Още много, много напред в темата, ставаше въпрос, че не може да се доказва теглото на ябълката, мерейки я с единици за течности или нещо подобно, но мисля, че идеята е ясна.

 

Не е нужно да има доказателства, за да се повярва в каквото и да е. Това не би било вяра, а отсъждане. Различни гледни точки да ти доказват едно или друго, за да вземеш решение на кого да дадеш вяра - това е вярата при материалните и правни отношения. За духовния свят не е нужно да имаш доказателство, за да вярваш. Ако не вярваш - би обезсмислил съществуването си. Друг е въпросът в какво.

 

Иначе, от гледна точка на вечността и природата, дали един и същи камък ще просъществува хиляди години, или човекът ще продължи земния си път чрез възпроизводство - е все едно. И в този смисъл за природата е все едно дали един човек живее петдесет години или един камък хиляди. Това е важно само за човеците. В този смисъл безсмъртието е нужно на хората като вяра, за да придобият смисъл...

 

И като говорех за страха от смъртта - имах предвид, че за мен много по-реално е да се страхуваме от смъртта, за да знаем, че трябва да предадем нещо добро нататък чрез поколенията и да бъдем добри, докато сме тук. И в този смисъл страхът, че ще се разделим от близките си и че ни е толкова болезнено да приемем, че не сме безсмъртни, ми звучи много по-нормален, отколкото мнимата духовност на хора, които си мислят, че вечността е пред тях, което ги прави духовно арогантни, дори без да го съзнават.

Редактирано 14 август 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

С изключение на Християнската религия. Последната. Христос заменя страха с ЛЮБОВ и опрощение, което е милост. Милостив Бог е, първият, човечеството вече е достигнало този етап в еволюцията си, когато няма нужда да се страхува от наказващия Бог издаващ закони които трябва да се спазват,защото човек има съвест, и е сам за себе си закон.

Да бе ! Да ! Как ли пък не !

Или хабер нямаш в частност от християнство , а в общност и от религии .

Тук е в сила правилото "Едно говорим , друго мислим , трето вършим , а пък то самото е четвърто !" ....

Прост пример :

Убийство от любов в свещени войни и прочие...

..Още много, много напред в темата, ставаше въпрос, че не може да се доказва теглото на ябълката, мерейки я с единици за течности ..

Може ! Може ! 

Правим я на пюре , мерим обема и умножаваме по специфичното и тегло....

Ама трябват знания...!

А в същност ти за Архимед не си ли чувала как измерил короната на царя дали е от истинско злато ?!

Искам да кажа , че там където свършват знанията , започват измишльотините !

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

"Няма по-добър учител от живота и неговата реалност. Така бързо и своенравно ни завърта в брилянтния си сценарий, че дори не можем да разберем, какво ни се случва и най-вече защо. Замисляли ли сте се колко често съдбата ни среща с хора, които са в разрез с нашите разбирания и светоглед. Контактите с тях ни натоварват и са някак мъчителни, като по принуда. Това може да са непознати, но може и да са наш работодател, партньор, роднина, та дори и родител. Комуникацията е неизбежна, те са част от нашия живот и практически нямаме избор, просто трябва да общуваме с тях. Никак обаче не е здравословно да се живее под стрес, в напрежение, във вътрешен конфликт. Решението на този проблем не е чак толкова сложно. "

 

http://www.hera.bg/s.php?n=3335

......

Винаги, когато страхът е в основата на вярата и обичта - то те не са с особена стойност. Такава вяра и такава обич са просто крепостна стена, зад която се крием.

Да бе ! Да ! Как ли пък не !

Или хабер нямаш в частност от християнство , а в общност и от религии .

Тук е в сила правилото "Едно говорим , друго мислим , трето вършим , а пък то самото е четвърто !" ....

Прост пример :

Убийство от любов в свещени войни и прочие...

Това което аз съм написала за Християнската религия в вярно, и това което ти си написал също е вярно.

И двете са верни, да не продължавам по-нататък, че ми идва да напиша...и двете не са верни.

"Няма по-добър учител от живота и неговата реалност.

http://www.hera.bg/s.php?n=3335

Статията е страхотна !

Благодаря !

 

Не съм съгласен само за стреса ! 

А пък в днешно време е голям проблем за много хора .

Поносимостта на стрес може да се тренира !

