Основната цел, посока и практика, наречена медитация, в оригиналния си вид - е точно обратното на описаните по-горе народни упражнения. Тя е постепенно оставяне на образите, оставяне на вътрешното движение на мисли, изживявания и идентификации...

Да. Това е идеята в общи линии.

 Обаче въпроса е, че се подхлъзват медитиращите по изживяванията, които са съпътстващ процес , но е неизбежно - за тях, в тоя етап, са най-важното. Така от съпътстващ процес, стават основна цел, защото при такива вътрешни представни "упражнения" мозъкът отговаря с някои негови нови и неочаквани игри.  Астрала в тоя смисъл е безкраен океан от феномени. И се изкривява отново накъде посоката...

По тази причина учителят е от полза. Не само по тази, но и по тази.

 

По тази причина учителят е от полза. Не само по тази, но и по тази.

 

А тоз учител, кат ма навържи в некоя поза, дали нема да се възползва сексуално от мене, а?

По тази причина учителят е от полза. Не само по тази, но и по тази.

Полза, да. Но много малка.

Учителя не може да навакса изоставането, нито може да извърви пътя на който и да е. С тия думи, както и с предишните казвам съвсем просто - учител не може да направи повече отколкото може да направи. Само това може... и само това прави. Има практикуващи в нива и точки от пътя си в който имат потребност от учители, от подкрепа, от ориентири. Но това също си има цена, има си своите капани и залитания до пропадане.

 

Нищо което е , не е такова само по себе си - и учители и медитация и ученици. Всичко е относително, до някакъв момент, в някаква точка, за някаква конкретика или случай.

А тоз учител, кат ма навържи в некоя поза, дали нема да се възползва сексуално от мене, а?

Има и такива...

 

Полза, да. Но много малка.

Не. Не разбираш. Без водач става много бавно. Капаните са много повече, отколкото можем да си представим...

Много е завързано, за да се опитвам да го описвам тук. Иде реч за съвсем конкретни неща и пречки. Не за общи прикази от типа - "понеже искам да съм необусловен и независим, няма да се уча от никого и да следвам никого, освен моята интуиция и разум". Това звучи много хубаво, но на практика ни вкарва в задънена улица. Рано или късно.

Редактирано 13 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Няма как и да бъде по друг начин - всеки пищеш ( или мислещ наум)  тук или другаде, раазсъждава и пречупва нещата през своят мироглед. Гледната точка на всеки човек се определя от социумът , в който е живял, религията му, възпитанието от родителите, училището , книгите, които е прочел, проповедите на религиозния водач в неговата  общност....абе - с две думи : жизнения опит. 

Ако един мюсюлманин разсъждава - това всеки негови мисли ще бъдат ислям+ неговия собствен жизнен опит и гледище.

Християнинът - ще разглежда от християнска гледна точка, примесена със собсвения жизнен опит на пишещия.

Евреинът и будистът -аналогично.

Комунистът - той пък по default ненавижда всички религии и се чувства по-висше същество от всеки религиозен индивид.

и т.н.

 

та няма как да бъде по друг начин.

За да се изучва дадена система, както и да се даде репрезентативно  мнение по нея, наблюдателят  и наблюдаваната система трябва да са разделени. Наблюдателят задължително трябва да е извън наблюдаваната система, иначе те си влияят взаимно и мнението се изкривява. 

 

Тъй че няма как да получиш от човек  ясен, непредубеден и точен отговор за някоя религия и/или система от вярвания на други хора.

На мен ми се струва че написаното е напълно точно, но като цяло, в идеален и логичен вид - логично и точно съждение и извеждане. Но в практиката ми изясних че това е едва началото, ето и  неговото условно продължение:

 

Описаното е валидно в ограничен диапазон от условия и в контекста на логическите предпоставки. Обаче изведено така съдържа в себе си обяснение защо не е възможно едно явление. Обяснението не е цяло и дори така поднесено не съдържа в себе си решение, дори идеално поднесено - че наблюдателя и наблюдаваното трябва да са в различни системи. Внимателния анализ на това дава друга картина - не само че е възможно в даден момент наблюдателя да е встрани от системата която наблюдава, но и че дори и така, също е налице проблем и също не е възможно пълно наблюдение започващо с цялостно възприемане.

