Тесла е постигнал много в науката, но е бил пълна психическа развалина в личния си живот. Пълноценен, гениален, като учен, но непълноценен като психика.

ПЪРВО. Това е невярно. Да не би да си го познавала, че да твърдиш подобно нещо?

ВТОРО. Няма да коментирам, но написаното по-горе "говори" само за себе си. Няма да казвам кое и дори няма да подчертавам, защото не е хубаво.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обаче, наистина, се саморазкриваш, както вика Рамус, във всяка твоя думичка.

Каква беше аксиомата в Йога-сутра на Патанджали дето я цитира в друг пост? Да я припомням ли?

 

Рам, стига. Не ми харесва това, което се случва. Увличам се по теб, но май в случая не бива...

ПЪРВО. Това е невярно. Да не би да си го познавала, че да твърдиш подобно нещо?

ВТОРО. Няма да коментирам, но написаното по-горе "говори" само за себе си. Няма да казвам кое и дори няма да подчертавам, защото не е хубаво.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обаче, наистина, се саморазкриваш, както вика Рамус, във всяка твоя думичка.

Каква беше аксиомата в Йога-сутра на Патанджали дето я цитира в друг пост? Да я припомням ли?

Рам, стига. Не ми харесва това, което се случва. Увличам се по теб, но май в случая не бива...

 

Първо, второ и трето има биография, който желае чете, който не желае прави такива изказвания.

По второто видях как не коментираш за пореден път. Сладуран. Цункам те по челцето.

 

Трето, за да се светне най-сетне рамус колко назначителен и маловажен за мен е всеки негов коментар, давам следния линк:

http://presse.david-kyriakidis.be/2013/09/les-funerailles-dolivier-dugardin-auront-lieu/

 

В събота си отиде този, много близък за мен човек. Разби се с УЛМ-а си и още един друг познат-летец. Сега в събота е погребението му.

На фона на това, нали се сещаш сам вашите коментари как изглеждат? Хайде смири го малко това его и упражни будизма, дето, уж, го следваш. Давам ти шанс за пореден път. 

.....

Рам, стига. Не ми харесва това, което се случва. Увличам се по теб, но май в случая не бива...

 

Извинявам се за офтопика, но няма как да не коментирам, че всичко е наред, стига да не си посегнете един на друг!

Извинявам се за офтопика, но няма как да не коментирам, че всичко е наред, стига да не си посегнете един на друг!

 

Бе, дори и да позаиграят, ко толку? Нали се забавляват и им е кеф. Само да няма след това играчка - плачка.

Редактирано 4 септември 201313 г. от Mohini (преглед на промените)

На фона на това, нали се сещаш сам вашите коментари как изглеждат?

Защо реагираш тогава?

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Френски не чета. Познаваш лично този човек ли? Учил те е да летиш? Или как?

И защо споделяш, че е загинал? Ако наистина е важен за теб, то разкажи нещо за него.

Защо реагираш тогава?

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Френски не чета. Познаваш лично този човек ли? Учил те е да летиш? Или как?

И защо споделяш, че е загинал? Ако наистина е важен за теб, то разкажи нещо за него.

 

Чудесен въпрос. Точно от него е хубаво да започнеш. Медитирай над него. Достатъчно подсказки съм дала.

 

Да, не просто го познавам лично него и цялото му семейство, а сме си много близки.

Защо споделям, че е загинал? Пак не ме четеш.

За да ти дам фон, на който да направиш нов прочит на нещата, които пишеш.

От много отдавна знам, че само смъртта може да ни даде дълбочина в познанието. Стига да няма страх. Опитай и ти. Но не да ме заливаш, примерно с лицемерни неща от типа - моите съболезнования. Разбираш ли? Ако не разбираш, ще се опитам да обясня по друг начин.

Да, не просто го познавам лично него и цялото му семейство, а сме си много близки.

Aха. И?

Но не да ме заливаш, примерно с лицемерни неща от типа - моите съболезнования.

Никакви съболезнования не съм ти отправял. С теб се познавам само виртуално. За въпросния човек чувам за първи път. Сигурно е бил чудесен човек, само че това какво общо има с темата? Всеки умира рано или късно. Какво толкова забележително има в това. Преди 5-6 години почина татко. Не помня да съм го споделял във форуми с хора, които не познавам.

И какво като е починал някой. Умират всеки ден хора. И всеки ден се раждат. И близки или не толкова.

Всеки от тия, дето пишем тук сме пътници в тая посока. Може да е още в следващия миг. Понякога е мъчително... Няма как да се контролира смъртта, в смисъл - съдбата. Никога човек не е "подготвен" за смъртта. Щом живея, значи ще умра и това е положението. Не виждам никъде драмата в това.

