Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Приела съм този свят.

Пък аз не го приемам по дефолт. Невъзможно ми е.

В това е и разликата навярно и споровете са си ненужни. :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пък аз не го приемам по дефолт. Невъзможно ми е.

В това е и разликата навярно и споровете са си ненужни. :bday11:

Има и такъв момент, че е възможно и при мен приемането да не е станало "по дефолт" :baby:

А да е изстрадано и осъзнато. Тогава нещата изглеждат по съвсем различен начин и изобщо не става дума за спор(поне за мен е така). Наясно съм колко грандиозен е Животът и колко съм никой в него, така че не мога и не искам да отнема страданието на страдалците, величието на величията, щастието на щастливците, злобата на злобарите, таланта на талантливите... и т.н.

За всеки има място под слънцето и всеки върви по своята си пътечка. Мога само да наблюдавам. И това също ме прави щастлива. Наблюдаващ участник. Самотен. Като всички други.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

---------------------

Съжалявам за намесата си, няма да се повтори скоро.

---------------------

Самото ни съществуване е изградено върху нещастието и смъртта на други същества, на милиони други същества. Всяка хапка храна, всяка капка вода, всяка глътка въздух, всяка наша крачка носи гибел. Ако се размислим, важи и за хората. Нашият живот е върху дебел фундамент от кости изграден.

Какво ти щастие, освен ако си сложим розовите очила...

Тъжно, много тъжно, да напишем петиция за промяна на правилата, но кой ще я отнесе!

И защо аз да се чуствам нещастен, като съм принуден да играя по чужда свирка!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има и такъв момент, че е възможно и при мен приемането да не е станало "по дефолт" :clap:

А да е изстрадано и осъзнато. Тогава нещата изглеждат по съвсем различен начин и изобщо не става дума за спор(поне за мен е така). Наясно съм колко грандиозен е Животът и колко съм никой в него, така че не мога и не искам да отнема страданието на страдалците, величието на величията, щастието на щастливците, злобата на злобарите, таланта на талантливите... и т.н.

За всеки има място под слънцето и всеки върви по своята си пътечка. Мога само да наблюдавам. И това също ме прави щастлива. Наблюдаващ участник. Самотен. Като всички други.

Нима мислиш, че страдалеца иска да е страдалец, талантливия - да го разкъсва таланта му... нима великия е щастлив непременно от своето величие или злобния, от злобата си...

Грандиозния живот никого не пита...

но едно е дарил на всички - самотата им.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наясно съм колко грандиозен е Животът и колко съм никой в него

не мога

не искам да отнема

Мога само да наблюдавам

Самотен. Като всички други.

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Останалото е онзи лов, за който ни разказа Дарки.

Малко от символиката на вълка.

Белият Вълк

Известни като фантоми, белите вълци живеят в духовните и физическите измерения едновременно. Те предават уроци, които помагат да се поддържа баланса между двата живота. Помагат ни да учим как да изграждаме мостове между двата свята, за да научим скритата цел и последиците в нашия живот.

Кафявият вълк

Тези вълци преподават уроците на здравето и лечителството. Как да се използват силите на природата в съответствие със земното познание по медицина, за да се постигне баланс между връзките разум/тяло/дух. Към тях спадат червените и златистите вълци.

Сивият вълк

Скритите уроци, достигащи през воала на зрението до царството на духа. Сивият вълк е учител за духовните връзки и общуванията. Как можем да балансираме пътя си с информация от духовните ни учители и водачи.

Черният вълк

Учителите за физическото. Черният вълк ни помага да балансираме физическата природа, желанията и изразите в ежедневието ни. Те ни държат фокусирани върху задачите на този план на съществуване, където нашите духовни уроци ни помагат да се развиваме по пътя на избрания от нас духовен път.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мислех, че за Койотът ставаше реч, не за вълка.

