Отговорих ти, но не си забелязал сигурно. Написах нещо по нагоре от рода на, че донякъде в подкрепа на твоята теза мога да кажа, че тъй като съзнанието е природно явление, то и всички негови идеи са природни явления, включително и числата.

Добре тогава, каква е разликата между термина "ябълка" и природното явление "ябълка" - които ти не отричаш и термина "число" и природното явление (според мен) "число", та се противопоставяш само на второто. Та нали и ябълките сме си ги наименовали ние? Щото казваш че не си виждал числа да растат по дърветата. Е и аз не съм виждал там съзнания, но не казвам, че заради това съзнания не съществуват.

Като фамилиарничиш, някак си дразниш."Втори закон на НютонНа какво всъщност влияе силата се определя от Вторият закон на Нютон:Сила, действаща на системата отвън, води до ускорение на системата:F = m.a""Трети закон на НютонВсяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.Ако едно тяло действа на друго тяло с дадена сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила, приложена в точката на взаимодействие."...

Да ти е хрумвало, че законите са номерирани и подредени точно по този начин, защото предишният закон дефинира пространството в което следващият е валиден При неинерциални системи F ≠ m * a. В първи курс се учи защо! 

...Що се отнася до отношението п. Отношението п, може да бъде толкова, колкото си избере програмиста, който прави програмата използваща това отношение.Ти приемаш, че радиуса (полудиаметъра) на единичната евклидова окръжност е 1Аз пък приемам, че полуобиколката на единичната евклидова окръжност е 1...

1. По дефиниция единичната окръжност има радиус 1 => твоето допускане (приемане) е несъстоятелно!2. Отдавна е известно, че π не е само отношение (погледни по-горе за да видиш една от дефинициите му).3. π е точно, само и единствено π, защото като такова то е важен фактор в описанието на ключови природни закони и верността на всеки един от тях може да се потвърди емпирично! 

Аха, разбрах. Чел си за неинерциална ОТПРАВНА система. Ми браво. И аз прочетох нещо.Няма отношение по темата. Не говорим за отправни системи, а за относителност.Обясненията, които са дадени в този текст, ако чета същия, който си чел и ти, са обяснения свързани с избора на дадена система за ОТПРАВНА. А не разсъждения свързани с ТО или с принципа на относителността, макар и да използват втория.Значи, законите на Нютон важат и за двата вида системи, инерциална и неинерциална в смисъла, в който говорим за тях. Те самите определения на системите като инерциална и неинерциална, са на базата на това, кои от принципите на Нютон разглеждаме. При първият принцип става въпрос за инерциална система, а при втория в общия случай за неинерциална, а в частния, когато а=0 пак за инерциална. При третият принцип говорим изключително за въздействие, което е несъвместимо с инерциалността, освен ако не е равно на нула.

1. Парадокса на близнаците е дефиниран само и единствено при замерването на времето в неинерциални отправни системи!2. Законите на Нютон не важат в неинерциални системи.3. И двете се учат по физика в първи курс! 

Не променят само защото така сме решили, ама от доста време има алтернативно мислене относно стойността, питай някои народи набеждавани за добри търговци, дали не променят стойността си и как от 2+2 се получава 5 или друго число, все едно са "пътували" във "времето" . Те не са природен закон, а човешка измишльотина. Също като "времето". То е абстракция за продължителността на процес и зависи от това кой е наблюдателя и дори от състоянието на наблюдателя.

Пак глупости! Мешаш правилата на свободната търговия със стриктните дефиниции на аритметиката! 

Леле, тука ситуацията е "Гледам и не вярвам на браузъра си!"darkterminal,предполагам си чувал за трансцендентни (отвъдпределни) числа... а те не се вписват в понятието константи и всъщност са най–многобройните числа (най–ситна дискретизация на числовото множество)! периодичните дроби са малко по–лесен случай на "константност", но няма да влизам в подробности...

