ако не изпитвахте носталгия по Дома ще ли ви занимава тоз въпрос изобщо

За да си обясняват, необясненото - тука Чечи може да ти го обясни подробно с многоточия и подчертани изречения. :Д

Знам много добре как е в будизма. Ти вярваш, че атман е илюзия, аз че е реален. Това няма как да го преодолеем. Не е и нужно. Това е фундаментален спор между индуизма и будизма.

 

Не, не знаеш. Будиста няма нужда и от двата възгледа.

 

Агги Вакчаготта Сутра

 

"До Вакчаготта за огъня"

 

По едно време чух, че Благословения е отседнал в Саваттхи, в гората Джета, в манастира на Анатхапиндика. Тогава при Благословения дойде странника Вакчаготта и при своето пристигане обмениха вежливи поздрави. След обмяната на приятелски поздрави и вежливости, Вакчаготта седна от едната страна на Благословения. Както седеше там, странника попита Благословения: „Как е, Учителю Гаутама, държи ли Учителя Гаутама схващането, че: ‚космоса е вечен: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Учителя Гаутама държи ли тогава схващането, че: ‚космоса не е вечен: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Учителя Гаутама държи ли тогава схващането, че: ‚космоса е краен: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Учителя Гаутама държи ли тогава схващането, че: ‚космоса е безкраен: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Учителя Гаутама държи ли тогава схващането, че: ‚душата и тялото са едно и също: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Значи Учителя Гаутама поддържа схващането, че: ‚душата е едно нещо, а тялото друго: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Тогава Учителя Гаутама поддържа схващането: ‚след смъртта Татхагата съществува: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Тогава дали Учителя Гаутама поддържа схващането, че: ‚след смъртта Татхагата не съществува: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Тогава дали Учителя Гаутама поддържа схващането, че: ‚след смъртта Татхагата и съществува, и не съществува: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Тогава дали Учителя Гаутама поддържа схващането, че: ‚след смъртта Татхагата нито съществува, нито не съществува: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва‘?“

 „...Не.“

 „Как така, Учителю Гаутама, когато Учителя Гаутама е запитан дали поддържа схващане ‚космоса е вечен...‘ ‚След смъртта Татхагата нито съществува, нито не съществува: само това е истина, в противен случай всичко друго не струва,‘ той отговаря ‚...не...‘ всеки път. Виждайки каква е пречката, тогава, дали Учителя Гаутама е толкова изцяло отдалечен от всяка от тези десет позиции?“

 „Вакча, позицията, че ‚космоса е вечен‘ е гъсталак от възгледи, пущинак от възгледи,  изкривеност от възгледи, гърчене от възгледи, окови от възгледи. Тя е съпроводена от страдание, беда, отчаяние, както и треска, като това не води до разваляне на магията, до преустановяване на страстта, прекратяване; не води до спокойствие, директно познание, пълно Събуждане, Освобождение.

„Позицията, че ‚космоса не е вечен‘...

„...‘Космоса е краен‘...“

„...‘Космоса е безкраен‘...“

„...‘Душата и тялото са едно и също‘...“

„...‘душата е едно нещо, а тялото друго‘...“

„...‘След смъртта Татхагата съществува‘...“

„...‘След смъртта Татхагата не съществува‘...“

„...‘След смъртта Татхагата и съществува, и не съществува‘...“

„След смъртта Татхагата нито съществува, нито не съществува‘...“ не водят до разваляне на магията, преустановяване на страстта, прекратяване; не води до спокойствие, директно познание, пълно Събуждане, Освобождение.“

