различно. Името е персонификация. То се свързва с някакъв общ и дорисуван образ - млад мъж, възрастен мъж, хермафродит ...

Атеистите отхвърлят съществуването на Бог. Те вярват в себе си или съзнанието си, което е тяхната личност, и в частен случай могат да са будисти, които вярват в Онова, което слуша с ушите и гледа през очите, но не е Разума им, тъй като разума е само инструмента на личността, с който да се осъзнае пътя. (http://buddha.eurasia.bg/content/view/3/4/1/9/)

т.е. и двамата говорим едно и също, но го обличаме с различни думи, според разбирането си.

Само мога да поспоря по отношение на връзката Разум и Вяра. За мен Вярата е абстрактно понятие и доколкото съм запозната, абстрактното мислене е присъщо на човешкия род, но не и на животните. Животните също имат разум, макар по-прост от нашия, но имат ли вяра ??? :P

...

Да ме поправи някой лекар, но мисля, че първата реакция на нараняването е шок. Болката идва в последствие. Болката е вече реакция. Прояви ли се болката, значи тялото вече се е мобилизирало и се опитва да се възстановява. Ако трябва да сравнявам самотата с физическата болка, то самотата е само сърбеж (сърбежът се регистрира от мозъка със същите рецептори, които предават информацията за наличието на болка). Самотата ни кара да си купуваме и да се обграждаме с ненужни вещи, да поддържаме ненужни познанства, да очакваме благодарност или възхищение, да държим насила стара любов и т.н. и т.н. Болката тогава идва едва, когато се изправим лице в лице със загубата. Не преди това. ПРеди това правим безкрайно много безмислени неща, за да си почешим душата. :ass:

Т.е. пак стигаме до там, че персонифицирането има много лица. Ако отчетем и факта, че всеки пази, усеща и възприема по различен начин едно и същото име то отново се стига до извода, че Вярата е лична потребност, а персонифицирането е вътре във всяка една личност. Не е ли равнозначно на Вярата? Колко по-малко абстрактно е уж персонифицираното име, което има различен облик и живот във всеки различен човек и след като единствения начин да се определи и изобщо да съществува е именно вярата вътре в различните хора?

От подобна вяра има потребност, нужда всеки един човек, дори и атеистите. Разликата между едните и другите не е никак голяма.

По отношение на разума, ами нямат го животните. :computer2: Разума освен, че "познава" личността, себе си, неминуемо си задава въпроси. Дори и абстрактно познава вечността и вижда преходността си. От тук нататък безусловно се появява потребността, нуждата от Вяра.

Знаеш ли, сега се сещам, че преди време гледах едно научнопопулярно филмче за едни шимпанзета. Освен всичко друго много интересен момент беше, когато едно по едно се редуваха да отиват на едно точно определено място в джунглата пред един водопад. Всяко стоеше там неподвижно съзерцавайки водопада известно време, като вцепенено и после си тръгваше. Никой не знае защо го правят, не е свързано с биологичното оцеляване, храна или каквото и да е друго. А дали не е проблясващия първичен разум, който ръка за ръка върви с Вярата и който по съвсем първичен начин обожествява водопада?

Далеч си от истината поне по отношение на физическата болка. Мобилизирането на тялото няма нищо общо с болката. То всъщност се мобилизира още преди да дойде момента на шока. Адреналина подтиска болката и ти дава последен шанс за спасение, за това и не чувстваш болка тогава. Но тук говорим все пак за екстемни ситуации. В другите именно болката е индикатора. А замислиш ли се ще видиш по същия начин стоят нещата и при душевната болка. Внезапната загуба например... ами подобни неща се случват в душата, така както в тялото при силна физическа трявма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Comf. numb, не мога да отговоря.

Ние считаме, че животните са неразумни. Считаме, че не могат да разсъждават. Обаче, ето, неотдавна споменаха, че делфините разговарят на два езика. Други животни правят логически връзки между действия и ползват инструменти. Растенията умеят да се предупреждават за опасност по биохимичен път.

http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=3007&Itemid=42

Ра́зум (лат. ratio), ум[1] (греч. νους) — философская категория

Разум — это способность материальной системы осознавать своё существование в окружающей среде и отображать, передавать в форме (виде) знаков и знаковых систем; это способность соизмерять взаимозависимости и взаимодействия материальных систем, определяя закономерности; это способность, используя определённые закономерности, действовать и изменять окружающую среду в соответствии со своими потребностями.(Сергей Речка)

Т.е. животните са на прага официално да ги приемем за разумни. Но качеството разумност не върви задължително с Вярата в религиозен смисъл. Забавно е, че по това определение по-горе, неграмотните хора би трябвало също да ги считаме за неразумни :) .

Вяра според християнството "е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат."

Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират Бога, който Е в една по-висша действителност - духовната.

Според Библията и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата.

В разговора до тук аз употребявам Вяра в религиозен смисъл. Тя обхваща Бог и като абстракция, и като проява. (Аз вярвам, че Бог продължава да се проявява в нашия свят.)

Не изключвам, че за други хора Бог Са много или Е Висшето Аз (монадата).

Ние не разговаряме с вярата си, а с това В КОЕТО вярваме. То е персонално. В този смисъл, да, атеистите също споделят общуване с вярата си, но това, в което вярват не е абстрактно, а конкретно - личността им. То не е вяра в невидимото, а вяра в онова, което дават сетивата им или някои ги е научил, че това е, което ще видят сетивата им в напълно материален план.

Атеизм (от греческого άθεος, безбожный) — система взглядов, не допускающая ни убежденности, ни веры в существование божеств в любом виде.

