Имате нужда от доказването, главно защото имате потребност да потвърдите че приказката която сте приели за своя идентичност, е вярна. И с това вие сте вярни, вие самите сте правилни. Това е своеобразен огледален елемент. Никоя приказка не се поставя в социума да е истина, защото няма как. Но все повече борбата е да се представят приказките като обективни истини. И битката е после - да се доказват.

Доказването е само начина да се покаже какво е прилепването на едни хора - към приказките им, спрямо други - към други приказки. Сравнителния контекст става не между индивиди, а когато идентичността не е оформена и развита самостоятелно и в достатъчна степен - между приказките към които по лесния и бързия начин, прилепват.

 

Съществуват форми на битие, при които приказката вече става недостатъчна. Защото субекта започва да вниква по-надълбоко. И приказката която той е ползвал в израстването си, започва да не е достатъчна в неговото собствено развитие.

Нуждата от приказка, обаче, е инерция. Психичните процеси твърде бавно променят базовите си структури. И в мозъка - старите дялове винаги имат доминация над по-младите, но по-гъвкавите и логическите, аналитичните. Дори когато  при даден индивид е налице достатъчна зрялост на логическите и аналитични структури, не прави възможно същите дялове да поемат при себе си всички потребности на индивида. Той носи в себе си онова, пред което е преминал и неговата атавистична част зове, защото природата така е повелила с цел оцеляване. Но оцеляване - в условия, при които са направени мозъчните програми.. А тия условия вече отдавна са променени. Но няма как да се спрат програмите - процеса е изключително бавен, много тромав. И за момента е налице факта, че атавизмите от защитни, те са се превърнали в проблем за оцеляването. Проблем за съществуването.

 

След като ги знаеш отлично тези неща, защо не спираш да дразниш хората с приказките, които са си създали, приели и доукрасили?

 

Нуждата от приказка е инерция и не е. В инерция се превръща в доста по-късен етап, първоначално е нещо като "алелуя", като "еврика" - йеее, намерих отговор, намерих смисъл - беше ми даден наготово! Само трябваше да отворя устичка и… да го погълна!

 

Когато започнеш да различаваш собствените си приказки, непременно ги забелязваш и в другите, но това те прави доста…как да кажа…не на място, изключен от вихъра, в който другите се намират, невъвлечен. Става ти и доста безинтересно. Затова питам защо продължаваш да пишеш? 

Интересно, защо хората се дразнят от приказките на Рамус, кои хора се дразнят и кое в неговите приказки ги дразни най-много!

.

....Бог, Първоизточникът, Създателят, е Един!...

 

....Не позна, аз в попове не вярвам!

Боже , Боже ! Колко много мъка има на този свят ! (кой беше го казал ? )

За справка : " По жицата "

Редактирано 12 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Боже , Боже ! Колко много мъка има на този свят ! (кой беше го казал ? )

Ти имаш правото да се смееш и надсмиваш, само ако имаш отговор на въпроса, който да противоречи на този на който се присмиваш!

Нерелигиозните (а не атеистите - те също са религиозни , но без Бог (замества го Партиятя примерно ) ! ) , не дават отговори на въпроси за които , за сега не се знае !

Очевидно твоите попове знаят всичко... !

О , Боже !

 

Нье, поповете искат кинти, пък някои си падат стиснати - винаги търсят безплатен обяд. Затова и консумират некачествена литература.

Способността на човек да създава, неговата креативност, рядкост и оригиналност винаги са били с най-висока "стойност". Но доста хора са мързеливи и предпочитат да лапат наготово, по много и гратис. Но не и да дават. Щото за да дадеш, трябва да си имал възможността да създадеш преди това. Само с тъпчене това няма как да стане.

Интересно, защо хората се дразнят от приказките на Рамус

Може би защото Рамус си е поставил за цел да ги дразни

Затова питам защо продължаваш да пишеш?

За да ни разваля приказките, да ни дразни и да го псуваме. Това му е забавно. Свят шарен, хора всякакви.

Редактирано 12 август 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Може би защото Рамус си е поставил за цел да ги дразни

За да ни разваля приказките, да ни дразни и да го псуваме. Това му е забавно. Свят шарен, хора всякакви.

Ако бяхте наистина духовни, нищо нямаше да може да ви подразни...

 

За да ни разваля приказките, да ни дразни и да го псуваме. Това му е забавно. Свят шарен, хора всякакви.

 

Сега се зачетох в психология - там е написал нещо в тази връзка. Ето линк към поста, който визирам: https://www.kaldata.com/forums/topic/243479-малко-за-пристрастяването-в-частност-към-любо/?p=3158059

Накрая ще се окаже наш Рамус един недоразбран Дон Кихот. Последното не го казвам с ирония.