Хомология

Койотът е сравняван със скандинавския Локи и Прометей, които споделят с Койота хитростта на открадването на огъня, за да го дарят на хората. И от друга страна Ананси, митичният герой от Западно Африканската митология. В Евразия вместо Койот хитрият герой е Лисицата. Китсуне (лисицата) в приказките на Япония и Рейнард в Западна Европа. Подобия могат да се изведат и с Полинезийския полу-год Мауи, който също открадва огъня за човечеството и донася смъртта на земята.

Клод Леви-Щраус, френски антрополог, предлага структурална теория, която предполага, че Койотът и Гарванът получават митичен статус, защото са животните посредници между смъртта и живота.

източник

Редактирано от El. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

secret_rose - се интересува от езотеричния ислям, обаче не знае пълната дефиниция за бог, интересна работа.

Привет!

Дефиниция за Бог? От това се интересува единствено философията и теологията (логика).

Че за какво му е на човек да знае дефиниция за Бог? За да се перчи и препира чрез нея ли?

Аз (надявам се че хубаво се забелязва "аз"-чето) знам много дефиниции, за много неща, въпреки, че да си призная честно, вече доста от тях ги забравям, и какво от това че ги знам, или че съм ги знаел, ако да речем, че съм ги забравил вече? В това ли е значимостта, в знанието?

А аз си мислех, че същността е в любовта, но сигурно съм се побъркал и объркал и то много сериозно!

На кого му са нужни дефинициите и защо? Ето това е въпросът, който задавам.

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мислех, че за Койотът ставаше реч, не за вълка.

Ел, правя разлика между койот и вълк, и като външен вид, и като символика. :rolleyes:

Вярвам в Бог, но не този, чийто символ е койота(демиурга), а в Твореца-неговият символ е вълка.

Затова го включих в менажерията :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ел, правя разлика между койот и вълк, и като външен вид, и като символика. :)

Вярвам в Бог, но не този, чийто символ е койота(демиурга), а в Твореца-неговият символ е вълка.

Затова го включих в менажерията :)

Ааа, аз защото Дарктерминал говори за койота с определена шаманистка конотация :rolleyes: Така поне ми прозвуча на мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Малко от символиката на вълка.

Белият Вълк

...

Кафявият вълк

...

Сивият вълк

...

Черният вълк

...

По случая, една стара индианска приказка...

Седели старец от племето чероки и неговия внук на края на гората. Разположени край малък огън двамата водели тих разговор.

- Какво са сънищата Дядо? - попитал невръстният чероки.

- Сънищата, това е дирята от танца на нашите духове, вървящи по пътя към техните ловни полета. Ние виждаме само откъслечни картини от този танц и да ги разчетат могат само мъдрите... - замислено отговорил стареца.

- Дядо, а ти можеш ли да четеш сънищата? Снощи сънувах два вълка, бял и черен, във техния бяг из полето. Тичаха рамо до рамо, без да издадат дори и звук. Устремени напред. Беше нещо като надпревара и когато единият вземеше преднина, другия скачаше и свирепо го хапеше за хълбоците, докато се препъне и падне, а после пак препускаха като на лов - заедно. По тях нямаше кръв, нямаше дори и следа от умора, само глад се четеше в очите им, но не можеха да се откъснат от надпреварата за да ловуват. Те ми разказваха нещо Дядо, но аз не разбрах разказът им. Ще ми помогнеш ли да разчета сънят си?

Усмихнал се старецът, добавил един клон към малкия огън, който горял пред тях и накарал момчето да погледне дълбоко в очите му. Погледнало момчето и първо видяло отразени звездите от небето, после пламъците от огъня стъкнат пред тях, после видяло себе си, а на края видяло двата вълка продължаващи да се гонят.

- Как го направи Дядо? Аз пак видях вълците да се гонят. - запитал малкият индианец.

- Във всеки от нас има по два духа. Един бял, водещ ни напред - по ясните следи на ловната пътека. Той ни показва света такъв какъвто го обичаме. Кара ни да любим, да се смеем, да пеем и смело да търсим живота. Другият, черният ни води из дебрите на нощта, по тъмната и лепкава страна на нашето битие. Замъглява съзнанието ни и ни кара да сме, плахи, алчни и несигурни в себе си. Вълците, които си видял, това са нашите духове, вплетени във вечна битка - вечно състезание, за това кой ще има по-голяма власт над нас. - казал старецът и нежно погалил внукът си по лъскавата черна коса.