Е, по-големи константи от е и π нѣма! Пък те и двете са ни трансцедентни чисълца милинките. Въобще, това че дадено число не може да бъде записано в първолашки вид на хартия, не му пречи да бъде константа. Хората отдавна са измислили и други начини за дефиниция на непроменливи величини!

Добре тогава, каква е разликата между термина "ябълка" и природното явление "ябълка" - които ти не отричаш и термина "число" и природното явление (според мен) "число", та се противопоставяш само на второто. Та нали и ябълките сме си ги наименовали ние? Щото казваш че не си виждал числа да растат по дърветата. Е и аз не съм виждал там съзнания, но не казвам, че заради това съзнания не съществуват.

 

То и субектите не растат по дърветата колега, заедно със субективните им възприятия, ноооо, наш Реджеп гръмко твърди, че са там! И не само това! Ами и че всички те са правилни! Правилни са, казвам и аз, нооо само ако субективните мнения съвпадат с обективните

Сега трябва основни понятия да разяснявам.

π не е константа, а е граница за подобие. За Евклидово пространство се приема като отношение или граница на сходимости. Но при сегашните понятия няма как да бъде дефинирано.

Всъщност с всички числа е така. Няма какво да натоарвам дискусията.

Целите числа са възли, дробните числа (рационалните) са периодични връзки (като нишки на мрежа си го представяй), ирационалните са мярка за линейно (право) подобие, а трансцендентните измежду тях са мярката за кривина на тези подобия.

Комплексните числа като се въведат и съвсем ще трябва да ти обяснявам какви обекти могат да се опишат, както само с цели числа и комплексните от тях, така и с останалите по редицата.

 

Тези числа са нефизичната абстракция, която описва и може да опише всички процеси в пространството, но ако намесим и времето, математическия модел на цялото все още не може да бъде удачно дефиниран.

Както знаеш няма физичен процес на света, който да не е функция от времето (дори т. нар. скорост на светлината – електромагнитния интервал – в каквато и да е среда – други плътности–честоти на електромагнитния интервал, защото тя е различна естествено)... не говоря за стрелките на часовника, а за физичното време, част от което са нашите съзнание и мисъл.

Подсъзнанието ни е отвъд времеви процес, но ще стане дълго за обяснение.π се явява само много често срещана граница на подобие. Другите са логаритъма (кога a = b например?), а има още много процеси, които тепърва ще се описват с трансцендентни комплексни числа.

Редактирано 27 май 201412 г. от adXok (преглед на промените)

Сега трябва основни понятия да разяснявам.

π не е константа, а е граница за подобие. За Евклидово пространство се приема като отношение или граница на сходимости. Но при сегашните понятия няма как да бъде дефинирано.

Всъщност с всички числа е така. Няма какво да натоарвам дискусията.

Целите числа са възли, дробните числа (рационалните) са периодични връзки (като нишки на мрежа си го представяй), ирационалните са мярка за линейно (право) подобие, а трансцендентните измежду тях са мярката за кривина на тези подобия.

Комплексните числа като се въведат и съвсем ще трябва да ти обяснявам какви обекти могат да се опишат, както само с цели числа и комплексните от тях, така и с останалите по редицата.

 

Тези числа са нефизичната абстракция, която описва и може да опише всички процеси в пространството, но ако намесим и времето, математическия модел на цялото все още не може да бъде удачно дефиниран.

Както знаеш няма физичен процес на света, който да не е функция от времето (дори т. нар. скорост на светлината – електромагнитния интервал – в каквато и да е среда – други плътности–честоти на електромагнитния интервал, защото тя е различна естествено)... не говоря за стрелките на часовника, а за физичното време, част от което са нашите съзнание и мисъл.

Подсъзнанието ни е отвъд времеви процес, но ще стане дълго за обяснение.π се явява само много често срещана граница на подобие. Другите са логаритъма (кога a = b например?), а има още много процеси, които тепърва ще се описват с трансцендентни комплексни числа.