Всеки миг е един подарък или възможност за живеещия. Докато живея, докато съм жив, е по-добре да съм "ЖИВ", докато имам възможността  я ползвам. Когато вече я няма - тогава, каквото е, такова.

 

За много хора е нужна идеята за спасението, защото всъщност те са умрели или умиращи в главите си и живеят точно като такива. Много приказки иначе за живота, ама когато отвътре боли и от раните тече кръв, се покриват с щастливи приказки и вдъхновителните цветни балони на идеалите. Само и само да се изживее живот. Едни драмите им ги обсесират, други - обратното. Важното е да има самоигра.

Много хора са и с идеите за прераждания, отвъдното, рая или ада... и разни други образи и игри от фондовете на социалните идеологии.

 

А може всичко да е само едно... Може живота да е само един. Не ми трябва вяра в това, не ми трябва надежда, нито очакване, Не ми трябва и спасение. Както ме има, така и ще ме няма. Зная добре че за основния играч в мен това е нещо, което никога не би допуснал. Но той няма думата, когато става въпрос за нещата от ЖИВОТА или Смъртта. В тях този играч е само парче, само част , така, че да си говори или прави игрите си, но света не е само до неговите игри, дори доведени играни от съдружните на него групи. Това, че една игра е колективна... за играчите може и да е истина. И пак си остава игра.

 

Не ме интересува смъртта - каквато е, такава. Докато дойде, живея - както виждам, мисля, действам... като този, който съм. Един ден... или нощ - в някакъв миг - всичко ще се промени... и толкова. Има ме, няма ме - това е. Нищо не се знае, нищо не може да се знае, нищо че толкова хора напират да мисля, да фантазират и размишляват, за да се скрият или подготвят за нещо, което е най-естественото нещо сред света на формите. И това е най-чудесната мистерия на смъртта.

 

Смъртта и умирането не могат да мотивират един живот. Нищо че много се опитват да го правят. Живота е достатъчен мотив и сам по себе си. Не е нужно да се ползват проекции за неготово "обратно". Всъщност много хора само изглеждат "живи"... но може би и това е форма на "живот"...

Рам, стига. Не ми харесва това, което се случва. Увличам се по теб, но май в случая не бива...

Тролски и психопатски погледнато - всички които се увличат по мен, незабавно трябва да го прекратят. Завличам хората надолу - към омразата, към злобата и тормоза на хора.

 

Раните не ги правя аз, СКЕП. Раните излизат при провокация. Няма на света човек, който да не е бил дете и да не носи раните в себе си. Няма нищо по-естествено раните от детството да кървят. И да се изтикват и реконструират в несъзнаваното само и само да изчезнат като дразнител. Това става - изчезват от полезрението на съзнанието, за да не го смущават.

 

Единственото ценно, което мога да направя за приятел, е да покажа раните му, които са отворени, но той ги крие от себе си. Това правя със себе си, не е лесно. Но криеницата е само до етап. И от защита става като една гигантска спирачка за пътя към себе си. Без това да се отработи не става нищо - не става по същество. Може да се играе на движение, да се играе и на развитие... Но ако не се мине през себе си издълбоко и нашироко - на максимум, значи просто се играе на всички тия.

 

Не вадя никакви девиденти от случващото се. Когато заграждам себе си, през всичките форми на оправдания и компромиси и лъжа, виждам с каква лекота едно вироглаво същество в мен гледа да хитрува, гърчи и играе защитните си игри. То ползва всички ресурси достъпни на неговото ниво. Това е вътрешна сложна дейност, призвана да спре вътрешните игри на основния вътрешен играч. Написал съм че за това се ползва нещо, което наричам форма на крайна ВЪТРЕШНА ЧЕСНОСТ. Това е безпощадно оръжие - но нещо в нас, от него силно боли. И е готово на всичко, за да не работи този инструмент... Вътрешната честност е мярка на моментното състояние и ниво което може да си позволи използващия го. Колкото повече са защитите толкова повече става сложно да се пробият. Разбира се, че огромен механизъм е призван и задействан всичко това да не се случва и пробиви да няма. Но те се случват и е въпрос на сила и зрелост за тоя, който ги прави. Цената на това - болките са само магични - докато трае "операцията" всичко е с идея и изживяване че "стене". А всичко е просто магия. Като отмине всичко и се смеея и си казвам "това ли беше" - та беше толкова страшно когато го почвах, когато се случваше. Когато пада намордника на защитите, всеки път проглеждам по нов начин. Защото всяки от тях е енергия - затворена енергия, насочена към нещо напълно безсмислено, но нужно за определен момент. Изначална мощна енергия, използвана от програми и автоматизми, които природата е дала, в името да ме защитят. Енергия, която те взимат от мен, енергия, дадена ми от живота, за живот. Защити, всъщност задълбочавайки се, ме убиват бавно в мен самия, водейки ме към един напълно измислен от една част от мен, живот. 