Редактирано 12 август 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Ти имаш правото да се смееш и надсмиваш, само ако имаш отговор на въпроса, който да противоречи на този на който се присмиваш!

Ами имам ! И то не от "вчера" . Но очевидно е сложно за твоята глава .

...Собственото си незнание превръщат и предствят като уж висше знание , недостъпно за мислене от другите .

И го използват в собствена угода ..

Кой ли тук не го прави ?

 

Сигурен съм , срещала си тук из темите някъде , от преди доста време :

"...И Човекът създаде бог по свой образ и подобие , бог да му служи в собствена изгода и да осветява пътищата му неведоми...." - из "Моятя Библия"

Може да се провери дали е вярно , но няма нужда ! (виж горния пасаж ! )

Вярвай ми ! Истина ти казвам ! 

Просто , кратко и ясно !

И обяснява всички главоблъсканици , произтичащи от умишлено (съзнателно или не ) обръщане на причино-следствени връзки , водещо до невъзможност за доказателство - т.е. до измислици .

Казано с други думи - умствен културизъм !

Е ! За мислещи...

Редактирано 12 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Е ! За мислещи...

 

Мисленето, оказва се, е тежко занимание, не е за ленивци. Но няма как да се спори с духовни хора. Те имат ясно определени критерии за духовност, че и доказателства за духовност. 

 

Често допускана грешка е да се свързва духовността с някакво метафорично и абстрактно, закотвено като летва, непроменливо и най-висше умствено и телесно съвършенство, когато единственият възможен път за всеки човек е този на самоусъвършенстването. А това си е неспирна работа, път без край, защото всичко тече, всичко се променя. Човек никога не може да нагази в една и съща вода два пъти. Та дори човекът, който гази във водата втория път, не е същият…

Често допускана грешка е да се свързва духовността с някакво метафорично и абстрактно, закотвено като летва, непроменливо и най-висше умствено и телесно съвършенство, когато единственият възможен път за всеки човек е този на самоусъвършенстването. А това си е неспирна работа, път без край, защото всичко тече, всичко се променя. Човек никога не може да нагази в една и съща вода два пъти. Та дори човекът, който гази във водата втория път, не е същият…

Същото като идея, но съобразно моя изказ, съм казала още около стр. 35-37...

Както се казва - всичко тече. Само в тази тема течът се случва болезнено бавно...

п.п. От духовността ще да е!

Редактирано 12 август 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

 Не може ли да си стои в духовния свят и там да учи, въобще какво е това учене?

Защо се въплътява, това е въпроса. Защо не си стои в духовния свят. А че искала да избяга да попътешества и да си поживее самостоятелно, ми звучи смешничко, с извинение.

Там няма как да научи нито един от уроците си, поради простата причина че Там има само Любов.

А за да се научат уроците трябват и отрицателни емоции, които само прераждането в тяло дава.

Същото като идея, но съобразно моя изказ, съм казала още около стр. 35-37...

Както се казва - всичко тече. Само в тази тема течът се случва болезнено бавно...

п.п. От духовността ще да е!

 

Течът е болезнен и бавен, защото духовността не следва да се отъждествява с определени ценности/качества, тъй като е най-обикновена човешка способност. Способност всеки сам да се ориентира и определя по отношение на ценностите/качествата. Отделно ценностите и убежденията, по които човек се е самоопределил в някаква степен, могат да се намират в дисбаланс с други личностни структури. Какво имам предвид. Човек може дълбоко и искрено да вярва в честността и порядъчността, да речем, като висши духовни категории, да се стреми в делата и мислите си да постъпва спрямо тези идеали/убеждения, но поставен в определена стресова ситуация, може да се окаже напълно неспособен да действа според тези ценности. Това най-често се случва, когато човек се усеща заплашен, застрашен по някакъв начин.

 

Може би за някаква реализирана ценност - добродетел е по-добре да се говори. Добродетел е, когато тя е налице в действията, постъпките независимо от ситуацията. 

Сега се зачетох в психология - там е написал нещо в тази връзка. Ето линк към поста, който визирам: https://www.kaldata.com/forums/topic/243479-малко-за-пристрастяването-в-частност-към-любо/?p=3158059

Накрая ще се окаже наш Рамус един недоразбран Дон Кихот. Последното не го казвам с ирония.

А ние вятърни мелници ли сме ?

Това е твоята истина. Според мен се кефи, като дразни хората. Той във всеки свой пост дразни някого. Е, почти във всеки. Ако не му

харесва, защо го прави ?