Атеизм в современном понимании — собирательное понятие, объединяющие различные системы взглядов, построенные на отказе от веры в существование персонифицированного бога.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, не... въпросите са по-скоро риторични, не чакам отговори. Не вярвам, че има някой, който може да ги даде, поне не общовалидни за всеки човек. Тези отговори всеки ги търси сам в себе си. А пък виждаш ли колко абсурдно може да звучи една дефиниция за разум? :) И да, разбирам смисъла, който влагаш. Просто за мен Вярата в религиозния и смисъл е едно подмножество на онази Вяра нужна на всяко разумно същество, за да намери смисъла на живота си. В същия момент е и напълно достатъчно такова за много хора, които принципно разбирам. Та в този си смисъл Вярата няма как да не е абстрактна, дори да не се осъзнава. И когато казвам, че Тя според мен задължително "придружава" всеки разум нямам предвид само Вяра в религиозния и смисъл.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата на тази дискусия е проблема за божието битие, нали? Струва ми се, че малко сме се отклонили от него и затова ще припомня някои неща, които съм обяснявал и преди, но този път ще бъда малко по-подробен. Според общоприетата идея за бог, последният не влиза в състава на т. нар. обективна действителност, която съвпада с това, което наричаме "свят". С други думи, бог се мисли като съществуващ извън света, извън обективната действителност, а не като елемент от нея. Следователно, бог се дефинира като някаква трансцендентна спрямо света същност. Затова и пантеизма, който отъждествява бог и света всъщност е разновидност на атеизма, защото на практика отрича бог като го превръща в част от света. Дотук е ясно, нали? Популярната религиозна представа обаче е склонна да мисли бог като част от обективно познаваемата действителност под една друга форма, а именно като го приема за нещо, което обективно съществува извън нас и което може и трябва да бъде устновено от разума чрез логически съждения. Когато някой твърди, че "Бог съществува", предикатът "съществува" се взема в същото значение и обем, в което говорим за съществуването на който и да е друг обект в света. Така обективната действителност се разпада на две сфери: света и бог. В примитивната, античната и средновековната представа това води до пространственото локализиране на бог в една наднебесна област, която е отвъд тази на видимото звездно небе. Коперниковият преврат разрушава това наивно схващане. Друг въпрос е, че в езотеричните доктрини иде реч за различни планове на битието (етерни, астрални, ментални и т. н.), но не това е, което ми се ще да обсъдим. Става дума за това, че господстващото, популярно разбиране продължава да мисли бог като обект, който съществува, макар и извън видимия свят, но също толкова обективно, колкото и света. Тъй че спорът между атеистите и вярващите се свежда до въпроса: имаме ли основания да допуснем съществуването на бог, т. е. да го включим в състава на обективно обоснованите, незвисимо съществуващи от нас обекти на познание? Класическите доказателства за божието битие, каквито са например "петте пътя" на Тома Аквински, се извеждат от света, защото твърдят, че ако познаваме строежа и закономерностите на света (напр. това, че явленията и процесите са каузални, а не случайни), ще трябва да признаем необходимото съществуване на бог като първопричина, неподвижен първодвигател и други такива. Следователно, в тези "доказателства" бог се мисли като фундаментално основание, от което се извежда съществуването на света. Още Кант в своята "Критика на чистия разум" (4-та антиномия) показва, че с еднаква степен на сигурност можем да допуснем съществуването и несъществуването на първопричина, т. е. на бог. Няма да се спирам на неговата аргументация, но тя е изключително прецизна. Това, което искам да подчертая е, че ако под израза "да съществува" разбираме, че бог попада в областта на обективната действителност, то атеистите и тези вярващи, които наистина разбират за какво става дума, би трябвало заедно да отхвърлят твърдението "Бог съществува". Разбира се, те ще употребят това отрицание по два различни начина и ще направят от него коренно противоположни изводи, а именно: 1) За атеизма, който приема, че обективната действителност е единствената реалност, изключването на бог от нейната област е равнозначно на признаването на бог за делюзия, фантазия, измислица, така както и твърдението, че не съществуват розови слонове е равносилно на това да кажем, че те са плод на въображението. 2) За религиозната вяра обаче това означава, че понятието "съществува", когато се схваща като предикат, с който се обозначава принадлежността към обективната действителност, е неприложимо към бог, защото противоречи на категориалния характер на неговото битие. Затова и правилния израз е този, който например употребява Вал, когато казва, че бог е "надбитиен". Казано по друг начин, отоворът на въпросът "Има ли Бог?" е отрицателен, както за атеистите, така и за вярващите, ако под това да има бог се разбира, че той е част от обективната реалност. Виждат ли ви се тези теологични и философски размишления твърде отвлечени и абстрактни? Може би, но всъщност те имат съвсем практическа последица, която е, че обезмислят аргументацията и на двете страни в спора. Тезата на атеизма е, че в непосредствения опит какъвто е сетивния наглед или с други думи в обективната действителност ние не се срещаме с такъв обект, който можем да наречем БОГ и че всичко, което ни е известно за света от познанието на естествените науки, не дава достатъчно аподиктични (абсолютно убедителни или несъмнени) основания да приемем по косвен път (въз основа на умозаключения) хипотезата за божието битие. За несъстоятелността на тезите на креационистите и поклонниците на интелигентния дизайн вече съм си казвал мнението и затова няма да се повтарям, а само ще припомня крилата фраза на Лаплас, че за обяснението на света науката не се нуждае от хипотезата за бог. От друга страна, прословутият аргумент на съветските пропагандатори на безбожието, че при полетите в стратосферата не можем да срещнем бог, нямат никакъв смисъл за религиозното съзнание. Един вярващ би следвало да се съгласи, че в рамките на общоприета картина на реалността, която ни е дадена в ежедневния опит е невъзможно да констатираме съществуването на бог. Но той би се позовал на утвърждаваната от мистиците възможност за непосредствена среща с бог, т. е. на личния опит. Относно такава субективна форма на богопознание атеистичната критика не може да каже нищо съществено. При такава постановка на проблема, на бог вече не се гледа като на "обект", който е непосредствено достъпен за познанието. По-скоро той се разкрива в сферата на вътрешния опит посредством откровение. В този смисъл "срещата" с бог има характер на априорно знание, на първична самоочевидност, която е съвършенно независима от всякакво друго познание. Това означава две неща: Първо, че при опитното възприемане на бог, което се постига чрез вярата, убедеността в неговото съществуване е напълно индеферентна към трудностите на съгласуването и със знанията за света (включително и апориите на теодицеята). Второ, че всички "рационални" доказателства за съществуването на бог са убедителни само, когато вече притежаваме някаква вяра в бог, т. е. тяхната роля е да насочват разума към бог, да примирят рационалното познание с мистичния опит. В заключение, ако има бог то неговото познаване се отнася към сферата на вътрешния опит, който не се нуждае от строго рационално или обективно емпирично доказване. Нещо повече, тезата за бог не може да се обоснове независимо от религиозния опит или от вярата, посредством някакви абстрактно изведени умозаключения. Затова доколкото атеистите и вярващите изхождат от съвършено различни изходни предпоставки, спорът между тях е напразно губене на време. Атеистът казва "Ще повярвам, ако позная", а вярващият отговаря "Ще познаеш, ако повярваш". Да се счита, че единият може да убеди другия е проява на наивен оптимизъм. Сори, че написах толкова дълго мнение, но напоследък участвам по-рядко във форума, а мисля че тези е полезно тези неща да се прояснят.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата на тази дискусия е проблема за божието битие, нали? Струва ми се, че малко сме се отклонили от него и затова ще припомня някои неща, които съм обяснявал и преди, но този път ще бъда малко по-подробен.

Според общоприетата идея за бог, последният не влиза в състава на т. нар. обективна действителност, която съвпада с това, което наричаме "свят". С други думи, бог се мисли като съществуващ извън света, извън обективната действителност, а не като елемент от нея. Следователно, бог се дефинира като някаква трансцендентна спрямо света същност. Затова и пантеизма, който отъждествява бог и света всъщност е разновидност на атеизма, защото на практика отрича бог като го превръща в част от света. Дотук е ясно, нали?

Популярната религиозна представа обаче е склонна да мисли бог като част от обективно познаваемата действителност под една друга форма, а именно като го приема за нещо, което обективно съществува извън нас и което може и трябва да бъде устновено от разума чрез логически съждения. Когато някой твърди, че "Бог съществува", предикатът "съществува" се взема в същото значение и обем, в което говорим за съществуването на който и да е друг обект в света. Така обективната действителност се разпада на две сфери: света и бог. В примитивната, античната и средновековната представа това води до пространственото локализиране на бог в една наднебесна област, която е отвъд тази на видимото звездно небе. Коперниковият преврат разрушава това наивно схващане. Друг въпрос е, че в езотеричните доктрини иде реч за различни планове на битието (етерни, астрални, ментални и т. н.), но не това е, което ми се ще да обсъдим. Става дума за това, че господстващото, популярно разбиране продължава да мисли бог като обект, който съществува, макар и извън видимия свят, но също толкова обективно, колкото и света.

