преди 15 минути, Sleda написа:

Когато медитираш, не се ли от-пускаш, не се ли разхлабваш? Същата рабта!

Зависи кой медитира и как медитира.

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Зависи кой медитира и как медитира.

Сигурно щото аз се опитах да медитирам.

Най-трудно си откопчваш врата. И си изкарваш мислите навън. Същата рабта!

преди 20 минути, Sleda написа:

Сигурно щото аз се опитах да медитирам.

Най-трудно си откопчваш врата. И си изкарваш мислите навън. Същата рабта!

Не медитирам, но схващам света и себе си като илюзия.

Ще опитам с марксистките понятия да го обясня. Само тъй не съм опитвал.

Казано е, че светът е познаваем, но не може да бъде опознат напълно. Това какво означава. Означава, че предпоставят комунистите съществуването на една изначална метафизическа истина, която стои зад наблюдаваните физически закони. Истина независима от субективната интерпретация (битието определя съзнанието).

И малко критика.  

Добре де, ама наблюдаваните физически закони зависят от интерпретацията на наблюдаващите субекти. Субектите схващат законите като закони. Добре де, ама субектите, затова са субекти, защото не познават изначалната комунистическа истина, а си имат свои грешни субективни истини, част от които са и наблюдаваните от именно тези субекти физически закони.

Субектите обаче, дори и комунистическите идеолози твърдят, че не познават въпросната изначална истина, тъй като не може да бъде опозната напълно. В такъв случай откъде са сигурни, че интерпретират правилно наблюдаваните феномени и извеждат правилните физически закони, след като не познават крайната истина, и нямат абсолютно никаква възможност да сверят доказателствата си с нея ?

С други думи, предпоставят не само съществуването на глобална метафизическа истина, но и независимостта и първичността на битието, като пряко следствие от тази никому непозната истина.

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Не медитирам, но схващам света и себе си като илюзия.

Ще опитам с марксистките понятия да го обясня. Само тъй не съм опитвал.

Казано е, че светът е познаваем, но не може да бъде опознат напълно. Това какво означава. Означава, че предпоставят комунистите съществуването на една изначална метафизическа истина, която стои зад наблюдаваните физически закони. Истина независима от субективната интерпретация (битието определя съзнанието).

И малко критика.  

Добре де, ама наблюдаваните физически закони зависят от интерпретацията на наблюдаващите субекти. Субектите схващат законите като закони. Добре де, ама субектите, затова са субекти, защото не познават изначалната комунистическа истина, а си имат свои грешни субективни истини, част от които са и наблюдаваните от именно тези субекти физически закони.

Субектите обаче, дори и комунистическите идеолози твърдят, че не познават въпросната изначална истина, тъй като не може да бъде опозната напълно. В такъв случай откъде са сигурни, че интерпретират правилно наблюдаваните феномени и извеждат правилните физически закони, след като не познават крайната истина, и нямат абсолютно никаква възможност да сверят доказателствата си с нея ?

С други думи, предпоставят не само съществуването на глобална метафизическа истина, но и независимостта и първичността на битието, като пряко следствие от тази никому непозната истина.

 

Разбирам, че марксистките понятия ти служат само като пример за да обясниш твърдението, че светът/битието е илюзия.

Логиката е такава:

1. Защото светът е не-напълно познаваем, следва че би трябвало да има непозната/неизвестна метафизическа истина. Тази неизвестна истина стои зад физическите закони т.е. формира ги. И тази неизвестна истина е независима отсубективната инерпретация т.е. от субекта.

2. Следователно, законите (защото са формирани от метаф. истина) също са независими от субективната интерпретация

3. Следователно, битието (отъждествява се със физическите закони, може) също е независимо от субект. интерпретация.

4. Следователно битието е първично и субективната интерпретация т.е. Съзнанието вторично.

