Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Мда... Целта на мисловния експеримент с котката на Шрьодингер не е да се докаже, че има живо-мъртва котка, Ел. :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дарки е прав в по-горния пост. Опитът, който можем да получим, когато изпробваме нашите съждения върху разума на другите, е средство, макар и само субективно, за да различим кога съждението има само частна валидност, т.е. намира своето основание само в природата на субекта, и кога притежава достоверност за всички. Нали се сещате за примера с чайника, който дава Б. Ръсел?... Можем ли да помолим модераторите да преместят последните постове в някоя по-подходяща, защото тази е за исляма?

---------------

На Вашите услуги, маестро! :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай.

ясно от къде

Е, нали това казвам и аз? - Да си точица от екрана и да се опитваш да опишеш какво има нарисувано на екрана, съдейки по цвета на точиците около теб, не е най-добрия подход. Има два изхода - да събереш знанието на всички точици от екрана и така да възстановиш пълната картина ментално, и да се надяваш, че всички точици са споделили честно и пълно информацията си, или да направиш крачка извън екрана и сам да погледнеш цялата картина отстрани. Ще видиш всички точици минус онези, които също като теб са решили да погледнат екрана от страни.

Между другото перифразирам твоите думи, Скепсис, за невъзможността да концептуализираме точно нещо, което е извън/над човешките понятия. Но пък си чешем езиците приятно :cool:

Как си избират конкретното място от многото възможности, към днешния ден е божа работа

По симпатия и привличане :cool: .

Е, нека да цитирам още за котките. Те са мили същества :)

В копенхагенската интерпретация системата престава да бъде смесване на състояния и избира едно от тях в момента, в който се извърши наблюдение.

Интерпретация на Еверет за паралелните светове и съвместните истории [редактиране]

В интерпретацията на квантовата механика за паралелните светове, която не счита процеса на наблюдение за нещо по-особено, и двете състояния съществуват, но поради краткото време на декохерентност на макроскопичните системи, това състояние на суперпозиция не трае дълго.

С други думи - когато кутията бива отворена, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателя гледа в кутия с мъртва котка, а в другата той гледа в кутия с жива котка.

или пак за електроните

Relational interpretation

According to the relational interpretation of quantum mechanics, first proposed by Carlo Rovelli,[31] observations such as those in the double-slit experiment result specifically from the interaction between the observer and the object being observed, not any absolute property possessed by the object. In the case of an electron, if it is initially observed at a particular slit, then the observer/particle interaction includes information about the electron's position. This partially constrains the particle's eventual location at the screen. If it is observed not at a particular slit but rather at the screen, then there is no "which slit" information as part of the interaction, so the electron's observed position on the screen is determined strictly by its probability function. This makes the resulting pattern on the screen the same as if each individual electron had passed through both slits. It has also been suggested that space and distance themselves are relational, and that an electron can appear to be in "two places at once" — e.g., at both slits — because its spatial relations to particular points on the screen remain identical from both slit locations.[32]

Добре, съгласявам се, че физиците са се опитали да си обяснят как е възможно електронът да бъде на две места едновременно. А не да докажат, че е на две места едновременно.

И от определена гледна точка, твоите електрони са си на две места едновременно. Въпросът е колко условия и допускания ще построим около тази хипотеза.

А дали Бог може да е в капана на вечното раждане-умиране, то бих попитала първо Какво е вечност ? И от кой момент дефинираме, че е "започнала" вечността ? Когато Бог е станал на 34 и се е "консервирал" в тази си възраст ли ?

На колко години е Бог ?

пп. За страничният наблюдател и фуфайките препоръчвам на уважаемите любители на фантастиката тази книга:

http://www.setbook.net/books/14052.html

Приключения инспектора Бел Амора. Вперед, конюшня!

и по-специално допълнението Вперед, конюшня!автор Борис Штерн

Редактирано от El. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На колко години е Бог ?

