Направих го. Повърхността се оказа лед и вече се стопи.

Сега и да гледам, и да не гледам - все тая...

Нима Ваша Перфектност не знае, че водата има повече от едно агрегатно състояние?

Именно невидимото е най-приятно за "очите", другото е най-обикновена показност. Под "очите" нямам предвид онези очи между ушите ни

В общи линии така може да се обясни и вярата в Бог. Тези, които искат да го видят, за да се убедят... или са слепци, защото той е навсякъде(и никъде), или са най-обикновени инати, които смятат, че като се стопи(или изври) водата и вече е изчезнала

Редактирано 27 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Нима Ваша Перфектност не знае, че водата има повече от едно агрегатно състояние?

Именно невидимото е най-приятно за "очите", другото е най-обикновена показност. Под "очите" нямам предвид онези очи между ушите ни

В общи линии така може да се обясни и вярата в Бог. Тези, които искат да го видят, за да се убедят... или са слепци, защото той е навсякъде(и никъде), или са най-обикновени инати, които смятат, че като се стопи(или изври) водата и вече е изчезнала

Достатъчно е, че ти знаеш.

Пак се отплесна. Приятна разходка!

Целите са зависимости, Митак.

Така е, но просто не умея да живея без цел, а и не знам друг начин за излизане от дупката наречена безисходност или безперспективност!

Така е, но просто не умея да живея без цел, а и не знам друг начин за излизане от дупката наречена безисходност или безперспективност!

Казват че в самото сърце на огнения ад, отвъд деветте кръга, се намира и вратата на спасението. И се отключва само със сърце, премазано от отчаяние...

Казват че в самото сърце на огнения ад, отвъд деветте кръга, се намира и вратата на спасението. И се отключва само със сърце, премазано от отчаяние...

Не им вярвай, човек се ражда да бъде щастлив! Нещастието устройва само наблюдаващите го!

Редактирано 27 октомври 201015 г. от октим (преглед на промените)

Не им вярвай, човек се ражда да бъде щастлив! Нещастието устройва само наблюдаващите го!

Такова изкушение си ми, Октим, с тези твои твърдения, като нищо мога да захвърля всичко и да те послушам...

но помня, казват и друго... - най - големите изкушения били пред последния праг, пък ти дори цялата земя не ми предлагаш, нито богатствата и, нито короната и...

а за едното преходно щастие струва ли си...

...

и понеже на инжинера му е малко, на му още:

...

Ако беше дала целия текст, щяхме да видим, че думичките в първите куплетчета са само за да подсилят тези в последния (няма да цитирам - ти си знаеш)...

П.П. Хубава песен и тъжна - ако ти харесват такива -

...

...

Кудри мои русые, очи мои светлые,

травами бурьяном да полынью зарастут.

Кости мои белые, сердце мое смелое,

коршуны да вороны по степи разнесут...

...

Символиката разказва... песните, притчите, сказките, никога не са еднопосочни...

Разгледай любимата ми галерия:

@--;--

Белия гълъб е новата душа, черния гарван - старата... едното е неосъществимо, ако не съществува другото.

Много обичам руските песни.

Символиката разказва... песните, притчите, сказките, никога не са еднопосочни...

...

Бива, харесвам многообразието...

...

Белия гълъб е новата душа, черния гарван - старата... едното е неосъществимо, ако не съществува другото.

В каква посока е дефинирана връзката, все е имало една нова (никога не била стара) душа в началото и евентуално ще има една стара (никога не прераждаща) се душа в края... Не приемам идеята за цикличен живот - особено неприемливи за мен са садистичните кармични принципи...

Много обичам руските песни.

Виж тук ще се разберем и аз ги обичам... Благодаря за поздрава - трогна ме с тази песничка...

В каква посока е дефинирана връзката, все е имало една нова (никога не била стара) душа в началото и евентуално ще има една стара (никога не прераждаща) се душа в края... Не приемам идеята за цикличен живот - особено неприемливи за мен са садистичните кармични принципи...

Винаги е само старата, природната, която се... преражда (: или - гарвана. Ние всички сме гарвани, в този смисъл.

Небесната душа, която не е продукт на този свят е белия гълъб. Нещо твърде непознато за мен, наистина...

Но и така не е всъщност, защото е друго. Душата е филтъра между духа и материята. Гълъба се ражда от духа, гарвана е материята. Вечното е нещото, от което извират белите гълъби, една точица е, атомче е, и около него, като прегръдка, се сключва гарвана - съществото, продукт на този свят. И си се върти до безкрай в безброй инкарнации, защото само чрез него може да диша и съществува, но не го пуска да се събуди, пленниче е. И спи.

Да вземеш да заобичаш приказките та да има на кой да ги разказвам че Октим не им вярва а на Вальо са му омръзнали

А кармичните принципи са си садистични. Не проумявам как ни харесва да живеем в гробницата висш Аз.