 

Това е - пътя към рая минава през ада ни. Веселите приказки за голямото щастие и космичните любови са за хора, които са превърнали прикриването от себе си, в социална игра между подобни. Позитивизма, който сега толкова се спряга от същите среди е просто замяна на един клин с друг такъв. На изживяване, на игра - става. Но е нищо - точно както е и драмата.

Въпроса е, че с драмата е по-лесно, по-неприкрито, защото е повече позната, защото е по-естествено да се проникне през разбирането за страха и идеята за защитата.

А като се покрие с "щастие" и розови сърца, и самовнушения чрез позитивни послания, така се маскира зад два пласта.

 

В спасението си от себе си повечето хора са готови на всичко за да избягат. А накъдето и да се бяга - човек носи своето в себе си. И да го покрива и да го маскира - то е отвътре. Позивите за бягане са атавизъм, те са естественост и са автоматизми. После само се покриват. Майсторството в прикриването, е всъщност гвоздей в ковчега на развитието.  Но така или иначе, всичко е до етап, следователно - преходно.

Редактирано 4 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А може всичко да е само едно... Може живота да е само един.

Toй е ЕДИН. Това че потокът (континиумът) се запазва не означава, че оцелява някакъв неизменен, трансцендентален Аз/душа, която преминава от живот към живот. Това е много наивна представа за т.нар. "прераждане", която е широко разпространена като някакъв вид утеха. Това няма нищо общо с разбирането в будизма. Или както викаше бившата ми приятелка (онази, сещаш се): "Ще си умрем като стой, та гледай".   Няма драма в което, както казваш. Още по-малко пък, когато умират близки. Ако можем да им помогнем в този момент, то това е добре. Има много начини като някои са достъпни за всеки, а други - не са. Ако не можем, просто не можем.

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Aха. И?

Никакви съболезнования не съм ти отправял. С теб се познавам само виртуално. За въпросния човек чувам за първи път. Сигурно е бил чудесен човек, само че това какво общо има с темата? Всеки умира рано или късно. Какво толкова забележително има в това. Преди 5-6 години почина татко. Не помня да съм го споделял във форуми с хора, които не познавам.

 

 

Ще опитам да обясня при случай, но сега не е момента, вижда се. Като стане дума за това отново, ще направя препратка към този разговор. 

 

 

Оу, алеле мале! Колко сме велики беее. Не човек, а стомана. 

 

Нас червеното знаме роди ни,

нас не ще ни уплаши смъртта -

ние сме на всеки километър

и така - до края на света.

 

Стоманов, като гледам как разни думички не успяваш да преглътнеш, само мога да си представя в какъв шок и стрес ще изпаднеш, ку ти се случи нещо истински неприятно. Но да не дава Господ, дет има една приказка. С такива като теб, никога няма да се вържа на една life line. В паниката си, ще ме повлечеш надолу със себе си. Но да се пише за това е много Уесно, още повече като има хора, дето се вчепетляват бързо от думи. Но дела...делата ти се свеждат само до соловите изпълнения на репертоара на Емо Димитров. И толкоз. Овации, аплодисменти, ехааа... къв талант, кво чудо на чудесата. Виж, да беше кръводарител, наистина щях да се впечатля. Или ако вместо да седиш само с 2 кинта в джоба си, се беше напънал да изчистиш някое бюро или да се наемеш на тежък физически труд, та да бъде на семейството ти по-добре. Или да бачкаш някъде доброволец, примерно с пансион за сираци или в дом за стари хора.

Но не! Вместо това ходиш да пееш в хора. Бравооо.

Стоманов, като гледам как разни думички не успяваш да преглътнеш, само мога да си представя в какъв шок и стрес ще изпаднеш

Да, само това можеш, само толкова. Посредствено, много посредствено...

 

Падение отвсякъде, сестро. Колко още можеш да стигнеш надолу, не знам. Ако се зачетат колко прозвища, именца и сценарии ми спрегна, си гарантирана шампионка по падение.

Толкова повърхностна и елементарна ставаш, че направо мирише на блато...

Опитват се да ти го кажат различни хора тук, намекват - нищо. Вече пееш песнички, правиш се на клоун, ама нали циниците били разочаровани идеалисти - там в поредните ти цитатчета.