Кой бог Ел? Йехова, Аллах, Тор, Зевс или Виракоча? Но като цяло хипотезата, че бог еволюира заедно с творението е интересна и следва да бъде разгледана. Тя например би обяснила задънените улици в еволюцията. Може ли бог да допуска грешки?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според южноамериканските индианци и Попол Вух - може. Имам спомен и за някои африкански племена и един китайски мит за сътворението, които допускат грешка на бог в процеса на работа. Зевс със сигурност допуска ако не грешки, то поне прегрешения :nono: . Монотеистичните религии обаче не допускат, че бог може да греши. Едно от неговите качества е да е "безгрешен". Малко за квантовата физика още http://www.amitgoswami.org/ На мен ще ми е интересно да видя документалния филм, цитиран в сайта.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Ти какво, чу че няма да правя забележки и ми напълни кошничката с купчина от пиперливи коментари. Така ли? М? А? Питам аз :)

П.П. Замисли се малко. Решението на диференциално уравнение от първи ред е функция (крива, повърхнина, фигура и т.н.). Решението на частно диференциално уравнение води до фамилия криви, повърхнини, фигури. Когато частното диференциално уравнение е по четири параметъра, каквото е и уравнението на Шрьодингер - f(X, Y, Z, t) - сещаш се, пресечните точки на всяка крива указваща ниво във всяка от фамилиите, дават вероятните места за нахождение на калпазанина електрон. Това което искам да подчертая е, че бройката пресечни точки може да бъде доста по-голяма от цифрата две. За да направим положението още по-абсурдно, ще кажа, че атракторите в така полученото поле (спомни си какво е поле във векторния анализ) се менят постоянно. Може ли електрона да присъства на повече от две места едновременно? Статистически, има голяма вероятност да се намира в редуциран брой хипотетични положения в пространството. Практически, заема само едно от тези положения. И това добре, защото иначе, тигрите ще започнат да изскачат от нищото :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, нали това казвам и аз? - Да си точица от екрана и да се опитваш да опишеш какво има нарисувано на екрана, съдейки по цвета на точиците около теб, не е най-добрия подход. Има два изхода - да събереш знанието на всички точици от екрана и така да възстановиш пълната картина ментално, и да се надяваш, че всички точици са споделили честно и пълно информацията си, или да направиш крачка извън екрана и сам да погледнеш цялата картина отстрани. Ще видиш всички точици минус онези, които също като теб са решили да погледнат екрана от страни.

Мдам. Третия изход е, да си холографска плака с прецизен запис. Тогава, всяка частичка от теб, е в състояние да възпроизведе, целия образ.

П.П. Ти си виновна! Даваш интересни примери - как човек да не ги изкоментира ;) Де да имаше повече потребители като теб...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Един еволюиращ бог е добра идея, но има един проблем (винаги има поне по един). Ако бог еволюира, значи се изменя.

В книги като свещения Коран има дълбок повод за размисъл. Там са заключени идеи, които видоизменят смисъла да кажем на понятие, което изразява процеса „еволюция”. Нещо се случва във времето.. Това поражда развитие(натрупване на знания)...Въобще, дали се изразявам правилно наричайки натрупването на информация - знание? Това свързано ли е с времето? Без да натрупваш знание можеш ли да го измерваш? Кой е източникът на информация?

Сега да вземем в предвид сура „Пещерата”, там младежи прекарали по милостта на Аллах 309 години, като изглеждали все едно са будни, ако ги погледнеш, а всъщност "спяли", и след като се събудили разделените на две групи младежи били в разногласие, колко време са прекарали там. Едните казвали, че е минало част от деня а другите смятали, че е минал цял ден. За 309 години нямали никаква идея. Тук съзнанието приема идеята, че времето не е свързано със реалното знание. Тогава може ли да има еволюция? По същество, в Аллах е контрола на времето...

21. Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

22. Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” - в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

23. И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”,

24. [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!”

Според свещения Коран, хората правят догадки за неведомото, а знанието принадлежи единствено на Аллах.

1.

СУРА ОТКРИВАНЕ

(АЛ-ФАТИХА)

31. И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!”

32. Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”

И така, придобиването на реално знание е единствено от Аллах. И знанието не е разпределено във всички по равно. Tук е заключена и идеята, че тези които претендират за изчерпателност, просто са спрели да приемат знания от Учителя.

