Приемам понятието "душа", макар че не коректно.

Не се обяснява най-важното нещо - Защо Душата трябва да се въплътява в тела т.е. в материя (многократно) и да се учи в училището за жизнен опит - за да научи СМИСЪЛА НА ЖИВОТА ли? Какъв е смисъла на това "да се научи смисъла" - няма логика - нали е Душа, искра от Всезнаещия и Всемогъщия? Не може ли да си стои в духовния свят и там да учи, въобще какво е това учене?

Защо се въплътява, това е въпроса. Защо не си стои в духовния свят. А че искала да избяга да попътешества и да си поживее самостоятелно, ми звучи смешничко, с извинение.

Смисълът не е ли в многообразието и в промяната. Един вид в нямането на смисъл. И в нямането на безсмислие. И в имането им. Може ли смисълът и безсмислието да имат себеприрода. Да съществуват вън и независимо от субекта. Да има "обективен", тъй да се каже, смисъл, и "обективно" безсмислие.

 

Душата и тялото не са ли едно и също, когато ги разглеждаме като едно и също ("целия" например субект) и не са ли различни и отделни едно от друго, когато ги разглеждаме, като различни и отделни.

 

А когато никой не ги разглежда. Тогава какви са. Ами когато един ги разглежда, а друг не ги разглежда, тях ги има и ги няма ли, или единия е прав да ги разглежда, а другия греши, като не им обръща внимание, или пък обратното. Кой е прав, и кой греши. Трябва ли единия да е прав, а другия да греши. Ако изобщо е възможно някой "обективно" да бъде прав, то като как тогава, би било възможно, друг някой, също толкова "обективно" да греши.

 

Ако нещата имаха себеприрода, без да нямат себеприрода. Ако бяха такива, каквито са, без да бъдат такива, каквито не са, тогава, като как съществуват живи и противоречиви субекти, които в името на живота, се ограничават и ограждат, обуславят граници и определят противоречия. Тези обусловени от субектите граници и противоречия, "реални" ли са или не са "реални".

 

Какво е реалното, ако няма нереално, от което да го различим. И като има нереално, тогава реалното има ли го или го няма.

 

Когато охлюва се храни със зеле, той добро ли върши за себе си и зло ли върши за монасите, които са отгледали зелето. И без това ЗА, без това обуславяне, като как съществуват охлювът, монасите и зелето, и като как не съществуват, ако не са обусловени по някакъв начин съществуването и несъществуването, доброто и злото, охлюва и монасите.

 

Мами ли Господ Бог великия Декарт, или не го мами.

Извинявай, но въобще не мога да се съглася с това. Има нещо вярно, но е умешено със много езотерика и мистика.

 

Първо да уточним, за кой Бог става въпрос? Да знам кой да призовавам

 

Второ, как да го призовавам? С молитва, мантра, медитация?

 

Трето, понятието "Душа" както е използвано тук, не ми изглежда правилно. Каква Душа, къде е?

 

Четвърто, представата да "Духовен свят", представен като нещо, място, и нещо подобно, много ми мирише на "сладка приказка".

 

И мога още да посоча, много ми е интересно, що за хора приемат това за вярно, нещо което няма как да бъде проверено и просто трябва да се приеме и вярва. И как може един здрав разум да не се усъмни в това. Не че критикувам, просото си задавам такъв въпрос.

 

Душата е индивидуалното съзнание.

 

Както човек сменя старите дрипи с нови дрехи, така и душата получава нови материални тела в замяна на старите и безполезните. Този процес във Ведите се нарича реинкарнация – превъплъщение на индивидуалното съзнание (душа).

Материалният свят, в който живеем, е своего рода училище, което има точно определена цел. В това училище всеки минава всички необходими занятия до последния изпит и успешното завършване на обучението.

 

 

Душите биват пращани в материалния свят за обучение, което явно трябва да се случи в света на материята.

Нямам все още отговори на всичко, но явно се въплъщаваме от тяло в тяло, безброй пъти, докато еволюираме и целта е еволюция на база опитност.

 

Бог, Първоизточникът, Създателят, е Един! В различните религии, през различните епохи, различните общности, са давали различни имена на Твореца и са му приписвали своите лични проекции.

