Въпросът, дали се гордея или не, че съм българин, никога не е стоял пред мен. Причината е, че аз винаги съм се гордял с това и нито за миг не съм се съмнявал. За мен гордостта няма нищо общо с имотното състояние и уредицата в държавата. Това е все едно да кажа, че съм щастлив с 4 милиона и 700 хиляди лева, а съм нещастен със 100 лева. Аз бях най-щастлив без пари и най-нещастен с много пари. Винаги ще си остана българин и нищо няма да промени това. Затова аз се гордея, че съм се родил в България - държава, която ми е дала много мъка и щастие, държава, която се е грижила за мен в миналото и към която аз имам някакъв дълг. Сега се сетих, кога бях много , ама много щастлив, въпреки болката, която изпитвах Новобранска рота в казармата. Всеки ден по три пъти с маршова стъпка и песен, отивахме към столовата, а аз бях с един номер по-малки обувки, което естествено предизвика пришки. Болката в мен не бе само физическа. Аз боледувах от това, че вече не съм дете, че година и половина ще бъда някъде, където и аз незнам какво да очаквам, боледувах и от гаврите на "старите кучета", а бях само на няколко дена служба. Тогава намерих смисълът - една карта на България, в която влизат етническите българи в края на 19 век. На нея пишеше Мизия, Тракия и Македония. Тя бе поставена като транспарант по пътя за столовата и аз всеки път, въпреки болката я гледах, вдигах си самочувствието и набивах по-яко крак! АЗ НИКОГА НЯМА ДА СЕ СРАМУВАМ, ЧЕ СЪМ СЕ РОДИЛ БЪЛГАРИН!

За мен гордостта няма нищо общо с имотното състояние и уредицата в държавата.

...

Тогава намерих смисълът - една карта на България, в която влизат етническите българи в края на 19 век. На нея пишеше Мизия, Тракия и Македония.

В думите ти има логика.

Патриотизъм означава любов към родината, възхищение от националните постижения, природни и други дадености. Социалното положение не би трябвало да бъде фактор в това чувство. Аз попитах в началото на темата ЗАЩО, но никой не успя да ми отговори. Дразни ме не обичта към родината, а че след ЗАЩОТО следва тъпо мълчание.

Мен живота ме научи да не разчитам на другиго и да се гордея с чужди постижения ми е чуждо. Обичам родината си, но не се гордея с това. Не ми го побира главата какъв принос имам когато Стоичков вкара гол или Аспарух премине Дунава. Затова и не мога някак да се гордея с това, че и те са от моята нация, което като понятие е доста размито и разтегливо.

Чувствам се комплексиран, че съм част от нация която по жизнен стандарт и ценностна система е нещо като утайката на Европа. Мога да се гордея само с честният си труд. Нека ми е хубава родината, тя ми е дадена на поднос, с нея имат право да се гордеят онези които са дали живота си за нея, не готованците които я обитават в днешно време и циврят, че телефона им не е последен модел.

Комплексарщина е това дирене на повод за гордост в събития в които не сме участвали. Историята ни е нужна за да знаем кои сме и накъде отиваме, а не за да си избърсваме ръцете с нея, защо сме бледи сенки за които единственото което си заслужава да се каже е, че сме пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-правнуци на герой от войната...

Всеки който се гордее с родината си и това, че е българин (с малка буква се пише), но не може да завърши изречението продължаващо със "защото" е един долен лицемер. Бивало ни е във войната, признали са ни в Европа, браво, но е жалко, че потомците ни ще откриват повод за гордост пак в същите герои от миналото, а не в нас...

am-am,направо ще ме просълзиш.Извинявай но това е поредното бла,бла.Не само от теб,от всички нас.Много ги знаем на думи,но какво правим на практика.Кого ти лично си научил,да речем да не си хвърля боклука през балкона?Спирал ли си някога да направиш забележка на някой,че си хвърля фаса или бутилката през прозореца на колата? ...Мога да задам,много въпроси и не само от този род и то не само към теб,а към общото ни съзнание.Но няма да го направя.Хареса ми това,което е написала Хайдука,не за друго,а защото самите ние превръщаме България в наша мащеха.

am-am,направо ще ме просълзиш.Извинявай но това е поредното бла,бла.Не само от теб,от всички нас.Много ги знаем на думи,но какво правим на практика.Кого ти лично си научил,да речем да не си хвърля боклука през балкона?Спирал ли си някога да направиш забележка на някой,че си хвърля фаса или бутилката през прозореца на колата? ...Мога да задам,много въпроси и не само от този род и то не само към теб,а към общото ни съзнание.Но няма да го направя.Хареса ми това,което е написала Хайдука,не за друго,а защото самите ние превръщаме България в наша мащеха.