С какво се отличава реалното знание като усещане? Удовлетвореност? Липса на разногласие в съзнанието? Контролиране на времето и липсата на такова? Съпреживяване на Божественото естество. Богопознание. Себепознание.

Редактирано от mecholari (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мдам. Третия изход е, да си холографска плака с прецизен запис. Тогава, всяка частичка от теб, е в състояние да възпроизведе, целия образ.

П.П. Ти си виновна! Даваш интересни примери - как човек да не ги изкоментира :lol6: Де да имаше повече потребители като теб...

:lol6: Не ме подстрекавай, че после отърване от моите въпроси няма http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Всъщност не е холографска плака, а част от фрактал.

Публикувано изображение

Що се отнася до квантовата механика и електрона, не съм с достатъчно знания, за да споря. Но пък мога да копирам и правя паста :lol6:

Wave-like properties

The electrons do not orbit the nucleus in the sense of a planet orbiting the sun, but instead exist as standing waves. The lowest possible energy an electron can take is therefore analogous to the fundamental frequency of a wave on a string. Higher energy states are then similar to harmonics of the fundamental frequency.

The electrons are never in a single point location, although the probability of interacting with the electron at a single point can be found from the wavefunction of the electron.

Particle-like properties

There is always an integer number of electrons orbiting the nucleus.

Electrons jump between orbitals in a particle-like fashion. For example, if a single photon strikes the electrons, only a single electron changes states in response to the photon.

The electrons retain particle like-properties such as: each wave state has the same electrical charge as the electron particle. Each wave state has a single discrete spin (spin up or spin down).

Describing the electrons

Because the electrons around a nucleus exist as a wave-particle duality, they cannot be described by a location and momentum. Instead, they are described by a set of quantum numbers that encompasses both the particle-like nature and the wave-like nature of the electrons. Each set of quantum numbers corresponds to a wavefunction.

Това, което аз разбирам е, че имаме ограничен брой възможности къде ще намерим даден електрон, ако го потърсим, но никак не е задължително той да бъде там. В момента на скок между своите "орбити" електроните са в състояние НИТО-НИТО или ИЛИ-ИЛИ. Те не са се изпарили, освен ако не приемем, че за ангстрьом секунда атомът се йонизира и след това връща в основното си състояние.

Къде отива електронът, докато е в междинно състояние?

Кой бог Ел? Йехова, Аллах, Тор, Зевс или Виракоча? Но като цяло хипотезата, че бог еволюира заедно с творението е интересна и следва да бъде разгледана. Тя например би обяснила задънените улици в еволюцията. Може ли бог да допуска грешки?

Вчера изгледах филма на Амит Госвами

http://www.amitgoswami.org/

Доста интересен, но иска малко познаване на квантовата физика. Д-р Госвами изказва хипотезата, че не материята е източник на съзнанието, а съзнанието е онова, което осъществява материята. На въпроса, защо тогава не можем да материализираме желанията си, д-р Госвами отговаря "защото има две желания или две съзнания, чиито желания трябва да съвпаднат". Едното е желанието на Егото, т.е. съзнанието, което формулира своите желания според натрупания опит. А другото е желанието на Колективното Съзнание. Колективното Съзнание д-р Госвами с усмивка нарича "Бог" или космическо съзнание.

Тъй като д-р Госвами е квантов физик, той разглежда свойствата на колективното съзнание от перспективата на квантовата физика. Според него колективното съзнание е онова, което притежава безкраен брой възможности и то е онова, което съчетава тези безкраен брой възможности с натрупаните крайни желания от различни Его просители.

Д-р Госвами отговаря на въпроса "Може ли Бог да греши" по следния начин:

- Не, докато се намира в идеалното състояние на безкраен брой възможности. Съзнанието, което се намира в сферата на чистите нереализирани възможности е безгрешно. Когато обаче То трябва да ограничи себе си, за да реализира дадена възможност на материален план, грешките са възможни. (поради самоналоженото ограничение)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Елфче, този карфиол изглежда толкова вкусен... само дето не е истински http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

ето филмче и от мен:

цък

това май бяха субтитрите, ако са нужни

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:offtopic_s: Не ме подстрекавай, че после отърване от моите въпроси няма http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

'Ма ти верно си голяма джангаза! Харесвам хора като теб, които ръчкат и мислят.

