А защо заговори за безразличието и състраданието?

 

Заради страха, срещу който толкова много се пише и говори. Страхът това, страхът онова, страхът правел хората затворени, малки, ограничени, роби, кукли на конци и т.н. Но без този страх, който да ни задвижва и мотивира, не бихме стигнали доникъде в развитието си. Защото всяко овладяване на някакъв вид наш си страх, разширява виждането ни за собствените ни способности и възможности, дава ни нова гледна точка.

Точно. И не само. Много хора приемат страха само като израз на малодушие. Всъщност страхът ни и предпазва. Той е в основата на инстинкта за самосъхранение. Предпазва ни от това да бъдем безразсъдни, за да оцелеем и да се развиваме.

Права си и не си права. Прочети Барбара О Брайън. Много добре обяснява за състраданието и страданието. Според мен трябва да се подходи с мисълта, че безразличието не е безразличие, състраданието не е състрадание и страданието не е страдание.

 

За избора може много да се говори, докато човек не се хване, че нещата, които избира, сам е изпълнил със смисъл и стойност.

......

В такъв случай, според мен е по- редно да се каже, че не страхът е в основата на вярата, а изправянето срещу страха - ако мотива е това, че се плашиш, тогава вярата става скривалище, бункер, ако мотива е да разбереш страховете си, тогава в основата на вярата е осъзнаването и тогава няма място за "механизъм създаващ изкуствено усещане за сигурност, стабилност, топлина и надеждност", защото в този случай се подразбира, че щом говорим за осъзнаване, то човек ще трябва да навлезе и в несъзнателното, и да разгледа какво има там.

Мисълта ми е, че тъкмо в страховете се корени безразличието, защото когато сме подвластни на страховете, тогава се съсредоточаваме в/у несъществени за нас, за индивида неща, а то това е пътеката към и на безразличието.

В такъв случай, според мен е по- редно да се каже, че не страхът е в основата на вярата, а изправянето срещу страха - ако мотива е това, че се плашиш, тогава вярата става скривалище, бункер, ако мотива е да разбереш страховете си, тогава в основата на вярата е осъзнаването и тогава няма място за "механизъм създаващ изкуствено усещане за сигурност, стабилност, топлина и надеждност", защото в този случай се подразбира, че щом говорим за осъзнаване, то човек ще трябва да навлезе и в несъзнателното, и да разгледа какво има там.

Мисълта ми е, че тъкмо в страховете се корени безразличието, защото когато сме подвластни на страховете, тогава се съсредоточаваме в/у несъществени за нас, за индивида неща, а то това е пътеката към и на безразличието.

Тук си много си прав, истинска вяра се придобива само когато някой се изправи срещу страховете и неяснотите и поиска да ги разгледа, изцяло съмнявайки се - в усещанията си, във възгледите си, във всичко за себе си вътрешно и външно до този момент.

Под "истинска вяра" разбирам мнение (защото вярата е от плоскостта на мнението, както го представя и Платон в онази четворна схема от "Държавата" в частта за диалектиката), но най-вероятно мнение, което се получава, след като се отсеят всички други предположения по такъв признак.

Така като се разгледат страховете, трябва да се отделят естествените, инстинктивни страхове от изкуствено създадените и оживени чрез въображението - те всъщност не отговарят на нищо действително и се превръщат в нас понякога точно чрез подхранване чрез неправилни мисли и постоянно внимание в натрапливости.

Натрапливостите и естествените инстинктивни страхове, или естествени защити, са различен род страхове .

Интересното е - и аз дори преди време като се занимавах точно с това, за което говориш, опитвах се да се отърва от фобия, и исках да стигна до причините и механизма ѝ - интересното е, че стигнах до извода, че тези "натрапливости" дори в известен смисъл или степен, имат материален носител, който храним съвсем буквално. Чрез фантазията си.

... без този страх, който да ни задвижва и мотивира, не бихме стигнали доникъде в развитието си. Защото всяко овладяване на някакъв вид наш си страх, разширява виждането ни за собствените ни способности и възможности, дава ни нова гледна точка.

Страхът може както "да задвижва" , така и "да парализира" (когато е пределно силен) !

 

В същност страхът ни мотивира , НО нищо не движи !!! 

Страхът е само сигнал    на    сетивна (екзистенциална)   и/или   емоционална (интелектуална) основа , че нещо нежелателно се случва !