Не разбрах какво те просълзи. Да, правил съм забележки на други хора, а също съм вървял и по дирите им за да поправям грешките им. Но аз нямам място в тази тема. Аз не парадирам, че съм горд с раждането си на тази географска ширина, нито пиша "българин" с главна буква, нито че съм нещо повече, защото държавата ми имала славно минало, вместо да съм от Танганайка и да го нямам. Ако си решила, че тъкмо аз нямам право да заявя позиция, грешиш много, защото съм сторил за родината си много и съвсем не визирам форумното си присъствие което е трън в очите на завистници и комплексари.

Не разбрах и с какво ти хареса клишето на haidukpikaso. Родината ни има плодородна земя за която по-голямата част от населението на планетата може само да си мечтае. Ако пък мащеха са нашите сънародници... та нали и ние сме част от тях? Не може да сме нещо, без да сме го научили от околните, без да сме попили знания, морал или сетивност в общуването си. Ролята на страдалеца който е възвишена неразбрана душа издигнала се над нищожествата край него е поредната роля в същата глуха улица...

Не разбрах какво те просълзи. Да, правил съм забележки на други хора, а също съм вървял и по дирите им за да поправям грешките им. Но аз нямам място в тази тема. Аз не парадирам, че съм горд с раждането си на тази географска ширина, нито пиша "българин" с главна буква, нито че съм нещо повече, защото държавата ми имала славно минало, вместо да съм от Танганайка и да го нямам. Ако си решила, че тъкмо аз нямам право да заявя позиция, грешиш много, защото съм сторил за родината си много и съвсем не визирам форумното си присъствие което е трън в очите на завистници и комплексари.

Мен лично форумното ти присъствие доста ме развеселява.Но не мога да проумея,какво значи -

Чувствам се комплексиран, че съм част от нация която по жизнен стандарт и ценностна система е нещо като утайката на Европа.

Какво правиш да го промениш?Какво си построил за родината,както си се изразил,бачкал си на един строеж за два кинта на ден ли?

Не ми отговаряй,въпросите ми не са само към теб,а към всички нас,към мен самата.На какво ще научим ние,следващите?

Родината не може да ми е мащеха, защото аз съм родината си...

Мен лично форумното ти присъствие доста ме развеселява.Но не мога да проумея,какво значи -Какво правиш да го промениш?Какво си построил за родината,както си се изразил,бачкал си на един строеж за два кинта на ден ли?

Не ми отговаряй,въпросите ми не са само към теб,а към всички нас,към мен самата.На какво ще научим ние,следващите?

Амбър, изместваш темата. Нарече думите ми "бла-бла", защото си въобразяваш, че можеш да ме съдиш виртуално, че не съм вдигнал България на крака. Според мен сгреши...

Родината не може да ми е мащеха, защото аз съм родината си...

Амбър, изместваш темата. Нарече думите ми "бла-бла", защото си въобразяваш, че можеш да ме съдиш виртуално, че не съм вдигнал България на крака. Според мен сгреши...

Бла,бла са всичките ни думи тук.Не твойте,не на тоя или оня.И мойте.

Послеписа ти сега го видях,трябва да забранят и редакцийте в този форум.

Не разбрах и с какво ти хареса клишето на haidukpikaso. Родината ни има плодородна земя за която по-голямата част от населението на планетата може само да си мечтае. Ако пък мащеха са нашите сънародници... та нали и ние сме част от тях? Не може да сме нещо, без да сме го научили от околните, без да сме попили знания, морал или сетивност в общуването си. Ролята на страдалеца който е възвишена неразбрана душа издигнала се над нищожествата край него е поредната роля в същата глуха улица...

Противоречиш си вече.