Характерно е примерно за каскадьори , някои видове спорт и др.

Самият аз съм на степен "да си го търся" - хващал съм се "в крачка" !

Това е естествен начин за повишаване производството и нивото на присъствие в организма на ендорфин (хормон на щастието) и други подобни........с действие подобно на наркотик.

Разликата сравнено с наркотиците е , че са естествено приодосъобразни , безвредни и необходими .

С натоварването се свиква и човек започва да си го "иска" съзнателно или не . Особено добре се наблюдава при психически натоварващи дейности .

При рязка промяна в начина на живот започва да ти липсва и "търсиш" с кого да се скараш примерно   ....

Но и сравнително бързо и съвсем безболезнено , без последствия отминава ....казано с други думи , като си дадеш почивка .

Естествено може при неправилно дозиране на натоварването да се стигне и до психически отклонения - "комарджийска треска на Уолстрийт" примерно . Тогава е нужно лечение....

Разстройство може да се получи и при неподготвен , внезапно подложен на свръх високо натоварване  .

 

Тук възниква философския въпрос : 

Кой е живял повече и по-добре ?

Дядото на 150 години горе в планината , дето освен кози и чукари , друго не е виждал или

пиратът в морето дето с половината свят битки е водил , пък макар и "само" 20-тина години ....

Редактирано 14 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Поносимостта на стрес може да се тренира !

Характерно е примерно за каскадьори , някои видове спорт и др.

И за това косите им побеляват докато навършат 40 лета?!?

Това което аз съм написала за Християнската религия в вярно, и това което ти си написал също е вярно.

И двете са верни, да не продължавам по-нататък, че ми идва да напиша...и двете не са верни.

При теб е вярно на книга , при мен - на истина ! 

И за това косите им побеляват докато навършат 40 лета?!?

То за това си има бои и лакове ....даже перуки ако искаш !

То за това си има бои и лакове ....даже перуки ако искаш !

Може би, защото са част от тренировъчната програма "крийте последиците от стреса". :Д

Това което аз съм написала за Християнската религия в вярно, и това което ти си написал също е вярно.

И двете са верни, да не продължавам по-нататък, че ми идва да напиша...и двете не са верни.

 

И ще заприличаш на някого.

 

Дето има една приказка за пияницата и царя. Царя казал, че като пие, пие и като спре, и после го боли глава. А пияницата му казал, че в такъв случай не трябва да спира да пие.

 

– А на какво ще заприличам ако пия постоянно ? - попитал царя.

– На мен - отговорил пияницата.

 

Царя му дал една каруца злато и спрял да пие.

.......

В такъв случай - наздраве за пияницата. :Д

Шеста брахмана

1. Тогава Гарги Вачакнави го запита: „Яджнавалкя,“ — каза тя — „всичко тук надлъж и нашир е изтъкано върху вода; върху какво е изтъкана надлъж и нашир водата?“ — „Върху ваю (вятъра), Гарги.“ — „А върху какво е изтъкан надлъж и нашир вятърът?“ — „Върху световете на междинното пространство.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на междинното пространство?“ — „Върху световете на гандхарвите, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на гандхарвите?“ — „Върху световете на слънцето, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на слънцето?“ — „Върху световете на луната, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на луната?“ — „Върху световете на звездите, Гарги.“ „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на звездите?“ — „Върху световете на боговете, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на боговете?“ — „Върху световете на Индра, Гарги.“ „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Индра?“ — „Върху световете на Праджапати, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Праджапати?“ — „Върху световете на Брахма, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Брахма?“ Той каза: „Гарги, не питай прекалено много, за да не ти падне главата. Ти питаш прекалено много за божественото, за което, наистина, не бива да се пита прекалено много. Гарги, не питай прекалено много.“

И тогава Гарги Вачакнави млъкна.