Тъй че спорът между атеистите и вярващите се свежда до въпроса: имаме ли основания да допуснем съществуването на бог, т. е. да го включим в състава на обективно обоснованите, незвисимо съществуващи от нас обекти на познание? Класическите доказателства за божието битие, каквито са например "петте пътя" на Тома Аквински, се извеждат от света, защото твърдят, че ако познаваме строежа и закономерностите на света (напр. това, че явленията и процесите са каузални, а не случайни), ще трябва да признаем необходимото съществуване на бог като първопричина, неподвижен първодвигател и други такива. Следователно, в тези "доказателства" бог се мисли като фундаментално основание, от което се извежда съществуването на света.

Още Кант в своята "Критика на чистия разум" (4-та антиномия) показва, че с еднаква степен на сигурност можем да допуснем съществуването и несъществуването на първопричина, т. е. на бог. Няма да се спирам на неговата аргументация, но тя е изключително прецизна. Това, което искам да подчертая е, че ако под израза "да съществува" разбираме, че бог попада в областта на обективната действителност, то атеистите и тези вярващи, които наистина разбират за какво става дума, би трябвало заедно да отхвърлят твърдението "Бог съществува". Разбира се, те ще употребят това отрицание по два различни начина и ще направят от него коренно противоположни изводи, а именно:

1) За атеизма, който приема, че обективната действителност е единствената реалност, изключването на бог от нейната област е равнозначно на признаването на бог за делюзия, фантазия, измислица, така както и твърдението, че не съществуват розови слонове е равносилно на това да кажем, че те са плод на въображението.

2) За религиозната вяра обаче това означава, че понятието "съществува", когато се схваща като предикат, с който се обозначава принадлежността към обективната действителност, е неприложимо към бог, защото противоречи на категориалния характер на неговото битие. Затова и правилния израз е този, който например употребява Вал, когато казва, че бог е "надбитиен".

Казано по друг начин, отоворът на въпросът "Има ли Бог?" е отрицателен, както за атеистите, така и за вярващите, ако под това да има бог се разбира, че той е част от обективната реалност. Виждат ли ви се тези теологични и философски размишления твърде отвлечени и абстрактни? Може би, но всъщност те имат съвсем практическа последица, която е, че обезмислят аргументацията и на двете страни в спора.

Тезата на атеизма е, че в непосредствения опит какъвто е сетивния наглед или с други думи в обективната действителност ние не се срещаме с такъв обект, който можем да наречем БОГ и че всичко, което ни е известно за света от познанието на естествените науки, не дава достатъчно аподиктични (абсолютно убедителни или несъмнени) основания да приемем по косвен път (въз основа на умозаключения) хипотезата за божието битие. За несъстоятелността на тезите на креационистите и поклонниците на интелигентния дизайн вече съм си казвал мнението и затова няма да се повтарям, а само ще припомня крилата фраза на Лаплас, че за обяснението на света науката не се нуждае от хипотезата за бог.

От друга страна, прословутият аргумент на съветските пропагандатори на безбожието, че при полетите в стратосферата не можем да срещнем бог, нямат никакъв смисъл за религиозното съзнание. Един вярващ би следвало да се съгласи, че в рамките на общоприета картина на реалността, която ни е дадена в ежедневния опит е невъзможно да констатираме съществуването на бог. Но той би се позовал на утвърждаваната от мистиците възможност за непосредствена среща с бог, т. е. на личния опит. Относно такава субективна форма на богопознание атеистичната критика не може да каже нищо съществено. При такава постановка на проблема, на бог вече не се гледа като на "обект", който е непосредствено достъпен за познанието. По-скоро той се разкрива в сферата на вътрешния опит посредством откровение. В този смисъл "срещата" с бог има характер на априорно знание, на първична самоочевидност, която е съвършенно независима от всякакво друго познание. Това означава две неща:

Първо, че при опитното възприемане на бог, което се постига чрез вярата, убедеността в неговото съществуване е напълно индеферентна към трудностите на съгласуването и със знанията за света (включително и апориите на теодицеята).

Второ, че всички "рационални" доказателства за съществуването на бог са убедителни само, когато вече притежаваме някаква вяра в бог, т. е. тяхната роля е да насочват разума към бог, да примирят рационалното познание с мистичния опит.

В заключение, ако има бог то неговото познаване се отнася към сферата на вътрешния опит, който не се нуждае от строго рационално или обективно емпирично доказване. Нещо повече, тезата за бог не може да се обоснове независимо от религиозния опит или от вярата, посредством някакви абстрактно изведени умозаключения. Затова доколкото атеистите и вярващите изхождат от съвършено различни изходни предпоставки, спорът между тях е напразно губене на време. Атеистът казва "Ще повярвам, ако позная", а вярващият отговаря "Ще познаеш, ако повярваш". Да се счита, че единият може да убеди другия е проява на наивен оптимизъм.

Сори, че написах толкова дълго мнение, но напоследък участвам по-рядко във форума, а мисля че тези е полезно тези неща да се прояснят.

:) съвършено вярно!

Разбира се, скептика е нахвърлял тук основни щрихи на поставения въпрос, като е оставил място за доуточняване на многообразните му аспекти.

Например - с Бог се обозначават много и разнообразни мисловни форми, съвсем не винаги Несъществуващи, или казано с други думи - надбитийни. И друг поглед - представата за Бог непрекъснато се променя и в отделните религии, и в отделния вярващ /или невярващ - все тая :yanim: /. И тук става ясно, че Бог е една фиксация без особена стойност, без пространствено-временен координат, без НИКАКВО присъствие в Битието.

Което обаче, обърнете внимание, нищо не значи. С което искам да кажа, че Бог няма особено значение от познавателна гледна точка, а е средство - средство за съсредоточаване с най-разнообразни приложения.

В етиката, естетиката, морала, правото, социалните отношения, психологията ни и т.н. и т.н.

Бог е опорна точка и за множество процеси за вътрешно развитие /или неутрализиране - все тая/. Бог е прицелната точка на множество стремления и съдби.

-----------------------------

Филипяни, 3

7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.

8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,

9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,

14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.

16 Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:wors: съвършено вярно!

Разбира се, скептика е нахвърлял тук основни щрихи на поставения въпрос, като е оставил място за доуточняване на многообразните му аспекти.

Например - с Бог се обозначават много и разнообразни мисловни форми, съвсем не винаги Несъществуващи, или казано с други думи - надбитийни. И друг поглед - представата за Бог непрекъснато се променя и в отделните религии, и в отделния вярващ /или невярващ - все тая :) /. И тук става ясно, че Бог е една фиксация без особена стойност, без пространствено-временен координат, без НИКАКВО присъствие в Битието.

Което обаче, обърнете внимание, нищо не значи. С което искам да кажа, че Бог няма особено значение от познавателна гледна точка, а е средство - средство за съсредоточаване с най-разнообразни приложения.

В етиката, естетиката, морала, правото, социалните отношения, психологията ни и т.н. и т.н.

Бог е опорна точка и за множество процеси за вътрешно развитие /или неутрализиране - все тая/. Бог е прицелната точка на множество стремления и съдби.

:wors: Благодаря за допълненията Вал. Както винаги са точно на място. Мисля, че с това темата е изчерпана.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според общоприетата идея за бог, последният не влиза в състава на т. нар. обективна действителност, която съвпада с това, което наричаме "свят". С други думи, бог се мисли като съществуващ извън света, извън обективната действителност, а не като елемент от нея. Следователно, бог се дефинира като някаква трансцендентна спрямо света същност. Затова и пантеизма, който отъждествява бог и света всъщност е разновидност на атеизма, защото на практика отрича бог като го превръща в част от света. Дотук е ясно, нали?