Честно казано, никога не съм разбирала етническата и национална гордост. Защо? За какво сте горди? Че сте родени в определена географска точка? Гордеете се със събития от историята, в които нямате никаква роля? Гордейте се, аз нямам нищо против. Просто търся логика. Ако трябва да следвам логиката на гордотта, то след дълго разследване на родословното ми дърво, се оказа, че от антропологична гледна точка не съм баш българка - сега се замислям дали да не започна да се гордея Шегата настрана. Човек според мен трябва да се гордее с личностните си успехи, не с тези на отдавна умрелите си предци. За гордостта от националността, явно не ми достига интелект да я проумея. П.П: Някой да ми разясни каква е разликата между родина, държава и обоснована територия. Че нещо се обърках. Сега едното е природата/почвата, другото са сънародниците... изгубихте ме тука вече

Терминологията и в Уикито не е уточнена. Нидей писа бла-бла, Амбър дела иска! Интересно ми е, обаче защо я е срам да одобри коментарите ми, след като те отразяват кой е зает със спам и кой с друго. Красноречиво... Бла-бла произведе Амбър и би трябвало да има авторските права над тях. Аз държа на думите си и не съм ги писал с идеята да бъдат омаловажавани от някой който дори няма позиция в темата.

Мда, тук пак се превръща в поле за лични нападки. Лека нощ.

Мда, тук пак се превръща в поле за лични нападки.

Лека нощ.

На този свят всичко е лично. На "долен педал" един ще се засегне на "долен", а друг на "педал". Тъкмо приоритетите да избираме кое ни докача ни формира като личности. Патриотизмът не ми е болна тема, нито слабо място, за да го пазя ревностно от въображаема заплаха. Всеки носи в себе си някаква самооценка и сметка колко струва. Когато на кантара слагаш и чуждото "колко струва", може просто да не си тежиш на мястото, а може просто моралът ти да те тласка да придаваш особен смисъл на тази думичка - българин.

Съвсем ненаивно и осъзнато, от няколко години се чувствам гражданин на света. Имам скъпи спомени, безценни, с родината ми и тя си има заделено място в сърцето ми, но никога не съм ползвал тази обич за да омаловажавам чужди страни, народи и т.н.

аа, да... лека

Терминологията и в Уикито не е уточнена. Нидей писа бла-бла, Амбър дела иска! Интересно ми е, обаче защо я е срам да одобри коментарите ми, след като те отразяват кой е зает със спам и кой с друго.

Красноречиво...

Бла-бла произведе Амбър и би трябвало да има авторските права над тях. Аз държа на думите си и не съм ги писал с идеята да бъдат омаловажавани от някой който дори няма позиция в темата.

Аз си разъждавах,ти хвана мотиката и не ми каза защо те е срам,че си българин?Защо мижавото ежедневно живуркане на някой качил пет песни,не може да признае успех на Стойчков?Защото не говори добре английски ли?Защо?Не ме е срам,не стоя в профила си,да следя коментарите.Мен не ме срам,че съм българка,срам е от дребните души,който е пройзвела.Срам ме е от бла,блато ти.Срам ме е от много неща,който за жалост няма да промениш ти.

Не съм писал, че се срамувам, че съм българин, а напротив, нито че не съм признал или не съм се радвал на Стоичков, нито че не съм му се смял като се мъчи с английския. Не съм писал и "бла-бла", а неуважителното ти поведението може да го опрадвдае само, че не си трезва.

Аз си разъждавах,ти хвана мотиката и не ми каза защо те е срам,че си българин?Защо мижавото ежедневно живуркане на някой качил пет песни,не може да признае успех на Стойчков?

22 000 са. Днес отделих още 2 часа за това. Ти също, но за глупости. Вече съжалявам, че ти обърнах внимание, защото ми губеш времето... Ти си олицетворение на горда българка която ползва чуждия труд за подигравка, вместо за повод да се гордее...

Не съм писал, че се срамувам, че съм българин, а напротив, нито че не съм признал или не съм се радвал на Стоичков, нито че не съм му се смял като се мъчи с английския. Не съм писал и "бла-бла", а неуважителното ти поведението може да го опрадвдае само, че не си трезва.

22 000 са. Днес отделих още 2 часа за това. Ти също, но за глупости. Вече съжалявам, че ти обърнах внимание, защото ми губеш времето... Ти си олицетворение на горда българка която ползва чуждия труд за подигравка, вместо за повод да се гордее...

)май теб те е срам от моя коментар.Знаеш ли,вложи енергията си в реалния живот и може би ще има ефект.Вярно бъдещето е в технологийте,но утре ще се бъгне системата и си..мамата.

