Обаче, все пак, за да се получи друга игра, трябва и подходящ опонент. От друга страна, те разбира се, внимават да се настъпват прекалено. И така постигат някакъв компромис, приемане и разбиране, доколкото им е по силите. Но когато опонента е хем неподготвен, хем агресивен, го "смачкват". Мисля, че е нормално. Страно би било, ако е друго, според мен.

 

Обикновено агресивността е обратнопропорционална на подготвеността....

Обикновено агресивността е обратнопропорционална на подготвеността....

Не. Зависи. Интелекта е инструмент. Можеш да го използваш всякак.

Виж горния пост. Но тя е права за себе си. Аргументите и са точни. Защо го прави е друг въпрос.

Редактирано 12 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Не. Зависи. Интелекта е инструмент. Можеш да го използваш всякак.

 

Когато свършат аргументите в един спор, се преминава в личностни нападки, а като се изчерпят и те преминава във физическа разправа

та в задачата се пита....в какво вярва глен?

Може ли един въпрос?

Ако успееш да разубедиш Глен да вярва в това, което вярва дори то да е съвсем наивно и недоказуемо. Или дори да не го разубедиш, а просто да посееш семето на съмнението в душата му. Какво тогава му предлагаш в замяна?

Нищо, според мен. Просто му разказваш играта, както се вика...

Редактирано 12 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

хахаа съвършенна наша уитнес,

 

първо според християнските светила в разбирането на библията..стария завет е пророчеството,а новия завет е изпълнение на това пророчество.

 

А-а-а, не. Това с пророчествата и изпълненията на пророчествата си е чисто еврейска рецепта, която, де факто, е и главния виновник за появата на Християнство и Ислам. От колко време го чакате вашия пророк, колко пъти погрешно сте го разпознавали, а след това сте си носили последствията? 

 

На вниманието на уважаемата публика следната книжка “Mohammad: The Messenger of God” от Aminuddin Mohamad.

 

"The Case of the Jews" и "The reputation of the Awaited Prophet in Yaçrib"

(Aminuddin Mohamad,  стр 134-135).

 

 

 

"The Jews of Yaçarib were awaiting the Prophet that would come to help them. The ruin of Auss and Khazirij, owing to a long time of wars, made them proud that soon they would conquer Yaçrib and the rest of Arabia and would destroy the idolaters just as they had destroyed the "Ád" and the "Iram". They told the Auss and Khazirij that the Prophet would come to conquer them."(…) "the Jews awaited the last Prophet, about whom the Torah had already spoken and even heralded his qualities and signs, but they were expecting that this last Prophet would come from among them (that is, a Jew), because up to that time, all the Prophets had been Jews. And since they had already lost prestige, they awaited the appearance of the last Prophet to join them and to fight against the idolatrous Auss and Khazirij, their rivals. However, when the last Prophet, long-awaited by them arrived, they rejected him for several reasons: first, because he descended from Ishmael and not Isaac. Another reason – according to the holy book of the Jews called the "Talmud"- because Mohammed confirmed Jesus' prophecy, and because the Jews considered Jesus an "impostor" and an illegitimate son, and anyone confirming an impostor was himself an impostor, they used the dirtiest and most insulting words on referring to Jesus and his mother in their sacred book, called the "Talmud", even though Jesus was also a Jew" (Aminuddin Mohamad, op cit., pp. 135-136).

 

Този текст от Aminuddin Mohamad е от извънредно голямо значение за разбирането на “случая Мохаммад” и нетърпимостта между евреи и мюсюлмани.

Това, което ни казва този текст е, че евреите са били в очакване на своя последен пророк или месия.

Евреите са очаквали своят месия в течение на векове, очакват го дори и до ден днешен.

 

Много пъти евреите са идентифицирали погрешно този месия. Пример за това е случаят с Bar Kochba, през втори век, когато тази тяхна грешка доведе до окончателното разрушаване на стария Йерусалим от император Адриан. Същата грешка бива допусната и през 1648, когато решиха, че Sabbatai Sevi е дългоочаквания месия (Cfr. Gershom Scholem, Sabbatai Sevi, the Mystical Messiah, Princeton University Press, 1975).

 

Текстът на Аминуддин обяснява как в Yaçrib, през 7-ми век, е живяла група евреи – може би еврейска секта, която на база на писаното в Талмуд и Тората, очаквала месията скоро и че в самото начало, равините на Исраел го идентифицирали като Мохаммад. Възможно ли е тези евреи да са били онези, които подведени от равините, са интродуцирали Мохаммад като последния пророк, месията на Исраел, въпреки че той е бил от арабски произход, а съвсем не евреин?