Стояли двамата, всеки от тях унесен в мислите си, заслушани в дивата песен на степта, в кроткото пукане на жаравата пред тях и в отмереното биене на собствените им сърца...

- Дядо! - нетърпеливо нарушило тишината момчето.

- Дядо, а кой от тях ще победи, кой от тях ще властва в моя живот?

- Ще победи този, когото нахраниш момчето ми... - отвърнал старецът.

- А сега заспивай и приготви храна и за двамата...

Мислех, че за Койотът ставаше реч, не за вълка.

Много е прав, тоя Клод Леви-Щраус. Уинона, Койотът и Гарванът са често срещани персонажи в индианските митове. Интересното е, че винаги историите им започват и свършват в мрака. За тях мрака не е символ на лошото начало, а просто място, някъде там - между миналото и бъдещето - сиреч, олицетворява неизвестността. Нито един от трите характера не е лош - просто всеки изпълнява своето предназначение и действа със средствата дадени му от небитието. Защото всеки живот започва и завършва там.

Ааа, аз защото Дарктерминал говори за койота с определена шаманистка конотация :rolleyes: Така поне ми прозвуча на мен.

Няма шаманизъм, чапаралът започва буквално на метри от оградата на патиото ми и койотът от скоро ми е чест гост...

Теб...

Свършиха ми петичките...

Понеже обичаш приказките, ето ти още една.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По случая, една стара индианска приказка...

Няма шаманизъм, чапаралът започва буквално на метри от оградата на патиото ми и койотът от скоро ми е чест гост...

Понеже обичаш приказките, ето ти още една.

:rolleyes: за приказките!

Знаеш, че преди да го забележиш, койотът вече те е разгледал. :)

С шаманизъм отбелязвам усещането, което носи съня ти (приказката) ;) Мислех, че така е прието да се наричат вярванията на коренното американско население. Сънят ти беше издържан в духа на тяхна приказка.

Както и да е :) Аз харесвам още един от хитреците в легендите на индианците - Иктоми. Между другото историята на баща му е доста интересна. Като персонаж съвпада с Кронос, макар и не така кръвожаден.

... Сега като се замисля - аборигените (индианците и т.н.) може би са най-близо до позицията на учените по отношение на нашето мироздание. Като изключим, че персонифицират природата и те (както и учените) са на позицията, че сме деца на природата :) Ако не беше Маниту да обърка цялото сравнение... :)

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По случая, една стара индианска приказка...

...

Хубава приказка.

Какво е това, което избира кой вълк да нахрани? Какво е това, което гледа през очите и слуша през ушите точно сега, това което преживява емоциите, осъзнава мислите и всичко(включително вълците) което се появява, променя и изчезва?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хубава приказка.

Какво е това, което избира кой вълк да нахрани? Какво е това, което гледа през очите и слуша през ушите точно сега, това което преживява емоциите, осъзнава мислите и всичко(включително вълците) което се появява, променя и изчезва?

Аз не знам. Но предпочитам да не знам и да гледам на нещата непредубедено, без да им слагам определения. Нещата, които не познавам, са неща, които не познавам. Мога да говоря само за това, което съм преживял и познал. В този смисъл дали има или няма Бог, е въпрос, на който не мога да дам отговор. Нямам никакви опитности в това отношение.

Наблюденията ми са, че много хора обичат да си строят измислени замъци. Не могат да търпят в тях да съществува незнание и бързат да запълнят празнината с някакви теории. И веднъж измислили нещо, продължават да надграждат и надграждат... Така се появяват цели религии и философски системи... Защото хората се страхуват от празнотата и незнанието. А в тях няма нищо лошо. Стига да бъдат използвани по правилния начин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дарки, там е проблемът, че приемайки нещо за черно, друго за бяло, грешим повече отколкото, ако не мислим "това е добро", "това не е".