Така както , когато някой блъска по вратата на дома ви - получавате сигнал , че нещо нежелателно се случва. Колкото това блъскане по врата ви движи , толкова и страхът движи....

Следва да се разбира произходът му и какво следва от това....т.е. да го обмислим .

 

Защото на интелектуална основа (в случая рационално , без емоционалното) , страх (сигнал) може да се появи както от Вяра (страх от Бог) , така и от Знание (страх от ядрено недоразумение ) - страх като мисъл .

Само на емоционална основа (без рационалното) , страхът като емоция най-често се явява под влияние на (само)внушена измислица , или необосновани въображение и фантазия....т.е. грешно решение.

За всяка проява на страх , за неговото преодоляване , тук по неизбежност трябва да се включи Мисленето на Разума !

 

Така или иначе Страхът е само сигнал , произведен от чувства (емоция) или мислене (мисъл) .

Духът сам ще се включи , според емоцията на чувствата и мисълта на мисленето (предлаганите от Разума възможности)  , ще реши с проява на Воля !

Волята пък зависи от притежаваната психическа енергия , която Духът превръща във Воля (сила на духа)....

Т.е. Страхът може и да подведе Духа каква Воля да произведе , но тук Разумът (мисленето) трябва да вземе надмощие над чувствата (емоциите (страха)) !

Духът , чрез проявена Воля управлява (движи) нещата !

Редактирано 19 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

......

За мен едно от интересните за отбелязване по моя опит явления е, че всеки път, когато осъзная някой мой страх, в същия този момент, ми става смешно, защото разбирам колко фалшив и илюзорен е бил. Подобно на възрастния, който приема с усмивка страха на детето, плашещо се от тъмнината в килера. Или подобно на онези хора, които участват в предаването на Беър Грилс - забележително е как на хората им олеква, до степен да изкрещят от кеф и да се смеят със сълзи.

И въпреки това, въпреки това!!! - следващия страх, пак ми взема тока. :Д

"механизъм създаващ изкуствено усещане за сигурност, стабилност, топлина и надеждност", = това е вярата, да.

Вярата, че си подвластен на страховете си, вярата, че в страха се корени безразличието, вярата, че си безсилен, вярата, че можеш, вярата, че не можеш и т.н.

 

Когато вярата започне да се измества от знанието и опита, тогава се появява и онази "трета личност или свят", за които четохме в думите на Гуруджиев. Зрелият човек вече знае, че и страхът е избор, който той може съзнателно да управлява. . Нещо повече дори - уитнес го е написала - сами създаваме и захранваме страховете си. Само не разбрах в думите ти, Уит, за какъв материален носител споменаваш?

 

В страховете ни не се корени безразличието, а незнанието. 

...........

Вярно е, че на всеки от нас, живота дава право да изберем как да живеем - в сянка или в светлина. Сянката, в която живеем е безразличието или размиване на отговорността. Заблудата е свързана със страха да излезем от комфорта си и напълно да приемем промените в живота си, като престанем да се съсредоточаваме над несъщественото. Когато се съсредоточаваме над несъщественото, тогава ставаме безразлични към истински значимите неща в живота ни. Оживелият, след Холокоста, писател, Ели Визел, казва:

Противоположността на изкуството не е уродливост, а безразличие

Противоположността на любовта, не е ненавист, а безразличие.

Противоположността на вярата не е ерес, а безразличие.

И противоположността на живота, не е смърт, а безразличие.

 

Трикът да се излезе от заблудата е доверието - да се учим да се доверяваме на живота си. А животът предлага да започнем с доверие към самата сянка, а именно - да осъзнаем страховете си. Къде има място тука за изкуствени механизми? Не можеш изкуствено да се изправяш със страховете си и да очакваш истинска светлина - не можеш изкуствено да си отговорен и да се надяваш, че безразличието ще те подмине. Само истинското разкрива истинското - само реалното открива реалното. Изкуственото, фалшивото, сурогата - това са "практиките", които не се справят със страховете и водят до безразличие. Ти казваш, че си виждала някакви практикуващи, които са станали равнодушни, но някой ден - не знам кога, но вярвам, заради интелигентността ти - ще видиш, че почти целия свят е безразличен.

самата й борба да оцелее тук в тялото, отново, е доказателство

ааа, душата й се налагало да оцелява.

Дори не къде да е - "тук, в тялото".

Не как да е - разбира се "С БОРБА".