Като се впрегнеш да пишеш лично и се вижда защо се прикриваш зад цитати, писания, учебници и велики учители - посредствено, сестро. Много посредствено... Много 

 

 

Kво са праиш? Пееш у хора, а семейството ти мизерства.

По-добре се фащай на работа!

Редактирано 4 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, само това можеш, само толкова. Посредствено, много посредствено...

 

Падение отвсякъде, сестро. Колко още можеш да стигнеш надолу, не знам. Ако се зачетат колко прозвища, именца и сценарии ми спрегна, си гарантирана шампионка по падение.

Толкова повърхностна и елементарна ставаш, че направо мирише на блато...

Опитват се да ти го кажат различни хора тук, намекват - нищо. Вече пееш песнички, правиш се на клоун, ама нали циниците били разочаровани идеалисти - там в поредните ти цитатчета.

Като се впрегнеш да пишеш лично и се вижда защо се прикриваш зад цитати, писания, учебници и велики учители - посредствено, сестро. Много посредствено... Много 

 

Така е, в твоя свят кръводарителите, чистачките, перачките, продавачките, боклуджиите, доброволците са все посредствени люде.

Виж, певачите и певачките - въобще солистите са ГОЛЕМА работа.

Такъв е света на всеки нарцис - черен или бял - или идеализират някого, или го изравняват с боклука. Няма средно полюжение. Проблемът е в това, че и иделизирането не трае дълго, щото перфектни люде няма и когато дойде момента на падането на розовите ти очила, започва драмата в твоя живот. Но тя никога не е твоя, тя е за онези, дето са в контакт с теб. Ти нали си извисен, уникален, недостижим, the most the bestest - това на английски не го търси, няма го по речниците, бъзик е, игра на думи, но само за посредствени.

 

О, колко си велик, направо съм главозамаяна. Не мога да го спра - потрисам се и изтръпвам пред величието ти, по-силно е от мен. Такъв титан на мисълта, такова неподправено великолепие и оригиналност, такъв уникат безподобен, мамма миа... О,Рамус! Няма думи, с които да бъдеш описан ти, нямааа. Да бях поет да те възпея, да бях художник да те нарисувам, но не, мога само посредствено да те изтряскам... с вещерската си метла по величествената ти тиква.

 

You are simply the best! Баси, така да драпам да се вредя сред тълпите от почитателки, пък ти с такова пренебрежение да ме наказваш. Сърце нямаш ли? Тамън си рекох - я, един опитен тантрист, любовникът-почети-вълшебник е застанал пред мен, пък така жестоко да ме отблъсква заради посредствеността ми...Горееее, гореее мое...я влюбилась в нарцисса!

Посипвам си косите с пепел и потъвам в дебрите на несподелената либоф...

ОМ....

 

 

посредствено...  Но като за скечове от комедия, става.

Почти като в уан-гърл шоу - нещо като моноспектакъл.

Всъщност е забавно ! Поне за мен.

посредствено...  Но като за скечове от комедия, става.

Почти като в уан-гърл шоу - нещо като моноспектакъл.

Всъщност е забавно ! Поне за мен.

 

Рамус, думата "посредствено" от твоите устни звучи толкова секси...

Рамус, думата "посредствено" от твоите устни звучи толкова секси...

Аааа - сега стават ясни някои твои пориви.

Не знаех че тази дума акцентира на психичната ти г-точка. Ама понеже съм "стрелец" - съдба бе, кво да правя. И да не искам, пак попадам в целта. А може да ми е от "тантрата", знам ли?

Редактирано 4 септември 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Бе, ше се вземете вие най-накрая... Ма, Мохини много капризи и врътки прави.

Аааа - сега стават ясни някои твои пориви.

Не знаех че тази дума акцентира на психичната ти г-точка. Ама понеже съм "стрелец" - съдба бе, кво да правя. И да не искам, пак попадам в целта.

 

О, ти си много повече от стрелец - недей да скромичиш излишно...

 

Ти за мен си всичко, което някога съм искала да намеря в един човек.

Заради теб бих откраднала луната барбар с всички звезди, бих преплувала реки, морета океани, само да мога да зърна твоя лик...

 

Ти си олицетворение на идеала - мъж, гуру, гений, покровител, артист, баща, солист, поет, философ, благородник, рицар - всичко това събрано в един-единствен човек. Удивително!

 

Моето женско начало смирено тръпне в очакване на твоето благоволение и милост. О, велики, пощади мен, бедната духом рабиня и огрей с лъчите си пътя ми към светлината... 