 

Ето защо - ако е налице НАБЛЮДАТЕЛ встрани/извън наблюдаваната система, то винаги за него системата, която наблюдава ще му убягват вътрешните й детайли, подробности - дълбочината. Ще вижда наблюдаваното отвън, нашироко и ще го определи като система сред други системи, ще го позиционира сред контекст. Но тук е и границата на наблюдателя - само до нивото на йерархиите от системи в която отново ще попада самия Наблюдател от една страна. А от друга - самия факт, че НАБЛЮДАТЕЛЯ е извън системата, е ограничение за него само по себе си, предвид това, че НАБЛЮДЕНИЕТО като процес е форма на възприемане. Ако се сведе до което и да е в аналогия - например - гледаме чаша. Виждаме я, въртим, изучаваме, формите цветовете контекста, ролята, значението на чашата - но само в цялост, само като това, което в този момент възприемаме. Ако се добави повече - ще знаем повече. Но не и отвъд определена граница.

 

 

Втория вариант - ако НАБЛЮДАТЕЛЯ Е ОТВЪТРЕ в системата - не е способен да възприема системата в цялост. Но може да я изучи отвътре, може да проникне в детайлите и дълбочината на елементите в системата. Дълбочината като посока, може да наведе наблюдателя на известни обобщения, ако в достатъчна степен изведе принципи, и взаимовръзки.  Подобността в света е качество на Вселената, като пречката е само недостатъчното познаване и изучаване на подобията и моделите за сравнение. Но така или иначе докато е вътре в системата НАБЛЮДАТЕЛЯ има точно толкова шанс, колкото и оня, дето е ОТВЪН на същата система, само дето има различни аспекти спрямо възможности, но и едновременно ограничения.

 

Има решение - възможността да се възприеме системата отвътре и отвън, дава най-добрата възможност за изучаване и извеждане с най-голяма степен на адекватност  в извеждане на аналогии и принципи. Това е възможно да се реализира на практика чрез определени... да ги наречем прийоми, комбинирани от дадености в самия НАБЛЮДАТЕЛ. На първо място - състоянието на НАБЛЮДАТЕЛ е конкретика на едно друго - по-общо състояние на съзнанието. Това няма нищо общо с философията, както и общите логически построения и принципите им. Става въпрос за практика и реалности.

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Има и такива...

 

 

Знам аз......всеки гледа да одупи некой и да му зо завре без пари....Те тва са религиите.....

Не. Не разбираш. Без водач става много бавно. Капаните са много повече, отколкото можем да си представим...

Много е завързано, за да се опитвам да го описвам тук. Иде реч за съвсем конкретни неща и пречки. Не за общи прикази от типа - "понеже искам да съм необусловен и независим, няма да се уча от никого и да следвам никого, освен моята интуиция и разум". Това звучи много хубаво, но на практика ни вкарва в задънена улица. Рано или късно.

Да предположим че не разбирам. Приемам го. Ти го разбираш, но и си писал че не си навътре в будизма и знаеш само общи положения - не ме карай да търся тия твои думи по форума.

Така - въпреки всичко, предполагаме че ти разбираш, а аз съм заблуден.

 

Разбира се, фразата в кавички, която представяш като "общи приказки" е просто тенденциозна и така изведена е смешна като сам я правиш да е такава. по този не толкова хитър начин предварително сваляш нивото на друг вариант на съждение и така го обезсмисляш. Като трик върви, но не и по същество, в дълбочина на въпроса.

 

Последните ти думи - как звучи, но на практика вкарвало в задънена улица... Точно толкова колкото и варианта с "учителя" и ученията.

 

А може и да можем да си представим капаните... Може и да ги познаваме, може и да сме пропадали.

 

А може и само да ги е страх тия, дето искат да си ги спестят, с идеята да изхитрят себе си, пътя си, живота си и вселената? А няма как... просто няма как. нищо не може и няма как да се спести - нито учители, нито учения, нито практики. Залитането и пропадането, капаните са стъпки както и успехите и всички те са относителни. Понякога грешката е повече стъпка по пътя, отколкото няколко успеха или "правилности". Всичко е толкова относително, че е само за познавачи, а не за мислители и концептуалисти. Когато става въпрос за практика, концепциите просто нямат място. Практиката винаги е приоритет пред идеи и концепции.

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Без учител - dark side, с учител-пак.....куркапан му викат....

Без учител - dark side, с учител-пак.....куркапан му викат....