Като анализираш, анализираш, идва един светъл момент и всички дружно вкупом те анализират.

Редактирано 12 август 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Може би за някаква реализирана ценност - добродетел е по-добре да се говори. Добродетел е, когато тя е налице в действията, постъпките независимо от ситуацията. 

Ценностната система е мисловна категория на Разума .

Тогава :

" Разумът може да вземе връх над Емоциите , а пък двете заедно надделяват инстинктите ! "

За повече виж тук : (а може би и по-предни постове )

https://www.kaldata.com/forums/topic/216864-гурджиев-последният-час-от-живота/page-20#entry3176962

Ето ти и за добродетел - в случая става дума за приятелство :

https://www.kaldata.com/forums/topic/244543-зависимост-от-марихуана/?view=findpost&p=3177223

Редактирано 12 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ако бяхте наистина духовни, нищо нямаше да може да ви подразни...

Ако той е толкова възвишен и духовен, колкото се опитва да се изкара, тогава защо използва каруцарски жаргон срещу колегите. Ако си

запушиш ушите, за да си предпазиш нежния слух, бих могъл да цитирам, каква изящна словестност избълва духовния Рамус, срещу колегата

Кьониг, в не един и два поста.

А ние вятърни мелници ли сме ?

Това е твоята истина. Според мен се кефи, като дразни хората. Той във всеки свой пост дразни някого. Е, почти във всеки. Ако не му

харесва, защо го прави ?

Като анализираш, анализираш, идва един светъл момент и всички дружно вкупом те анализират.

 

Знам ли и аз?

 

Може да е в търсене на непрестореното, естественото? Затова и си прави целия труд да изобличава лъжите, в които сме приели да вярваме, несъзнаваното ни лицемерие, онова, което ни се привижда, че сме или бихме искали да сме, повърхностното ни пързаляне в живота, копи-пейста в главите ни, мързела, инерцията и т.н. Може би в това вижда някакъв смисъл.

А може мотивите му да са далеч от това предположение. 

Всичко може.

Хората се познават по мотивите. По предположението за нечии мотиви пък можеш да познаеш що за човек е предполагащият. Така Рамус се оказва в изгодна позиция - без да разкрива до край мотивите си, опознава онези, които го "разгадават". То не, че Рамус е някаква форумна енигма или феномен, но ако не друго в едно с "дразненето" понякога предлага и интересни гледни точки. Тях ги откривам винаги след време в постовете му. Понякога в един и същ негов пост, който преди месеци ме е издразнил и съм го интерпретирала като пълен идиотизъм, след време виждам интересни неща. Това в моментите, когато разполагам с достатъчно търпение и възможност за концентрация, за да изчета до край негов постинг. Тогава те не ми действат натоварващо и изнервящо.

 

Но не виждам смисъл в това да биеш ментални шамари, дори и подбудите да са незлонамерени. Мисля, че по-качествени резултати се постигат, когато вдъхновяваш хората.

Духовността е свързана с чувствата и емоциите ни, с нашата субективна оценка на обективния свят, с ценностната ни система. Изразява се в поведението ни и с отношението ни към заобикалящия ни свят. Нормално е да няма как да бъде измерена с обективен критерий. Всеки преценява нечия духовност съобразно своето разбиране за това. А самото желание да се доказва или измерва духовността за мен е отдалечаване от духовното.

Мхм...

Ако той е толкова възвишен и духовен, колкото се опитва да се изкара, тогава защо използва каруцарски жаргон срещу колегите.

Има хора, които успяват да видят целия свят от един единствен ъгъл, но нито частица от себе си от всички възможни ъгли...

Хайде сега, ако можеш да обясниш, как възниква взаимозависимото съзнание и откъде черпиш своите познания?

 

 

ЗАКОН ЗА ВЗАИМООБУСЛОВЕНОТО ВЪЗНИКВАНЕ (пали paticcasamuppāda) е едно от най-важните и дълбоки учения на Буда. Той често изразявал своя опит за Просветлението с един от двата способа, или чрез осъзнаване на Четирите Благородни Истини, или чрез осъзнаване на закона за взаимообусловеното възникване. На принципът за взаимозависимостта и относителността се дължи възникването, съществуването и изчезването на живота. Даденият закон отбелязва важен принцип, заключващ се в това, че всички явления във Вселената са относителни, обусловени състояния, и възникват в зависимост от условията, които ги поддържат.

 

Когато го има това, го има и онова,

Когато се появява това, се появява и онова,

Когато го няма това, онова не се поражда,

Когато изчезне (се преустанови) това, изчезва и онова.