 „Дали Учителя Гаутама има въобще някаква позиция?“

 „Вакча, ‚позиция‘ е нещо, което Татхагата е унищожил. Това, което вижда Татхагата е: ‚такава е формата, такъв е нейния източник, такова е нейното изчезване; такова е чувството, такъв е неговия източник, такова е неговото изчезване; такава е перцепцията...такива са менталните конструкти...такова е съзнанието, такъв е неговия произход, такова е неговото изчезване.‘ Поради това казвам, един Татхагата – посредством преустановяване, изчезване, прекратяване, както и изоставяне на всички конструкти, на всички мисли, на всичките неща, създавани от Аз и Мен, както и на обсебването със самомнение – е освободен, посредством липсата на привързаност/поддържане.“

 „Но Учителю Гаутама, монаха, чийто ум е освободен по този начин: Къде се появява отново той?“

 „Вакча, ‘Появява се отново‘ не е приложимо.“

 „В такъв случай, Учителю Гаутама, той не се появява отново.“

 „Вакча, ‚Не се появява отново‘ е неприложимо.“

 „...И се появява отново, и не се появява отново.“

 „...Неприложимо е.“

 „...Нито се появява отново, нито не се появява отново.“

 „...Неприложимо е.“

 „Как така, Учителю Гаутама, когато Ви питам дали монахът се появява отново... не се появява отново... и се появява отново, и не се появява отново... нито се появява отново, нито не се появява отново, Вие всеки път отговаряте ‚...не може да се приложи‘. Тук, Учителю Гаутама аз съм заблуден; тук аз съм объркан. Капчицата яснота, която идва към мен от Вашия предишен разговор, сега е затъмнена.“

„Разбира се, че си заблуден, Вакча. Разбира се, че си объркан. Дълбоко, Вакча, се намира този феномен, труден за виждане, труден за реализиране, спокоен, пречистен, отвъд фокуса на предположение, фин, изпитващ се от мъдреците. За тези с други възгледи, други практики, други удовлетворения, други цели, други учители, това е трудно да се разбере. След като това е така, сега ще поставя няколко въпроса пред теб. Отговори, както сметнеш за добре. Как смяташ, Вакча: Ако един огън гори пред теб, би ли разпознал, че ‚Този огън гори пред мен‘?“

 „...да...“

„И да предположим, че някой те попита, Вакча, ‚Този огън горящ пред теб, зависим от какво гори?‘ Така запитан, как би отговорил?“

 „...Ще отговоря, ‚Този огън горящ пред мен, гори зависим от тревата и дървесината като негова поддръжка.‘“

„Ако огънят горящ пред теб изгасне, ще знаеш ли, че ‚този огън, горящ пред мен изгасна‘?“

„...Да.“

„И да предположим, че някой те попита, ‚този огън пред теб изгасна, в коя посока се е отправил оттук? Изток? Запад? Север? Юг?‘ Така запитан, какво ще отговориш?“

„Това е неприложимо, Учителю Гаутама. Всеки огън, който гори зависим от поддръжка на трева и дървесина, бидейки неподдържан – в следствие изразходването на тази поддръжка и непредлагането на друга – просто се класифицира като ‚изгаснал‘ (преустановен).“

„Дори така, Вакча, всяка физическа форма, посредством която човек описващ Татхагата ще опише, че: Татхагата е изоставил, неговия корен е унищожен, подобно на изкоренено палмово дърво лишено от условията на съществуване, не-предопределено за бъдещо възникване. Освободен от класификацията на форма, Вакча, Татхагата е дълбок, без граници, труден за схващане, подобен на морето. ‚Появява се отново‘ не е приложимо. ‚Не се появява отново‘ не е приложимо. ‚И се появява отново, и не се появява отново‘ е неприложимо. ‚Нито се появява отново, нито не се появява отново‘ не е приложимо.

„Всяко чувство... Всяка перцепция... Всяка фабрикация на ума...

„Всяко съзнание, посредством която човек описващ Татхагата ще опише, че: Татхагата е изоставил, неговия корен е унищожен, подобно на изкоренено палмово дърво лишено от условията на съществуване, не-предопределено за бъдещо възникване. Освободен от класификацията на ума, Вакча, Татхагата е дълбок, без граници, труден за схващане, подобен на морето. ‚Появява се отново‘ не е приложимо. ‚Не се появява отново‘ не е приложимо. ‚И се появява отново, и не се появява отново‘ е неприложимо. ‚Нито се появява отново, нито не се появява отново‘ не е приложимо."