Ми... може би. Не ме интересува особено просто защото е вече предварително приета цена за плащане - и огромните проблеми и капаните и пропаданията... Нищо няма да ми спести живота - нима е толкова зле. Дали заобикалям... дали е по-пряката линия ако имам "учител". Кой може да каже? - ученията или учителите... ? Или някой друг вървящ по неговия път. На никой няма да бъде спестено нищо и никога не се знае кое кога е капан или подхлъзване.

 

Навремето майка ми винаги повтаряше - не ходи по нощите на гребната база, по тъмните улици или по тепетата, че било опасно. Имало много лоши хора и много лоши неща могат да ми се случат. Само с хора (демек водачи) само с възрастни, че с тях било по-безопасно. Е... не я послушах и отидох, точно на тия места и по всякакви нощи и часове на денонощието. И... все още съм жив, но и опознал света откъм "тъмнната страна". която също е една от страната на монетата, наречена ЖИВОТ. Ако много се пази някой, ако много предиря и иска да си спести грешките и големите проблеми, дето "не мога да си ги представя" то може би той самия се страхува от нещо от себе си...

Може и да не е толкова страшно ако пропаднеш. А и дори и да е - какво толкова - ако това спре някого, то значи дори не е трябвало да тръгва.

Като тръгваш по пътя към себе си, приемаш всичко да се случи - това е като да се качиш на кола на пътя - никой не е застрахован от нищо и всичко лошо и всички беди и загуби могат да се случат и на самия него. Който иска да няма риск и да мине при всички положения - въобще да не се ражда. Докато е налице ЖИВОТ, докато е налице ЖИВЕЕЩ - всичко е възможно и за двамата. И нищо няма да се спести.

 

Има неща в битието, които не стават да се контролират. Има и неща, които излизат далеч извън периметъра на виждане на който и да е НАБЛЮДАТЕЛ. Винаги ще е налице това и винаги ще е налице опасността от непознатото, с идеята че е страшно, опасно и по-добре да имаш патерици и подкрепа, за да преминеш все пак. Така - все пак да се разчита на нещо отвън, при положение че се върви един ВЪТРЕШЕН ПЪТ - към себе си - нима това е изход някакъв? И за кого е изход... за кого е решение? И на какво е решение всъщност? Ами ако е за неговия страх?

 

Има и още нещо - нали всеки знае шегата за пожара и пожарникаря - "поддържайте огъня, докато дойде пожарната".

А какво би станало ако въобще няма пожар. За какво ще са нужни пожарникари в контекс в който е нужно нещо да изгори.

 

А какво би станало ако съществуваше път към себе си БЕЗ УЧИТЕЛ? Какво би станало с ролята на УЧИТЕЛЯ. Дали щеше да има кого да учи ако нямаше УЧЕНИЦИ?

Една колективна система чрез подходящите за нея способи и умни глави е запазила себе си, като е поднесла социална версия на път към себе си, но напасната за социалните нужди и потребности. Запазила живота си, запазила историята си. Дори в крак с времето е разширила диапазона си да го направи учение, наука, философия. но остава социалния елемент, Остава подкрепата, остават толкова ясни социални знаци и постановки. ПРи положение, че думи, които бяха цитирани тук, съвсем ясно посочват начина, стойността и смисъла на личното откритие, на състоянията на съзнание, на пътя към себе си, чрез себе си. Но не - всичко било по правилата, всичко станало имало своята история - Буда бил поредния (може би е твърде удобно 0 стана ясно че и "други чакат поредния "специален" пратеник). Само и само да запазят и укрепят своята система на която разчитат милиони хора. Да - внесен е елемента на отношение към другите, после е насадено и СЪСТРАДАНИЕТО, намерени са всичко елементи и са идеално напаснати - ами да, много хора са отдали живота си на това. И сякаш Будизма е фабрика за просветлени. но не е... Не е. Било важно да се прави нещо за света, да се отдава на малките, на нищожните - които са такива именно защото се изживяват на това. Трябвало да се отдава човек на света - дори това била мярка за това, че си изживял егоизма си. И егото е предначертано, колкото е и всичко останало в една концепция. Поредната - с претенция за най-великата истина, защото била "добра" била истинна, защото имало няколко "истинни", които постигнали разни "състояния". Хем говорили, хем били за пример, хем изнасяли лекции и водили школи - хем и писали сами на "другите" - не слушайте никого, не четете и не признавайте авторитети. Всичко правете сами... Сами - Ама не - не било казано това, това било се разбирало по определен начин... Добре че е налице учител, за да ме упъти кой какво бил казал и какво означавало - като че аз съм сакат. Патерица се дава само на САКАТИ и то за заместител. Проблема е че с патерица, може да имаш само счупен крак и да се оправиш и да я хвърлиш. Но можеш и да нямаш крак въобще. И да остане патерицата накрая ЕДИНСТВЕНИЯ ТИ КРАК.