 

е и π са граници на сходимост на определени редове! А добрите чичковци са доказали преди нас, че там където има сходимост - там има и точно число, което пък е другото определение за константа

 

П.П. За да не изпуснем комплексният анализ от картинката, то π играе съществена роля и там - най-вече заради стойността си и афинитета си да се проявява в периодични функции, най-вече при представянето им чрез полярни координати - зимаме едни формулки на Моавър, една комплексна експонентка и едно резидиумче за примери и заспиваме...

Редактирано 27 май 201412 г. от darkterminal (преглед на промените)

От ДНК не разбирам за съжаление. Ако говориш за стойност, зависи каква част от стойността ще приемеш за единица. Това си е чисто твой избор. Или мой ако определям аз. И пак числата ги няма, ако нас ни няма. Не се заяждам, интересен стана и офтопика за числата.За да има числа, трябва да го има и нашият разум, който да ги измисли и използва. Абстракция са, защото може да се броят протони, може да се броят и ябълки, но ако няма кой да брои, няма и числа.

Много неща няма да ги има ако нас ни няма. Няма да има електроцентрали примерно, но те не са абстракция. Нямаше да има компютри, но те не са абстракция. Нямаше да ги има децата ни, но те не са абстракция. Лечко - полечко, ей такинка ще натрупаме толкова много изключения, че от твърдението ти, че съществуването ни определя дали даден обект е абстрактен, ще остане една голяма и точна нула!Вкратце, числото 1 е константа => следователно не е абстракция. Бройното числително "едно" също не е абстракция. Тъй като с абстракция следва да се дават не точно определящи (сумаризиращи) описания и/или граници на обект. Примерно:- Бозайник - е абстракция, защото не ни дава завършена представа за какъв бозайник говорим- Кон - вече не е абстракция, защото вече имаме точна определеност (чак до пол)- Машинен Елемент - абстракция- Гайка - не е абстракция

Офф, числото 1 е константа в  пространство с до три измерения.

Само че няма как да е точно число... груба грешка е числата (визирам перидочини, непериодични — ирационални и още подразделения) да се схващат като константи.

Аз се опитвам да ти кажа, че е малко като с полемиката частица или трептене.

Ами ти ми кажи, като каза, че π се проявявал най–вече къде?! Точно така – в периодични функции, всички видове трептения и кривини (повърхности с кривини, комплексни и пр.).

Аналогичен е случая и при логаритмите, които аз наричам (степен на подобие, логос аритмос, взаимни числа, относителни числа). Тяхното значение тепърва ще се проявява.

Само че няма как да е точно число... груба грешка е числата (визирам перидочини, непериодични — ирационални и още подразделения) да се схващат като константи.Аз се опитвам да ти кажа, че е малко като с полемиката частица или трептене....

Няма грешка! Константата 1/3 е също толкова добра, колкото и 1. И кон да я ритне и слон да я настъпи - пак си остава 1/3. Това, че няма красиво десетично предстяавяне, не я прави по-малко потоянна!

...Аналогичен е случая и при логаритмите, които аз наричам (степен на подобие, логос аритмос, взаимни числа, относителни числа). Тяхното значение тепърва ще се проявява.

Какво има да го проявяваш, експонентите/логаритмите изразяват процеси, които търпят насищане/разтоварване. Ей го, където и да се завъртиш у физиката неперовото число е на преден план!Комплексните числа идат да изразят метафизични (без физичен измерите) величини - като устойчивост, надеждност и т.н.Уфф, ади стига лекции за числата...

Офф, числото 1 е константа в  пространство с до три измерения.

И как се променя числото едно в четири мерното пространство

И как се променя числото едно в четири мерното пространство

Като изтича. Херодот  

darkterminal,

ти хич не схвана какво ти казвам за числата. Ако си свикнал с понятията, ок. Наприемр за мен логаритмите са подобие между кои да са две числа... повтарям – подобие.

Ако не виждаш подобието между 3 и 5 да речем, знчаи не разбираш логаритмите. Ако виждаш отношението между 3 и 5 значи може да се каже, че има някаква геометрична максимум двумерна представа за нещата. Съмнявам се дали разбираш ирационалните числа обаче, по това, което пишеш.