 

Бе, ше се вземете вие най-накрая... Ма, Мохини много капризи и врътки прави.

ухажвами съ беее. То тва е ритуал. Форумна свалка отсякъде.

Наричат го още - покоряване на опърничавата. Въпроса е тя да се даде... ама много виражи, много чудо. Не се дава, ей. Тва е изпитание за годеника. В името на общата им съдба заедно - да види кво го чака. Пък и тя - щот годеника е само с 2 лева в джоба. Ааааа - опс, грешка - лев и 68 стотинки. Ама пък пич, квооо...

Обаче - чудо. Улучил съм  в г-точката с вибрацията си. Ще напиша нова техника в тантра - специална.

Бе, ше се вземете вие най-накрая... Ма, Мохини много капризи и врътки прави.

 

Зает е от тебе, сори!

Зает е от тебе, сори!

Бе, ти сега обратни ще ни изкараш.

Бе, ти сега обратни ще ни изкараш.

То платонично няма страшно

То платонично няма страшно

Той Платон си е бил баш ... Цял диалог е написал по темата.

Ramus, всъщност ,Mohini те е преценила доста добре. Енергетиката на думите ти е с много ниска вибрация.

 Енергетиката на думите ти е с много ниска вибрация.

Димитър Очков, темата има заглавие. И в изворите ти си пляскаше относно рамус каквото и където намериш, обясняваше се в любов, стихове отново ми посвещаваше, прощаваше ми, съветваше ме, говореше за исус и за библията, за гениалността на айнщайн. От инженер като теб, енергетика и вибрация в това изречение, звучат малко странно. Но аз не съм енергетик, нито работя в НЕК.  Може би е добре да опресниш техническите си знания относно явлението резонанс. Ако нямаш резонанс, Очков, това не означава че не е факт, защото аз съм с ниска вибрация, а ти с висока.  Невъзможен ли е обратния сценарий. Не че нещо - просто питам, дали е възможно, не че настоявам да е така. Приемам че ти си високо вибрационен и високо енергиен. А аз съм някъде от "долните "контра" октави".

А думите сами по себе си са нищо - ролята на реципиента е точно толкова, колкото и ролята на подателя.

Разбира се, важно е някои "вибрации" да са възвишени... Естествено всичко това вече е говорено и завтаряно амнайсти пъти и преди повече от 4 години. Вероятно и преди това си го правил, виждам че продължаваш едно и също. Има някои хора, които сякаш са в замръзнали в развитието си, стопирани от нещо в душата си. Стопирано е - именно там, в душата. Всички, които реагират на "тази вибрация" са така. Ти дори си говорил за него, забрави ли?. Ти поне беше стигнал да говориш за него. Дори публично - там в изворите бях направил такава възможност - за едно по-голямо доверие между хората, за да дам възможност да се получи повече разкриване. Имаше и известни ограничения - няма как да няма, защото иначе някои влезнаха във фунията на неврозите си. Други опитаха, овладяно, регулирано... и им хареса. Други и досега се крият... крият всичко. Защото те са с идеята че крият от останалите. Но всичко е скрито от тях самите.

 

Ако нямаше резонанс, Димитър, нямаше да изобщо да се налага да реагира никой. Нямаше защо и да го правя. И факта, че реагират, че реагираш и ти самия, дали означава че реагираш, защото имаш с какво, с кое. Тук не смееш да го изразиш. Появява се само през думите, през реакциите... Там - в света на сенките.

 

Тук всички говорят... от скривалището си. Шушу-мушу, ама зад паравана. Всеки крие нещо си там... в него самия. Големите драми, големите страхове, подплътени с образи и сенки. Вярно е - големи са. Не го иронизирам - за всеки човек, неговата драма е най-основното. Най-силното, най-страшното. Неговото е най-болезненото, най-голямото. Тайните на вътрешното криене не са сложни. Но няма кой да се зарови в тях самите. Защото вътрешното пространство е сякаш затворена територия за повечето хора. Това има своя смисъл... но е до време. Проблема е когато един говорещ за себе си, е сред света на тия, дето крият и бягат от това. Те са намерили своята си защита като се пренебрегнат и сложат на "важното място" други образи - тия на "другите", на вселената, на бог или на идеалите си. Затова, когато го няма "стопанина", мястото е като разграден двор - всеки идва, прави се на цар, после идва друг... а от всеки само отпадъците остават.

 

-------------- малко от зоната на приказките и разговорите със "себе си"---------------------

 

Не съм сляп, виждам че боли. Виждам реакциите - не съм и садист. Дори за излекуването в болницата бият инжекции. Някои ужасно ги е страх от това, но трябва да изберат. В болницата правят и операции. Понякога животоспасяващи. Тук въпроса е - операцията и инжекциите да се правят от самия човек - към болните си места.