 

БУДИЗМА - толкова, колкото при други системи за вътрешно развитие.- единици... малцина и то не защото са будисти, не защото са даоисти или йогини... Системата няма значение - важен е СУБЕКТА. системата някаква си само създава условен контекст СУБЕКТА, ИНДИВИДА, да изрази и извади на бял свят своите вече случили се отвътре качества.

И това е толкова ясно дори сред контекста на БИ - нали СКЕП?

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Това са гребната база е хубава история. Мисля, обаче, че все още не се разбираме добре.

Може би, мислиш, че някъде има някакъв учител, който с нетърпение очаква да се явиш? Демек, може би, предполагаш, че просто си казваш нещо като "Ми, ОК. Дай да си потърся учител и да видим какво ще стане?"

Тъй де, ти пишеш обратното, но... Разбираш ли, самата идея, че не търсиш учител, защото ... бла-бла е... ОК.

Но защо мислиш, че и да потърсиш, ще намериш автентичен учител? Защо мислиш, че това става така просто като да щракнеш с палци?

Редактирано 13 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Това са гребната база е хубава история. Мисля, обаче, че все още не се разбираме добре.

Може би, мислиш, че някъде има някакъв учител, който с нетърпение очаква да се явиш? Демек, може би, предполагаш, че просто си казваш нещо като "Ми, ОК. Дай да си потърся учител и да видим какво ще стане?"

Тъй де, ти пишеш обратното, но... Разбираш ли, самата идея, че не търсиш учител, защото ... бла-бла е... ОК.

Но защо мислиш, че и да потърсиш, ще намериш автентичен учител? Защо мислиш, че това става така просто като да щракнеш с палци?

Напротив - не виждам защо да се разбираме, означава на всяка цена да се съгласяваме.

Аз виждам различие - не виждам какво има за неразбиране. Та нещата са толкова ясни.

Не казвам че нещо е повече или по-малко правилно. Само казвам че ПРАВИЛНО въобще няма.

Никъде не казвам АЗ СЪМ ПРАВ, защото ти не си прав. Или обратното, Ако това е начина ти да възприемеш написаното, то поне да ти кажа, че е неадекватно.

 

Самата идея че не търся учител... е че не търся учител. Не защото не искам а защото не ми трябва. Не е бла-бла - ясно е и е с малко думи

Нито мисля, нито ще търся учители, дори били те и автентични! Не ми трябват, кое в това е толкова неприемливо за теб, за да се налага да го обръщаш във всякакви форми една от друга по-нелепи. Именно тук е проблема  с разликата. Не ми трябва учител. Вървя по път, който нито е учение, нито е с учители. Ето това - ПЪТ БЕЗ УЧИТЕЛ. Извеждам го през себе си, със себе си, той е към СЕБЕ СИ. Става само за мен, няма социално измерение, нито ползи. Опознавам себе си, опознавам хората, опознавам света - намерих начин да става без да ми трябва учител или учение. Нито ще ги търся, нито ми трябват - просто намерих друга форма на път - ИНДИВИД-на, на други принципи, на други основни положения. Има си своите проблеми, има си и своите силни страни... Път - като път. ПЪТ съответен на вървящия го.

 

Какво скандално има в това? Може би защото Буда бил казал че било невъзможно ли... Или че автентичните учители казали че това било изключително рядко, стигало само донякъде и било ограничено... А може и те това да знаят, може това да трябва да ти кажат. Всичко може... А защо това, което знаеш и познаваш да е задължителната отправна точка за определяне?

 

Описвам себе си, използвайки твоя избор, път и разбиране. В това няма нищо лично. Не отричам нищо - не пиша с идеята да критикувам. Извеждам примерни и условни съждения. Извеждам ги като форма на контрапункт на друга идея, която условно и относително използвам. Ти ми я представяш - но няма смисъл да се привиждаш в нея, през нея.