Обаче, защото цялата гореизложена "логика" т.е твърдението включително и глобалната метафизическа истина е предпоставка т.е. измишльотина на субекта, следва че  е илюзия т.е. Субектът сам  си измисля, сам си твърди и сам си доказва т.е. хваща се за косата и сам се изтегля от блатото.

Щях да те питам, какво точно искаш да кажеш с тази думичка "илюзия", но мисля че сега разбрах, поне за мене си: самоизмама, въображение, фантазия, сън, видение, призрак.

Ако искаш, може да обясниш.

Редактирано 25 май 201610 г. от Sleda (преглед на промените)

на 23.05.2016 г. at 14:38, Sleda написа:

 връзка с кого или с какво?

Ако се съди по „Седемте велики тайни на космоса" на Рьорих, както и целия цикъл Агни Йога, то с лоялна на Ен–Лил фракция, ако някой изобщо разбере за какво говоря. Ако разбере, то това ще му е достатъчно като подсказка, а ако ли не, то да не обръща внимание на този отговор, понеже той е далеч отвъд общодостъпното ниво на информация по тази тема...

Редактирано 25 май 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 3 часа, Sleda написа:

Ако искаш, може да обясниш.

Няма какво. Ти схващаш по добре, отколкото аз обяснявам.

 

Виж обяснението на Буда

„За този свят, Каччàяна, има нагласи към възгледа: съществуване и не-съществуване. Понятието за несъществуване в света не се появява за онзи, който възприема възникването на света с истинска мъдрост. За онзи, който възприема така изчезването на света, понятието за съществуване в света не се появява.  Хората в по-голямата си част, Каччàяна, са зависими от привързване, вкопчване и наклонност. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този който не се придържа или прилепва към възгледа: „Това е моят Аз“ и който мисли: „страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което изчезващо, изчезва”, е несмутим човек, свободен от съмнение. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това, Каччàяна, е „правилен възглед”. „Всичко съществува“– това, Каччàяна, е едната крайност. „Нищо не съществува“– това, Каччàяна, е другата крайност. Без да навлиза в която и да е крайност, Татхàгата те учи на средното учение. От невежеството произхождат нагласите; от нагласите произхожда съзнанието; от съзнанието произхожда психофизичната индивидуалност; от психофизичната индивидуалност произхождат шестте сетива; от шестте сетива произхожда контактът; от контакта произхожда чувството; от чувството произхожда желаенето; от желаенето произхожда вкопчването; от вкопчването произхожда възникването; от възникването произхожда раждането; от раждането произхождат старостта и смъртта,
31  
скръбта, риданията, страданието, умората и отчаянието. Такъв е произходът на цялото страдание. Но премахването на невежеството слага край на нагласите; пълното избледняване на нагласите прекратява съзнанието; прекратяването на съзнанието слага край на психофизичната индивидуалност; разпадът на психофизичната индивидуалност слага край на шестте сетива; угасването на шестте сетива слага край на контакта; прекратяването на контакта слага край на чувството; прекратяването на чувството слага край на желаенето; прекратяването на желаенето слага край на вкопчването; прекратяването на вкопчването слага край на възникването; прекратяването на възникването слага край на раждането; прекратяването на раждането слага край на старостта и смъртта, скръбта, риданията, страданието, умората и отчаянието. И така идва краят на цялото страдание34“.

мдаааа - това вероятно се смята за 'обяснение',   И нека да видим неговите тълкуватели какво са схванали?

Щото едни думи ако се схващат като "обяснение" на нещо, само по себе си това е тълкувание. Същите думи е възможно да се интерпретират по друг начин. 

Също така - ако горния цитат се схваща като "обяснение" на нещо си, това се реализира с нагласа. А в думите по-горе въпросите с "нагласите" се използват като поредица от явления, нещо като контрапункт на основната идея за ТАТХАГАТА. И се поражда логическо и смислово несъответствие.

Също така - ако нещо е обяснение, то всъщност

- като се "научи" обяснението, означава ли че става "научено" и 

- кое точно се "учи" - Обясненото, ОбяснениЕто или интерпретацията на двете в самото "обучаемо лице"?