Това било "доказателство" че я имало. Горката - някой я изгонил от "дома й" и тя просто агонизира в това скапано ограничено тяло, да се върне свободна в "своя дом", като също й се налага и да "учи" - баси терзанието. Каква драма, каква трагедия, каква епичност. Щях да питам какъв е края на приказката, но всъщност филма с нея е в ход. Така, че тук-там се изписва - точно като "дневника на филмирания". Чудя се как въобще е възможно да се напъха някой сред тази наивност, само защото е толкова удобна. Като зачитам - дори и удобна не е и как въобще е възможно да се "доказват" сънища?

 

А друг пък настоява в типичен социален стил, според който са и типичните игри:

- ти не разбираш - ако прочетеш същото като мен, ще виждаш същите истини като мен. Които обаче не са мои истини - просто още не сте разбрали ИСТИНАТА, която аз съм (вече) разбрал".

Ако не виждате като мен - просто не разбирате, не сте прочели (истината дето съм я прочел, видял, чул).

 

Позоваването на писатели, автори, легенди и идоли - е само заради нуждата от използване. Освен това е заучен маниер още от детските години със скрития подтекст - че "и умни, велики, мъдри люде виждат същото като мен, и са го написали и изговорили. КАто ги ползвам насред мои думички, ставам велик като тях".

А другия подтекст - "аз ги чета, уча ги, повтарям си че разбирам същото като тях. Говоря техните думи, пиша техните мисли - но не какви да са - ПОДБРАЛ СЪМ написаното, изговореното, запечатаното от великите авторитети". Като че ли разни хора живеят само заради от парченцата им живот, някой да си ползва, да ги присвоява и привижда, само заради дефицитите си.

Редактирано 25 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Позоваването на писатели, автори, легенди и идоли - е само заради нуждата от използване. Освен това е заучен маниер още от детските години със скрития подтекст - че "и умни, велики, мъдри люде виждат същото като мен, и са го написали и изговорили. КАто ги ползвам насред мои думички, ставам велик като тях".

А другия подтекст - "аз ги чета, уча ги, повтарям си че разбирам същото като тях.

Що за тотално лицемерие и безочие? Ти в момента как пишеш тук, чии думички си назубрил и повтаряш? Ти ли ги измисли, егото ти, Аз-а?

Цитирането на личности (живи или мъртви), намирането на синхроничности е напълно нормален процес. Става въпрос за една ситуация в която всички се намираме, само нюансите на възприятие се различават, и в завимост от степента на различаване възниква или не-възниква синхроничност.

Един цитат от Виктор Пелевин:

Впечатленията от живота са еднакви за всички времена – небето е синьо, тревата е зелена, хората са боклуци, но има и приятни изключения.

Та именно изключенията са интересни, те създават новото, а негативизма си го пази в себе си, за 13 години не разбра ли че никой няма нужда от него...

Редактирано 27 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Имате ли нещо против след като умра да докажа че мога да съм -2 - 3 вечности дух?

Имате ли нещо против след като умра да докажа че мога да съм -2 - 3 вечности дух?

От зад напред ще започна .

Да умреш - можеш , по всяко време и собствено желание , или в крайна сметка когато ти дойде времето .

Но по никакъв начин , не можеш да докажеш "След Това" - просто те няма , както всички други преди нас .

Ни съм видял , нито съм чул някой да се е върнал от Там и никой друг - също.......може само да се измисля !.....

Това което може е , какво ще оставиш след себе си , духовно и материално .

 

Имам против да умираш преднамерено (умно или безумно - няма значение) !

Няма такава идея , даже и супер "божествена" , заради която да се умира !

Даже Христос не е умрял , а е изшмекерувал ! Който не знае как , да пита - ще му кажа как !

Има много идеи обаче , заради които си струва да направиш всичко възможно за да живееш !

 

Бе , я си гледай Живота и му се кефи , ако трябва дори и малко мазохист да бъдеш , понасяйки страдание.....! Иначе как ще различиш добро от лошо ? Как ще получиш удовлетворение от Живота , че си живял изобщо , ако няма страдание ? ......  

В същност пиратът , водейки битки с половината свят за 20 години (примерно) , е живял много повече и по-пълноценно от дядото на 150 години , високо горе в планината , дето само кози и чукари е виждал !

Тук с горното (за идеите) се получава противоречие !

Вечна борба между Дух и Материя !

Това е същността на Живота - низ от противоречия които решаваме !