Когато това бе казано, странника Вакчаготта каза на Благословения: „Учителю Гаутама, това е като да има едно голямо дърво сала недалеч от едно село или град: В следствие непостоянството, неговите клони и листа ще се изчерпят, неговата кора ще се изчерпи, неговата бяла дървесина ще се изчерпи, така че в по-късен етап – лишено от клони, листа, кора, както и бяла дървесина – то ще седи като чиста сърцевина. По същия начин, Учителю Гаутама, думите са лишени от клони, листа, кора, бяла дървесина и стоят като чиста сърцевина.

„Великолепно, Учителю Гаутама! Великолепно! Досущ както би поставил правилно, това което е било преобърнато, да разкрие това, което е било скрито, да посочи пътя на този, който е бил изгубен, или да носи лампа в тъмното, за да може тези с очи да виждат форми, по същия начин Учителя Гаутама – посредством много линии на разсъждение – разясни Дхарма. Приемам убежище при Учителя Гаутама, в Дхарма, както и в Сангха (общността) на монасите. Нека Учителя Гаутама ме запомни като мирянин, който е приел убежище при него, от този ден – насетне, доживот.“

За да си обясняват, необясненото - тука Чечи може да ти го обясни подробно с многоточия и подчертани изречения. :Д

Не се знае...

Може би и двете са верни.

Едното може да се докаже ! Така се превръща в знание . Това е вярно - съответстващо на действителността .

Другото никак ! Не подлежи на доказване - Т.е. е измислица . Не се знае дали въобще е вярно - има ли въобще връзка с действителността !

В най-добрият случай , когато произтича от вече установени знания е предположение , по аналогия и/или хипотеза на което много , много вяра не трябва да се хваща !  

Докато не се докаже ! Иначе като умствена гимнастика е .....приемливо... 

Това е разликата !

Общото е , че се появява от едно и също място ! Който може  ,  нека "отгатнете" от къде точно - пак като знание , предположение....или измислица !   

Аз се основавам на първото , защото показва какво трябва !

Това ми върши работа във всекидневната практика .

Измислицата , освен за забавление (умствена гимнастика) , за какво ми е ?! 

Който иска да си живее в измислици - негова си работа....забавно е , а по някога и тъжно .

Тук примерно може да се "плюе" във всички посоки и колкото си искаш.....

 

Заб . Където слагам многоточие това е указание , че от там може да последва и повече от един пост.

Т.е. граматически и смислово многоточието указва недоизказване - има какво още да се каже.

(това за неграмотните !)

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

И още нещо !

Когато причинно-следствените връзки са правилно ориентирани , няма свободно място - всичко само и от само себе си , си отива на мястото . Както е казано : "Природата празно не търпи !". 

Когато причинно-следствените връзки се обърнат , отваря се свободно място (падат ограниченията) .......за измислици .

Примерно :

Две и две е равно на четри - правилни причинно-следствени връзки .

Подлежат на изследване границите - кога две и две може и да не е четри (примерно за сега не се знае).

Или :

Две и две не е равно на четри - обърнати причинно-следствени връзки !

Тук нашите "герои" от темата са в стихията си !

Тук граници няма !

Тук дори и от аритметика никаква нужда няма ! За какво да ходим на училище..... ?! 

От една страна каквото и да ви се каже - това вярвате !

От друга страна , можете да си измисляте каквото си искате ! 