Болните места са част от вътрешния театър. Но да се играе в театъра, не е като да се излезе извън залата. Изкуствения театрален живот, който се създава масово, пречи на същинския живот. Не съм негов говорител - на същинския живот, това са просто думи мои си. Това са думи за мен самия - от мен, за мен. Тук написаното е само форма на моя собствена версия на нещо като... изповед, но "преведена" на думите тук... Има хора, които това няма да им хареса. Но това съм аз, това съм, който съм.

Много добре разбирам колко е изнервящо и досадно, когато един човек гледа направения филм от живота си, непрекъснато да го дразнят някакви си "тиквеници", разваляйки магията от екшъна на собствения им филм. За много хора техния създаден филм е с толкова труд нагласен, конструиран с мъка и голяма цена. Но това не е спасение... Това е измамна илюзорна форма на защита, създадена по готовите програми, ограничени от мозъчното второ ниво на отражение. 

 

Разбира се, думите ми са насочени към ниските нива на хората - провокацията е именно там. И на нея реагират обикновено именно хората  борещи се с явни или скрити версии на депресии или разстройства. Всъщност, хората опарени от болка и страдания. И заровили кървящото месо някъде дълбоко, само и само да не се вижда... А ги боли. Готови са да забравят за болката... ако може само и само да спре да ги боли... Накрая всичко опира до образните кошмари и едната болка... Кошмарните образи и отражения се заменят с противоположните им, така и болката отпада... само дето всичко това е само маска - борба за маскиране на симптомите.

Виждал ли е някой очите на човек, който го боли силно отвътре, и се вижда в очите му, а иначе лицето му изразява явни форми на усмивки, на формално общуване <сякаш няма проблем> всичко е ок, всичко е супер.

Такива хора сякаш се борят за да живеят. Сякаш се разделят отвътре на болка и на нещо друго. Всичко може да се маскира отвътре, но не и да се промени. Маската покрива истината за един човек. Маската е версия на отработена форма на защитни механизми, призвани да компенсират болката в човека. Но... както и за фармацевтичните лекарства - това е само към симптомите. Тия психични механизми, за които говоря тук всъщност се занимават да потушат симптомите, като ги променят. Като се изтика назад причините и се подменят симптомите и да се поднесе версия на съзнанието, при която всичко да изглежда наред. Но не е наред - за да се получи това отвътре се получават огромни разцепвания. Съзнанието не се интересува от това - то е чак накрая, то е само зрителя в залата, който гледа какво има на сцената. А на сцената се играе показен спектакъл, а зад завесата, зад лустрото, зад показното - стоят призраци. Стоят проблеми. В проблемите също протичат процеси. В несъзнателната сфера процесите са много повече, много по-динамични, с много повече мащаб, отколкото са на показната сцена на съзнанието. А показността и лустрото маскират какво става зад завесата и "зрителя" не се интересува от всичко това. 

Всичко това е една фуния,  - от тънкия край стои зрителя. През фуникята и филктрите минава само това, което може да отиде до зрителя. До потребителя. За него целия кръгозор се стеснява само до малката зона на фунията. И това е - той е зрителя. Но зад фунията света е огромен, зад завесата е една друга реалност. А "зрителя" си стои във театралната й версия, подмамен от шаренията и най-вече - от вградения си страх, че е по-добре да имаш малко но сигурно, показно, но весело, шарено и маскирано в розови и шастливи цветове... отколкото да влезеш в "пещерата на неизвестното сред които бродят призраци"...

 

Не е трудно да се забележи кои хора на какво реагират - особено на провокации. Има огромни защити, "зрителя" да си гледа представлението, и заради който е направена пиесата да изглежда както той невидимо е заръчал. И когато се получи "сигнал" че нещо или някой може да промени спектакъла, веднага тия механизми се обръщат срещу напададеля, смутителя.

 

Забелязва се ясно защо точно определени хора имат потребност да запълват нищото, с цитати или обсъждане на други пишещи. Форума не е за мен. Пиша нещо си, пиша го, защото това съм аз.

А когато някой говори за мен - това кой е? Каква е мотивацията да го прави, какви са целите, смисъла, насоките, значението... ? Когато някой пише за друг - е пак той. Пак е същия. Един човек пише за образа си за другия. Автоматизми, покриващи други автоматизми. Един живот, направен от модифицирани версии на програми, адаптирани спрямо едно или друго условия, задачи и цели.