Те винаги "тичат" заедно. И когато сме направили грешния избор, хапят - до кръв! Това е образно казано. Сърцето ни реагира на всеки наш неправилен избор, на всеки! И мълчи когато постъпвама правилно.

Но за да чуем сърцето си, трябва да ги оставим да тичат заедно. Просто да ги оставим, да приемем света такъв, какъвто е!

Ако искаме да "нахраним" белия вълк.

Поне това съм разбрала във всичките тези години, след стотици хапания. Така че съм съгласна с Уайти-максимум безпристрастност и минимум желание да променим нещо изван себе си. Толкова е лесно на думи... толкова е лесно...

Кой е правилния начин да използваме незнанието?

Знанието(не познанието) е повече опасно от незнанието.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кой е правилния начин да използваме незнанието?

Просто се учете-

за да стигнете до Знанието.

:lighter:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хубава приказка.

Какво е това, което избира кой вълк да нахрани? Какво е това, което гледа през очите и слуша през ушите точно сега, това което преживява емоциите, осъзнава мислите и всичко(включително вълците) което се появява, променя и изчезва?

Това сме ние такива каквито сме...

Аз не знам. Но предпочитам да не знам и да гледам на нещата непредубедено, без да им слагам определения. Нещата, които не познавам, са неща, които не познавам. Мога да говоря само за това, което съм преживял и познал. В този смисъл дали има или няма Бог, е въпрос, на който не мога да дам отговор. Нямам никакви опитности в това отношение.

Наблюденията ми са, че много хора обичат да си строят измислени замъци. Не могат да търпят в тях да съществува незнание и бързат да запълнят празнината с някакви теории. И веднъж измислили нещо, продължават да надграждат и надграждат... Така се появяват цели религии и философски системи... Защото хората се страхуват от празнотата и незнанието. А в тях няма нищо лошо. Стига да бъдат използвани по правилния начин.

Именно тук е и разковничето - трябва да преживееш (физически - да оцелееш след преживяването), за да познаеш. Ако не успееш да преживееш, няма как и да познаеш? За това ние хората трупаме факти, създаваме абстаракци, категории, обобщаваме ги и ги наричаме знания. В това е силата на мисленето - попаднали в непозната ситуация, имаме способност да анализираме и да синтезираме т.е. да реагираме на ситуацията. Колкото по-добре е попълнена базата ни знания, толкова по-добър продукт предполага мисловния процес (съвсем не задължително, но с добра вероятност) - съответно по-голям шанс за преживяване. За мен единствения правилен начин за използване на празнотата (в смисъл незнание) е да се запълни. Често се пълнителят се оказва неподходящ, но именно тук идва гениалното качество на мозъка ни - да забравя т.е. в процеса на познаване да подменяме качеството на съдържимото в нашия тезаурус.

Дарки, там е проблемът, че приемайки нещо за черно, друго за бяло, грешим повече отколкото, ако не мислим "това е добро", "това не е".

Те винаги "тичат" заедно. И когато сме направили грешния избор, хапят - до кръв! Това е образно казано. Сърцето ни реагира на всеки наш неправилен избор, на всеки! И мълчи когато постъпвама правилно.

Но за да чуем сърцето си, трябва да ги оставим да тичат заедно. Просто да ги оставим, да приемем света такъв, какъвто е!

Ако искаме да "нахраним" белия вълк.

Поне това съм разбрала във всичките тези години, след стотици хапания. Така че съм съгласна с Уайти-максимум безпристрастност и минимум желание да променим нещо изван себе си. Толкова е лесно на думи... толкова е лесно...

Абе Кака, как не си видела? Нормално е за малчугана да търси определености. За него това е начина да си нарупа познанието, да се лашка от една крайност в друга, докато си налучка пътечката. Всеки от нас прави своя избор за себе си, но резултата е опит за промяна на външния свят според собствените разбирания. За това и старецът от позицията на годините си, мъдро съветва хлапака да вземе храна и да нахрани двата вълка т.е. да запази равновесието... Обичам приказките!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:rolleyes:

Седели Учен Учен и Доктор Доктор в Мензата на Университета и спорили:

- Няма Бог.