Всъщност не е холографска плака, а част от фрактал.

Аз говорех за холографска плака. Там, възможността за самовъзпроизвеждане от относително малък сегмент от нея, важи с пълна сила, това свойство се нарича нелокалност. С фракталите също е така, но само със самоподобните. И накрая, това дето си дала не е фрактал, а карфиол!

Що се отнася до квантовата механика и електрона, не съм с достатъчно знания, за да споря. Но пък мога да копирам и правя паста :hush:

...

Това, което аз разбирам е, че имаме ограничен брой възможности къде ще намерим даден електрон, ако го потърсим, но никак не е задължително той да бъде там.

А сега, видя ли - възможности, а не едновременности - ти го каза. И да, точно така, ще бъде точно на едно от тези места.

В момента на скок между своите "орбити" електроните са в състояние НИТО-НИТО или ИЛИ-ИЛИ. Те не са се изпарили, освен ако не приемем, че за ангстрьом секунда атомът се йонизира и след това връща в основното си състояние.

Къде отива електронът, докато е в междинно състояние?

Електрона не "скача", а се проектира или по-скоро индуцира на новото си място. Това е процес с все още неизяснена същност, за това няма да го обяснявам :clap: Но, моля те, не наричай моментната диспозиция на електрона - орбита. Орбитите на електроните са тема на друга бира. Там шеф диригент е Ферми, а не Шрьодингер...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Госвами е "квантов-ведантист". Издаван е и в България. Хипотезите му са занимателни, но са малко далеч от сериозната наука. Изобщо квантовата механика се оказа удобна за всякакви спекулации и мистификации. Ето погледнете тази кратка статия: http://www.sci-bg.com/?p=1279

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Госвами е "квантов-ведантист". Издаван е и в България. Хипотезите му са занимателни, но са малко далеч от сериозната наука. Изобщо квантовата механика се оказа удобна за всякакви спекулации и мистификации. Ето погледнете тази кратка статия: http://www.sci-bg.com/?p=1279

Преди да стане "-ведантист" е бил просто "квантов" :ph34r: При условие, че е професор емеритус в своята област, може да си позволи лукса да изказва всевъзможни хипотези. Друг е въпросът кой ще ги доказва :baby: С което се опитвам да кажа, че мисля, че той прави разлика между сериозната наука и това, което предлага. Но и бъдещето ще покаже, дали е прав или фундаментално греши, опитвайки се да направи мост между научните и религиозните понятия.

Елфче, този карфиол изглежда толкова вкусен... само дето не е истински http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

ето филмче и от мен:

цък

това май бяха субтитрите, ако са нужни

Снимката не е на истинска броколка или мислиш, че такива броколи няма ? :)

http://en.wikipedia.org/wiki/Romanesco_broccoli

'Ма ти верно си голяма джангаза! Харесвам хора като теб, които ръчкат и мислят.

Аз говорех за холографска плака. Там, възможността за самовъзпроизвеждане от относително малък сегмент от нея, важи с пълна сила, това свойство се нарича нелокалност. С фракталите също е така, но само със самоподобните. И накрая, това дето си дала не е фрактал, а карфиол!

А сега, видя ли - възможности, а не едновременности - ти го каза. И да, точно така, ще бъде точно на едно от тези места.

Електрона не "скача", а се проектира или по-скоро индуцира на новото си място. Това е процес с все още неизяснена същност, за това няма да го обяснявам :P Но, моля те, не наричай моментната диспозиция на електрона - орбита. Орбитите на електроните са тема на друга бира. Там шеф диригент е Ферми, а не Шрьодингер...

Не обиждай броколите на карфиол !!! Може да са братовчеди, но единият е зелен :) Ааама, ха!

Fractal Pattern

The head of Romanesco broccoli is a visually striking example of an approximate fractal in nature. The pattern is only an approximate fractal since the pattern eventually terminates when the feature size becomes sufficiently small. In computer graphics, its pattern has been modeled as a recursive helical arrangement of cones.