 

Че евреите, живеещи в Арабия по онова време, са очаквали появата на месия, се подтвърждава и от Бърнард Луис/Bernard Lewis: 

 

"For some Jews of that time, the Prophet's arrival in Arabia and the emergence of a new world power capable of breaking the hegemony of both Rome and Persia and of taking Jerusalem, the Holy Land, from under the heavy Byzantine domination, seemed to foretell the imminent realization of the Jewish prophecies and the arrival of the messianic era. Fragments of Jewish texts of the time, of an apocalyptic or any other nature, indicate the passion and the expectation raised by the first Arab victories. A piyyut (liturgical poem) written probably after the first Arab victories in Palestine, but before the capture of both Jerusalem and Caesarea, the provincial capital of Rome, serves as an example:

 

"Edomite and Ishmaelite will fight in the valley of Acre

"Until the horses submerge in blood and panic

"Gaza and her daughters will be stoned

"And Ascalon and Ashdod will be paralyzed by terror"

 

(Bernard Lewis, Judeus no Islã, Xenon ed., 1990, p. 90. Original edition, The Jews of Islam, Princeton University Press, 1916).

 

Аминуддин Мохаммад пък ни казва това:

 

Че евреите в Медина са посрещнали Мохаммад  и са създали алианс с него, за да се възползват от неговото влияние и власт, но Божият план проработил не по очаквания от тях начин…

 

Един от най-мъдрите мъже и еврейски свещеник по име Абдала Бин Салам/Abdallah Bin Salam прегърнал Ислам заедно с цялото си семейство, защото е знаел за идването на месията, бил е запознат със свещените текстове, където пристигането на Мохаммад и знаците били записани. След пристигането му, свещеникът го припознал като пророка, обещан от Бог, и тези обещания, които били направени към Мойсей в стария завет и към Исус в новия завет.

 

Евреите, които били изпълнени с уважение и респект към Абдала Бин Салам, все още не знаели, че той е станал последовател на Ислам. Била организирана специална среща, на която Мохаммад посрещнал евреите. Абдала обаче се скрил пъвроначално. Пророкът посрещнал евреите и ги попитал: “Каква позиция има Абдала измежду вас?” Евреите отговорили: “Той е благороден човек, от благородно потекло, той е свещеник и мъдрец.” Тогава Абдала се появил иззад завесата, зад която се криел, казал им, че е приел Ислам и ги приканил и те да се присъединят. Това, разбира се, в никакъв случай не се харесало на евреите и в скоро време започнали да развиват скрит план срещу Мохаммад, обезпокоени от неговите вербални диспути и проповеди точно така, както техните предшественици били обезпокоени от проповедите на Исус 6 века преди това, след поредното грешно припознаване на обещания месая? Нищо повече от повторение на историята. Затова Бог, за да предупреди евреите и да информира мюсюлманите, разкрил това във втората глава в Курана, стихове 42-46, където Бог напомня на евреите за услугите, които им са били направени и да сдържат обещанието, което са били дали на Бог чрез Мойсей и че той със сигурност би спазил даденото обещание. След това Бог им заповядва да вярват в Курана, който се появява в съответствие и като подтвърждение на собствените им свещени книги, признавайки по този начин истината, а не да я отричат.

 

Бог обаче знаел какво мътят евреите и затова информирал Мохаммад и мюсюлманите за техните планове. Евреите били решени да играят двойна игра. Те се признавали привидно за приятели и сподвижници на Мохаммад, но от друга страна те не вярвали, че той е пророкът и затова подържали връзки с неверниците или враговете на Моахаммад. Тяхната цел била да прогонят Мохаммад от Медина, както преди това се случило в Мека. Казали на пророка да остане в Йерусалим и да напусне Медина с твърдението, че Йерусалим е домът на всички пророци и затова е по-подходящо за Мохаммад да остане в Йерусалим, а не в Мека или Медина. Но скоро Бог му заповядал да напусне Йерусалим и да се установи в Мека, което настроило евреите още по-яростно. (Aminuddin Mohamad, стр 181-182.).

 

Този дълъг цитат беше необходим, защото хвърля светлина върху проблематиката между евреи и мюсюлмани, защото, поне първоначално, евреите са тези, които са подкрепяли Мохаммад, по-късно обаче една определена група евреи отказва да прави това – да го признава за пророк на евреите и техен месия.

 

Фактът, че Мохаммад е арабин е бил най-проблематичен за евреите при приемането му за пророк и техен месия. Те са настоявали Мохаммад да стане евреин, да направи Йерусалим своя столица, тъй като това е градът на всички пророци и по този начин ще бъде много по-достойно за Мохаммад да живее там, а не в Медина или Мека.

Те също искали Quibla да бъде Йерусалим, а не другаде:

 

"Евреите дойдоха да видят Пророка с предложение всички те да приемат Ислам, ако той се върне обратно да се моли в Quibla на Йерусалим" (Aminuddin Mohamad, стр.187).

Но когато Мохаммад преместил Quibla от Йерусалим в Мека, много евреи го отрекли и го обявили за фалшив пророк.

 

Без съмнение, друга гореща точка на проблематиката между евреи и мюсюлмани е фактът, че Мохаммад приел Христос като пророк, но не и като инкарнирал Бог.