- Има Бог.

- Няма научни доказателства, че има Бог.

- Научните доказателства, събрани до сега, не са достатъчни да отхвърлят напълно съществуването на Бог.

- Възникването на живота е плод на щастливо стечение на обстоятелствата и подходящи условия.

- Чисто математически вероятността да възникне живота случайно е твърде малка, а подходящите условия, макар многократно възпроизведени в лабораторни условия, до сега не са довели до възникването на живот.

- Ако имаше Бог, той щеше да създаде съществата, които населяват природата направо готови. Нямаше да ги остави да еволюират произволно по презумцията на удачните мутации.

- Че сме произлязли от маймуните е само теория, която има и противници, поради липса на достатъчно изкопани междинни звена.

- Ние сме плод на интелигентността на Майката Природа и нейните съвършени закони за оцеляването на по-силния! - ударил с юмрук по масата Учен Учен, загубил търпение да спори.

- Може би. - след кратко мълчание спокойно отговорил Доктор Доктор - Но с Бог можеш да разговаряш денонощно, докато Майката Природа предимно си мълчи.

В този момент една сънена глава, със сенки под очите и мирис на вкиснало вино се промушила между тях-

- Вярно е! Господ вчера ми прати 3 по квантова физика, след като цял изпит горещо му се молих... - това бил Вечният Студент преди да се изгуби между масите с чаша кафе в ръка.

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това сме ние такива каквито сме...

...

Решенията ни, мислите, думите и делата ни водят до определени преживявания. Всичко което преживяваме е резултат от нашите собствени мисли, думи и дела. Хранейки единия или другия вълк ние създаваме причини за определени следствия.

Това което сме е отвъд всички неща, които зависят от причини.

Това което сме, винаги е.

Това е възможно да бъде личен опит.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прощавайте за лаишката намеса по божиите въпроси, но този опит за разграничаване и разделяне на нещата ми прилича много на презумпцията, че няма добри и лоши хора. Всички сме едни и същи - хора, а конкретните ни действия в конкретен момент могат да са добри или лоши. Твърде удобно, нали? п.п. --- @El., не конкретно към теб а по повод поста ти и по-конкретно довода на Доктора за мълчаливостта на Майката Природа. А Бог дали е по-приказлив от нея?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Решенията ни, мислите, думите и делата ни водят до определени преживявания. Всичко което преживяваме е резултат от нашите собствени мисли, думи и дела. Хранейки единия или другия вълк ние създаваме причини за определени следствия.

Хайде тогава да нахраним и двата вълка - едновременно :)

Това което сме е отвъд всички неща, които зависят от причини.

Това което сме, винаги е.

Това е възможно да бъде личен опит.

Няма как да сме, щом е останало без проявление към момента - то това е евентуалност. Ние сме такива, каквито се проявяваме в момента.

Прощавайте за лаишката намеса по божиите въпроси, но този опит за разграничаване и разделяне на нещата ми прилича много на презумпцията, че няма добри и лоши хора. Всички сме едни и същи - хора, а конкретните ни действия в конкретен момент могат да са добри или лоши. Твърде удобно, нали?

На мен разглеждания въпрос ми изглежда съвсем човешки, така че добре дошъл в дискусията. Всички ние сме такива, каквито сме, а конкретните ни действия, отнесени към различни групи засегнати по един или друг начин от тях, могат да бъдат едновременно интерпретирани по много различни начина. В частност, едновременно като добри и лоши. Един войник е лош за майката на убитите от него индивиди (независимо колко благородна за него е каузата) и е добър за семейството си на което праща пари. Не разбирам какво лошо има в удобството?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе Кака, как не си видела?

Видела съм, какиното :mark:

Даже го знам от личен опит, ама към кого да се обърна, освен към постналият приказката.