 

Мога ли да предположа че си ЧОВЕК, който е приел Будизма за свой път към себе си?

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Какво значи "без учител", "сам"? Малко или много, си повлиян от нещо прочетено, чуто, видяно....Или си мислиш, че като няма някой даскал с цайси и показалка, си открил всичко в живота и пътищата по които вървиш?

 Може би защото Буда бил казал че било невъзможно ли...

Мхм. За съжаление е казал това на много места. В Гандавюха-сутра напр. казва приблизително следното: Гледайте на себе си като на болни, на учението - като на лекарство, на практиката - като на лечение, на учителя - като на лекар. Демек, ако човек иска може да пробва да се лекува и сам. Има шанс и да се излекува, може би, но е минимален.

Значи, ще ми се да разбереш следното. Първо, откриването на автентичен учител е трудна работа. Второ, следването на неговите инструкции е нещо още по-трудно. Не знам откъде идва това самочувствие, че това е нещо лесно и е като да те води някой за носа. Напротив. Точно обратното е. Чел си Карлос и би трябвало да разбираш за какво говоря, без да е нужно да обяснявам.

––––––––––––––––––

Ако позволиш, ще мина мярката и ще кажа още нещо...

Какво значи "без учител", "сам"? Малко или много, си повлиян от нещо прочетено, чуто, видяно....Или си мислиш, че като няма някой даскал с цайси и показалка, си открил всичко в живота и пътищата по които вървиш?

С теб се разбираме от две думи. Това е щото си стъпил на земята, а не фърчиш из небесата.

Редактирано 13 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Това е щото си стъпил на земята, а не фърчиш из небесата.

 

Звездите ми го говорят...

Какво значи "без учител", "сам"? Малко или много, си повлиян от нещо прочетено, чуто, видяно....Или си мислиш, че като няма някой даскал с цайси и показалка, си открил всичко в живота и пътищата по които вървиш?

На други места е написано. Трябва по този начин да пиша едно и също. Тук контекста на разговора не го пояснявам защото е част от диалог между СКЕПСИС и МЕН,

И все пак - ето отново, с други думи, нов опит - заради коректност и уважение към питащия:

 

Всички идеи, представени дуално, е за цел да се опростят - спрямо разбирането на СУБЕКТА, който тия идеи изразяват. Дуалното, поднесено като крайност, в този случай - НЕ МОЖЕ ДА Е САМ, защото ти си израснал, ти си повлиян, ти се изживяваш защото това е невъзможно.

Всъщност погледнато от твоя ъгъл е съвсем невъзможно. Но това е само идеята ти за света. Това е начина по който описваш света си. Но това не е целия свят. Може и да съществува начин, може да съществува и точно този начин. Не е нужно да е идеален - може би и да е ПОВЛИЯН и едновременно да е сам. Това са притиворечивости но само в контекста на предпоставеното от самия теб. За теб това са несъвместими положения.

 

За мен те са едно и също, но в два етапа, като поредност - винаги първо е налице повлияване, обусловеност. След това е налице възможност да ги развържеш от себе си тия обусловености. Не е крайно, не е идеално. Въпроса тук не е в крайностите, защото те са идеални и са само за целите на доказванията и концептуалистиките. ПОЗНАНИЕТО не борави с концептуалности - а познанието за себе си, не работи с крайности - те не са реални, а са само за ориентир, и то теоретично. Когато на човек му липсва опита, липсват му множеството от варианти и нюанси, той има само дуални положения, но така ги представя, че едната от тях е като доказателство че другата е правилна. В целия форум, във всяка тема, може да се обобщят простите изводи - налице са дуални положения. За целите на всеки доказващ се чрез точно определена идея, той я доказва и се доказва, но винаги в контекста на противоположната идея, поднесена като контрапункт, като невъзможна, като неправилна или неприемлива.

––––––––––––––––––

Ако позволиш, ще мина мярката и ще кажа още нещо...

не ти е нужно никакво позволяване - за мен няма мерки , нито тук, нито в живота. Карай направо и докрай.