Когато Мохаммад оповестил, че Иисус е пророк, евреите спряли да го считат за очаквания месия. За тях не било достатъчно, че Мохаммад не признал Иисус за син на Бог, тъй като евреите отказвали да приемат, че Иисус е пророк. Поради тези причини евреите окончателно отхвърлили Мохаммад като очаквания месия на Исраел.

 

Всичко това може да бъде спокойно намерено в книгата на Aminuddin Mohamad.

 

Това отлично обяснява множеството съвпадения между мюсюлманските и еврейски практики, както ще видим и невероятно големия брой на текстове с еврейски произход в Курана, стихове, копирани от Стария завет и от равинските Мидрашими.

 

Във връзка с това отхвърляне на Мохаммад, като месия на Исраел от равините, книгата на Аминуддин приема много расистки, дори войнствено антисемитски тон:

"Криминалната натура на евреите е древна. Те винаги са противоречали на пророците, размазвайки ги всеки път, когато те се опитвали да затвърдят божиите закони против техните капризи.” (Aminuddin Mohamad, от цитираната книга, стр. 136).

И за да подкрепи фундамента на тези расистки изказвания – че евреите имат криминална натура – авторът използва думите на Исус против фарисеите.

Обаче Джизъс е критикувал фарисеите за техните доктрини, но никога не е казвал обидна дума за евреите, като народ, може би защото на теория той е от еврейски произход?

Госпълите му са анти-фарисейски, а не анти-еврейски.

Расистко е обаче да се твърди, че “криминалната натура на евреите е древна”.

Няма човек на този свят, евреин или от друг произход, който да има криминална натура. Сред всички раси, народности и вероизповедания има добри и лоши хора. Текстовете на Аминуддин инциират расистка омраза.

 

В същата книга се казва:

 

 

 

"The idolaters, even though they do not profess the same belief as the Jews, because they were ignorant, they were impressed by the constant mentioning of this awaited Prophet by the Jews, and it was this mentioning that paved the way for the conversion of the Ansar to Islam" (Aminuddin, Mohamad, стр 136. ).

 

Всеки, който е прочел тази книга, издадена и дистрибутирана Centro de Divulgação do Islam para a América Latina, признава, че най-малкото някои арабски племенни групи са приели Ислам под влияние на арабските евреи. Защо западните историци не споменават никъде за тази информация в Ислямските книги?

По-късно, когато Мохаммад установил контакт с арабските племена в Yaçrib, те били готови да го изслушат и да приемат неговите учения. Затова Аминуддин казва това:

 

"The Prophet, in turn, invited them – [the Ansar and the Khazirij] – to Islam, and recited the verses of the Koran to them. When they heard him, they looked at each other and said:

 

"The Prophet who we heard the Jews from Yaçrib talk about seems to be this one! Undoubtedly, what he recited is the truth. So, don't let the Jews join Islam before us; otherwise we will lose the honor of being the first ones". The Jews said to them: "A Prophet will be sent soon; his day approaches; we will follow him and kill you with his help, the same way as Ad and Iram were killed". They said this when there were disputes among them. But when the long-awaited for Prophet arrived, they rejected him for not being a Jew, according to the Koran:

 

"And when there comes to them a Book from Allah, confirming what is with them,- although from of old they had prayed for victory against those without Faith,- when there comes to them that which they (should) have recognized, they refuse to believe in it but the curse of Allah is on those without Faith" " (Koran, Surah 2: 89, Surah Al-Baqarat – The Cow, Aminuddin Mohamad, стр 138.).

 

 

Евреите, първоначално, обещали да следват Мохаммад, понеже вярвали, поне в началото, че той бил обещаният месия.

По-късно, той бил отхвърлен, защото произлизал от Исмаел, не бил израелтянин, въпреки че книгата на Мохаммад – Куран – подтвърждава всичко, което е било описано в Тората, а след това и в Библията.

 

Много честно Аминуддин ни споделя това:

 

"The Ansar joined Islam immediately. This was in the tenth year of the Prophecy. This was the beginning of the Yaçarib Arabs' Islam.

"God had prepared the way for Islam, having them live side by side with the Jews, a learned people, cognizant of the writings, even though the Ansar were polytheists and idolaters" (Aminuddin Mohamad, op. cit., p. 138).

 

 

Тази информация е от изключително значение, тъй като показва недвусмислено, че Мохаммад, като пророк, е мит. Същият мит, какъвто е и Исус.

Връзките между евреите и Мохаммад в онова време са били силни, толкова силни, че много от арабските последователи на Мохаммад се страхували, че той може да ги напусне и да се присъедини към евреите. Поне това е, което Аминуддин Мухаммад ни казва в книгата си, че Абдул Хатин Бин Таийхам казал на Моххамад:

 

"Oh! Prophet of God, between us and the Jews there are pacts that will be denounced. So, after this is done and God grants you success in your mission, you will go back to your people and abandon us?" (Aminuddin Mohamad, стр 144).