Аз също,лека нощ.Защо ли реших,че смислиш отговор на собснвенните си противоречия.

В думите ти има логика.

Патриотизъм означава любов към родината, възхищение от националните постижения, природни и други дадености. Социалното положение не би трябвало да бъде фактор в това чувство. Аз попитах в началото на темата ЗАЩО, но никой не успя да ми отговори. Дразни ме не обичта към родината, а че след ЗАЩОТО следва тъпо мълчание.

Мен живота ме научи да не разчитам на другиго и да се гордея с чужди постижения ми е чуждо. Обичам родината си, но не се гордея с това. Не ми го побира главата какъв принос имам когато Стоичков вкара гол или Аспарух премине Дунава. Затова и не мога някак да се гордея с това, че и те са от моята нация, което като понятие е доста размито и разтегливо.

Чувствам се комплексиран, че съм част от нация която по жизнен стандарт и ценностна система е нещо като утайката на Европа. Мога да се гордея само с честният си труд. Нека ми е хубава родината, тя ми е дадена на поднос, с нея имат право да се гордеят онези които са дали живота си за нея, не готованците които я обитават в днешно време и циврят, че телефона им не е последен модел.

Комплексарщина е това дирене на повод за гордост в събития в които не сме участвали. Историята ни е нужна за да знаем кои сме и накъде отиваме, а не за да си избърсваме ръцете с нея, защо сме бледи сенки за които единственото което си заслужава да се каже е, че сме пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-правнуци на герой от войната...

Всеки който се гордее с родината си и това, че е българин (с малка буква се пише), но не може да завърши изречението продължаващо със "защото" е един долен лицемер. Бивало ни е във войната, признали са ни в Европа, браво, но е жалко, че потомците ни ще откриват повод за гордост пак в същите герои от миналото, а не в нас...

И аз те попитах какво си направил ти?Какво прави той,какво прави тя,какво правя аз,да променим това.

Нищо де,говори си.Щом да качиш в нета 375000 песни е твоето призвание,добре.Жално ми е за теб и за това,че мислиш че всяко мнение в опит за разговор с теб,е нападка на човек в нетрезво състояние.

Виждам, колко отчаяни и огорчени хора има тук. Искам обаче да задам един въпрос. Някой от вас (говоря за българите), би ли сменил доброволно националноста и името си, защото е отчаян от държавата и хората около него? Би ли зачеркнал миналото си и почнал нов живот на 30 или 40 години да кажем? Би ли забравил всички свои спомени от детството и младежките години? И как би се чувствал като човек без минало и спомени? Какво, нима 30 или 40 години е живял напразно?

Редактирано 9 юни 201016 г. от ImpossibleMan (преглед на промените)

Не разбрах и с какво ти хареса клишето на haidukpikaso. Родината ни има плодородна земя за която по-голямата част от населението на планетата може само да си мечтае. Ако пък мащеха са нашите сънародници... та нали и ние сме част от тях?

Мащеха е защото си гони децата в чужди страни-да търсят по-добър живот.

Истинската майка се грижи за децата си и ги обича.

Не ги прокужда.

Нещо друго неясно?

Виждам, колко отчаяни и огорчени хора има тук. Искам обаче да задам един въпрос. Някой от вас (говоря за българите), би ли сменил доброволно националноста и името си, защото е отчаян от държавата и хората около него? Би ли зачеркнал миналото си и почнал нов живот на 30 или 40 години да кажем? Би ли забравил всички свои спомени от детството и младежките години? И как би се чувствал като човек без минало и спомени? Какво, нима 30 или 40 години е живял напразно?

Разбира се, че никой не би ти отговорил с "да" на този въпрос.

И разбира се, че никой в тази възраст не би претопил националността си, заради едното огорчение.

Факт е, че независимо къде отиде човек, го чакат както много радости, така и не малко разочарования и огорчения.

Просто хората (навсякъде) вече не сме добри едни с други.

Едни с едни.

Останалото е просто мрънкане.

Аз лично най-огорчена се чувствам от това, че в тежък инцидент в чужбина българското посослтво ми хлопна врата. Просто държавата не се грижи за гражданите си, но много често и не позволява на гражданите й да се грижат за нея.