Редактирано 27 октомври 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

Ихааа, как обичам такива разговори

Пелагея (малко раничко, но и този ден ще дойде )

Иван Купала - Росы

Забавно е, че за нещо така абстрактно като "Господ" хората създават великолепни творения. Докато в средите на атеизма изкуството куца. Там се вихрят предимно философи и научни работници. Макар, че през последните 100 години, абстракцията "любов" добре изпълнява ролята на муза за атеистите

"Защо няма Бог" или "Защо има Бог" е научно недоказуемо според мен за сега. "Защо има Бог" още не е твърдо доказано с инструментите (теореми и хипотези) на математическите и естествените науки. "Защо няма Бог" се отхвърля с простия аргумент за липсата на точност в същите тези инструменти и ограниченото ни познание на строежа на Вселената.

Ето цитат от статия за "антиматерията"

Звездите и галактиките, които осветяват небесата, нямаше да съществуват, ако материята не беше победила антиматерията в един много ранен период от живота на Вселената. Как и кога е станало това? Защо изобщо съществува нещо вместо нищо? Тези въпроси седят в основата на нашето съществувание, но науката все още няма точен отговор за тях.

Това все пак не значи, че нямаме прогрес. Физиците откриват важни следи от тази загадка, като създават антиматерия в лаборатории и я изследват. Други доказателства идват от неутриното - призрачните частици, създадени от Слънцето. Тези следи са ни довели до две

различни насоки за разследване и с нови експерименти може би сме близо до откриването на отговорите.

За да се развие Вселената, която наблюдваме днес, тя трябва да е развила предпочитание за материята, пред антиматерията в доста ранна възраст. За това е бил нужен съвсем малък дисбаланс, може би една оцеляла частица материя на 30 милиона анти-частици.

Дори това не може да е станало случайно. Дори този малък дисбаланс е твърде голям, за да се е получил в следствие на случайно колебание на горещата млада вселена. Този дисбаланс е твърде точен като сметки. Но пък и не виждаме антиматерия всеки ден около нас, колкото и малко да е. Значи начина, по който материята е взела превес над антиматерията, трябва да е закодиран някъде в основните закони на физиката.

източник

Явно случайността все пак е била интелигентен математик с вкус към материята, за да създаде Вселена от материя, а не антиматерия (което е субективно ,защото същества, живеещи в антиматерия, не биха мислили за себе си като антиматериални, но като материални )

Освен това няма как да се докаже все още, че съществото, което описваме като Бог не е решило в седмия ден да се оттегли на почивка в тъмната материя.

Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява достатъчно електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия в/у видимата материя. Иначе казано, се приема, че във Вселената има нещо, което не се вижда с обикновени и радиотелескопи или както и да било, но е с много голяма маса, която личи само по неговата гравитация.

източник

Когда б знала-ведала

Когда мне умирати

Ай, Боже мой, Боже

Наняла б я плотничка

Гробок сготовати

Ай, Боже мой, Боже

Ляжу сама, помру

Полечу до Бога

Ай, Боже мой, Боже

Я у нашего бога

Велика тревога

Ай, Боже мой, Боже

Травушка шелковая

Ой, росы мои жемчужны

Спусти меня, Господи

С неба - да и на землю

Ай, Боже мой, Боже

С неба - да и на землю

На жёлтый песочек

Ай, Боже мой, Боже

Травушка шелковая

Ой, росы мои жемчужны

Винаги е само старата, природната, която се... преражда (: или - гарвана. Ние всички сме гарвани, в този смисъл.

Небесната душа, която не е продукт на този свят е белия гълъб. Нещо твърде непознато за мен, наистина...

Но и така не е всъщност, защото е друго. Душата е филтъра между духа и материята. Гълъба се ражда от духа, гарвана е материята. Вечното е нещото, от което извират белите гълъби, една точица е, атомче е, и около него, като прегръдка, се сключва гарвана - съществото, продукт на този свят. И си се върти до безкрай в безброй инкарнации, защото само чрез него може да диша и съществува, но не го пуска да се събуди, пленниче е. И спи.

Това са много думички - прекалено много за мен... В смисъл, като за начало боравим с различни парадигми - първо трябва да си уеднаквим категориите, а това ще е дълъг и сигурно досаден до болезност процес... Обещавам, че ще бъде трудно! Сигурно защото съм дебел, кисел и не ползувам емотикони...

Да вземеш да заобичаш приказките та да има на кой да ги разказвам че Октим не им вярва а на Вальо са му омръзнали

Хахахаха, намерила си на кого да го кажеш - приказките са моя страст! Като започнеш с приказките на маса, празни приказки из форумите, приказки които разказвах на синеца, приказки които пиша, приказки които чета, приказките на други хора... И най-хубавото е, че вярвам на всяка от тях - но само колкото мога!