 

Хората приемат за верни, нещата които пасват най-добре на техните лични търсения и потребности, на техните вътрешни нагласи.

Душата и тялото не са ли едно и също, когато ги разглеждаме като едно и също ("целия" например субект) и не са ли различни и отделни едно от друго, когато ги разглеждаме, като различни и отделни.

Не, не са едно и също!

Тялото ти е само превозно средство или дреха, с която се облича душата.

Когато дрехата или превозното средство остарее, овехтее, какво правиш - купуваш си ново.

 

Редактирано 12 август 201511 г. от Aumi (преглед на промените)

 Хората приемат за верни, нещата които пасват най-добре на техните лични търсения и потребности, на техните вътрешни нагласи.

Така е с цялото описание. Направено от елементи, подредени, за да дадат елементарни отговори и описание на тези, които имат нужда от това, за първите стъпки сред въпросите. Елементите са наслагани и внимателно подбрани, с оглед да паснат на по-голямата част от потребностите и разбиранията, да паснат на образите, които са лесни и удобни за смилане.

 

В чисто познавателен смисъл е проблемно отсякъде. Въобще - за нещо като неделно училище - първите опити за деца, да задават въпроси да им се отговори, да имат някаква поне първоначална приказка, според която да получат потребните си представности. И според всичко това да се получи контекст за битието им.

 

Какви всъщност са базовите нагласи, и базовите потребности от приказката, за да има нужда от такава. Защото проблема въобще не е в самата приказка - тя просто е израз на потребност от нея. Едни хора - сред един житейски контекст - по един начин. За други хора, в друг - по друг начин.

И все пак - кое прави толкова нужно на групи хора, за да се налага толкова силно да получат порцията си приказно описание.

 

Анализа на това никой не го интересува. Всички тук взимат самата приказка и почват да говорят за нея. А не тя е в основата на нещата. Тя е променлива величина, тя е производното на нещо съвсем друго. Ако се улови то, в дълбочината ще се изведе за значението и смисъла на всички приказки - по принцип. За ролята и значението им за човешкото битие. За начина по който същото битие се оформя и взаимодейства после със самата приказка.

Хората, за които са предназначени различните приказки, се самоподбират според привличането си към една или друга. А кое въобще поражда самото привличане - това са образите и начина по който са подредени те. Защото образностите в приказното описание трябва да са близки до възможностите да се смели приказката. Да  не отива прекалено далеч, прекалено надълбоко. Въпреки че определени хора много настояват да задълбочават приказките към които срастват.

 

Няма никакви проблеми за съществуването на които и да са приказки. Проблема е срастването на потребителите им към тях, когато след това се образува пристрастието. Когато след това постепенно срастването и прилепването към приказката прави ПОТРЕБНИЯ ОТ НЕЯ, да образува на базата на приказка своя образна идентичност. А тя да му даде обясненията които са му нужни, за да отрази живота, да отрази елементите в него. С обясненията в която и да е приказка, повечето потребители запълват нуждата си от описания, и по този начин тушират своя страх от неизвестното. Страхуването от неясното, невидимото е в основата на потребността от приказка. Хората имат нужда от обяснения, защото това сваля по един толкова естествен първосигнален начин техния фон на тревожност и безпокойство.

 

А приказката, когато се направи добре, когато се оформи достатъчно адекватно, дава основа за социалното битие. Дава подреденост, дава смисъл, дава значението му за съществуването, за реда, за йерархията... Това е другото значение за приказката.

И така - двете основни значения, са израз на двете основни нужди, породени от базови потребности - едната в личен план, другата - социален. Всъщност социалното също е базова лична нужда.

 

Безпредметно е да се говори за истинност в която и да е приказка. Хората, които приемат приказката не се интересуват дали е "истина", защото няма как - до 2 години, първоначалните положения на приказката вече са вложени в новия социален член. На такава възраст никой не може да осмисля, нито има база, нито потенциал за съпоставки, за широка картина.

 

Когато човек приема определена приказка, той просто има нужда от която и да е такава. Приема я, без оглед на проверка, започва да живее по нея - ако не е в достатъчна степен адекватна на базовите му несъзнателни потребности - започва да я променя в себе си. Ако това отиде твърде далеч - търси друга приказка.