Популярната религиозна представа обаче е склонна да мисли бог като част от обективно познаваемата действителност под една друга форма, а именно като го приема за нещо, което обективно съществува извън нас и което може и трябва да бъде устновено от разума чрез логически съждения. Когато някой твърди, че "Бог съществува", предикатът "съществува" се взема в същото значение и обем, в което говорим за съществуването на който и да е друг обект в света. Така обективната действителност се разпада на две сфери: света и бог. В примитивната, античната и средновековната представа това води до пространственото локализиране на бог в една наднебесна област, която е отвъд тази на видимото звездно небе. Коперниковият преврат разрушава това наивно схващане. Друг въпрос е, че в езотеричните доктрини иде реч за различни планове на битието (етерни, астрални, ментални и т. н.), но не това е, което ми се ще да обсъдим. Става дума за това, че господстващото, популярно разбиране продължава да мисли бог като обект, който съществува, макар и извън видимия свят, но също толкова обективно, колкото и света.

...

Живо-здраво!

Няма общоприета идея за Бог.

Например в Будизма не се говори за Бог, така както си го представят някои, но пък кой може да даде дефиниция за Бог? Що е Бог? Това обаче е въпрос много дълбок.

Да се върна на Будизма - там се говори за "Буда природа", за Нирвана и Самсара.

Когато чуем „Буда", ние, естествено, мислим за индийския принц Гаутама Сидхарта, който постигнал просветление през VI столетие преди Христа и посочил духовната пътека, следвана от милиони хора в цяла Азия, известна като будизъм. „Буда " обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е пробудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

За много от нас в този век на скептицизъм това състояние може да изглежда като сън или фантазия или пък постижение извън нашите възможности. Никога не бива да забравяме, че Буда е бил човешко същество - като вас, като мен. Той никога не е претендирал за божественост, а просто е знаел, че притежава буда-природа, семенцето на просветлението - така, както и всеки друг. Буда-природата е рождено право на всяко чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от просветлението си в Бодхгая - вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща. Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.

Говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било да покаже на всички нас природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал. Но той също така е виждал - с тъга и безкрайно състрадание - колко трудно би било за нас да разберем това осъзнаване.

Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум. Представете си една празна ваза. Пространството вътре по нищо не се отличава от пространството вън. Единствено крехките стени на вазата отделят едното от другото. Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем просветление, все едно че тази ваза се е счупила. Пространството „вътре" мигновено се смесва с пространството „вън". Те стават едно. Тогава ние осъзнаваме, че те никога не са били отделени или различни; те винаги са били еднакви.

...

Всички будистки учения се обясняват чрез тяхната Основа, Път и Плодове. Основата на Дзогчен е фундаменталното, изначално състояние, нашата абсолютна природа, която е съвършена и винаги присъства. Патрул Ринпоче казва: „Това не е нещо, което трябва да се търси навън, нито пък нещо, което не си притежавал преди, а сега трябва да се роди наново в ума ти." Така че от гледна точка на Основата - абсолюта - нашата природа е същата като природата на будите и както казват учителите, дотук няма какво да се преподава и какво да се учи.

...

Практическото обучение в Дзогчен по традиция и най-просто се описва с Гледка, Медитация и Действие. Гледката е, за да видим директно абсолютното състояние, основата на нашето същество. Начинът да стабилизираме тази гледка и да я направим непрекъснато изживяване е Медитацията. Под Действие разбираме интегрирането на Гледката в цялата реалност, в живота ни.

Какво тогава е Гледката? Това означава да виждаме нещата такива, каквито са, означава да знаем, че истинската природа на ума е истинската природа на всичко, да разберем, че истинската природа на ума е абсолютна истина.

Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта: „пустота" като абсолютен аспект и възприятия или привидности – като относителен."

Това означава, че целият спектър на всички възможни привидности, всички възможни явления във всички възможни реалности, било то самсара или нирвана - всички те, без изключение, винаги са били и винаги ще бъдат съвършени и завършени в просторната безгранична шир на природата на ума. Въпреки че природата на всичко е „пуста и чиста от самото начало", тя - богата на благородни качества - съдържа в себе си всяка възможност, едно безгранично, непрекъснато и динамично съзидателно поле, което винаги е спонтанно съвършено.

...

И както цитира тук един наш съфорумец:

"Нирвана не се различава по нищо от сансара,

Сансара не се различава по нищо от нирвана."

(Нагарджуна, ММК 25.19)

Та, Буда природата, е това което се благоговее в Будизма. Това е будиския Бог.

Всъщност това е и Дао-иския Бог.

При други три от големите религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, нещата не са много по различни.

Там се говори за 7 цикъла/сфери/небеса, като седмото небе, тъй както е описано абстрактно, е местото за Покой, за Почивка, дето неправедния не може да влезе (защо ли?). Това седмо небе е индентично с будиското понятие Нирвана. 7-мият ден.

Шест (6) са сферите на Самсара. Шест са и чакрите, които не дават просветление, или по-точно, които не дават абсолютното просветление.

Това, което се описва в Будизма, като яснота, като чистота, като нещо излъчващо... е въпросната 7-ма сфера.

Какво е Бог тогава, ще питаш?

Според Хиндуизма Бог е Брахман (ПараБрахман). Брахман е изначалната пустота и хаос, който е необособен, безформен, непроявен, извън всякакви представи...

Обаче, този Брахман, поради една или друга причина, проявява Сам Себе Си, в Творение, което едновременно с това бива и Творец.

Импулсът за Проявление се нарича "златна утроба" (Хиранягарбха) - това е изначалната Светлина, която дава живот на Творението, което от своя страна има Три Главни Аспекта/качества:

Брахма - сътворяващ

Вишну - съзидаващ/поддържащ

Шива - разрушаващ

Тези Три Аспекта/Качества са почти неделими и се преливат едно в друго. Те трите се явяват и като Триипостасния Бог в Християнството.

Но Бог не е само това! Бог е всичко!

Ти, тъй както се гледаш, от какво съ сътворен?

Ще ти кажа, за да не го мислиш. Всъщност после ще го мислиш, но сега го прочети.

Първо - ти разполагаш с материална форма, която е изградена от атоми. Движението на тези атоми е твърде бавно и поради тази причина те изглеждат почти постоянни и инертни. Това създава илюзията за твръдост, за плътност. Това е твоето тяло.

Само че тялото ти, само по себе си, е нищо. То, ако е лишено от енергия, ще премине към разпад. Тялото, без енергията, не може да се движи. Нито едно движение!

Изводът от това е, че формата, която е съставена от атоми, които от своя страна са твърде инертни, се поддържа от енергия. Освен за поддръжка тази енергия служи и за направление, сиреч - съзнанието.

До тук имаме просто атоми с различна сила/степен на движението. Едните се движат по-бързо, затова материята, която оформят е по-финна, докато другите се движат по-бавно, затуй материята, която оформат е по-груба/плътна.

Кое кара атомите да се движет?

Кое им дава Живот/Импулс.

Има едно понятие - "абсолютна нула". Това понятие описва ниво на температурата, при което ниво няма никакво движение. Абсолютно никакво. Теоритично това е възможно, но практически учените не са го осъществили. При това температурно ниво атомите не се движат.

Но да се върна към движението, защото всичко в нашето Битие, Вселена, Космос е движение и нищо не е в това температурно ниво, което се назовава абсолютната нула. Най-студените места във Вселената са по-топли, сиреч там има движение на атоми.

Но кой дава силата за това движение?