 

но думите ти дотук не са нищо сериозно. Нито един довод не е сериозен. Думи на Буда се казаха и в едната и другата посока. Ти едни пишеш сега и ги слагаш пред себе си като щит. Друго и друго ползваш... Това не е сериозно - а идеята ми е да опиташ сериозно - не концепции и общи положения от представните ти форми и убежденията си. Представи съдържание и дълбочина. Изведи го от пътя си... (примерно)

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ми аз какво казвам......Че така или иначе някой те води....И как се развиваш сам, без странично влияние, след като не си в някоя пещера на върха на света, без телевизия, вестници, интернет......За да стане възможно това, което казваш, трябва да си отшелник.

Ми аз какво казвам......Че така или иначе някой те води....И как се развиваш сам, без странично влияние, след като не си в някоя пещера на върха на света, без телевизия, вестници, интернет......За да стане възможно това, което казваш, трябва да си отшелник.

както вече казах - ти си прав. Гледната ти точка е такава, че това, което пишеш е съвсем правилно.

Идеята е - възможно ли е да погледнеш и на нещо различно от твоята гледна точка - по друг начин. Дали си в състояние или не? Ако прочетеш още веднъж онова, което написах.,. но с различен поглед, с някаква друга нагласа. написах и други думи - не ги ли прочете... Аз ли не успявам нещо или ще продължава да е изгодно на всички да съм магаре а не жираф. Удобството на тази позиция е очевидно, не че толкова напирам - просто пробвам как, защо и какво е ролята на различното, на парадоксалното спрямо вече приета картина на света. Опита да се защитава, да се формират защити от представностите и напасването и конструирането на концепцията за да е угодна на защитата... и др.

 

Никъде не написах че съм извънземен. Не падам от марс, нито съм учител от бялата йерархия от 1216-то измерение. А ангелските светове са ми в краката и само да щракна с пръсти и ставам БУДА. Толкова ли е трудно да се възприеме нещо различно от всеизвестното? Толкова ли е голям риска за всеки един човек? или е друга причината?

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

не ти е нужно никакво позволяване - за мен няма мерки , нито тук, нито в живота. Карай направо и докрай.

Попитах за разрешение. Няма да ти хареса онова, което ще кажа. Но си достатъчно силен, умен и осъзнат, за да не изпиташ негативни емоции към мен.

Най-просто казано, ти имаш същата пречка, която и нашата Аумка-Локумка. Инак, разликата в интелект, ерудиция, способност да се изразявате и общуване е от небето до земята. Това е пречка, която те поставя в категорията на "търсещите", а не в тази на "намиращите".

 

ПП Опитвам да се изразявам максимално сбито и точно. Дали успявам - не знам.

Редактирано 13 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

както вече казах - ти си прав. Гледната ти точка е такава, че това, което пишеш е съвсем правилно.

Идеята е - възможно ли е да погледнеш и на нещо различно от твоята гледна точка - по друг начин. Дали си в състояние или не? Ако прочетеш още веднъж онова, което написах.,. но с различен поглед, с някаква друга нагласа. написах и други думи - не ги ли прочете... Аз ли не успявам нещо или ще продължава да е изгодно на всички да съм магаре а не жираф. Удобството на тази позиция е очевидно, не че толкова напирам - просто пробвам как, защо и какво е ролята на различното, на парадоксалното спрямо вече приета картина на света. Опита да се защитава, да се формират защити от представностите и напасването и конструирането на концепцията за да е угодна на защитата... и др.

 

Е, Рамус, не забравяй, че сблъсъка с различното и непознатото винаги предизвиква въпроси и съответни реакции, а това е и много хубаво.

Ти толкова добре обясняваше до преди малко през дясното си полукълбо, с такава наслада четях постовете ти, но след въпросите на Мама не горюй, пак се върна в лявото полукълбо на мозъка...Стрелец, огнен темперамент.

 

А на мен ми се стори, че казваш, че няма нужда от Учител собстенной персоной, някой който специално да те държи за ръчичката и да ти казва - "това да, моето момче, онова не"...А, че всичко може да ти бъде учител, стига да имаш осъзнаването за това.

Попитах за разрешение. Няма да ти хареса онова, което ще кажа. Но си достатъчно силен, умен и осъзнат, за да не изпиташ негативни емоции към мен.

Най-просто казано, ти имаш същата пречка, която и нашата Аумка-Локумка. Инак, разликата в интелект, ерудиция, способност да се изразявате и общуване е от небето до земята. Това е пречка, която те поставя в категорията на "търсещите", а не в тази на "намиращите".