 

 

И най-накрая, на 13 септември 622 година, на 21-я ден от Rabyiul-Awwal, хората от Мека обградили къщата на Мохаммад, който успял да избяга в Yaçrib и се превърнал в Madinatul-Nabi, tградът на пророка. (Cfr. Aminuddin Mohamad, стр 158).

 

 

 

"Arabs and Jews – [from Yaçrib] – participated in the ceremony welcoming the Prophet, the true Prophet, the promised Prophet that would save the nations and lead them to victory. This great man has arrived" (Aminuddin Mohamad , op. cit., p. 159.).

Редактирано 12 август 201313 г. от Mohini (преглед на промените)

По повод последните няколко поста и особено на последния, пак ще цитирам думите на Рингу Тулку Ринпоче от една негова статия. Мисля, че е добре всички тук да се замислят малко, преди да изпляскат следващия си пост:

 

Благородните са като пчелите, които се наслаждават на нектара от   инструкции
в градината на разцъфналите цветя на безпристрастните трактати;
докато сектантите с лоши намерения са като гъсениците,
чиято слюнка само ги затваря в собствените им пашкули. 

 

(преводът е на лама Иво)
 

Редактирано 12 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 Мисля, че е добре всички тук да се замислят малко, преди да изпляскат следващия си пост:

 

 

Понеже мисленето не ми се отдава много, аз ще го изпляскам едно мазно и миризливо, та след мен спокойно да се изхождат

Понеже мисленето не ми се отдава много

 

Напротив. Ти си един от тези, които мислят, а не карат по инерция, въпреки циничния език и пикаещото човече. Приятелката ми като разгледа форума много се впечатли от въпросното човече. Вика: "Бе, тоя от Стара Загора е пич, но това това човече е малко прекалено." Е, тя е дама, все пак...

Щото пикае зелено.....и мен ме озадачи малко, ама такова намерих......А и съм го поизрязал, там дето пикае се слага нещо, като например мнение, сайт, лозунг, аватар на някой....А аз просто си чуркам на фералък....Виждал съм и дами го правят, ама се крият зад храстче обикновено

Щото пикае зелено

Мхм. Сигурно е извънземно...

По повод последните няколко поста и особено на последния, пак ще цитирам думите на Рингу Тулку Ринпоче от една негова статия. Мисля, че е добре всички тук да се замислят малко, преди да изпляскат следващия си пост:

 

Благородните са като пчелите, които се наслаждават на нектара от   инструкции

в градината на разцъфналите цветя на безпристрастните трактати;

докато сектантите с лоши намерения са като гъсениците,

чиято слюнка само ги затваря в собствените им пашкули. 

 

(преводът е на лама Иво)

 

Сега - хубави са думите на поредния лама, но социалните послания никога не са задълбочени. Просто няма как да бъдат, защото в тях се целят обобщения и като послания са центрирани към средностатистическото разбиране и мироглед...но това е друга тема.

 

Имам предвид само че, какво значи "сектантите с лоши намерения"?:

всеки човек когато прави нещо има за идея че го прави с "правилните, праведните и истинските намерения". Той го прави с идеята че това е "добро" и това е така, защото той има нужда точно от това.

Той се води от мотив в себе си и тоя мотив има за него една негова версия на правилно. Тази негова проекция е израз на неговото разбиране за света, неговия мироглед. Винаги зад който и да е мотив, стои определена вътрешна проекция за нещо в света, заради ролята на едно или друго... Все пак вътрешните проекции са несъзнателни и неосъзнати и те се губят от картината на евентуалния "мислещ" и "обясняващ". Така се губят и от обяснителната му картина на света и себе си. Обяснителна картина в която липсва този толкова важен, но невидим елемент, издава ясно, че човека още не осъзнава двойната проекция и че в "огледалата" не стои образа на света, а е той самия - вселената просто го отразява кой е той - Оглеждащия се.

 

Проблемите възникват обикновено около неадекватна интерпретация. А дали някой има идея каква по-адекватна интерпретация е възможна, от варианта за познаване на това, което се случва отвътре. След като ОТВЪТРЕ се кове, отвътре се задава, отвътре се изиграва, отвътре се натъкмява, конструира...

 

Ако попитаме примерно БАДР или ВАЛКИРИЯ, мен или Скепсис или Уитнес или Мохини, или който и да е друг - защо правим , пишем или изразяваме едно или друго - всеки от нас има свое обяснение като отговор. В него задължително присъства израза, действието - като следствие на някакво намерение. Всяко от тия намерения има своя основа и в нея се намира идеята на човека за себе си.

