Ramus, всъщност ,Mohini те е преценила доста добре. Енергетиката на думите ти е с много ниска вибрация.

 

Мечо, видях долния пост, който ти е посветил Рамус, и видях, че си му сипал сол в раната...настъпил си го по мазола. Той направо счупи собствения си рекорд за дълъг пост, а ти му написа само 2 изречения... Толкова е показателно, нали?

 

 

Рамус, любов моя и ненагледна, ти спирачки имаш ли?

Щото, ако нямаш, къв секс само си представям с тебе... беден ми е речника да го опиша... Цялата завибрирах, след като прочетох твоя пост. Такъв резонанс, бро, такъв божествен екстаз... усещаш ли ме вибрационно?

Мечо, видях долния пост, който ти е посветил Рамус, и видях, че си му сипал сол в раната...настъпил си го по мазола. Той направо счупи собствения си рекорд за дълъг пост, а ти му написа само 2 изречения... Толкова е показателно, нали?

Зачетох го поста, но не го дочетох. Сигурно ще се върна по-късно да му отдам полагащото се внимание.

Самостоятелното мислене, Сим, е лукс, който могат да си позволят малцина. То трябва да има някаква основа, т.е. предмета, който се обсъжда да се познава добре. Инак се случва това, което много често наблюдаваме в темите в този раздел. Някой започва да разсъждава за дадена религия или за религиите изобщо, но понеже не познава предмета или пише някакви шаблонни и опростени неща, или пише пълни дивотии. Нямам предвид теб. Говоря по принцип.

Липсата на самостоятелно мислене, при наличие на знание пък означава безумие. Безкритичното приемане на знание също означава безумие. Тези, които са проверявали работата на други, а не просто са я следвали и са опитвали да разберат "какво е опитвал да каже автора" - те са намирали грешките, те са правели корекциите. Нивото го поставяш твърде ниско и както изглежда не всеки е длъжен да чете Капиталът, за да коментира комунизма, така не всеки е длъжен да чете Хегел, Ницше или каквото и да е било. Не е необходимо и да ги е наизустил, за да може да формулира адекватна позиция. Може просто да създаде своя философия. А понеже философията не е сфера със строго детерминирани понятия, не работи със строги аксиоми - то просто и няма претекст да се твърди и че е по-невярна. Всъщност философията колкото е и далечна на религията, толкова е и близка. Много богове, всеки си вярва в своето, на някои не им харесва никое и си създават свое и въпреки, че всеки твърди че е "по-" в действителност не може да представи необорими доказателства за това, нямат и основания.

Сим, ами дай да говорим тогава за "драмата на атеистичния перфекционизъм", което е също толкова нелепо, тъй като същественото е "човек", а теизъм, деизмът, атеизмът, агностицизмът са производни на неговия ум.

Атеистите не са перфекционисти по религиозен смисъл. Драма няма, защото въпреки че атеизмът е проекция на човешкият ум, в тази проекция отсъстват свръхестествени елементи. Това не означава, че в общ план перфекцинозмът не може да не отсъства, но съгласи се - връзката човек-религия я има само при религиозните, при нерелигиозните тя отсъства. Не знам дали познавам религиите, но ти ми кажи дали познаваш литературата. Автоматично като контра на това, което казваш да смирението се сещам за герои от типа на Тартюф. Далеч всички, които се мислят за вярващи не са "примирени", нито "смирени". Ако съдим по религиите за хората, които ги представят и изповядват...

То и драма има единствено в бедният ти ум.А тя е че отново съвсем безкритично и с ентусиазъм плещиш небивалици.

Не може да пренебрегваш лесно проверими факти опровергващи подобието на теза, което си съчинил.

Може просто да създаде своя философия.