Редактирано 27 май 201412 г. от adXok (преглед на промените)

darkterminal,

ти хич не схвана какво ти казвам за числата. Ако си свикнал с понятията, ок. Наприемр за мен логаритмите са подобие между кои да са две числа... повтарям – подобие.

Ако не виждаш подобието между 3 и 5 да речем, знчаи не разбираш логаритмите. Ако виждаш отношението между 3 и 5 значи може да се каже, че има някаква геометрична максимум двумерна представа за нещата. Съмнявам се дали разбираш ирационалните числа обаче, по това, което пишеш.

 

Разбира се! Аз не разбирам и целите числа. Не разбирам и натуралния звукоред. Не разбирам и релативистичното  взаимодействие на разгонените калинки. Но, ако се върнем там откъдето тръгнахме - има няколко сигурни неща. Изреждам:

 

1. Числото 1 е константа (също както e, π и 1/3), а не абстракция!

2. Законите на Нютон не важат в неинерциални системи.

3. Прадоксът на Близнаците е дефиниран само ако се разглеждат две различни неинерциални системи и се явява следствие от СТО, а не опровержение за ТО.

4. ТО е до толкова вярна, че намира приложение в днешният ни бит.

5. Разликата между обективната и субективната битийност се състои в това, че обективната е желязно детерминирана и доказуема!

 

За възгледите ти относно числата и дали Христос се е казвал Емануил можем да си поговорим на друго място.

 

 

Като изтича. Херодот

 

Убеди ме! Направо ме убеди! Сега иди да убедиш учителката си по математика...

 

 

 

Убеди ме! Направо ме убеди! Сега иди да убедиш учителката си по математика...

Не е нужно. Консерватизмът застинал на ниво каменна ера, е кораво нещо. Почти все едно е религия.

Не е нужно. Консерватизмът застинал на ниво каменна ера, е кораво нещо. Почти все едно е религия.

 

Не ти стигат аргументите драги, не друго!

... 5. Разликата между обективната и субективната битийност се състои в това, че обективната е желязно детерминирана и доказуема!

...

Аз явно съм много прост, и моля това изречение да ми го обясни някой на възможно най-разбираем език... Абсолютно нищо не разбирам....

Ми много просто! Примерно:

 

1. Реджеп Иведик твърди, че дължината на окръжността отнесена към нейният диаметър няма да ни даде π.

2. Нека допуснем, че Реджеп Иведик е убеден в своята правота.

3. Нека също така допуснем, че darkterminal твърди, че дължината на окръжността отнесена към диаметъра и дава π.

 

В такъв случай потребителят Реджеп Иведик, казва че независимо колко пъти отнесем дължината на окръжността към диаметъра и и в резултат получим π, то мнението на darkterminal си остава субективно, също както и мнението на Реджеп Иведик. И нещо повече - обявява и двете за верни!

 

Това, което си цитирал, иде да изрази мнението на darkterminal, че фактът, че π детерминира съществуването на окръжността (друго съотношение е доказано невъзможно), означава че мнението на darkterminal е обективно и верно, а мнението на Реджеп Иведик е субективно и неверно. И не поради някаква друга причина, а единствено и само поради причината, че твърдението на darkterminal може да бъде доказано.

 

Анадънму?

Ми много просто! Примерно:

 

1. Реджеп Иведик твърди, че дължината на окръжността отнесена към нейният диаметър няма да ни даде π.

2. Нека допуснем, че Реджеп Иведик е убеден в своята правота.

3. Нека също така допуснем, че darkterminal твърди, че дължината на окръжността отнесена към диаметъра и дава π.

 

В такъв случай потребителят Реджеп Иведик, казва че независимо колко пъти отнесем дължината на окръжността към диаметъра и и в резултат получим π, то мнението на darkterminal си остава субективно, също както и мнението на Реджеп Иведик. И нещо повече - обявява и двете за верни!