 

В миналото, дадена човешка популация е живяла сравнително еднородно, според предварително приета приказка за живота. Но нарастването на популациите, на тяхното движение в търсенето на подходяща природна среда, създава проблема за осъвместяването на различните приказки, заради нуждата на различните популации от тях. За целите на което - едната популация  налага приказката си на другата. Самите войни са станали само част от завоеванията - другото е подходящата форма на налагане на приказката на завоевателите. От самия опит е лесно да се изведе още преди хилядолетия, че ако завземеш приказката на друга популация, значи че ги завземаш отвътре. Ако в приказката им засилиш формата на разбърканост, на хаос, на вкарването на съмнение, чрез различни психични способи, то това е вече прийоми за управление на хората чрез техните приказки - нещо което се прави от хиляди години от социалните елити.

 

Различните популации започнали да се идентифицират по приказките си, копирайки модела на личното прилепване и оформяна на идентичност. Както личността - така и цялата група, оформя идентичността си по приетата приказка. По този начин се оформят народите. Но и по този начин войните вместо за оцеляване в търсене на условия и прехрана, се превръщат в борби за власт, появявайки се йерархичните подредби в социума. Завладените стават роби но се е видяло че това не е достатъчно, защото ако робите запазят в достатъчна степен приказката помежду си, ги прави опасни за властта. И нуждата от насаждане и асимилации на приказки, от хитрия начин по който да се подменят или променят, за да паснат на определените нагласи, става наука и се извеждат начините и способите за това.

 

Така е и до днес.

С нарастването на организацията на социалния живот, приказките също нарастват по описателност, и богатство на образите в тях. Но не променя самата нужда на личността от приказка. И преди хиляди години, и сега - с нищо не се е променила нуждата от приказки за всяка личност. И по това - ролята на приказката да оформи базата на социума, сред който са група личности, за които приказката е техен избор.

Приказката е  израз на стария племенен начин да се оформи близост между членовете на дадена група. Защото за хората не е достатъчно просто да живеят заедно. С лекота е забелязяно, че ако дадено племе живее с една приета приказка, тя способства за общия синхрон в членовете му. Дава им групова насоченост, яснота. Дава им цел, дава им нужния начин... И... дава им идентичност - най-базовото от всички потребности.

 

Колеги, смешно е да се дракате относно приказките. Никоя приказка не е била целта й да е истина. Дори научните описания на света, същинските изследователи не работят с "истината". Дори хората на познанието не се занимават с "истината", освен в чисто хипотетичен смисъл, защото понятието има известна роля в опитите за описания на човека и вселената и взаимодействията между тях.

 

Имате нужда от доказването, главно защото имате потребност да потвърдите че приказката която сте приели за своя идентичност, е вярна. И с това вие сте вярни, вие самите сте правилни. Това е своеобразен огледален елемент. Никоя приказка не се поставя в социума да е истина, защото няма как. Но все повече борбата е да се представят приказките като обективни истини. И битката е после - да се доказват.

Доказването е само начина да се покаже какво е прилепването на едни хора - към приказките им, спрямо други - към други приказки. Сравнителния контекст става не между индивиди, а когато идентичността не е оформена и развита самостоятелно и в достатъчна степен - между приказките към които по лесния и бързия начин, прилепват.

 

Съществуват форми на битие, при които приказката вече става недостатъчна. Защото субекта започва да вниква по-надълбоко. И приказката която той е ползвал в израстването си, започва да не е достатъчна в неговото собствено развитие.

Нуждата от приказка, обаче, е инерция. Психичните процеси твърде бавно променят базовите си структури. И в мозъка - старите дялове винаги имат доминация над по-младите, но по-гъвкавите и логическите, аналитичните. Дори когато  при даден индивид е налице достатъчна зрялост на логическите и аналитични структури, не прави възможно същите дялове да поемат при себе си всички потребности на индивида. Той носи в себе си онова, пред което е преминал и неговата атавистична част зове, защото природата така е повелила с цел оцеляване. Но оцеляване - в условия, при които са направени мозъчните програми.. А тия условия вече отдавна са променени. Но няма как да се спрат програмите - процеса е изключително бавен, много тромав. И за момента е налице факта, че атавизмите от защитни, те са се превърнали в проблем за оцеляването. Проблем за съществуването.