Разбира се. Всичко може. Може да създаде също така собствена физика, химия или алтернативна история. И какво от това? Хората, които се интересуват от философия, да речем, ще продължат да четат Хегел, Кант или Платон. Не за друго, а защото в тези автори наистина има какво да се прочете. Добрите философи, композитори или физици не са чак толкова много. Всъщност в произведенията на всички големи философи има задочен диалог с техните предшественици или съвременници. Както и със самите себе си, разбира се. Обикновените философи не могат да получат членство в този елитен клуб и се задоволяват просто да изучават и коментират. Това не означава, обаче, че просто папагалстват, защото всеки прочит е интерпретация. Идеята не е да си изчел и наизустил всичко. Човек се фокусира върху тези автори, към които има афинитет и изследва тях. В интерпретацията също има творчество така, както и когато някой музикант свири чуждо произведение. Разбира се, това е неточна аналогия, но за пример става.

 А понеже философията не е сфера със строго детерминирани понятия

Категориалният апарат във философията е развит и уточнен доста строго. Затова и ако някой му хрумне нещо, което е наистина съвсем ново, то се принуждава да измисля и въвежда нови термини. Да не говорим, че някои клонове на модерната философия като философската лингвистика или логика са почти толкова строги научни дисциплини, колкото е математиката да речем. Най-голяма свобода и разнообразие има в сферата на метафизиката или онтологията, но това е естествено, поради природата на самия предмет - битието като такова. Това, между другото, е нещо, с което нито една наука не се занимава. Затова се нарича и мета-физика - "отвъд физиката".

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Разбира се. Всичко може. Може да създаде също така собствена физика, химия или алтернативна история.

Не си прав. Физиката и химията са точни науки. Тълкуванията са еднозначни. За да дадеш ново тълкувание, трябва да събориш текущото с нищо друго, освен факти, аргументи и доказателства. От тук нататък тезата ти пропада, понеже сравнението не просто е неточно, ами абсурдно, поне що иде реч до метафизиката. Можеш или да заучаваш и папагалстваш чужди мисли или сам да се научиш да мислиш. Папагалстването не прави човек мислител и от тази гледна точка е обиден начинът, по който говориш за "нивото". Папагалстването на чужд труд и неградивното изучаване не означават нищо, също както и "афинитетът" към определени автори. С афинитет не се става нито философ, нито мислител, нито писател. Въобще, на каква база ще ми определиш дадено твърдение във философията и с какво то е по-правилно от което и да е друго твърдение, след като философията е една от най-субективните науки и не от най-точните? Казваш, че тези които не са чели не могат да мислят ли? А тези, които са чели са се научили с четене да мислят? Да, съвсем конкретно намирам един от твоите коментари леко обиден, особено след като интерпретирано казано - "няма да си правя труда да пиша нещо сериозно, защото не виждам хора, които да са достойни" Някои от последвалите коментари са просто демонстрация. Като цяло като автор на темата се чувствам неприятно, като виждам че кой кого залюбил и кой с кого се задрапал на личностна основа е по-съществената част от нея, понеже изглежда пишещи в нея я чувстват като недостойни/незначителна за за тяхната особа. Сериозно и рядко срещано дори за този раздел отклонение виждам.

Редактирано 5 септември 201313 г. от Гост (преглед на промените)

Разбира се. Всичко може. Може да създаде също така собствена физика, химия

Не може. И как нареди философията до физиката и химията Как точно си представяш по-елитна физика?!? Няма такова чудо. Има вярно и невярно, няма ги субективните категории елитно, красиво, грозно, добро, лошо...

Не си прав. Физиката и химията са точни науки. Тълкуванията са еднозначни.

Демек, не си чувал колко много различни интерпретации има в квантовата механика? Или колко различни несъвместими модели има в астрофизиката? Както и в невронауките... Да продължавам ли да изброявам?

 Папагалстването не прави човек мислител и от тази гледна точка е обиден начинът, по който говориш за "нивото".

Ами, не е обидно. Би прозвучало така, може би, ако се поставям в една категория с Кант или Платон, примерно. Само че не го правя. Просто така стоят нещата Сим. На някой им се отдава, но на мнозинството - не. Що да се лъжем, че сме велики мислители, когато не сме.