Приблизително и с граница на минимизиране :)

Орбита е хубава дума. В английския текст го срещнах като "orbital" - An atomic orbital is a mathematical function that describes the wave-like behavior of either one electron or a pair of electrons in an atom.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

броколи, карфиол... аз говорех за манджата от филма но за да не празнословя ще го изгледам, макар да подозирам какво ще ми каже мерси за него, може ид а промени някои мои настройки (станала съм ненормално любознателна последно време))

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди да стане "-ведантист" е бил просто "квантов" :) При условие, че е професор емеритус в своята област, може да си позволи лукса да изказва всевъзможни хипотези. Друг е въпросът кой ще ги доказва ;) С което се опитвам да кажа, че мисля, че той прави разлика между сериозната наука и това, което предлага. Но и бъдещето ще покаже, дали е прав или фундаментално греши, опитвайки се да направи мост между научните и религиозните понятия.

Ел, за да поясня позицията си, трябва да напиша много дълъг пост, но ще опитам накратко... Аз не съм против откриването на паралели между религията и науката, а просто съм крайно подозрителен към тях. Сред индийските физици е много на мода да хвърлят мостове между Адвайта Веданта и квантовата механика, така както навремето Големия Взрив беше отъждествен със сътворението описано в "Битие". Ето, че ти по-горе казваш: "В момента на скок между своите "орбити" електроните са в състояние НИТО-НИТО или ИЛИ-ИЛИ" Паралелът с НЕТИ-НЕТИ е очевиден. Този подход е идентичен с апофатическото богословие. Трябва ли оттук да изведем, че Шанкара, Дионисий (Псевдо-) Аеропагит и Хайзенберг са говорели за едно и също? Или може би, че Шанкара се е преродил като Дионисий, а той - като Хайнзенберг. :ph34r: Един практичен съвет, ако ми позволиш. Винаги изчитай внимателно биографиите на авторите на подобни твърдения, за да установиш къде са учили, къде са преподавали, какво са открили и кой ги финансира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Орбита е хубава дума. В английския текст го срещнах като "orbital" - An atomic orbital is a mathematical function that describes the wave-like behavior of either one electron or a pair of electrons in an atom.

Точно така, орбитала, само дето на нея може да живеят два електрона (задължително с различен спин), а всеки от тях има различни моментни диспозиции...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ел, за да поясня позицията си, трябва да напиша много дълъг пост, но ще опитам накратко... Аз не съм против откриването на паралели между религията и науката, а просто съм крайно подозрителен към тях. Сред индийските физици е много на мода да хвърлят мостове между Адвайта Веданта и квантовата механика, така както навремето Големия Взрив беше отъждествен със сътворението описано в "Битие". Ето, че ти по-горе казваш: "В момента на скок между своите "орбити" електроните са в състояние НИТО-НИТО или ИЛИ-ИЛИ" Паралелът с НЕТИ-НЕТИ е очевиден. Този подход е идентичен с апофатическото богословие. Трябва ли оттук да изведем, че Шанкара, Дионисий (Псевдо-) Аеропагит и Хайзенберг са говорели за едно и също? Или може би, че Шанкара се е преродил като Дионисий, а той - като Хайнзенберг. :snowballfight: Един практичен съвет, ако ми позволиш. Винаги изчитай внимателно биографиите на авторите на подобни твърдения, за да установиш къде са учили, къде са преподавали, какво са открили и кой ги финансира.

:speak: Не знаех какво е нети-нети. Докато пишех, мислех за логическите състояния nor, or, and, xor... Неща от електрониката. ДаркТерминал обясни защо не е вярно това мое разбиране.

Принципно си прав за професионалната биография на учените, но в частния случай на онези, които се опитват да направят мост между конвенционалната наука и религията, е добре да се знае къде са прекарали детството си и с каква религиозна нагласа са започнали, преди да се отдадат на науката.

Скептичността е добре, стига да не стига до отрицание на възможността някой някъде да докаже, че има такова "животно" като Бог по чисто научен път (в смисъла на конвенционалната наука сега). Между другото, ако някой успее да го докаже теоретично, веднага ще се пръкнат един бюлюк учени, които ще попитат за практическо доказателство (измервания на плътност, размер, температура...)