Квантовата механика е дял от физиката и като такъв той почти изцяло се занимава с тези въпроси. Учените досега не са установили отговорите.

Според тях законите, които важат за макрокосмоса са невалидни за микрото, ако може въобще да се определи кое е макро и кое е микро. С други думи - теорията на относителността и по-специално гравитацията не важи на квантово ниво. Ужким! Сега не ме питай защо.

Та представи си една билярдна маса, с билярдни топки. Ти държиш щеката. Какво става при началния удар, когато топките са все още събрани в противоположния на теб край на масата? Със стикът си удряш по една бяла топка, а тя по ред физични закони удря и придава силата си на останалите топки, рабзбира се, ако умееш да се мериш и ако удара ти не е отишал на хаос.

Нещо подобно се случва с атомите. Първоначално нещо им придава импулс, а от там и сила, която ги въвежда в трептение. Това трептение се разгръща, защото засяга, чрез полето си най-малко и други съседни атоми. Става удар на атом у атом. Получават се реакции, химически, а от там се оформят елементите. Елементите пък съставят формите и така нататък.

Преди акивирането на първия активиран атом имаме т.н. абсолютна нула. Това аналогично може да се свърже с ПараБрахман, или с т.н. праматерия. Няма форми все още, нали?!

Импулсът, който "събужда" първият атом, може да се свърже вече с Бог - въпросната "златна утроба".

Какво следва от това? Голям взрив?

А от какво са изградени атомите? Елекрони? Протони? Неотрони?

Елекромагнетизъм?

Всичко в този свят е елекромагнетизъм. Дори в мозъкът има елекричество. В сърцето пък - магнетизъм. Какво става, когато двете се съберат на едно? Светлина? А светлината какво е? Радиация? Плод на термоядрен синтез?

Идеята на Бога е преко свързана с електричеството, но идеята без Любов (магнетизъм) не може да сътвори нищо. Гола вода е.

А Бог бил всемъдър, вселюбящ!!!

След размърдването на първия атом, се появават и онези три качества/ипостаса, които са характерни и функционални.

До тогава има само импулс, който е еднопосочен.

От там насетне Творението/Проявения Бог се Самоподдържа.

Всичко това, което ти описах тук е нищо повече от седем главни светлинни спектъра. Честоти на светлината.

Къде е Бог тогава? Може ли Той да бъде докоснат, осезаван, помирисан, видян, чут, или опитан на вкус?

Според Авраама може. Той нарича Твореца "Живия Бог". Самият живот, който те обгръща и вътре и вън. Всяка една мисъл, чувство, емоция... всяка една форма, от която струи живот. Форми, който са лишени от живот, а сиреч от енергия, се разпадат. Що е то енергия? То е пак атоми, но там движението е много ускорено.

Един мой учител казва така: "От физиката знаем, че най-стабилно е тялото, което най-статично." - лишено от движение. Диамантът е една такава материя. Твърдостта му е поради тази причина, но въпреки това дори и там има движение.

Вземеш ли енергията, тялото се разпада.

Какво исках да ти кажа с всичко това?

Че между "теб" и останалите атоми няма преграда. "Ти" и "те" сте в постоянен взаимообмен. Когато взаимообменът приключи, тогава ще има разпад на формата, но енергията, която е изпълвала дадената форма ще остане и ще продължи да съществува. Енергията никога не се губи. Тя се самопоражда.

Кое тогава определя "твоите" граници?

Мислите? Съзнанието? Ами че те не са "твои". Нито една мисъл не са "ражда" в мозъка. Мозъкът е като приемно-предавателна антена, чрез която се долавят и изпращат радиовълни, електрически импулси. И десет дисекции да се направят в даден мозък, там няма да може да се открие ни една "лична" мисъл.

Още повече, че съзнанието непрекъснато се мени, че то може да бъде изтрито, преобновено изцяло и пр.

Нали не се чудиш как някой загубва разсъдъка си? На мен ми се е случвало. А как стои въпросът с паметта?

Често се случва, че нямаш каквото и да е решение по даден въпрос и изведнъш, след дни, те обзема озарение! От де е дошло? От де изва гениалността и как е възможно умове като на Леонардо, или на Тесла, да са изначално "утроба" за гениалност?

Че Тесла е бил още дете, когато "видял" в ума си схема на електрогенератор!?!

Да не би да си тяло?

Човече, ако ти си тяло, то значи съзнанието ти не е твое, от което следва, че ти дори няма да можеш да разумяваш това дет го четеш в момента.

Най ми се чини, да си сбор от съзнание и форма, която форма е и временен дом/приемник на/за това съзнание, което съзнание се счита, поради не достатъчна яснота, за самосъзнание, за "аз".

Та Бог е Живота и Неговия Ипулс - Това, което Сътворява Живота; Това, което му задава програмата; Това, което поддържа програмата; И това, което я унищожава.

Животът е майка и баща на всички програми/форми.

Есенцията на съществуването е Самият Бог. Материята, която дава възможност на Есенцията да проявевя Себе Си, чрез различни по вид форми, е отново Бог.

Бог е и Силата и Полето и Смисъла.

Не мога да не ти посоча още няколко цитата:

"Тайнствените учители за небесното

Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”.

„Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.

Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите.

Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото време” Атум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун.

Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата да „създава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.

В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо."

:-)

Тринадесета глава

Арджуна каза:

1-а

Искам да чуя от теб, о, Сияйни,

за материята — прикрити

и за пуруша,— духа, за Полето,

Познавача му, Знанието, Предмета.

Върховносияйния каза.

1

Това твое тяло, о, Каунтея,

се нарича Поле. За мъдреците

Познавач на полето е този,

който го познава наистина.

2

Аз, о, Бхарата, съм Познавача

на полето във всички полета.

Познавач и Поле който знае —

само той според мен знае истината.

Много по-добре е за всички да видят Бог във всичкото, защото така най-лесно ще съумеят да Му отдадът почит, да се поклонят и да Го възлюбят.

Смисълът на Живота е в Любовта! Чрез Любовта живота може да бъде празнуван!

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С цялото ми уважение, паралелите, които правиш са крайно съмнителни и трудно могат да бъдат обосновани. Например Татхагатхагарбха не е бог. Това, че в христянството се говори за Троица, а в будизма за Трикая не означава, че иде реч за едни и същи неща. Атман в Адвайта Веданта също не е точен еквивалент на Татхагатхагарбха. Прочие, всеки е свободен да си фантазира каквото пожелае и нямам намерение да влизам в безплодни дискусии и да обяснявам всеизвестни неща. Между другото, българският превод на книгата на Согиал Ринпоче, който ползваш не е добър. Например, правилният термин е "възглед", а не "гледка".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С цялото ми уважение, паралелите, които правиш са крайно съмнителни и трудно могат да бъдат обосновани. Например Татхагатхагарбха не е бог. Това, че в христянството се говори за Троица, а в будизма за Трикая не означава, че иде реч за едни и същи неща. Атман в Адвайта Веданта също не е точен еквивалент на Татхагатхагарбха. Прочие, всеки е свободен да си фантазира каквото пожелае и нямам намерение да влизам в безплодни дискусии и да обяснявам всеизвестни неща.

Между другото, българският превод на книгата на Согиал Ринпоче, който ползваш не е добър. Например, правилният термин е "възглед", а не "гледка".

Въз глед = въз основа на гледката... Виждаш нещо, от което се оформя в последствие възглед, до колкото разбира се е необходимо това.