И от тия - що е това "учене", как обясненията стават "учения" и кой настоява да "учи" и с каква цел?

Ако горните думи са "учение" и те "учат някого на нещо си" - нека видим какво "научиха" тия дето го "учат"...

Редактирано 26 май 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Цитат

Обаче, защото цялата гореизложена "логика" т.е твърдението включително и глобалната метафизическа истина е предпоставка т.е. измишльотина на субекта, следва че  е илюзия т.е. Субектът сам  си измисля, сам си твърди и сам си доказва т.е. хваща се за косата и сам се изтегля от блатото.

До този цитат съм съгласен! Измислиците почват заради неизвестното,т.е заради жаждата да бъде обяснено.

Зависи какво разбираш под неизвестно и какво под жажда да бъде обяснено.

Ми Следа обясняваше как се е одухотворила материята! Тя одухотворила ли е нещо? Някой друг? Роботи се правят, а те душа имат ли?

преди 18 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Ми Следа обясняваше как се е одухотворила материята! Тя одухотворила ли е нещо? Някой друг? Роботи се правят, а те душа имат ли?

Недей да имаш други богове освен мене. Следа, в цитата, който цитираш, обяснява как ме е разбрала бре, не прави самата тя обяснения. Не внимаваш.

Цитат

 

1. Защото светът е не-напълно познаваем, следва че би трябвало да има непозната/неизвестна метафизическа истина. Тази неизвестна истина стои зад физическите закони т.е. формира ги. И тази неизвестна истина е независима отсубективната инерпретация т.е. от субекта.

2. Следователно, законите (защото са формирани от метаф. истина) също са независими от субективната интерпретация

3. Следователно, битието (отъждествява се със физическите закони, може) също е независимо от субект. интерпретация.

4. Следователно битието е първично и субективната интерпретация т.е. Съзнанието вторично.

 

Как те е разбрала като и аз това го писах а ти спореше с мене!

Редактирано 26 май 201610 г. от _Alex&Vanko_ (преглед на промените)

преди 6 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Как те е разбрала като и аз това го писах а ти спореше с мене!

Можеш да изнервиш и камък.

Ами нали и аз това казвам, че това е, което казваш и ти. А по надолу критикувам този възглед. Едно към едно това, което се повтаря и в поста на Следа, само че изказано с други думи.

Много ясно, че с това, което казваш ти, ще си съгласен. Чак за толкоз безумен, никой не те има.

Цитат

Ще опитам с марксистките понятия да го обясня. Само тъй не съм опитвал

Ма ти тях не ги харесваш а това дет си писал съм съгласен и тя се е съгласила! Хубу объркал съм се.

Дали е на същото мнение не се разбира. Разбира се, че е разбрала.

преди 2 часа, _Alex&Vanko_ написа:

1. Защото светът е не-напълно познаваем, следва че би трябвало да има непозната/неизвестна метафизическа истина. Тази неизвестна истина стои зад физическите закони т.е. формира ги. И тази неизвестна истина е независима отсубективната инерпретация т.е. от субекта.

Всъщност, това е от "СЛЕДА", без да е ясно чия следа, на кого или кой я оставя. Макар че е ясно че не е "нейната" следа.

Oще в първото звено на описаната логическа каскада има проблем. В логическите извеждания са налице "празнини", а те се предлагат като логически свързани и следващи едно от друго:

Светът може да е непознаваем, не защото "би трябвало да има непознати/неизвестни метафизически истини", а защото средството за опознаване - САМИЯ ОПОЗНАВАЩ е ограничен в много от звената, които определят опознаването като процес.

Колкото до следващите изречения, проблема е същия, след като още първото звено, както и в самите условия, са орязани за целите на предварителната нагласа на постановчика, и предварителните задавания постановяващи самия описателен фрейм. 