 

Всичко това щеше да е чудесно и филмите - лични и групови - да си работят и всички да са доволни... Ако не беше насоката - филмите се маскират в сценарии на духовност. Заменят се с готови фрази, думички - идващи по задължителния социален "интернет". Да - интернет е модел на социалните комуникационни процеси. Принципа и структурата са напълно аналогични. Целите - също. Та - нещо, което идва от "друг свят". Нещо което не идва от света на филмите, на театъра, на интернета между социалните личности, сънуващи и създаващи социалните сънища и хранещи се после от тях за своя си сън. Обаче него го има. И ехото от него няма как да бъде пренебрегнато от сънуващите. Понеже отеква в света им - се преправя да е според света на филмите - групови или лични (едно и също, с две думички).

 

Та - филмите - както всяка магия, тя зависи от два основни фактора -

първия е особеността, че аналогично на човешкия сетивен апарат, имат особеността с течение на времето да се "насища" и пресища. Става нещо като все повече "безинтересно". Изчерпва се магнетизма... Колкото и да се прожектира магия за щастие, за възвишеност... с времето почва да омръзва дори и това. Защото е магия, няма как да не се получи. Тук винаги е налице магия - магията има нужда от субект, за който тя да играе ролята на заслепяваща го и така - налагаща се изкуствена форма на реалност. Задължително магията следва и потребителя си - омагьосания - при него като се променят вътрешните изисквания - веднага това се отразява в магията (му). Така, че магията следва вътрешните несъзнателни изисквания на самия неин потребител влязъл в собствения си капан - хем прави магията, хем и на друго ниво е неин потребител. Това е тайната на проекциите и на огледалата, защото магията, която се върти в главата на всеки човек, всъщност се реализира чрез вътрешни огледални проективни принципи. От зрителя - към сцената и представлението - отразява се обратно към зрителя... и така се ражда магията, защото кръгът се затваря. Защото няма магия, без омагьосания. Просто  тук номера е, че всичко това е вътре в него самия.

 

Втората слабост и едновременно с това, особеност, на магията, е, че тя тегли много енергия. Цялата енергия на един човек, се насочва все повече към неговия вътрешен театър. Той там играе в два плана - той несъзнателно е твореца на представлението, от друга страна - играе на зрител. Така вътре в човека ги има и БОГ и Малкия човек. И по образ и подобие на БОГ - той твори, той създава една проста и с това гениална сцена на самия себе си. Във вечността, в нищото и безвремието, създава се изкуствено време, пространство и съзнание, което да ги отразява. Това е истинския континуум - не само времето и пространството - те нямат смисъла, без да е налице отражателна система, която да се отрази по тях, спрямо тях, и да се дефинира тя самата сред тях. Това е СЪЗНАНИЕ. Нещо повече - много се е говорило, че ние хората създаваме измеренията на пространството и самата идея за време се ражда в нас самите. Някъде там - отвътре, където нямаме очи да го видим да го докоснем... Но там някъде навътре работи един огромен цял друг свят. И очаква ние да влезем в него, сами. Няма как това да се случи, докато играем театралните си игри, вътре в себе си, прожектирайки си почти идеална представа за света около нас.

Та ето така - ние хората сме "батерии" на един гигантски процес - който се случва вътре в нас. Във филма "МАТРИЦАТА" идеята за енергийния източник е представен сюжетно, алегорично... Но всеки един е батерия за вътрешния си театър, за вътрешната си матрица. Матрицата, както всичко друго в света, започва вътре - от нас самите. Онези "полета" в които ни "отглеждат машините" (пак от филма) са една алегория. Защото тия машини са нашите собствени наследени и адаптирани програми, с които правим всичко това да е възможно и да се реализира. И те работят и ще работят, функцията им е да работят сами... докато не "дойде", нещо, което да ги овладее, контролира, спира... Дотогава те са работещи - докато очакват своя "машинист" да се качи зад волана и педалите... да седне на свободната седалка на "водача"...

