преди 54 минути, Shiniasu написа:

Духовността е това, което е присъщо на духа. Духът от своя страна мога да оприлича на океан от огън, в който индивидуалната искра се губи (угасва), но в същото време тя винаги може да се прояви отново като отделна искра при наличието на подходящите условия. Дали тази искра е същата или не е въпрос на гледна точка. Тя е същата и не е същата едновременно. Доколкото тя се изменя - не е. Но доколкото тя е следствие на самата себе си, а външните условия не я пораждат, а само регулират възможността за нейната проява - тя е същата. 

това са просто идеи. Просто - идеи. Само идеи.

Духовност не може да има докато ги има "идеите" за едно или друго. Докато ги има идеите - го "няма" това, дето е прикрито с тях и вместо него идеите конструират "битие" и "реалност".

Принципа е съвсем елементарен - спри "съня", за да си дадеш шанс да видиш има ли някой отвъд него. Има толкова много прийоми, толкова различни... колкото са различни и нивата на Стигналите до този етап... Но принципа - е един и същ.

 

преди 6 минути, Shiniasu написа:

по-точно да се каже, че самата идея е същността. Идеите не възникват. Умът може само да разбере една идея, но не може да я създаде или измени.

обясни по-подробно... защото това е проблем. И не - не възниква объркване, а разликите идват от смисъла, който ти влагаш в същата думичка.

А твоят смисъл на тая думичка - е също набор от идеи.  

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

Поредната глупост. Не същността, а зависимостта от причини и условия е причина за възникване огън. Огън сам по себе си няма, защото няма независима същност. За да появи огън са необходими минимум горимо вещество и среда (пространство, въздух, кислород). Дори не винаги е необходима клечка или източник на запалване. Когато някоя от причините не е налична - няма и огън, защото огъня не може да се появи само по същност. Както и осъзната мисълне може да се появи от неразвит мозък. Не е толкова лесно за осъзнаване, ако в ума гори огъня на невежеството.

Пак ще питам, защо когато драснеш клечка кибрит не завали дъжд? Пишеш, че са "необходими минимум горимо вещество и среда". Какво определя тази необходимост? Не е ли именно същността на явлението "огън"? Кое свързва тези определени условия със съответното явление - не е ли същността на огъня?

 

преди 15 минути, Shiniasu написа:

когато драснеш клечка кибрит не завали дъжд

това не е проблем - само наборът от условия да се подреди... и воала - драсваш клечка, завалява дъжд. Всичко е въпрос на подредбата от условия, знания и разбиране за термодинамика, физика, химия...

Имало места по планетата, в които именно пожарите стават част от верига събития, които да доведат до дъжд. Но тая верига не е ограничена, а е без начало и край, освен формални, за целите на едно или друго отражение и осмисляне. Не е ограничена каскадата - защото и преди клечката и драсването, и след дъжда, а и докато протичат процесите - тия условно избрани само фиктивни, сред огромен друг набор на взаимозависимости от процеси и взаимодействия.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Идеите - за някого са просто упражнение и средство за израстване, за други - патерички за вкопчване и доставка на "живеене".

Не идеите имат значението, а Живеещият определя смисъла, целите ...

Фиксирането в идеите, в случая, е само заради бягство от отговорността от самия Живеещ и нуждата му да привижда всичко да е "извън него".

Системите от идеи (представи) са основната житейска патерица на основната маса на човечеството - вече хилядолетия. Но са и основният стимул за развитието - в него.

========

Налице е проста формула, изразена със следната съответствена схема:

по идеите (сред които се е припознал), по начина по който ги отстоява, защитава, манифестира, повтаря и затвърждава, се разбира "кой е субекта".

Или с по друг начин - по ролята, значението и целите на идеите му - субекта се описва КОЙ Е ТОЙ.

Ще използвам думата "представи". Защого за мен идеите винаги отразяват истината, но не индивидуалните представи за истината, а действителността, каквато е.