Спрем ли по някаква причина да ги решаваме - умираме ! И то за винаги с печат "негоден за Живот", без обратен билет за връщане ! 

Редактирано 27 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Че добре де, ако се замислим - над въпроса и го опростим до елементарно ниво ще излезе че Исус се е самоубил примерно и това пак усложнява въпроса и поставя под съмнение доста други неща. Но самоубийството по принцип е кофти нещо и не говорим за такива неща изобщо като рязане на вени или подобни детски щуротии и то даже не ги режат по дължината на вената, абе няма значение. 

Как така просто те няма? Има нещо като мисъл, но това е просто дума от речника много хора практикуват медитация или по-лесния и бърз вариант, но и по-опасен със осъзнаното сънуване. Нали в телата нещо дава импулс освен физическата обложка но и през мозъка на импулса. Не може от нищо да стане нещо и после пак нищо. Едва ли изчезва тази искра нацяло. Имаше изследвания за тежестта на душата след последния дъх и даже филм бяха щракнали по темата(единственото нещо в което са добри). Колко различни религии има и мисли по въпроса. Моето лично мнение е че ако достатъчно силно иска нещо може да се постигне. Като пример лична вселена без човеко (маймуно) подобни.

Редактирано 27 август 201511 г. от bolgarin (преглед на промените)

Че добре де, ако се замислим 

и поставя под съмнение доста други неща.

Къде е проблема със "съмнението", ако ще и да са над всички неща.

Всъщност нито вярата в нещата, нито съмнението в тях са проблем сам по себе си. Но едното или другото са проблем за субекта на когото те служат за изразяване.

 

Има неща, които в дадени моменти послужват за избор на житие и битие на групи хора. Същото е - и за един човек. Но същите неща никога не са вечни, те са просто обикновен подбор, предпочитание пред всички други останали възможности.

 

Проблема с вярата е именно факта - че се абсолютизира точно избрана възможност, сценарий, концепция или схема, а всичко останало се игнорира. Като целта е винаги една - да служи.

 

Има хора, които издигат култ собственото служене - на някого, на каузи, на вяра, привиждат мисии... Когато един човек не може да смели по-големите парчета от живота, му се налага да опростява, да изрязва, да ги разделя, докато получи точно "хапката за неговата собствена уста". Не че е проблем което и да е, през всички етапи. Това са процеси, през различните "възрасти" на разума. Проблема винаги идва, че за много хора е много важно да абсолютизират всичко около себе си, с идеята те самите да придобият същата абсолютност - дори като изживяване.

въпроса и го опростим до елементарно ниво

 

ще излезе че Исус се е самоубил

Да го опростим тогава ! 

Ще отговоря на въпроса ти въпрос , Пък ти се сещай.....!

Вятърът , който вее из главата ти , като му спрем тока на вентилатора , какво става с вятъра ? 

Там е работата , че като спрем тока не само вятъра изчезва , ами и вентилатора се скапва .....лоша работа !

Иначе би могло да има рестарт на системата - един вид прераждане.....пак същият , но нов вятър....

Ако си по-навътре в техниката , какво става с магнитното поле в ел.двигатела , когато му спрем тока ?

Или пък виж по филмите за андроидите (като гледам - ще ти допадне   ) ! 

Можеш да си ги пускаш и спираш колкото си искаш (да се рестартират , "прераждат") докато го има тялото .

С Човека не става !   Не за друго , а защото сме "направени" от биологична материя.....

Нещо подобно (не същото !) е и Съзнанието ! Като му спреш "тока" - изчезва ! Няма го ! А тялото се разлага ....

Няма рестарт на "системата" !

 

Колко си в час с Христос не знам , но !

20 години е учил разни "магьосничества" в Индия , преди да се върне и да се прави на Син Божи .

Мислиш ли , че току-така е тръгнал и то да мре на кръста ? После се бил възнесъл... ...или са го отнесли .....

Има данни , че после е живял до дълбока старост....пак в Индия !

Всичко е добре замислен и изпълнен план , за създаване на нова , единна религия , от която по това време е имало голяма нужда.....подобно на всяка религия .

Редактирано 27 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не може от нищо да стане нещо и после пак нищо. Едва ли изчезва тази искра нацяло. Имаше изследвания за тежестта на душата след последния дъх и даже филм бяха щракнали по темата(единственото нещо в което са добри). Колко различни религии има и мисли по въпроса.