 

Това, което си цитирал, иде да изрази мнението на darkterminal, че фактът, че π детерминира съществуването на окръжността (друго съотношение е доказано невъзможно), означава че мнението на darkterminal е обективно и верно, а мнението на Реджеп Иведик е субективно и неверно. И не поради някаква друга причина, а единствено и само поради причината, че твърдението на darkterminal може да бъде доказано.

 

Анадънму?

Ами... отказвам да мисля за сега... И без това пия толкова водка на вечер, колкото ще е консумация на 2/3 от потребителите тук за цяла година, взети заедно и умножени по 5... Но дори за моето замъглено от водка съзнание, логиката на Реджеп Иведик някак куца, грубо казано. Твоя ... изказ, също не ми е по вкуса, не го разбирам... Аз съм по простичките и разбираеми неща, не мога да схвана нещо от сорта на "обективната и субективната битийност се състои в това, че обективната е желязно детерминирана". М/у другото, да не беше от протестърите, гласува ли за ба'т Бойко или от сорта... Все ми е толкова сложно да ви разбера логиката.

1. Числото 1 е константа (също както e, π и 1/3), а не абстракция!

— darkterminal

 

 

E, казах ти. Просто по някаква инертна логика използваш понятия и твърдения най–вече, които са несъвместими.

Числата значи научавам от това ти твърдение, не са абстракция.

Това е от този тип твърдения, които са толкова силно неверни, че звучат като нови закони на мисълта, въображението и изобщо... ултра-нано-мега-хипер-гига-хептен абсолютно.

 

Казах ти. Числата са граница, Целите са възли на мрежата от граници. Такава е структурата на пространството ни, съобразно частното (линейно) време, което го определя като такова.

Мога да ти го визуализирам, то ти и сам можеш, почти съм убеден, че имаш необходимите знания и инструменти.

Ако може малко уточняващи насоки:

· между 0 и 1 имаш същата (по-скоро в същата щампа на подобие) картинка, каквато и между 1 и +∞ (огледално картинката от другата страна на 0-лата е същата)

· 0 е граница, както е и определената 1-ца за измерност на съответното пространство

· 0-лата не е покоя, не е нищото, а субективната отправна точка (обективна, ако "изключим" мисълта, човека, наблюдателя физически казано) - така числата са абстракция!

· 1-цата е "константната" мярка, ама толкова и в кавички

· 2, 3, 4, 5... са възлите на подобието, мащабите (разгъвка ако щеш) на картинката, която сe изобразява чрез 0→1 (не става дума за двоична бройна система!)

 

Общо взето това е. Останалите математически операции са преобразувания на една зона в друга, едно множество в друго, за да се опише разгънатата картинка.

В по–езотеричен смисъл да го кажа. Съзнанието (времепространството) описва самото себе си (самоизучава се), но само за конкретното (линейно) време. При други състояния (фази на трептене) на картинката, нещата са съвсем различни, както и мащабите, както и физичните закони най-общо казано.

Редактирано 28 май 201412 г. от adXok (преглед на промените)

Ами... отказвам да мисля за сега... И без това пия толкова водка на вечер, колкото ще е консумация на 2/3 от потребителите тук за цяла година, взети заедно и умножени по 5... Но дори за моето замъглено от водка съзнание, логиката на Реджеп Иведик някак куца, грубо казано. Твоя ... изказ, също не ми е по вкуса, не го разбирам... Аз съм по простичките и разбираеми неща, не мога да схвана нещо от сорта на "обективната и субективната битийност се състои в това, че обективната е желязно детерминирана". М/у другото, да не беше от протестърите, гласува ли за ба'т Бойко или от сорта... Все ми е толкова сложно да ви разбера логиката.

 

Е, лошо няма... Jedem das seine... Аз не ти преча да си пиеш водката. Ти не ми пречиш на изказа...

 

П.П. Не бях от протестърите, и щастливо не знам кой е ба'т Бойко...