Както е самата инерция на НЕПОЗНАВАЩИТЕ, основното наклонение и фокус, се поставя някъде извън самия субект... А е сбъркана посока - "светът НЕ се нуждае от опознаване. СУБЕКТА се нуждае от ОПОЗНАВАНЕ на света "около него". Това е характерно изместване на фокуса и лесната замяна на "каруцата и коня" от ограничени и с това - несъзнателни субекти.

За ПОЗНАНИЕТО Е НУЖЕН СУБЕКТ, а не "СВЕТЪТ, дето ще бъде опознат. В познанието "СВЕТЪТ" е ОБЕКТА ЗА ОПОЗНАВАНЕ. А ролята да го опознае е на ОПОЗНАВАТЕЛЯ - субекта, който притежава качествата и възможностите да разгърне процеса на познание. Всъщност към обектите на самото ПОЗНАНИЕ, ПОЗНАВАТЕЛЯ постепенно изменя посоката на фокуса и обекта на познаването от СВЕТЪТ, се насочва към САМИЯ ОПОЗНАВАТЕЛ... Този качествен преход на ОБЕКТИТЕ за опознаване, се включва в понятието САМОПОЗНАНИЕ.

==========

От горното се вижда, че твърде много хора живеят някъде сред виртуалите си, основани и съставени от сложни заимствани и съставни миксове от идейни и описателни платформи, до една - също виртуални. Докато в процеса на социално обучение, наречен "учене", се възприема социален опит, за да се приложи в "практиката" и тя да е негов валидатор. Обаче сред безбрежията на виртуалните пътешествия и полети, твърде е сложно да се направят валидационни проверки и те да послужат като основа на обясненията и сложните умотворения. И след като ограничителните фактори за валидация и проверки, при битието на субектите сред реала им, когато се замести същия този физически РЕАЛ с виртуален такъв, отпадат и възможностите за проверка спрямо неговите условия и контекст. СУБЕКТА остава напълно неподготвен, без нужните инструменти и възможности за "приземяване", следствие на което той потъва някъде сред проекциите, режисирани от несъзнателните му процеси.

Когато хората застават зад платформите от обяснения и описания, които са приели за своя идентичност, е лесно. Научил си, приел си и си го пишеш. Но когато настанат мигове ти самия да постановиш какво всъщност си избрал, да поразмишляваш критично върху собствените си платформи ( и патерички ), се наблюдава разкриването на редица проблеми и несъответствия, които самия субект , иначе, отхвърля като несъществуващи. Това е и основното, което определя "ограничения от приетите си предварително постановки, субект". Такъв субект непрекъснато се върти сред фрейма на заложеното от рамката сред която той е приел да се дефинира. Всеки опит фрейма да бъде оспорен, за субекта, който "основава целия си виртуал" на същия фрейм, веднага реагира самия той защитно. Това никога не се е наричало "учене"...

Редактирано 26 май 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамусе, това не го каза Ванко бре, той цитира друг, който пък интерпретира трети, който критикува четвърти, ама много четвърти.

Двамата със Скепсис еша ви няма да окачите някой на въжето.

Ама дали изобщо сте разбрали за какво става дума (обикновено не сте) майната му. Измисляте си, че някой нещо е казал и вперед !!!

продължаваш да оприличаваш думите с пишещите ги. Свързани са, но не са еквивалент. Само несъзнателни люде не могат да направят "разликата" и да се раздалечат от приетите предварително убеждения. Проблемите са сред самите думи. Проблемите от думите и представите, се прехвърлят сред самите автори, които живеят сред същото.

Въжетата и бесениците са за хора, дето свещеността им не стига по-далеч от постановките сред които живеят. Като е твърде детинско да се слагат ролите на палачи и жертвички, дето висят на въжетата... Всъщност - съвсем подходящо за такава тема.

Редактирано 26 май 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

на 5/15/2016 at 15:08, Реджеп Иведик написа:

И е много почтено даже да се плюе Путлер !!!