Страха, несигурността, страданието, пораждат у човека надежда, за помощ от някаква висша сила, която да го защити. Тази въображаема надежда се облича в свръхестествената концепция - Бог. Безсмислието на цялото упражнение идва от неосъзнаването на нещо, на пръв поглед очевидно, че и Бог, и същността, която се надява в него, са само концепции.

Страха, несигурността, страданието, пораждат у човека надежда, за помощ от някаква висша сила, която да го защити. Тази въображаема надежда се облича в свръхестествената концепция - Бог. Безсмислието на цялото упражнение идва от неосъзнаването на нещо, на пръв поглед очевидно, че и Бог, и същността, която се надява в него, са само концепции.

Те будистите са смели и безстрашни, и никога не търсят помощ от никого.

Малко егоугоден ми се струва този коментар.

Редактирано 27 август 201511 г. от mecholari (преглед на промените)

Ако приемаш че егото съществува реално ще е егоугоден, а ако приемаш че всички преживявания се случват само в съзнанието, ще е концепция. За мен всички преживявания са концепция, включително и съзнанието, защото нито в него, нито в преживяванията се наблюдава независима същност. Те са пусти от същност, защото са съставени от хиляди други неща, чието съществуване е във взаимозависимост от други и така до безкрай, така е изградена цялата структура на реалността.

Ако приемаш че егото съществува реално ще е егоугоден, а ако приемаш че всички преживявания се случват само в съзнанието, ще е концепция. За мен всички преживявания са концепция, включително и съзнанието, защото нито в него, нито в преживяванията се наблюдава независима същност. Те са пусти от същност, защото са съставени от хиляди други неща, чието съществуване е във взаимозависимост от други и така до безкрай, така е изградена цялата структура на реалността.

Света съществува независимо от това дали ти или аз съществуваме.  Или съществува защото ти го пресъздаваш със мисъл?

Света съществува независимо от това дали ти или аз съществуваме.  Или съществува защото ти го пресъздаваш със мисъл?

 

Съществува и не съществува. Зависимият произход също е концепция, родена в спор между поддръжниците на правилния възглед и древните метафизици. Зависимия произход е зависим и независим, но и това не е.

Ние също съществуваме и не съществуваме. Съществуваме като концепция в нашето съзнание, но и това е концепция, и нашето съзнание е концепция и не е концепция, но и това не е. И е.

Разбираш ли ?

 

Това е една каша, тъй да се каже, която интуицията подава на разума като мат'риал за градене на концепции, които са верни и не са верни, всяка една от тях и заедно всичките.

 

Разбрал си, когато разбереш, че и това е концепция, и интуицията и разума и мат'риала.

 

И не е концепция, защото и концепцията е концепция и не е концепция.

Редактирано 28 август 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Света, Вселената е материализирана Божествена мисъл.

 

Света, Вселената е материализирана Божествена мисъл.

 

От това следва , че Бог е извън хоризонта на нашето познание , извън познаваемата Вселената някъде , и като такъв е недостъпен за познание .

Не се знае тогава ! Възможно е , но това не го прави вярно ! 

За сега е измислица !  

 

Съществува и не съществува. Зависимият произход също е концепция, родена в спор между поддръжниците на правилния възглед и древните метафизици. Зависимия произход е зависим и независим, но и това не е.

Ние също съществуваме и не съществуваме. Съществуваме като концепция в нашето съзнание, но и това е концепция, и нашето съзнание е концепция и не е концепция, но и това не е. И е.

Разбираш ли ?

 

Това е една каша, тъй да се каже, която интуицията подава на разума като мат'риал за градене на концепции, които са верни и не са верни, всяка една от тях и заедно всичките.

 

Разбрал си, когато разбереш, че и това е концепция, и интуицията и разума и мат'риала.

 

И не е концепция, защото и концепцията е концепция и не е концепция.

Кога ще започнеш да правиш разлика между това което е вън от твоята глава и това което е вътре в нея ?

Казано (според теб "марксистки"  ) по научно му, разлика между обективно и субективно   ....за виртуално (смесица от двете) въобще да не говорим , нищо че тече 21-ви век и виртуалното расте с темпове "като гъба след дъжд"..... ! ​ 

Хайде , бе ! Размърдай си "концепцията" !   

Както е казал народът : " Не може , хем тази работа в онази работа , хем душата в рая !"

Редактирано 28 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 " Не може , хем тази работа в онази работа , хем душата в рая !"

Не се знае !!!

 

Редактирано 28 август 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)