 

Само така (друг начин няма) религиите мога да си намъкнат Бога в мисленето на хората (иначе за Бог място няма !) и да го използват в собствена изгода....т.е. в крайна сметка пак стигаме до същото :

"...И Човекът създаде бог по свой образ и подобие , бог да му служи в собствена изгода и да осветява пътищата му неведоми...." - из "Моятя Библия"  

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Защо постоянно свързвате духа с вярата в Бог или с религията... Това е субстанция, която носи всеки човек по света. Това е нашето нематериално отношение към света. Какво искате да кажете, че в невярващия или нерелигиозния човек няма нищо духовно ли... Самият факт, че се опитвате да сложите в определение или в граници дори и самото понятие, вече отнема парченце духовност от самите вас. И аз обичам категоричността, определеността и списъците, но не всичко /освен в приказките/ може хем да се побира в бутилка с тапа, хем после да изскочи от нея в троен размер... 

Защо постоянно свързвате духа с вярата в Бог или с религията... 

Той самият ти въпрос е реторичен - "Аз питам , пък отговор не искам !"

Прочети предни мои постове и няма да питаш !

Все това обяснявам ! 

Освен последните два мои поста , примерно още и тук :

https://www.kaldata.com/forums/topic/224542-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F/?view=findpost&p=3170561

(ако искаш и други ще ти приведа)

Правят го от безхаберие - неумение и/или невъзможност за мислене.....!

 

Мислене (обработва) = Знание (обработени факти) и Незнание (запълнено с Вяра) !

Вярата обяснява това което не се знае , а нейн инструмент се явява религията.

В същност Вярата (с Бог или съвсем без него) е основен елемент в човешкото съзнание !

И понеже не знаят (те това не се трае ....екзистенция е !  ) - подменят го с Бог (и заспиват упоени ...   ) !

 

Хайде пак ! Така се прави с религиите - непрекъсната трамбовка , до качествен асфалт по пътя към Бог !

"...И Човекът създаде бог по свой образ и подобие , бог да му служи в собствена изгода и да осветява пътищата му неведоми...." - из "Моятя Библия"   

И ако питаш това ли е моята религия , бих казал ДА ! .

НО !

Със съществената разлика !!!

Съответства на действителността и може да се докаже !

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не говорим за едно и също. Не, не, не.

Аз, за разлика от теб, не искам да материализирам вярата /без значение дали в Бог или в себе си/, нито да я пипам, нито да я доказвам... нито имам желание да сложа парченце духовност в някое ъгълче, за да го докосвам.

Само ти се струва, че говорим едно и също.

Ти по нищо не се различаваш от останалите доказващи, само дето си разменил Бог с твоето разбиране за него/това/както си го представящ божественото...

Две и две е четири, когато се договорим, че две и две е четири или, когато се договорим примерно, че едно и едно е две, както и правилата, по които може да се изведе като следствие от това, че две и две е четири.

 

Всички истини, които могат да се изкажат, като твърдения, са договорени, или са по договорен начин изведени следствия от договорени истини. Договорът, субектът може да е сключил сам със себе си. Това са относителни истини. Конвенционални истини ги нарича Великия Нагарджуна. Още и относителни истини често ги наричат.

 

По договорен начин изведените следствия могат да се нарекат още и доказани истини. А доказателствата, в този смисъл представляват, договорени интелектуални действия насочени към определяне, дали са спазени границите на договора.

 

Абсолютната истина, Бог, Пустотата, или който както я там нарича, не подлежи на определения, концепции и доказателства. И подлежи разбира се.

Редактирано 14 август 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Две и две е четири, когато се договорим ...

Ти първо трябва да поговориш със себе си .

После пак със себе си да се договориш да не дърдориш глупости .

Истината не е твоя , че да се договаряш....! Договаряй се за парите си на борсата....или там каквото е друго за договаряне !  

С мен по този въпрос (за две и две) няма какво да се договаряш , нито пък с който и да е друг !.... 

Истината е вярно отражение на действителността . Не подлежи на договаряне..... !

Пък като гледам ти гледам отраженията , огледалото ти пет пари не струва , че да се договаряме за твоите отражения ! 