 

Те това е баш пу темътъ

преди 46 минути, Мойра написа:

 

Те това е баш пу темътъ

За някои е Бог, следователно е по темата.

на May 25, 2016 at 18:09, Реджеп Иведик написа:

 

Виж обяснението на Буда

„За този свят, Каччàяна, има нагласи към възгледа: съществуване и не-съществуване. Понятието за несъществуване в света не се появява за онзи, който възприема възникването на света с истинска мъдрост. За онзи, който възприема така изчезването на света, понятието за съществуване в света не се появява.  Хората в по-голямата си част, Каччàяна, са зависими от привързване, вкопчване и наклонност. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този който не се придържа или прилепва към възгледа: „Това е моят Аз“ и който мисли: „страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което изчезващо, изчезва”, е несмутим човек, свободен от съмнение. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това, Каччàяна, е „правилен възглед”. „Всичко съществува“– това, Каччàяна, е едната крайност. „Нищо не съществува“– това, Каччàяна, е другата крайност. Без да навлиза в която и да е крайност, Татхàгата те учи на средното учение. От невежеството произхождат нагласите; от нагласите произхожда съзнанието; от съзнанието произхожда психофизичната индивидуалност; от психофизичната индивидуалност произхождат шестте сетива; от шестте сетива произхожда контактът; от контакта произхожда чувството; от чувството произхожда желаенето; от желаенето произхожда вкопчването; от вкопчването произхожда възникването; от възникването произхожда раждането; от раждането произхождат старостта и смъртта,
31  
скръбта, риданията, страданието, умората и отчаянието. Такъв е произходът на цялото страдание. Но премахването на невежеството слага край на нагласите; пълното избледняване на нагласите прекратява съзнанието; прекратяването на съзнанието слага край на психофизичната индивидуалност; разпадът на психофизичната индивидуалност слага край на шестте сетива; угасването на шестте сетива слага край на контакта; прекратяването на контакта слага край на чувството; прекратяването на чувството слага край на желаенето; прекратяването на желаенето слага край на вкопчването; прекратяването на вкопчването слага край на възникването; прекратяването на възникването слага край на раждането; прекратяването на раждането слага край на старостта и смъртта, скръбта, риданията, страданието, умората и отчаянието. И така идва краят на цялото страдание34“.

Не мога да го проумея до край. Важно ми звучи "страданието което е възникващо, възниква; страданието което е изчезващо, изчезва". И все пак ми звучи неубедително, един обикновен човек дори и да е приел знанието за средния път, не може да избегне страдание което му е причинено от околната среда.

На всичко трябва да се сложи край и какво ще остане след това? 

За човек от нашето време от Европа, когато няма война, страданието не е основния проблем. Проблем е евентуалната безсмисленост на съществуванието. Точно такава безсмисленост внушава горния цитат. Всичко е безсмислено, на всичко човешко трябва да се сложи край и не е ясно защо трябва да се сложи край, впрочем да: за да изчезне страданието. Звучи абстрактно.

Човек, в днешно време, си задава въпроса: кой съм аз, от къде съм дошъл, защо съм тук и накъде отивам?

Още не съм в състояние истински да приема идеята изложена в цитата.

Знам, че отговор на този въпрос няма, не ножем да видим лика на Аллах, но не ми харесва идеята за безсмислеността на битието. Някаква друга идея, да е идея а не "истина", но да не е така безнадеждна, да е по-щадяща, че да е по-приемлива.

1. Страданието, което е възникващо, възниква, страданието, което е изчезващо изчезва. Барбара О'Брайън съветва, като се чете будистки текст, думата страдание да не се превежда. Получава се, "което е възникващо възниква, което е изчезващо изчезва". Татхагата има предвид, който не схваща феномените, като крайни, като истински, като свързани, непременно свързани с крайна истина, която непременно съществува. Който счита феномените и себе си, за прииждащи и отминаващи, за незнайно защо възникващи и отминаващи водовъртежи в спокойно течаща река. Те са и не са спокойно течащата река. Защото това, което знае е, че истината е присъща на субективността, а дали е присъща на обективното, не е ясно и не може да се изясни.