За мен представите са си ок - нормално е човек да има представи, и както споменаваш, истинският проблем е вкопчването в и самоидентифицирането с тях. По отношение на себе си мога да кажа, че съм с настройката, че представите ми са временни, че подлежат на развитие и задълбочаване. Да, използвам интуиция, вяра и аналогия, а не само логика и опит при формирането им. И това за мен не е проблем стига да го има разграничаването между възможното и действителното. Не само това, но и си мисля, че има една граница, която само с логика и опит не може да бъде премината. Това разбира се е мое предположение и съм наясно, че може и да не е вярно. Но пък грешките също са част от развитието.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Има сравнително прост способ за осъзнаване на ролята и значението на идеите за всеки човешки субект - систематични упражнения в изнамиране, анализ, синтез - на личните си идеи... докато се стигне до възможност да се опита "отказ" и "изтегляне от тях" . Ако няма друг начин - в други идеи, ако има - да остане без идеи - съблечен и лишен от "ползите им за него самия".

Това са елементарни и първоначални похвати за деконструкция на идента...

Не съм сигурен, че разбирам правилно написаното. Това, което аз правя, е да потърся дали не е налице емоционална обвързаност с дадена моя представа. Примерно ако това, че друг не приема тази поя представа, предизвиква раздразнение в мен. Това обаче само по себе си означава, че имам привързаност към нея, но не е достатъчно за да я променя или отхвърля изцяло. Считам, че е въпрос на време погрешните представи да доведат до някакъв дисбаланс, граница или противоречие в човека и ако при мен има (а то сигурно има) погрешни представи е разумно да изчакам времето, когато ще мога да ги различа. Намирам за далеч по-вредно ако човек отхвърли една отговаряща на действителността представа, защото едновременно с това той ще утвърди в себе си и една заблуда.

преди 1 час, _ramus_ написа:

обясни по-подробно... защото това е проблем. И не - не възниква объркване, а разликите идват от смисъла, който ти влагаш в същата думичка.

А твоят смисъл на тая думичка - е също набор от идеи.  

Допълних цитираното от теб, което може и да не си забелязъл.

преди 20 часа, Shiniasu написа:

В Бог, естествено. Вземи го попитай, ако още не си.

А иначе темата, аз поне като чета и се чувствам много духовно и превъзвишено. Просто нямам думи от сравненията, които се правят.

Точно в Бог прави най много неща с ,,причинно следствие" .Дава ти пари ,защото си работил и така с всички давания и вземания си има,, причинно следствие",абсолютно навсякъде и във всичко.

 

Ти се чувстваш духовно,аз пък се отекчавам понякога ,особено като почнете да разтягате локуми дето си нямат нищо общо с действителността и реалния живот.

преди 34 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Точно в Бог прави най много неща с ,,причинно следствие" .

Ти поиска да ти посочат къде няма причина и следствие. Така че това с "най-многото неща" не върви, защото не търсим общото, а изключението. Посочвам ти директно, че Бог не е следствие на причина, а ти следва да ме опровергаеш, като ми изтъкнеш ако има причина за съществуването на Бог, каква е тя. Въпросът е директно към теб и е безсмислено други да му отговарят, защото на тях не бих им го задал.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Пак ще питам, защо когато драснеш клечка кибрит не завали дъжд?

Защото "вали дъжд" казваме на явление обусловено от различни фактори от тези, които обуславят явлението "горене".

Колкото и клечки да драскаш - дъжд няма да завали, по-вероятно е някой да се обади на пожарната, полицията или да те затворят в психиатрията.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Пишеш, че са "необходими минимум горимо вещество и среда". Какво определя тази необходимост? Не е ли именно същността на явлението "огън"?

Явлението "огън", както и всички останали явления е процес, който възниква в зависимост от причини които го обуславят, а не поради наличието на някаква идеална същност. "Огън" не представлява абсолютна реалност, а е относително явление. Ако имаше идеална същност, щеше да си изгаряш всеки път езика, когато произнасяш думата "огън".

Благодаря за въпросите. Ако някой ден детето ме пита нещо подобно, да съм подготвен как да му отговоря 

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Явлението "огън", както и всички останали явления са процеси, които възникват в зависимост от причините които ги обуславят

И защо тези процеси възникват точно при тези условия, а не при други? Какво обуславя зависимостта между условията и явлението? Колкото и да се опитваш да сведеш въпроса до необходимостта от условия (която никой не отрича, но това е само външната страна на процеса), си затваряш очите за това, което се случва в дълбочина. Нищо против, но когато се коментира същността, то тя се отнася именно за дълбочината и да я търсиш по повърхността просто няма как да се получи.

преди 20 минути, Shiniasu написа:

И защо тези процеси възникват точно при тези условия, а не при други?

На този въпрос ти отговорих, защото е невъзможно. "Огън" е процес, а не същност.