Аз, като прост лаик, се чудя следното във връзка с относителността. Ще дам за пример движението от точка А към точка Б. Дали като се кача в колата и карам към Антверпен - точка Б, аз и колата се движим от отправната точка А към Антверпен - точка Б, или Антверпен се движи към колата и мен - точка А?

 

Разбира се, само от моя гледна точка - тази на наблюдателя, мога да съм сигурна, че аз и колата се движим към Антверпен, а не обратното. Но когато пътувам в самолет и съм напълно неподвижна, понеже сладко похърквам на седалката, аз не съм в позиция на наблюдател, нито на извършител на движение, а съм в покой и въпреки това се движа - т.е. едновременно съм и в състояние на покой, и в състояние на движение.

 

Тази проста, лаишка логика ме кара да се съглася с последния пост на адхок.

 

 

E, казах ти. Просто по някаква инертна логика използваш понятия и твърдения най–вече, които са несъвместими.

Числата значи научавам от това ти твърдение, не са абстракция.

Това е от този тип твърдения, които са толкова силно неверни, че звучат като нови закони на мисълта, въображението и изобщо... ултра-нано-мега-хипер-гига-хептен абсолютно.

 

Казах ти. Числата са граница, Целите са възли на мрежата от граници. Такава е структурата на пространството ни, съобразно частното (линейно) време, което го определя като такова.
Мога да ти го визуализирам, то ти и сам можеш, почти съм убеден, че имаш необходимите знания и инструменти.

Ако може малко уточняващи насоки:

· между 0 и 1 имаш същата (по-скоро в същата щампа на подобие) картинка, каквато и между 1 и +∞ (огледално картинката от другата страна на 0-лата е същата)
· 0 е граница, както е и определената 1-ца за измерност на съответното пространство
· 0-лата не е покоя, не е нищото, а субективната отправна точка (обективна, ако "изключим" мисълта, човека, наблюдателя физически казано) - така числата са абстракция!
· 1-цата е "константната" мярка, ама толкова и в кавички
· 2, 3, 4, 5... са възлите на подобието, мащабите (разгъвка ако щеш) на картинката, която сe изобразява чрез 0→1 (не става дума за двоична бройна система!)
 

Общо взето това е. Останалите математически операции са преобразувания на една зона в друга, едно множество в друго, за да се опише разгънатата картинка.
В по–езотеричен смисъл да го кажа. Съзнанието (времепространството) описва самото себе си (самоизучава се), но само за конкретното (линейно) време. При други състояния (фази на трептене) на картинката, нещата са съвсем различни, както и мащабите, както и физичните закони най-общо казано.

Добре тогава, каква е разликата между термина "ябълка" и природното явление "ябълка" - които ти не отричаш и термина "число" и природното явление (според мен) "число", та се противопоставяш само на второто. Та нали и ябълките сме си ги наименовали ние? Щото казваш че не си виждал числа да растат по дърветата. Е и аз не съм виждал там съзнания, но не казвам, че заради това съзнания не съществуват.

Ами според мен няма природно явление число. Или по точно няма такова явление вън от явлението съзнание. Ние даваме наименования, както на "съществуващи", така и на "несъществуващи" неща. Числата са от "несъществуващите". Слагам кавички, защото всичко за каквото се сетим вече съществува в нашето съзнание. В този смисъл и числата "съществуват".Що се отнася до СТО. При нея не съм чувал да са открити парадокси. Парадоксът на близнаците възниква, когато логиката използвана при СТО се използва по нататък в ускоряващи се системи. Или парадоксът на близнаците е противоречие на ОТО. Това разбира се не означава, че от ОТО няма полза, или пък, че СТО не може да се използва в практиката. Логическите противоречия в дадена теория не правят теорията безполезна.Разбира се може да се приеме, че парадоксът на близнаците не е парадокс. Т. е. и двамата наблюдатели от мислената постановка, която описах се подмладяват един спрямо друг. Това, ако се свърже с парадокса "Айнщайн, Подолски, Розен", и ако се приеме, че той също не е парадокс, и ако се вземе предвид, че двете частици са нелокално свързани (една частица са), тогава излиза, че двете частици, не само, че са една частица, но и се подмладяват една спрямо друга, т.е. разпадналият се атом всъщност се преражда. Аз съм доволен от такава трактовка.