Редактирано 12 август 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Душата е индивидуалното съзнание.

 

 

Душите биват пращани в материалния свят за обучение, което явно трябва да се случи в света на материята.

Нямам все още отговори на всичко, но явно се въплъщаваме от тяло в тяло, безброй пъти, докато еволюираме и целта е еволюция на база опитност.

 

Бог, Първоизточникът, Създателят, е Един! В различните религии, през различните епохи, различните общности, са давали различни имена на Твореца и са му приписвали своите лични проекции.

 

Хората приемат за верни, нещата които пасват най-добре на техните лични търсения и потребности, на техните вътрешни нагласи.

Не, не са едно и също!

Тялото ти е само превозно средство или дреха, с която се облича душата.

Когато дрехата или превозното средство остарее, овехтее, какво правиш - купуваш си ново.

 

Някои имат по две-три коли , даже и петнадесетина чифта обувки .

А пък за котките казват , че имали по 9 живота....

На кого и защо да се вярва ?.....  .

При това Сульо и Пульо от Горно Надолнище също са авторитети , както и Папата в Рим...

Редактирано 12 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Някои имат по две-три коли , даже и петнадесетина чифта обувки .

А пък за котките казват , че имали по 9 живота....

На кого и защо да се вярва ?.....  .

Да, но ти имаш едно тяло, и когато това твое тяло се изхаби и овехтее, е редно да го свалиш от Себе Си и да го оставиш в света на материята, да се разложи на съставните си части...

Да, но ти имаш едно тяло, и когато това твое тяло се изхаби и овехтее, е редно да го свалиш от Себе Си и да го оставиш в света на материята, да се разложи на съставните си части...

Въпросът е защо трябва да вярвам на писаното от теб или там от когото си копирала ?

Въпросът е защо трябва да вярвам на писаното от теб или там от когото си копирала ?

Не те карам да вярваш, просто ти обяснявам как стоят нещата.

Душата е индивидуалното съзнание.

 

 

 

Еми добре, защо не ти стига да бъде наречено само "съзнание"? Защо има нужда да се нарича "душа", защо има нужда от този миш маш? Текстът който си постнала е пълен с грешки, и не учи на "прилното" познание. Той само повече размътва и без това обърканите представи на един индивид. Ама явно има хора имат нужда от такива близалки. 

Еми добре, защо не ти стига да бъде наречено само "съзнание"? Защо има нужда да се нарича "душа", защо има нужда от този миш маш? Текстът който си постнала е пълен с грешки, и не учи на "прилното" познание. Той само повече размътва и без това обърканите представи на един индивид. Ама явно има хора имат нужда от такива близалки. 

религиите са приели да наричат Душа, нематериалната същност на човека. А според Ведите, това е индивидуалното съзнание.

 

Посочи кои са грешките в текста, и кое е "правилното познание"!

Смисълът не е ли в многообразието и в промяната. Един вид в нямането на смисъл. И в нямането на безсмислие. И в имането им. Може ли смисълът и безсмислието да имат себеприрода. Да съществуват вън и независимо от субекта. Да има "обективен", тъй да се каже, смисъл, и "обективно" безсмислие.

 

Душата и тялото не са ли едно и също, когато ги разглеждаме като едно и също ("целия" например субект) и не са ли различни и отделни едно от друго, когато ги разглеждаме, като различни и отделни.

 

А когато никой не ги разглежда. Тогава какви са. Ами когато един ги разглежда, а друг не ги разглежда, тях ги има и ги няма ли, или единия е прав да ги разглежда, а другия греши, като не им обръща внимание, или пък обратното. Кой е прав, и кой греши. Трябва ли единия да е прав, а другия да греши. Ако изобщо е възможно някой "обективно" да бъде прав, то като как тогава, би било възможно, друг някой, също толкова "обективно" да греши.