А кармичните принципи са си садистични. Не проумявам как ни харесва да живеем в гробницата висш Аз.

Ха - поне един да го признае!

Хмммм...

Значи гълъбът спи, а гарванът грачи. Пък на мен все от време на време ми се счува славеево пеене и привиждат ефирни колибърчета, но явно това са само проявленията на феята Моргана ...

Сериозно подозирам, че с вас двамата ще сглобим интересна троица (тригониум) по платформата на неизвестните черноти на антиматерията. Кръга да кажем е Бога, който го няма, а липсващия крайъгълен камък в квадрата - последния нужен елемент, задружно приемаме за... приказка

Ако учените бяха чели повече приказки щяха да знаят повече. Пък ако ги бяха и писали...

защото същества, живеещи в антиматерия, не биха мислили за себе си като антиматериални, но като материални

El. това е много интересно и преобръща не една теория. Но в материалното мислене логично отсъства вече антиматериалното начало.

darkterminal, трудно или лесно, начало е...

Хмммм...

Значи гълъбът спи, а гарванът грачи. Пък на мен все от време на време ми се счува славеево пеене и привиждат ефирни колибърчета, но явно това са само проявленията на феята Моргана ...

Движението на този свят раздвижва тишината на другия (: колибрито ако спре да маха с крилца ще умре.

Може да е птицата Рух или Жар птица, даже са ми по-достоверни.

Редактирано 27 октомври 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

Хмммм...

Значи гълъбът спи, а гарванът грачи. Пък на мен все от време на време ми се счува славеево пеене и привиждат ефирни колибърчета, но явно това са само проявленията на феята Моргана ...

Нощно време, когато луната изгрее над хълма до къщата, в която живея - когато навън вече е тихо, минава един койот. Уникално красиво животно! Сиво-лилавият силует поспира на хълма, на фона на сапунената луна - повдига муцуна и почва да вие на пресекулки. Тогава потръпвам - знам, че койотът ми говори, както може, а аз го слушам и мисля го разбирам - колкото мога... Напоследък идва на същото място - надига глава и вместо звук от устата му излиза само тишина. Мисля, че е загубил нещо и ме моли да го търся заедно с него. Знам, че е така - идва в съня ми и пристъпваме заедно в чапарала. Търсим! Не! Ловуваме, това което трябва да намерим. Все още се уча... Той ме учи - захапва ме и грубо завърта зъби всеки пък когато стъпя накриво. Последния път ме заведе при гарваните - ловувахме заедно - на сън - и тогава разбрах. Ние ловувахме мен! Такъв какъвто трябва да бъда... утре...

Теб... Свършиха ми петичките...

Редактирано 28 октомври 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

- най - големите изкушения били пред последния праг, пък ти дори цялата земя не ми предлагаш, нито богатствата и, нито короната и...

а за едното преходно щастие струва ли си...

А какво разбираш под щастие?

Дали белият гълъб не е точно това щастие?

Дали има истина в противоречивите символики? Гарванът освен символ на смъртта е символ и на мъдростта. Вълкът освен символ на свирепостта е и символ на Учителя(на сърцето).

Движението на този свят раздвижва тишината на другия (: колибрито ако спре да маха с крилца ще умре.

Може да е птицата Рух или Жар птица, даже са ми по-достоверни.

хм... колибрито намирам за чудесен пример

а смъртта е мъдрост

трудна за приемане, но...

и идва щастието(белият гълъб)

Редактирано 28 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

А какво разбираш под щастие?

Дали белият гълъб не е точно това щастие?

Дали има истина в противоречивите символики? Гарванът освен символ на смъртта е символ и на мъдростта. Вълкът освен символ на свирепостта е и символ на Учителя(на сърцето).

хм... колибрито намирам за чудесен пример

а смъртта е мъдрост

трудна за приемане, но...

и идва щастието(белият гълъб)

Гарвана е символ на смъртта и живота, Нел,(на диалектиката) а гълъба... на нещо извън тях, където емоции от рода на щастие или нещастие простичко няма.

Гарвана е символ на смъртта и живота, Нел,(на диалектиката) а гълъба... на нещо извън тях, където емоции от рода на щастие или нещастие простичко няма.

Щастието и нещастието не са емоции, а състояния. И ти знаеш това. Като състояния те нямат форма. И в този свят нямат форма, Розичке, ние им я предаваме.

А този свят е... сив(символично).

Не е задължително да приемаме живота и смъртта по един и същи начин, нали?

Щастието и нещастието не са емоции, а състояния. И ти знаеш това. Като състояния те нямат форма. И в този свят нямат форма, Розичке, ние им я предаваме.

А този свят е... сив(символично).

Не е задължително да приемаме живота и смъртта по един и същи начин, нали?