 

Седма брахмана

1. Тогава започна да го пита Уддалака Аруни. „Яджнавалкя“ — каза той — „живяхме при мъдрите в дома на Патанчала Капя и изучавахме жертвоприношенията [яджна]. Той имаше жена, обладана от гандхарва. Попитахме го: «Кой си?» Той каза: «Кабандха Атхарвана.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Знаеш ли ти, Капя, нишката, с която са свързани този свят, онзи свят и всички същества?» Патанчала Капя каза: «Не я зная, уважаеми.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Знаеш ли ти, Капя, този вътрешен управител [антарямин], който управлява отвътре този свят, онзи свят и всички същества?» Патанчала Капя каза: «Не го познавам, уважаеми.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Наистина, Капя, който познава тази нишка и този вътрешен управител, той познава Брахма, той познава световете, той познава боговете, той познава ведите, той познава съществата, той познава атма, той познава всичко.» — така им каза. Аз познавам това. И ако ти, Яджнавалкя, не познаваш тази нишка и този вътрешен управител, а вземаш брахманските крави, то главата ти ще падне.“ „Знам тази нишка, Гаутама, и този вътрешен управител.“ „Всеки може да каже: «Зная, зная.» Което знаеш, разкажи.“

2. Той каза: „Въздухът, Гаутама, наистина е тази нишка; наистина, Гаутама, с въздуха като с нишка са свързани този свят, онзи свят и всички същества. Затова, наистина, Гаутама, казват за умрелия човек: «Членовете [на тялото] му са развързани» — защото те, Гаутама, са свързани с нишката на въздуха.“ — „Така е, Яджнавалкя. Кажи за вътрешния управител.“

3. „Този, който е в земята, различен от земята, когото земята не знае, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

4. Този, който е във водата, различен от водата, когото водата не знае, чието тяло е водата, различен от водата, който управлява водата отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

5. Този, който е в огъня, различен от огън, когото огънят не знае, чието тяло е огънят, който управлява огъня отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

6. Този, който е в междинното пространство [антарикша], различен от междинното пространство, когото междинното пространство не знае, чието тяло е междинното пространство, който управлява междинното пространство отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

7. Този, който е във вятъра, различен от вятъра, когото вятърът не знае, чието тяло е вятърът, който управлява вятъра отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

8. Този, който е в небето [дивас],различен от небето, когото небето не знае, чието тяло е небето, който управлява небето отвътре,това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

9. Този, който е в слънцето, различен от слънцето, когото слънцето не знае, чието тяло е слънцето,който управлява слънцето отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

10. Този, който е в посоките [на пространството], различен от посоките, когото посоките не знаят,чието тяло са посоките, който управлява посоките отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

11. Този, който е в луната и звездите, различен от луната и звездите, когото луната и звездите не знаят, чието тяло са луната и звездите, който управлява луната и звездите отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният

12. Този, който е в пространството, различен от пространството, когото пространството не знае, чието тяло е пространството, който управлява пространството отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

13. Този, който е в тъмнината [тамас], различен от тъмнината, когото тъмнината не знае, чието тяло е тъмнината, който управлява тъмнината отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

14. Този, който е в светлината [теджас], различен от светлината, когото светлината не знае, чието тяло е светлината, който управлява светлината отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

15. Този, който е във всички същества, различен от всички същества, когото всички същества не знаят, чието тяло са всички същества, който управлява всички същества отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

Това се отнася за [другите] същества. Сега — за самия себе си.

16. Този, който е в дишането [прана], различен от дишането, когото дишането не знае, чието тяло е дишането, който управлява дишането отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

17. Този, който е в речта, различен от речта, когото речта не знае, чието тяло е речта, който управлява речта отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

18. Този, който е в окото, различен от окото, когото окото не знае, чието тяло е окото, който управлява окото отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

19. Този, който е в ухото, различен от ухото, когото ухото не знае, чието тяло е ухото, който управлява ухото отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

20. Този, който е в ума [манас], различен от ума, когото ума не знае, чието тяло е умът, който управлява ума отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

21. Този, който е в кожата, различен от кожата, когото кожата не знае, чието тяло е кожата, който управлява кожата отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

22. Този, който е в познанието, различен от познанието, когото познанието не знае, чието тяло е познанието, който управлява познанието отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

23. Този, който е в семето, различен от семето, когото семето не знае, чието тяло е семето, който управлява семето отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният — невидим, той вижда; нечуван, той слуша; немислим, той мисли; непознаваем, той познава. Няма друг освен него, който да вижда, няма друг освен него, който да чува, няма друг освен него, който да мисли, няма друг освен него, който да познава. Това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. Другото е страданието.“

Тогава Уддалака Аруна млъкна.

 

из Упанишадите...