ПРОЦЀС м. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. (предл. н а и отвл. същ. за действие). 1. Съвкупност от естествени, постепенни, самоизвършващи се с определена продължителност във времето промени в състоянието на природни обекти, напр. атмосфера, земна повърхност, растителни или животински организми, химически елементи и др.

 https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/Процес/

преди 20 минути, Shiniasu написа:

Какво обуславя зависимостта между условията и явлението?

Обуславя значи, че е налице причинна връзка между две явления, тоест има зависимост. Когато са налице причините, факторите - процесът се самоизвършва. Допускаш логически грешки при формулиране на въпросите си. За такива разговори нямам време. Хубав ден и на теб

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

Благодаря за въпросите. Ако детето ме пита нещо подобно, да съм подготвен как да му отговоря 

Детето си ти. Което иначе се обижда, когато срещу него използват ARGUMENTUM AD HOMINEN, но само днес на няколко пъти самото то не се поколеба да използва. И детето, което оревава всичко наоколо, когато в темите се появи нещо, което не му харесва. Детето, което е твърде уверено, че разбира всичко и винаги държи да го покаже, повтаряйки като грамофон неговити си истини.

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

На този въпрос ти отговорих, защото е невъзможно.

Ама, то е ясно, че е невъзможно. Защото същността (природата) на огъня е една, а на водата друга и е невъзможно, когато условията предполагат появата на огън да се появи дъжд.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Ти поиска да ти посочат къде няма причина и следствие. Така че това с "най-многото неща" не върви, защото не търсим общото, а изключението. Посочвам ти директно, че Бог не е следствие на причина, а ти следва да ме опровергаеш, като ми изтъкнеш ако има причина за съществуването на Бог, каква е тя. Въпросът е директно към теб и е безсмислено други да му отговарят, защото на тях не бих им го задал.

,,За да се забавлява ,за да работи,за да се грижи за нас." - Ето ти 3 причини.

току-що, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

,,За да се забавлява ,за да работи,за да се грижи за нас." - Ето ти 3 причини.

Той ли ти го каза това? И как, след като преди да е възникнал като следствие, все още не е съществувал? Не знам защо изобщо се занимавам да пиша тези неща, но пък днес имам време и желание. Ако разгледаме парадокса с кокошката и яйцето, то схващането ти, както и на други религии е, че първа е кокошката - вече развитото същество. В ролята на кокошката разбира се е Бог (израз на абсолютното съвършенство, т.е. развитие), който снася несъвършенното яйце (вселена). Как се е появил този съвършен Бог, появил ли се е изобщо или си е съществувал все така съвършен; какво е правил преди да създаде света и т.н, и т.н, не е никак ясно. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Ама, то е ясно, че е невъзможно. Защото същността (природата) на огъня е една, а на водата друга и е невъзможно, когато условията предполагат появата на огън да се появи дъжд.

Повтарям като за малоумен. "Горене" и "Вали дъжд" са различни събития, защото причините които ги обуславят са различни, а не защото имат различна същност. Общото между тях е само това, че имат начало и край, тоест, те са епизодични феномени, без своя, вътрешно присъща или постоянна същност.

ЕПИЗО̀Д м. 1. Отделна случка, събитие, понякога като елемент, звено от даден процес или явление, или от поредица от случки, събития.

"Животът", който възприемаш за реален и обладаващ своя същност, също е само епизод. Съзнанието угасва подобно огъня, когато не са налице причините за проявлението му; то също е обусловен и безсъщностен процес. И когато отново възникне съзнание, то не е същото съзнание, както няма един и същ огън.

След като е невъзможно да се отдели огъня от причините, които го обуславят, то за каква същност на огъня иде реч?!

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Повтарям като за малоумен. "Горене" и "Вали дъжд" са различни събития, защото причините които ги обуславят са различни, а не защото имат различна същност. Общото между тях е само това, че имат начало и край, тоест, те са епизодични феномени, без своя, вътрешно присъща или постоянна същност.

И аз повтарям, че огънят има различна същност от водата, без което триенето не би породило огън. Той би останал латентен, не че не е съществувал преди условията за проява да са налични. 

преди 43 минути, Shiniasu написа:

И аз повтарям, че огънят има различна същност от водата, без което триенето не би породило огън. Той би останал латентен, не че не е съществувал преди условията за проява да са налични. 

Няма нужда от повече повторения и мъчения.

Осъзнаването, че огънят и каквото и да било нямат "своя" същност е латентно в съзнанието на всички същества.