Тази идея - за себе си и света около него - е основата на която се гради целия свят (пак на човека). С тази идея разни хора се събират уеднаквяват идеите си в стремежа си да живеят заедно. Но зад всичко стои потребност - от спокойствие, от сигурност, от проекцията за бъдещето и съществуването (бъденето) в него. Но зад идеите на всеки човек, който не разбира и не е на ниво да осмисли двойното отражение стоят първосигнални импулси, които той ги пропуска, не ги възприема, идентифицира и празното място се запълва с конструирани образи - защото наличното ниво на съзнание не може да позволи да има "празно място". Така се затваря илюзията - няма я адекватността на първа линия, "хваща " се чак след второто отражение, интерпретира се погрешно и неадекватно, но задължително се конструира за да има вид, за да има тежест, логика, за да има истиноподобност. Интелигентите - конструират да е интелигентно. Чувствените натури - го попълват със записи на изживявания и емоционални движения... Но ПРАЗНО НЕ МОЖЕ ДА ИМА, затова се грижи специална мозъчна система, която е само инструмента. Нещо зад нея, нещо което е основния автор на всичко - това е основното ядро. Ето това наивно всеки се опитва да запълни с понятието ЕГО и неговата собствена конструирана версия за "истина" в която то се проектира образно.

Редактирано 12 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ако някой успее да даде друго аргументирано с източници мнение за проблематиката между евреи и последователите на Ислам, само ще се радвам. Но поредните еФтини опити за заяждане в никакъв случай не говорят за знание и обективен поглед върху проблема.

 

Дебело подчертах, че въпросната книга има антисемидски уклон и порицах това. Но в никакъв случай не подценявам информацията, която се съдържа в нея. Всички знаем, че проблемът не е от вчера и е хубаво да се подхожда безпристрастно и възможно най-обективно. Няма дим без огън, а книгата дава прекрасно обяснение защо голяма част от мюсюлманите са толкова "сърдити" на евреите. Християните също.

 

А коренът на проблема е в самите еврейски вярвания. Евреите чакат своят пророк и много хора са се опитвали да спекулират с тази вяра.

В резултат на тази спекулация се раждат и Новия Завет и Курана.

 

Още една книга, която заслужава внимание: Bernard Raquin " Is Muhammad a man or a myth?"

 

http://www.bernard-raquin.fr/spiritualite/Jew-Muhammad.html

Редактирано 12 август 201313 г. от Mohini (преглед на промените)

Имам предвид само че, какво значи "сектантите с лоши намерения"?

Погрешна, егоистична мотивация, която е насочена към защита на собствената територия.

При това положение хората, с които говорим се разделят на три групи - съюзници (стратегически или тактически, временни или "постоянни"), врагове, с които воюваме с надеждата или да ги привлечем на наша страна, или да ги унищожим, и неутрални, които според случая минават в едната или другата група.

Номерът е да минем отвъд тези детинщини.

Редактирано 12 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Погрешна, егоистична мотивация, която е насочена към защита на собствената територия. При това положение хората, с които говорим се разделят на три групи - съюзници (стратегически или тактически, временни или "постоянни"), врагове, с които воюваме с надеждата или да ги привлечем на наша страна, или да ги унищожим, и неутрални, които според случая минават в едната или другата група. Номерът е да минем отвъд тези детинщини.

Няма номер.

Не може да се мине отвъд.

Не може дете да мине отвъд детинщините си.

Детските болести са симптом на детска възраст.

А възрастите не могат да се прескачат.

 

Ако някой вече е "друга възраст", най-малкото е почнал да израства въпросната "детска възраст", колкото и условна да е тя,  то той вече ще е друг отвътре и съответно други ще са неговите потребности - спрямо неговата възраст. Според мен ти имаш някаква идеална представа, която обаче е каруцата пред коня.

Първо всяко нещо става отвътре. От това, което (пак условно обобщавам) при теб винаги има някакъв модел при което външните условия са онова, което определят вътрешните процеси. Но промените не стават ОТВЪН->НАВЪТРЕ. Просто не се получава така - множеството експерименти през годините с толкова много хора дадоха това обобщение. Идеалната форма при която като се намери подходящата почва и сокове и чак тогава разцъфва цветето, при човека не е адекватно. Всяко отражение започва от самия човек - минава през хората и събитията в живота му и се връщат обратно при този, от когото е тръгнало... Ако променя същата аналогия за цветето - то когато самото цвете вече е във фаза на набъбване, ще се намерят механизми, които при всякакви условия да може да се прояви вече тази негова "вътрешна готовност''. Най-често, в живота, в експериментите които провеждах - и със себе си включително. Когато е налице вътрешна зрялост, готовност... когато вече се е случило отвътре - сякаш вселената разбира това и "отговаря" като променя въшните условия и се проявява вътрешната готовност за случването. Обратното - чрез условията да се провокира вътрешен процес - е напълно невъзможно, то е и нелогично, и неадекватно на фона на принципната схема, която извеждам тук.