 

Ако нещата имаха себеприрода, без да нямат себеприрода. Ако бяха такива, каквито са, без да бъдат такива, каквито не са, тогава, като как съществуват живи и противоречиви субекти, които в името на живота, се ограничават и ограждат, обуславят граници и определят противоречия. Тези обусловени от субектите граници и противоречия, "реални" ли са или не са "реални".

 

Какво е реалното, ако няма нереално, от което да го различим. И като има нереално, тогава реалното има ли го или го няма.

 

Когато охлюва се храни със зеле, той добро ли върши за себе си и зло ли върши за монасите, които са отгледали зелето. И без това ЗА, без това обуславяне, като как съществуват охлювът, монасите и зелето, и като как не съществуват, ако не са обусловени по някакъв начин съществуването и несъществуването, доброто и злото, охлюва и монасите.

 

Мами ли Господ Бог великия Декарт, или не го мами.

Декарт, може би сам се мами, и не се мами...

За доброто и злото не знам, но нещо съществува и е реално само в един (някой от многото) realm. В друг realm не е реално и, не съм сигурна, но даже и не съществува там. Имало било много realm-ми, ако има много различни реалми, това обяснява донякъде въпросите.

Не те карам да вярваш, просто ти обяснявам как стоят нещата.

Нищо не обясняваш !

 Дори не си смучиш от пръстите (все е "творчество " някакво ) , само сляпо вярваш в чужди бълнувания...

Виж ! На мен можеш да вярваш !

Защото когато кажа , че ако скочиш от балкона за да полетиш към бога , просто ще си разбиеш главата – това може да се провери дали е вярно !

Обикновено никой не го проверява – няма нужда...

Вярват ми !

Схващаш ли разликата ?  

Редактирано 12 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Учението на Ведите не може и не отговаря на "въпроса на въпросите" - Защо? душата се въплътява и за това е само една приказка, за някои интересна, за други не, общо-взето банална защото всички хора вече са се запознали по някакъв начин с тази схема на битието.

Приемам понятието "душа", макар че не коректно.

Не се обяснява най-важното нещо - Защо Душата трябва да се въплътява в тела т.е. в материя (многократно) и да се учи в училището за жизнен опит - за да научи СМИСЪЛА НА ЖИВОТА ли? Какъв е смисъла на това "да се научи смисъла" - няма логика - нали е Душа, искра от Всезнаещия и Всемогъщия? Не може ли да си стои в духовния свят и там да учи, въобще какво е това учене?

Защо се въплътява, това е въпроса. Защо не си стои в духовния свят. А че искала да избяга да попътешества и да си поживее самостоятелно, ми звучи смешничко, с извинение.

Духът не е съзнанието. Съзнанието е инструмент на духа. За да осъзнава духът, има нужда от нещо, което да осъзнава. За това е необходимо проявлението. Проявеното винаги е крайно и ограничено. Формата винаги е крайна. Духът проявява само част от себе си, защото безкрайното няма как да се изрази с крайното. Съзнанието от своя страна се развива. То се явява като резултат от взаимодействието на проявения дух и света. Ние като индивидуалности нямаме опит във въплъщението. Започваме развитието на съзнанието от нулата. Духът е съвършен на своя собствен план. Тук въплътен частично като отделна индивидуалност той е несъвършен. По-точно казано проявлението му, което сме ние е несъвършено. Затова сме тук, затова се развиваме.

Ние съществуваме в безкрайното, ние можем да изучаваме това безкрайно, но не можем никога да го обхванем в съзнанието си. Как можеш да обхванеш цялото докато си част от него, докато не излезеш от него? И къде е това извън цялото, като по-дефиниция извън цялото няма нищо? Нека да вземем за пример числата. Техният брой е безкраен. Ние можем да назовем всяко число, без ограничение. Можем да мислим за него, да го изучаваме. Ние можем да изучаваме и принципите върху които са построени числовите редици. Но ние не можем да назовем последното число - такова безкрайността изключва. Потенциално ние не сме ограничени да назоваваме все по-големи и по-големи числа, но всяко от тях ще бъде крайно. Колкото и голямо число да назовем, то все ще е крайно. Безкрайността се явява единствено като потенциал, като възможност за растеж, но тя никога не може да бъде достигната. Няма как да бъде обхваната цялата безкрайност в съзнанието, защото тя не може да бъде проявена цялата, а само една ограничена част от нея.