Казваш, че тези които не са чели не могат да мислят ли? А тези, които са чели са се научили с четене да мислят?

Такива неща, разбира се, не съм казал. Казах просто, че ако не познаваш философските идеи, които са били развивани през последните 4-5 хилядолетия, то шансът да измислиш нещо наистина ново е минимален. Как да ти го обясня? Тези идеи или представи циркулират в колективното съзнание в опростена форма. Идеите и на Платон, на Аристотел, на Ницше, на Кант, на Хегел и други някои. Ти ги възприемаш чрез възпитанието, образованието, медиите, изкуството и други. Но това е масова култура или fast-food. Фактически там тези идеи са дадени по изкривен и непълен начин. На базата на тази неточна информация, ти започваш изграждаш някаква собствена философия. Нали е ясно какъв е резултата?

–––––––––––––––––––

Под "ти" нямам предвид теб - говоря по принцип.

.  

Философията дава свобода на индивида - свободата да разсъждава, което е изконно човешко право.

 

Препоръчвам ти да четеш Айн Ранд. Един прекрасен философ обективист. Тогава ще си промениш коренно мнението за философията.

 

http://rand-bg.eu/books.html

Има вярно и невярно, няма ги субективните категории елитно, красиво, грозно, добро, лошо...

Аз продължавам да съм озадачен от това, че хора, които защитават науката, явно нямат добра представа от нея. Живеят с някакви представи от века на Просвещението. Сега, обаче, сме 21 век.

––––––––––––––––––––––––––––

Да не говорим, че ползвате понятието философия много общо. Философията има много дялове, клонове и направления, както писах по-горе. Не може всички да се слагат в един кюп и да се дават мнения. "Principia Mathematica" на Уайтхед и Ръсел напр., какво е? Математика или философия? Щото се учи и във философския факултет.

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ако попитаме един математик, дали математиката е наука, естествено отговора ще е ДА. Същият въпрос зададен към философ, дали философията е наука, то доста бъбрене ще падне, но в края на "процеса" и той няма да може да си отговори съвсем точно...

Редактирано 5 септември 201313 г. от Blue ':^) (преглед на промените)

но ти ми кажи дали познаваш литературата. Автоматично като контра на това, което казваш да смирението се сещам за герои от типа на Тартюф. Далеч всички, които се мислят за вярващи не са "примирени", нито "смирени". Ако съдим по религиите за хората, които ги представят и изповядват...

 

Изпадаш вече в антирелигиозен перфекционизъм.

И Молиер, че даже и Тартюф не познавам. Не съм чак толкова древна.

Сим, къде видя да твърдя, че всички вярващи са смирени, добрички, хрисимки и т.н. Ако видиш някъде да напиша такава глупост неземна, направо ме докладвай за "бан". Напротив. Непрекъснато твърдя, че ние(хората) носим едно и също в себе си(визирам генома), но се различаваме по външни проявления, в това число ум и душевност.

Редактирано 5 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Аз продължавам да съм озадачен от това, че хора, които защитават науката, явно нямат добра представа от нея. Живеят с някакви представи от века на Просвещението. Сега, обаче, сме 21 век.

––––––––––––––––––––––––––––

Да не говорим, че ползвате понятието философия много общо. Философията има много дялове, клонове и направления, както писах по-горе. Не може всички да се слагат в един кюп и да се дават мнения. "Principia Mathematica" на Уайтхед и Ръсел напр., какво е? Математика или философия? Щото се учи и във философския факултет.

Изглежда не можеш да проумееш, че във философията никога не е имало нещо ново и няма и да има. Всички велики философи "творят" лъскави определения за това какво е топла вода. Ми това всички го знаят и не е нужно да се казва същото на латински, старогръцки, урду или не знам си къф език само и само да звучи философски, по-начетено и елитно. Това е най-безполезната "наука", съжалявам ако съм засегнала някой. На мен ми е чудно как може да не правиш разлика между художествена литература и точна наука и да приравняваш есета с разработки по физика

На мен ми е чудно как може да не правиш разлика между художествена литература и точна наука и да приравняваш есета с разработки по физика

 

Според деконструкцията такава разлика не съществува, примерно.