Снощи в "Какво си мислите в момента" бях дала подобен пример.

haidukpikaso мисля, че вече в този глобализиран свят, концепцията за "гонене в чужди страни" е неадекватна.

Лично мнение.

Разбира се, че никой не би ти отговорил с "да" на този въпрос.

И разбира се, че никой в тази възраст не би претопил националността си, заради едното огорчение.

Факт е, че независимо къде отиде човек, го чакат както много радости, така и не малко разочарования и огорчения.

Просто хората (навсякъде) вече не сме добри едни с други.

Едни с едни.

Останалото е просто мрънкане.

Аз лично най-огорчена се чувствам от това, че в тежък инцидент в чужбина българското посослтво ми хлопна врата. Просто държавата не се грижи за гражданите си, но много често и не позволява на гражданите й да се грижат за нея.

Снощи в "Какво си мислите в момента" бях дала подобен пример.

haidukpikaso мисля, че вече в този глобализиран свят, концепцията за "гонене в чужди страни" е неадекватна.

Лично мнение.

Напълно си права...имам същият опит с една дърта к***а която работи в Българското посолство в Париж.

Просто ако имам възможност ще я бия до кaто спре да диша...така ме изнерви тази жена.

На всичко отгоре гледа всички с презрение.

Редактирано 9 юни 201016 г. от @Lola (преглед на промените)

haidukpikaso мисля, че вече в този глобализиран свят, концепцията за "гонене в чужди страни" е неадекватна.

Лично мнение.

То лошо няма-да си глобализиран.

Лошото е когато си принуден да станеш такъв.

Лично мнение.

Явно всеки вижда нещата от различен ъгъл.

Мдам, за едни значи едно за други друго. Не говоря за форумняците, а за онези знаини и незнаини воини, които се тупат в гърдите какви националисти са. За онези, които пребиват хора по улиците за "майка България". Било това родината на Ботев и Левски. Ама, идея си нямат нито кой е Ботев, нито кой е Левски. Та цялата ни работа такава, повърхностна. Ако може европейци да сме, с европейски заплати, ама и ей така ако може да продължаваме да не следваме онези прости правила като да не пресичаме на червено. Какво ни пречи? Страх ни е сфетофара да не ни прецака. Винаги съм го казвала и ще го казвам на българите им е нужно превъзпитание и онова мислене "да не се мина" да се заличи. Та тогава може и да започна да се гордея. Ама до тогава да се тупам в гърдите за едни жълти павета и една плодородна (застроена и мръсна, ама плодордна) земя. Не, мерси. И понеже явно въпроса: "А, ти какво направи?", вълнува всички ви. Ще ви кажа аз какво правя. Следвам правилата. Когато няма кофа около мен фасовете са ми в джоба, съобразявам се с хората около мен и думи като: "Моля, благодаря, извинете", не са зачеркнати от речника ми. Когато ми върнат грешно ресто, връщам парите обратно. Когато намеря документи на улицата, правя всичко възможно да издиря човека и да му ги върна. И ей такива много дребни неща, които аз като личност считам за важни. Най-важното е, че искам да възпитам детето си по тези правила и ако повечето от нас ги възпитаваха така, след 20 години може би ще осъмна в една по-красива и добра България. Едно просто нещо не осъзнал българина, че за да изискваш уважение трябва да уважаваш.

Разбира се, че никой не би ти отговорил с "да" на този въпрос.

И разбира се, че никой в тази възраст не би претопил националността си, заради едното огорчение.

Факт е, че независимо къде отиде човек, го чакат както много радости, така и не малко разочарования и огорчения.

Просто хората (навсякъде) вече не сме добри едни с други.

Едни с едни.

Останалото е просто мрънкане.

Аз лично най-огорчена се чувствам от това, че в тежък инцидент в чужбина българското посослтво ми хлопна врата. Просто държавата не се грижи за гражданите си, но много често и не позволява на гражданите й да се грижат за нея.

Снощи в "Какво си мислите в момента" бях дала подобен пример.

haidukpikaso мисля, че вече в този глобализиран свят, концепцията за "гонене в чужди страни" е неадекватна.

Лично мнение.