Нищо не обясняваш !

 Дори не си смучиш от пръстите (все е "творчество " някакво ) , само сляпо вярваш в чужди бълнувания...

Виж ! На мен можеш да вярваш !

Защото когато кажа , че ако скочиш от балкона за да полетиш към бога , просто ще си разбиеш главата – това може да се провери дали е вярно !

Обикновено никой не го проверява – няма нужда...

Напротив, обяснявам ти го така, както аз го виждам и разбирам.

Ти самият нищо не обясняваш...мислиш си, че тялото ти умира и край с теб!

А откъде се е появило съзнанието ти, мислите ти...те какво са?

Защо самият ти си се появил на света, защо всичко в света се е появило и съществува?

Атеистите нямат нито един отговор на тези въпроси!

Не се обяснява най-важното нещо - Защо Душата трябва да се въплътява в тела т.е. в материя (многократно) и да се учи в училището за жизнен опит - за да научи СМИСЪЛА НА ЖИВОТА ли? Какъв е смисъла на това "да се научи смисъла" - няма логика - нали е Душа, искра от Всезнаещия и Всемогъщия? Не може ли да си стои в духовния свят и там да учи, въобще какво е това учене?

Защо се въплътява, това е въпроса. Защо не си стои в духовния свят. А че искала да избяга да попътешества и да си поживее самостоятелно, ми звучи смешничко, с извинение.

 

Така е, въпросите са ти на място. Текстът не дава отговор на по-същественото от Ведите и ако човек не е имал възможност да изучава тези писания, няма как да знае каква е причината според тях. Душата не се въплътява, за да учи, а защото е в невежество. Невежеството е причината за кармата. А Карма е вечна и безначална също като Бог. Та… Забравила е душата, че е вечна, неразрушима, не повни, склерозирала е един вид. Ако не беше забравила, че е част от Пуруша/Брахман или Бог, както ги наричат в текста, никога нямаше да направи тази грешка и да вземе да си нахлузи тяло.

 

Отделно, че във Ведите се различават множество Богове, а само в учението самкхя го има дуализмът, към който клони текста.

 

Накратко - текстът е една боза от шест. Боза в сравнение с ведическите писания. Пък те са отделна бира. 

религиите са приели да наричат Душа, нематериалната същност на човека. А според Ведите, това е индивидуалното съзнание.

 

Посочи кои са грешките в текста, и кое е "правилното познание"!

 

Например:

"Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно, а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я. Физическото тяло е още по-груба обвивка на финото тяло, то ограничава още повече. Финото тяло не съществува само за себе си (както и физическото), то живее и действа само благодарение на присъствието на душата. Финото тяло само за себе си нищо не осъзнава, то е просто временна ограничаваща обвивка за осъзнаващата душа. Финото тяло се променя с времето, а душата е неизменна. Ако душата замине в духовния свят, то това тя прави без упоменатите тела, в чист вид, като чисто съзнание. Ако на душата й е съдено да получи отново тяло в материалния свят, финото й тяло остава с нея. Душата не може да умре, а финото тяло – може; то просто „се разтваря“, когато душата се връща към Бога. Докато душата се намира в материалния свят, тя винаги пребивава във финото тяло, чрез което и възприема случващото се. Във финото тяло се съхранява опитът от миналото и всички неосъществени мечти, благодарение на които душата получава едно или друго грубо тяло в бъдеще, с което да си реализира останалите желания. Ако не са останали материални желания, няма какво повече да удържи душата в материалния свят."

 

първо: "Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно"- Някъде да си чувала че няма нищо постоянно и вечно, как да си обеся тази "неразрушима" същност "Душа"? Има нещо вярно, но и по начинът по които е написан в конкретния текст.

 

второ: "а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я" - Моля? В това също има нещо вярно но отново е абсолютно неправилно, ако човек започна сам да търси това вътре в себе си, ще се убеди че това въобще не е истина и няма нищо такова. Просто шарена езотерика, най обикновена близалка, за хората на това ниво. Мода да ти извадя много примери, но няма смисъл. 