Редактирано 15 август 201511 г. от Aumi (преглед на промените)

Винаги, когато страхът е в основата на вярата и обичта - то те не са с особена стойност. Такава вяра и такава обич са просто крепостна стена, зад която се крием.

 

Страхът, както всичко в този свят, има положителни и отрицателни страни, градивни и деструктивни. Според мен, когато безразличието се намести в основата на съществуваното, всякакво развитие се преустановява, човек губи способността си към съпреживяване, застоява, а след време започва бавно да деградира и за това то е най-опасно.

 

Попадала съм на много хора, практикували едно или друго източно учение, хванати в капана на равнодушието. Сякаш съзнанието им е под силна анестезия, парализирано. Те вече не страдат, но и не могат да се зарадват от сърце. Не причиняват никому зло, но и не протестират срещу убийствата, подлостта, предателствата.

 

До такива изращения на психиката може да се достигне, когато не се практикува правилно. А правилно е, когато не успееш да задушиш най-човешкото в себе си - състраданието. Състраданието обаче също е свързано с душевната болка, не е някакво ампутирано от чувства състояние на съзнанието.

Страхът, както всичко в този свят, има положителни и отрицателни страни, градивни и деструктивни. Според мен, когато безразличието се намести в основата на съществуваното, всякакво развитие се преустановява, човек губи способността си към съпреживяване, застоява, а след време започва бавно да деградира и за това то е най-опасно.

 

Попадала съм на много хора, практикували едно или друго източно учение, хванати в капана на равнодушието. Сякаш съзнанието им е под силна анестезия, парализирано. Те вече не страдат, но и не могат да се зарадват от сърце. Не причиняват никому зло, но и не протестират срещу убийствата, подлостта, предателствата.

 

До такива изращения на психиката може да се достигне, когато не се практикува правилно. А правилно е, когато не успееш да задушиш най-човешкото в себе си - състраданието. Състраданието обаче също е свързано с душевната болка, не е някакво ампутирано от чувства състояние на съзнанието.

 

Права си и не си права. Прочети Барбара О Брайън. Много добре обяснява за състраданието и страданието. Според мен трябва да се подходи с мисълта, че безразличието не е безразличие, състраданието не е състрадание и страданието не е страдание.

.........

А защо заговори за безразличието и състраданието?

Време за брашно и време за Тора...

И нататък в Еклесиаст 3

 

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

А в същност ти за Архимед не си ли чувала как измерил короната на царя дали е от истинско злато ?!

Искам да кажа , че там където свършват знанията , започват измишльотините !

Ни моа!

Още много, много напред в темата, ставаше въпрос, че не може да се доказва теглото на ябълката, мерейки я с единици за течности или нещо подобно, но мисля, че идеята е ясна.

 

Не е нужно да има доказателства, за да се повярва в каквото и да е. Това не би било вяра, а отсъждане. Различни гледни точки да ти доказват едно или друго, за да вземеш решение на кого да дадеш вяра - това е вярата при материалните и правни отношения. За духовния свят не е нужно да имаш доказателство, за да вярваш. Ако не вярваш - би обезсмислил съществуването си. Друг е въпросът в какво.

 

Иначе, от гледна точка на вечността и природата, дали един и същи камък ще просъществува хиляди години, или човекът ще продължи земния си път чрез възпроизводство - е все едно. И в този смисъл за природата е все едно дали един човек живее петдесет години или един камък хиляди. Това е важно само за човеците. В този смисъл безсмъртието е нужно на хората като вяра, за да придобият смисъл...

 

И като говорех за страха от смъртта - имах предвид, че за мен много по-реално е да се страхуваме от смъртта, за да знаем, че трябва да предадем нещо добро нататък чрез поколенията и да бъдем добри, докато сме тук. И в този смисъл страхът, че ще се разделим от близките си и че ни е толкова болезнено да приемем, че не сме безсмъртни, ми звучи много по-нормален, отколкото мнимата духовност на хора, които си мислят, че вечността е пред тях, което ги прави духовно арогантни, дори без да го съзнават.

 

Поредната игра на думи, с които не казвате нищо съществено.

Хората би трябвало да са различни от овцете.

Няма само добри и само лоши хора.

Ангелите са само в библията и ... приказките.

Ангелите са само в библията и ... приказките.

Е, срещат се в още няколко религии, но като цяло си прав - те са творение на човешкия ум.

П.П. За овцете и хората - би трябвало, ама...