Редактирано 30 май 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

 и ако се вземе предвид, че двете частици са нелокално свързани (една частица са), тогава излиза, че двете частици, не само, че са една частица, но и се подмладяват една спрямо друга, т.е. разпадналият се атом всъщност се преражда. Аз съм доволен от такава трактовка.

Може би трябва да се уточните за кои "частици" пишете. 

И да вземете да прочетете, какво е химична връзка, и не само това. 

Редактирано 30 май 201412 г. от Blue ':^) (преглед на промените)

Може би трябва да се уточните за кой "частици" пишете.И да вземете да прочетете, какво е химична връзка, и не само това. 

Аз съм написал, частиците на разпадналият се атом. Не става въпрос точно за химични връзки.Сега, ако трябва да си призная честно и аз не зная за кои точно частици става въпрос във въображаемата постановка описана от тримата учени. Но не е необходимо. В текстове за по широк кръг любопитни (такива като мен), парадоксът е обяснен чрез атома на позитрония, състоящ се от един електрон и неговата античастица - един позитрон. Двете частици се анихилират и се получават два фотона, които се разлитат в противоположни посоки. Сега, интересното е че при сегашната техника вече е направен реален експеримент и е доказано, че се случва точно това, което предвиждат Айнщайн, Подолски и Розен. Става въпрос, какво се случва, ако приемем, че тъй като двете частици изглежда да си обменят информация със скорост по голяма от скоростта на светлината, допуснем, че това е всъщност една частица, която образно казано ние виждаме като две частици отдалечаващи се с релативистична скорост една от друга (направо със скоростта на светлината). Ако разсъждаваме, приемайки че хем са една частица и хем се подмладяват (съгласно парадокса на близнаците от ОТО), това всъщност е трактовка, утвърждаваща прераждането.Всъщност излиза, че в изчезването се крие появяването. В умирането се крие прераждането.Казано по друг начин, ако парадоксът на близнаците не е парадокс на ОТО и същевременно парадоксът Айнщайн Подолски Розен не е парадокс на интерпретацията на Бор, то от това пряко следва, че не само че съществува прераждане, но то е и неизбежно (не е възможно бягство от кръговрата на преражданията).Разбира се това при положение, че сме съгласни с допускането на СТО относно скоростта на светлината.

Редактирано 30 май 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Ами според мен няма природно явление число. Или по точно няма такова явление вън от явлението съзнание. Ние даваме наименования, както на "съществуващи", така и на "несъществуващи" неща. Числата са от "несъществуващите". Слагам кавички, защото всичко за каквото се сетим вече съществува в нашето съзнание. В този смисъл и числата "съществуват".

За да можем да обсъждаме това изявление, трябва да ми дефинираш, какво прави едно нещо "съществуващо" извън моето съзнание и как мислиш, че може да се докаже едно такова нещо. Особено ме интересуват другите съзнания и доказателство, че не са продукт на моето. Според мен не е възможно и просто го приемаме като аксиома. И тогава - ако приемем че контактите ми с теб и другите хора не са плод на моето съзнание - твърдя, че ако едно нещо се подчинява на определени правила, независещи от съзнанието, което го възприема, значи съществува. Числата са такова нещо. Примери за такива правила вече дадох доста.

Ами според мен няма природно явление число. Или по точно няма такова явление вън от явлението съзнание. Ние даваме наименования, както на "съществуващи", така и на "несъществуващи" неща. 

Това е ясно, но какъв е смисълът да продължаваш да твърдиш очевидни неща? Какво искаш да докажеш? 

Това е ясно, но какъв е смисълът да продължаваш да твърдиш очевидни неща? Какво искаш да докажеш?

Че винаги ще се намери някой, който да отрече очевидното.