Точно така, орбитала, само дето на нея може да живеят два електрона (задължително с различен спин), а всеки от тях има различни моментни диспозиции...

Orbital - Halcyon

Та, може ли да съществува общо съзнание? Такова, което да решава на кой орбитал ще е електрона ?

броколи, карфиол...

аз говорех за манджата от филма

но за да не празнословя ще го изгледам, макар да подозирам какво ще ми каже

мерси за него, може ид а промени някои мои настройки

(станала съм ненормално любознателна последно време))

Ааа, имало е ядене някъде ? :ph34r:

Не, няма нищо ново във филма. Просто е приятно да го слуша човек как говори. Пуска шеги по време на лекции, които са забавни.

Ааа, сетих се! Споменава във филма, че няколко групи учени от различни държави, споменава институтите по имена, са се занимавали с измерването или отчитането на комуникация на съзнанията на двама под опит, които са в изолирани електромагнитно стаи и т.н. Абе, хората са се опитвали да измерят телепатията :ph34r:

Което ме връща към въпроса на Скепсис за прераждащите се философи... Има една статия за сродните души. Писана е от корейски автор (ако не се лъжа за името) и не мога да преценя що за автор е. От къде идва и т.н. Но в неговата статия има интересно обяснение за семействата души и как понякога за полза на човечеството, някои блестящи личности от едно семейство се раждат в кратък срок помежду си на Земята, за да побутнат човечеството в една или друга посока... Художници, математици, физици, философи... Трябва да изровя статията и да я сложа на подходящото за това място. Интересна е :)

Вероятността за съществуване на споделено съзнание може да обясни почти едновременното вдъхновение за едно и също откритие (идея), от което понякога страдат учените и им се налага да бързат да подават заявки за патенти http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif Имам предвид учени, които работят в различни кътчета на планетата и няма как да знаят за мислите на колегите си от другата страна на кълбото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Къде отива електронът, докато е в междинно състояние?

В небитието, при Господа, твоего Бога. :inlove1:

Извинявам се за грубата намеса, но не разбирам как един вярващ може да бъде обективен на тема "Защо НЯМА Бог", защото по подразбиране вярващият търси всяка сламка за неговото съществуване, всяка песъчинка на плажа, само и само да докаже, че е недоказуемо, че той не съществува или евентуално да подметне нещичко за възможността той да съществува.

Отделно, според религиите, това действие(говоренето, че бог/ове няма) се счита за "богохулство" и по мои спомени през Средновековието се наказва с клада, а в днешно време "неверниците всякакви" се избиват с атентати...

И за капак-една простичка и разбираема мисъл, изказана от световноизвестен учен.

"...99% от пространството е празно, просто електроните се движат толкова бързо, че практически са навсякъде.."

Редактирано от jjjjjk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скептичността е добре, стига да не стига до отрицание на възможността някой някъде да докаже, че има такова "животно" като Бог по чисто научен път (в смисъла на конвенционалната наука сега).

El, досадно е да повтарям едно и също, но сега ще го направя, защото си отскоро във форума. Понеже си умно момиче ще разбереш и от половин дума... Доказаният Бог не е Бог, защото Бог не е част от уравнението. Бог е надбитиен, трансцендентен спрямо нашия емпиричен опит. Можем да търсим следи, които косвено да свидетелстват за неговото съществуване, но не можем да го докажем пряко. Например, когато видиш една картина можеш да предположиш, че е имало художник, който я е нарисувал. Но можеш ли да си сигурна, че тя не е самовъзникнала? В мига, в който решиш да доказваш по логически или експериментален път бог ти нарушаваш каузалността. Защо? Защото, когато приемеш, че бог е действащата първопричина в света, ти го превръщаш в част от уравнението и попадаш в капана на reductio ad absurdum. С други думи, веднага възниква въпроса "А кой е причинил бог?" и така до безкрайност. Като прочутия пример с часовникаря, който е дал преподобният Уйлям Пейли и който толкова е впечатлил младия Дарвин... Още да обяснявам ли?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря! Понеже съм инат, но не философ, ще запазя неутрална позиция по въпроса.