Казал/а потребителят/ката PA_PA, който/която толкова се страхува да не бъде разпознат/а, че дори за себе си пише по този начин... Неопределено! И най-същественото от историята на акаунта му/й е това:

В същност дори си мисля това ми посещение в сайта да е последно.

 

Казала съм каквото имам да кажа. Разбиращите са схванали същественото. Останалите, които си регистрират по десет акаунта и в нито един от тях не казват нищо, освен да се заяждат с хората, не са ми цел и нямам намерение да се разяснявам под черта, нито да вниквам в техните тълкувания на думите ми. Особено на тези, на които не им е за първи път и които пишат, а с останалите си акаунти се самоподкрепят... Жалка история!

Та... нещо съществено да кажете по темата или по която и да е от темите, в които се изявявате?!

Казал/а потребителят/ката PA_PA, който/която толкова се страхува да не бъде разпознат/а, че дори за себе си пише по този начин... Неопределено! И най-същественото от историята на акаунта му/й е това:

 

Казала съм каквото имам да кажа. Разбиращите са схванали същественото. Останалите, които си регистрират по десет акаунта и в нито един от тях не казват нищо, освен да се заяждат с хората, не са ми цел и нямам намерение да се разяснявам под черта, нито да вниквам в техните тълкувания на думите ми. Особено на тези, на които не им е за първи път и които пишат, а с останалите си акаунти се самоподкрепят... Жалка история!

Та... нещо съществено да кажете по темата или по която и да е от темите, в които се изявявате?!

 

Дали съм потребител или потребителка си е мой проблем.

Полът ми не е важен за никого тук, но за Вас явно е, за да

са по-снизходителни мъжете във форума.

Да, и момента с последното ми влизане в сайте е близо, но

кога ще настъпи решавам аз.

Нямам хиляди акаунти. Само този ми е, но ако искате мога да си направя друг и

да Ви накарам пак да мрънкате, че са ви елементарни мненията.

Вече се замислям дали само те са елементарни ...

Явно това Ви епатент, когато някой Ви е неудобен ....

Смешна сте и сте ми жалка.

за да са по-снизходителни мъжете във форума

 

Явно това Ви епатент, когато някой Ви е неудобен ....

Не може да ми е неудобен някой, който дори не забелязвам, до момента, в който не се натика цитирайки ме, без да дискутира постовете ми, а качествата ми... Но... Така или иначе няма да разберете... Прекалено съм елементарна за вас...

п.п. Хубаво е в темата за духовността да има и подобни изяви, за да се види поне бездуховността в практическия й вид, защото някои искат да пипнат тези понятия... и за да не ме обвинят в офтопик.... 

 

Не може да ми е неудобен някой, който дори не забелязвам, до момента, в който не се натика цитирайки ме, без да дискутира постовете ми, а качествата ми... Но... Така или иначе няма да разберете... Прекалено съм елементарна за вас...

п.п. Хубаво е в темата за духовността да има и подобни изяви, за да се види поне бездуховността в практическия й вид, защото някои искат да пипнат тези понятия... и за да не ме обвинят в офтопик.... 

 

Още едно доказателство за думите ми.

Лек ден!

Казал/а потребителят/ката PA_PA, който/която толкова се страхува да не бъде разпознат/а, че дори за себе си пише по този начин... Неопределено! И най-същественото от историята на акаунта му/й е това:

 

Казала съм каквото имам да кажа. Разбиращите са схванали същественото. Останалите, които си регистрират по десет акаунта и в нито един от тях не казват нищо, освен да се заяждат с хората, не са ми цел и нямам намерение да се разяснявам под черта, нито да вниквам в техните тълкувания на думите ми. Особено на тези, на които не им е за първи път и които пишат, а с останалите си акаунти се самоподкрепят... Жалка история!

Та... нещо съществено да кажете по темата или по която и да е от темите, в които се изявявате?!

Най-интересното е, че не коментират нищо по темите, а влизат да коментират потребителите!

Което говори, че акаунтът е направен специално за това...

Ако са толкова смели, защо не казват нещата от този акаунт с който ги познаваме.

 

Ако са толкова смели, защо не казват нещата от този акаунт с който ги познаваме.

Защото наистина си вярват, че не са разпознаваеми от който и да пишат...

Достойни и духовни хора са явно...