Има едно ниво, при което това, което изразяваш е адекватно - това са огледалните процеси, които се произвеждат вътре в социумния живот. Съществува т.н. огледални неврони, и на тях т.н. огледална система, която стои в основата на груповия психичен живот - това е основата на груповата душа, защото  въз основа на него се образуват интуитивни и емпативни мостове между членовете на общността в комуникацията помежду им. В този смисъл - когато човека е във фазата на социалния живот, за него винаги е важно какво се случва "отвън" и чак тогава нещо в него се "изменя"... Но това са изменения, а не по същество. Това са промени, но не трансформацията на идентичността която аз визирам в своята сериозна и задълбочена проява, касаеща ДУХОВНОСТ.

 

Така, че в твоите думи - погрешна, егоистична мотивация - е просто вид мотивация характерна за човек в определен етап от развитието си. Защото всяко малко дете започва да гради собствена територия - гради, отстоява я, защитава я...,. защото това е зоната на неговите проекции... демек - на него самия. Това е света от проекциите на неговото АЗ.

 

Между другото и не си коректен - СПРЯМО КАКВО И КОЕ ти предпоставяш тия прилагателни етикети? Защото в случая именно с последните си няколко поста искам да изразя - че винаги, при всички положения, за разбирането е необходим по-общия контекст. Така разглежданите елементи на която и да е картина на света, стават по-ясни, по свързани и в тях вече се вижда един съвсем друг смисъл, сравнен с техния частен случай.

Редактирано 12 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 Но зад всичко стои потребност - от спокойствие, от сигурност, от проекцията за бъдещето и съществуването (бъденето) в него.

Да. Имено. Стремежът към щастие и избягване на страданието. Обикновено действаме в пълно противоречие с този стремеж. Резултатът е налице - и на индивидуално, и на глобално ниво.

 Според мен ти имаш някаква идеална представа, която обаче е каруцата пред коня.

Първо всяко нещо става отвътре. От това, което (пак условно обобщавам) при теб винаги има някакъв модел при което външните условия са онова, което определят вътрешните процеси. Но промените не стават ОТВЪН->НАВЪТРЕ.

Става взаимозависимо. И отвън-навътре и обратно. Като примера с луната - ако има локва се отразява.

Всъщност няма вън и вътре.

ПП Не съм толкова наивен... Това оставя отпечатъци в основното съзнание (алая-виджнаняна), които някога и някъде ще узреят. Не тук и сега, вероятно, но е неизбежно да се случи. Както казах иаме различни времеви перспективи. Идеята на бодхичита-активността е, че тя продължава на практика безкрайно и свободна от всякакви очаквания. Не че аз имам нещо подобно. Говоря по принцип.

Редактирано 12 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

и да,ще се радвам ,ако в някаква степен това покаже на всички ,че не е важно да се обединят религиите,важно е да се разбират и обединят . хората.

 

От нас зависи. От всеки един от нас...

Можеше и мен да ме поздравиш.

Аз поздрави не пия......

и да,ще се радвам ,ако в някаква степен това покаже на всички ,че не е важно да се обединят религиите,важно е да се разбират и обединят  хората.

Всичко това е чудесно. За съжаление е пожелателно. Предположително всички можем да напишем че бихме се радвали на това (поне аз - със сигурност)... въпроса е, че не се случва.

Проблема е... че не могат хората да се обединят, докато е налице приоритета на религиозната идентичност в тях. За обединението на хората, като хора, чрез човешкото в нас... е нужно да е налице идентичност с приоритет именно в него - ЧОВЕШКОТО. ПРИОРИТЕТ!!!

 

В това е въпроса - в началото на друга тема писах, че е въпроса доколко и как всеки религиозен човек би бил направил компромис със религията и импулса си да е себе си - като е различен от другия, но според идеология. Вместо да е сам по себе си, сам чрез това, което е, което е постигнал, което е преминал, което е отразил, отдал, взел и осмислил... Идеологията не пречи, тя помага в много отношения... но защо да е на първо място, след като има моменти в които тя пречи на ЧОВЕШКОТО ДА ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД. Ако една идеология пречи на ЧОВЕКА ДА Е ЧОВЕК, то тя е изиграла вече значението си и ролята си и е нужно да отстъпи ролята си да е водещо в живота.

 

Въпроса е дори че НЕ Е НУЖЕН ДОРИ КОМПРОМИС - когато е извеждана религията и описанието й на света - са оставени послания за мир, за разбирателство, за взаимопомощ и състрадание... Но и други - за война, за негативизъм - трябвало е да е оставено за всякакви хора, защото много са хората и за всеки трябва да е оставено "неговото си '' - да се привиди в него.

 

Така, че въпроса е - в какво ще се отразите - във всяка религия е налице зов за разбиране, за мир... Атеистите - също - посланията са налице. Въпроса е - ИЗБОРА - през какво ще се привиди всеки от изразителите на една или друга "част" от идеологията си. защото в нея са оставени нишките на всякакви избори. В единия случай - на разделение и негативизъм, на свиване навътре, на радикализъм... В другия - на едно вървене в широта, обединителен дух, готовност да приемеш в себе си и различното и другото...