Тълкуването ми беше по конкретния цитат от книгата, който дадох на Дарктерминал.

Тълкувания може да има всякакви и за всичко.

А света по мое мнение е твърде шарен, изпъстрен с безкрайните цветове на личностните ни палитри. Но и пъстрото може да бъде мъртво...

Всичко тук е форма. Няма как да не бъде. И щастието и нещастието, и мислите, които ги определят, и състоянията...

Безформеното е свобода но е твърде непонятно нам.

Такова изкушение си ми, Октим, с тези твои твърдения, като нищо мога да захвърля всичко и да те послушам...

но помня, казват и друго... - най - големите изкушения били пред последния праг, пък ти дори цялата земя не ми предлагаш, нито богатствата и, нито короната и...

а за едното преходно щастие струва ли си...

http://www.######/details.php?id=101597&hit=1

http://www.elit-bg.com/index.php?page=torrent-download&id=30cf2ca770cb12d61df0a9d5f0afce9178c60911

Ето една приказка която много ми харесва, ако не си я гледала, изгледай я и недей да казваш, че не обичам приказките.

Защо да ти предлагам - земята; богатствата й; короната й,- ти за какво ме имаш, за слуга на сатаната ли ??????????? Колко си богата? "Изхвърли всичко което си купила с пари и това което остане е твоето богатство!" http://vbox7.com/play:750ef0fa Специално за тебе!

Аз ти предлагам нещо повече да бъдеш щастлива!

Когато дойде денят и си отидеш в къщи ще те посрещне духовният ти наставник и ще попита: ТОЙ - Защо душо си толкова смачкана и нещастна?

ТИ - Бях нещастна за да заслужа щастие тук горе.

ТОЙ - Че какво ти пречеше да си щастлива и тук и там долу ????????

ТИ - Ами така казваха някои.

ТОЙ - Не очаквай награда за това, че си се самонаказала.

"Щастието е проблем когато е изградено върху чуждото нещастие!"

Редактирано 28 октомври 201015 г. от октим (преглед на промените)

Гледала съм го хубавото филмче, мерси. Песента ще я пропусна... Октим, ама аз не искам щастие, нали това обяснявам почти във всеки ми пост тук. Преходно е, никое щастие не е завинаги. Не искам и нещастие, и бога дето ще ме пита и него не ща. За какво ми е. Ако е такъв бог, за който знаем какво ще ни пита или каже... мерси съм му Иначе всяко щастие е изградено върху нечие нещастие, няма друг вариант, понеже става дума за едно и също нещо.

Иначе всяко щастие е изградено върху нечие нещастие, няма друг вариант, понеже става дума за едно и също нещо.

О, Съкровище! Не съм съгласна с това твое твърдение. Ако съм щастлива, че мога да виждам и да "слушам" тревата, да съм щастлива, че лазурът е изпълнен с пухкави облачета, че водата толкова приятно говори, ромолейки и то в момента, сега, защото не владея следващият момент... не бих могла да наруша чуждото щастие.

Но...(винаги има едно "но") ако някой страничен е нещастен от моето щастие, то... тревата, водата и синевата ли го измъчват?

Или той си се измъчва сам?

Страданието е избор.

Редактирано 28 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

О, Съкровище! Не съм съгласна с това твое твърдение. Ако съм щастлива, че мога да виждам и да "слушам" тревата, да съм щастлива, че лазурът е изпълнен с пухкави облачета, че водата толкова приятно говори, ромолейки и то в момента, сега, защото не владея следващият момент... не бих могла да наруша чуждото щастие.

Но...(винаги има едно "но") ако някой страничен е нещастен от моето щастие, то... тревата, водата и синевата ли го измъчват?

Или той си се измъчва сам?

Страданието е избор.

---------------------

Съжалявам за намесата си, няма да се повтори скоро.

---------------------

Самото ни съществуване е изградено върху нещастието и смъртта на други същества, на милиони други същества. Всяка хапка храна, всяка капка вода, всяка глътка въздух, всяка наша крачка носи гибел. Ако се размислим, важи и за хората. Нашият живот е върху дебел фундамент от кости изграден.

Какво ти щастие, освен ако си сложим розовите очила...

---------------------

Съжалявам за намесата си, няма да се повтори скоро.

---------------------

Самото ни съществуване е изградено върху нещастието и смъртта на други същества, на милиони други същества. Всяка хапка храна, всяка капка вода, всяка глътка въздух, всяка наша крачка носи гибел. Ако се размислим, важи и за хората. Нашият живот е върху дебел фундамент от кости изграден.

Какво ти щастие, освен ако си сложим розовите очила...

И ние ще положим кости, за да продължат други.

Този факт не ме прави нещастна.

Приела съм смъртта като част от Живота.

Приела съм този свят.