Върху Гледката нужно ли е да се градят възгледи? Сама по себе си Гледката съставлява възглед.

Ако си направиш труда да дадеш дефиниция на "Буда природата", а след това и на Бог, ще разбереш. Но си и прав - Буда природата не е Бог, тя е част от Бога.

За мен сравненията не са съмнителни. Аз не се съмнявам. :-) За обосновавенето - едва ли е нужно. В пълна чаша не се налива, нали?!

Струва ли ти се, че е възможно човек да се пъчи с терминологични знания и може ли да се счита, че те са равни на познание?

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А не ти ли се вижда странно някой да твърди във форум, че притежава не просто информация, теоретични или както ги наричаш "терминологични" знания, което лесно може да се установи, а ПОЗНАНИЕ, т. е. истинско разбиране. Както и да е. Успех в това, с което си се заел. Не е моя работа да ти давам акъл. Впрочем преводът наистина е слаб, защото преводачът не познава материята, която е превел.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А не ти ли се вижда странно някой да твърди във форум, че притежава не просто информация, теоретични или както ги наричаш "терминологични" знания, което лесно може да се установи, а ПОЗНАНИЕ, т. е. истинско разбиране. Както и да е. Успех в това, с което си се заел. Не е моя работа да ти давам акъл.

Няма нужда от лоши чувства.

Впрочем преводът наистина е слаб, защото преводачът не познава материята, която е превел.

Нима не е във възможностите на някой от Будите да ръководи пишещия?

Матей 11:25

В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

...

1 Коринтяни 1:27

Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

Защо ли ми напомняш на Иво?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въз глед = въз основа на гледката...

Ако си направиш труда да дадеш дефиниция н "Буда природата", а след това и на Бог, ще разбереш.

За мен сравненията не са съмнителни. Аз не се съмнявам. :-) За обосновавенето едва ли е нужно. В пълна чаша не се налива, нали?!

Струва ли ти се, че е възможно човек да се пъчи с терминологични знания и може ли да се счита, че те са равни на познание?

Уважаеми потребителю, не можеш да обвиняваш Скептика, че ползва някои думички от жаргона на философите - всички тук сме учили философия и би трябвало да им знаем значението, а ако не - чичко Гугъл с едно копи/пейст всичко обяснява. Има идеи и модели, които без съответния жаргон просто не могат да се обяснят - със замяната им тезата се профанизира и губи силата си.

-----------------------------

Съгласен, че различните религиозни направления използват думичките Бог, демон, ангел, божество, полубожество, елохим, деви, асури и т.н. и т.н. като всяка от тях влага характерен смисъл. Но има нещо общо - винаги, повтарям, винаги /дори при будизма/ има ако не ярка персонализация, то поне намек, поне метафора за Всевишния.

Този, който е Отвът хоризонта.

Този, който е отвъд всички хоризонти.

Този, на който никой не знае Името.

Гърците са му строели храмове като на Неназованото божество.

И така нататък.

Та скептика има предвид точно Всевишния,който е извън Битието, а не силите и същностите от Битието /независимо колко силни и влияещи на нашия живот са/.

В този аспект различията в разните религиозни направления стават несъществени.

Но остава предупреждението на скептика да не правим груби и необмислени паралели, защото са спекулативни.Та в областта на религията рациото не е водещ фактор :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уважаеми потребителю, не можеш да обвиняваш Скептика, че ползва някои думички от жаргона на философите - всички тук сме учили философия и би трябвало да им знаем значението, а ако не - чичко Гугъл с едно копи/пейст всичко обяснява. Има идеи и модели, които без съответния жаргон просто не могат да се обяснят - със замяната им тезата се профанизира и губи силата си.

-----------------------------

Съгласен, че различните религиозни направления използват думичките Бог, демон, ангел, божество, полубожество, елохим, деви, асури и т.н. и т.н. като всяка от тях влага характерен смисъл. Но има нещо общо - винаги, повтарям, винаги /дори при будизма/ има ако не ярка персонализация, то поне намек, поне метафора за Всевишния.

Този, който е Отвът хоризонта.

Този, който е отвъд всички хоризонти.

Този, на който никой не знае Името.

Гърците са му строели храмове като на Неназованото божество.

И така нататък.

Та скептика има предвид точно Всевишния,който е извън Битието, а не силите и същностите от Битието /независимо колко силни и влияещи на нашия живот са/.

В този аспект различията в разните религиозни направления стават несъществени.

Но остава предупреждението на скептика да не правим груби и необмислени паралели, защото са спекулативни.Та в областта на религията рациото не е водещ фактор :)

Здравей, Вальо!

Знаеш, споделял съм и друг път, че и аз преди си мислех и търсех Бог вънБитийния. Разбира се, всичко това бе нищо повече от невежество.

Аз написах вече, че според това, която са видяли очите ми, чули ушите ми и докоснали ръцете ми... Бог е и Тук и отвъд и вътре и вън и всички тези понятия за място и време, са просто илюзия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря за допълненията Вал. Рурк, изпитвам към теб най-добри чувства и още веднъж ти пожелавам успех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рурк, изпитвам към теб най-добри чувства и още веднъж ти пожелавам успех!

Брате, усеща се, разбира се! Аз не съм се съмнявал, че успешно се цензурираш, когато е нужно.

Всъщност всички имаме нужда от успех, защото с просветлението нищо не свършва.

Само едно единствено нещо може да спомогне най-вече по пътя и това е Любовта, до колкото я има в сърцето. Знаеш, има си практики, чрез които това заработва.

Приятелю, Бог да те пази!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Брате, усеща се, разбира се! Аз не съм се съмнявал, че успешно се цензурираш, когато е нужно.

Всъщност всички имаме нужда от успех, защото с просветлението нищо не свършва.

Само едно единствено нещо може да спомогне най-вече по пътя и това е Любовта, до колкото я има в сърцето. Знаеш, има си практики, чрез които това заработва.

Приятелю, Бог да те пази!

------------------------

rurk, за аватар си сложил Дървото на познанието - дървото на доброто и злото.

То е символ на гръбначен стълб, изпълнен с несвещен огън, със силите на този свят, управляван от Княза. Короната му е разклоненията из главата и мозъка, а плодовете - седемте мозъчни стомахчета /вентрикули/, запалени в маймунското /животинското мислене/.

Аз бих си избрал за аватар Дървото на живота, възпламенено от тройният огън на Гносиса, а плодовете му да са възпламенените вентрикули в Меркуриевото мислене, в огъня на Светия дух.

-------------------------

Всеки с вярата си, чедо на Демиурга.

:P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Aз съм атеист. Бог няма. В противното не може да бъда убеден. Има много причини да знам, че е така. Щом е милостив вашият Бог, обяснете ми всичко, случващо се на този свят. Всичката лошотия и личните драми на много хора. И не с понятия като "божие наказание" и "божие изпитание". Това са някакви глупави оправдания, колкото тезата ви да не е празна. И щом е милостив, защо трябва да му се кланяте твърдо, щом дава право на избор-защо наказва всяко отклонение от това, което уж той искал жестоко. Защо аджеба искал да унищожи хората... А пък Църквата какви ги е вършела...Кръстоносни походи, инквизиция, убийства на учени на кладата. Зарад Църквата и религията сме векове назаде в развитието си. А лично аз можех днес да съм сляп. И ако не ми бяха направени операции на очите, това щеше да е факт. Къде е спал тоя Бог, когато аз съм се родил с такъв проблем? Омръзна ми от тъпи оправдания за наказания и изпитания. И какво знаете вие вярващите, освен това от Библията-сбор от приказки и манипулации за по-лесно управление на масите. Какво даде Бог според вас-Компютърът, на който пиша това, масата на която стои той, храната, знанието което имам? Знанието-книгите, написани от УЧЕНИ, не от СВЕТЦИ, а компютърът, масата, храната-изработени, не подарени.