 

ПП Опитвам да се изразявам максимално сбито и точно. Дали успявам - не знам.

  Надявам се че успяваш. Пет пари не давам дали ще ми хареса, но това, което пишеш като "просто казано" - че съм в категорията на търсещите... Това СКЕП е точно така Аз съм търсещ човек, не съм "намерил". Намиращите - та това е толкова точно и толкова смисъл има в него... Толкова много, СКЕП - Ти разбираш ли какво ми написа с него? Та каква пречка е това?

Защото аз виждам в НАМИРАЩИТЕ много дълбочина... Та думите ми дотук са били съвсем адекватни спрямо това, което сега написа.

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

както вече казах - ти си прав. Гледната ти точка е такава, че това, което пишеш е съвсем правилно.

Идеята е - възможно ли е да погледнеш и на нещо различно от твоята гледна точка - по друг начин. Дали си в състояние или не? Ако прочетеш още веднъж онова, което написах.,. но с различен поглед, с някаква друга нагласа. написах и други думи - не ги ли прочете... Аз ли не успявам нещо или ще продължава да е изгодно на всички да съм магаре а не жираф. Удобството на тази позиция е очевидно, не че толкова напирам - просто пробвам как, защо и какво е ролята на различното, на парадоксалното спрямо вече приета картина на света. Опита да се защитава, да се формират защити от представностите и напасването и конструирането на концепцията за да е угодна на защитата... и др.

 

Никъде не написах че съм извънземен. Не падам от марс, нито съм учител от бялата йерархия от 1216-то измерение. А ангелските светове са ми в краката и само да щракна с пръсти и ставам БУДА. Толкова ли е трудно да се възприеме нещо различно от всеизвестното? Толкова ли е голям риска за всеки един човек? или е друга причината?

 

Опитвам се да го погледна от друга гледна точка, но явно не успявам...Може и да не чета внимателно или съм задръстен от моите си предразсъдъци......Най ми е лесно, да ти кажа-да, прав си, ама няма да е честно, най-вече за мен...

Е, Рамус, не забравяй, че сблъсъка с различното и непознатото винаги предизвиква въпроси и съответни реакции, а това е и много хубаво.

Ти толкова добре обясняваше до преди малко през дясното си полукълбо, с такава наслада четях постовете ти, но след въпросите на Мама не горюй, пак се върна в лявото полукълбо на мозъка...Стрелец, огнен темперамент.

 

А на мен ми се стори, че казваш, че няма нужда от Учител собстенной персоной, някой който специално да те държи за ръчичката и да ти казва - "това да, моето момче, онова не"...А, че всичко може да ти бъде учител, стига да имаш осъзнаването за това.

кой каквото прочел, все му се струва че "казвам" всякакви неща - едно е написано, четящи много и реакции - също. А уж едно и също е написаното. Това е пример за интерпретация ... но както и да е.

С това, което пишеш, не мислиш ли че  е твоят начин да разпознаваш нещо - като през едно или друго полукълбо... като през една или друга зодия - да пасне, да се нагоди към предварителното убеждение за да се докаже то - отново и отново.

Е, Рамус, не забравяй, че сблъсъка с различното и непознатото винаги предизвиква въпроси и съответни реакции, а това е и много хубаво.

Ти толкова добре обясняваше до преди малко през дясното си полукълбо, с такава наслада четях постовете ти, но след въпросите на Мама не горюй, пак се върна в лявото полукълбо на мозъка...Стрелец, огнен темперамент.

 

А на мен ми се стори, че казваш, че няма нужда от Учител собстенной персоной, някой който специално да те държи за ръчичката и да ти казва - "това да, моето момче, онова не"...А, че всичко може да ти бъде учител, стига да имаш осъзнаването за това.

 

Споко Mohini, изпусни въздуха

Опитвам се да го погледна от друга гледна точка, но явно не успявам...Може и да не чета внимателно или съм задръстен от моите си предразсъдъци......Най ми е лесно, да ти кажа-да, прав си, ама няма да е честно, най-вече за мен...

Не ме интересува дали съм прав. Не е идеята да се докажа като такъв. Не говоря истината, дори не е моята истина. Истината не ме интересува, както и учителите и ученията. Нямам мое учение, не съм и учител. Не съм никакъв... просто човек.

Въпроса е човека и това, което се случва в главата му. Това за мен е интересното...

Редактирано 13 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)