Да, това е жалко, което си преживяла, а и не само ти. Но трябва ли да не се гордеем с произхода си? Все пак ние сме единствени и неповторими. Можем да махнем с ръка, да се откажем от националността си и да отидем някъде далеч. Винаги съм си задавал един въпрос. Добре, аз тук съм се устроил по някакъв, макар и мизерен начин, имам някакво, макар и мизерно име. Какво ще стане с мен в чужбина? Вярата ми в това, че ще ме зачитат за човек там е същата, колкото вярата ми, че ще спечеля джакпота от Тото 2. Дори да имам пари там, аз ще си остана чужденецът, натрапникът и тоя, който иска да вземе хляба на местните. Благодаря, но гордоста ми е по-голяма и не бих изтърпял подобно унижение. Аз нямам право, да бъркам в панцата на готово! Нямам право да оставя родината си, която на времето е дала много за мен - безплатно образование, включително и висше, безплатно здравеопазване и сравнително спокоен живот. Трудностите не са причина да се откажа от държавата си или да се срамувам от нея. Винаги има трудности, които трябва да се преодоляват. Предполагам, никой не си мисли, че заминавайки в чужбина, ще се срещне с по-малко трудности и всичко ще тръгне като по мед и масло. Пак трябва борба за хляба, която може би ще бъде много по-голяма от борбата тук, в България!

Но моята гордост като българин се изпитва в специални моменти - когато покажа на себе си и другите (чужденци), че съм по-добър от тях в определени неща. Тогава се прокрадва онова чувство, че аз съм българин, който може само да се гордее със средата, в която е израснал и живее! Тогава се доказва, че въпреки всичката помия наоколо, си е заслужавало!

Редактирано 9 юни 201016 г. от ImpossibleMan (преглед на промените)

Да, това е жалко, което си преживяла, а и не само ти. Но трябва ли да не се гордеем с произхода си? Все пак ние сме единствени и неповторими. Можем да махнем с ръка, да се откажем от националността си и да отидем някъде далеч. Винаги съм си задавал един въпрос. Добре, аз тук съм се устроил по някакъв, макар и мизерен начин, имам някакво, макар и мизерно име. Какво ще стане с мен в чужбина? Вярата ми в това, че ще ме зачитат за човек там е същата, колкото вярата ми, че ще спечеля джакпота от Тото 2. Дори да имам пари там, аз ще си остана чужденецът, натрапникът и тоя, който иска да вземе хляба на местните. Благодаря, но гордоста ми е по-голяма и не бих изтърпял подобно унижение. Аз нямам право, да бъркам в панцата на готово! Нямам право да оставя родината си, която на времето е дала много за мен - безплатно образование, включително и висше, безплатно здравеопазване и сравнително спокоен живот. Трудностите не са причина да се откажа от държавата си или да се срамувам от нея. Винаги има трудности, които трябва да се преодоляват. Предполагам, никой не си мисли, че заминавайки в чужбина, ще се срещне с по-малко трудности и всичко ще тръгне като по мед и масло. Пак трябва борба за хляба, която може би ще бъде много по-голяма от борбата тук, в България!

Но моята гордост като българин се изпитва в специални моменти - когато покажа на себе си и другите (чужденци), че съм по-добър от тях в определени неща. Тогава се прокрадва онова чувство, че аз съм българин, който може само да се гордее със средата, в която е израснал и живее! Тогава се доказва, че въпреки всичката помия наоколо, си е заслужавало!

Никъде не съм писала, че съм се гордяла или срамувала от произхода си.

Произхода е генетична случайност - нито се гордея, нито се срамувам.

Виж, да се радвам, че примерно съм се родила българка - да. Така по може, но да се гордея? Не ми се връзва.

Прекалената гордост е по-скоро спънка в личностното развитие, от колкото положително качество.

Собствените ни предразсъдъци често са пречка за дискомфорта ни в чужда среда. Има българи, които не намират живота в чужбина като унижение. Сега се сетих за музиканта Марио Григоров - последният му успех беше саунтрака към номинирания за Оскар филм Precious. Съмнявам се, че се чувства унизен.

Ако човешката цивилизация достигне самосъзнанието, че сме преди всичко хора, преди да сме арийци, цветнокожи, българи, германци, християни, мюлюлмани и т.н., то може би подобни теми нямаше да съществуват.

А покрай прекомерната национална гордост, нямаше да го има и расизмът, ксенофобията, между религиозните сблъсъци и войни. И още куп други неща.

Ако мислим за нещата, които ни обединяват като човечество, а не за тези, които ни правят различни, щяхме да сме доста напреднали в еволюцията си.