Всъщност Ванко не е кръгъл глупак, а е самостоятелно мислещ човек и съвсем малко не му достига за да сложи край на страданието, край на невежеството. Качествен скок в разбирането, че истината е присъща на субективността, а дали е присъща на обективността, не ни е съдено да знаем, поне не, докато схващаме живота и смъртта, като истински, а съществуването, като реална трагедия с фатален край.

2. Като страдание се разбира, че въпроса за смисъла на живота се разбира от невежите като истински въпрос за истинския смисъл на живота. Истината е тази, която ни кара да бъдем нихилисти, когато гледаме изчезването(това което възприемаме като изчезване), както и да бъдем етерналисти, когато гледаме възникването(това, което възприемаме като възникване). Буда казва на Качаяна, че който възприема истината, като истина, той се опитва дърпайки се за косата да се изтегли от блатото на невежеството. Истината не е истина, а е свобода, възможност и безметежност. Безметежността е разбирането за живота, като за игра, сериозна и несериозна игра.

Думите, които е казал Буда нямат смисъл сами по себе си. Нищо няма смисъл само по себе си. И има смисъл, защото всичко съществува и не съществува само по себе си. Просветлението е промяна на отношението към истината.

Реджи, промяна на едно отношение, с друго отношение, променя само тоя, дето зависи от същото. Спрямо това, от което зависи. Това е изменение, а не промяна... да не говорим за качествен скок.

А в думите на БУДА става въпрос, че израз на такава вътрешна трансформация, при която по принцип отпада отношението,  изразяващо и отразяващо субект в специфично състояние на съзнанието.

Та човек, това при теб самия още не се е случило. Отношение е налице, имаш си темички като Путлер, или комунизма, и толкова други написани... Ти си точния пример за фрагментацията на явлението. В някакъв смисъл интелектуалното е надскочило останалото, но няма как да го "дирижира" за да стигне до тоталност, вместо фрагментарност.

Освен това, когато е налице "достатъчност" и интелекта го решава до границата на "своето разбиране". И понеже го играеш на "разбрал" не те занимават разни си там "медитацийки", но те са именно за да се даде шанс на тоталността в промяната, до трансформация на целия вътрешен свят, а не само на интелектуалния му фрагмент.  И будизма - като философски и логически предизвикателства.

Никое парче не е цялото, как обясняваш на хората разни неща, които ти самия само си ги "разбрал", но не ги живееш, защото няма как. И ги манифестираш като "достатъчни", защото за теб това е компромиса, щото някъде нататък не ти стиска. Или "просветлението" - като "правилно схващане" за относителностите и истината. Заради това за теб и Буда и Нагарджуна си остават "велики логици".

преди 40 минути, _ramus_ написа:

промяна на едно отношение, с друго отношение,

Не !!!

Просветления не трупа карма. Изобщо не става дума за промяна на отношение в смисъл или или и терциум нон датур. Или Путлер или Великия Путин. Забрави !!! Нищо не си разбрал.

Става въпрос за промяна на отношението към истината. Ти не задълбаваш дотам. Това, че пишеш много и увъртяно, не означава, че пишеш задълбочено.

Редактирано 27 май 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 7 часа, Sleda написа:

И все пак ми звучи неубедително, един обикновен човек дори и да е приел знанието за средния път, не може да избегне страдание което му е причинено от околната среда.

Естествено, че околната среда влияе и колкото и да се налива Будизъм в нечия глава се тая! И като се слага край на страданието слага ли се край и на щастието? Това дето Реджи го пише е се едно да станеш дебилен.

И във вашата практика с Шунята страдали ли сте и колко та с Будизъм сте се освободили. Ако всичко е на 6 и си го четете и възприемате как ще го усетите промяната. Боси,гладни или болни и да го четете и медитирате е друго.