:):)

В небитието, при Господа, твоего Бога. :P

Извинявам се за грубата намеса, но не разбирам как един вярващ може да бъде обективен на тема "Защо НЯМА Бог", защото по подразбиране вярващият търси всяка сламка за неговото съществуване, всяка песъчинка на плажа, само и само да докаже, че е недоказуемо, че той не съществува или евентуално да подметне нещичко за възможността той да съществува.

Отделно, според религиите, това действие(говоренето, че бог/ове няма) се счита за "богохулство" и по мои спомени през Средновековието се наказва с клада, а в днешно време "неверниците всякакви" се избиват с атентати...

И за капак-една простичка и разбираема мисъл, изказана от световноизвестен учен.

"...99% от пространството е празно, просто електроните се движат толкова бързо, че практически са навсякъде.."

Защото съждението ти за моята вяра е неправилно. Аз съм това, което догматичната религия нарича 'eретик". За щастие, времената са доста либерални и на никой не му се налага да ме убива за убежденията ми.

А да търся Бог за мен е ненужно. Чувствам присъствието му на всякъде и дори редовно в традиционния смисъл (чрез благоговеен екстаз пред нечие Негово творение), за това фактическо доказателство не ми е необходимо. Научните доказателства са ми интересни, просто от любопитство и защото чудесно упражняват мозъка ми. Наистина, бих могла да решавам и кръстословици, но духовното е къде, къде по-интересно и непредсказуемо :)

И не, не разговарям тет-а-тет с Бог или с някаква неплътна единица. Само скучните неща - молитви, монолози и осъществени желания :)

Relax, JJ, новата година току едва започна :) Мога да бъда обективна без да изменям на вярата си. Дори мога да си докажа, че греша. Това ще бъде просто упражнение по логика за мен. Не промяна на вътрешните ми убеждения.

Редактирано от El. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Рене Декарт е казал "Съмнявай се в истинността на всичко".

Ти сама написа, че чувстваш имагинерният "бог" около себе си, с което приемаш съществуването му за факт.

От тази гледна точка, няма как човек, считащ нещо за факт, да бъде обективен в неговото оборване.

Защото ако докажеш, че грешиш-Разрушаваш сама своята вяра.

scepsis, науката използва за основа-взаимовръзките между нещата и процесите.

Големият Взрив се счита за началото на нашата Вселена, но погледнейки го друго яче, може да има и други такива.

За жалост, не можем да видим отвъд Големият Взрив.

Ако кажем "бог е създал света", въпросът вече ще е "кое е създал бог" и така...и така...както ти се изрази...

За жалост от този цикъл няма измъкване, дори "елементарните" частици излиза, че са изградени от други частици.

Колко голяма част от пъзела ще видим, зависи само от това, колко на дълбоко се вгледаме и за колко дълбоко имаме технически възможности.Колко жалко, че няма да можем да видим никога целият...

Редактирано от jjjjjk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само да вметна, понеже споменаваш Декарт, че той е поставил под съмнение всичко, за да открие абсолютно необходимо и очевидно основание на всяко наше познание. И го е открил в добре известното cogito ergo sum. Защото можеш да се съмняваш във всичко, но не и в това, че има някой, който се съмнява. Нали? Това е в първото и второто размишление. В следващите четири, обаче, се е опитал да докаже по един напълно парадоксален начин съществуването на бог и безсмъртна душа... Изобщо, Декарт е следва да се чете най-вече, заради грешките, които е допуснал. :cool:

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Именно.

Пристрастен човек не може да се съмнява и да даде безпристрастни доводи.

Невъзможно е, винаги ще клони към това, към което е пристрастен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В небитието, при Господа, твоего Бога. :cool:

Извинявам се за грубата намеса, но не разбирам как един вярващ може да бъде обективен на тема "Защо НЯМА Бог", защото по подразбиране вярващият търси всяка сламка за неговото съществуване, всяка песъчинка на плажа, само и само да докаже, че е недоказуемо, че той не съществува или евентуално да подметне нещичко за възможността той да съществува.