Черпя всички в тази тема с емблематичното парче на Джон Ленън - Imagine.

Сега като се сетих и за него - май всички хора, които някога са ни казали да живеем в мир и хармония са убити.

Може би всички тези катаклизми, които се случват в днешно време са част от процеса на нашата екстерминация като биологичен вид. Поредната провалена мутация - милярди биологични видове са безвъзвратно изчезнали от планетата - може би е и наш ред.

http-~~-//youtube.com/watch?v=okd3hLlvvLw

Редактирано 9 юни 201016 г. от Amadea (преглед на промените)

Никъде не съм писала, че съм се гордяла или срамувала от произхода си.

Произхода е генетична случайност - нито се гордея, нито се срамувам.

Виж, да се радвам, че примерно съм се родила българка - да. Така по може, но да се гордея? Не ми се връзва.

Прекалената гордост е по-скоро спънка в личностното развитие, от колкото положително качество.

Собствените ни предразсъдъци често са пречка за дискомфорта ни в чужда среда. Има българи, които не намират живота в чужбина като унижение. Сега се сетих за музиканта Марио Григоров - последният му успех беше саунтрака към номинирания за Оскар филм Precious. Съмнявам се, че се чувства унизен.

Ако човешката цивилизация достигне самосъзнанието, че сме преди всичко хора, преди да сме арийци, цветнокожи, българи, германци, християни, мюлюлмани и т.н., то може би подобни теми нямаше да съществуват.

А покрай прекомерната национална гордост, нямаше да го има и расизмът, ксенофобията, между религиозните сблъсъци и войни. И още куп други неща.

Ако мислим за нещата, които ни обединяват като човечество, а не за тези, които ни правят различни, щяхме да сме доста напреднали в еволюцията си.

Черпя всички в тази тема с емблематичното парче на Джон Ленън - Imagine.

Сега като се сетих и за него - май всички хора, които някога са ни казали да живеем в мир и хармония са убити.

Може би всички тези катаклизми, които се случват в днешно време са част от процеса на нашата екстерминация като биологичен вид. Поредната провалена мутация - милярди биологични видове са безвъзвратно изчезнали от планетата - може би е и наш ред.

http-~~-//youtube.com/watch?v=okd3hLlvvLw

Малко грубо може да прозвучи, но всеизвестно е, че изключенията само потвърждават правилото. На един успял българин в чужбина, се падат хиляди неуспели. Ако погледнем статистиката вероятно ще видим, че успелите в чужбина са може би по-малко от успелите в България. Все пак, трябва да се уточним, какво разбираме под "успех". За едни успехът се изразява в пари, за други в това, да дишат спокойно, за трети, да са известни личности, а за четвърти да имат семейство на всяка цена, каквото и да означава това. Аз мисля, че се числя към вторите - искам да дишам спокойно и не смятам, че в чужда държава ще мога да постигна това. Със семейството се провалих поради ред причини, макар това да бе целта ми като младеж. Каква ирония на съдбата а? Искаш нещо много силно, но не го получаваш. Получават го други, които после го плюят. Имат го за даденост, почват изневери, разводи и вече сме голямата работа, сменили пет или десет жени или мъже. Това ли е животът? Къде остана онова зрънце, от което сме покълнали и заради което правим всичко тук, на тая Земя? Къде остана признателността ни към родители, деди, родина, приятели...? А не е ли по-добре да имаме онова, имагинерното чувство - гордост, за даденост и върху негова основа да градим всичко останало? Не ли по-добре да си го имаме тоя постулат - гордост от това, че сме българи и родени в България? Проблемът ни обаче е, че сме нихилисти! Ние не зачитаме Родина, род, родители, закони!Ние постоянно се оплакваме от съдбата си! Ние не искаме и пръста си да мръднем, за да оправим нещата, поне за себе си и семейството! Ние се страхуваме да направим втората и третата крачка! Правим една и спираме!