Изглежда не можеш да проумееш, че във философията никога не е имало нещо ново и няма и да има.

Нямаш представа от философия. За съжаление, нямаш и от физика или поне с това впечатление оставам. Не засягаш никого. Няма с какво просто.

Философията, науката и изкуството са културни феномени. Начините, по които се развиват са принципно еднакви. Това сме го нищили в друга тема, но няма да ти пускам линк, защото ти имаш непоклатимо мнение формирано в средното училище. Тъй че няма смисъл.

Според деконструкцията такава разлика не съществува, примерно.

Не е лошото, че не го знае. Лошото е, че изобщо няма намерение да помисли по въпроса и да научи нещо ново. Просто ще повтаря едно и също.

Дано греша, де...

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Изглежда не можеш да проумееш, че във философията никога не е имало нещо ново и няма и да има. Всички велики философи "творят" лъскави определения за това какво е топла вода. Ми това всички го знаят и не е нужно да се казва същото на латински, старогръцки, урду или не знам си къф език само и само да звучи философски, по-начетено и елитно. Това е най-безполезната "наука", съжалявам ако съм засегнала някой. На мен ми е чудно как може да не правиш разлика между художествена литература и точна наука и да приравняваш есета с разработки по физика

 

Наричаш майката на науките безполезна...

Е, не! Това не е истина просто...

Редактирано 5 септември 201313 г. от Нел (преглед на промените)

Не може да пренебрегваш лесно проверими факти опровергващи подобието на теза, което си съчинил.

При условие, че цялата религия е свободно съчинение, то моето няма да е първото.

Непрекъснато твърдя, че ние(хората) носим едно и също в себе си(визирам генома)...

Личността е нещо уникално и очевидно не всичко е въпрос просто на геном.

Изпадаш вече в антирелигиозен перфекционизъм.

Не, просто някои хора се опитват да поставят нещата така, че да има нужда от защитна позиция.

Демек, не си чувал колко много различни интерпретации има в квантовата механика?

Много работи съм чувал, но има и много аксиоми. Обикновено интерпретациите съществуват само там, където има невъзможност да се докаже някоя от тях. В коментираните дялове на физиката е точно нещо подобно. Да, обидно е да се обяснява на хората, че не могат да мислят. Липсата на адресат, обобщаването... Ти продължаваш да не разбираш, че не винаги дали си достигнал до нещо ново, а дори извървяването на пътя до нещо вече открито носи мъдрост и разбиране на същото. Мисленето само по себе си е важно и ако сам изведеш теза, която някой е извел преди теб, това не означава неуспех. Отново грешиш. Човек може да започне да отделя критично идеите и да открие непълнотите им, да ги критикува и да изгради свои в контраст с непълните. Защо трябва да се ползва за база т.нар "fast food" с което да се изгражда крива теза? Обясняваш ми, че първият философ е нещо, което не е съществувало, така ли? Да, точно говоренето по принцип засяга, защото е тънък намек в обобщаването на индивид или група под клеймо. С последните си изказвания има тенденция на добиването на образ на антагонист в очите на "нас", "ниските нива, недостойните, безмозъчните" на твоята особа. Е, аз имам слабост към защитаването на страната, засегната от неправдата. Казано накратко - мислещ човек дори да формира грешна теза, ако наистина е мислещ рано или късно ще осъзнае несъстоятелността й. А този, който не мисли няма въобще да осъзнае нищо.

Редактирано 5 септември 201313 г. от Гост (преглед на промените)

Личността е нещо уникално и очевидно не всичко е въпрос просто на геном.

 

Изпадаш в доста интересно противоречие, тъй като личността е дълбоко западна идея, която идва благодарение на Християнството, което пък ти доволно убедено отричаш.