Редактирано от jjjjjk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

------------------------

rurk, за аватар си сложил Дървото на познанието - дървото на доброто и злото.

То е символ на гръбначен стълб, изпълнен с несвещен огън, със силите на този свят, управляван от Княза. Короната му е разклоненията из главата и мозъка, а плодовете - седемте мозъчни стомахчета /вентрикули/, запалени в маймунското /животинското мислене/.

Аз бих си избрал за аватар Дървото на живота, възпламенено от тройният огън на Гносиса, а плодовете му да са възпламенените вентрикули в Меркуриевото мислене, в огъня на Светия дух.

-------------------------

Всеки с вярата си, чедо на Демиурга.

:wors:

Привет!

Разбира се, никой не ти пречи да сложиш, само да не излезе, че търсеното от теб дърво е пак същото това дърво.

В началото Дървото на Познанието на добро и зло се явява ЦНС+ПНС+ЕС.

Ние хората познаваме света, чрез сетивата си, а те са 5 "стандартни" + едно т.н. шесто чувство. Когато се достигне до нивото на саломоновата мъдрост, човек разбира, че "Няма нищо ново под Слънцето", което разбиране го води в "нови води".

В началото на човек му е интересен този т.н. "външен" свят и той го изучава, пристрастява се към него и към "благата му", което разбира се му носи само разочарование, поради нетрайноста на "щастието" и на хубавите мигове родени от него.

Всъщност, това, което е описано във втора глава на Битие засяга човека (Духа), който се въплъщава в тяло и чието съзнание е все още чисто и неопетнено. Ето защо се казва, че този човек е "гол". В последствие от човека се вади нещо, което се нарича "жена".

Сега аз няма да давам значенията на всички думи, използвани в кабалистичния език. Не ми трябва подобно нещо.

Представи си друго - ражда се детенцето. То е чисто, с ясно и необвързано съзнание. В последствие то развива философска и кенциптуална мисъл. Развива се логикага, а от там и самосъзнанието за "аз". Появата на "аз"-а дава началото и на егоизма, сиреч на желанието, копнежа на този "аз". Първото желание, което разбира се е основно за всички хора, за всички "аз"-ове - това е желанието за щастие.

И тъй, детето расте, а с него нараства и желанията му. То добива самосъзнание и аналитично мислене, чрез което осъзнава на подсъзнателно ниво своя пасив от към щастие и задоволство. Поради неведението, детето започва да търси щастието "вън" от себе си, където всичко е нетрайно. То черпи от този свят, опитва го.

Казано е за това дърво (дървото на познанието на добро и зло), че плодовете му са:

Битие 3:6

И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

Човек има 7 големи "очи", освен физическите две. Тези "очи" са свързани със сетивата. "Външния" свят е свят, който може да наси много блага за сетивата. Например секса, храната, напитките... милването... шофирането на бърза кола...

Тези сетива водят човека "вън" от Рая, защото са отправени натам. Раят е онова състояние на Адам и Ева, когато всичко е притихнало, спокойно, когато няма концептуална мисъл, когато не се опитва от плода на дървота на познанието, сиреч когато ума не е впримчен във "външния" свят. Раят - това е състоянието на всяко дете. Това е естество. При това естество всички жлези работят прекрасно. Детето расте, то има много кеф, радост, енергия. Кожата му е еластична и бляскава.

В последствие се появява канцептуалния/логически ум, който поради мислите и чувството за "аз" спира този вътрешен поток.

Рая не е нещо, което е достатъчно. Ето защо в самия център на Рая има дърво - ЦНС+ПНС.

Та човек първоначално няма познание, той е гол. Излиза/Навлиза в света на формите, за да добие Познанието, а това добиване става, чрез опитване от плода на това дърво - сетивата.

Познанието все някога довежда до соломоновото ниво. Тогава човек се обръща да търси "навътре", защото досегащното му търсене в посока "навън" му е донесло само мъка, поради нестабилността на щастието причинено от "външните" условности.

Това познание не може да се случи, ако не си опитвал от Дървото на познанието.

Въсщност вънБитийния Бог е точно този, който е отвъд този сетивен, "външен" свят. Вратата за "навън" е рез "навътре", както се казва.

Поглеждайки "навътре" за човека започва едно ново пътешествие, което обаче отново е трънливо, защото се случват много неща, преди да попаднеш отново в Рая. Тези неща ти впримчват мниманието на свой ред и те съблазняват.

Рая е онова състояние, в което ти разбираш единосъщността си с Бога и където концепцията за "аз" се разгражда.

Тожва завръщание е описано добре чрез притчета за "блудния син". Връщаш се в Рая, но вече си опитал и Познал. Имаш Познанието за света. Наситен си от към това. Тогава ти се разкрива Дървото на Живота. Разкриват ти се и нови неща, като например тези:

Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта: „пустота" като абсолютен аспект и възприятия или привидности – като относителен."

Това означава, че целият спектър на всички възможни привидности, всички възможни явления във всички възможни реалности, било то самсара или нирвана - всички те, без изключение, винаги са били и винаги ще бъдат съвършени и завършени в просторната безгранична шир на природата на ума. Въпреки че природата на всичко е „пуста и чиста от самото начало", тя - богата на благородни качества - съдържа в себе си всяка възможност, едно безгранично, непрекъснато и динамично съзидателно поле, което винаги е спонтанно съвършено.

Всъщност Дървото на Познанието е и Дървота но Живота. Само дето Дървото на Познанието е обърнато първоначално "навън", докато Дървото на Живота е центрирано в теб самия.

Две качества на едно и също дърво. ЦНС+ПНС.

Дървото на познанието е сетивата обърнати навън, плодовете от което са благи, но нетрайни. В различни случаи могат твърде много да нагарчат.

Дървото на живота е отново ЦНС+ПНС+ЕС + всички други системи, но през това дърво тече Реката на Живота, която извира от Престола на Бога и на Агнето, както е описано в откровение от Йоана.

1 И показа ми чиста река от вода на живот, бистра както кристал, която изхождаше от престола на Бога и на Агнето

2 и всред стъгдта му. И от двете страни на реката беше дървото на живота което даваше плодове дванадесет, и раждаше плод всеки месец; и листете на дървото са за изцеление на народите.

3 И никоя проклетия не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и рабите негови ще му служат.

4 И ще гледат лицето му; и неговото име ще е на челата им.

5 И нощ не ще да има там; и немат нужда от светило и от слънчена виделина, защото Господ Бог ги осветява; и ще царуват във веки веков.

6 И рече ми: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог на светите пророци проводи ангела своего да покаже на неговите раби това което требва скоро да бъде.

7 Ето, ида скоро: блажен който упази думите на пророчеството на тази книга.

Тази "Река на Живот" е позната с много имена - Амрита, Амброзия, Елексира на Безсмъртието, Златната Роса, Сладката Роса, Нектар...:

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=4214

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Привет!

Разбира се, никой не ти пречи да сложиш, само да не излезе, че търсеното от теб дърво е пак същото това дърво.

В началото Дървото на Познанието на добро и зло се явява ЦНС+ПНС+ЕС.