Малко грубо може да прозвучи, но всеизвестно е, че изключенията само потвърждават правилото. На един успял българин в чужбина, се падат хиляди неуспели. Ако погледнем статистиката вероятно ще видим, че успелите в чужбина са може би по-малко от успелите в България. Все пак, трябва да се уточним, какво разбираме под "успех". За едни успехът се изразява в пари, за други в това, да дишат спокойно, за трети, да са известни личности, а за четвърти да имат семейство на всяка цена, каквото и да означава това. Аз мисля, че се числя към вторите - искам да дишам спокойно и не смятам, че в чужда държава ще мога да постигна това. Със семейството се провалих поради ред причини, макар това да бе целта ми като младеж. Каква ирония на съдбата а? Искаш нещо много силно, но не го получаваш. Получават го други, които после го плюят. Имат го за даденост, почват изневери, разводи и вече сме голямата работа, сменили пет или десет жени или мъже. Това ли е животът? Къде остана онова зрънце, от което сме покълнали и заради което правим всичко тук, на тая Земя? Къде остана признателността ни към родители, деди, родина, приятели...? А не е ли по-добре да имаме онова, имагинерното чувство - гордост, за даденост и върху негова основа да градим всичко останало? Не ли по-добре да си го имаме тоя постулат - гордост от това, че сме българи и родени в България? Проблемът ни обаче е, че сме нихилисти! Ние не зачитаме Родина, род, родители, закони!Ние постоянно се оплакваме от съдбата си! Ние не искаме и пръста си да мръднем, за да оправим нещата, поне за себе си и семейството! Ние се страхуваме да направим втората и третата крачка! Правим една и спираме!

Виждам, че говорим за две абсолютно различни неща.

Аз гледам на нещата от по-глобална гледна точка, докато ти визираш предимно средата си, в което (не ме разбирай погрешно) - няма абсолютно нищо лошо. Аргументите ти са акуратни.

Колкото до статистиката за "успели" и "неуспели" българи, дадох този пример, защото за такива хора много рядко се чува, а не е като да ги няма.

Иначе това и на 5 годишно хлапе (би трябвало) му е ясно, че живота е като всяко друго състезание: малцина победители и много губещи. А дисциплината на това състезание си определя отделния индивид въз основа на ценностна система и идеали. Ако твоята цел е парично удовлетворение (примерно), то ти се състезаваш по тази дисциплина и си побеждаваш по твои собствени поставени критерии.

Какво те кара да мислиш, че хората не изпитват уважение към семейството, роднините, приятели си? И какво те кара да мислиш, че ако беше създал семейство и теб нямаше да те сполети нещо подобно? Много хора силно желаят финансов подем и мислят, че ще бъдат истински щастливи, ако го получат, но уви стане ли, се оказва, че не е баш така.

Пример: баща ми се бореше да ни даде това, което неговите родители никога не са можели да му дадат, а именно стабилен финансов баланс и хубав дом. От страни изглеждаше много добре - добър и толерантен родител, интелигентен човек, който държеше с брат ми и сестра ми да бъдем образовани и да получим най-качествената грижа, която можеше да предложи. И какво стана? Работохолизмът му се отрази на здравето му, често го нямаше вкъщи, а накрая почина - остави мен (на 15), брат ми (на 18) и сестра ми на 22. Не можа да бъде с нас да ни види как завършваме, как успяваме, да ни подаде ръка, когато се проваляхме, да ни окуражи да продължаваме да се борим. За това не си мисли, че хората които получават нещо "на готово" (такова нещо няма) го пропиляват - всички си плащаме за живот, който не сме си поръчали.

Данъците и смъртта са единствените сигурни неща в този живот. Останалото е крайно относително.

Което пак ме навежда на мисълтта за гордостта. По отношение на родителите ми и на рода (специално то страна на майка ми) имам много причини за...гордост. Доста от тях са академици, учени или музиканти с различни заслуги към страната (неща, които ги разбирах при ровенето из разни прашни стари вещи, където са складирани разните му ордени и т.н. от Република България). Но това са техни заслуги - нека те се гордеят с тях. Аз се радвам, че сме една кръв, но не мога да кажа, че се гордея, защото до настоящия момент не съм постигнала нещо, което наистина да ме кара да се гордея със себе си.

И все пак поста ти ме обърка. Сега за гордост ли говорим? Или за уважение? Или нихилизъм? Или за успехи и провали? Или ще правим анализ на българското общество?

Загубили сме силата или по-скоро желанието си да се борим, което е нормално. Когато години наред се опитваш да изкачиш една скала, в един момент физически и психически се изтощаваш и решаваш да стоиш в дерето.

Редактирано 9 юни 201016 г. от Amadea (преглед на промените)