Редактирано 5 септември 201313 г. от gothicrock (преглед на промените)

Личността е нещо уникално и очевидно не всичко е въпрос просто на геном.  

 

Личността е външно проявление, Сим.

Наричаш майката на науките безполезна...

Е, не! Това не е истина просто...

Истина е Нел, уви.

Общоприетата представа за философията е, че е някакво безполезно и празно умуване, което не носи никаква практическа полза. Какво значение има, че един философ като Хусерл примерно, поставя въпроса за адекватността и валидността на нашето познание за света? Когато човек разсъждава чисто утилитарно, то подобни въпроси му се виждат безмислени. Смислено му се вижда само това знание, което носи непосредствена полза или се предполага, че ще донесе такава в близко бъдеще. Как напр. да произведем повече кренвирши или по-бързи влакове. Работата е там, че подобно отноошение не само към философията, но и към другите хуманитарни науки, както и към изкуството, е част от "световната конспирация" за промиване и манипулиране на съзнанието. Наскоро четох едно изследване на една американска организация, в която ставаше дума точно за това. Ставаше дума, как след войната във Виетнам и студентските вълнения по това време субсидиите за изучаване на хуманитарни науки в американските университети са силно орязани. Не само там. На тези, които са на върха на хранителната верига не им трябват хора, които да са образовани в тези сфери. Трябват им тесни специалисти, които да не виждат по далеч от носа си. Пък, нека те да си мислят самостоятелно. Не е проблем, защото изобщо нямат подготовка да вникнат в същността на проблемите, върху които мислят.

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 С последните си изказвания има тенденция на добиването на образ на антагонист в очите на "нас", "ниските нива, недостойните, безмозъчните" на твоята особа.

Е, къде я видя тази тенденция, когато казах, че се вписвам в същите нива като всички други тук? Мхм.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Само да уточня, че не говоря само за философията, а и за хуманитарните науки изобщо, както и за изкуството. Не казвам, че всеки трябва да е чел Платон, макар че би било полезно. Но вместо това може да е прочел Тургенев, Шекспир и други. Или може да е изучавал музика или теория на изобразителното изкуство. Или може да е чел хриястянска или ислямска философия. Или пък друго, което му допада.

Всички науки са създадени посредством разсъждения по даден проблем/ситуация, посредством: анализиране, правене на опити (експерименти) и оттам изводи/заключения, които са добре описани в трудове, учебници, помагала и прочие. Тези учени, които са направили всичко това и са допринесли за развитието на науките, можем да ги наричем: откриватели, гении, но в никакъв случай философи. Това че човек разсъждава не го прави автоматично философ. В крайна сметка, може да не е чел и един ред по тази така обичана материя от някои представители на форума ни ...и същевременно да има добро развито аналитично и логическо мислене. И съответно да направи откритие.

 

П.П. Знам че някои от учените са били и философи, но други не са! Така че не е задължително условие.

Редактирано 5 септември 201313 г. от angel* (преглед на промените)

И съответно да направи откритие.

Както казах света е пъстър, шарен и разнообразен. Може и без да си учил каквото и да е, да откриеш закона за гравитацията.

Можеш и също така спонтанно да се научиш да свириш на цигулка или да решаваш диференциални уравнения. Защо не? Просто трябва да мислиш самостоятелно, нали?

––––––––––––––––––––––––––––––

Ако, трябва да сме сериозни, то повечето големи учени в някакъв момент започват да разсъждават над чисто философски въпроси - Нютон, Поанкаре, Ръсел, Айнщайн и прочие. Освен това, някои от големите философи на 20 век са били с образование в сферата на точните науки, математиката или медицината/психиатрията. Хусерл или Ясперс, да речем.

Бе, изобщо някои колеги си пишат ей-така за спорта.

Редактирано 5 септември 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Наричаш майката на науките безполезна...

Майката на науките не може нищо без бащата

Майката на науките не може нищо без бащата

Пак на секс го обърнахме. Няма лошо. По тази тема всички сме компетентни (надявам се).