 

 

12-те звена във формулата на Битието или "Колелото на Сансара"

 

Пратитя самутпада /Взаимозависимото възникване/ ( санскр. प्रतीत्यसमुत्पाद, pratītyasamutpāda ) или "Колелото на Сансара" е дванадесетчленна формула на битието (по-конкретно - формула, съставена от дванадесет звена на взаимозависимото възникване, в бълг. преводи се среща като "брънки на веригата") в будистките учения - механизъм, обясняващ произхода на кръговрата от прераждания в сансара /в някои бълг. преводи "самсара"/. В основата на тази верига стои невежеството /неведението/ -  (авидя), което също така се нарича "корена на сансара". Звената във веригата са свързани посредством Карма - закона за причинно - следствените връзки. Този закон е формулиран от Гаутама Буда, въз основа на фундаментална истина, която е прозрял в нощта на своето Пробуждане.

 

Ето ги звената:

 

1. Невежеството/или неведение, от което следват грешни възприятия за "аз" и обектите/

( санскр. अविद्य, авидя, тиб. маригпа ), което представлява неразбирането за истинската същност на природата на нещата, която е  - пустота, става ПРИЧИНА за:

 

2. Действията ( санскр. संस्कार, самскара, тиб. дхудже ) (телесни, словесни и умствени ) които от своя страна неизбежно натрупват карма, и АКТИВИЗИРАТ:

 

3. Съзнанието (  санскр. विज्ञान, виджняна, тиб. намше ), което със семената от действията във вид на кармически тенденции и навици, СЪЗРЯВА в:

 

4. Названия и форми, (  санскр. नामरूप, нама-рупа, тиб. мингчжук ) или "скандхи", които в свой ред ИЗГРАЖДАТ:

 

5. Основата на възприятията   (санскр. षडायतन , садаятана, тиб. кьече друк ), т.е. на шестте сетивни възприятия /зрение, вкус, слух, обоняние, докосване и мислене), от които ВЪЗНИКВАТ:

 

6. Контакти ( санскр. स्पर्श, спарша, тиб. рекпа ), т.е. среща с обектите (контакт на очите, контакт с ушите, контакт с носа, контакт с езика, контакт на телата, контакт на ума). които са  ПРИЧИНА ЗА ПОЯВАТА на:

 

7. Усещанията ( санскр. वेदना, ведана, тиб. цорва ), приятни, неприятни и неутрални, РЕЗУЛТАТА от които е:

 

8. Желанията(  санскр. तृष्णा, тришна, тиб. сепа ), които неизбежно се ПРЕВРЪЩАТ в:

 

9. Привързаност /алчност, захващане, желание да се удържат нещата/ (санскр. उपादान, упадана (праявастхана), тиб. ленпа ), която ДОВЕЖДА до:

 

10. Развитие /формирование, генезис/( санскр. भव, бхава, тиб. сипа ), т.е мотивацията за влизане в следваща фаза на съществуване, което ПРЕДИЗВИКВА :

 

11. Раждане ( санскр. जाति, джати, тиб. кьева ), което неизбежно ВОДИ до:

 

12. Стареене и смърт (  санскр. जरामरण, джара-марана, тиб. гава чива ).

 

Разбирайки това, което Буда нарича  Взаимозависимо възникване, може да се  пристъпи към разглеждане на други интересни въпроси: "Защо  Буда смята взаимозависимото начало за толкова важно? Какво е значението му? ", и да се проучат трите  аспекта от значението на взаимозависимото възникване:

 

1. То обяснява принципа на прераждането, без участието на душата.

2. То отговаря на въпроса "Какво е животът?"

3. От него става ясно защо има страдание, и показва пътя към неговото прекратяване.

Редактирано 12 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Духът не е съзнанието. Съзнанието е инструмент на духа. За да осъзнава духът, има нужда от нещо, което да осъзнава. За това е необходимо проявлението. Проявеното винаги е крайно и ограничено. Формата винаги е крайна. Духът проявява само част от себе си, защото безкрайното няма как да се изрази с крайното. Съзнанието от своя страна се развива. То се явява като резултат от взаимодействието на проявения дух и света. Ние като индивидуалности нямаме опит във въплъщението. Започваме развитието на съзнанието от нулата. Духът е съвършен на своя собствен план. Тук въплътен частично като отделна индивидуалност той е несъвършен. По-точно казано проявлението му, което сме ние е несъвършено. Затова сме тук, затова се развиваме.Ние съществуваме в безкрайнотоя.