 

Цялата огромна витална енергия, дадена ни за живот, се насочва  за да  се преобразува  към изграждането и поддържането на един игрален "макет" на живота. Пленени от собствената си магия в която играем всякакви роли. Допълнително подпомогнати от факта, че това се случва и с комбинирана групова форма на сънуване. Огромна част от всичко това стои "зад кадър". Нещо повече - енергията все повече се насочва към пазенето на театъра, защото там, на неговата сцена, обградено от подходящ декор и приело подходящата роля в собствения си сценарий, стои едно новосъздадено театрално (магично) същество, което е центъра на цялото това представление, с центъра на цялата сцена. Там се играе неговия живот, сред декорите, сред образите (отраженията) на "другите". То играе на своята астрална сцена, която върви там в астралния свят от сенки и проекции сякаш цяла вечност.  Астралната материя има една особеност - тя е фина, тя е ефирна и това дава нейно много характерно качество - да е изключително гъвкава и да се пренарежда мигновено, образуваща структури сякаш моментално, без време. Това затваря едно същество, което излъчва там, излъчва своите образи и астралната материя ги прихваща и реагира моментално като се пренарежда и ги сътворява на мига. Това е форма на астралния капан - сфера, образувана от едно същество, което стои в центъра й и "сънува". Изпаднало в това състояние веднъж, то се изгубва - защото астралната материя около него мигом го отразява и съгражда образите, които то излъчва. Така то изпада в капана - не може да се постигне "разлика" между отразеното и отразяващото. Заради моменталната реакция на отразяващото огледало. Така, астралния субект се изгубва. Това го потапя във форма на сън. Изживяванията му веднага се отразяват и се изграждат в астрална материя. На неговото ниво на сънуване, всичко е "реално". Всичко е съвсем истинско. Той го отразява, сферата от астрална материя му реагира отново, то на нея... и така се затваря "капана". Въпреки всичко, това е форма на гениален начин, да е възможно изживяванията в него,  които се генерират вътре в едно същество, играещо себе си, да се реализират като обективна реалност и действителност.

 

Астралните процеси са онези, които определят и минават в земното материално ниво - те проникват през психичното и психиката в нас, хората.  И носи отпечатъка, особеностите и принципите на астралните процеси. Защото каквото е "горе", така е и "долу". Принципа на съответствието няма изключения и е валиден на всички етажи и проявления на битието. Заради това ние, хората носим едно астрално наследство. Още преди да сме се родили го носим. И ще го носим и след като "умре" поредната "форма, и с нея - нейното". Въпроса е - че тук, в земната проекция на този тип съществуване, при подходящи условия е възможно "капана" да се разцепи. И да се получи пробив и съществото да получи възможността да излезе от "астралния си транс, астралната си автохипноза". Поради факта, че земната материя е груба и твърда (сравнена според мярката на всички по-фини от нея) тя не може да реагира на сънуващото я същество с бързината на сънуването. Проблемът обаче е голямата инерция, голямата сила на астралните светове, голямото значение на неговите вибрации... и още много други "причини", една от които е, че всичко това е част от много по-голям спектакъл... идващ далеч отвъд астралния свят. Спектакъл пронизващ цялото битие, живота, света, вселената... пронизващ съзнанието на съзнанията... И обхващащ всички тях в една вечна взаимна плетеница. Един гигантски микс, породен от нещо, което е сякаш отвъд ... но което без микса не би съществувало - и алегорично и почти буквално. Защото "НИЩО и НЕЩО" са едно и също. Никое не е пораждало другото. Те са едновременно, всеки миг.

 

Та, тук, на земята е възможността да се прекъсне този завързан кръг, тази, сякаш вечна затворена схема. Енергията която би се освободила, вместо да отива за описания вече затворен цикъл, би била огромна. Нейния смисъл е да бъде насочвана от центъра, ядрото. Докато то спи - енергията се насочва от заместители на "липсващия оригинал" - мародери, циркаджии и с енергията се пораждат ефектите на сънуването, което пък псевдооригиналите използват за тях си, за да съществуват и самоподхранват. Така енергията и поражданото от нея са едно и също. И така се затваря цикъла отново и отново.

==================== край на приказката =================

 

Обсъждането и описанията с "представи" на други пишещи, е сипмтом. Прави се на много места и пишещите издават нещо в себе си с това явление. Разбира се , в социокултурата волно да си съчиняваш образи за другите е част от ритуалните общувания и кръстосаните сигнални вериги. Нещо повече - това е единствения начин за "общуване" предвид, че отраженията са единствената форма с която се работи - спрямо всичко и всички.  Най-интересното е, че е толкова вградено и естествено, че дори не се забелязва . То няма и как - предвид, че отразеното е заместило оригинала и изпълнява във личния филм на всеки именно ролята на ОРИГИНАЛ.

Достатъчна е елементарно наблюдение. елементарни самонаблюдения. Елементарни заключения - на кого пишат всички тук - на думите и графичните знаци, се говори като на "хора". Една проста и очевидна форма на самомагия, редяща се на инерцията на ежедневието и заместваща самото ежедневие. Дори превръщаща се в него. Нагласяме виртуала за да го нагодим към себе си, привнасяйки всичко от сенките си, в него.