Очевидно нямаш знания , а от имитации никой няма нужда....

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Всъщност, в основата дори и на вярата, независимо каква е тя - религиозна или етично-философска - е страхът на всеки човек от неизвестното, неопределеното, непознатото, непредвидимото. Вярата е вид психологически механизъм за преодоляване или поне опит за овладяване на страха. Този механизъм създава изкуствено усещане за стабилност и сигурност, топлина и надеждност, които всеки човек е изживявал, докато се е развивал в утробата. Това е и "домът", в който несъзнателно много вярващи мечтаят да се завърнат - неясния спомен за онова сигурно, топло, щастливо и уютно място, в което сме пребивавали в началото на своята съзнателност. За това писа доста и колегата Рамус, за това са писали и много хора преди него, занимаващи се с пренатална, перинатална психология и трансперсонална психология

 

С това е свързана и обичта между хората - когато обичаме силно даден човек, винаги се опитваме да го обгрижим, прегърнем, защитим, да го стоплим - пресъздаваме несъзнателно условията и усещанията, изпитвани в утробата. Сякаш това е най-доброто, което можем да дадем от себе си на някой друг. От там и нестихващата нужда у всеки човек, независимо от възрастта, да бъде обичан, приеман, приласкаван.

 

Това, което казвам, не е нито ново, нито шокиращо, а отдавна известен факт. Но не спирам да се удивлявам на силата на този неясен спомен и как той в по-късен етап от развитието ни, продължава да бъде водещ и свързващ всички хора фактор.

 

Колкото по-силна и определяща поведението е тази човешка нужда за възпроизвеждане на утробното състояние, толкова по-депресиран и негативен става човек, когато тя не бъде задоволена макар и частично. Дори само под формата на съгласие и приемане, на позитивна комуникация, на харесване и споделяне.

 

Намерих и една статия на български в тази връзка на следния линк: http://psychologyjournalbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=953&Itemid=64

 

 

Всички тези доклади описват наличието на същество, което е много по-чувствително към емоциите на майката, особено когато се отнасят до любов или отхвърляне, отколкото се приема. Работил съм с много деца на тотално отхвърлящи майки, които сънуваха как са затоврени в дълбока пещера или са преследвани от ужасяващи животински сенки. Някои са изложени на толкова силна майчина тревожност или депресия, че те самите се раждат тревожни и депресирани. Децата, които имат положителен и насърчаващ вътреутробен опит, са доста по-способни да се справят с шока от раждането и ще започнат живота си с много по-здрава психика, отколкото тези, при които липсва положителното подкрепление. Начинът по който ще се развие характера на детето, и в крайна сметка - и на възрастния, вече може да се определи около час след раждането.

 

Удивително е как се формират базисните ни нагласи и как по-късно ни оформят като личности. Още един кратък линк на български за изследванията на проф. Гроф, където се споменава и за връзката между утробата и "мистичното": http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=405351&df=46&dflid=3

 

Ако някой действително има интерес, може да прочете и това книжле: http://www.google.be/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0CB8QFjAAahUKEwi64aqclajHAhXJ0hoKHc-eDFo&url=http%3A%2F%2Fversailles-bg.eu%2Fmag5%2Fwp-content%2Fuploads%2F2010%2F12%2Fgrof.doc&ei=L6jNVfqNDsmla8-9stAF&usg=AFQjCNHx-KSaQuZyNSU1Z3J36Wvipt_zXA&sig2=3Q7ViVO1u2GsmLJ9kIgH9g

 

Надявам се линкът да работи.

Редактирано 14 август 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Всъщност, в основата дори и на вярата, независимо каква е тя - религиозна или етично-философска - е страхът на всеки човек от неизвестното, неопределеното, непознатото, непредвидимото. 

Вярата удовлетворява екзистенцията предизвикваща потребността - живото непрекъснато усвоява околната среда , за целите на собственото си съществуване . 