Нали все за двете страни на монетата мърморя в този форум :) ама как да убедиш някого, че аверс и реверс са неизменно свързани, като този някой е решил, че има печеливша и губеща страна. Дали не е забелязвал как "губещите" печелят и обратното. Няма човек, който да не го изпитал, но има хора, които не са го забелязали явно. :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

@El., не конкретно към теб а по повод поста ти и по-конкретно довода на Доктора за мълчаливостта на Майката Природа. А Бог дали е по-приказлив от нея?

Има две смърти, от които се страхува човек и се опитва да избегне - физическата и самотата. Физическата я преборва с инстинкта за самосъхранение и дори понякога е способен да я пренебрегне. Втората обаче е смърт на душата и именно от нея човек се страхува най-много и тя най-много го хвърля в ужас. Нея човек преборва с вяра (в Бог, в Себе Си, в това, че е оставил нещо на света за другите след себе си).

Коанът е за тях и за надеждата ;)

Да! Бог е значително по-приказлив в персоналното общуване. Отговорът обаче ще зависи много от конкретното вярване или отричането на провидението :)

- Изписани са достатъчно много дебели книги с цитирани или преразказани разговори между Бог и човек. Както от монотеистичните религии, така и от политеистичните.

- Други разговарят със Себе Си. Онова Висше Аз, което Валентинус нарича "Искра" :) . Разговорът с Искрата, която е част-копие от Извечния Творец, е разговор с Бога.

- Други като Вал разговарят с Онова, което вижда, слуша и просто Е. То отново Е Твореца, тъй като то Е, което създава илюзията на възприятието на заобикалящото ни.

- Последно идват атеистите, които просто разговарят с мозъка си, защото така им е по-удобно. Те не разговарят нито с Майката Природа, нито с Бог, защото не персонифицират Творческото начало по никакъв начин.

Съответно отговорите идват под формата на видения, вдъхновения и чисто реализиране на Себе, без смущаващи емоции.

Като вярващ (християнски ориентиран) ще ти кажа, че по-често отговорите идват чрез посредници. ОНези, които са поели отговорност за нас. Достатъчно е само да обърнеш внимание на невероятните случаиности, които идват като отговор на проблеми и въпроси, които занимават ума ти в даден момент.

Не знам защо хората все очакват да видят някакво невъзможно чудо, за да се убедят, че Невидимото говори с тях :baby:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде тогава да нахраним и двата вълка - едновременно :crying10:

Всичко което ни се случва в живота ни е резултат от това. Храним вълците в зависимост от навика ни да разделяме нещата на такива които харесваме, които не харесваме и такива към които сме безразлични. Тази оценка приемаме за реална и тя води до появата на емоции като желание, привързаност, алчност, гняв, гордост, завист, ревност... Тези емоции също приемаме за реални и оставяме да управляват мислите, думите и делата ни.

Няма как да сме, щом е останало без проявление към момента - то това е евентуалност. Ние сме такива, каквито се проявяваме в момента.

Ние сме такива, каквито се проявяваме в момента, но не сме само това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

@El. В никакъв случай не съм толкова подготвен по темата, не съм чел и всичко, което бих могъл да кажа се базира единствено са собствения ми опит в живота и размислите ми базирани също на този опит. Създателят (умишлено не искам да персонифицирам Бог, Майка Природа...) се е "погрижил" и за двете ни смърти - дал ни е болката! Без значение дали физическата болка или душевната такава, и двете ги има, за да ни "кажат", че нещо не е наред и трябва да вземем мерки, за да оцелеем. Инстинкта ни работи винаги, или айде почти винаги, но лампичката, която светва предупредително е именно болката. За разговора, как ще персонифицираш субекта, с който разговарят вярващите и имайки предвид всички религии на света? Един и същ ли е той? Не е ли по-лесно да се каже, че човек разговаря с Вярата си и се уповава на нея? Няма човек без Вяра на този свят. Притежавайки разум, чрез който осъзнаваме преходността си и, който ни залива с толкова много въпроси ние не бихме могли да живеем без Вяра. Още повече дори, убеден съм, че не би могло да съществува разум на този свят без Вяра и за това двете вървят винаги заедно - Разума и Вярата. Нямам предвид религия. Всичко това важи и за най-върлия атеист.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...