Има много по добри и правилни текстове, на които бих те съветвал а да се посветиш, много по бързо и лесно, ще си създадеш правилна представа и ще моьеш сама да си разграничиш понятията и провериш, това така ли или не. А не само да се вярва сляпо.

Редактирано 12 август 201511 г. от konig (преглед на промените)

Например:

"Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно, а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я. Физическото тяло е още по-груба обвивка на финото тяло, то ограничава още повече. Финото тяло не съществува само за себе си (както и физическото), то живее и действа само благодарение на присъствието на душата. Финото тяло само за себе си нищо не осъзнава, то е просто временна ограничаваща обвивка за осъзнаващата душа. Финото тяло се променя с времето, а душата е неизменна. Ако душата замине в духовния свят, то това тя прави без упоменатите тела, в чист вид, като чисто съзнание. Ако на душата й е съдено да получи отново тяло в материалния свят, финото й тяло остава с нея. Душата не може да умре, а финото тяло – може; то просто „се разтваря“, когато душата се връща към Бога. Докато душата се намира в материалния свят, тя винаги пребивава във финото тяло, чрез което и възприема случващото се. Във финото тяло се съхранява опитът от миналото и всички неосъществени мечти, благодарение на които душата получава едно или друго грубо тяло в бъдеще, с което да си реализира останалите желания. Ако не са останали материални желания, няма какво повече да удържи душата в материалния свят."

 

първо: "Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно"- Някъде да си чувала че няма нищо постоянно и вечно, как да си обеся тази "неразрушима" същност "Душа"? Има нещо вярно, но и по начинът по които е написан в конкретния текст.

 

второ: "а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я" - Моля? В това също има нещо вярно но отново е абсолютно неправилно, ако човек започна сам да търси това вътре в себе си, ще се убеди че това въобще не е истина и няма нищо такова. Просто шарена езотерика, най обикновена близалка, за хората на това ниво. Мода да ти извадя много примери, но няма смисъл. 

Има много по добри и правилни текстове, на които бих те съветвал а да се посветиш, много по бързо и лесно, ще си създадеш правилна представа и ще моьеш сама да си разграничиш понятията и провериш, това така ли или не. А не само да се вярва сляпо.

Виж сега, всеки един текст, предава представите на пишещия, така че  е естествено, този който е написал статията, да е вмъкнал своите представи за нещата, обяснявайки казаното във Ведите.

Но кой знае кое е най-правилното? Може би обясненията в този текст, са по-истински от обясненията във Ведите или в Будизма?

 

На каква база определяме кои теории са по-правилни от други?

Нищо не обясняваш !

 Дори не си смучиш от пръстите (все е "творчество " някакво ) , само сляпо вярваш в чужди бълнувания...

Виж ! На мен можеш да вярваш !

Защото когато кажа , че ако скочиш от балкона за да полетиш към бога , просто ще си разбиеш главата – това може да се провери дали е вярно !

Обикновено никой не го проверява – няма нужда...

Вярват ми !

Схващаш ли разликата ?  

 

То дори не е и вяра, а най-обикновена консумация. Има хора, които се тъпчат с храна, всякаква храна. Има и такива, които се тъпчат с религии. Всякакви религии. Не отбират. Верски омнивори.

Душата е индивидуалното съзнание.

религиите са приели да наричат Душа, нематериалната същност на човека. А според Ведите, това е индивидуалното съзнание.

 

Посочи кои са грешките в текста, и кое е "правилното познание"!

Напротив, обяснявам ти го така, както аз го виждам и разбирам.
Ти самият нищо не обясняваш...мислиш си, че тялото ти умира и край с теб!

А откъде се е появило съзнанието ти, мислите ти...те какво са?
Защо самият ти си се появил на света, защо всичко в света се е появило и съществува?
Атеистите нямат нито един отговор на тези въпроси!

Религиите могат да те вкарат в метафизика и абстрактни понятия, които да те объркат много, затова може да се опитаме да разсъждаваме с това което знаем. Съзнанието не е монолитно блокче, то възниква от външните и вътрешните опори на възприятието, когато ги има тези условия то възниква, когато някое от тях го няма то изчезва, затова съзнанието е пусто, няма същност, взаимозависимо възниква и e подобно на илюзия или съновидение. Както при тялото, то също е съставно, отказва някой жизненоважен орган и... адиос.