Опитай да излезеш от шаблоните, които са ти набили в школото и ще видиш, че светът може и да е по-красив отколкото си мислиш. Да вярваш, значи да приемаш съществуването на ирационалното! Нито повече - нито по-малко от това. Ако за теб целия свят е рационален и добре детерминиран, мога само да ти кажа, че има още много да учиш!

Отделно, според религиите, това действие(говоренето, че бог/ове няма) се счита за "богохулство" и по мои спомени през Средновековието се наказва с клада, а в днешно време "неверниците всякакви" се избиват с атентати...

Това според кои религии? Според шинтуистките традиции вярването е личен въпрос и на никой не му пука вярващ ли си или не. Ако преброим будизма за религия, там за изгаряне на клада или за каквото и да е наказание не става дори дума. При политеистичните култове, като римо/гръцкия и хиндуисткия пантеони, там хората, не само че открито отхвърлят властта на боговете, ами и влизат в битка с тях, излизайки победители. Това ако не е ненаказано богохулство, здраве му кажи. Пак в пустата средновековна, християнска Франция, нейния крал Филип IV, скръцва със зъби на самия папа и размахва дебел среден пръст на инквизицията. След толкова много богохулства, въпросният крал, не само, че не го изгарят, ами става още по-могъщ. Пак в средновековна християнска Русия, значителна част от запорожското казачество, има мюсюлманско вероизповедание, а в Даурийския и Усурийския казачи уезди, не-малко казаци приемат будизма и пак уви, избягват кладата. Интересно защо ли, ако е имало такива сурови порядки?

И за капак-една простичка и разбираема мисъл, изказана от световноизвестен учен.

"...99% от пространството е празно, просто електроните се движат толкова бързо, че практически са навсякъде.."

Простичките и разбираеми мисли, по такива сложни въпроси, най-често имат за цел да успокоят кипящото невежество, в тези за които са предназначени. Сложното тук е, че за разлика от много други процеси наблюдавани в макро и микро света, които са непрекъснати по своята същност, придвижването на електрона от една моментна диспозиция до друга е дискретен процес. От тук и хилядите питанки.

Именно.

Пристрастен човек не може да се съмнява и да даде безпристрастни доводи.

Невъзможно е, винаги ще клони към това, към което е пристрастен.

А има ли безпристрастен човек? При условие, че сетивата се терминират в аналитичния ти апарат, за каква обективност въобще може да иде реч?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да вярваш, значи да приемаш съществуването на ирационалното! Нито повече - нито по-малко от това. Ако за теб целия свят е рационален и добре детерминиран, мога само да ти кажа, че има още много да учиш!

А аз вярвам, че ирационални неща няма и всяко такова нещо има простичко обяснение, което просто все още не сме открили...

И електричеството, мълниите, още много други неща са попадали като неизвестни, ирационални и митични, докато някой не ги е описал и систематизирал.

Виждаш ли каква простичка философия?

[quotе]

Това според кои религии?

Христиенските религии, служителите на господа, твоего бога.

На "вещерите и вещиците" изгорени на кладата им е било изключително забавно.

Ако знаеш какво е Папоцезаризъм, сам ще си отговориш на това, кой е командвал парада във феодална европа.

Простичките и разбираеми мисли, по такива сложни въпроси, най-често имат за цел да успокоят кипящото невежество, в тези за които са предназначени. Сложното тук е, че за разлика от много други процеси наблюдавани в макро и микро света, които са непрекъснати по своята същност, придвижването на електрона от една моментна диспозиция до друга е дискретен процес. От тук и хилядите питанки.

Най-великите неща са най-простите!

Колелото е толкова просто нещо, а цялата механика се базира на зъбни колела, оси и т.н.

Те все са кръгли бе...Как става тоо номеръ?

А има ли безпристрастен човек? При условие, че сетивата се терминират в аналитичния ти апарат, за каква обективност въобще може да иде реч?

Но докато вярващият е пристрастен и опитва да докаже съществуването на бог, невярващият реално иска да обори това нещо.

Според мен приляга само на атеисти да говоря по темата, тъй като в мисловна защита на своята теза, вярващите никога не биха реално подкрепили тезата за несъществуването на бог, което прави дискусията леко безсмислена.

Редактирано от jjjjjk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...