Някои ще го реализират, повече няма да се вкопчват в същности и така осъзнати ще отключат изначалният вътрешен мир.

Докато други, подвластни на незнанието и вярата в същности ще страдат, мъчейки се да реализират невъзможното, но пък ще сънуват, че въртят света един кратък епизод.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Той ли ти го каза това? И как, след като преди да е възникнал като следствие, все още не е съществувал? Не знам защо изобщо се занимавам да пиша тези неща, но пък днес имам време и желание. Ако разгледаме парадокса с кокошката и яйцето, то схващането ти, както и на други религии е, че първа е кокошката - вече развитото същество. В ролята на кокошката разбира се е Бог (израз на абсолютното съвършенство, т.е. развитие), който снася несъвършенното яйце (вселена). Как се е появил този съвършен Бог, появил ли се е изобщо или си е съществувал все така съвършен; какво е правил преди да създаде света и т.н, и т.н, не е никак ясно. 

То и не трябва да ти е ясно,ти още не разбираш сегашното положение ,та камо ли нещо ,което се е случило много отдавна.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Животът", който възприемаш за реален и обладаващ своя същност, също е само епизод.

Кой ти каза, че възприемам живота като обладаващ отделна същност? И не е епизод. Съзнанието е това, което се променя, възниква и угасва. Животът е единен и неделим. Реално животът при едно същество няма с какво да се отличи от живота при друго. Различно е съзнанието. Ти разбира се няма да разбереш написаното, защото разсъжденията ти се състоят в преутвърждаване на взети наготово представи. Като ученик назубрящ материала. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

И аз повтарям, че огънят има различна същност от водата, без което триенето не би породило огън. Той би останал латентен, не че не е съществувал преди условията за проява да са налични. 

Метафизика и чисто имагинерни представи са това.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

И когато отново възникне съзнание, то не е същото съзнание, както няма един и същ огън.

Съзнанието ти в два последователни момента може да не е същото, но не е и различно, защото то само поражда себе си. Условията не определят мислите на човека, характера им, посоката им. Вземи помисли малко. Условията определят възможността за проява, но нищо не създават. Причините са в съответната сфера, т. нар. причинен свят. В трите свята "под" нея, причини не може да има. 

преди 5 минути, insec написа:

Метафизика и чисто имагинерни представи са това.

Ами може да е метафизика, но не е повтаряне на недоразбрани концепции. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Осъзнаването, че огънят и каквото и да било нямат "своя" същност е латентно в съзнанието на всички същества

Какво означава нещо да е латентно? Хайде помедитирай малко върху латентното, съществуващо и без наличие на външни условия. Може и да забележиш, че именно същността е латентна. 

преди 55 минути, Shiniasu написа:

... не е повтаряне на недоразбрани концепции. 

Не намирам нищо кой знае колко сложно да се разбере, че явленията съществуват чрез взаимодействия - така е поне по нашия/ човешки опит и наблюдения, така че защо да си представяме съществуването на същности, които се проявяват само при определени условия? Къде се намира тази същност "огън" или "вода"? Говориш за латентни състояния, но как можем да наблюдаваме този обект, който е в латентно състояние?

преди 25 минути, insec написа:

Не намирам нищо кой знае колко сложно да се разбере, че явленията съществуват чрез взаимодействия

Изместваш фокуса от същността към външното проявление. Взаимодействията не могат да породят нищо, което да не им съответства. Т.е. имаме съответствие между проявяващата се същност и съвкупността от условия. Така примерно човекът бива привлечен към раждане в точно съответстващите именно на неговата карма условия. 

преди 1 минута, Shiniasu написа:

Така примерно човекът бива привлечен към раждане в точно съответстващите именно на неговата карма условия. 

Дай друг пример, ако можеш - такива с кармите не ги броя, докато не ми се демонстрират на практика. Имам една приятелка, дето уж им беше хванала цаката, та момиче щеше да ражда на еди коя си дата и разни такива - успеваемоста й обаче се оказа точно нула процента. Говориш за нещо/ същности, за които знаеш нещо, покажи го по някакъв начин това знание, инак не е нищо повече от просто представи, в които неблагоразумно залиташ.

преди 2 минути, insec написа:

Дай друг пример, ако можеш - такива с кармите не ги броя, докато не ми се демонстрират на практика. 

Дадох пример с клечката кибрит. Пък и какво броиш си е твой проблем.