Редактирано 12 август 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Напротив, обяснявам ти го така, както аз го виждам и разбирам.

Ти самият нищо не обясняваш...мислиш си, че тялото ти умира и край с теб!

А откъде се е появило съзнанието ти, мислите ти...те какво са?

Защо самият ти си се появил на света, защо всичко в света се е появило и съществува?

Атеистите нямат нито един отговор на тези въпроси!

Нерелигиозните (а не атеистите - те също са религиозни , но без Бог (замества го Партиятя примерно ) ! ) , не дават отговори на въпроси за които , за сега не се знае !

Очевидно твоите попове знаят всичко... !

О , Боже !

Редактирано 12 август 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Виж сега, всеки един текст, предава представите на пишещия, така че  е естествено, този който е написал статията, да е вмъкнал своите представи за нещата, обяснявайки казаното във Ведите.

Но кой знае кое е най-правилното? Може би обясненията в този текст, са по-истински от обясненията във Ведите или в Будизма?

 

На каква база определяме кои теории са по-правилни от други?

 

По това полезни ли са за индивида или не, води ли го до подобряване и позитив, или го забавя и ми пречи да се развива. само и единствено по това, а не само по това кой ми го е казал и ако е авторитет, давай вярвай. Проверявай всичко в себе си и околните, така ли е, можеш ли да си го докажеш на себе си безпристрастно, само тогава приемай да вярваш. Иначе сладки текстове има колкото искаш, само време за губене да има човек.

Декарт, може би сам се мами, и не се мами...

За доброто и злото не знам, но нещо съществува и е реално само в един (някой от многото) realm. В друг realm не е реално и, не съм сигурна, но даже и не съществува там. Имало било много realm-ми, ако има много различни реалми, това обяснява донякъде въпросите.

Обяснява ги за този, който допуска многото realm-и, тогава, когато ги допуска. И все пак ми харесва като концепция.

Но и концепцията за слона и костенурките може да обясни много неща на този, който има навика да гледа на концепциите от различни

ъгли, а на който търси окончателна твърда опора и концепцията за многото realm-и не може да помогне. Освен ако, наистина

съществува твърда опора и точно многото realm-и са тази опора.

Иначе, и те са и не са тази опора, както и слона и костенурките, заедно с всички други концепции.

Редактирано 12 август 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

По това полезни ли са за индивида или не, води ли го до подобряване и позитив, или го забавя и ми пречи да се развива. само и единствено по това,

Чудесно казано... те хората всичко си пишат.

 

И това са причините нито една приказка да не се интересува от "истината". Проблема е личността да се вкопчи да прилепне - по това дали е "полезно за нея" дали й дава "подобряване" и позитив... или я "забавя" или й "пречи".

И как тогава някой ще "доказва" приказката дали е истина, след като критериите които тук се дават са толкова нееднозначни, толкова преходни, да дори и в групов план да са? Та това са обикновени Ползи, премерени през толкова плитка мяра.

Как въобще тогава може някой да претендира за "истина" и защо му е толкова необходимо?

Нерелигиозните (а не атеистите - те също са религиозни , но без Бог (замества го Партиятя примерно ) ! ) , не дават отговори на въпроси за които , за сега не се знае !

Очевидно твоите попове знаят всичко... !

О , Боже !

Не позна, аз в попове не вярвам!

 

 

 

Религиите могат да те вкарат в метафизика и абстрактни понятия, които да те объркат много, затова може да се опитаме да разсъждаваме с това което знаем. Съзнанието не е монолитно блокче, то възниква от външните и вътрешните опори на възприятието, когато ги има тези условия то възниква, когато някое от тях го няма то изчезва, затова съзнанието е пусто, няма същност, взаимозависимо възниква и e подобно на илюзия или съновидение. Както при тялото, то също е съставно, отказва някой жизненоважен орган и... адиос.

 

Хайде сега, ако можеш да обясниш, как възниква взаимозависимото съзнание и откъде черпиш своите познания?

Редактирано 12 август 201511 г. от Aumi (преглед на промените)