Въз основа на установени стари знания , които вече освен че се знаят , но и са се превърнали във  вяра , Вярата замества това което не се знае или поне го обяснява , до неговото усвояване и превръщането му в ново знание.....и т.н.

В този процес , така както мускулите проявяват физическа сила ползвайки физическа енергия , по подобен начин Вярата ползвайки психическа енергия проявява страх .

Страхът е явлението , импулса , това което направлява действието . 

Страхът е проявена Сила на Вярата !

Т.е Страхът е явление на Вярата , а не е нейна същност ! (пак причино-следствени връзки обърнати на опаки).

В основата на Вярата е екзистенцията , стремежът за овладяване на околната среда !

Просто е ! 

И да нямаш вяра , като не си показваш носа от дупката , никакъв страх няма да те гони !....

Ако ли пък нямаш психическа енергия , дори и да имаш вяра , пак си стоиш в дупката ....и няма страх !...

Знанието е на обратно - дава Увереност !

Пък Знание и Вяра представляват Разума , а Разумът дава възможните решения !

И тук малко борба става между страх и увереност - само да има кой да къса билетчетата ! 

Пък то има и това е Духът....(виж предни постове за Волята).....

А бе тук ей такава "каша" става , всичко едно с друго е навързано :

щото Разумът и страх дава , а пък Вярата и увереност.....ама нейсе ! 

заб. : Тъкмо за това във всички религии , основно се внушава страхът от Бог.

Така се подтиска познанието и се осигурява догмата !

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Защо постоянно свързвате духа с вярата в Бог или с религията... Това е субстанция, която носи всеки човек по света. Това е нашето нематериално отношение към света. Какво искате да кажете, че в невярващия или нерелигиозния човек няма нищо духовно ли... Самият факт, че се опитвате да сложите в определение или в граници дори и самото понятие, вече отнема парченце духовност от самите вас. И аз обичам категоричността, определеността и списъците, но не всичко /освен в приказките/ може хем да се побира в бутилка с тапа, хем после да изскочи от нея в троен размер...

Нерелигиозният или невярващият човек носи субстанцията дух, както си писала, и той "вярва", че тази субстанция - ДУХОВНОСТТА му се генерира в мозъка му от някакви мистериозни химически(от материята на този свят) процеси. И не само духовността му, а и емоциите му, мислите му и характера му и всичко което е той, там се за бърква в тази две шепи сива каша и извира от там.Но НЯМА доказателства за това, той си го е измислил или е предположение.

Принципно съм съгласна с разсъжденията за страха. Само че аз винаги имам предвид конкретният страх от смъртта. Разликата между нас самите - какви бихме били, как бихме се възприемали и как бихме възприемали целият останал свят, в зависимост от това дали сме безсмъртни или подвластни на този страх. И мисля, че за това и човек има нужда да вярва в прераждането и в безсмъртната божествена частица, за да има смисъл животът му в собствените му очи. За да може да има стойност самият той като отношение към себе си и към целия останал свят.

Стара индийска мъдрост гласи, че две и две понякога прави двадесет и две. То затова и се вика мъдрост, а не комунистическа глупост.

Вярата удовлетворява екзистенцията предизвикваща потребността - живото непрекъснато усвоява околната среда , за целите на собственото си съществуване . 

Въз основа на вече установени стари знания , които вече освен че се знаят , но и са се превърнали във  вяра , Вярата замества това което не се знае или поне го обяснява , до превръщане му в ново знание.....и т.н.

В този процес , така както мускулите проявяват физическа сила , по подобен начин страхът в същност е явлението , това което осъществява действието . 

Т.е. Страхът е Силата на Вярата !

 

заб. : Тъкмо за това във всички религии , основно се набляга на страхът от Бог.