Ние хората познаваме света, чрез сетивата си, а те са 5 "стандартни" + едно т.н. шесто чувство. Когато се достигне до нивото на саломоновата мъдрост, човек разбира, че "Няма нищо ново под Слънцето", което разбиране го води в "нови води".

В началото на човек му е интересен този т.н. "външен" свят и той го изучава, пристрастява се към него и към "благата му", което разбира се му носи само разочарование, поради нетрайноста на "щастието" и на хубавите мигове родени от него.

Всъщност, това, което е описано във втора глава на Битие засяга човека (Духа), който се въплъщава в тяло и чието съзнание е все още чисто и неопетнено. Ето защо се казва, че този човек е "гол". В последствие от човека се вади нещо, което се нарича "жена".

Сега аз няма да давам значенията на всички думи, използвани в кабалистичния език. Не ми трябва подобно нещо.

Представи си друго - ражда се детенцето. То е чисто, с ясно и необвързано съзнание. В последствие то развива философска и кенциптуална мисъл. Развива се логикага, а от там и самосъзнанието за "аз". Появата на "аз"-а дава началото и на егоизма, сиреч на желанието, копнежа на този "аз". Първото желание, което разбира се е основно за всички хора, за всички "аз"-ове - това е желанието за щастие.

И тъй, детето расте, а с него нараства и желанията му. То добива самосъзнание и аналитично мислене, чрез което осъзнава на подсъзнателно ниво своя пасив от към щастие и задоволство. Поради неведението, детето започва да търси щастието "вън" от себе си, където всичко е нетрайно. То черпи от този свят, опитва го.

Казано е за това дърво (дървото на познанието на добро и зло), че плодовете му са:

Човек има 7 големи "очи", освен физическите две. Тези "очи" са свързани със сетивата. "Външния" свят е свят, който може да наси много блага за сетивата. Например секса, храната, напитките... милването... шофирането на бърза кола...

Тези сетива водят човека "вън" от Рая, защото са отправени натам. Раят е онова състояние на Адам и Ева, когато всичко е притихнало, спокойно, когато няма концептуална мисъл, когато не се опитва от плода на дървота на познанието, сиреч когато ума не е впримчен във "външния" свят. Раят - това е състоянието на всяко дете. Това е естество. При това естество всички жлези работят прекрасно. Детето расте, то има много кеф, радост, енергия. Кожата му е еластична и бляскава.

В последствие се появява канцептуалния/логически ум, който поради мислите и чувството за "аз" спира този вътрешен поток.

Рая не е нещо, което е достатъчно. Ето защо в самия център на Рая има дърво - ЦНС+ПНС.

Та човек първоначално няма познание, той е гол. Излиза/Навлиза в света на формите, за да добие Познанието, а това добиване става, чрез опитване от плода на това дърво - сетивата.

Познанието все някога довежда до соломоновото ниво. Тогава човек се обръща да търси "навътре", защото досегащното му търсене в посока "навън" му е донесло само мъка, поради нестабилността на щастието причинено от "външните" условности.

Това познание не може да се случи, ако не си опитвал от Дървото на познанието.

Въсщност вънБитийния Бог е точно този, който е отвъд този сетивен, "външен" свят. Вратата за "навън" е рез "навътре", както се казва.

Поглеждайки "навътре" за човека започва едно ново пътешествие, което обаче отново е трънливо, защото се случват много неща, преди да попаднеш отново в Рая. Тези неща ти впримчват мниманието на свой ред и те съблазняват.

Рая е онова състояние, в което ти разбираш единосъщността си с Бога и където концепцията за "аз" се разгражда.

Тожва завръщание е описано добре чрез притчета за "блудния син". Връщаш се в Рая, но вече си опитал и Познал. Имаш Познанието за света. Наситен си от към това. Тогава ти се разкрива Дървото на Живота. Разкриват ти се и нови неща, като например тези:

Всъщност Дървото на Познанието е и Дървота но Живота. Само дето Дървото на Познанието е обърнато първоначално "навън", докато Дървото на Живота е центрирано в теб самия.

Две качества на едно и също дърво. ЦНС+ПНС.

Дървото на познанието е сетивата обърнати навън, плодовете от което са благи, но нетрайни. В различни случаи могат твърде много да нагарчат.

Дървото на живота е отново ЦНС+ПНС+ЕС + всички други системи, но през това дърво тече Реката на Живота, която извира от Престола на Бога и на Агнето, както е описано в откровение от Йоана.

Тази "Река на Живот" е позната с много имена - Амрита, Амброзия, Елексира на Безсмъртието, Златната Роса, Сладката Роса, Нектар...:

http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=653&showentry=4214

----------------

Хм, защо ли всичко по-горе ми е толкова добре познато?!

Май сме си говорили при 2-3 други твои нейма?

----------------

Е, да си кажа де - описаното не е извън светът на Демиурга - това е светлинно новораждане в Огледалната сфера.

Мен специално не ме ползва.

Намасте!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

----------------

Хм, защо ли всичко по-горе ми е толкова добре познато?!

Май сме си говорили при 2-3 други твои нейма?

----------------

Е, да си кажа де - описаното не е извън светът на Демиурга - това е светлинно новораждане в Огледалната сфера.

Мен специално не ме ползва.

Намасте!

Е, очаквах по-рано да се досетиш за това, кой стои зад този "ник".

Знам, че разбиранията са ти различни. Въпросът е те, разбиранията ти, да ти носят ползи. Ако това е така, аз нямам нищо против тях (не че инак бих имал нещо против).

За мен въпросния Демиург - първо това е маскирания Бог, който играе и тази роля. Второ - неговата власт има сила само в шест от седемте сфери/свята. Седмата е трансцеденталната, без разделения, в Единосъщие...

Именно това е нещото (седмата сфера/небе/ниво/), което носи ползите и която сключва мир с остналите сфери.

Точно от това, което описах, се ползват всички като Б. Дуно, св. Иван Рилски и пр.

Има грешка в концепцията на богомилите. Тази грешка ги оставя празни. С подобни разбирания не може да има мир и любов със света. Тези ръзбирания държат в разделенията, където лено може да покълне омразата и ненавистта.

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, очаквах по-рано да се досетиш за това, кой стои зад този "ник".

Знач, че разбиранията са ти ти различни. Въпросът е те, разбиранията ти, да ти носят ползи. Ако това е така, аз нямам нищо против.

За мен въпросния Демиург, първо е маскирания Бог, който играе и тази роля. Второ - неговата власт има сила само в шест от седемте сфери/свята.

Именно това е нещото (седмата сфера/небе/ниво/), което носи ползите.

Точно от това се ползват всички като Б. Дуно, св. Иван Рилски и пр.

Има грешка в концепцията на богомилите. Тази грешка ги оставя празни.

-------------------

Да обсъждали сме с тебе през годините на дълго и широко тези неща.

Всеки с пътя си. Предполагам, че юзър Нел ще ти резонира на възгледите, доколкото я познавам.

Намасте! :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

-------------------

Да обсъждали сме с тебе през годините на дълго и широко тези неща.

Всеки с пътя си. Предполагам, че юзър Нел ще ти резонира на възгледите, доколкото я познавам.

Намасте! :(

Да, обсъжда ли сме.

И така и не се разбра защо се сърдите на "Демиурга" и защо той е "чернта овца", при положение, че Бог е допуснал това, сиреч че Той, Въздесъщия е дал на въпросния "Демиург" някакво количество души, които същия да въплъти в тела/в света.

Защо?

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...