 

Докато е налице импулса да привиждаме себе си през призмата на каквото и да е отвън, значи че го нямаме в автентичен вид, в достатъчна степен, в самите себе си. Като го нямаме в себе си, в достатъчен вид - го търсим да го попълним с "отвън".

 

Скеп, може и да няма "ОТВЪТРЕ И ВЪН" но това се отнася до друг тип хора - в други възрасти. Всяка възраст си има език, погребности, етапи, особености... израстват се "болести", пропадания, капани... И това са задължителни стъпки по пътя на всеки. Проблема е когато хората се бъркат - в езиците, потребностите, етапите и особеностите. Смесването на тия довежда до голяма бъркотия,. защото на вид думичките, езика изглежда същия, припознават се сигналите... а всъщност са съвсем различни. Защото идват от "различни етажи" на света.

 

Разбира се това е само мое мнение за нещо си.

Редактирано 12 август 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не е възможно хора, които вярват в един ревнив, гневлив, наказващ Бог, да постигнат, каквото и да било обединение. Този Бог, тази тяхна вяра в точно тази идея за Бог е коренът на проблема. Защо след толкова много кръв и страдание през вековете, конфликтът продължава? Защото е на верска основа. Защото само "нашият" Бог е правилният Бог. Защото само "нашият" пророк е най-печеният, пък на, пукнете се от яд. Детинско и много незряло отношение към света, което се проектира и в човешките взаимоотношения.

Обединение е възможно, но на база други принципи, универсални принципи, нерелигиозни принципи. Аврамическата идея за Бог в самия си корен е погрешна и нетолерантна. Какво остава за "надстройките" или сектите й? Самият Бог-Творец проявява нетърпимост към собствените си деца. Не са малко случаите, когато родители са се отказвали от децата си, дори го правят и до днес. Всичко това има за корен същата тази идея за Бог!

 

Яхве прокужда Адам и Ева от рая... гони ги с проклятия, за негов срам, в околната пустош да се справят сами немили-недраги, отхвърлени от Баща си.

Интересно ми е да видя, който и да било последовател на аврамическа религия, как ще издържи и колко време, ако бъде поставен в подобни условия? Не по-малко интересно е защо Яхве просто не ги унищожава? Та, нали са съгрешили непростимо? Кому са нужни тези отвратителни твари, способни само на грехове? Защо не си създаде нови, непорочни същества? Нима има нещо невъзможно за него?

 

Както и да е. Такова е било времето и мисленето на идеолозите в тези религии, в това са вярвали, това са проповядвали. Но наличието на последователи на тези идеи днес, е сигурен признак, че така дългоочакваната промяна се отлага за неизвестен период от време.

 

 Да извлечеш трезво полезните неща от дадени учения или писания е едно, но да си техен последовател те поставя автоматично в зависмост от канони и догми, повечето от които са твърде далеч от екологични и човеколюбиви по съвременните разбирания. Сляпата вяра в пророци и месии, както и вековните спекулации с човешката вяра, са дали своите плодове, които, макар и повкиснати, ни се налага да ядем и днес. Крайно време е човек да надскочи страховете си и да насочи всичката ценна енергия в създаването на едно здраво и толерантно общество. Глобализацията няма да спре, като този процес налага и пълно преосмисляне на битуващите групови, религиозни и обществени идеи. Непознаването на корена на проблема повече прилича на подбутване на боклука под килима. Но това не е решение. Същото би било, ако просто си заровим главата в пясъка.

Редактирано 12 август 201313 г. от Mohini (преглед на промените)

Първо за обективните неща :" Когато настъпи глад (обективно няма за ядене) - озверявам !"

Второ за субективните неща :"Не мечът върти самурая , а тъкмо обратното !"

Религията не прави нито едното , нито другото ! Тя е инструмент (като меча на самурая)!

Нещата се правят от хората !....

А сега си проверете теориите !

 .....до колкото хората от хора са правени (възпитавани)....  ........

....имах един познат Маугли се казваше !  

С животните се разбираше чудесно , но с хората само ръмжеше и на бой налиташе - не е имало кой да го направи (възпита) като Човек !.....

Редактирано 12 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

Предполагам, че много е писано за скалъпеното Християнство, затова ще бъда кратка.

 

Годината е 325 след Христа. Свикан е събор, който има за цел да обедини всички разпространени вярвания в Римската империя в едно. В резултат на това е създадено Християнството, което копира и си присвоява, комбинирайки, битуващите по това време култуве към Кришна, към Митра, към Хорус, към Озирис, към Изис и т.н. Целта е повече от идеална - да бъдат прекратени конфликтите между различните религиозни последователи...и Християнството бива създадено.