С изключение на Християнската религия. Последната. Христос заменя страха с ЛЮБОВ и опрощение, което е милост. Милостив Бог е, първият, човечеството вече е достигнало този етап в еволюцията си, когато няма нужда да се страхува от наказващия Бог издаващ закони които трябва да се спазват,защото човек има съвест, и е сам за себе си закон.

Нерелигиозният или невярващият човек носи субстанцията дух, както си писала, и той "вярва", че тази субстанция - ДУХОВНОСТТА му се генерира в мозъка му от някакви мистериозни химически(от материята на този свят) процеси. И не само духовността му, а и емоциите му, мислите му и характера му и всичко което е той, там се за бърква в тази две шепи сива каша и извира от там.Но НЯМА доказателства за това, той си го е измислил или е предположение.

Ама продължаваме да говорим на различни езици. Това, което аз имам предвид е, че няма човек, който да е напълно бездуховен, но едни се замислят върху това, други не го мислят въобще, а трети дори искат да го докажат и барнат.

Нали не твърдиш, че щом човек не може да докаже материално притежанието на каквото и да е, със сигурност не го притежава?!

Представяш ли си въобще последиците от такова твърдение?!

Хайде да не стигаме пак до конкретни елементарни примери, за да разберем едно или друго. Един клошар, който всяка вечер си ляга полугладен, но държи да легне до стената на операта, за да слуша божествените звуци от оперните представления, по какъв начин би могъл да докаже, че има духовност и тя е свързана с физическата му необходимост от това да заспи под звуците на Риголето?!

Редактирано 14 август 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Ама продължаваме да говорим на различни езици. Това, което аз имам предвид е, че няма човек, който да е напълно бездуховен, но едни се замислят върху това, други не го мислят въобще, а трети дори искат да го докажат и барнат.

Нали не твърдиш, че щом човек не може да докаже материално притежанието на каквото и да е, със сигурност не го притежава?!

Представяш ли си въобще последиците от такова твърдение?!

Хайде да не стигаме пак до конкретни елементарни примери, за да разберем едно или друго. Един клошар, който всяка вечер си ляга полугладен, но държи да легне до стената на операта, за да слуша божествените звуци от оперните представления, по какъв начин би могъл да докаже, че има духовност и тя е свързана с физическата му необходимост от това да заспи под звуците на Риголето?!

Merry, темата е "доказателства за съществуването на духовни светове", имат се предвид светове други, не нашия физически свят от познатата нам материя. На теб доказателства не са ти нужни, ти размишляваш от гледна точка на психологията. Всичко е вярно.

А партизаните, дето вчера са бастисали мандрата и са убили кмета и попа, а днес се излежават на сенчеста поляна и слушат омайните песни на птичките ???

Merry, темата е "доказателства за съществуването на духовни светове", имат се предвид светове други, не нашия физически свят от познатата нам материя. На теб доказателства не са ти нужни, ти размишляваш от гледна точка на психологията. Всичко е вярно.

Аз разбирам темата и "световете", в които искате да проникнете.

Не разбирам обаче вие защо имате нужда да доказвате тези светове и защо си мислите, че тези светове имат нужда от доказване?!

На кого ще го/ги доказвате - на вас, които вярвате и нямате нужда от доказателства или на такива като мен, които гледат от друга гледна точка и нямат нужда от доказателства...

Хайде тогава така да задам въпроса си - защо хората, вярващи в съществуването на тези духовни светове, /хора, за които се предполага, че са на високо духовно, а не на психологическо ниво като моето/, имат нужда от такива доказателства... Нали?! И... кръгът пак се затваря в своето безсмислие...

Редактирано 14 август 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

Аз разбирам темата и "световете", в които искате да проникнете.

Не разбирам обаче вие защо имате нужда да доказвате тези светове и защо си мислите, че тези светове имат нужда от доказване?!

На кого ще го/ги доказвате - на вас, които вярвате и нямате нужда от доказателства или на такива като мен, които гледат от друга гледна точка и нямат нужда от доказателства...