И изтритата част от цитата е хубава, но искам да акцентирам на горното. ЗАЩО се проявява духът, защо трябва да има нужда от нещо което да осъзнава, щом като духът е съвършен на своя собствен план. Защо духът развива съзнанието, то от материя ли е, сигурно е от материя защото духът е Съвършен и няма нужда да се развива. За какво му е на духа съзнане (на долните светове), духът може да си стои в своя свят.

Няма отговор на въпроса ЗАЩО.

Така е, въпросите са ти на място. Текстът не дава отговор на по-същественото от Ведите и ако човек не е имал възможност да изучава тези писания, няма как да знае каква е причината според тях. Душата не се въплътява, за да учи, а защото е в невежество. Невежеството е причината за кармата. А Карма е вечна и безначална също като Бог. Та… Забравила е душата, че е вечна, неразрушима, не повни, склерозирала е един вид. Ако не беше забравила, че е част от Пуруша/Брахман или Бог, както ги наричат в текста, никога нямаше да направи тази грешка и да вземе да си нахлузи тяло.

 

Отделно, че във Ведите се различават множество Богове, а само в учението самкхя го има дуализмът, към който клони текста.

 

Накратко - текстът е една боза от шест. Боза в сравнение с ведическите писания. Пък те са отделна бира. 

Как може душата да е в невежество, след като е част от Всезнаещия и Всемогъщия? Звучи несериозно.

Нормално е духовността да е въпрос на способности, доколкото качествата характеризират човека като личност и се придобиват в процеса на социализацията му, а способностите са свързани с функционалните му възможности и вродените му особености. В този смисъл намирам, че и самоопределянето е надценено. По света е пълно с неграмотни и непросветени хора, които никога не са се замисляли за самоопределяне, но са по-духовни от много индивиди, самооределящи се като духовни.

Нерелигиозните (а не атеистите - те също са религиозни , но без Бог (замества го Партиятя примерно ) ! ) , не дават отговори на въпроси за които , за сега не се знае !

Очевидно твоите попове знаят всичко... !

О , Боже !

Всичко в началото "не се е знаело". Ако никой никога нищо не е "измислял" за незнаещите се неща и не се е мъчил да дава отговори на въпроси за които "за сега не се знае", никога нищо нямаше да се знае.

Като анализираш, анализираш, идва един светъл момент и всички дружно вкупом те анализират.

Нормално - за да анализираш някого, първо трябва да покажеш, че можеш да анализираш себе си. И този разумен принцип е валиден за всички сфери. Нали - някак не върви да нападаш другите, че били анонимки, при положение, че самия ти си анонимен. Няма как да издържат дълго време обвиненията, че другите не млъквали, при положение, че си най- силно лаещия измежду всички. И още много други такива елементарни разбирания, които явно на рамусчо му липсват.

Обяснява ги за този, който допуска многото realm-и, тогава, когато ги допуска. И все пак ми харесва като концепция.Но и концепцията за слона и костенурките може да обясни много неща на този, който има навика да гледа на концепциите от различниъгли, а на който търси окончателна твърда опора и концепцията за многото realm-и не може да помогне. Освен ако, наистинасъществува твърда опора и точно многото realm-и са тази опора.Иначе, и те са и не са тази опора, както и слона и костенурките, заедно с всички други концепции.

Важното е, че са си САМО концепции...

Там няма как да научи нито един от уроците си, поради простата причина че Там има само Любов.

А за да се научат уроците трябват и отрицателни емоции, които само прераждането в тяло дава.

Но защо трябва да учи след като е съвършена?

Как може душата да е в невежество, след като е част от Всезнаещия и Всемогъщия? Звучи несериозно.

 

Ами, това е причината за грехопадението в източните учения. 

 

Нормално е духовността да е въпрос на способности, доколкото качествата характеризират човека като личност и се придобиват в процеса на социализацията му, а способностите са свързани с функционалните му възможности и вродените му особености. В този смисъл намирам, че и самоопределянето е надценено. По света е пълно с неграмотни и непросветени хора, които никога не са се замисляли за самоопределяне, но са по-духовни от много индивиди, самооределящи се като духовни.

 

Няма личност, която да не прави опити да се самоопределя - човекът е социално същество. Хората, които най-често се считат за ненадеждни са онези, при които често се наблюдава разминаване между думи и дела. А те са ненадеждни, тъй като при тях липсва ясна, субективна самоопределеност - отчетлива поведенческа линия или позициониране, под формата на убеджения, идеали и т.н.

Бих се осмелила да кажа, че напълно бездуховни хора няма така, както няма напълно неопределени хора. Всеки индивид се е самоопределил до някаква степен. Неграмотността в никакъв случай не е спирачка за тези процеси, това са базисни личностни и междуличностни съзнателни актове.

Редактирано 12 август 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)