 

Евсевий Кесарийски също присъства на този съвет или събор, свикан в Никея, като държи там основната реч. Повече по въпроса може да бъде намерено на следния линк: http://www.mountainman.com.au/essenes/Council%20of%20Nicaea.htm

Повече за това кой е Евсевий Кесарийски и какъв е неговият принос: http://www.christianity-revealed.com/cr/files/fathereusebiustheforger.html

 

Ето защо християните са толкова объркани и не могат да проумеят много неща. Имат голям проблем с тълкуването на библията, като цялостно произведение. От една страна, имат работа с идеята за ревнивия, наказващ и безпощаден Яхве, но, от друга страна, в Новия завет, са залегнали основно Кришнарски, Митраитски и древноегипетски идеи. Там се говори за любов, за братство, за мир, за излизане извън принципа "око за око, зъб за зъб". Еврейската идея за чакания пророк обаче свършва отлична работа на Евсевий и много умело я употребява, обявявайки, че Исус е Божият син и дългоочаквания месия. Евсевий се надява да привлече и множество евреи за целите на новата религия, спекулирайки с тяхната вяра в обещания пророк.

 

Та, това е основната разлика между Ислам и Християнство. Мохаммад действително първоначално е бил припознат за пророк от евреите, което служи вече толкова векове за повод за конфликт между араби и евреи, докато Иисус просто никога не е съществувал. Не е случайно пренебрежението, с което се отнасят и мохамедани, и евреи към християнството и опитите да се заличат всички древни текстове, свиделстващи за изобретената нова религия, унищожаването на Алексндрийската библиотека и много други актове на унищожение с цел заличаване на първоизточниците.

 

Тъжна е историята на аврамическите религии, много драматична, но и много поучителна. Затова е хубаво да се знае. За да не се повтарят стари грешки.

, докато Иисус просто никога не е съществувал. 

Вече е прието за доказано (намерени гробове на него живял до 82 години , на майка му и някои от учениците му в Индия или Пакистан - къде беше , сега не ми се търси по сайтовете , но има документален филм за това) , че Христос е съществувал като историческа личност.

Друг е въпросът за ментариджилъците които е правил и в името на коя и чия кауза.....бил е шарлатанин от световна класа за времето си !

Редактирано 12 август 201313 г. от by_chechi (преглед на промените)

 Проблема е когато хората се бъркат - в езиците, потребностите, етапите и особеностите. Смесването на тия довежда до голяма бъркотия,. защото на вид думичките, езика изглежда същия, припознават се сигналите... а всъщност са съвсем различни. Защото идват от "различни етажи" на света.

Всъщност езика, думичките и концепциите са мост. Средство за установяване на връзка. Трябва съвсем да съм си изгубил акъла, ако мисля, че те сами по себе си могат да направят каквото и да е.

хахаа съвършенна наша уитнес,

 

глен вярва в исус,но не празнува нито един от празниците ,които празнува исус..

 

та в задачата се пита....в какво вярва глен?

Аз пък все се питам... в какво вярваш ти? В празниците и добре подредените маси и хляба, който не се реже с нож, за разлика от гръкляна на агнето, и че един ден ще възкръснеш сред парцел камънаци в същото (като че ли може да има нещо постоянно, поне в това тук, което така се готвите да наследявате) тяло... и т.н., не ми се изброяват всички глупости на ам ха-арец, както глупака Маймонид - състрадателно отношение имаш към учените и въобще кабалистите, по будистки - ги нарича. Сигурна ли си, че вярваш в същото, което е знаел Мойсей? Откъде?

Някой ден, когато и ти започнеш да се катериш по сефиротите, всичко това няма да те интересува, всъщност вероятно е да стане по-скоро, поради някои обстоятелства. Но засега, след толкова разговори, само пиша напразно. Не е напразно впрочем, така си говоря сама и си задавах през това време въпроси. Разлика в скоростите.

 

А, сетих се още нещо, като казах непостоянство - често се забравя. Понеже нищо не е същото никога и "изтича" така да се каже, дори няма застой. Той е временна самоизмама. Застоят всъщност е деградация.

Редактирано 12 август 201313 г. от witness (преглед на промените)

 

Уит, Уит... Трябва да имаме максимално широка перспектива.

Това е една мъничка планета в една спирална галактика. Някакви неориентирани същества се карат, спорят и избиват, защото не схващат основни неща. Погледнато от този ъгъл не е нито драматично, нито фатално. По-скоро е глупаво и смешно.

А, сетих се още нещо, като казах непостоянство - често се забравя.

Даже не се и забравя, ами изобщо не се разбира.

Сетих се една случка с един мой учител. След някаква лекция, някой го попита: "А вие Ринпоче, когато погледнете тази планина отсреща, как я виждате? Виждате ли я прозрачна в цветовете на дъгата или нещо подобно". Той се усмихна много топло и каза: "Не. Виждам само как тя се променя през цялото време."

Редактирано 12 август 201313 г. от scepsis (преглед на промените)