Хайде тогава така да задам въпроса си - защо хората, вярващи в съществуването на тези духовни светове, /хора, за които се предполага, че са на високо духовно, а не на психологическо ниво като моето/, имат нужда от такива доказателства... Нали?! И... кръгът пак се затваря в своето безсмислие...

 

Точно. :-)

Между вярата и знанието няма съществена разлика. И двете може да са истина, заблуда или комбинация от двете. И двете може да бъдат приети на доверие или след внимателно разглеждане на множество аргументи.Това, в което вярваме може да отговаря на действителността, а това, което си мислим, че знаем - не. Да, вярата разчита на чуждо свидетелство и чужда опитност. Знанието би трябвало да е изградено върху нашата собствена опитност... Но всеки знае колко погрешни изводи можем да си направим от това, което сме преживели. Истината не е лесна за постигане в дълбочина и това е прекрасно.

Човекът без вяра разчита само на собствения си кръгозор. Има ли реално такива хора?

А две плюс две винаги е четири, ако се придържаме към значението което влагаме в използваните думи. Договореността е за понятията, които използваме за да опишем процеса или факта, а не се отнася за истинността на самия процес или факт.

Редактирано 14 август 201511 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Аз разбирам темата и "световете", в които искате да проникнете.

Не разбирам обаче вие защо имате нужда да доказвате тези светове и защо си мислите, че тези светове имат нужда от доказване?!

На кого ще го/ги доказвате - на вас, които вярвате и нямате нужда от доказателства или на такива като мен, които гледат от друга гледна точка и нямат нужда от доказателства...

Хайде тогава така да задам въпроса си - защо хората, вярващи в съществуването на тези духовни светове, /хора, за които се предполага, че са на високо духовно, а не на психологическо ниво като моето/, имат нужда от такива доказателства... Нали?! И... кръгът пак се затваря в своето безсмислие...

Темата е такава. Някои хора, сигурно повечето, имат нужда от доказване на такива светове за да "повярват" , че смъртта е край само за тялото и човекът, който е тяло+дух(или душа) е безсмъртен.

Това е почти всичко, но някои хора имат нужда и да разберат смисъла и целта на съществуването на земята.

Редактирано 14 август 201511 г. от Sleda (преглед на промените)

Между вярата и знанието няма съществена разлика. И двете може да са истина, заблуда или комбинация от двете. И двете може да бъдат приети на доверие или след внимателно разглеждане на множество аргументи.Това, в което вярваме може да отговаря на действителността, а това, което си мислим, че знаем - не. Да, вярата разчита на чуждо свидетелство и чужда опитност. Знанието би трябвало да е изградено върху нашата собствена опитност... Но всеки знае колко погрешни изводи можем да си направим от това, което сме преживели. Истината не е лесна за постигане в дълбочина и това е прекрасно.

Човекът без вяра разчита само на собствения си кръгозор. Има ли реално такива хора?

А две плюс две винаги е четири, ако се придържаме към значението което влагаме в използваните думи. Договореността е за понятията, които използваме за да опишем процеса или факта, а не се отнася за истинността на самия процес или факт.

 

Много интересно как говорите за "вярата", като че е нещо което, просто е. Вярата няма нужда от нищо външно или чуждо, тя има "нужда" само от Ум който е разбрал ползата от това да "вярваш". Това е определящ момент, според мен. Някои тук, може ли каже и сподели, как се чувства и усеща вярата, и как това помага, неПомага? И има ли въобще истински вярващ тук? Ако не, какво се говори тук просто? :-)

Темата е такава.

 

Точно, затова и съответния отговор (коментар). Удобен, неудобен. 

 

Не разбирам обаче вие защо имате нужда да доказвате тези светове и защо си мислите, че тези светове имат нужда от доказване?!

Защото си приказват с извънземните и то са на "ти" са с тях !

Пък на нас простосмъртните не ги представят и ние до тях да имаме достъп !

Егоисти !